artist2011

  • публикации
    28
  • коментари
    5
  • прегледи
    14252

Пътят за Севлиево

maiors

467 прегледа

Дойде време да се прибирам от Австрия. За моето място посредникът намери жена, на средна възраст, жадуваща да работи в бяла държава. До този момент горката е безработна, с три деца. Родила пет, но две починали. Мицка, така се казваше завалийката, беше ентусиазирана и с надежда за солидни пари. Пристигна с един куфар.

Аз очаквах жената с радост - прибирам се. Поглеждах непрекъснато през прозореца, ослушвах се при всеки шум. Най-после посредникът я докара. Каква сърдечност, каква приветливост лъхаше от двете ни! През деня и бях сготвила - спагети с шпек и фрикаделки, завити в шунка. Имаше френско вино, а за десерт и бях купила шоколадов кекс. Допълнително, ако щеше да бъде супергладна, бях предвидила едни пресни дълги вурстчета. Мицка беше щастлива, че аз съм там, че ще я посрещна и до сутринта ще я въведа в работата. На сутринта си тръгвах. Така и направих. От игла до конец обясних готвене на австрийска кухня, миене на съдове, пране с пералня, почистване и пазаруване. Само че не поиска да я заведа до маркета, щяла сама да го разузнае. Беше гладна. Оправиха си нещата с посредника и Мицка седна да хапне. Хапва от 2 до 7. Изпи всичките бутилчици вино, те бяха от малките, по 250 мл. Изяде десерта, като дълго се взира в надписите на опаковката му. Хапна и плодове, като много се впечатли от какито. Не разопакова багажа си, искаше да се изкъпе, но го отложи. Ядеше и разказваше своя живот...

Живее в града Г, в Северна България, един от известните с безработицата си градове. Най-милите и хора бяха мъжът и децата. Оженила се по любов, раждала деца, по неизвестни причини двете не оцелели; тя не се отказала от идеята за още рожби и сега се кахъри с тях. Две момичета и момче. Най-непокорното дете е в Гърция, живее със стар мъж, семеен, със собствени деца. Пияница и развратник. Мицка никога няма да му прости, че е заразил детето и с някаква странна болест, от която е последвала безрезултатна операция и вечна стерилност! Каква е тази нейна орисия, детето и с този идиот, я работят, я не в Гърция, не се обаждат често, а и не пращат никакви стотинки. Другото момиче има приятел от града, но и той беден и последен, хлапак, който е отвяван от вятъра на белия кон. Най-лошото е, че и двамата хлапаци не могат да намерят в града работа, а ако се хванат някъде - не им плащат, само хамалуват. Най-вече по барчетата. Сред дим и алкохолици. Мъки и мизерия. Очакваше ги съдбата на каката - някоя южна държава. А на барчето до тях, до блока, му казвали - "Първо Раково Отделение". Сума и алкохолици, посещавали го и пили ментета нонстоп, си заминали от чернодробната гостенка. Момчето пък имало приятелка, но как да се оженят като няма пари. На Мицка опората - съпругът - не иска по чужбина, не вярва в успеха там. Той си е безработен патриот. Пушихме цигари от време на време, разказът и не свършваше...

По едно време Мицка се почувствала зле - психически. Била тръгнала по пътя за Севлиево... Не разбирах какво значи "пътя за Севлиево", но не попитах. Няма пари за доктори, решила на врачка. Вярва, не вярва, на гадателка. Занесла по процедура един хляб, шепа български стотинки и три големи свещи. Дълго време преди да се реши на това била крайно неспокойна. От това лицето и се изменило. Изострили и се скулите, кожата побледняла и се сбръчкала, долната устна се отпуснала и обезформила, а горната я покрила. Погледът станал блед и сподавен. Силна вътрешна ярост изгаряла душата и. Не можела да спи. Всичко и опротивяло, намразила дори и себе си... Направо била на пътя за Севлиево... Аз пак не попитах за този севлиевски път. Врачката направила каквото трябва, но най-важното - казала и кой и мисли зло. Не че Мицка не знае, но потвърждение от ваятелка на човешки души си е авторитетно дело. Злото сякаш се скрило някъде в неизвестното... Пророчицата я спасила от "пътя за Севлиево"... Попитах вече какво има на този път. Там била лудницата.

Мицка се притесняваше от работата. Обясних и, че трупа, когото ще обгрижва е в тежко състояние; заетостта е 24 часа; няма много лично време. Тя сякаш се втвърди. Гледаше ме плахо, мигаше и се чудеше дали да остане или директно с мен - към България. Казах и да остане, да пробва, а като не може, да се прибере. Тя се раздвояваше. Не знаех какво да я посъветвам, всеки сам решава.

Разказваше, че е минала през много фирми, преди да намери тази за Австрия. Всички са искали медицински квалификации, опит в обгрижването на "трупове", перфектно шофиране. Някои са искали да кара при тях платен курс за трупове - дълги и широки, тесни и дълбоки. Няколко фирми даже са я мотали по интервюта, но без резултат. Нещастие за безработното семейство - нищо друго. Мицка се закахъри за двете ни, че не сме глупави, а сме немили-недраги по чужбина. Колко нейни познати и съученици, за които е убедена, че са бавноразвиващи се, са на служби и управители на фирми. Сигурно такива са и моите познати и съученици? Тя била добра ученичка, но не завършила висше, защото се оженила!

Времето минаваше, аз исках да поспя, но Мицка разказваше. Пушихме и разказвахме. Куфарът стоеше до стената, с дрешките и новите чехли за баня. Имаше и боя за коса "Престиж". Беше "блонд". Няколко нови прашки и жилетка от синя домашна вълна, яка и вечна като стомана. Топлеше я много. От куфара извади снимки - на децата си, нейни, но преди големия смут. Радваше се на изгубената си красота.

Мицка, в апартамента в града Г, в хладилника нямаше нищо. Празен и лангъртящ. Купили с пенсионерски лизинг пералня, поне да пере като хората. Цигарите и бяха малко, от Сърбия не успяла да купи евтини. Давах и да пуши на воля от моите.

Нощта беше разперила своя плащ над австрийския град. Беше тихо и приятно. Всички спяха. Само ние пушехме и говорехме навън. Появиха се двама закъснели, погледнаха ни бегло, поздравиха ни и влязоха в кооперацията. Казах на Мицка да сниши родната натъртваща реч, а тя се зарадва все пак, че е в Австрия, където можеш да си навън по всяко време. И никой няма да те напсува, да ти каже "мършо" и да те блъсне, уж без да иска! Филмът "Курбан за един циганин" там не се прожектира.

Към средата на нощта решихме да поспим. Един кратък сън.

Сутринта закусихме с яко шварцкафе и няколко цигари. Аз тръгнах за автогарата, а Мицка се чудеше как ще остане насаме с особения труп в Австрия.

Източник: Maiors-моите разкази


2 души харесват това


0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход