Премини към съдържанието
  • публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16969

Самата мисъл

марси

177 прегледа

Самата мисъл,че те има някъде,

ме прави щастлива,

напук на завистливия вятър,

напук на всички въпроси,

на страхове и подозрения,

и реалното усещане по стъпките боси

от острите житейски настроения.

Самата мисъл,че те има някаъде,

дълбае в плътта ми капчуци -

белег за урагани.

Слънчево зайче в окото на огледалото-

забодено пълнолуние-

протяга в душата на бурята

нащърбени удивителни

за мълчанието на думите,

отгледали наивност,

плащам с продрани викове,

стърже в очите ми пращинка,

отвяна от твоята гръд

на нивата,

дето пося и замина.

Остана ми семето,

едрее под сухата пазва сърцето му,

плевели му разказват

за тревистата лудост,

дето

сетивата ми пръсна

и съм само ръце,

с които да те обичам.

Отмъщението на вятъра

в косите ми срича

самата мисъл,че те има някъде,

къде и така незная,

съшива от чувствата ми пътека пясъчна

все към теб,все за теб...

до безкрая.



1 Коментар


Препоръчани коментари


Това стихотворение...е супер!!!

Чета го сигурно за стотен път вече!!!

Браво!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.