• публикации
    64
  • коментари
    17
  • прегледи
    37265

От: Какво от туй

hrodopski

230 прегледа

Аз твоето мълчание разбирам-
усмивката и погледа студен.
Угасналият пламък тъй вълшебен,
вълшебен не е вече той за мен.
Разбирам неизказаната мисъл
и думите не казани на глас.
Не ме щади- то вече няма смисъл,
разбирам всичко и без думи аз.
За туй,че в душа са- среща дали
безпътните житейски ветрове
не си виновна ти,не си...едва ли-
за болките на моето сърце.
Какво,че там по хребети планински
в нощта пълзи несретница луна
и в призрачните бледи сенки
витае пак духът на самота.
Каква е ползата от стиховете,
написани със болка и тъга,
щом ще бледнеят във редовете
на никому ненужните слова.
И щом като във своята заетост
излишни ти са моите стихове,
и щом кат в чантичката ти за жалост
все още не прочетени са те....
Какво от туй,че вечерта ухае
упойващо на цъфнали върби
и месецът загадъчен сияе
сред мигащи елмазени звезди
Че тих ветрец полюшва се-играе
задявайки се с нежните листа.
Какво от туй,пък нека си играе,
за него е тъй свежа вечерта...
Аз стоя и нищо не ме радва,
бездушен съм към всичко на света
и стихове не искам веч да пиша
на кой ли пък са нужни те сега...

Източник: Какво от туй




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход