artist2011

  • публикации
    28
  • коментари
    5
  • прегледи
    14252

Аахен

maiors

400 прегледа

"Това расо черно, що нося отгоре,

не ме помирява с тия небеса

и когато в храма дигна си гласа

химн да пея Богу, да получа Раят,

мисля,че Той слуша тия, що ридаят

в тоя дол плачевни, живот нестърпим.

И мойта молитва се губи кат дим,

и Господ сърдит си затуля ухото

на светата песен и херувикото".

В един слънчев, пролетен ден като днешния, при мен, на работата ми в един дом за сираци дойдоха трима люде със звездната мисия да ме освободят от длъжност. Две почтени дами от Окръжния инспекторат на образованието и един господин. Да, да ми кажат културно и възпитано, че няма вече аз да работя на тази позиция. Защо? Други могат да обяснят... Господинът бил изпълнителят на смъртните присъди в местния ни затвор... сега шофьор... Аз си взех чантичката под мишница и се прибрах. Същата вечер реших да замина за Германия! Оставих зад гърба си Дунав мост, селската баня и балдъзата на шуробаджанака.

Пристигнахме в Аахен - аз, моят мъж и двете пътни чанти. Припнахме от автобуса на осветената аахенска гара в 3 часа след полунощ, сред свежия въздух, красивите фонтани и буйните коне - статуи, гордо вирнали глави, с веещи се гриви. Древна столица на немската земя. Усетих известната немска миризма на чистота. Ами сега! Фразата я зашлевих в лицето на моя! "Как ами сега". Насреща светеща реклама на хотел. Настанихме се удобно, наспахме се сладко до 9 сутринта и погледнахме навън. Готика, неповторими по архитектура сгради, вечни, сдържаност във всяко отношение. Седнахме пред хотела на кафе. От щеензакуските си купихме вкусни бутерки с божествен сиропиран крем. Хора, смях, ведри поздрави! Затворът с палача бяха далеко...в бегето.

Ще търсим работа. Погледнахме към отсрещния хотел, с хубавите цветя, заетите масички и засмяната руса жена на 67. Беше собственичката. Поздравихме и директно попитахме за работа. Късметът! Аз - камериерка, моя - в строителството! Така сред германци потеглиха нашите дни. Питаха ни какво искаме да ядем, жадни ли сме, ходи ли ни се на театър. "Задължителните" куфари с дрехи пристигнаха, новите обувки. На годежa на младия собственик, сред групата роднини, бяхме потънали в сусамени питчици, тънки филета, капсули с течно сирене ,салати с южни плодове. Купища фрикадели, шницели, хапки с различен пълнеж. Сирена десетки, ядки, вина. Торти, ликьори, водка. Годежът продължи докъсно с музикален фон от немски шлагери, ритмично и приятно внушение за чиста любов; без "дръжката на теслата, опипвай ме, накарай го да стене!" Работихме, а в свободното време се разхождахме, изучавахме забележителностите. С една дума облагородявахме се. Магазини с евтини стоки, ресторанти с вкусни ястия, свежа бира, кино, театър. Съчетание на древно и модерно.

Сутрин е. Тъкмо влизам в хотела и насреща ми собственичката. Смее се закачливо и повтаря, че полицията е тук и ще ми зададе въпроси, относно пребиваването ни в града. Смутих се. Седнах на една от масите и се заоглеждах. Няма униформени. Запалих цигара и към мен се приближи млад човек. Засмян. Каза "Здрасти." Онемях, разтреперих се, зарадвах се. След толкова дни немска реч... Дори шефката беше щастлива от появата на моя земляк! Беше сутеньор с една мургавелка от България. Семеен, с дете и млада жена в родината. Работа, бизнес, хляб. Станахме добри приятели. Бизнесът му вървеше, делеше по равно с "мадоната с големите бомби". Купуваше и много неща - козметика, дрехи, добри цигари. Тя обичаше страшно кола, пиеше с литри... Една сутрин стигнах до стаята на сутеньора. Почуках и се чу "да". Отворих, жрицата седнала в леглото, засмяна, щастлива. Заговорихме за това-онова, колко малък е светa, каква е била преди; най-вече говорехме за нея. Беше горда от постиженията си; особено от ученическите си години в ТВУ. Там имала безброй подвизи - от всякакво естество.

След седмици дойде втора жрица. Моята колежка - другата камериерка - изпадна в безтегловност! Попита ме каква религия изповядваме в бегето, защото "българският мъж е вече с 2 жени". Отговорих и, че сме християни и не знам какво става. Така ние се разширявахме, доказвахме, прославяхме. Камериерки, строители, сутеньори, ваклооки Ерато и Сафо.

Отлитаха в наслада, труд и радост дните, ние доволни, германците обслужени. Сутеньорът си плащаше плочките на "братята" от югоизточната ни съседка. Но най-важното беше, че сме далеко от милата родна страна, тогава все още извън Европейския съюз. Работодателката дори пожела да ме осинови... Не знам причините... Не се и замислям... Отказах, та нали имам родители и родина!!! Имахме право да бъдем туристи до 3 месеца. Сутеньорът също спазваше ограничението. А печалбата му беше солидна. Древната професия, отричана и реабилитирана... Но всичко си има край, дори и хубавия сън.

Всички се прибрахме в България с обновен дух, впечатления, нови приятели и познание!

Аз бях забравила "изпълнителя" от затвора и най-вече питащия му поглед.

Източник: Maiors-моите разкази


1 човек харесва това