Премини към съдържанието
  • публикации
    64
  • коментари
    17
  • прегледи
    37590

От: Ти ли, госпожо Съдба

hrodopski

342 прегледа

В напразни надежди и в тиха печал

животът премина в нерадост

и с удари тежки на остър кинжал

съдбата погуби моята младост.

Обсебен от трепет фалшив младостта

погубвах напразно в копнежи

и в пориви лихи си аз радостта

погребвах в гранитни ковчези.

И както във утрото бледа звезда

безследно в мъглата се стапя,

тъй моята малка и светла мечта

невзрачна в тъгата угася.

И белият лотос на нежна душа,

в прокоба на орис зловеща,

попарен от леденоскрежна слана

не цъфнал посърнал увехна.

И ето пред прага на мойта врата

напира и иска да влезе

неканена, чужда отвън старостта –

злорадо се киска и плези...

Защо ли, кажи ми, госпожо Съдба,

жестока, безмилостна беше,

на птицата волна пречупи крила

тогава, когато летеше?

И нежният порив ти на пролетта,

във розовобели премени,

защо ли, кажи ми, задуши в гнева

в прегръдки ледно`студени?

Днес кой ще ми върне не спастрени дни

в надежди напразни `пилени?

Как, ти ли, госпожо капризна Съдба,

ти дето безмилостна беше!...

Източник: Ти ли, госпожо Съдба



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.