Вярата в доброто

От малко семенце

те аз отгледах

и поверих те на земята-

да си вечна.

Поливах те с дъжда,

рисувах те с дъгата...

Като порасна

и се показа на света

те милвах с вятъра,

завивах те с нощта

и топлех те с душата си...

Използвах всичките си сили и

авторитетни бурени плевих,

за да си чиста и неопетнена.

И никога в морето

не те захвърлих,

защото ти си закодирана

в човеците с голямо "Ч",

а те са на изчезване...

Дойде му времето

и легнах във пръстта,

макар и тленна

грижех се за теб-

да си на равна нога

с алчността и злобата-

докато следващото семе

посади родената за жертва...

Източник: Призвание