/.../ Всяка заран влизал в храма, молел се усърдно и в един празничен ден думите Господни: "Блажени бедните духом... Блажени кротките... Блажени гладните и жадните за правда..." силно развълнували сърцето му. Попитал стареца до него, който също се молел:
— Дали мога и аз да стигна до такова блаженство?
Старецът му отговорил:
— Можеш! Като се отдадеш на пост и молитва, на смирение и бедност. Като се отдалечиш от греховния свят в непрекъснат разговор с Бога...
След богослужението Симеон се поклонил на мъдрия старец и вместо да се върне у дома, излязъл извън селото в пустинно място и почнал да се моли на Бога:
— Господи, научи ме, упъти ме...
Така в молитва заспал и му се присънило, че копае основа на сграда. Чул глас: "Копай по-дълбоко! Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно! Знай, че без труд, няма сполука!"
Летен Симеоновден (1.09.)
На този празник се отбелязва първата есенна оран, затова и св. Симеон се смята за покровител на орачите, а самият ден - за земеделската Нова година. Нощта преди празника се занася семе за посев да се освети и благослови. На сутринта се замесват обредни погачи, част от които се дава и на добитъка за здраве и плодовитост, а на рогата им се връзват червени конци и малки кравайчета.
Прави се курбан - коли се малко петле и млада кокошчица и заедно с обредния хляб орачите носят на полето. Остатъците от празничната трапеза се заравят на нивата за берекет.
На този ден не се дават заеми, не се изнася нищо от къщи, за да не избяга плодородието от къщи. Не се работи с вълна, за да не нападнат вълци стадото, не се пере, за да не са празни житните класое и не се пали огън в домашната камина, за да няма пожари по плодородните ниви.
Интересен е характерният за Симеоновден обичай полазване. Следи се кой пръв ще прекрачи прага на къщата - ако е състоятелен и имотен човек, годината ще бъде плодородна и богата.
Този празник съчетава езически и християнски мотиви в същността си, като езическите / чисто аграрни/ преобладават.
Според Битието патронът на празника - св. Симеон Стълпник произхожда от семейство на обикновени, бедни родители-християни. Постъпва в манастир на 18 годишна възраст. След като известно време живее като отшелник в трудно достъпна планинска пещера, се уединява на стълб, построен от самия него. Там той прекарва в пост и молитва няколко десетки години. Основател на стълпничеството като източна аскетическа традиция.
Празнуват всички с името Симеон и Марта.
