От: Призвание
Вярата в доброто
От малко семенце
те аз отгледах
и поверих те на земята-
да си вечна.
Поливах те с дъжда,
рисувах те с дъгата...
Като порасна
и се показа на света
те милвах с вятъра,
завивах те с нощта
и топлех те с душата си...
Използвах всичките си сили и
авторитетни бурени плевих,
за да си чиста и неопетнена.
И никога в морето
не те захвърлих,
защото ти си закодирана
в човеците с голямо "Ч",
а те са на изчезване...
Дойде му времето
и легнах във пръстта,
макар и тленна
грижех се за теб-
да си на равна нога
с алчността и злобата-
докато следващото семе
посади родената за жертва...
Източник: Призвание
-
1
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.