Премини към съдържанието

ВЕЛИКДЕН (24-26.04.2011)

    

Събития
Chains
   (0 мнения)

Великден, Възкресение Христово - 24.04.2010 - 26.04.2011 г.

002550467-big.jpg

Защо търсите живия сред мъртвите? Няма Го тука в гроба! Христос възкръсна!

Евангелие от Лука 24:5,6

Един от най-големите християнски празници. Наричат го още „празник на празниците” . На този ден се отбелязва чудото на възкресението, Възкресението на Исус Христос.

На Никейския църковен събор (325 г.) се решава Пасха да се празнува първата неделя след пролетното равноденствие. Затова празникът, също като Пасха, няма постоянна дата и е в периода от 4 април до 8 май. Празнува се три дни.

Защо православни и католици не честват на една и съща дата?

Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Григорианския. Понякога цял месец дели празнуването на Възкресение Христово от двете църкви. Не един и два пъти църковните лидери се събират с идеята за фиксиране на обща дата на празника. Отхвърлени са предложения като датата да бъде „неделята след втората събота на април” . През 1997 г. в Алепо, Сирия представители на всички църкви утвърждават отбелязването да си остане на стария принцип, използвайки датата на пролетното равноденствие.

Приготовления за празника. Обичаи и традиции

Седмицата, предхождаща Великден, се нарича Страстна седмица – седмица на страданията. Това е последната седмица от живота на Исус Христос и всеки ден се нарича „велик” и се извършват специални служби. Това е една възможност грешния човек да види пропастта, която го дели от Бог и страданията, които изпитва Божия син с цената на изкуплението на човечеството. Последната седмица от 40-дневните великденски пости.

Тогава започват и приготовленията. Велики Четвъртък е отреден за боядисването на великденските яйца. Първото яйце винаги се боядисва червено, най-възрастната жена прави кръст по челото на децата вкъщи с него и се оставя пред домашната икона или се заравя на нивата за берекет и опазване от природни бедствия върху реколтата.

Интересни са легендите около този най-известен атрибут на празника Великден – великденските яйца. Яйцето само по себе си е символ на раждането на човека в природата в епосите на много народи. При персите има вярване, че дори Земята се е излюпила от яйце. Корените на този обред следва да се търсят именно в тези езически схващания – празникът отбелязва Възкресението като чудо, а яйцата символизират възраждането и новото начало в природата. Боядисването на яйцата е съществувало като вид изкуство много преди възникването на християнството у древните източни народи, но едва с появата му се утвърждава като великденски символ. В Гърция яйцата се боядисват само червени. Най-известните яйца в света са прочутите декорирани яйца на Фаберже, който по поръчка на руския цар Петър І изработва първите инкрустирани със скъпоценни камъни яйца през 1883.

На Велики четвъртък се замесват и обредните хлябове, които в различните краища на страната имат различни наименования (кравай, плетеница, Богова пита, харман, кукла и др.), задължително украсени с червено яйце в средата и по-малки в периферията.. Приготвят се също и по-малки хлебчета и козунаци, като на всеки гост, роднини, кумове и на девера се раздава.

Следващият ден – Разпети петък символизира петъчния ден, деня на разпването на Христос. Не се работи.

Празникът започва още на Велика Събота, когато в 23ч започва Пасхалната Полунощница. Свещениците в светли одежди запалват свещи и всички богомолци, празнично облечени, ги следват в тържествено Литийно шествие. Точно в полунощ свещеникът запява възкресния тропар "Христос възкръсна от мъртвите", с което обявява Възкресението. Християните се поздравяват с "Христос Возкресе" - "Воистина возкресе" и се чукват с яйца, с което слагат край на поста (отговяват) и се прибират в домовете си с огъня, взет от храма.

На следващия ден - неделя преди обяд се отслужва тържествена вечерня т. нар. "Второ възкресение", по време на което се чете Евангелието за явяването на възкръсналия Христос пред апостолите и заръката Му да разнасят учението и вестта за Възкресението му сред различни народи.

На трапезата за Великден се сервират яйца, обреден хляб, козунаци, зелени салати с репички, супи от дреболии на птици, печено агнешко* ( в Пазарджишко се пече прасенце), сладка баница, великденски курабии. При борбата с яйцата най-здрав ще е този, чието яйце „пребори” яйцата на другите.

Вторият ден на Великден се нарича „разшетан понеделник”. Моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка.

Обичай е през трите дни на празника трапезата да бъде заредена по всяко време, за да покаже гостоприемство.

*Защо се яде агнешко месо? Младото агне е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Исус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.

Други великденски символи:

Великденският заек

Самата аз дълги години смятах дългоухия усмихнат заек за хитър маркетингов трик с мишена децата, които се разтапят при вида му. Всъщност традицията на Великденския заек има езически произход. Саксонската богиня Естра превръща птица в заек, но макар и в ново тяло, продължава да снася яйца. В чест на богинята хората започват да принасят в жертва зайци, също така и се осъществява ритуален лов на зайци. От името на Естра се оформя и англо-саксонската дума за Великден – (Easter, англ.; Ostern, нем. и др.).


Обратна връзка

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване