• публикации
    16
  • коментари
    27
  • прегледи
    22787

Малко за ЛЮБОВТА

Разбира се ние всички знаем всичко за нея и смятаме, че е изтъркана тема. Знаем, че трае до три години и после идва (остава ) само уважението. Знаем, че любовта е химия. Знаем, че първата любов не се забравя и че от несподелената любов боли. Това, което не знаем е, че това са просто клишета, с които сме свикнали и с които ни е по–лесно да обясним необяснимото. А простата истина е, че любовта прави щастието. И ако има истинско щастие то е, защото има истинска любов. Ще се опитам да ви дам отговорите, които да ви убедят, че стават чудеса и магията на любовта е едно от тях.

Затънали сме от условности, клишета и си слагаме маски. Защо? Защото сме много чувствителни и лесно раними по природа. Защото се боим да бъдем себе си и всячески се стараем околните да не разберат, че не сме това, за което се представяме. Искаме да ни възприемат по начин, определен от нашите представи за добра светлина. Само, че тези наши представи не са наши. Те са плод на внушенията на обществото още от нашето раждане. Ние не изразяваме собствената си същност, която всъщност е най – истинското, а отразяваме средата, в която живеем. Слагайки маската ние вдигаме летвата на определена височина. После стараейки се да поддържаме маската ние губим енергията си. Няма нищо по – лесно и по – смислено от това да бъдем естествени. Мислим си, че маската е защитен механизъм, но тя всъщност е бреме. Как да познаем истинската (естествената) любов след като ние не се държим истински (естествено)? Откъде тогава нашето самочувствие, че знаем всичко за любовта, че даже и определяме темата като изтъркана? Дали пък да не си пренаредим мозайката?

Правейки самолети и подводници, ние имитираме природата. Крадем идеите си от нея. Компютъра имитира мозъка. Някои стилове в бойните изкуства имитират животните. Къде по – успешно къде не, ние имитираме според възможнстите си. Наркотиците също са имитация, но за жалост пагубна. Те са бледа имитация на вещества, които се произвеждат в тялото ни. Наричат се ендорфини. Това са чисти и безопасни наркотици, които тялото само си произвежда. Те са тясно свързани с оцеляването ни. За да се излеят в тялото ни е необходим ключ, който да отключи това изливане. Ягодата е храна и е богата на витамини. И храната и витамините са нужни на тялото за да съществува и да оцелее. Попадайки в устата, ягодата бива разпозната от рецепторите като полезна и необходима и те изпращат сигнал към мозъка. Този сигнал е ключа, отключващ изливането на ендорфини и ние изпитваме удоволствие. Раждат ни се деца и ние ги отглеждаме. Тъй като това е важно за оцеляването ни, то също се явява ключ и ние изпитваме удоволствие. Зачеването на деца също е ключ и тъй като е от изключителна важност за оцеляването, съответно и удоволствието е изключително. Ако се налапаме с пръст, трева, отрова и т.н. никак няма да изпитаме удоволствие. Когато успяваме в нещо, успехът се превръща в ключ за ендорфините. Изобщо всеки път, когато изпитваме удоволствие, това нещо е било ключ за ендорфините. Такива ключове могат да се родят в мислите, действията ни, от звуците, от филмите, от срещата с приятен човек, от полъха на вятъра и т.н. Една част от ключовете са заложени в нас от природата, а друга ние сами създаваме. Ние сами си определяме удоволствията. Ето защо трябва много да внимаваме за действията си и за посоката, в която вървим. Ако някой изпитва удоволствие от ловуването на животни или от кучешките боеве, от болно слабите манекенки, от алкохола, от хазарта, от покварата и т.н. наистина трябва да се замисли, защото това влияе на програмата в мозъка му, отговаряща за ключовете. Объркването на приоритетите в тази програма ще има фатални последици. Обществото ни залива с всякаква информация и с примери за поведение. Ние подлагаме заливащото ни на преценка и решаваме да го приемем ли за себе си или да го отхвърлим. Решението, обаче, е в зависимост от нивото на ценностната ни система и доколко можем да разпознаем доброто и злото. Ако отхвърлим, отхвърленото не ни докосва и не може да ни влияе. Ако решим да приемем нещо от заливащото ни, то става част от нас, става приоритет с определена за нас важност и ние го складираме на определено място в мозъка си. Всеки път, когато се сблъскаме със ситуация, в която то присъства нашето подсъзнание се отнася до това място и този приоритет става ключ отключващ ендорфини. Колкото приоритета е по – важен за нас, толкова дозата е по – силна. Този модел ще ни доставя удоволствие и съответно ще определя посоката на поведението и изборите ни. Внимавайте какво решение вземате във всяка една ситуация. Разковничето е в мира. Вътрешният ни мир и мира около нас.

За да изпита истинската и изпепеляващата любов, човек трябва да открие партньор, който да го задоволява емоционално, интелектуално, духовно, физически, сексуално, морално ...., с който да изпитва пълнота. Също така и двамата партньори трябва да се развиват и непрестанно да преодоляват собствените си граници, за да се изненадват и да разпалват огъня на любовта и винаги да откриват нови неща в половинката си. Намерят ли този ключ изобилието на ендорфините ще ги залее.

Повечето хора, обаче, търсейки лесното и бързото се задоволяват с ключовете от първосигнален тип т.е. когато видят обект, отговарящ на сексуалните им интереси (оформени, разбира се, от средата и обществото) лигите им потичат и те го пожелават. Отпиват известна доза ендорфини. Следва кратък флирт. Още малко ендорфини. Ако се получи се стига до секс. Още ендорфини. Споменаването по – късно пред приятели донася още мъничко от тези вещества. Чувстваме се добре и самочувствието е добро. Хубаво ни е, но това не е всичко, защото след още няколко срещи започва да става безинтересно (синдрома на прочетената книга). Връзката от такъв тип избледнява бързо (ако изобщо може да се нарече връзка). Умира. Гладът за ендорфини, обаче, си остава. Много лесно – пак се оглеждаме за нещо подобно. С течение на времето започваме да получаваме все по – малко от веществата. Тогава за да компенсираме глада отваряме тефтера и се впускаме в трупането на бройки. И понеже сме си избрали маската на „вървежните” се държим тежко и внимаваме много да сме на нивото на летвата, която сами сме вдигнали. Изморително е, но другите ни възприемат така както ние искаме да изглеждаме. Доброто ни самочувствие е взависимост от одобрението в очите на другите. Жалко съществуване. Превърнем ли в самоцел първосигналните ключове намаляваме шансовете си за истинското в лицето на истинската любов, родена от и носеща пълнотата. Няма нищо лошо в първосигналното, но то е само една мъничка част от изпепеляващото. Малка част в началото на нещо голямо. Хубаво е даже от време на време двамата партньори да се връщат към първосигналния секс, но само като добавка за разнообразие .

Сега малко да се спрем на подсъзнанието и на химията. Това, че сега сме тук е в резултат, че ние сме част от нишката на поколенията преди нас. Предците ни са се раждали, живели са, оцелявали са и са предавали гена си на децата си. Този ген е бил синтез на най – доброто и приоритетното за оцеляване и закодираното в него е било предпоставка за продължаването на нишката. Крайно агресивните все са си намирали майстора и не са оцелявали, съответно не са оставяли поколение. Крайно неагресивните (мухльовците) са били тъпкани и обречени и също не са оставяли поколение. Всички хора днес на земята сме нишки от златната среда – повече или по – малко агресивни, интелигентни, уникални, умели, изобретателни, силни и т.н. за да вървим напред. Човекът е достатъчно голям за да бъде силен и достатъчно малък за да бъде бърз. Това е златната среда. Разбира се не всички нишки от златната среда са оцелявали. Само по себе си това условие не е гаранцията за запазване на нещо толкова крехко като живота. Ние не сме се пръкнали от нищото. Нишките са много дълги назад във времето. Според последни научни открития преди 60 000 години са живели примати. Един единствен техен представител, обаче, претърпял рязко изменение в мозъка. Дали е плод на намесата на извънземна или високоразвита земна предишна цивилизация не е толкова важно. Сами си изберете на какво да повярвате. Важното в случая е, че въпросният примат получил предимство пред останалите, изразяващо се в умения да гради ловни стратегии, стратегии за оцеляване, да изобретява капани и оръжия и т.н. Това му предимство го направило по – привлекателен за една или повече женски. Поколението, което оставял след себе си носило този напредничав ген, а и уменията, на които учил потомците си станали гаранция за оцеляването. Съответно точно това потомство се превърнало в най – предпочитаното за женските индивиди. В крайна сметка този екземпляр предал своя ген и своята У – хромозома. Оказва се, че всеки днешен жител на планетата носи точно тази У – хромозома. Ние всички хора на земята имаме един общ мъжки прародител. Това е научно доказано и изследвано. Какво е станало с другите мъжки екземпляри отпреди 60 000 години. Ами техните нишки постепенно са били изличени като неконкурентноспособни. Защо ви разказвам всичко това? Защото трябва да потърсим мястото на ендорфините в този дълъг 60 000 години (и още и още по 60 000 години) процес на вплитане на приоритети за оцеляване и начини (ендорфините) за изпълняването им. Каква гениалност и съвършенство от страна на природата – принуда чрез удоволствие. Правим най – доброто за оцеляването ни и за оцеляването на потомството ни преследвайки удоволствието на ендорфините и закодираното в ключовете. Оцелява, обаче, само потомството, чиито предци живеейки са научили законите на хармонията и са се доближили най – близко до тях. Всички останали нишки с объркани и повредени програми за ключовете за ендорфините постепенно са изтласкани встрани и изличени от силата на хармонията. Като индикатор за подобни нишки се явяват признаците на отклоненията и извращенията (садизъм върху хора, животни и природата; лакомия; негативизъм; педофилия; егоизъм; алчност; злоба; мързел, тъпотия и нежелание да погледнеш по – далече от носа си и т.н.). От мой приятел научих, че най – големият грях, който е основа за всички грехове е неспособността да различаваш и откриваш злото. Злото, което ти причиняваш и злото, което причиняват на теб. Загнезди ли се това зло в програмата на ключовете отравя всичко и най – вече любовта. Любовта във всичките й измерения и лица е носител на пълното щастие и изобщо на пълнотата и смисъла на живота. Сега вече можем да обясним за подсъзнанието и химията. От какво зависи нашия избор на партньор? От нас и от нашата същност. В основата на този избор лежи желанието за здраво и пробивно поколение. Нишката. От изследвания в различни области на науката и на човешкото поведение се потвърждава точно това. Оказва се, че целувайки се ние на подсъзнателно ниво правим, посредством рецепторите, анализ на състоянието на организма на партньора и на гените му, анализирайки химичния състав на слюнката му . Звучи несериозно ли? Я да си припомним как в полицията и съда се взема проба за ДНК – тест. С памук на клечка се взема проба от слюнката в устната кухина. Разбира се има и други методи (кръвен например). Феромоните (миризми, които регистрираме подсъзнателно и които имат пряко влияние върху сексуалното привличане между индивидите) също играят такава роля. Информацията от тези анализи се загнездва някъде в подсъзнанието ни и става по – важен или по – малко важен фактор за нашия избор. Правилните пропорции на лицето и тялото са признак на добро здраве. Пропорцията „пясъчен часовник” (широки рамене и гръден кош със съответната мускулатура в съчетание с тясна обиколка на кръста и яки бедра за мъжете; бюст, тънка талия, заоблени детеродни органи и стегнати бедра за жените) е също признак за здраве. Такъв партньор – такова поколение. Още един фактор загнезден някъде в подсъзнанието. Красива и желана половинка – красиво и желано поколение. Половинка с чувство за хумор – поколение с чувство за хумор. Силен мъж, мъж с власт, мъж с пари – такова поколение т.е. с повече шансове за оцеляване . Всичко това е заложено в програмата с ключовете за ендорфините от предците ни в нашите нишки с единствената цел да ни помага в продължаването на родът и оцеляването. Виждайки такъв екземпляр ключа от програмата с приоритетите отключва яки дози ендорфини, ние изпитваме удоволствие и се чувстваме сексуално привлечени. Заложено е в случай (за всеки случай), че нямаме идея или смелост накъде да насочим нишката. Но ние мързелуваме и се осланяме на богатството натрупано и оставено ни от предците, а не донатрупваме наше. Хей, ние имаме задължения пред собственото ни потомство. Преди да се сбиеш (при което е възможно и да умреш и така да прекъснеш нишката ) с шофьора, който те е напсувал заради нещо дребно, помисли дали не е по – добре да подминеш и да вървиш напред, отколкото да влизаш в разпри при всеки подобен случай и да спираш развитието си със съдебни дела и обезщетения. Простотията е навсякъде и те забавя.

Основния извод е, че една част от ключовете носещи удоволствията са ни заложени (от предците), а другата сами си създаваме. В този смисъл нека насочваме съзнанието си да получаваме удоволствие от истинското и пълнотата. Нека се научим да действаме заради самото действие, а не за да чакаме награда. Новата мисъл се поражда от ново действие. Нека не убиваме детското у себе си и у половинката си. Наблюдавайте децата. Те така се отдават на удоволствието от игрите, че пренебрегват глада и го правят да не съществува. Пренебрегват и умората, неудобствата, жегата, студа, страха от правилата на родителите си , страха по принцип и т.н. и ги правят да не съществуват, да не им пречат и се отдават на момента. Естествени са и се радват истински. А на нас какво ни пречи да бъдем такива в любовта, а и по принцип в живота.

Знаейки всичко това не се ли почувствахте специални? Вие не сте само еди кой си, а сте част от нишка просъществувала стотици хиляди години. Носите у себе си вълшебството на хармонията и любовта. Можете да избирате какво да ви носи удоволствие и да различавате истинското от фалшивото. Не си губете времето по повърхностното и временното, а се огледайте за точния за вас човек и щом го зърнете го грабнете и пийте колкото можете. Няма значение колко ще трябва да го търсите или чакате. Ако не изпитвате силни чувства към партньора си сега нищо няма да изпитате и в бъдеще. Не му създавайте илюзии. Бъдете честни към него и към себе си. Продължете напред.

Споменах, че най – големия грях е неразпознаването на злото. Злото, което причиняваме на другите, злото, което другите причиняват на нас и също много важно, злото, което сами си причиняваме. Голям грях е и неразпознаването (невиждането) на доброто. Да имаш мъдростта да знаеш кое е най – доброто за самия теб и за другите във всяка една ситуация е от особено важно значение. Това се нарича самоосъществяване. Представете си какво залива ежедневно децата. Всичко това носи послание и се загнездва в главичките им и така определя светогледа им. Само, че те са много мънички за да разсъдят кое е стойностно и кое не и приемат всичко за чиста монета. Например чалга – певиците. Как са облечени, какъв ефект имат, как се държат, как разсъждават, колко силикон и какви корекции имат. Децата попиват това и то определя стремленията им и ги осъкатява. Излиза мис България, която има силикон и масово момичетата искат силикон. После, ако в класа (курса) има 2-3 момичета със силикон и момчетата обръщат вниманието си по тях какво става с останалите момичета? И те полудяват по неестественото. Получава се дяволски кръг и ценностите биват изместени от фалшивото. Но фалшивата външност крие фалшива душа. Освен това корекциите и силиконовите подплънки, ако се случи да изглеждат добре то доброто им изглеждане е само в определена поза. Наклониш ли се мъничко или движиш ли се неестественото направо започва да крещи и се набива на очи. И корегираните части на лицето са така – само в застинало положение има някакъв ефект, но засмее ли се притежателката им физиономията й става отблъскваща. Хора свикнете с телата си и с мисълта, че са подвластни на остаряването. Не се ли чувствате добре в собствените си кожи и не си ли обичате телата, това се предава на хората около вас и те няма да се чувстват добре с вас. И не забравяйте, че като сте неестествени и с маски се проваляте в търсенето и намирането на точната за вас половинка, само с която можете да изживеете истинската любов т.е. истинското щастие.

Не бъркайте страстта с любовта. Страстта и копнежа са нещо разтърсващо и опияняващо. С тях започват и обречените и истинските връзки. Няма страст без въздържание. Страстта в началото на връзката е наистина по – интинзивна. Преплита се с предвкусването на нещо хубаво. Фантазира се, а във фантазиите всичко е идеално. За човек, знаещ какво търси и проявяващ търпението да го дочака, а не да се хвърля сляпо на каквото му се изпречи на пътя, въздържанието му бива възнаградено. А за този, който преследва нови и нови запознанства страста е фактора, правещ ги интересни, но с времето отслабва и започват да се търсят компенсации за да се поддържа огъня . Изпитвайки удоволствието на страстта от началото на връзка, индивида всъщност изпитва удоволствието от ендорфините, които страстта отключва. Страстта е само малка част на любовта и не се ограничавайте само с нея, а се отдайте на естествената, истинската и пълната любов за да изпитате удоволствието на пълнотата. Повтарям, трябва само да разпознаете точният за вас човек и да се слеете с него. Всичко друго само си идва на мястото и е нереално хубаво. Това не са илюзии. Не съм го гледал на филм от Холивуд и сега да се „пеня” пред вас с измишльотини. Вярвам в точно тези чудеса, защото са ми се случили и продължават да ми се случват (не знам докога, но имам чувството, че докато се държа по начина, по който съм избрал да се държа, всичко се случва от самосебе си и аз не преча на хармонията, а се оставям да ме докосне). Преди да сте ме заклеймили като перко затънал във филми и книги ви отбелязвам, че аз живея живота си, а не гледам на филми как другите живеят. Не ми е нужно да ви доказвам каквото й да било. Правя си моето и съм адски щастлив, доколкото околния свят от първосигнални глупаци не ми пречи да бъда, но успявам.

Намерили сте се и се харесвате с точната за вас половинка. Трябва да стъпите на стабилна основа. Такава основа е справедливостта. Като говорите се чувайте. Не правете това, което не искате на вас да направят. Не спорете кой колко е направил за другия, а се надпреварвайте вие да правите колкото можете повече и се наслаждавайте. Който раздава празен не остава. Пийте от щастието. То е тук и сега. Не тровете връзката си с дребни тарикатлъци. Понеже е трудно отношенията между двамата да са идеални, използвайте за буфер правила, които сами си определите и разпределете по равно бремето на дребните ежедневни задължения (така няма да ги забелязвате). Това няма да отрови щастието ви. Напротив ще ви освободи пространство за още щастие. А ако се случи все пак да се скарате знайте, че е нормално, а и сдобряването после по традиция е много страстно.

Мъжката сила не се крие в мускулите, а в това как мъжът преодолява слабостите. Мъж се става като ти разбият носа и като ти попарят сърцето. За успеха на някого трябва да се съди не по големината на постигнатото, а по това какво му е коствало да го постигне.

Някога живяло едно котенце. Искало на всяка цена да намери щастието. Когато срещнало стар и мъдър котарак, той дал отгавор на въпроса му. Истинското щастие, според него се криело в опашката на всяка котка. Хванеш ли си опашката – намираш щастието. Развъртяло се котенцето да си хване опашката. Имало моменти, в които за малко да успее. С колкото се доближавало до нея, с толкова опашката се отдалечавала от лапите му. Тогава се появила и една стара и мъдра котка. Отгатнала защо се върти като пумпал и му казала, че когато и тя била малко котенце също искала да си хване опашката и да се сдобие с щастието. Забелязала всъщност, че колкото и да я преследвала, никога не успявала да я достигне. Обаче, обърнела ли й гръб и тръгнела ли да си живее живота, опашката и щастието неотлъчно я следвали. Вие си преценете струва ли си живота ни да премине в преследване на химери (луксозни жилища и коли, авторитетно име, излишни вещи и излишно напъване, скъпи дрехи, фалшива самоличност и т. н. ).

Ако любовта и семейството станат най – важният ви приоритет, те ще се превърнат и в ключа, отключващ океана на ендорфините. Нищо друго вече няма да е същото, а вие ще сте на правилния си път и на правилния за нишката ви път. Не е важно да запомните механизмите, които ви описах, важното е да се възползвате от крайния им резултат – Магията на любовта и щастието от пълнотата в живота ви.

И една тайна, която може да ви бъде индикатор дали сте на правилния път с точния човек и дали се отнасяте към него подобаващо. Когато се замислите за времето трябва да установявате, че не ви стига. Значи живеете на пълни обороти и грабите с пълни шепи. И още нещо. В ежедневието си се разминавате с различни индивиди от другия пол. Някои са повече или по – малко атрактивни. Наложете си някой път да си представите сексуална близост с някакъв такъв индивид. Ако на всяка такава проба фантазията ви за сексуална близост избледнява, става блудкава и скучно-безинтересна значи вие си имате точния човек до себе си в къщи и едва ли е нужно да си правите подобни тестове. Вие сте на върха на щастието си, обгрижвайте любимият човек и го пазете.

Изневярата. Ами който има нужда от нея първо не е с точния до себе си човек или е, но не го вижда и оценя. Второ, не изпитва изпепеляващата любов, а нейно бледо копие. Трето не е щастлив с щастието, което може да има. За да повярва в чудесата трябва да ги изпита, но изневярата не е пътя към това познание.

Любовта не е даденост, тя трябва да се обгрижва и храни. Тя не е задължение на единия партньор, за нея са нужни двама души. Човек си има сила да отстоява себе си. Ние не знаем колко е силата на точния до нас човек (нашата половинка). Би трябвало да е огромна и да издържа на всичко. Съществува, обаче, нещастието в някакъв момент партньора ни (въпреки, че е точния човек) да се пречупи по някаква причина и да предаде връзката. Осъзнаваме ли или не нищо вече не може да бъде същото и всичко свършва в този миг. Вълшебството се принизява до блудкава връзка и си губи стойността. Няма как да се избегне това. Остава единствено богатството на това, което сте имали (това никой не може да ви отнеме). Жалкото е, че е прекъсната възможността да изпитвате такова щастие до края на дните си. Не бива да мислим за този сценарий, а да го направим да не съществува (и да не се сбъдне) така, както децата правят да не съществуват глада и умората и да не им пречат на игрите. Правете първосигнален секс, правете любов, правете каквото ви душа иска, но само с половинката си. Чудесата ще дойдат при вас.

Не се поставяйте и в положение, при което скрито да изневерите на половинката си и после да си живеете така, сякаш нищо не се е случило. Не можете да се скриете от това пред себе си. Не можете и да накажете половинката си заради някакво скарване като й изневерите. Първо, ако го направите изобщо, то с или без повода (скарването) вие сте щели да го направите. Не залъгвайте никого и най вече себе си. Второ, никого не можете да накажете така, освен себе си, защото най – вероятно после ще си траете (няма как сам да се излъжете, че не сте паднали много ниско и това, че сте се унижили ще ви трови и хубавите моменти и живота), защото ще се боите да не ви зарежат и то с право. Не е ли това жалко съществуване? Трето, всичката любов, която половинката ще ви дарява ще е истинска от нейна страна (и ще изпитва щастието да даряваш обич), но от вашата гледна точка ще е просто една илюзия, защото чудесно ще знаете, че ако знае за предателството и за глупавото ви оправдание, превърнало се в повод ще ви заплюе, а не да ви дарява любов, защото не я заслужавате. Какво тогава получавате от една такава забежка? Най – вероятно освобождаване на понатрупано сексуално напрежение, което да наподобява някакво удоволствие и може би някакво фалшиво самочувствие, че сте вървежни. А какво губите? Всичко останало. Струва ли си? Сами си определяте нивото, на което сте и степента на любовта, която можете да получавате и дарявате. Изберете ли първосигналното се обричате да се задоволявате от повърхностното и нетрайното, да изпитвате блудкаво удоволствие, а да си мислите, че е истинското удоволствие. И ще се чудите къде е пълнотата на щастието и ще гоните вятъра. Най – ценните и най – сладките неща на този свят са безплатни. Усмивката, секса, любовта, усещанията, докосването, радостта от децата, съня, природата, щастието, ендорфините и т.н. Какво още да искаме? Само здравето и мира.


2 души харесват това


2 Коментара



Погрешна религия изповядваш.

Няма само един възможен и правилен индивид за партньор.

Няма и никаква гаранция че ще се намери точно един от възможните. Тогава какво правим, а ?

На практика хората се чифтосват без много да му мислят. Харесали се, па се вземали и две три деца направили, па се променили и се разделили. Те така става, доста често.

Аз съм се женил само веднъж и не съм се развеждал. Ама съм имал очи да избирам и акъл да преценявам, коя ще е тази с която ще можем да се "понасяме" взаимно дълги години, въпреки всичките различия в характерите ни.

Освен това трябва и постоянно да има усещането човек че не се е минал и че си е намерил това което му харесва. В моя частен случай, всеки път като се връщам от България в Белгия и ми се случва все едно и също нещо. Откривам "учудено" че светлокожите и русокоси дами ми харесват повече от изпечените, по-тъмнокоси и с повече "остаряла" кожа ( от слънцето и цигарите) из София. И ми става кеф че съм там където има много хубави дами, а не трябва да ги търси с лупа човек. Пък и за синчето се радвам, че в каласа му е пълно с русокоси, та като порасне ще може да си избира колкото си иска. Значи и аз така за поколението, нали разбираш съм се загрижил, да му е добре. То щастието не е в парите, ама безпаричието в бг си е цяло нещастие, та и по този показател за поколението е добре че е на по-добро място. И с жена ми се самоуспокояваме, че като майка му и татко му на хлапето си имат и диплома, значи и то ще избута нещо, колкото да не е бачкатор и така.

Пък на жените за да са щастливи им трябва някакво хлапе, да му се радват, да го затрупват с играчки, да го водят на скъпи екскурзии, да му задоволяват капризите и т.н.

Значи в твоята незавършена религия, този момент го няма. Вероятно от липса на житейски опит, го караш повечко на теория и на прочетенко от тук от там.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Благодаря за отзива и оценката за "моята" религия. Не ме притеснява това, че не е добра за момента, защото тя не е само и единствено моя. Сигурен съм обаче в едно - бързите ти и не съвсем основателни аргументации за критериите които имаш по много от въпросите времето ще оцени  и гледните точки предложени от него вероятно силно ще разколебаят убеждението и вярата в правилността ти. Вярвам, че живота ще ти предложи още много като познание, като житейски опит и изненади.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход