• публикации
    3
  • коментари
    5
  • прегледи
    2756

Не на страха!

carousel

244 прегледа

И до кога така?!? До кога ще позволяваме на робската психика да ни държи в състояние на вцепенение? До кога ще бъдем безмълвни и безучастни наблюдатели на поредното насилие?!?… До кога ще позволяваме страхът да ни заслепява и да ни кара да се държим като самостоятелна клетка от един организъм! До кога всички ще се държат като „автономия" със собствени интереси, отричайки принадлежността си към този организъм?!? До кога всеки ще гледа себе си и къде по дяволите отива честта, благородството и човешкото достойнство? Защо при зов за помощ няма защитници и свидетели, а чак след инцидента около жертвата се появя ват /като лешояди/ тъй наречените "хора" – "човеци", които показват привидно съпричастие и съчувствие към тази жертва?!? Изпитвам погнуса от това масово поведение, за пореден път съм разочарована… Днес случайно станах свидетел на зверски побой над невинен човек и… Не чаках и не мълчах, и не стоях просто така… направих всичко възможно да предотвратя това престъпление! Не мълчете и не стойте безучастни в такива ситуации, можете да спасите човешки живот и честта си! Бъдете човеци и не позволявайте страхът да ви заслепи и оглуши!


1 човек харесва това


4 Коментара



Стадният и самосъхранителният инстинкт е дълбоко, генетично вкоренен в човека и преодоляването му не е по силите на всеки. Браво, че реагираш в подобни ситуации, но не очаквай много последователи.

Сподели този коментар


Линк към коментара

За каква чест и достойнство в тази държава??? Човешкия индивид не струва и 2 ст. Никоя институция не я е грижа за никого. Как очаквате хората да са по-загрижени. В едно нормално общество, тези които плащат данъци, очакват от съответните органи да си свършат работата. Уви, няма такива органи. Парите отиват на вятъра.

Това което правите е вероятно героизъм, но ако се случи да пострадате, няма да Ви компенсират по никакъв начин. Държавата трябва да се промени изоснови. Не само да се сменят правителства, а всички до най-малкия ръководител. Да се въведат Крумови закони за всякакъв вид злоупотреби и приоритет да бъде националния интерес, а не този на външни фактори.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Това няма общо нито с държавата, нито с институциите. Чувал ли си за случая с Кити Дженовиз, която е убита в Куийнс (Ню Йорк Сити), когато се връща у дома от работа в 3 часа сутринта? Имало е 38 свидетели, които наблюдават убийството от прозорците на апартаментите си, но никой от тях не се намесва. Още по фрапиращо е, че само един човек се обажда в полицията и то по съвет на негов приятел на когото се обажда преди това. 38 свидетели! Интересното е, че те нямат нищо общо помежду си. Д-р Джордж Сърбан, който е един от психиатрите и психолозите, които изследват случая казва: "Това е атмосферата на целия Ню Йорк, атмосферата на несправедливост. Чувството, че може да пострадаш, ако действаш, и че каквото и да правиш, ще си този, който ще страда". Д-р Ралф С. Бейни смята, че апатията на страничните наблюдатели е причинена от смесването на фантазия и реалност, породено от безкрайния поток насилие по медиите: "Ние подценяваме вредата, нанасяна на мозъка от тези натрупващи се образи... те са били глухи, парализирани, хипнотизирани от възбуда. Очаровани от драмата, от действието, но същевременно не напълно сигурни, че ставащото наистина се е разгръщало пред тях."

Подобни случаи не са изключение. В друг инцидент отново в Ню Йорк, но този път в Бронкс, 18-годишна телефонистка е изнасилена и пребита, докато е сама в офиса си. Тя за кратко бяга от нападателя си и тича гола и кървяща по улицата, крещейки за помощ. Около 40 души се събират и гледат как нападателят се опитва да я завлече обратно нагоре по стълбите. Нито един от тях не се притичва на помощ. Накрая момичето е спасено от двама полицаи, които случайно минават наблизо.

Друг подобен случаят с Андрю Мормил, 17-годишно момче, което е прободено в стомаха, докато се пътува с метрото в Манхатън. Макар че атакувалите го бързо напускат вагона, нито един от другите единадесет души не се опитва да помогне на момчето, докато то умира от загуба на кръв. Този инцидент е послужил за основа на филма The Incident.

Подобни инциденти са известни в психологията под наименованието "дифузия (разсейване) на отговорността". Джон Дарли и Биб Латане от Нюйоркския университет изследват случая с Кити Дженовиз. Те посочват, че макар да изглежда логично да се предположи, че колкото повече са хората, които наблюдават даден инцидент, толкова е по-вероятно жертвата да получи помощ, на практика е вероятно да се случи точно обратното. Дарли и Латане казват, че парадоксално жертвата често може да е в по-добра позиция само с един страничен наблюдател, отколкото с няколко. В такава ситуация отговорността за оказването на помощ на жертвата пада само върху един, а не се разсейва сред мнозина. Потенциалната вина за неоказването на помощ също се разпределя, защото всеки човек носи малка част, а не цялата вина.

ПП Интересна тема. Може да я публикуваш в раздела по Психология.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Въпреки условията в които се намира държавата ни, въпреки масовото обезверяване и въпреки всичките тези психологически характеристики, толкова ли е трудно да бъдем човеци? :sad:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход