Премини към съдържанието

Св. вмчца Екатерина (24.11)

Събития
Chains
   (0 мнения)

Детайли на събитието

Това събитие започна 24.11.2007 и се повтаря всяка година до 24.11.2015

svekaterinahc8.jpg

СВ. ВМЧЦА ЕКАТЕРИНА - 24 ноември

В голяма част от етническата ни територия празникът е в чест на болестта шарка и на болестта бяс. Това е празникът на света Екатерина, която православната църква почита като великомъченица, покровителка на майките.

Жените приготвят пресни питки и намазани с мед ги раздават на близките хора - за предпазване от шарката, за здраве, благополучие и за света Катерина. Някъде захранват и кучетата с тази пита, за да не ги хваща бясът.

Именничките посрещат гости в домовете си.

Счита се, че покровителства апологетите, занаятчиите, които работят с колело (грънчарите, предачите и т.н.), архивистите, умиращите хора, момичетата, юристите, точиларите на ножове, адвокатите, библиотекарите, библиотеките, механиците, мелничарите, философите, проповедниците, писарите, секретарите, старите моми, стенографите, учениците, учителите, теолозите, Сорбоната (при католиците), неомъжените момичета.

Света великомъченица Екатерина

По време на царуването на император Максимиан (ІV в.) живяла в град Александрия една девойка от царски род на име Е к а т е р и н а. Майка й била християнка, но скривала вярата си, понеже по това време жестоко гонели християните. Екатерина била девойка с рядка мъдрост и красота. На 18 години тя познавала книгите на философи и поети, изучила и лекарската наука.

Богати князе искали ръката на красивата Екатерина, но тя отказвала на всички, а на близките си казвала: "Ако искате да се омъжа, намерете ми момък, който да бъде равен на мене по благородство, богатство, красота и ученост!" Такъв момък нямало.

В околностите на града се криел един пустинник, човек със светъл ум и праведен живот. той бил духовен баща на Екатеринината майка. При него тя завела и едничката си дъщеря, за да й даде добри съвети. Като видял мъдростта на девойката, старецът решил да я обърне към познанието на истинския Бог и й казал:

— Аз зная един чуден Момък, Който те превъзхожда във всичко; красотата Му е по-свет ла от слънчевото сияние; премъдростта Му управлява целия свят; богатството Му се дели постоянно, но от това не намалява; благородството Му е неизказано; няма подобен Нему!

Екатерина се смутила:

— А чий син е този момък, когото ти тъй хвалиш? — попитала девойката.

— Той няма баща на земята — казал пустинникът. — Той се е родил по чудесен начин от пресвета и пречиста Дева. Тя останала безсмъртна по душа и тяло и е възнесена на Небето, където ангелите й се покланят като на царица.

Старецът й казал още, че тя ще види Момъка, ако изпълни Неговите повели. Той й дал една икона на пресвета Богородица с божествения Младенец и й заповядал да прекара нощта в молитва пред нея.

Екатерина послушала стареца. Уморена, тя заспала молейки се и видяла чуден сън. Присънило й се, че Небесната Царица стои пред нея и държи на ръце Младенеца, от Когото излизат слънчеви лъчи. Но напразно Екатерина се стараела да Го погледне — Той отвръщал от нея Своя светъл лик. Божията Майка Го карала да погледне девойката, но Младенецът отговорил, че тя е безобразна, безумна и бедна, поради което не иска да я погледне.

Чудният сън поразил девойката. Щом се съмнало, тя отишла при стареца, паднала при тозете му и поискала съвет и помощ. Старецът подробно й разказал за истинската вяра, за райското блаженство, за гибелта на грешниците. Учената и мъдра девойка скоро разбраал истината, повярвала от всичкото си сърце и приела от стареца светото кръщение. Върнала се у дома с обновена душа, молила се дълго и заспала уморена. В съня си пак видяла Божията майка, но сега божественият Младенец кротко и милостиво погледнал девойката.

— Сега тя е толкова богата и премъдра, колкото по-рано бе бедна и неразумна. Искам тя да бъде Моя нетленна невяста.

Младенецът й надянал чуден пръстен и й казал: "Не търси земен годеник!"

В това време в Александрия пристигнал беззаконният цар - гонител на християните. Изпратил глашатаи да свикат народа на езически празник. Когато започнало жертвоприношението в храма, Екатерина отишла, поклонила се на царя и казала: "Не те ли е срам, царю, да се молиш на идоли! Познайте истинния, безначалния и безкрайния Бог! Чрез Него царете царуват и светът стои. Той не обича жертви, но иска ние да живеем по Неговите заповеди".

Царят се разгневил и след жертвоприношението заповядал да доведат девойката при него. На въпросите му тя отговорила:

— Името ми е Екатерина. Аз съм дъщеря на княза, който царуваше преди тебе. Изучила съм всичката човешка мъдрост, но познах непълнотата на земното учение и станах невяста на Христа Бога, Който каза чрез пророците Си: "Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните" (Ис. 29:14). Самата аз съм земя и прах, но Бог ме надари с красота , за да познаят людет силата на Твореца, Който и на земния прах може да даде красота и мъдрост. А тия богове, които вие почитате са нищожни и лъжливи.

Царят се разгневил, но прекъснал спора, защото смятал, че не подобава на цар да спори с жена. Решил обаче да събере мъдреците и учените, за да оспорят думите на девойката и да я изобличат в заблуждение. Много народ се събрал да слуша пренията за вярата. С думи на философи и поети Екатерина оспорвала лъжливостта на езическите богове. Накрая разказала за живота и смъртта на Иисуса Христа.

Мъдрецът слушал удивен и се признал за победен. Другите се отказали да продължават спора. Мъдреците започнали да проповядват истиския Бог, Комуто се покланяла Екатерина. Приели мъченическата смърт с радостта, че мъчението ще им отвори вратата на Царството небесно.

Царят обаче не се отказал от намерението си да убеди Екатерина. Нейната чудна красота му внушила грешна любов. Всичко й предлагал той - и половината царство, и дарове, почести и слава. Било напразно. Заплашил я със страшна смърт. Тя казала, че нейните страдания ще доведат много люде до Бога и ще им отворят небесното царство.

Започнали жестоки мъчения. После я затворили в тъмница. Дълго лежала в затвора светата мъченица. Веднъж, когато царят отсъствал от града, царица Августа, неговата жена с помощта на Порфирий, един царски приятел и стотник се срещнала с девойката, Разговаряла с нея за страха от мъчения, за християнсикте писания. Екатерина й обяснила Христовото учение. Заедно с царицата думите й слушали Порфирий и войниците, които ги пазели. Всички те повярвали в Христа и се простили с девойката.

Когато царят се върнал, всичко започнало отначало - обещания и заплахи, прелъстителни думи и ужасни мъчения. Яростта на царя се насочила и към царицата. Отсекли й главата с меч. Порфирий заедно с повярвалите войници погреб*ли честното тяло на царицата и признали на царя, че и те са християни. Всички били наказани със смърт.

За последен път повикал царят Екатерина и й казал: "Ти прелъсти жена ми, ти погуби и мъжествения воин и смути народа. Но аз ще ни простя, ако се поклониш на боговете, защото ми е жал да те предам на смърт. Ще разделя с теб богатството си, ще живееш в богатство и удоволствия, които никой не е изпитвал". Усилията му били напразни. Царят заповядал да я предадат на смърт.

Всички плачели и жалели за Екатерина.

Войник отсякъл главата на светата девойка. Това станало около 305 г. Преданието разказва, че ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина.

След повече от два века подир смъртта на мъченицата, братята от Синайската обител намерили главата и едната й ръка, и пренесли тия свети мощи в храма, който се намира в тяхната обител.

по материали от е-списание "Маргарита"

Празнуват всички с имената Екатерина, Катерина, Катя.


Обратна връзка

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване