• публикации
    15
  • коментари
    28
  • прегледи
    13271

1400

El.

269 прегледа

Gregorian Chant Benedictinos

За онези, които не са ~запознати~ с начина ми на писане, пускайте да върви музиката, докато четете. Обикновено това е мелодията, на която е писан текста, така че двете са свързани.

1400

Лейтенант Джонатан Суифт се беше разположил на малък стол пред палатката си. Наоколо току започваше да се спуска вечерен сумрак. В лагера острите метални почуквания на оръжия се сменяха с по-спокойните звуци на човешки говор. Джонатан държеше в ръцете си дълъг меч с почерняла от ползване дръжка. До краката му почиваше чаша с ейл. Вечерта обещаваше да е спокойна. Лейтенантът прокара по острието грубоват бруст. Кшшшшшт. Мечът отдавна беше наточен, но Джонатан си беше изградил навик с годините по бойните полета да проверява острието. Беше научил как да го прави още в детството си, от баща си- ковач в замъка. За дългите години война и множество бунтове в страната, Джонатан изгради кариера на професионален военен. Иначе щеше да наследи фамилния занаят от баща си. От миналото му беше останал само навика да се справя с бруста и остриетата.

Мирис на дим погъделичка носа му. Едва доловим аромат на печено месо извика в главата му спомен от детството. Видя се как тича по каменната настилка в двора, към къщи и обяда. Ризата му се вееше свободно на раменете, а босите му крака шляпаха по калдаръма отдолу.

Кшшшт. Джонатан отпи дълга глътка от бирата. Слънчевият спомен контрастираше с разкашкания пейзаж наоколо. Вече беше престанал да брои дните на война. Те бяха започнали още преди да се роди и както изглеждаше, нямаше да свършат скоро. Понякога врагът се сменяше. Вместо французи, насреща се изправяха уелсци. Но самите дни оставаха едни и същи - атака, мушкане, рязане, пот, кръв. Ако не убиваш, ще бъдеш убит... Джонатан се биеше там, където неговия капитан го отведеше. Беше добър във военното дело. Успя да стигне до най-високата възможна длъжност, която беше дадена за човек без благородническо потекло. Сега беше лейтенант. Хората от отряда му се отнасяха към него с уважение и дори другарска обич. И той се грижеше добре за тях. Пазеше ги. Те - него, когато това беше необходимо.

Тази вечер се чувстваше уморен. Вече не беше в първа младост. В тъмните му коси проблясваха сребърни кичури. Около очите фината мрежа от бръчки се задълбаваше. Вените на мазолестите му ръце изпъкваха. Вечеря бързо и мълчаливо. Предпочете да се оттегли рано в палатката си. След едва втората чаша ейл за вечерта. Тъкмо откачаше чорапите от колана, когато предпазлив глас го накара да погледне към входа:

"Лейтенант Суифт!"

Закачулена фигура на леко пълен мъж зае отвора на палатката.

"Аз съм."

"Бих искал да поговорим... касае вашия приятел Джон Талбът."

Джонатан за секунда замръзна. После с широк жест показа на неканения гост да седне. На лицето на мъжа се изписа видимо облекчение. Суифт разгледа внимателно и строго човека. Червените му коси подсказваха кръвна връзка, която не беше безопасно да имаш в тези времена. Какво можеше да накара уелсец да дойде в лагера на врага, във време на война и още повече да желае разговор, свързан с английски благородник?

"Говорете!"

Мъжът помълча за миг, преди да започне да говори. Сякаш все още не беше сигурен, че разговаря с точния човек. Изложи рискован план. Ако се получеше, имаше шанс да се помирят бунтовниците с англичаните. Но шансът беше твърде малък. На първо време Джонатан трябваше да предаде медальон на младия Талбът. Медальонът щеше да демонстрира удобрението на уелсците към англичанина. Лейтенантът хвърли едва бегъл поглед върху парчето метал. Отпрати мъжа на бързо. И без това бунтовникът се беше задържал твърде дълго при него. Всеки момент можее да се появи някой, за да поиска нещо от лейтенанта, а последното нещо, което му беше нужно на Суифт, беше да го заподозрат в измяна. Не беше предател. Дори му беше противна мисълта за предателство.

През нощта Джонатан не можа да заспи. Мислеше за Джон. Бяха се сприятелили с младия благородник, въпреки разликата в потеклото им и възрастта. Младият Талбът беше поел поста на капитан на место сър Мортимър в кампанията срещу Оуен Глендър. Лейтенант Суифт отговаряше за отряд от хората на рицаря. После военните обязаности ги разделиха, но между двамата мъже остана уважението и постепенно то прерасна в приятелство. Джонатан нямаше свое семейство. До някъде защото не искаше да оставя след себе си сираци и жена в нужда. За това пък пренесе бащинската си обич към Джон.

В тъмната палатка войникът извади изпод ризата получения медальон. Светлината не стигаше, за да го разгледа в детайл. Пръстите му опипаха повърхността. По-рано вечерта бегло забеляза, че представлява безкрайна плетка на келтски възел. От онези, които бяха пръснати по камъните на Уелс. Следи от диваци от прастари времена. Малко беше вероятно този медальон да помогне за подобряване на отношенията между уелсци и англичани. Лейтенантът осъзна, че го прие просто, защото вече се беше уморил да воюва.

... Няколко месеца по-късно

Лейтенант Суифт се опитваше да изглежда спокоен в съдебната зала. Военната кампания свърши с успех, но него го очакваше неприятен обрат на съдбата у дома. По донос на сър Уитклиф Джонатан Суифт беше обвинен в ерес. Само седмици след завръщането му го прибраха в килиите на крепостта. Епископ Тинкълтън го подложи на безкраен разпит по религиозни въпроси. За Джонатан тези "разговори" бяха хем безумни, хем забавни. Тинкълтън не блестеше с особен ум. Прилежността му в църковното дело и амбицията го бяха издигнали до високия му пост. Въпросите му често се повтаряха, почти без никакъв опит да прикрият тенденциозното подвеждане в тях. Лейтенантът се стараеше да отговаря изчерпателно и вярно. Доколкото беше възможно да докаже правилния си мирянски живот, съчетан с военна кариера.

След ден, изпълнен с дрезгавия глас на Тинкълтън, Джонатан желаеше само да бъде обгърнат от тишина. За негово раздразнение, в килиите това беше невозможно. Очитему бяха лишени от нормална светлина, за това ушите му слухтяха по стар навик за всеки шум. Простенвания на други хора, тракане на халби по пода, вероятно ейла на пазачите, пращенето на факела на отсрещната стена. Дори капките влага по стената понякога се спускаха между камъните с трополене. Но най-мъчителен беше галопът от мисли в главата му. Отне му дни, зада сглоби цялата картина на политическа игра, която се беше разиграла у дома, която го беше довела до тук. Лейтенант Суифт беше твърде обичан, с твърде силни приятели. За това беше станал неудобен. За това трябваше да бъде премахнат. Джонатан не можеше да разчита на помощ от вън. Религиозните съдилища набираха сила, а и с последните закони за преследването на еретици, малко хора биха се престрашили да се намесят в негова полза.

В деня на съда, лейтенантът положи усилие да е спокоен. Поискаха да се разкае за ерес, която не изповядваше, и го направи. Трябваше да демонстрира православна вяра и го направи. Пак и пак. По-разпалено, отколкото си беше представял, но обвиненията в залата събуждаха гнева на честолюбието му.

Дланите му несъзнателно се свиха в юмрък. Кокълчетата на пръстите побеляха. Ръцете си почувства чужди. Също както чужди му бяха всички хора наоколо. Немите стени от полиран камък, разкаляния под, който не беше успял да изсъхне от априлския дъжд, скърцащите столове и дървената маса, зад коята се бяха скрили съдиите. Всичко в залата лъхаше на фалш и студ. Гадише му се от това, че тук стоеше заради нечия политическа игра. Колко жалко и недостойно!

Джонатан изчака тихо присъдата. Тя му беше предварително известна- изгаряне на клада.

Хладни мравки полазиха гърба му,когато разбра, че го осъждат на разчленяване. На лицето му се изписа гротескна гримаса - ирония, недоумение, гняв. Сър Уитклиф беше достигнал края на своя цинизъм в играта си- лейтенант Суифт щеше да бъде премахнат с наказание за държавна измяна, а осъден за религиозна ерес.

***

Присъдата беше изпълнена без забавяне. Осакатеното, но все още живо тяло на лейтенанта беше хвърлено на първо време обратно в килията. Бяха прогорили раните, за да остане възможно най-дълго жив.

На прогнилия сламенник, на студения под в сумрачната килия умиращият мъж съжаляваше само за едно нещо. Така и не успя да предаде келтския медальон на Джон Талбът.

Sue

* Имената са на реални исторически фигури, но в текста са ползвани произволно.


3 души харесват това


8 Коментара



Браво! Не прелива от оптимизъм, но наистина много от процесите срещу еретиците са били всъщност политически.

Сподели този коментар


Линк към коментара

До колкото разбирам, това е ехото от един минал живот. Такъв какъвто е бил. Тук няма нужда от оптимизъм.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Браво! Не прелива от оптимизъм, но наистина много от процесите срещу еретиците са били всъщност политически.

Това не го знаех ! Виж един от следващите ми коментари.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Да. И ако някой от вас се сети за филм или книга, които имат сходен сюжет, ще съм благодарна за помощта да ми ги подскаже. Опитвам се да изключа възможността да съм си спомняла някое литературно произведение. За сега се сещам само за неща от преди този период и след това (Робин Худ, Роб Рой, Бялата ръкавица, Тримата мускетари...)

Хенри 4 на Шекспир-не. Не съм го чела него.

Дарки, надявам се, че си доволен от историята :)


Сподели този коментар


Линк към коментара

Не, няма. Опитах се да открия из келтските възли подобен на онзи, който видях в ума си, но за сега без особен успех...

Сподели този коментар


Линк към коментара

И така...

Нещата, които знаех, преди да ме върнат към този живот:

- било е сурово време и доста мърляво (мръсно);

- облеклото приблизително на военните;

- че е имало инквизиция;

- че съществува такава присъда quartering - hanging, drawning, quartering (.. роман, чиято втора част от заглавието е "удушената кралица");

- че е имало сто годишна война между Франция и Англия, но понеже съм зле по история, хич не знаех точно кога е била и кои са били кралете, които са участвали в нея.

- не знам, дали е възможно да се живее още известно време след отрязване на крайниците, ако раните са обгорени ?

Сцените, които видях и които са спомен (другите трябваше да ги измислям, за да се получи разказ)

- детето по улицата;

- бойното поле;

- среща между Джонатан и Джон;

- съдът;

- разчленяването;

- смъртта;

с всичките емоционални окраски около спомнянето.

Нещата, които не знаех и ме удивиха, когато ги открих, докато се опитвах да сглобя този разказ:

- че е било възможно да се постигне кариера на военнен от крепосниците, не най-бедните селяни, а онези, които са били от вътрешната част на крепоста;

- че най-високата длъжност за такива хора е била "лейтенант", а в съвременната рангова система това отговаря на капитан. Капитани тогава са били само рицарите, които са предоставяли крепосниците за война.

- че в Англия инквизицията е била малко по-различна, отколкото в останалите държави. Беше ми интересно да прочета за съдебната система по онова време;

- че присъдата за държавна измяна е била разчленяване. Пълното - бесене, давене, разчленяване. Това е една от най-силните ми изненади;

- че по онова време е имало възстание на уелсците; То си е било направо гражданска война;

- че болшинството от населението на уелс са изтиканите келти. Това беше най-голяма изненада 2. Никак не можех да вържа смисъла на келтския медальон в спомена с цялата останала история. Че Джонатан беше убит по политически причини ясно, но какво за Бога правеше келтски медальон на врата му, не можах да вържа.

Такааам... Това , което прави проверката на историята невъзможно - липса на всякакви имена. Въобще глупаво се получи, че не помолих предварително да "попитаме" за имена и места ,за да проверим достоверността на историята.

Това, което прави регресивния спомен не-достоверен е доста развинтената ми фантазия, която е способна да сътвори подобно нещо.

Само единствено ме утешават думите на г.жа Долорес Кенън от едно нейно интервю- е защо точно това пък си го измисли за минал живот?

Ми, не знам! Може би на под-съзнанието му ми харесва да е един горд войн. Готин е.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход