• публикации
    74
  • коментари
    468
  • прегледи
    53143

FAMA FRATERNITATIS anno 1614

valentinus

637 прегледа

ЗОВЪТ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРСКОТО БРАТСТВО

или обръщение на Братството на високо почитаемия Орден

на Розата и Кръста

Към всички владетели, съсловия и учени на Европа.

Ние, братята от Братството на Розата и Кръста, отправяме към всички, които четат този наш Зов с християнско разбиране, нашия поздрав , любов и молитва.

След като през последните дни единствено мъдрия и милостив Бог изсипа толкова щедро своята Милост и доброта над човешкият род, за да може познанието по отношение неговия Син и на природата все повече да се разпространява, ние с право можем да се похвалим с едно щастливо време. Защото той не само ни изяви и позволи да открием половината от непознатия и скрит свят и ни показа много прекрасни, невиждани досега дела и създания на природата, но издигна също и много просветлени и надарени с духовно благородство хора, които възвърнаха правата на отчасти замърсените, несъвършени изкуства, за да може човекът най-после да познае и разбере своето благородство и прелест, защо е наречен микрокосмос и доколко неговото изкуство се разпростира в природата.

Вярно е, че за неразумният свят това не е от особена полза и че подигравките, присмеха и хулите непрестанно ще се увеличават. Също и при учените горделивостта и амбицията са толкова големи, че те не могат да се съберат и въз основа на всичко това, което Бог в това време щедро ни съобщи, да съставят една книга за природата (librum naturae) или едно валидно ръководство, а всеки дразни другите и им оказва съпротива. Така всичко си върви по старому , и папата, Аристотел, Гален и всичко, което прилича донякъде на някое старо писание, трябва непременно да важи като единствена истина, въпреки че гореспоменатите господа, ако живееха днес, сигурно щяха с голяма радост да се коригират. Но сега явно хората са прекалено слаби за едно такова дело. И въпреки че истината се противопоставя на това състояние в теологията, физиката и математиката, ние често изпитваме хитростта и яростта на стария враг, когато той с помощта на размирници и негодяи смущава доброто развитие и злослови против него.

За осъществяването на една такава всеобща реформация дълго време се стара набожния, духовно много просветления, покойният наш баща, брат Християн Розенкройц, един германец (немец), глава и основател на нашето братство.

Поради бедността на неговите родители – въпреки че са от благороден произход – той на пет годишна възраст бива заведен в един манастир. След като там прилично научава двата езика, гръцки и латински, поради голямото му настояване и молби още в крехка възраст бива поверен на брат П.А.Л., който предприел едно пътешествие към Йерусалим.

И въпреки че този брат умира на остров Кипър, поради което никога не е видял Йерусалим, нашият брат Х.Р. не се завръща, а продължава пътешествието с един кораб за Дамаск с намерение от там да посети Йерусалим.

Но поради телесна слабост се налага да остане там и спечелва благоразположението на турците заради добрите си познания на лекарствата. Там чува случайно че мъдреците от Дамкар в Арабия правят чудеса и че за тях цялата природа е открита. Чрез това високия и благороден дух на Брат Х.Р. се пробужда, така че Дамкар го заинтригува повече от Йерусалим. И понеже не може да удържи повече желанието си, наема арабски моряци, за да го закарат срещу известна сума до Дамкар.

Когато пристига там, той е едва на 16 годишна възраст, но притежава здрава немска конституция. Според собствените му думи, мъдреците не го посрещат като чужд, а като някой, когото отдавна очакват, назовават го по име и му говорят за други тайни на неговия манастир, но което той не може да се начуди. Там той научава по-добре арабския език и още на следващата година превежда книгата М на добър латински, която по-късно взима със себе си. На това място той придобива също познания по физика и математика, на които светът наистина можеше да се зарадва, ако любовта му бе по-голяма, а завистта по-малка.

След три години, снабден с добри съпровождащи писма (ост. пътни пропуски) той тръгва назад, като прекосява Sinus Arabicus (арабския залив) на път за Египет. Там той остава за кратко, като обръща повече внимание на растенията и животните. От там той прекосява цялото Средиземно море и следвайки съветите на арабите стига до града Фес. И тук трябва за наш срам трябва да споменем, че тези толкова отдалечени от нас мъдреци не само че са единни и отричат книжовните спорове, но са толкова добре предразположени, че са готови да му се доверят и разкрият своите тайни.

Всяка година арабите и африканците се събират, допитват се взаимно върху изкуствата, най-новите открития и дали евентуално опитностите са отслабили идеите им. От тези разговори възниква познания, чрез което математиката, физиката и магията – защото в тях Фесяните са най-добри – биват подобрени. В Германия Също не липсват учени, магьосници, кабалисти, лекари и философи, но би трябвало да си сътрудничат, а не, както повече от тях, да се стараят да извлекат максимална полза само себе си.

Във Фес той се запознава с жителите на елементите – както той ги нарича², които му разкриват много за себе си, както и ние, германците можем да изнесем много неща пред своите си, ако между нас цареше единство и сериозно търсене.

Той често казва за тези Фесяни, че магията им не е особено чиста, а също и кабалата им е развалена чрез религията им. Въпреки това той успява превъзходно ги използва и намира една още по-добра причина за своята вяра, която се съгласува с целия свят и прекрасно се изявява във всички епохи.

От това човек може да заключи, че както в семето се крие цялото дърво или един плод, така и целият голям свят се съдържа в малкия човек, чиято религия, политика, здраве, членове, природа, език, думи и дела, всички хармонират в едно съзвучие и една мелодия с Бога, небето и земята. Всичко, което е против това, би било заблуда, фалшификация или от дявола, който единствено е първият инструмент и последната причина за световния дисонанс, слепота и тъмнина. Следователно ако някой можеше да изпита всички хора на земята, той би установил, че доброто и сигурното винаги се намира м хармония със себе си и че другото (останалото) е замърсено чрез хиляди погрешни мнения.

След две години брат Х.Р. напуска Фес и заминава с много скъпоценности за Испания с надеждата – тъй като пътешествието било много полезно за самият него – че европейските учени много ще му се зарадват и ще построят всичките си изследвания на неговите сигурни научни основи. Затова той разговаря с испанските учени за слабостите на европейските науки и затова как може да им се помогне, по кои признаци могат да се познаят идващите времена и в какво те трябва да съответстват на старите времена. Също така и по кой начин биха могли да се подобрят слабостите на църквата и на цялата морална философия. Той им показа нови растения и плодове, както и животни, които не съответстваха на (със) старата философия и им предаде нови аксиоми, които биха могли да разрешат всичко.

Но те посрещнали всичко това с присмех, и понеже било ново, се страхували, че ако го приемат и признаят дългогодишните си заблуди, голямото им име може да пострада.

² Вероятно тук става дума за природни духове или елементи, както са описани от Парацелзий: “Те имат четири жилища, според четирите елемента: едно във водата, едно във въздуха, едно в земята, едно в огъня; тези във водата са нимфите, във въздуха са силфите, в земята са пигмеите, в огъня са саламандрите.” Парацелзий разглежда тези елементи като ”четирите пола на духовния човек [...] които смятаме за хора, но не от Адам, а от едно друго същество, разделено от човека [...] те по бързина са подобни на духовете, приличат на хората по раждане, хранене и фигура.” Виж Theophrastus von Hohenheim, Medizinische, naturwissenschaftliche und philosophische Schriften, издадени от Karl Sudhoff, 14. Band S.118 ff. München, Berlin, 1933).

Освен това те напълно били свикнали със заблудите си и смятали че той им донесъл прекалено много. Затова нека да реформира някой друг, ако желае да си има неприятности.

Тази песен му бе изпята и в други страни, и това много го развълнува, понеже абсолютно не бе очаквал такива реакции и бе готов щедро да сподели с учените своите познания, ако се бяха постарали от всичките му факултети, науки, изкуства и от цялата природа да съставят сигурни и безпогрешни аксиоми. Защото той знаеше, че тези аксиоми както в един глобус ще се насочат към единствения център и, както е обичайно при арабите, ще служат за правила само на мъдрите, така и че също и в Европа ще има една общност, разполагаща с достатъчно злато и скъпоценни камъни, която ще сподели с кралете и ще им направи надлежното предложение, бъдещите владетели да бъдат възпитани в тази общност, за да научат всичко, което Бог позволява на хората да знаят , така че в трудни моменти те да могат получат от мъдреците съвет, както езичниците правят със своите идоли.

Ние наистина трябва да признаем, че още тогава светът с голяма възбуда забременя и след като остави зад себе си родилните болки, създаде неуморими, пълни със заслуги герои, които с всичка сила пробиха тъмнината и варварството и за нас по-слабите остана само да ги следваме. Те сигурно бяха само върхът на Trigonum Igneum – на Огнения Триъгълник – чиито пламъци ставаха все по-големи и светли и със сигурност ще запалят последният пожар в света.

Един такъв герой, според призванието си, беше и Теофраст (Парацелзии). И въпреки че не бе постъпил в нашето Братство, той усърдно бе чел книгата М и бе осветлил с това своите ярки убеждения. Но надменността на учените и псевдо-мъдреците попречили и на този човек да сподели с другите на спокойствие своите възгледи за природата. Затова в своите произведения той повече се подиграва на нахалните всезнайковци, отколкото да разкрие напълно себе си. Въпреки това в него може да се намери горепосочената хармония, която той несъмнено щеше да сподели с учените, ако ги бе намерил достойни за едно по-голямо изкуство от това на своите подигравки. Така той пропилял времето си в един фин и небрежен живот и оставил света да се занимава със собствените си неразумни удоволствия.

Но ние не бива да забравяме нашия любим Баща, брат Х.Р. След многобройни изнурителни пътешествия и напразно предадени истинни информации той отново се завръща в Германия, която той – заради предстоящите промени и странно опасната борба – обичал от сърце. И въпреки че би могъл да блесне с изкуствата си, особено с превръщането на металите, той счел небето и неговите граждани, хората, за по-важни от славата и богатството. Така той си създава едно подходящо и чисто жилище, където размисля над своите пътешествия и философията и ги записва в една книга за спомен. В тази къща той дълго се занимавал с математика и създал много хубави инструменти от всички области на изкуството, от които за нас са останали твърде малко, както ще видим от следващото.

След пет години идеята за желаната реформация отново се връща в неговото съзнание. Но тъй като се съмнява в помощта и подкрепата на другите, а самият е работлив, бърз и неуморим, той решава да започне това дело само с няколко помощници и сътрудници. Затова помолва трима събратя от първият си манастир, а именно G.V., Г-жица I.A. и брат I.O., като по-вещи в изкуствата, отколкото било обичайно в онези времена. Тези трима той задължава във висша степен да работят прилежно, да бъдат верни и дискретни и с голямо усърдие да запишат всичко в което той ги въведе, за да не бъдат последователите, когато бъдат допуснати чрез особено откровение, измамени не само седна сричка, но дори и една буква.

Следователно в началото Братството на Розенкройцерите започнало своята работа с само четири души. Те съоръжили магичният език и писмо с богат речник, който ние и днес употребяваме за чест и слава на Бога и намираме в него голяма мъдрост. Те създали също и първата част на книгата М.

Но тъй като работата им се разраснала и не могли да се справят с невероятният прираст на болни и освен това постройката, наречена Свети Дух (Sanctus Spiritus) тe решиха да приемат и други членове в своето общество и Братство. Тук могат да се споменат: Брат R.C., синът на брата на починалия му баща, брат B. изкусен художник, G.G. и P.D., техните писари, всички немци, с изключение на I.A. Така те станаха осем на брой, всички неженени и обвързани с обет за целомъдрие. Те създават един наръчник върху всичко, което човек изобщо би могъл да желае, да се стреми или да се надява.

И въпреки че откровено трябва да признаем, че светът през последните сто години твърде много се е подобрил, ние сме сигурни, че нашите Аксиоми ще останат непроменени до дните на Страшния Съд, и светът в най-дълбоката си възраст и до последните си дни няма да намери нищо по-ценно от тях. Защото нашите Rotae – Рота (от ротиране , въртене) започнаха в денят, когато Бог каза Да бъде и ще свършат, когато каже Да загине. Божият часовник отброява всяка минута, докато нашите часовници едва успяват да отброят пълните часове.

Ние също така твърдо вярваме, че ако нашите любими бащи и братя биха попаднали в сегашната ярка светлина, те строго щяха да поставят на място Папата и Мохамед, както и техните книжовници, артисти и софисти и биха доказали своята готовност за помощ на дело, а не само с въздишки и желание за съвършенство.

Когато тези осем братя привършват организационната си работата и всеки от тях придобива познание върху тайната и изявена философия, те решават, че е настъпил моментът да разделят. По начин, решен още от самото начало, те се разпръсват по всички страни, за не останат аксиомите им само тайно занимание на строго изпитващите ги учени, а за да могат и самите те взаимно да си помагат в борбата против заблудите, появяващи се в различните страни.

Тяхното споразумение гласяло:

1. Никой нямал право да упражнява друга професия, освен безплатно лекуване на болни.

2. Нямало определено от Братството облекло, всеки можел да се облича според обичая на страната, в която живее.

3. Един път в годината, на деня C. всеки един от братята трябвало да се яви в къщата на Светия Дух, или да изпрати известие за причината на своето отсъствие.

4. Когато му дойде времето, всеки брат трябвало да намери подходящ наследник за себе си.

5. Словото на Х.Р. трябва да бъде за тях печат, лозунг и емблема (символ, отличителен знак).

6. Братството трябвало да остане тайно в продължение на сто години.

Те взаимно се заклели да спазват тези шест точки, след което петима от братята отпътували. Само братята B. и D. останали една година при своят Баща, брат Х.Р. Когато и те заминали, при него до края на животът му останали племенникът му и I.O.

И въпреки че църквата още не била пречистена, ние знаем какво е било тяхното мнение за нея и какво със силно желание са очаквали. Те всяка година с радост се срещали и подробно си съобщавали за извършената работа. Трябва действително да е било прекрасно, когато братята достоверно и без преувеличение са си разказвали за всички чудеса, които Бог е разпръсвал тук и там върху света.

И всеки може да бъде сигурен, че тези личности, събрани от Бога и всички небесни сили, избрани измежду най-мъдрите хора, живели през различните векове личности, са живели в най-голямо единство, дискретност и са оказвали възможно най-голяма помощ както помежду си, така и на всички други хора.

Животът им преминал в един такъв похвален ход, и въпреки че телата им били освободени от всички болести и болки, душите им не успели да преминат определената точка на тленното (евент. на освобождението.

Първият, който починал от това братство, и то в Англия, бил I.O. Той бил много вещ в кабалата и бил особено начетен, както се вижда от неговата книжка, наречена H. В Англия мнозина още си спомнят за него, особено защото излекувал от проказа един млад граф от Норфолк.

Братята решили да пазят гробовете си в тайна, доколкото е това е възможно. Затова днес ние не знаем къде са погребани много от тях. Но със сигурност знаем че всеки от тях е намерил достоен заместник за себе си.

Но за слава на Бога днес желаем да известим публично следното: Каквито и тайни да сме научили от книгата М – и въпреки че можем да виждаме образът и подобието на целия свят - ние не знаем нито нашето нещастие, нито часът на нашата смърт. Това остава запазено за великият Бог, който желае да ни вижда в постоянна готовност.

Но за това може да се научи повече в нашето Конфесио, където посочваме 37 причини за оповестяването на нашето Братство и защо разкриваме доброволно, без принуда и безплатно толкова висши мистерии и предлагаме също повече злато, отколкото испанският крал може да събере от двете Индий. Защото Европа е бременна и ще роди едно силно дете, което трябва да получи голям подарък от своя кръстник.

След смъртта на О. брат С. събрал другите по най-бърз начин. Изглежда че неговият гроб е направен след тази среща.

И въпреки че ние, по-младите, досега въобще не знаехме кога е погребан любимият ни Баща, брат Х.Р. и познавахме единствено имената на основателите и на всички техни последователи до днес, можехме да си припомним още една тайна, която А., наследник на D., последният от втория кръжок (кръг, нем.Zirkel), който живя с мнозина от нас, в различни разговори ни разкри относно сто и двадесетте години на нас, последователите от третия кръжок (кръг).

Впрочем ние трябва да признаем, че след смъртта на А. нямахме дори и най-оскъдни сведения за Х.Р. и първите му събратя, освен тези, които се намираха за тях в нашата философска библиотека. Между тях ние считахме нашите Аксиоми (Axiome) за на-важното, Rotae Mundi – колелото на света, за най-изкусното, а Протеус (Proteus, гръцки морски бог, който като всички морски богове притежавал способността за пророчество и можел да се превръща в най-различни образи) за най-полезното. Следователно, ние не знаем дали братята от втория кръжок са притежавали същата мъдрост като първите и дали са били допуснати до всичко.

Но на благосклонния читател трябва още веднъж да припомним, че това, което узнахме за гроба на брат С. и сега публично оповестяваме, бе предвидено, позволено и наредено от Бога. Ние изпълняваме това с такава вярност, че сме готови да публикуваме печатно на онези, които ни посрещат с християнско смирение нашите кръщелни и фамилни имена, местата на нашите събирания и всичко, което пожелаят да узнаят от нас.

Така гласи истинското, първоначално съобщение за откритието на твърде просветления Божи мъж , брат Християн Розенкройц:

Когато блажената смърт постигна брат А. в Galia Narbonesi, на негово място дойде любимият ни брат N.N. След като постъпи при нас и положи тържествената клетва за вярност и опазване на тайната, той ни довери, че А. го е утешил с думите, че скоро нашето братство ще престане да бъде толкова тайно и ще бъде полезно и необходимо за слава на цялото отечество на немската нация, за което в своят ранг той нямал ни най-малка причина да се срамува.

През следващата година, когато завършил образованието си и имал възможност, снабден със значителна сума или кесията на Фортуна да замине, той преди това решава – понеже бил добър майстор строител – да промени и подобри някои неща в тази постройка. При тази обновителна работа той намира една излята от месинг паметна плоча с имената на всички, които принадлежат към Братството, както и някои други неща. Тази плоча той пожелал да занесе в една друго, по подходящо сводесто помещение, защото старите братя не ни бяха съобщили кога е починал и в коя страна е погребан брат С.

Сега от тази плоча стърчеше един голям пирон и когато той бе изтръгнат със сила, заедно с него се изкърти едно твърде голямо парче от тънката стена или мазилката и разкриха неочаквано една тайна врата. Ние с радост и любопитство окъртихме останалата част от зида и почистихме вратата. В горната част на вратата с едри букви беше написано: POST CXX ANNOS PATEBO – СЛЕД 120 ГОДИНИ ЩЕ БЪДА ОТВОРЕНА. Отдолу се намираше числото на годината.

Ние благодарихме на Бога за това и решихме тази вечер да си отпочинем, защото желаехме първо да погледнем в нашата Рота (Rotae).

Ние отново, и то за трети път, се позоваваме на нашето Конфесио. Понеже това което разкриваме тук, се случва за доброто на достойните, а на недостойните, ако Бог пожелае, то няма да бъде от полза. Защото както нашата врата се отвори по чуден начин след толкова много години, така и за Европа, след като се премахнат стените, ще се отвори една врата, която вече се вижда и за която мнозина жадуват.

На другата сутрин ние отворихме вратата и намерихме една гробница със седем страни и ъгли. Всяка една страна имаше ширина пет стъпки и височина осем стъпки. И въпреки че гробницата никога не бе огрявана от слънцето, тя светеше чрез едно друго светило, което бе научило това от слънцето и се намираш високо в центъра на свода. В средата вместо надгробен камък се намираше кръгъл олтар, покрит с месингова плоча, на която бяха изписани думите: A.C.R.C. Hoc universi compendium vivus mihi sepulcrum feci. – Този компендиум на цялата вселена аз си превърнах приживе в един гроб.

Около първия кръг стоеше: Jesus mihi omnia – Исус е всичко за мен.

В средата се намираха четири фигури, обгърнати от кръгове, чиито надписи гласяха:

1. Nequaquam Vacuum – Не съществува празно пространство.

2. Legis Jugum – Игото на закона

3. Libertas Evangelii – Свободата на Евангелието

4. Die Gloria intacta – Божията слава е неприкосновена.

Всичко това е ясно и отчетливо както също и седемте стени и два пъти по седем триъгълника.

Тогава ние всички коленичихме и благодарихме на единствено Мъдрият, могъщият, вечен Бог, който ни бе научил повече, отколкото човешкия разум може да открие, слава на неговото име.

Ние разделихме гробницата на три части: на купол, или небе, стени, или страни и под или настилка. За небето сега от нас няма да чуете повече, освен че в съответствие със седемте стени то в светещият център бе разделено на триъгълници. Но какво има вътре, трябва вие, които търсите спасението, ако Бог пожелае, да видите със собствени очи. Всяка страна бе разделена на десет четириъгълни пространства, покрити своя страна с картини и надписи, които накратко и по възможно най-точен начин са представени в нашето писание.

Подът също бе разделен на триъгълници. Но тъй като там бяха описани господството и властта на низшия господар, тези познания не могат да се предадат на неразумния и безбожен свят, защото ще злоупотреби с тях. Но които се намира в хармония с небесното учение, без страх и опасност за себе си ще стъпи върху главата на старата зла змия, за което нашето време е много подходящо.

Всяка от трите страни имаше врата към един шкаф, в която лежаха различни неща, особено всичките наши книги, които вече притежавахме, както и речникът (das Vocabularium) на Теофраст Парацелзии от Хоенхайм и онези трудове, от които ние ежедневно и откровено ви четем. Тук намерихме и неговите Itenerаrium (пътен дневник) и Vita (биография), от които произхожда по-голямата част на настоящия труд.

В един друг шкаф се намираха огледала с много добри качества, а на други места видяхме камбанки, горящи светилници, както и няколко чудни, изкусни песни, всичко така подредено, че дори и след много векове, в случай че целият орден, или Братството изчезне, да бъде възстановено с помощта на тази гробница.

Понеже още не бяхме видели тялото на нашия толкова предвидлив и умен Баща, ние изместихме олтара в страни. И след като вдигнахме една тежка месингова плоча, намерихме под нея красиво и благородно тяло, непокътнато и без всяка следа от разлагане, както е представено тук на картината с тържествени одежди и всякакви украшения.

Той държеше в ръка една написана със златен шрифт на пергамент книжка, наречена Т, която сега след Библията е най-голямото ни съкровище и естествено не може лекомислено да се подложи на критиката на света. Накрая на книжката се намира средното похвално слово:

Granum pectori insitum, Ch.Ros.C. ex nobili atque splendida Germania R.C. famiglia orundis

Vir sui seculi, lumen, futorurom ornamentum, divinis revelatonibus, subtiltsmus indagationibus, indefessis laboribus, ad cae-lestia atcue humana mysteria, arcanave admissus;

postquam suam (quam in Arabico & Africano iteneribus) collegisset plusquam regiam aut imperatorum Gasam, suo seculo non-dum convenientum, postergati eruendam ingeniosissime custodivisset & nominis, fidos ac conjunctissimos haeredes instituisset, mundum minutum, omnibus motibus magno illi respondentem,

fabricasset, nocque tandem praeteriturum, praesentium & futuram rerum compendio extracto, centenario major, non morbo – quem ipse nunguam alios, infestare sinebat – ullo eum pel lente, sed Spiritu Dei evocante, illuminatum animam inter fratrum amplexus & ultima oskula Creatori Deo reddidisset, Pater dilectissimus, Frater suavissimus, Praeceptor fidelisimus Amicus integerimus, a suis ad centrum viginti annos hic absonditus est.

Като едно посадено в сърцето на Исус семе, Розенкройц произхождаше от един благородническия и виден немски род на име Розенкройц.

Той бе един голям мъж на своето столетие, който чрез божествено Откровение, извънредно фино въображение и неуморима работна сила бе призван към небесни и човешки мистерии и тайни.

Неговото повече от кралско и императорско съкровище, което бе събрал при своите пътешествия в Арабия и Африка, за което обаче неговото време още не бе узряло, той бе заровил за бъдните поколения, и бе направил своите верни и много предани приятели наследници на неговите изкуства и неговото име. Той построи един малък свят, който съответстваше на големия във всичките си движения.

И след като накрая направи този компендиум на миналите, настоящите и бъдещите събития, той, на повече от сто години, не чрез болест, понеже никога не бе боледувал, или чрез нещо друго, не принуждаван от никого, а по-скоро повикан от Божия дух, предаде, след като прегърна и целуна братята, своята просветлена душа обратно на Бога. Той, нашия много обичан Баща, нашия любим брат, нашия най-верен Учител и най-безупречен приятел бе скрит за света тук от неговите близки за 120 години.

Отдолу се бяха подписали:

(от първия кръг)

1. Pr. A.Fr.R.C., чрез избор глава на Братството;

2. Pr. G.V.M.P.G.

3. Pr. R.C. младши, наследник на Светия Дух;

4. Pr. F.B.M.P.A., художник и майстор строител;

5. Pr. G.G.M.P.I. Кабалист.

(от втория кръг)

1. Pr. P.A., наследник на I.O., математик;

2. Fr. A. наследник на Fr. P.D.

3. Fr. R., наследник на победилия в Христос Отец Х.Р.

Накрая стоеше:

Ex Deo nascimur – От Бога сме родени

In Jesu morimur – В Исус умираме,

per Spiritum sanctum reviviscimus – чрез Светия Дух ще се новородим.

Тогава Fr.(фратер -брат) О. и Fr.D.бяха вече починали. Къде сега се намира гробът им? Но ние не се съмняваме, че старият брат Сеньор е погребан по особен начин или може би също е скрит. Ние се надяваме също, че този наш пример ще поощри и други усърдно да търсят гробовете и имената им, поради което ги публикуваме. Защото заради лечителните си способности повечето от тях са все още познати и прочути на най-старите хора. Така нашето Gaza (съобщение) може да се разпространи или поне да се обясни по-добре.

Колкото до minutus mundos – малкият свят – микрокосмоса, ние го намерихме запазен в един друг малък олтар, и то по-прелестен, отколкото може да си го представи и един умен човек. Но ние не желаем да го опишем, докато не получим поверителен отговор на нашата откровена Фама.

След това ние отново поставихме плочата върху гроба, върху нея положихме олтара, затворихме вратата и я запечатахме с всичките си печати. По-нататък под ръководството и заповед на нашата Рота ние публикувахме различни книги, между които също и M.hoh., която любимият ни М.P. бе написал въпреки многобройни те си домашни задължения. Накрая, верни на навика си, ние се разделихме и предоставихме скъпоценностите си на нашите естествени наследници. Сега ние очакваме отговора или присъдата на учените и на невежите.

И въпреки че далеч не е дошло времето, когато според нашите желания и очаквания в пълен размер ще се извърши една тотална реформация както на божественото, така и на човешкото, ние знаем, че преди Слънцето да изгрее, то осветява небето с утринната зора. Междувременно известен брой хора ще ни отговорят и ще дойдат при нас, като увеличат броя и славата на нашето Братство и с желаните и предписани от Pr.C. философски правила ще положат едно щастливо начало и дори с любов и смирение ще се наслаждават заедно с нас на нашите неизчерпаеми съкровища, ще подслаждат трудностите на този свят и няма да се лутат като слепи в чудните творения на Бога.

Но за да узнае и последния християнин, каква е вярата ни и що за хора сме ние, трябва да кажем, че изповядваме познанието за Исус Христос, така както в последно време се изнася чисто и ясно особено в Германия, а също и днес – с изключение на всички еретици, екзалтирани и фалшиви пророци – се приема, извоюва и провъзгласява от определени и обозначени страни.

Ние се радваме също така и на притежанието на две тайнства, така както са били прилагани с всичките им формули и церемонии още от първата реформирана църква.

В политическо отношение ние признаваме Римската държава, но quarta monarchia –четвъртата монархия – е глава за нас и за християните.

И въпреки че добре знаем какви промени предстоят и от сърце желаем да го споделим с други теолози, никой човек без волята на Бога не е в състояние да се приближи до ръкописа, който държим в ръце, и да го предаде на недостойните. Но ние ще помагаме по скрит начин на доброто дело, според това дали Бог позволи или забрани. Защото нашият Бог не е сляп като Фортуна на езичниците, а е украшение на църквата и чест на храма.

Нашата философия не е нещо ново, а е същата, която Адам получи след грехопадението, а Мойсей и Соломон прилагаха. Така тя не желае много да дебатира или да опровергава чужди мнения. Но тъй като истината е проста, кратка и винаги остава една и съща (особено с Исус ex omni parte тя във всяко отношение съответства напълно, също както той е образ и подобие на Отца), не бива да се казва: “Това е вярно за философията, но не е вярно за теологията”. Защото всичко, което Платон, Аристотел, Питагор и други са познали като истинско и което Хенох, Абрахам, Мойсеи и Соломон са потвърдили е едно и също, особено когато съвпада с голямата чудна книга, Библията. Всичко това образува една сфера или кълбо, чиито части се намират на еднакво разстояние от центъра, което може да се разгледа по-подробно в християнските притчи.

Що се отнася особено в наше време до безбожното и проклето правене на злато, което напоследък толкова много се е разпространило, че преди всичко мнозина безпътни лакомници, готови за бесилото, вършат големи измами, като подвеждат хората и злоупотребяват с тяхното любопитство и лековерие. Също и скромни хора са на мнение, че превръщането на металите е връх и корона на философията, и че Бог обича особено много онези, които произвеждат големи количества злато и златни кюлчета., при което освен това се опитват с неразумни молитви и сърцераздирателни гримаси да убедят всезнаещият Бог, който познава сърцата.

Така с настоящето ние публично свидетелстваме, че всичко това е фалшиво и че за истинската философия правенето на злато е нещо дребно и второстепенно. В сравнение с това ние наистина притежаваме няколко хиляди по-добри неща. Затова ние казваме заедно с нашия любим Баща Х.Р.: “Срам и позор, ако златото не е нещо повече от злато.” Защото когато за някого цялата природа се отваря, той няма да се радва на това, че може да прави злато, или, както казва Христос, че дяволите го слушат, а на това, че вижда небето отворено и как ангелите на Бога слизат и се качват, и че името му е записано в книгата на живота.

Ние свидетелстваме също за това, че под понятието Алхимия са се появили книги и картини, които са обида за Божията слава. Когато дойде времето за това ние ще ги споменем и във връзка са това ще дадем на чистите по сърце един каталог. Ние умаляваме всички учени грижливо да отбягват подобни книги, защото врагът не пропуска да посее своите плевели, докато някой по-силен от него не му забрани това.

И според намерението на нашия Баща, Х.Р. ние, неговите братя, се обръщаме за втори път към всички европейски учени, доколкото ще прочетат тази наша Фама, която ще бъде издадена на пет езика, както и Конфесио на латински, с молбата добре да обмислят нашето обръщение, да проверят точно и ясно нашите изкуства, да разгледат усърдно сегашните времена и да ни съобщят своите размишления – заедно или поотделно – писмено или печатно. И въпреки че понастоящем нашата общност не е публично известна, ние сме сигурни, че преценките на всички, все едно на какъв език, ще стигнат до нас. И онези които са посочили името си могат да бъдат сигурни, че ще получат личен контакт с нас, или ако имат някакви съмнения, само писмено. Но това подчертаваме изрично: Който има сериозно и сърдечно отношение към нас, ще се наслаждава от нашите плодове според имот, тяло и душа. Но който е с фалшиво сърце или мисли само за пари, няма да успее да ни навреди, но ще навлече на себе си най-голямото и тежко нещастие.

Също и нашата постройка, дори и стотици хиляди хора да я видят отблизо, ще остане вечно недосегаема ( недостъпна), неразрушима, невидима и съвършено скрита за безбожният свят .

Sub umbra alarum taurum Jehova – Под сянката на твоите крила, о Йехова.

_________


3 души харесват това


9 Коментара



Благодаря! Бях чел само преразказ на този програмен документ. Извини невежеството и нахалството ми, но ще си позволя да задам един конкретен въпрос. Във Fama Fraternitatis се казва, че в гробницата на Християн Розенкройцер е открит Das vocabularium-ът на Парацелз. Но Християн Розенкройцер умира през 1484, ако не греша (1484+120=1604, а Fama Fraternitatis е публикувано 10 г. по-късно). От друга страна, Парацелз живее от 1493 до 1541. Какво е обяснението на това несъответствие? :wors:

Сподели този коментар


Линк към коментара

"Но в Духа на Христос, нашия Спасител, ние свидетелстваме за това, че по-скоро камъни ще се предложат да служат, отколкото да липсват изпълнители на Божията воля."

Конфесио Фратернитатис Р.К.

Сподели този коментар


Линк към коментара

До Скептика

Нали не приемаш този много, много сложен и пълен с мантри и символи текст буквално?

--------------------------

в розенкройцерството всичко, ама буквално всичко външно /сиреч извън човешката система на кандидата/ има само спомагателно, несъществено значение, тъй като /мое си мнение/ "живеем" в Света на сенките - един свят, който е само бледо отражение на...

и тъй нататък :blink:

Сподели този коментар


Линк към коментара

До СкептикаНали не приемаш този много, много сложен и пълен с мантри и символи текст буквално?--------------------------в розенкройцерството всичко, ама буквално всичко външно /сиреч извън човешката система на кандидата/ има само спомагателно, несъществено значение, тъй като /мое си мнение/ "живеем" в Света на сенките - един свят, който е само бледо отражение на...и тъй нататък :blink:

Не го приемам буквално, но просто се питах дали има неалегоричен и несимволичен отговор на този въпрос. Благодаря! :wors:


Сподели този коментар


Линк към коментара

Има -

това е притча, приказка, но също и обучаваща програма, без необходимост да се търсят парарели с консенсусната реалност - съдържа няколко слоя помощни системи, ключа за които са в самия кандидат. За съжаление са от естество невъзможно да се схване интелектуално.

:wors:

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

За съжаление са от естество невъзможно да се схване интелектуално. :wors:

Има голяма вероятност (от личен опит споделям) ключето да се яви на търсещия в момент на лека почивка, в една гора, в една вила, на втория етаж, между уютните цветя и завивки срещу камината, под пелената от аромати, разпръснати дискретно в сумрака на човешката мисъл от наредените по лавичките бурканчета с билки. По-късно, когато кандидата си спомня, няма да е сигурен дали е пребивавал в реалността или е плувал несъзнателно по златните води на Познанието. Но с ключе под езика това едва ли ще има общопознатия му смисъл и значение.

(:

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Има -това е притча, приказка, но също и обучаваща програма, без необходимост да се търсят парарели с консенсусната реалност - съдържа няколко слоя помощни системи, ключа за които са в самия кандидат. За съжаление са от естество невъзможно да се схване интелектуално. :wors:

Разбирам. Ако прочетеш биографията на Гуру Ринпоче да речем, ще се натъкнеш на нещо подобно. :wors:

Secret_rose нямам камина. :rolleyes:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход