Спокоен, равен от дълбока

и тъмна пещера извира,

за да се метне отвисоко

на канари запенени

от бесове, че ги разбива.

Снагата му е леденостудена,

като сълза-пределно чиста.

До нея горска фея, притаена,

разресва огледални листи.

И всъщност нощем не водата пада

надолу, там във бездната на мрака-

рояк звезди се спускат за награда

на този, който знае как да чака.