artist2011

  • публикации
    28
  • коментари
    5
  • прегледи
    14251

Разваленото месо

maiors

275 прегледа

:party4: Разваленото месо

" На Краличът стигаше да се повърне и мракът завчас щеше да тури непробиваема преграда

между него и стражата. Но той фукна право към нея, мина като вихър между самите сеймени и отбягна напред. Стражата го спогна и улицата заехтя от стъпки и викове. Между другите крясъци чуваше се и дръгливият глас на пандурина българин: " Стой бре, момче! Ще хвърляме!" Но Краличът бягаше, без да се обърне назад. Няколко пушки изпращяха подире му, но го не закачиха, тъмнината го спаси...

Подир половина час цялата орда, победоносна, свирепа, демонически весела, излазяше из дола с Огняновата глава, набучена на прът. Докторовият череп, раздробен на късове от ножовете (най-първия удар - от куршум - сам доктора си беше нанесъл), не можеше да послужи за трофей. Също Радината глава беше оставена - по политическа причина вече: Тосун бей беше по- хитър от Тъмрашлията.

Отзади носеха, натоварени на едни кола, убитите и ранените."

Имало едно време едно момче. Слабо и вяло било. Живеело в малка селска къщица, с мама, татко, братче и една любов. Каква била тази любов? Велика! Любов към една мила партия, партия майка. Изкарало отделенията с мъка и един вечен зелен секрет в нослето. Не му вървяла много книгата, спряпало се по математика, по литература, на занималня ходело. На 13,14 годинки в Артек отишло, с връзка на врата и с фразата, която повтаряло в бащиния двор: " В Артек отивам, в Артек!"

Таткото му дал направление да учи един занаят, наречен висше образование , там някъде в южните наши дебри. Отишло детето с малка чантичка, свенливо и замечтано, с интимната мисъл да стане после виден жител и занаятчия в родното село. А в школото за висше образование се доказало с голямата си любов! "Партийо мила, за тебе бих умрял!" Това било веруюто му. В комитети, вечеринки и докладни се вихрило детето. Отворило се, рапортувало и разказвало за познати и приятели."Бъди готов! Винаги готов!" Това била тяхната клетва до гроб.

Макар и срамежливо, завъртяло и момиче. Малки били и двамата, ама създали набързо рожба. Мама, татко, близки и познати били изумени, как така нашето момче баща стана, да ни е живо и здраво!

Това наше момче имало и мъка, то без мъка не става! Имало неясно чувство към едно момиче от друг клас, почти познато, почти непознато! Една дълбока нишка на полуомраза, полузавист, полунедоволство.Това момиче било свободно, лекокрило, весело. Не обичало опекунството, терора, зависимостта. Учело си, обичало да е чисто, да има свои приятели. Но нишката се точела в годините и може би втвърдявала, набъбвала, заяквала. Момичето било виновно за това, че момчето нямало пари, с които да купува на сладките си дечица, две момченца, антибиотици.

Годините се ронели в душевните наслади и дошло време, когато нашето момче било провъзгласено за цар. Царицата имала слабост дори към старци.

Какво настъпило тогава за момичето? Разплата.

Това момиче било привиквано, назидавано, обиждано. Гонено от работа, лишавано от мнение, спирано дори да диша.

Момичето успяло да се хване на една проста работа, за 6 месеца - тичане и умора. Пропускът бил наваксан. Характеристика за несправяне с работата и прекратяване на договора. Много хора се вайкали защо и на тази обикновена работа не можело да остане.

Един ден момичето срещнало момчето и видяло пред себе си развалено месо, подпухнало и гнило лице; очи с полулудост, полудоволство, полущастие; кухо и нездраво тяло. Една метаморфоза от момче край реката - миризлива торба с развалено месо.

И тоз цар, ей така, много обича да се показва пред хората. Толкоз му е кеф да му гледат кусурите. Снимки, мноооого снимки. То друго няма. Другото - другите го правят.

Източник: Maiors-моите разкази


2 души харесват това


0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход