• публикации
    19
  • коментари
    18
  • прегледи
    17340

Ела при нас

Rumen80

282 прегледа

   1 гласувал потребител

  1. 1. Харесва ли ви?

    • Да
      1
    • Не
      0

Моля влезте или се регистрирайте за да гласувате в тази анкета.

Румен Евгениев Борисов

Раздел: РАЗКАЗИ

Ела при нас

Веченяколко пъти ми се беше слувало, коагато спра компютъра да се чуват расни гласове и спорове в колонките, но до този момент го отдавах на това, че имам устройство за гледане на телевизия на компютъра и може да е от него. Да но днес чух нещо, което ме накара да потръпна целия. След като, спрях компютъра, (както правя обикновенно) започнаха онези гласове (аз бях свикнал вече с тях), но този път се чуваше освен обичайните гласове и един нов глас, който като че ли бе от някъде много далече, но не чак толкова за да се слее с останалите.

- Пази се! Пази се! Пази се! – звучеше много отдалече, но все пак се чуваше ясно. Следващите му думи ме накараха да зъмръзна. – Ти ще умреш бавно и мъчително, ако не се спреш. Спри да ползваш този компютър или вирусът ще те убие! Мъртъв си малък гадняр, ясно ли ти е, мъртъв си! – и след тези думи всичко спря.

- Какво беше това? Попита ме сестра ми, която още не беше заспала?

- Не знам сигурно е някакво радио или телевизия прихванато от компютъра. Не му обръшай внимание. – и казах и си леганхме. Но на мене нещо ми подсказваше, че това беше адресирано лично до мен. А и не след дълго наистина щях да разбера за какво иде реч.

Когато на сутринта станах се бях наспал, като никога, защото аз страдах от безсъние и нокога не можех да се наспя. Това ми хареса и наистина настроението ми беше на шест. Цял ден ми вървеше, като по мед и масло, но само до вечерта. Беше вече някъде към десет часа, когато пуснах компютъра за да си прегледам пощата и да си послушам малко музика, когато от никъде се отвори един сайт, на който всичко беше цялото в кръв, чуваха се постоянно писъци и стенания. Най-интересното беше, че не се виждаше адреса, а на мястото за адреси си стоеше невъзмотимо адреса на пощата ми в АБВ-то. наистина бях шокиран от гледките които видях там. Показваха се филмчета, където хора бяха разпъвани на кръст и одирани живи. Едното от филмчетата беше как на един човек някой му промуши игла в едната буза, после и през другата, след което бръкна в устата му която беше разчекната от метална шина и издърпа иглата разкъсвайки целите му бузи. Всичко стана в кръв, а дори пръски и парченца месо се полепиха по монитора ми. Стоновте ставаха по-силни, но по неразбираеми вече и тъкмо когата си мислех, че не може да стане по-зле се чу и онзи глас от предишната вечер.

- Сеага видя ли какво ще ти се случи ако не ми изпълниш нарежданията, а сладурче? Дори, ще те накарам да почувстваш болка, кояо е цвете спрямо това, което видя. – аз наистина целия потръпнах. Искаше ми се да се пресегна и да изключа компютъра, но настина не можех да помръдна от вцепенилия ме ужас. Навсякъде ми се струваше, че някой ме дебне и иска да ме зграпчи. Обливаха ме топли и студени вълни и в един момент, като че ли нещо се згромоляса върху мене. Когато отворих очи навън беше вече светло. Огледах се и видях, че съм заспал пред компютъра. Всичко ми се беше схванало и целият гръб ме болеше. Около мене обаче наистина миришеше много лошо на застоял въздух и още нещо, което го разбрах какво е едва когато се огледах в стаята си. Гледката която видях наистина ме потресе и дори не можах да се здържа за да отида до тоалетната, а повърнах директно на пода.

- По дяволите какво е това? - можах да кажа и усетих как ми се повдига отново. На леглото лежеше сестра ми която цялата беше издрана. Цялото и лице беше в кръв и трудно можеше да се разбере кое е лицето и кое е тилът и. След като повърнах се приближих и дръпнах одеалото, а от долу гледката наистина надмина очакванията ми. Всичко беше една купчина, кървава пихтия. На едно място бяха краката и червата и. Веднага изтичах да видя какво е положението в другата стая, където спяха родителите ми, но и там се оказа, че сценария се бе повторил. Само че този път този който бе направил това не си беше правил труда да запазва нищо здраво, а бе смлял всичко на едно. Родителите ми приличаха на еднородна смес от кости, черва, коса и какво ли не още, на всякъде се носеше зловонната миризма на засъхнала кръв и застояло. Не можах да задържа надигащия се бунт на стомаха ми и опвърнах отново, но този път беше върху тях, за което наистина съжалих в мига в които го направих. Тогава се сетих за предишната вечер и наистина настъхнах. Не можех да се помръдна на сантиметър дори от внезапния пристъп на ужас, който ме зграпчи здраво и почит ме вледени. Целият се сковах! Дали наистина всичко това се беше случило или аз все още спях? Наистиина сега ми се струваше нереално, но реших да проверя и тръгнах към компютъра. Но колкото и да се опитвах да вървя бързо някак си не се получаваше, като чели бях във вода и всичко ми се забавяше, а усилията ми бяха неимоверно голями за да мога да се движа. И когато стигнах пред компютъра видях , че от целия монитор се стичаше кръв, а на екрана стоеше семейната ни снимка на която се виждаше как всички са весели и усмихнати. За един момент си спомних къде беше правена снимката и в ушите ми се чуваха гласовете на цялото семейство. На баща ми който винаги се притесняваше и се налагаше да вика за да ни събере за снимката, на майка ми която му се смееше, веселия смях на сестра ми. Но в следващият момент те наистина проговориха.

- Ела при нас, - казаха те и лицата и се искривиха в нещо подобно на усмивка - тука наистина е голям купон! Ела, ела, ела . . . - тогава наистина не издържах и единственото, за което можах да се сетя в този момент бе да изключа скапания компютър. Дръпнах щепсела от контакта и изведнъж всичко угасна, възцари се една наистина много хибава тишина. Дори направо можех да чуя ударите на сърцето си .Но в следващият момент тишината се прекъсна от включването на проклетия компютър и неистовите вопли на семейството ми. Наистина вече не знаех какво да правя и единственото, което ми хрумна в момента беше че трябва да спра този компютър на всяка цена. Хукнах и отидох за чука от мазето, като трясках всички врати през които минавах. Всичко ми се беше свило от мъка и дори не осъзнавах, че плача. След малко бях отново пред проклетата машина. Хванах здраво чука и замахнах колкото можех силно. Но тъкмо да стоваря чука върху монитора и усетиих, че някой ми го исдърпа от ръката, По цялото му тяло се разнесоха тръпки на ужас и неимоверна тревога. Адреналина му направо избухна, коленете ми поддадоха след което припаднах.

Когато се съвзех и отново отворих очи ми се видя всичко много нереално, навсякъде беше бяло, а светлината ослепитело силна. Чувствах се лек и отпуснат. Огледах се и не след дълго установих, че се намирам в болница и тъкмо когато ужасът и спомените от преживяното ме връхлетяха отново, като една огромна и мощна вълна, която иска да повлече всичко след себе си една ръка ме зграпчи здраво и ме натисна на леглото.

- Как си сине? Спокойно ще се оправиш не се притеснявяй. – чух един глас до себе си и когато го погледнах разбрах, че е бил на баща ми.

- Защо съм тук? – можах само да кажа.

- Ами онази вечер припадна и след което те докарахме тук.

- Ама защо, какво е станало? – попитах без да знам за какво изобщо иде реч.

- Ами незнам, когато те намерих ти беше замахнал с чука да трошиш компютъра и когато те погледнах видях, че ти спеше. Но наистина не можех да ти позволя да удариш с чука монпютъра и за това ти го издърпах от ръцете, след което ти просто припадна. Но не се притеснявай, лекарите казаха, че всичко е наред и още утре ще може да те изпишат. Представяш ли си още утре ще сме пак заедно, като едно семейство.

- Ужас! Добе, че всичко това е било сън иначе не знаем какво щях да правя без вас. – казах и почувствах, как сълзите ми се стекоха по бузите. – Наистина много ви обичам и искам никога да не се разделяме.

- И ние искаме това скъпи, точно това искаме! – каза баща му и се усмихна, а отдолу се откроиха гадни остри зъби през които започна да тече слуз и кръв. - Сега наистина ще сме заедно за винаги. Добре дошъл при нас!




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход