Дълго се търсех,много се трепах.

Страшно се сърдех,губех нелепо.

После се мачках,криех,маскирах.

Ялово бачках и се презирах.

Галех си нерва,комплекси туширах.

Сложна маневра,но АЗЪТ откривах.

Злото аз гоних,с водичка го давих.

Години се ронят в душевни наслади.

Време ще мине,друго ще дойде.

Всичко загива...генът си мой е.

Източник: Maiors-моите стихове