• публикации
    205
  • коментари
    249
  • прегледи
    224006

Дървото на Живота (още веднъж за Бога)

Наскоро в един от най-посещаваните публични форуми в България - BG Mama, изтриха без предупреждение моя тема, а мен ми забраниха каквото и да е посещение на форума, само защото споменах, че човек е Божие чедо.

В останалата част от света обаче, филм – откровен диалог с Бога, бе удостоен със Златна палма и заслужи световното признание.

„Дървото на живота” бележи прелом в наложения световен модел на мислене и светоусещане. Много усилия е коствало на американския ум да достигне до този филм - признание, в който признава своето безсилие пред Бога и Неговото мироздание; да признае собствения си крах - крахът на своята агресивна амбициозност и обсебеност от постижения и заслуги; да осъзнае безсмислието на своя до никъде не водещ и неекзистенциален работохолизъм, породен от вечното желание за притежания. Да признае в думите на главния герой на филма – „Мислех се за голямата работа... Докато разбрах, че съм голямото нищо!... Единственото, което изобщо постигнах, са децата ми!”

Шапка му свалям на американеца за куража да изрече тези думи – и да се откаже от егото си на добре наложилия се действен и устремен напред към нови бизнес завоевания модел на наш съвременник.

Защото трябва да си признаем, че този американски модел на агресивно бизнес мислене и поведение е съвременният Мамон, на който днешните хора все повече и повече се кланят. Наложи се нова култура – на работещия сноб, на служителя – консуматор, робуващ на света с неговите модни тенденции, неписани правила и модели на агресивно и себедоказващо се на всяка цена поведение, на самоизтъкване и парадиране със скъпи и технични вещи, позиция и обществено признание.

И забравихме, че човек не е само обвивката, колкото и тренирана във фитнеса и облечена с маркови джунджурии да е тя! Човек не е само фасадата си – нито скъпия си офис, нито лъскавата си кола, нито престижната си служба на някого си!

Човек има и душа, и сърце, но за съжаление се сещаме за тях само в моменти на дълбока и внезапна болка – при загуба на дете например, както е във филма. И тогава изведнъж разбираме колко много сме се отдалечили от себе си, от истинската си същност, от душата си. Защото сме предпочели да пътуваме навън, да завоюваме все по-далечни и трудно постижими върхове на материалното благополучие и признание, да търчим след лъскави химери – балони, които неминуемо един ден просто се пукват под напора на житейския вятър. И тогава, като главния герой на филма, разбираме колко много сме се изгубили, изгубили сме и най-скъпото и ценното си – своите деца, своите най-близки. (Чудно ли е тогава, че толкова деца се самоубиват в съвременна България, деца, на които е отказано най-важната и необходимата човешка потребност – тази от любов и внимание!?)

Чудесен филм, истинска човешка история – разтърсваща те в най-съкровеното ти. Трогателно е да видиш силен, млад и амбициозен мъж, който живее според духа на своето време, спазващ писаните и неписани правила на своето общество, педантичен, упорит и талантлив, агресивен и умеещ да се доказва и бори за свое място под слънцето, как изведнъж проумява безсмислието на всичките си досегашни усилия, стремежи и амбиции. И прозира за Истинската действителност – онази ненатрапващата се, невидимата, кротката и непретенциозната, скритата и съдържащата се отвъд всичко видимото, истинската действителност на Любовта и Благодатта, на която се крепи светът.

Или както го е казал мъдрецът: „Трийсет спици се сключват в главината на колелото, но то се движи благодарение на празнотата помежду им!” – Лао Дзъ

А Вие бихте ли отишли да видите Дървото на живота?




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход