Book Reviews

  • публикации
    289
  • коментари
    1573
  • прегледи
    1610227

Нейно величество Запетайката

ganinka

12663 прегледа

Нейно Величество ЗАПЕТАЙКАТА

или

Що е то висш пилотаж в граматиката

Тъй като не всички разполагат с правописни речници, а и не на всеки му се рови из цяла книга, за да търси правилата за запетайките, в тази статия ви отделих само тях.

Запетаята е знак, с който интонационно-синтактично се отделят относително самостойни части в изречението (еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части), както и прости изречения в състава на сложното.

Понякога се използва, за да доизясни смисъла на изречението, както и да посочи, че в изречението е внесен допълнителен синтактичен нюанс.

Запетаята е препинателен знак, който се среща само в рамките на изречението. Най-общо тя има две функции: разделителна — когато чрез нея се отделя една част на изречението от друга, и ограждаща — когато отделя вметнати думи или изрази, подчинени изречения, разположени между частите на главното изречение. Разделителната функция се осъществява чрез еднократна употреба на запетая за дадения случай, а ограждащата функция се осъществява чрез двойка запетаи, поставени отляво и отдясно на отделяната част.

По-важните случаи на употреба на запетая в българското изречение са следните:

1. При обръщение запетая се употребява, както следва:

1.1. В писма, молби, заявления, жалби, заявки и др. обръщението към съответното лице или институция се пише на самостоятелен ред, започва с главна буква, а след обръщението се пише запетая.

Уважаеми дами и господа,

Предлагам на вниманието Ви следното изложение…

Или:

Скъпи родители,

Днес реших да ви се обадя с това писмо…

1.2. Когато обръщението се намира в рамките на изречение, то се отделя от двете страни със запетаи, тъй като е употребено като вметната част.

А ти, храбрецо, не искаш и да знаеш!

1.3. Ако обръщението е в началото на изречение, след него се пише запетая.

Деяне, излез от паяжината!

1.4. Ако обръщението е в края на изречение, пред него се пише запетая.

Немаме пари, Лазаре!

Заб.1 Ако обръщението се предхожда от междуметие или частица, запетаята се пише след тях.

Къде бре, дъще?

Заб.2. Ако след обръщението следва частица с емоционален характер, запетаята се пише след частицата.

Иване бре, помогни ми!

2. В простото изречение по-важните случаи на употреба на запетая са следните:

2.1. Еднородни части, свързани безсъюзно, се отделят една от друга със запетая.

Изражението му беше самодоволно, натрапчиво.

Заб. Ако две или повече предпоставени съгласуващи се определения към дадено съществително-определяемо се схващат повече като еднородни определения, между тях се поставя запетая. При устна реч на това място стои пауза.

Това беше тесен, коларски път.

Ако обаче тези определения се възприемат като разнородни определения, между тях не се поставя запетая в писмен текст и не се прави пауза при устна реч.

Това беше тесен коларски път.

2.2. Повторени части в изречението се отделят една от друга със запетая.

С радост, с радост прие той тази покана.

Вървели, вървели, стигнали до една поляна.

2.3. Обособени части, които са в началото на изречението, се отделят със запетая от останалата му част.

И стаили всички грижи, благославят…

2.4. Обособени части, разположени в края на изречението, се предхождат от запетая.

Падна тиха, лятна нощ, прохладна и свежа!

2.5. Обособени части, намиращи се между останалите части на изречението, се отделят със запетаи.

Младежите, насядали около масата, оживено разговаряха.

2.6. Въвеждащите думи и изрази, като «всъщност», «навярно», «действително», «несъмнено», «следователно», «очевидно», «например», «сякаш», «може би», «по всяка вероятност», «според мене», «в действителност» и др., не се отделят със запетая от основната част на изречението.

Вероятно събранието няма да се отложи.

Според мене те са допуснали грешка.

Значи събранието ще се състои утре.

Заб. Ако някоя въвеждаща част се противопоставя по-силно на останалия текст на изречението, поради което се произнася и с друга интонация, тя функционира като вметната част и се отделя със запетаи.

След като те му предложиха доста по-доходна работа, той, естествено, не отказа.

2.7. Вметнатите думи и изрази (наричани още вметнати части в изречението), понеже са странични спрямо основното съдържание на изречението, се отделят със запетаи. Вметнати думи и изрази са: «разбира се», «да кажем», «изглежда», «тъй да се нарече», «напротив», «обратното», «от една страна…» «от друга страна…» и др. Вметнати части са и числителните редни, употребени при изреждане: «първо…», «второ…», «последно…»

2.7.1. Ако вметнатата част заема началната позиция в изречението, след нея се поставя запетая.

Разбира се, всичките му приятели ще му се обадят за рождения ден.

2.7.2. Когато вметната дума или израз завършват изречението, пред тях е наложително да има запетая.

2.7.3. Ако вметнатата част се намира между частите на изречението, тя се огражда чрез запетаи, напр.:

Те, тъй да се каже, са доста близки по занятие.

Заб. 1. В случай, че вметнатата част стои непосредствено след съчинителен съюз, между съчинителния съюз и вметнатата част обикновено не се поставя запетая.

От една страна, те бяха приятели, а от друга страна, не искаха да седят на един чин.

Заб. 2. Ако е необходимо вметнатата част да бъде по-силно отделена от текста на изречението, тя се отделя с помощта на тире.

Всички студенти — това трябва да се подчертае — съвсем всички студенти получиха карти за почивка.

3. В сложното съчинено изречение запетая се употребява в следните случаи:

3.1. Пред всяка от безсъюзно свързаните съставки на сложното съчинено изречение.

Слънцето захожда, пастирите прибират стадата, тежките от снопите коли скърцат по пътя.

3.2. Пред съчинителните съюзи за противопоставяне «а», «ала», «ама», «но», «обаче», както и пред втората съставка на съюзите за съпоставяне «и — и», «дали — или», «ли — или», «или — или», «нито — нито», «хем — хем», «ту — ту», «било — било», «я — я» и др.

Те пеят, а тънат сърцата им в рани…

Не видях лицето, но познах гласа на Гюлфие.

Или това място беше специално изолирано от общата гравитация, или пък бе съвсем далече от центъра.

3.3. Пред съчинителните съюзи за съединяване «та», «па», «че».

Робинка взе мъжко детенце, та го отнесе в планината, па му направи от повет люлка.

3.4. Като съчинителни съюзи се употребяват съставните изрази «само че», «стига само да», «камо ли да». Пред водените от тях изречения се поставя запетая.

О, хитър човек е, той направя всичко, стига само да има тука!

Не можем да се изкачим на онзи баир, камо ли да го прехвърлим.

Ако изречение, водено от стига само да е предпоставено, след него се пише запетая или тире.

Стига само да сме достатъчно организирани, ще успеем с изпълнението на проекта.

3.5. При еднократно употребен съюз и или пък съюз или не се пише запетая, когато те означават съответно свързване на две прости изречения в състава на сложното (при съюза «и»), или пък избор на едно от две възможни действия (при съюза «или»).

Снегът вали на едри парцали и навън не е студено.

Те ще телефонират или ще се обадят с писмо.

Заб. 1. Ако съюзите «и» или пък «или» са повторно употребени при изреждане на съчинени изречения в рамките на сложното, пред всяка следваща употреба на съюза се пише запетая.

Заб. 2. Пред еднократно употребен съюз «и» се пише запетая, когато той въвежда присъединена част.

На рамо носеше сърп, а в торбата хляб и сол, и то само колкото да закуси.

Заб. 3. Пред еднократно употребен съюз «или» се пише запетая, когато въвежданата от него част представлява друго название на обекта, назоваван чрез предходното съчинително свързано изречение. Най-често такива конструкции се срещат в заглавие на произведение.

«Лао`коон, или за отношението на изкуството към действителността»

4. В сложното съставно изречение запетаите се употребяват, както следва:

4.1. Подчинените определителни изречения, поясняващи съществително (местоимение) от главното изречение, винаги изискват запетаи. Ако подчиненото определително изречение завършва сложното смесено изречение, запетаята се пише пред него.

Влезе жената, която те търси и вчера.

Ако подчиненото определително изречение е разположени между частите на главното изречение, то се огражда от двете страни със запетаи.

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…

Съюзи, въвеждащи подчинено определително изречение, са относителните местоимения и наречия «който» («която», «което», «които»), «какъвто» («каквато», «каквото», «каквито»), «що», «дето» и съюзите «че» и «как».

Денят, за който отложихме събранието, се оказа пълен с изненади.

Мисълта, че изпитът наближава, ме държеше нащрек.

4.2. Подчинените подложни изречения обикновено са предпоставени в изречението, поради което след тях се пише запетая.

Който пее, зло не мисли

Подложното изречение се води от съюзите «който» («която», «което», «които»), «щото», «че», «да» и въпросителните местоимения, наречия и частици «кой», «какъв», «къде», «дали» и др.

Когато подчиненото подложно изречение следва главното, пред него не се пише запетая.

Остана само който дойде последен.

Пита се кога и къде ще се нощува.

Правилно е редовно да ходим на лекциите.

Заб. 1. Ако подчиненото подложно следва главното изречение, но се въвежда от съюза «че», пред него винаги се пише запетая.

Близо до ума е, че и тоя път дипломацията ще се опита да излъже останалите.

Заб. 2 Ако пред съюзната дума «кой», «какво», «какъв», «дали» и др. стои наречието за приблизителност «като», пред подчиненото подложно изречение не се поставя запетая.

Пита се като какво ще да е това «имане».

4.3. Сложните съставни с подчинени сказуемноопределителни изречения към подлога се въвеждат от съюзите «който», «какъвто», «как», «кога»; «че», «да».

Пред подчинено сказуемноопределително изречение, водено от съюзите който или че, се поставя запетая:

Учителите са, които ще предадат знанията на учениците.

Оригиналното е, че всяка къща е различна.

Ако сказуемноопределителното изречение се води от въпросителна дума или от съюза «да», пред тях запетая не се поставя.

Въпросът беше кой е поставил онази рибя кост на вратника.

Първата му работа ще е да разучи последствията.

4.4. Подчинените сказуемноопределителни изречения към пряко и непряко допълнение в сложното съставно изречение се въвеждат от подчинителните съюзи «че», «да», «как», «като». Запетая се пише пред подчинено сказуемноопределително изречение към допълнението, когато подчиненото изречение се води от съюза «че» или от съюза «като».

Видели я, че (като) седяла на брега.

Ако подчиненото сказуемноопределително изречение към допълнението се води от съюзите «какъв», «как», «да», пред тези изречения не се поставя запетая.

Чуха я да (как) плаче.

Заб. Ако в главното изречение има съотносителна дума, пред подчиненото изречение се поставя запетая:

Аз си представях мислено тая тиха и цветуща сега долина такава, каквато тя е била в онзи критичен ден.

4.5. При сложните съставни с подчинени допълнителни изречения запетая се пише пред съюзите «че», «дето» и «как».

Те съзнаваха, че са сторили грешка.

Те видяха, как той влиза и се насочва към бюрото си.

Заб. 1. Ако думата «как» в изречението е употребена като наречие за начин, а не като подчинителен съюз, пред тази дума не се поставя запетая.

Те питаха как (по какъв начин) да влязат в тази затворена стая.

При останалите съюзи и въпросителни частици не се поставя запетая.

Те се обърнаха към рафта, за да проверят има ли нови книги.

Заб. 2. При няколко подчинени допълнителни изречения, отнасящи се към едно и също сказуемо в главното изречение, запетая се пише пред всяко от следващите подчинени изречения.

Старата не знаеше какво да прави, къде да се дене, какво да каже, дали да започне направо.

Искам да ни посетят, да поговорим за проекти, да уточним необходимите средства.

Устойчиви цялости, функциониращи като подчинено допълнително изречение в изречението, не изискват употребата на запетая.

Извикай когото намериш.

Повикай който и да е.

Прочети каквото и да било от тази книга и ще останеш доволен.

Ако подчиненото допълнително изречение предхожда главното, след него се пише запетая или тире.

Кой е ровил в чекмеджето ми, не зная.

Ако пред изискващите запетая съюзи «че» и «как» има уточняващи думи, запетаята отпада.

Тя разказа само че съм ходил да ги търся.

4.6. Сложните съставни с подчинени обстоятелствени изречения биват няколко вида — за време, за място, за начин и сравнение, за количество и степен, за причина, за цел, за условие, за отстъпване, за изключване, за последица и заключение.

4.6.1. Съюзите и съюзните думи, които въвеждат подчинени обстоятелствени изречения за време са: «когато», «докато», «докогато» (догдето, «дордето», «додето», «дорде», «доде», «докле»), «откакто», «откогато», «откак», «щом», «като», «щом като», «след като», «преди да», «тогава — когато» и др.

4.6.2. Когато подчиненото обстоятелствено изречение за време предхожда главното изречение, след подчиненото се пише запетая.

Докато река да седна, телефонът вече иззвънява.

4.6.3. Когато подчиненото обстоятелствено изречение за време следва главното, пред него се поставя запетая.

Пристигнах на гарата, когато влакът вече беше заминал.

Заб. Ако пред подчинителния съюз се намира уточняваща дума едва, чак, само и др. запетаята се пропуска.

Пристигнах на гарата едва когато влакът вече беше заминал.

4.6.4. Ако подчиненото обстоятелствено изречение за време е разположено между частите на главното изречение, то се отделя от двете страни със запетаи.

Два дена по-късно, след като ти бе вече депозирал рецензията, Стоев те срещна в коридора и те покани.

4.6.5. Съюзите и съюзните думи, които въвеждат подчинено обстоятелствено изречение за място, са следните: «където», «накъдето», «за където», «задето», «докъдето», «от където» и «откъдето».

4.6.6. Ако подчиненото обстоятелствено изречение за място е разположено след главното, пред подчиненото изречение се поставя запетая.

Завиха, накъдето сочеше пътят.

4.6.7. Ако подчиненото обстоятелствено изречение за място предхожда главното, след него се поставя запетая.

Докъдето ти стига погледът, все равнина се простира.

4.6.8. Подчинено обстоятелствено изречение за място, разделящо частите на главното, изисква да бъде оградено със запетаи.

Там, където се чернеят десетина дървета, там е било селото Бисерча.

4.6.9. Подчинените обстоятелствени изречения за начин и сравнение се въвеждат от прости и съставни съюзи като: «като», «като че», «като че ли», «като да», «като че да», «без да», «сякаш», «сякаш че», «сякаш да», а също и относителното наречие «както».

Те също се отделят със запетаи съобразно с разположението им пред, след или между частите на главното изречение. В някои случаи съставните съюзи и относителното наречие «както» имат съотносително наречие от състава на главното изречение.

Той се държеше така, сякаш че нищо не се беше случило.

Наоколо беше тихо, както в родния ми край.

4.6.10. Подчинените обстоятелствени изречения за причина се въвеждат в изречението чрез съюзите «защото», «понеже», «тъй като», «че», «да», «като», «като да», «негли», и съставния съюз «поради това че». Тези изречения спазват общото правило да бъдат отделени чрез запетаи от състава на главното изречение.

Тъй като нямаше време за губене, ние се заехме с опъването на палатката.

4.6.11. Подчинените обстоятелствени изречения за цел се въвеждат от съюзите за да, да, та да, че да, щото да, та дано да. Отделят се от главното със запетаи.

Запали огън, та да се постоплим.

Заминах, за да се срещна с него.

Съюзът «да не би да» се използва, когато подложното лице не желае да бъде осъществена някаква цел.

Заминах, да не би да се срещна с тях.

4.6.12. При сложно смесено изречение, в което се съдържат подчинени изречения за последователно поставяни цели, пред всяко следващо изречение за цел се поставя запетая.

Трябва да се запали огън, та да се затопли къщата, за да не мръзнем повече.

4.6.13. Когато сложното смесено изречение съдържа различни изречения за цел, като всичките подчинени се отнасят до сказуемото в главното, всяко от подчинените изречения се отделя със запетая, ако липсва съединителен съюз между тях.

Трябваше да се окопае градината, да се насади лук, да се насадят марули, да се подпомогне растежът на зелето.

4.6.14. Подчинените обстоятелствени изречения за количество и степен се въвеждат чрез относителните наречия «колкото», «колкото да», «отколкото», «отколкото да», «доколкото» и от наречията «нежели», «нежели да». Те се отделят със запетаи от състава на главното изречение.

Можете да се разхождате в парка, колкото искате.

Доколкото съм запознат с въпроса, те все още не са се отказали от договора.

При отрицателна възможност, съюзните връзки се осъществяват чрез «нежели», «нежели да», «камо ли да». Правописните изисквания са същите, както и при останалите подчинени изречения за количество и степен.

Аз не бих искал да разговарям с тях, камо ли (нежели) да работя с тях съвместно.

4.6.15. Понякога относителните наречия за количество и степен от подчиненото изречение се отнасят към съотносително наречие в главното изречение. И тук изискването за поставяне на запетая, отделяща подчиненото изречение, остава в сила.

Колкото глави, толкова и умове.

Колкото искаше да се изкачи на Пирин, толкова искаше да замине и в Беломорието.

4.6.16. Подчинените обстоятелствени изречения за условие се въвеждат чрез съюзите «ако», «ако да», «да», «в случай че», «само да», «при условие че» и др. Подчинените обстоятелствени изречения за условие се отделят от главното чрез запетая, независимо от разположението на подчиненото спрямо главното изречение.

Ако водата е кипнала, сложи чая в нея.

4.6.17. Подчинените обстоятелствени изречения за отстъпване се свързват с главното изречение чрез прости и съставни съюзи: «въпреки че», «макар че», «при все че», «макар да», «ако и да», «даже (дори) да».

Макар че пътищата бяха разкаляни, трябваше да се продължи.

Колкото и да викаш, напразно е.

При все че е болен, работи.

4.6.18. Сложното съставно с подчинено отстъпително изречение може да съдържа за изразяване на съотносително отношение съчинителен съюз: «но», «обаче», «ала», «ама», наречието «пак» и др. В състава на главното изречение изискването за отделяне на подчиненото от главното изречение остава в сила.

Но пак искахме да продължим изкачването, въпреки че вееше вятър.

4.6.19. Подчинените обстоятелствени изречения за изключване се въвеждат чрез следните съставни съюзи: «вместо да», «освен да (че) «, «освен ако», «освен дето», «освен като», «освен когато». Подчиненото изречение се отделя чрез запетая от главното.

Вместо да хвръкне, той иска да се откаже.

4.6.20. Подчинените обстоятелствени изречения за последица и заключение се въвеждат от съюзите «та», «че», «щото», «да», «така че», «тъй щото»; от съставните изрази с функция на съюз: «ето защо», «поради това», «та затова», «поради което», «вследствие на което», «благодарение на което» и наречието «следователно». Тези подчинени изречения се отделят от главното чрез запетая, като запетаята се поставя пред съюза (при простите съюзи) и пред целия израз, изпълняващ съюзна роля.

През нощта валя хубав пролетен дъжд, затова денят беше хубав, …, като окъпан.

Особено силно е спадането на водните количества през лятото и есента, вследствие на което през тоя период намаляват производствените възможности на водните централи.

4.7. Безсъюзно сложно съставно изречение може да съдържа подчинено допълнително или подчинено подложно изречение, които се отделят със запетая от главното изречение.

(подчинено допълнително изречение)

Сега чувам, (че) обща нива щели да правят;

(подчинено подложно изречение)

Струва ми се, (че) нищо лошо няма да се случи. Ясно е, (че) гостите няма да дойдат.

В тези случаи съюзът се подразбира, но е изпуснат.

При останалите безсъюзно свързани сложни съставни изречения се употребяват други пунктуационни знаци - двоеточие, тире.

4.8. Употреба на запетая, обусловена от смисъла в изречението, се наблюдава в следните случаи:

4.8.1. Частицата «да», когато е еквивалентна на цяло утвърдително изречение, се отделя със запетая от останалия текст.

Да, идваш с нас!

Тук запетаята е наложителна, за да се избегне двусмислие — напр. когато да е употребена със служебно значение, срв.:

Да идваш с нас!

Аналогично е положението и с частицата «не», когато е употребена със значение на цяло отрицателно изречение, за разлика от частицата «не», отричаща само част на изречението. Срв.:

Не, ходи сам! за разлика от Не ходи сам.

4.8.2. При усложнени изречения запетаята може да покаже коя подчинена част към кое изречение принадлежи — към главното, или към подчиненото. Срв. в изречението:

Въпреки голямата умора от дългия многочасов преход през скалистите планини, те продължаваха да вървят без почивка.

Тук обстоятелственото пояснение за място през скалистите планини е съставка на обособената част за отстъпване.

От друга страна, в изречението:

Въпреки голямата умора от дългия многочасов преход, през скалистите планини те продължаваха да вървят без почивка.

Същото обстоятелствено пояснение е част, която е подчинена на сказуемото в главното изречение.

4.8.3. Словосъчетанието «и така», употребено като въвеждаща заключение част трябва да се отделя със запетая, за разлика от случаите, когато това словосъчетание е обикновена част на изречението, функционираща като обстоятелствено пояснение. Срв.:

И така (т.е. «следователно»), той произнася ясно думите, когато говори.

За разлика от:

И така (т.е. «и без това») той произнася ясно думите, когато говори.

В първия случай запетаята показва мястото на пауза, а произнасянето на двете изречения е с разлика в интонацията.

4.8.4. Ако думите и словосъчетанията «естествено», «в действителност», «и по-нататък», «всъщност» и др. не се схващат като вметнати части, а като части от основния състав на изречението, те не се отделят със запетая. Напр:

Той естествено (т.е. «по естествен път») става симпатизант на страдащите.

Тук наречието «естествено» е обикновено обстоятелствено пояснение за начин.

Но ако в изречението «естествено» е оградено със запетаи, вече говорим за вметната част. Напр.:

Той, естествено (т.е. «разбира се»), става симпатизант на страдащите.

Ограждането със запетаи на вметнатата част показва, че тя се произнася с различен тон от основния тон на изречението, а втората запетая показва също, че на това място се прави пауза.

Автор: Xesi


1 човек харесва това


5 Коментара



Тези запетайки ги мъча от 5-ти клас. Мерси, за инфото. Но, все се чудя, дали из нета няма упражнения за запетайки, ще е адски полезно:)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Хаха, аз вече почти три години се упражнявам всеки ден с тези запетайки при редакциите и все още не съм усвоила висшия пилотаж, но се опитвам. Виж, за упражнения не съм се сетила, може и да има някъде, може би във вид на тест.. :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Хаха, аз вече почти три години се упражнявам всеки ден с тези запетайки при редакциите и все още не съм усвоила висшия пилотаж, но се опитвам. Виж, за упражнения не съм се сетила, може и да има някъде, може би във вид на тест.. :)

Дам, и аз това имах предвид, да ти светва в червено, че си сбъркал с обяснение-защо? Но, честно казано не съм попадала на нищо подобно, а както вече казах ще бъде много хитро и ще се асимилира лесно за разлика от тегавата теория:)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Запетайки, много ги обичам! Хапвам ги с наслада или ги раздавам под път и над път.

Сподели този коментар


Линк към коментара

В заглавието трябва да има запетайка пред "или" – случаят е същият като в примера за Лаокоон.


Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход