Aмпутираното винаги боли

neleta

338 прегледа

Стресна я блъскане на незатворена врата, сякаш лашкана от полудял вятър.. Отвори очи и се заслуша – навън дърветата спяха тихо , дори и листата не шумоляха. Открехна пердето. Луната се усмихваше, щастливо повела пълния си лик по вечните звездни пътеки.. Дървета бяха заболи кротките си върхари в светлината й и блажено спяха. Нямаше и помен от вятър...

Някъде продължаваше да се блъска врата, лашкана от полудял вятър... И болки надигнаха глави. Упорити, драскащи, човъркащи рани, идващи от нищото. Необясними. Без реални поражения по тялото и органите й. Лия се сви и легна обратно в леглото си. Имаше чувството, че стене всяка фибричка от нея. Разплака се, сякаш сълзите можеха да отмият целия кошмар от нея.

– Господи, какво става с мен?!?

Зарея поглед към светлото нощно небе, сякаш търсеше отговора там. Постепенно в ума ? проблясваха имена на хора, които е обичала. Имена на любими, на които е оставяла части от себе си. От същността си. От Душата си. От Любовта си. И тези , останали сиротни части, зъзнеха забравени по друмищата на Съдбата ?. Разделите бяха ампутирали части от Душата ?. И тя болееше. От страшното мълчание зад гърба ?. От неразбирането. От отхвърлянето. От предателствата и ехидните „приятелски“ усмивки. От сраженията със сивостта. Но най-вече от убийствено страшното мълчание. А тя обичаше. Господи, колко обичаше. С цялата си наранена, раздрапавена, накъсана и болееща Душа, чиято врата се блъскаше, лашкана от полудял вятър...

Отсяваше имената според важността, която са имали в живота ?. Тези, които я бяха наранявали отделяше в ниши, които обвиваше в бял пашкул. Пашкул, който не позволяваше изтърпяното да се връща и да разравя пепелищата на засъхналите кърви. Тези, които я бяха предали ей така, за едното сеирджийство, изтласкаваше извън полезрението на споменните чувства. Нито добри, нито лоши. За Лия това бяха мъртъвци. А за мъртвите - или добро, или нищо.... Доброто им пожелаваше в моментите, в които откриваше предателствата. А лошо... Не, лошо не пожелаваше на никого... То е бумеранг, който винаги се връща при изпращача. В незнайно време, от незнайни места. Не е нужно тя да раздава правосъдие. В природата нищо не се губи.... Останаха няколко имена на хора, с които просто пътищата им се бяха разделили без да успеят да се наранят, но и без да успеят да си дадат всичко, което им се е искало. Когато се сетеше за тях, хубавите спомени играеха в усмивката ?. Снежинките в очите ? се разтапяха и потичаха с ведър шепот по страните ?. Не че плачеше или съжаляваше за нещо. Просто ? се искаше да може да покрие всеки от тях с топли слънчеви лъчи... Остана само името на един специален за нея човек, който не влизаше в нито една от тези категории. Човек, когото беше обичала и обичаше по безумен, неконтолируем, непознат и до сега начин.. А той не само че я беше предал, беше продал чувствата ? за шепа мигове под светлините на фалшиви прожектори. А Лия не престана да го обича. Въпреки болката, въпреки логиката. Нямаше вечер без да му пожелае "лека нощ", нито утрин без да помоли слънцето да го осветява дори и през облаци. Имаше друга връзка след него, но тя не ? даваше това, което ? липсваше. Неговото присъствие в живота ?. Лия се научи да играе. На щастлив човек. На живеещ пълноценен живот човек. Не ? се искаше той да знае какви поражения са останали след него. Колко дълбоко заровени вулкани натискат да се разтекат лавинно.. Колко болят парчетата Душа, които му беше подарявала и те не се завърнаха обратно. И сърцето ? все още му принадлежеше Любовта ? към него я беше връхлетяла в момент, когато мислеше, че живота няма с какво повече да я изненада. Мислеше, че знае какво е Любов. Мислеше... Всъщност какво е, разбра едва тогава. Краткото им време летеше с главоломна скорост. Малкото часове сън за нея бяха напразно пропилени. Пространството, което ги разделяше се стапяше до нищожност. Чуваха мислите си и усещаха настроенията си... Нямаше нещо, което да не може да му каже. Сякаш, го е познавала винаги...

Всъщност... познавала ли го е изобщо?.....


1 човек харесва това


0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход