Премини към съдържанието

Васильовден (01.01)

Събития
Chains
   (0 мнения)

Детайли на събитието

Това събитие започна 1.01.2008 и се повтаря всяка година до 1.01.2015

Васильовден(Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру, Нова Година)- 1 януари

th...lij_250x250.jpg

Животоописание на светителя

Св. Василий Велики се родил около 330 г. в Кесария Кападокийска в благочестиво, богато и благородно християнско семейство. Детството и младостта му преминали по времето на Константин Велики и на неговите синове, но бащата на майка му - св. Емилия, загинал мъченически при гонението на Диоклетиан, а дядо му по бащина линия цели седем години крил семейството си из гъстите лесове на Понтийската планина. Баща му, Василий Старши бил виден ритор и адвокат в Кесария. Майка му Емилия произхождала от богат, благороднически род. Тя родила пет дъщери и петима синове (вж. св. Макрина Младша). Двама от братята на Василий - епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски били причислени към православните светци. Най-голямо влияние върху децата в семейството оказала тяхната баба - св. Макрина Старша, ученичка на Неокесарийския чудотворец св. Григорий, ученик на Ориген.

Блестящите способности на Василий накарали родителите му да го изпратят в най-добрите училища по това време - в Кесария, Цариград и Атина. Там той слушал лекциите на езическите мъдреци, изучил и новоплатониците. Когато се върнал в Кесария, преподавал красноречие и увлечен от успехите си се държал горделиво. Но скоро надвил изкушенията на младостта си с подкрепата на св. Григорий Богослов и на 30-годишна възраст бил кръстен в река Йордан от Йерусалимския епископ Максим.

Към 357 г. св. Василий предприел пътуване из Сирия, Палестина, Египет и Месопотамия, за да получи лични впечатления от духа на монашеския живот, на който възнамерявал да се посвети. Той бил поразен от въздържанието на мотасите. На връщане се отбил и в Атина, където се срещнал с мнозина от предишните си учители. С един от тях - Евул, той прекарал три денонощия в спасителни беседи.

- В какво се изразява висшата мъдрост? - питал Евул.

- В помненето на смъртта! Ако ние действително по-често мислехме за смъртта, нямаше да се привързваме толкова силно към непостоянните земни блага, а повече щяхме да се стремим да придобиваме вечните. Една е телесната слава, а друга - природата на безтелесното. Никой не може да се наслаждава на двете едновременно, защото "никой не може да слугува на двама господари" (Мат. 6:24).

Много и убедително говорил св. Василий на езическия философ за греха и покаянието, за пороците и добродетелите, за смъртта и възкресението, за наградата и наказанието, за спасението и проклятието в отвъдната вечност. Накрая елинският философ, прехласнат и потресен възкликнал:

- О, небоявление Василие! Чрез тебе вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, чакам възкресението на мъртвите и живота в бъдния век!

След поклонническото си пътешествие и завръщането си от Атина св. Василий избрал за своето аскетично уединение едно поетично кътче край река Ирис. От другата страна на реката, в това пустинно място, майка му, св. Емилия и сестра му, св. Макрина Младша, основали женски манастир.

В следващите няколко години започнали да прииждат жадуващи за отшелничество люде, които създавали нови и нови свети обители. Св. Василий не странял от тях и дори станал игумен. Заедно със св. Григорий съставил прочутите "Правила за монасите". Отличителна черта на Василиевските манастири било широкото практикуване на благотворителността.

След смъртта на Дианий (362 г.) за епископ на Кесария Кападокийска бил избран Евсевий. Благочестив и обичан от народа, той бил неподготвен за епископско служение, особено в тревожните еретически времена. Нищо друго не можело да помогне на Църквата по това време освен един опитен и авторитетен помощник, какъвто могъл да бъде единствено Василий. И той приел да бъде ръкоположен за презвитер. Но скоро неговата изумителна начетеност, неуморно трудолюбие, бляскаво проповедничество, всеотдайна преданост към бедните и монасите, помрачили отношенията между него и Евсевий, който останал в сянката на растящия престиж на презвитер Василий. За да избегне схизмата, Василий доброволно се отдалечил в своя Понтийски манастир.

По това време първата ерес - арианството сериозно застрашила църковното единство. С посредничеството на Василий и Григорий Богослов било постигнато примирение. В средата на 370 г., когато Евсевий починал, Василий бил избран за Кападокийски първосветител. Неговото мъжество спасило църквата от арианството, въпреки натиска на император Валент.

Василий Велики особено се погрижил за благолепието на богослужението. Той установил строг ред и въвел всенощни бдения с антифонно пеене на псалми, а като паметник на дейността му за реформиране на богослужебното наследство винаги ще служи и съставената от него Василиева света литургия, която се изпълнява десет пъти през църковната година. През вековете Василиевият оригинал е претърпял промени. Запазени са Цариградската, Сирийската и Александрийската редакции.

Още през "златния век" на старобългарската писменост и в първите десетилетия след своето покръстване, българите са били ощастливени да четат в превода на Йоан Екзарх св. Василиевия "Шестоднев" с неговите девет беседи върху 26 стиха от първата глава на Книга Битие, които и днес удивляват с критичния си поглед.

Изт.: pravoslavieto.com

В 12-дневния период между Коледа и Йордановден, известен като "мръсни дни", най-таченият празник е Нова година. Новата година започва на 1 януари. Това откритие дължим на египтяните, съставили слънчевия календар през ІІІ-то хилядолетие пр. н. е. и чрез него открили, че продължителността на една година е 365 дни.

В народния календар Васильовден се нарича Сурваки. Обичаите и обредите на Нова година могат да се групират в четири основни компонента: обредната трапеза срещу празника, сурвакането, дружините от маскирани лица и ладуването. Вечерта срещу Нова година се кади специалната обредна вечеря - богата като бъднивечерската. Трапезата се прекадява от най-възрастният член на семейството с тамян в посока от дясно на ляво. На празничната маса задължително се слага баница с плънка от яйца и сирене, или парченца свинско варено с ориз, а между корите се редят дрянови пръчици с пъпки, наречени на къщата, богатството, нивите, здравето, животните. По дряновитне пъпки се гадае за късмета на всеки през идващата година.

И когато превали полунощ всички очакват пожеланията за здраве и благоденствие, които носят сурвакарите (деца от 4 до 12-годишна възраст). Сурвакали първо в собствения си дом, в ранната утрин на първия ден на новата година децата обикалят със сурвачките от дрян - най-рано цъфтящото и със здрава дървесина растение (по-рядко черничева, крушова, сливова, лескова, от мекиш пръчка).....

Survac1.gif

Сурвачка от Добруджанския край

.......Сурвачката има магически функции. Докосването до нея предпазва хората от беди, носи им здраве и дълголетие.

Тя се прави от прясно откършена дрянова или лескова клонка. Дрянът е символ на здраве и дълголетие. Той живее най-дълго и е най-якото растение след чимшира. Пъпките му са олицетворение на младостта и жизнеността, защото цъфва най-рано. Клонът от леска също има магическа натовареност. Леската се счита за кръстник на змията, а змията познава силата на билките, тя помага да се прогонят болестите. Сурвачка може да се направи и от клонка на плодно дръвче – слива, ябълка, круша, за да е сита годината, да се раждат деца и домашни животни. Най-добре е да има три разклонения. От срещуположните вейки се оформят три кръга. Те се завързват с цветни вълнени конци, защото вълната има апотропейна магическа сила и предпазва от болести. Сурвачката се кичи със сребърни или златни монети. Те също имат защитна магическа сила, носят пожелание хората да бъдат здрави като метала и богати. Има обичай преди да започне гизденето на сурвачката, тя да “преспи” една нощ пред вратата на къщата, пред прозореца или на терасата, за да се изгонят всички зли сили и беди от дома.

(magi.triada.bg)

Момченцата започват сурвакането от най-възрастния, наричайки:

"Сурва, сурва година, весела година,

голям клас на нива, червена ябълка в градина,

жълт мамул на леса, голям грозд на лоза.

Пълна къща с коприна, живо-здраво до година,

до година, до амина."

Домакините даряват сурвакарите с кравайчиета, сушени плодове, дребни пари.

В Западна България е познат интересният обичай - игрите на новогодишните дружини от маскирани лица. В тях участват ергени и млади женени мъже. Всеки има точно определена роля, название, облекло, риквизит. Периодът, през който ходят тези дружини - от Нова година (в някои райони от Коледа или Стефановден) до Йордановден или Ивановден - съвпадат с т. нар. "нечисти дни". С игрите си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, да предпазят хората от тях.

Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването. Названието идва от припева-обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: "Ой ладо, ладо, момиче младо". Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег. Оставят котлето през нощта под трендафил "на звездите", а сутринта на празника момите пак се събират. Докато една от тях вади пръстените, останалите пеят кратки песни-припевки, с които наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених:

"Жълто було треска сбира" (Момата ще пристане);

"Зряла дюла и презряла" (Ще се омъжи стара);

"Сам си здравчец на камъче" (Ще се омъжи за сирак);

На иглица виричица" ( Ще се омъжи за терзия).

Този обичай се изпълнява още на Лазаровден, Гергьовден или Еньовден.

В първия ден на годината православната църква чества две големи събития в историята си - Обрезание Господне и Св. Василий Велики. Те са неподвижни църковни празници.

На осмия ден от своето раждане при обрязването си Христос получава и името Иисус. Този старозаветен празник е утвърден през IV в. и с него приключва осемдневния цикъл на Рождественските дни.

изт.: librousse-mlink.net

Именници: Васил, Василка, Весела, Веселин, Веселина.

Обредна трапеза: блюдо с варена свинска глава; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета-късмети, сарми, кокошка, мед, жито, орехи, тиквеник, туршия, пача, кравайчета, ошав.


Обратна връзка

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване