• публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    86848

ЛЮБОВ?!

Lagrima de oro

117 прегледа

вече не мога. отказвам. предавам се. не съм вярвала, че ще стигна до тук, но ето ме. казвам, че от любовта няма смисъл. няма смисъл да я чакаш, да я търсиш, да я твориш с всеки един жест и мила дума. защото накрая ефекта е един и същ. боли. винаги. цял живот. какъв е смисълът да се усмихнеш на някой, като той ще те изостави. какъв е смисълът да кажеш на някого "обичам те" щом той ще те забрави. ще ти обещае никога да не те изостави и пак ще си отиде. какъв е смисълът да раздадеш сърцето си, щом после само ще лежи стъпкано в някоя локва под дъжда.

и аз стоя под дъжда, пак съм сама, както винаги. само болката и самотата ми са с мен. държат ме за ръце и ми шептят. или може би пеят, да, аз познавам тази песен, именно тя звучеше в главата ми тогава. пред църквата, когато душата ми се изливаше като сълзи през очите. и всяка една от тях беше по една надежда. изгубена надежда. за любов, за щастие... добре че ги има тях, болката и самотата. знам, че само те никога няма да ме изоставят. аз ги обичам, те са част от мен, те единствени се таят в сърцето ми. и с всяка следваща сълза, те стават по-силни, след всяко едно име изречено за последен път, те имат все повече място там, вътре, отляво. когато един ден им омръзне да слушат онова бавно равномерно туптене, то просто ще спре да бие. и ще останем само аз и те. ще вървя в черното пространство без път, без посока и без надежда. но каква надежда? глупачка, нали я оставих по пътя, след поредното разочарование, след поредния дъжд от сълзи, след поредната болка. останаха ми сили само да плача. hay que amar la soledad беше казал някой, трябва да обичаш самотата. аз я обичам, какво друго мога да правя. милиони пъти се опитвам да й обърна гръб, но след всеки ъгъл тя пак ме чака. нямам сила да я прогоня, не мога, тя е част от мен, аз съм тя, името ми е Самота...




6 Коментара



Дъжда е красиво нещо. Любовта също. Дъжда е природно явление. Любовта също. Дъжда е нежен и оживяващ. Любовта също. Дъжда носи надежда или болка. Любовта също. И всяка една капка е мисъл за един човек, по който си луд/а. Любовта е лудост. За нея няма физично обяснение от сорта на периодична химична реакция, случваща се всеки 5 секунди някъде по земята и унищожавана всеки 6 секунди по земята между различни раси, народности, езици и хора. Ако искате да си обясните какво е любовта, изпитайте я. Изпитайте и всичките й последствия. Това е тя - нашата надежда за украса на света, създадена за да ни даде повод за живот и смърт. Задвижващият елемент на тази огромна машина командваща всичко и всички...Моля ви, не ме карайте да продължавам нататък с истините, защото вероятно няма да ви понесат. Живейте. Живота е съпътстван с любов. И не само гаджета, любов за една вечер, бракове и т.н. Любовта не е ограничена в нечии представи за изразяване. Тя е в сърцата ни и е безконечна.

Лека вечер.

Сподели този коментар


Линк към коментара

благодаря много, наистина има много истина в тези думи и са много красиви. аз чувствам любовта на всяка капка дъжд и я усещам как тупти в мен непрекъснато, просто понякога се чувствам празна и опустошена от много разочарования. благодаря

Сподели този коментар


Линк към коментара
благодаря много, наистина има много истина в тези думи и са много красиви. аз чувствам любовта на всяка капка дъжд и я усещам как тупти в мен непрекъснато, просто понякога се чувствам празна и опустошена от много разочарования. благодаря

Присъщо за всички ни. Бурята идва и си отива. Това, че на 4000 години (да ги сведем по-човешки изразено- приблизително 4 години) има 'потоп', не значи, че не можеш да се спасиш в 'Ноевия ковчег' и да оставиш неверниците да се издавят. Разчитай на приятелите си. Повярвай ми- следя какво пишеш и този, който би ти причинил болка вероятно е много коравосърдечен или сляп за света около себе си. Не знам какво да те посъветвам..Болка винаги има..Ако си достатъчно силен да я понесеш, преодоляваш я и продължаваш напред, ако си слаб се пречупваш и болката става още по-силна. Имай вярва в себе си.

Сподели този коментар


Линк към коментара

в себе си имам вяра, както и в приятелите си. просто в последно време сякаш всичко рухва и не мога да намеря щастието. за нещата, които пиша има различни причини, дори различни хора са предизвикали чувствата ми. не знам дали е шантаво да можеш да обичаш много хора едновременно, но при мен се случва, странно е нали? а най-странното е, че всички те ме нараняват по някакъв начин, почти винаги неволно, но ето- случва се нещо и аз излизам тук с нова статия, даже не знам защо правя този дневник, може би за да мога да споделя всичко това, което ми тежи без да се притеснявам, че някой може да ме разбере погрешно, само защото ме познава. не знам, понякога може би всичко е пресилено и не ми е толкова зле, но друг път се чувствам толкова разкъсана, че няма такива думи, които да го изразят.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Самотата е състояние на духа, и ако ти не й позволиш да те обсеби, тя няма как да го направи.

Надявам се да е така и се опитвам да вярвам в това - дано и ти повявраш ...

П.П. Много красиво пишеш!


Сподели този коментар


Линк към коментара
Самотата е състояние на духа, и ако ти не й позволиш да те обсеби, тя няма как да го направи.

Надявам се да е така и се опитвам да вярвам в това - дано и ти повявраш ...

П.П. Много красиво пишеш!

Благодаря за думите, наистина вярвам, че ще помогнат :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход