• публикации
    74
  • коментари
    468
  • прегледи
    53142

КОЙ Е ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ?

valentinus

1350 прегледа

Християн Розенкройц принадлежи към мистериозните образи на Европейската История на Духовното развитие. Коя мистерия се крие зад това име? Ако днес попитате: „Кой е Християн Розенкройц?”, тогава неизбежно си задавате въпросите: „Съществувал ли е наистина този човек?” и „Кои са Розенкройцерите?” Отговорът на тези въпроси предварително изисква едно вътрешно търсене на Истината- не като ежедневното „да” или „не” на историческите факти за действителното състояние на нещата, но вечната Истина за характера и целта на човешкия живот.

Розенкройцерите в Lectorium Rosicrucianum разпознават в Християн Розенкройц техния духовен пример за подражание, техния Баща- Брат и Основател на Ордена, и едновременно името на Силовото Поле от което те получават всичко. В класическите текстове на Розенкройцерите от 17 век, това Силово Поле се нарича „Дома на Sancti Spiritus”(Sancti Spiritus-Светия Дух). Тези източници на Западната История на Духовното развитие съдържат указания, как едно вътрешно търсене на Истината може дълбоко да ни разтърси и може би ще ни помогне за отварянето на Вратата на интуитивното познание. Това е предмет на следните текстове:

КЛАСИЧЕСКИ РОЗЕНКРОЙЦЕРСКИ ТЕКСТОВЕ

Който се срещне с трите оригинални текста на Класическите Розенкройцери, вижда че е изправен пред едно изобилие от загадъчни символи и образи. В публикуваните през периода 1614-1616 г. ръкописи на теолога от Калв- Йохан Валентин Андре, член на така наречения Тюбингенски Кръг , е представено словото на Христиан Розенкройц и Розенкройцерското Братство. Заглавията им са:

1.
Fama Fraterniatits R.C.

(Зовът на Розенкройцерското Братство, 1614)
2.
Confessio Fraternitatis R.C.

(Веруюто на Розенкройцерското Братство, 1615)
2.
Chymische Hochzeit des Christian Rosenkreuz

(Алхимичната Сватба,1616)
Тези текстове бяха отново преиздадени в средата на 20 век и коментирани от Ян ван Райкенборг.
ТРИ РАЗКАЗА ЗА ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ
За Християн Розенкройц, наречен още Брат Християн Розенкройц, са ни предоставени три автентични разказа. Единият разказ е предаден от Рудолф Щайнер, втория може да бъде прочетен във
Fama
Fraterniatits
R
.
C
.
(Зовът на Розенкройцерското Братство, 1614) и
Confessio
Fraternitatis
R
.
C
.
(Веруюто на Розенкройцерското Братство, 1615), и третият е описан в
Chymische
Hochzeit
des
ChristianRosenkreuz
(Алхимичната Сватба,1616). И в трите разказа е използван Мистерийния език. Това означава, че всеки детайл има един скрит духовен смисъл. Нищо в тези текстове не е незначително или случайно.
В тези източници Християн Розенкройц е представен по много различен начин. Винаги обаче са впечатляващи неговата голяма скромност, смирение, сърдечна всеотдайност и готовност за служене. Той посреща читателя като един Зовящ, който въпреки всички трудности върви по своя Път, като едно сияещо олицетворение на Голямата Цел: Възкресението на Безсмъртния Човек. Християн Розенкройц е въплъщение на Духовната Реалност, прототип на Човека, който върви по християнският Път на освещаването, за което четем в Новия Завет(1. Кор.15, 43-44): „Сее се в тление, възкръсва в нетление. Сее се в безчестие, възкръсва в Слава. Сее се душевно тяло, възкръсва духовно тяло.”
Разказът на Рудолф Щайнер за Християн Розенкройц
Рудолф Щайнер в своята лекция на 27 септември 1911 г. в
Neuch
â
tel
(Швейцария) казва, че Християн Розенкройц за първи път тайно се е инкарнирал(въплътил) през 13 век. Той израства в тайна, закрилян от 12- Учители, 12- Посветени, които го посвещават във всички Мистерийни знания на Старият Свят.
Те проектират в него така да се каже всичките знания и с това го превръщат в един жив фокус на Западните Мистерии. Във него се изявява един напълно нов синтез на всички древни религии от които произлиза християнството и това се проявява в неговото етерно тяло. Той може сега като 13-тия в кръга на 12-те да излъчва обратно това езотерично християнство и да ни научи на възвишената мъдрост. В това въплъщение Християн Розенкройц умира млад.
„Тринадесетият” от един друг Свят
В Мистерийния език
12- те сили образуват един завършен Космос, чиято пълнота е заключена в едно жизнено поле.
Т
ази картина срещаме и сред 12- те зодиакални знака на нашия материален Космос, който ни обкръжава и в техните Сили, от които живеем като смъртни хора. Ако по- нататък говорим за „Тринадесетият”, с това винаги се манифестира Силата от следващата по- висока област, област отвъд 12-те. Християн Розенкройц като „Тринадесетият” в центъра на Кръга на 12-те е въплъщение на едно същество от Жизнената Област на Безсмъртното Човечество, откъдето Той с една определена мисия влиза в нашата Жизнена Област на смърта.
Втората инкарнация на Християн Розенкройц
За да изпълни тази мисия, Християн Розенкройц отново се инкарнира през 1378г., както е записано в „
Confessio
Fraternitatis
R
.
C
.”.
Сега Той не трябва повече да действа тайно, а открито във физическо тяло под името
Християн Розенкройц. След като той умира, неговото безсмъртно душевно тяло в същото време продължава да съществува и да живее както по-рано.Ето защо пълнотата на Мистерийните знания остава незасегната и на разположение без ограничения. Едно указание за това откриваме също и във „
Fama
Fraterniatits
R
.
C
.
”, където се говори, че след 125 г. Братята отново намират гроба на А.
C
.
R
.
C
.,
на първия въплътен като Християн Розенкройц, и неговото тяло е напълно непокътнато и в цялото си величие.
Мисията на Християн Розенкройц
Каква е сега мисията на Брат
C
.
R
.
C
.. Ние я откриваме във
Fama
Fraterniatits
R
.
C
.
”. Тук е показана историята на живота на Християн Розенкройц, който ще се роди отново през 1378 г.. Там е записано, че Брат
C
.
R
.
C
. израства в манастир и вече през младежките си години заминава за арабските страни. Завръщайки се обратно той предлага на Владетелите и Учените в Европа своите духовни съкровища. Неговата цел е една пълна Реформация на Живота. Но Владетелите и Учените не се интересуват от това
.
Християн Розенкройц е отблъснат и затова той основава един Орден- Розенкройцерското Братството. Членовете на Ордена заедно изграждат Дома на Sancti Spiritus(Св.Дух), както е записано във „
Fama
Fraterniatits
R
.
C
.
”. От този разказ се вижда ясно мисията на Брат
C
.
R
.
C
..
Западноевропейските Мистерии
Херметичните мистерийни знания на Запада по онова време са били концентрирани главно в арабските страни, особено в Египет и Мала Азия, както и в мавританската култура. Поради това Християн Розенкройц е посетил тези страни за да приеме в себе си цялата мъдрост на тогавашното време. След като Елита на Европа не проявява интерес към непреходното Знание, той събира около себе си хора, за които упражняването на власт, натруването на пари, чест и външни знания не е най- важното в живота. Той създава своя Орден с хора, които имат напълно различна цел в живота си. Тази цел е посочена чрез построяването на „Дома на Светия Дух”. Какъв е този Дом? За кого е предназначен и кой може да влезе в него?
Дома на Светия Дух(
Sancti
Spiritus
)
Дома на Светия Дух не е материален Храм, не е географско място. Той е по-точно едно силово поле, един фокус на Духовно- душевно ниво, където човека и Духа могат да се срещнат, да където те накрая се съединяват в едно, в един нов живот, точно както това се е случило със самия Християн Розенкройц. Вратите на този Дом са широко отворени за всички хора, които вътрешно копнеят за Духа, за едно съществуване, което е отвъд времето и пространството, в една друга божествена реалност. Това е приложимо независимо от вашия произход, религия или раса, защото Дома на Светия Дух(
Sancti
Spiritus
)
е определен за Духовен Дом на цялото човечество. Но за любопитните Дома на Светия Дух остава затворен.
Третият разказ: Тайната на Алхимичната Сватба
В третият разказ за Християн Розенкройц, са показани неговите преживявания по време на Алхимичната Сватба. Наименованието „химическа” или „алхимическа” е свързано с широко разпространеното по времето на Й.В.Андре изкуство на алхимиците. Те са се опитвали да превърнат неблагородните метали в злато и то с помоща на Философския камък, който се нарича също и Елексира на Живота. Но това е само външната част на Алхимията.
За истинските алхимици тя води началото си от „Философския камък”, чрез който се достига до Трансфигурацията. Това е голямата трансформация(превръщане) на човешката душа и възкресението на едно ново тяло, както отбелязва Павел в „Коринтяни,гл.15, ст.1: нетленно(вечно)”. В този смисъл също трябва да се разбира и Алхимичната Сватба. В тази книга е представен Трансфигуристичния Път на освещаването под формата на един алегоричен разказ. В ноща преди Великден, Християн Розенкройц получава от един ангел покана за Алхимично сватбено тържество. То ще продължи седем дни и ще се проведе в Кралският Дворец. В началото на разказа, читателя е въвлечен в едно съновидение. Самият Христиан Розенкройц живее пленен в една тъмна шахта, от която бива спасен чрез улавянето за едно въже от светлина. След много приключения, фантастичния разказ свършва в осемте стаи на „Кулата на Олимп”, където Христиан Розенкройц завършва напълно Великото Дело на Възкресението, алхимичния „Opus magnum”.
След това, той не изчезва в изпълнените със светлина сфери на Божественото жизнено поле, а се връща със своя спътник обратно в Кралският Дворец.
Пазителят на Вратата стои с гръб към Светлината
Тук Християн Розенкройц научава каква е сега задачата му от едно съновидение: Той трябва да изпълнява работата на Пазител на Вратата, като посочва Пътя на следващите кандидати. Дали брат Християн Розенкройц трябва наистина да започне тази работа, това остава нерешено, както е казано в края на текста: „Тук липсват около две четвърти от страниците и той, авторът е на мнение, че следващата сутрин Пазителят на Вратата трябва да се върне у дома.” Така говори Розенкройцерското Братство, което стои пред вратите на Света на Светлината с гръб към светлината от любов към човечеството. Това означава: Това е задачата на Розенкройцерското Братство към човечеството, което все още живее в този смъртен свят, за да може някога всеки човек да улови въжето от светлина и да бъде изтеглен нагоре. Мнозина са тези ,които на това място поставят въпроса: „Кои са Розенкройцерите?”
Съществувал ли е наистина Християн Розенкройц?
Накрая още веднъж се връщаме на въпроса: „Съществувал ли е наистина Християн Розенкройц? Какъв е живота му и кое е реалното? Как са изглеждали всички носещи името Християн Розенкройц при идването си от „отвъд Дванадесетте” в областа на смъртната природа? Те идват от Братството на безсмъртните души, но тяхната Родина е в един друг Природен порядък. Тяхната мисия е да донесат тук долу в този Свят едно въже от светлина, да построят „Дома на
Sancti
Spiritus
”. Често разказите за техния живот и работа са противоречиви, защото в разказите историческото и алегоричното, външното и вътрешното, материалното и духовното случайно или без умисъл привидно са смесени в сложни плетеници. В определеното време такива служители на Човечеството отново се връщат обратно, обикновено без да оставят след себе си следи, за да изпълняват по-нататък своята мисия на друго място. Те идват и си отиват, работят и страдат поради Любовта си към Човечеството. И независимо от това къде служат, те винаги са незабележими. Те са вечно живи, защото са безсмъртни и тук не са у дома си. И ако един истински търсещ иска да се доближи до мистерията на техните имена и съществуване, той потъва в едно кълбо от сложни плетеници, и тогава той самият трябва да тръгне по Пътя към Света на Безсмъртните Души.
------------------------
Това есе е от анонимен приятел от кръга на Антонен Гадал

2 души харесват това


2 Коментара


Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход