• публикации
    3
  • коментари
    0
  • прегледи
    6137

Шопи

FORMEL

1456 прегледа

Шопите са българска етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия и в Североизточна Република Македония, говореща западни български говори. В Сърбия и Република Македония почти всички шопи са асимилирани и имат сръбско и македонско национално самосъзнание. Областта, която населяват шопите се нарича Шоплук или Шоплък, понякога Шопско. Шопският диалект е сходен с литературния македонски език в по-голяма степен, отколкото със стандартния български език. Македонците заедно с шопите са етнографските групи, говорещи западните диалекти на българския език.

Етнографите делят шопите на Голям и Малък Шоплук, според други общността се разделя на Бял и Черен Шоплук.

Голям Шоплук

Големият Шоплук обхваща земите на запад от долното течение на Искър, продължава на юг през Ботевградско, обхваща от югоизток Софийското поле, Ихтиманско, Самоковско, Дупнишко, Кюстендилско, след което преминава в Република Македония и обхваща Паланечко и Кумановско, после се отправя на север по река Южна Морава към Сърбия и обхваща Вранско, Лесковско, Пиротско, Нишко (Поморавието), Гургусовско, Зайчарско (Тимошко) и свършва при Видин на река Дунав.

В този район етнографите очертават по-малък Шоплук, често наричан и "Същински Шоплук".

Малък Шоплук

Малкият Шоплук обхваща Софийското поле с София, Елинпелинско, Самоковско, Свогенско, Годечко, Сливнишко, Царибродско, Трънско, Брезнишко, Пернишко и Радомирско. Малкият Шоплук се характеризира със всички черти, които в по-голяма или в по-малка степен са налице и в големия.

Според някои изследвания на Шоплука, датиращи от началото на 20-ти век, името "Шопи" идва от тоягата, която местните хора, предимно скотовъдци, използвали като основно оръдие на труда. И днес в България едно от названията на хубава дървена пръчка, дълга около човешки бой е "сопа".

В различните райони на Шоплука шопите са наричат по различен начин. В Стара София и в Софийското поле — полянци, в Трън и околията — знеполци, в Пернишко и Брезнишко — граовци, в Радомирско — мрачани, в Дупнишко - "кекавци", в Поморавието — нишавци, от двете страни на Стара планина — торлаци, в Северозападна Република Македония — шаренодрешковци.

Говор

Ненаучно шопските говори са наричани шопски диалекти. В диалектоложки смисъл обаче в рамките на шопската етнографска група се говорят няколко различни диалекта на българския език. Всички те са част от западните български говори, като в западната част на Шоплука те са част от преходните говори, а в източната — на югозападните говори:

* Северозападни говори

o Преходни говори

+ трънски говор (Трън)

+ брезнишки говор (областта Граово)

+ западнобелоградчишки говор (на север, запад и югозапад от Белоградчик, преселници между Лом и Видин)

+ годечки говор (Годеч)

+ царибродски говор (Цариброд, Пирот)

+ говорите при Куманово, Крива паланка, Кратово и Злетово, в македонската диалектология тези говори се наричат „северни говори“

+ тетовски говор (Тетово, Гостивар)

+ косовско-моравски (призренско-южноморавски) говор (нашински (Гора), Средска Жупа, Поморавие)

+ тимошко-моравски говор (Тимошко)

* Югозападни говори

o Северна група югозападни говори

+ ботевградски говор (Ботевградско и Етрополско поле)

+ врачански говор (Враца)

+ софийски говор (в Софийско поле на запад от р. Искър)

+ елинпелински говор (в Софийско поле на изток от р. Искър)

+ ихтимански говор (Ихтиманско поле, по река Марица стига до Пазарджик)

+ самоковски говор (Самоков)

o Централна група югозападни говори

+ дупнишки говор (Дупница)

+ кюстендилски говор (Кюстендилско поле)

Опити за обособяване

Независимо от националното съзнание на шопите в България, Сърбия и Република Македония, те представляват една обща етнорегионална група с еднакъв песенен и танцов фолклор.

Шопите в Сърбия са подложени на силна сърбизация и дори има опити за отделянето им в отделна народност. Обявявани са от централната власт за шопско или торлашко малцинство. В Цариброд на сцената на местното читалище се изнасят театрални представления на "шопски език" - всъщност на сърбизиран вариант на местния диалект.

Фолклор

Трудният характер и диалектът (шопско-граовски говор) на този тип българи си е намерил място в прекрасния фолклор, който е създал. Най-бързото хоро на Балканите е засечено в Област София. При все на всичко шопът се е научил да танцува уникално. Хем бързо, хем с някакво странно "натрисане" което прави както женското, така и мъжкото хоро темпераментно и неповторимо. В песните трудно можеш да намериш история с тъжен край, повечето песни са оптимистични с поставен в началото проблем, който се разрешава в края. В цялото шопско землище има една мелодия, използвана от всички. Това е тъй наречената "Марковска" мелодия.

Има десетки песни с различен текст, но се една и съща мелодия — Марковската. Примери за такива песни "Жалба пише, жална България", "Море запали се Янина планина", "Марко коси трева детелина" и много други. В шопската фолклорна област много добре се е запазило народното двугласно пеене. Дори в днешната Бистрица — селище в полите на Витоша планина до София, още се пее дори и тригласно. Самата група от жени, нарекли се "Бистришките баби", е донесла на страната ни много успехи. Тригласното пеене на бистричанки е под закрилата на ЮНЕСКО, още едно доказателство за уникалността на българския фолклор като цяло.

Шопските песни са с малък тонов обем. Пеят се на два гласа. Първият пее мелодията, а вторият "лежи" (нарича се "исо" глас). Двата гласа образуват интервал "секунда", затова песние звучат остро, рязко, открито. Шопските хора̀ са буйни и темпераментни.

Шопската традиционна носия е много интересна и красива

Женската шопска носия от софийско се състои от черен или син сукман с гайтан, дълга риза с българска бродерия и пояс обшит с гайтан. Сукмана е изработен от черен или син вълнен плат с бял и червен гайтан, полата завършва с черен гайтан а пазвата и ръкавната извивка с червен гайтан. Ризата е с богата традиционната българска бродерия и е изработена от бял памучен плат. Шопската риза може да се изработи и с по-малко бродерия. Пояса е изработен от черен или син вълнен плат с бял и червен гайтан.

Мъжката шопска носия се състои от черен (или син) елек с гайтан, бяла памучна риза с българска бродерия, беневрек с бял или черен гайтан и черен или червен вълнен пояс.

http://formel.forumi-bg.com




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход