• публикации
    80
  • коментари
    137
  • прегледи
    41713

Орфей

mecholari

1348 прегледа

Орфеее...

Вятър ще Те вее...

Буря ще Те брули.

В Огън се Живее...

Който Те Събуди.

Пръстите си давам...

Душата си раздавам,

научи ме ,....Лудий,

Който мее събуди.

Татеее...

Таткооо...

Искам да ми пееш сладко.

Посвещавам на 11.07


1 човек харесва това


6 Коментара



Много ми хареса !

2 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Klan, nedoklan...

Dran, nedodran...

Ochi kato plochi...

Zabi, kato tesli...

Ludata Koza

Meeeeeeeeeeee

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ти целия разранен и гладен си

О, певецо с лира в ръка

И взорът син разтваря се

В разлюляната гора

А очите й

Хиляди, погубени

Изгарят бялата снага

И тъмен шепот на безверници

Съдира нежната душа

Ти запя, Орфее

С пръсти лирата погали

И онемяха хора, зверове и ручеи

Копнеж незнаен в тях пробуди се

Копнеж прадревен, копнеж незнайно от кога

Отдалече идеш ти

Да уловиш душите заблудени

Които плачат, хълцат, стенат

Притиснати от ноктите студени

Във ъгъла на кухата вселена

В гнездото на грабливата царица

И ето те пред нея

Полугола, накитена и властна

Ти нямаш сили очите й да срещнеш

А тя те гледа – тъмно, сластно

О, Орфее – тя те мигом пожела

За неин цар – съпруг на великата Родопа

Ще се стопи ли божественият дар

В черната утроба на блуд и на кощунство?

Ти – надменен чужденец

Презрял ложето на бесовска царица

Дързък и безумен хубавец

Ти сам скочи в лапите на гневната лъвица

Но още крачки ти направи

По трънливата пътека , водеща към гибел и разруха

Ти сбра момци, мъже и старци

За да говориш слово за метеж и свобода

О, лъжеверецо – тя копнееше да ти прости

Че цяло царство ти превърна в племе от жени

Но още крачки ти направи

По трънливата пътека …

О, да, вярно – ти с поглед кротък и песен тиха

Успя сърцето да плениш

Но кой ти каза, че можеш с огнени цветя

Вакханска вяра да ломиш?

И когато със измама и коварство

Менади, блудници и жрици те завлякоха

И хвърлиха те кървав в нозете й

С дрехи и душа разкъсани

Тя с треперещи ръце прегърна те

И зашепна на трупа ти

– Родопа те желае

А тежките крила на ужаса

въздуха над тъжната гора разклатиха

Ти себе си на семена – узрял

Разпръсна по заспалата вселена

За да запееш песента на звездно цвете

Поникнало от зърното алмазено

на музика небесна

Радислав Кондаков

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход