Цветница - 17.04.2011г..
Нарича се още Цветна неделя, Вая, Куклинден.
Цветница се празнува винаги в неделя след Лазаровден – една седмица преди Великден.
Празникът символизира тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим като Месиански цар. Току-що възкресил Лазар, приветстван с „Осанна!” и палмови клонки. На този празник християните държат в ръцете си върбови клонки – вайи, които се освещават на бдението в събота вечер. Осветената върбова клонка се отнася вкъщи за здраве и да пазят от болест и неблагополучие. Вярва се, че има магическа и предпазна сила, затова стои цялата година пред иконата вкъщи.
Още преди да съмне, по-възрастните жени отиват на гробищата, за да прикадят и полеят гробовете на починалите си близки. В някои региони и по-специално в Североизточна България, битува вярването, че на този ден се "разпускат душите на мъртвите" и родствениците им трябва да им занесат нещо - така наречените "поминални обреди".
Сутринта момите, които са лазарували предния ден, изплитат свое венче и месят обреден хляб – кукла и отиват на реката. Изпълняват обичая кумичене. Венците и останалите символи се пускат по течението и момата, чийто венец изпревари другите, се избира за Кумица или Кръстница, става обект на почит от останалите моми и повежда моминското хоро. Според древните обичаи, кумиченето подготвя израстването на младите девойки в жени. Привечер се играе за пръв път сключено хоро. Разрешава се риба.
Цветница е ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата. Празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Маргарита, Невена, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор.
