BEGIN:VCALENDAR VERSION:2.0 PRODID:-//InvisionCommunity Events 5.0.19//EN METHOD:PUBLISH CALSCALE:GREGORIAN REFRESH-INTERVAL:PT15M X-PUBLISHED-TTL:PT15M X-WR-CALNAME:Събития NAME:Събития BEGIN:VTIMEZONE TZID:Europe/London TZURL:https://tzurl.org/zoneinfo/Europe/London X-LIC-LOCATION:Europe/London BEGIN:DAYLIGHT TZOFFSETFROM:+0000 TZOFFSETTO:+0100 TZNAME:BST DTSTART:20240331T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=3;BYDAY=-1SU END:DAYLIGHT BEGIN:STANDARD TZOFFSETFROM:+0100 TZOFFSETTO:+0000 TZNAME:GMT DTSTART:20241027T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=10;BYDAY=-1SU END:STANDARD END:VTIMEZONE BEGIN:VTIMEZONE TZID:Europe/London TZURL:https://tzurl.org/zoneinfo/Europe/London X-LIC-LOCATION:Europe/London BEGIN:DAYLIGHT TZOFFSETFROM:+0000 TZOFFSETTO:+0100 TZNAME:BST DTSTART:20230326T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=3;BYDAY=-1SU END:DAYLIGHT BEGIN:STANDARD TZOFFSETFROM:+0100 TZOFFSETTO:+0000 TZNAME:GMT DTSTART:20231029T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=10;BYDAY=-1SU END:STANDARD END:VTIMEZONE BEGIN:VTIMEZONE TZID:Europe/London TZURL:https://tzurl.org/zoneinfo/Europe/London X-LIC-LOCATION:Europe/London BEGIN:DAYLIGHT TZOFFSETFROM:+0000 TZOFFSETTO:+0100 TZNAME:BST DTSTART:20220327T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=3;BYDAY=-1SU END:DAYLIGHT BEGIN:STANDARD TZOFFSETFROM:+0100 TZOFFSETTO:+0000 TZNAME:GMT DTSTART:20221030T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=10;BYDAY=-1SU END:STANDARD END:VTIMEZONE BEGIN:VTIMEZONE TZID:Europe/London TZURL:https://tzurl.org/zoneinfo/Europe/London X-LIC-LOCATION:Europe/London BEGIN:DAYLIGHT TZOFFSETFROM:+0000 TZOFFSETTO:+0100 TZNAME:BST DTSTART:20190331T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=3;BYDAY=-1SU END:DAYLIGHT BEGIN:STANDARD TZOFFSETFROM:+0100 TZOFFSETTO:+0000 TZNAME:GMT DTSTART:20191027T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=10;BYDAY=-1SU END:STANDARD END:VTIMEZONE BEGIN:VTIMEZONE TZID:Europe/London TZURL:https://tzurl.org/zoneinfo/Europe/London X-LIC-LOCATION:Europe/London BEGIN:DAYLIGHT TZOFFSETFROM:+0000 TZOFFSETTO:+0100 TZNAME:BST DTSTART:20170326T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=3;BYDAY=-1SU END:DAYLIGHT BEGIN:STANDARD TZOFFSETFROM:+0100 TZOFFSETTO:+0000 TZNAME:GMT DTSTART:20171029T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=10;BYDAY=-1SU END:STANDARD END:VTIMEZONE BEGIN:VTIMEZONE TZID:Europe/London TZURL:https://tzurl.org/zoneinfo/Europe/London X-LIC-LOCATION:Europe/London BEGIN:DAYLIGHT TZOFFSETFROM:+0000 TZOFFSETTO:+0100 TZNAME:BST DTSTART:20110327T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=3;BYDAY=-1SU END:DAYLIGHT BEGIN:STANDARD TZOFFSETFROM:+0100 TZOFFSETTO:+0000 TZNAME:GMT DTSTART:20111030T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=10;BYDAY=-1SU END:STANDARD END:VTIMEZONE BEGIN:VTIMEZONE TZID:Europe/London TZURL:https://tzurl.org/zoneinfo/Europe/London X-LIC-LOCATION:Europe/London BEGIN:DAYLIGHT TZOFFSETFROM:+0000 TZOFFSETTO:+0100 TZNAME:BST DTSTART:20080330T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=3;BYDAY=-1SU END:DAYLIGHT BEGIN:STANDARD TZOFFSETFROM:+0100 TZOFFSETTO:+0000 TZNAME:GMT DTSTART:20081026T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=10;BYDAY=-1SU END:STANDARD END:VTIMEZONE BEGIN:VTIMEZONE TZID:Europe/London TZURL:https://tzurl.org/zoneinfo/Europe/London X-LIC-LOCATION:Europe/London BEGIN:DAYLIGHT TZOFFSETFROM:+0000 TZOFFSETTO:+0100 TZNAME:BST DTSTART:20090329T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=3;BYDAY=-1SU END:DAYLIGHT BEGIN:STANDARD TZOFFSETFROM:+0100 TZOFFSETTO:+0000 TZNAME:GMT DTSTART:20091025T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=10;BYDAY=-1SU END:STANDARD END:VTIMEZONE BEGIN:VTIMEZONE TZID:Europe/London TZURL:https://tzurl.org/zoneinfo/Europe/London X-LIC-LOCATION:Europe/London BEGIN:DAYLIGHT TZOFFSETFROM:+0000 TZOFFSETTO:+0100 TZNAME:BST DTSTART:20100328T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=3;BYDAY=-1SU END:DAYLIGHT BEGIN:STANDARD TZOFFSETFROM:+0100 TZOFFSETTO:+0000 TZNAME:GMT DTSTART:20101031T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=10;BYDAY=-1SU END:STANDARD END:VTIMEZONE BEGIN:VTIMEZONE TZID:Europe/London TZURL:https://tzurl.org/zoneinfo/Europe/London X-LIC-LOCATION:Europe/London BEGIN:DAYLIGHT TZOFFSETFROM:+0000 TZOFFSETTO:+0100 TZNAME:BST DTSTART:20070325T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=3;BYDAY=-1SU END:DAYLIGHT BEGIN:STANDARD TZOFFSETFROM:+0100 TZOFFSETTO:+0000 TZNAME:GMT DTSTART:20071028T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=10;BYDAY=-1SU END:STANDARD END:VTIMEZONE BEGIN:VTIMEZONE TZID:Europe/London TZURL:https://tzurl.org/zoneinfo/Europe/London X-LIC-LOCATION:Europe/London BEGIN:DAYLIGHT TZOFFSETFROM:+0000 TZOFFSETTO:+0100 TZNAME:BST DTSTART:20050327T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=3;BYDAY=-1SU END:DAYLIGHT BEGIN:STANDARD TZOFFSETFROM:+0100 TZOFFSETTO:+0000 TZNAME:GMT DTSTART:20051030T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=10;BYDAY=-1SU END:STANDARD END:VTIMEZONE BEGIN:VTIMEZONE TZID:Europe/London TZURL:https://tzurl.org/zoneinfo/Europe/London X-LIC-LOCATION:Europe/London BEGIN:DAYLIGHT TZOFFSETFROM:+0000 TZOFFSETTO:+0100 TZNAME:BST DTSTART:20040328T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=3;BYDAY=-1SU END:DAYLIGHT BEGIN:STANDARD TZOFFSETFROM:+0100 TZOFFSETTO:+0000 TZNAME:GMT DTSTART:20041031T020000Z RRULE:FREQ=YEARLY;BYMONTH=10;BYDAY=-1SU END:STANDARD END:VTIMEZONE BEGIN:VEVENT SUMMARY:OpenFest 2024 DTSTAMP:20240618T061902Z SEQUENCE:0 UID:936-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="OpenFest":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n 👇 See below for English\n\n\n\n 🎉 Присъединете се към OpenFe st 2024! 🎉\n\n\n\n Фестът е оживен двуд невен празник на всичко с от ворен код\, ко йто събира е нтусиасти\, разработчи ци и новатори. Независимо дали ст е опитен професион алист или начинаещ\, OpenFest предлага уникална въ зможност да се потопит е в света н а отворените технологии и съвм естното творчество във в сички измерения.\n\n\n\n 📅 Кога : 2 и 3 ноември 2024 г.\n\ n 📍 Къде: София Тех Парк\, ино вационен форум „ Джон Атанасов“\n\n 👍 Вход: СВОБОДЕН (без рег истрация)\n\n\n\n Как во ви очаква?\n \n 🌟 Чуйте вд ъхновяващи ле кции от вдъхн овяващи хора\, к оито ще споделя т своя опит и п оследни пост ижения.\n\n 🛠 Вк лючете се в ин терактивни и п рактически ра ботилници.\n\n 🤝 Свържете се със съмишленици\, сп оделяйки идеи по въ лнуващи проекти. Ope nFest е идеалното м ясто да срещнете н ови приятели и д а споделите това \, което ви вълну ва.\n\n 🎮 Изпро бвайте умения та си в забавни игри и състеза ния. Покажете н а какво сте спос обни и ще бъде те наградени.\n\ n 🎤 Участвай те в отворени и про вокиращи дискусии.\ n\n 🎁 Открийте експлозивните Open Fest изненади и подаръци.\n\n\n\n Back To The Source… предстои нещо\, к оето не е за изпускане…\n\n\n\n Уеб сайт: https ://openfest.org/\n\n\n\n Facebook – Linkedin – X (Twitter) – Masto don – Instagram – YouTube\n\n\n\n = = = = = = = = = = = = = = = =\n\n\ n\n 🎉 Join OpenFest2024! 🎉\n\n\n\n OpenFest is a bustling two-day ce lebration of all things open-source that brings together enthusiasts\, dev elopers and innovators. No matter whether you are a seasoned professional or a beginner\, OpenFest offers a unique opportunity to immerse yourself i n the world of open technology and collaborative creation in all dimension s.\n\n\n\n 📅 When: November 2 and 3\, 2024\n\n 📍 Where: Sofia Tech P ark\, John Atanasov Innovation Forum\n\n 👍 Entry: FREE (no registration required)\n\n\n\n What do we have in store for you?\n\n 🌟 Listen to in spiring lectures from inspiring people who are going to share their experi ences and latest achievements.\n\n 🛠 Engage in interactive hands-on wor kshops.\n\n 🤝 Connect with like-minded people\, sharing ideas on exciti ng projects. OpenFest is the perfect place to meet new friends and share w hat excites you.\n\n 🎮 Test your skills in fun games and competitions. Show what you are capable of and you will be rewarded.\n\n 🎤 Participat e in open and provocative discussions.\n\n 🎁 Discover the explosive Ope nFest gifts and surprises.\n\n\n\n BackToTheSource … you don’t want to miss what’s coming…\n\n\n\n Website: https://openfest.org/\n\n\n\n Fa cebook – Linkedin – X (Twitter) – Mastodon – Instagram – YouTube \n\n\n DTSTART;VALUE=DATE:20241102 DTEND;VALUE=DATE:20241104 END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:𝗢𝗽𝗲𝗻𝗙𝗲𝘀𝘁 𝟮𝟬𝟮𝟯 DTSTAMP:20231028T115150Z SEQUENCE:0 UID:485-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="OpenFest":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n 👇 See below for E nglish\n\ n \n\n 𝗢𝗽𝗲𝗻𝗙𝗲𝘀𝘁 e най- голямата бъ лгарска конф еренция\, посв етена на свобо дната култура\ , свободния со фтуер\, софт уера с отво рен код и свободното споделяне на знания – фестивал на св ободното творчес тво. 𝗢𝗽𝗲𝗻𝗙𝗲𝘀𝘁 е е жегодна среща на всички поч итатели\, създ атели\, подд ръжници и нови фено ве на свободните изкуства и свободн ия соф туер.\n \n \n\n 𝗢𝗽 𝗲𝗻𝗙𝗲𝘀𝘁 𝟮 𝟬𝟮𝟯 ще се проведе на:\n\n 📅 Дата: 04-05 ноември 2023 г.\n\n 🛰️ Място: Sofia Tech Park\n\n 👍 Вход: СВОБОДЕН\n\n \n\n Линк: ht tps://openfest.org/\n\n \n\n 𝗢𝗽𝗲𝗻𝗙𝗲𝘀𝘁 is the bigge st Bulgarian conference dedicated to free culture\, free knowledge sharing \, free and open source software. It is the most anticipated annual gather ing of fans\, creators and supporters of open source and free art in Bulga ria. The purpose of 𝗢𝗽𝗲𝗻𝗙𝗲𝘀𝘁 is to promote project s created with free and open software and to provide a forum for exchangin g ideas and best practices in the field. Themes related to free/open art a lso have their reserved spot in the festival's pro gram.\n\n \n\n 𝗢𝗽𝗲𝗻𝗙𝗲𝘀𝘁 𝟮𝟬𝟮𝟯 is goi ng to be held on:\n\n 📅 Date: 04-05 November 2023\n\n 🛰️ Place: So fia Tech Park\n\n 👍 Entrance: FREE\n\n\n\n Link: https://openfest.org/\ n\n\n DTSTART;VALUE=DATE:20231104 DTEND;VALUE=DATE:20231106 END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Време е за невероятно изживява не на Gfest 2023 DTSTAMP:20230910T151649Z SEQUENCE:0 UID:484-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="sneza_h":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n  \n\n\n\n На 16-ти и 17 -ти септември в ъв форум Джон Атанас ов\, град София ще се състои първото изда ние на GFest – събити е\, което има з а цел да събере феновете на гейминга\, елек тронните спортове\, хардуер а\, Cosplay и K-Pop културата\, какт о и любителите на Yu-Gi-O H и настолни игри. Заедно с партн ьорите ни от HobbyGames и Shi okaze сме готови да предложим невер оятен микс от позит ивни и незабравими емоции.\n\n\n\n З а феновете на електронните спортов е сме приготвили турнири 5vs5 с награден фонд 20 000 лв в дисциплините Valorant и League of Legends. Соло иг рачите ще могат да премерят сили в нашите 1vs1 турнир по CS:GO\, League of Legends\, Fifa и Mortal Kombat.\n\n\n\n Любител ите на хардуе ра ще могат д а видят най- новото от све та на технолог иите представе но от водещите марки в бранша \, както и да участват в специалните н и активности свърз ани със сглобяване на конфигурации.\n\n\n \n Тази година спе циален фокус ще има и за тези\, които обичат да се превъплащават в любим ите си герои под формата на Co splay Шоу . Екипът на Shi okaze ще представи няколко различни инди видуални и отборни дисц иплини.\n\n\n\n K-POP танците ще завладеят сцен ата на GFest и фен овете на корейска та култура ще мога т да гледат уникални изпълнен ия.\n\n\n\n Нашите приятели от HobbyGames ще органи зират интерeс ни турнири в различни настолни игри\, както и специа лно първенство за феновете на Yu-Gi-OH карти те с множество предм етни награди.\n\n\n\n Не сме забравили и за феновете на рейсинг игрит е\, които ще се изк ефят на нашата специална зон а\, в която ще м огат да се почуства т като истински про фесионални пилоти.\ n\n\n\n Няма как съби тието да мине бе з зона за виртуал на реалност\, в която вс еки ще може да се потоп и в един друг свят.\n\n \n\n Не на последн о място на събит ието ще може д а се видите и да поговорит е с някой от най- известните създатели на с ъдържание и част от екипа на Gplay като Nothx\, PersiArmy\, Haralambi Dobrev\, ShadowFox\, Simeon Delev\, El3nko\, Ellybe ls и екипът на GplayTV.\n\n\n\n Мног о\, много изненади ви оча кват на 16.09 и 17.09 по време на първото издание на GFest !\n\ n Следете социалните к анали на GplayTV и на нашите партньори \, за да имате актуа лна информация.\n\n Билети се пре длагат в мрежата на EasyPay и Epaygo.bg-  Купи билети Gfest 2023 |EPAYGO\n\n Очакваме Ви!\n\n\n\ n  \n\n\n\n Трейлър : https://youtu.be/92XiiutE57U\n\n\n\n  \n\n\ n DTSTART:20230916T070000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Практическо обучение \"Основи н а работата с Tableau\" DTSTAMP:20230126T104052Z SEQUENCE:0 UID:475-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Тим ВИЖЪН България":post@kalda ta.com DESCRIPTION:\n\n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n Искате д а придобиет е познания в областта на в изуалните ан ализи и да усвоите умения за работа с едно от най -разпространените business inte lligence решения в све та? Включете се в пра ктическо обучение за работа с Tableau\, провеждано от Тим ВИ ЖЪН България.\n \n\n \n Какво ще научите в този курс?\n \n\n \n Tableau е едн о от най-бър зо развиващ ите се и изп олзвани в с ветовен маща б софтуерни решения за в изуализация и анализ на д анни. Лесния за навигаци я интерфейс н а решението и богатия избор от инструменти за работа с данн и\, го превръща т в предпочитано BI р ешение за потребители от различни сфери. Tableau пома га на над 86 000 ком пании по света да видят\, разберат и използват дан ните си по нов начин.\n \n\n \n В рамките на този курс ще усво ите и затвърдите ключови умения за работа с Tableau като:\n \n\n \n \n Свързва не и съвместн о използване на данни от множество разнообразни източници\;\n \n \n Изгр аждане и и зползване н а различни ти пове интерак тивни визуализа ции на данни\, като хисто грами\, топлинни карти\, пл ощ диаграми\, bubble chart\, комбинирани графи ки\, графики с двойна ос\, кодира не с размер и цвят и др.\;\n \n \n Изграждан е на сложни визуални ана лизи и прогнози\, базирани на данните\;\n \n \n Съз даване на свърз ани интерактивни графики и р аботни табла и много други.\n \n \n\n \n Курсъ т ще ви запо знае подро бно с основ ните функционалнос ти\, предназначение и добри практики за раб ота с Tableau\, а вк лючената п рактическа част ще ви даде възмо жност неза бавно да приложите всичко научено под напътствия та на нашите сертифицирани Tableau експерти .\n \n\n \n  \n \n\n \n Повече информация за курса можете да намерите на https://team-vision.bg/obuchenie-za-rabota-s-tableau/\n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n\n\n DTSTART:20230222T080000Z DTEND:20230224T140000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Практическо обучение \"Основи н а работата с Tableau\" DTSTAMP:20220908T145031Z SEQUENCE:0 UID:449-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Тим ВИЖЪН България":post@kalda ta.com DESCRIPTION:\n\n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n Ис кате да прид обиете позна ния в областта на визуалните анализи и да усв оите умения за работа с едно о т най-разпространените business intelligence решения в света? Включете се в практическо обучени е за работа с Tableau\, провеждано о т Тим ВИЖЪН България.\n \n\n \n Какво ще научите в този курс?\n \n\n \n Tableau е едн о от най-бър зо развиващ ите се и изп олзвани в с ветовен маща б софтуерни решения за в изуализация и анализ на д анни. Лесния за навигаци я интерфейс н а решението и богатия избор от инструменти за работа с данн и\, го превръща т в предпочитано BI р ешение за потребители от различни сфери. Tableau пома га на над 86 000 ком пании по света да видят\, разберат и използват дан ните си по нов начин.\n \n\n \n В рамките на този курс ще усво ите и затвърдите ключови умения за работа с Tableau като:\n \n\n \n \n Свързва не и съвместн о използване на данни от множество разнообразни източници\;\n \n \n Изгра ждане и изп олзване на различни тип ове интеракти вни визуализаци и на данни\, като хистограм и\, топлинни карти\, площ диаг рами\, bubble chart\, комбин ирани графики\, графики с двойна ос\, кодиране с размер и цвят и др.\;\n \n \n И зграждане на сло жни визуални анализи и прогноз и\, базирани на данните\;\n \n \n Създава не на свързани инте рактивни графики и работни табла и много други.\n \n \n\n \n Курсът ще ви запознае подробно с основните фу нкционалности\, предн азначение и добри пр актики за работа с Ta bleau\, а включена та практиче ска част ще ви даде въ зможност н езабавно да приложите в сичко научено под напътствията на нашите сертифицир ани Tableau експерти.\n \n\n \n  \n \n\n \n По вече информация за курса можете да намерите на https://team-vision.bg/obuchenie-za-rabota-s-tableau /\n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n \n\n\n DTSTART:20220927T210000Z DTEND:20220929T210000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:BlackSeaChain 2022 DTSTAMP:20220624T121411Z SEQUENCE:0 UID:444-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Елисавета Колева":post@kaldata. com DESCRIPTION:\n\n Двудне вна конфе ренция пос ветена на тенденции те в разви тието на блокчейн технолог иите и въздейств ието им върху дигиталната тра нсформация на бизнеса\n\n\n\n  \n\n\n\n Bla ckSeaChain 2022 е форум\, който свъ рзва водещи те блокчейн компании в България в органична екосистема \, създаващ а възможно сти за инов ативни бизн ес решения и у спешни партньорства . Конференцията ще се проведе на живо\, на 1-ви и 2-ри септемв ри в хотел Интерна ционал Хотел Казино &\; Тауър Суитс на Златни пясъци.\n\n\n\n  \n\n\n\n В рамките на два дни над 40 презентато ра  - топ б локчейн р азработчиц и и предста вители на в одещи блок чейн компани и ще покажат своите най- успешни прое кти и експер тиза\, транс формиращи бизнеса в прозрач на\, децентрализирана и еф ективна дигитална среда.\ n\n\n\n  \n\n\n\n Презента циите ще бъда т на български и англи йски на две паралелни сцени с фокус върху:\n\n\n\n \n \n  настоящет о и бъдещето на децентрализ ираните икономика и финанс и\;\n \n \n \n \n  пре дизвикате лствата пр ед данъчна та и законоват а рамка даваща основание з а тяхното правно съществуване\;\n \n \n \n \n  въведение в Web 3.0\;\n \n \n \n \n  създаване и приложен ие на на нови крипто портфейли \;\n \n \n \n \n  новата мания в све та на криптовалутите - NFTs\;\n \n \n \n \n  иновативни решения със смарт контракти\;\n \n \ n \n \n  интеграции между блокчейн технологиите\, IoT и AI и още много интересни теми.\n \ n \n\n\n\n  \n\n\n\n Конфере нцията е подх одяща за бло кчейн програми сти\, софтуерн и архитекти\, б изнес предприе мачи\, адвокати\ , счетоводители\, крипто ентусиас ти\, инвеститор и\, финансисти и всеки\, ко йто има и нтерес къ м приложен ието и раз работването на бл окчейн технологиит е и техния огромен п отенциал. \n\n\n\n Г остите ще мога т да посетят и експо зон а за блокчейн со фтуер и хардуер с множество инт ересни демонстра ции\, NFT галерия\, специален нетуъркин г обяд и коктейл парти в края на събит ието. \n\n\n\n  \n\n\n\n BlackSeaChain 2022  се орга низира от Quanterall в партньорството с LimeChain\ , Nexo\, Ambire\, INDUSTRIA Tech\, Hack.bg\, ReCheck\, Bithope\, Motion So ftware и weiChain. \n\n\n\n Пове че информация за събитието м ожете да намерите на сайта: https://www.blackseachai n.com\n\n\n DTSTART;VALUE=DATE:20220901 DTEND;VALUE=DATE:20220903 END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:8ми декември DTSTAMP:20191109T140340Z SEQUENCE:0 UID:339-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="bogomilpetkov":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n Къде сте на 8ми декември ? Пр едложаения ? \n\n DTSTART:20191207T220000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:ВХОД СВ ОБОДЕН на Межд ународния Фестивал на Анимационн ия Филм \"ЗЛАТЕН КУКЕР - СОФИЯ'' DTSTAMP:20170428T105415Z SEQUENCE:0 UID:274-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="ЗЛАТЕН КУКЕР СОФИЯ":post@kalda ta.com DESCRIPTION:\n\n Уважаеми цените ли на анимационното изкус тво\,\n\n\n\n  \n\n\n\n Имам е огромното у доволсвие да ви приветств аме  с \"Добре дошли\" на Меж дународния Фести вал на Анимационния Филм \"ЗЛАТЕН КУКЕР  - С ОФИЯ''\, който ще се п роведе от 1ви до 7ми М ай в Сити Марк Ар т Център на бул. Янко Сакъзов 30 и в Национ алната Худож ествена Академ ия - Приложен ф акултет (на Цариградско ш осе\, на гърба на зала Универсиада).\n \n\n\n  \n\n\n\n \n \n В рамките на цели 7 дни \, от 11.00 до 23.00 ч.  щ е имате възм ожност да видите б огата програма от анимац ионни филми\, майсторски\n \n\n \n класове и и зложби на едни о т най-значимите и успели тво рци от цял свят и България! \n \n\n \n  \n \n\n \n На 8-мо то издан ие на М еждуна родния Фестива л на Анимацио нния Филм „ЗЛАТЕН КУКЕР – СОФИЯ“ сме подготвили за вас : \n \n \n\n \n - повече от 13 майсторски класа на успели аниматори по време на фестивала\, \n \n\n \n - 1117 филма които получихме от 87 страни от цял свят \n \n\n \n - 25 български филма на фестивал а \n \n\n \n \n - 220 българс ки аниматори\, които ние подкрепяме\, и здирихме и обединихме в а социация! \n \n\n \n - фантастичн а изложба в НХА с произведения на едни от най-талантливи те млади аниматори\n \n \n\ n \n - уникални съ бития и гости от цял свят - известната филмова критичка Нанси Диней Фелпс\, \n \n\n \n написала 2 ч удесни статии за фе стивала в най-известното издание з а анимация - АWN\n \n\n \n  \n \n\n \n http://www.animationfe st-bg.eu/\n\n \n  \n \n\n \n Очакв аме ви на фестивала с ВХОД СВОБОДЕН!!!\n \n\n \n  \n \n\n \n С топли поздрави\,\n \n\ n \n \n Екипа на Международния Фестивал на Анимационния Фи лм \"ЗЛАТЕН КУКЕР - СОФИЯ’'  \n \n\n \n http ://www.animationfest-bg.eu/ \, email  info@animationfest-bg.eu\n \n \n \n\n\n DTSTART;VALUE=DATE:20170501 END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Лукрат - Съдържание за уеб – на живо DTSTAMP:20111004T123454Z SEQUENCE:1 UID:144-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Kalin Karaboychev":post@kaldata.com DESCRIPTION:\nСъдържание за уе б - на живо\n\n\n\nТрен инг за оптимизи ране на текстове за уеб\n\nНауч ете от водещи специалисти в бранша как да с ъздаваме съдърж ание за уеб\, коет о е: атрактивно\, пол зваемо\, оптимизирано за търсачки (SEO)\, г рафично оформе но.\n\nТази год ина Лукрат и Фо ндация БГ Сайт с а съорганизатори на Конференция БГ С айт 2011. Събитието ще се про веде в рамките на БГ Сайт 2011 на 10 и 11 ноември в хоте л Радисън\, София.\n\n\n\ nФорматът на конфе ренцията включва:\n\n\ n\nТренинг Съдържан ие за уеб – на живо\, 10 но ември\n\nТрадиционния Се минар БГ Сайт 2011\, 11 ноемв ри\n\nСъдържание за уеб - на живо - 10 ноември 2011 г. за 168 лв . с ДДС за участник (в ключва 2 кафе-пауз и и обяд). Запишет е се\n\nВсички уча стници в Съдържан ие за уеб – на жи во могат да ползват 20 % отстъпка за регистр ация в конкурса БГ Са йт 2011.\n\nВ рамки те на трени нга ще раздад ем щедри нагр ади предостав ени от спонсорит е. Лектори\n\nО птимизиране н а текстове за уеб на живо с е провежда сма йсторите в за наята: Борил К араиванов\, Вл адимир Петков\, Георги Варзо новцев и Огня н Младенов. С нимки и отзи ви\n\n„Динам ичното подна сяне на инфор мацията с мно го примери от реалния жив от. Нямаше и минута скук а. Лекторите прекрасно влад ееха вниманието на аудиторията.” \n\nЕлена Стоева\ n\nОще отзиви и акцен ти от миналото про веждане на събитиет о.\n\n\n\nВижте още снимки в стра ницата на Лук рат във Фейсбу к» Подходящ за Хо ра\, които публикуват в интернет. Този тр енинг е за вас\, ако:\n \nПишете статии за електронни издани я\,\n\n\nЗанимавате се с уеб маркетинг и връзки с обществено стта.\n\n\nОтговарят е за съдържание то на сайт.\n\n\nПо ддържате продуктови описания в електронн и магазини.\n\n\n\n\n\nФ ормат Работилн ица: малко теория\, примери\, упраж нения и обсъждания по всяка тема.\n\nЛ екторът въвежда тем ата\, понятия\, подх оди\, примери и д обри практики .\n\n\nУчастниците изпълняват реал на задача самосто ятелно или в груп а.\n\n\nОбсъждат се резултатите и се сравняват с предложението на лек тора.\n\n\nЛекторът дава обратна връзка и съвети.\n\n\n\n \n\nПродължителност 1 ден. От 9:00 до 18:00 часа. Място х-л Ра дисън\, София\, пл. Народно събрание 4\n\nПо-голяма к арта Цена\n\nза 168 лв. с ДДС за участник (включва 2 кафе-п аузи и обяд). В сички участници в Съдържание за уеб – на живо мог ат да ползват 20 % отстъпка за регистрация в конкурса БГ Сайт 2011.\n\n DTSTART;VALUE=DATE:20111110 END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на Съединението - 06.09. DTSTAMP:20100516T182603Z SEQUENCE:1 UID:54-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\"Моето мнение е \, че не мога да н е приема Съеди нението.\n\nПр едлагам да дам немедленно зап овед да се мобил изира войската\, да тръгна с Вас наедно за Пловдив и да се вземе в ръце управлениет о на страната.\n\ nКато пристигн а в Пловдив\, ще да направ я един теле графически ц иркуляр до вел иките сили\, че признавам сюзеренните права на Турция и че Съединени ето се прави по един народен дух и никак не с вра ждебна цел про тив Турция\, и да м оля всичките си ли да признаят т ози извършен акт. \n\nЩе гарантирам за имуществата\, живота и честта на турското насел ение\,\n\nако турц ите не припознаят тов а\, клания ужасни ще бъдат като последствие/.../\ " \n\n\n\nиз Телег рамата от княз Алек сандър Батен берг до Министер ския съвет за признаване на Съединението\n\nВарна\, 6 септември 1885 г.\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n6 септе мври – ден на Съе динението на Княжество България и Източна Румели я\n\n\n\n\n\n6 септември - ден\ , символ на национално единство.\n\nНа 6 сеп тември 1885 г. българският народ извър шва едно от най-забеле жителните д ела в своята нова истори я – Съедине нието на Сев ерна и Южна България . Предисторията на това събитие запо чва от 1878 г.\, к огато Бе рлинският договор р азпокъсв а българск ите земи и създава п репятстви я пред тяхн ото икономи ческо и пол итическо развитие. Затова бо рбата за т яхното пъ лно наци онално ос вобождени е и обедин ение започв а скоро сле д освободи телната за България Руско-тур ска война . Особено болезне но бълга рското о бщество изживява изкуствено то създаване на автономна област Източна Р умелия в земите на днешна Южна Българ ия. В началото на 18 84 г. въпросът за съединен ието с Княже ството е ве че в центъра на предизбо рната борба между двете южнобългарск и партии - На родната и Л ибералната. Но след наз начаването н а Гаврил Кръ стевич за гла вен управител на Източна Руме лия\, Народната партия\, станала управляваща\, с е отказва от борбата за съединение\ , като се по зовава на неблагопри ятното межд ународно по ложение. Тога ва с каузата се заемат по -радикално настроени личности. П о инициати ва на ветерана о т осводителните б орби Захари Стоя нов през февруар и 1885 г. в Плов див е органи зиран Български та ен революционен центра лен комитет (БТРЦК). На 2 5 юли 1885 г. е свикано негово заседание \, на което е взет о решение да с е започне бор ба за \"съедин ението на Ю жна със Се верна Бъл гария под скиптъра на княз А лександъ р”. Комит етът уста новява връ зки с пред ставители на румелий ските либера ли и командир ите на въоръже ните сили в Из точна Румелия - майор Райчо Николов и май ор Данаил Нико лаев. Решено е акцията да з апочне към ср едата на сеп тември. През втората по ловина на авг уст в много се лища започват вълнения и демо нстрации\; най-масо ви са в село Голя мо Конаре /днес гра д Съединение/.\n\nСигнал ът за въстанието е д аден на 2 септемвр и 1885 г. в столиц ата на Април ското въста ние Панагюрище . Две хиляди души излизат по ули ците на бунтовн ия град\, гърмят пушки\, бият ц ърковните камбани \, възторжените в ъзгласи \"Долу Изт очна Румелия\" и \"Д а живее Съединен ието\" ехтят във въздуха.\n\nПри мерът на пана гюрци е послед ван от бунта н а Чардафон Ве лики (Продан Тишков) в Г олямо Кона ре. Революцион ната вълна посте пенно залива ця ла Източна Румели я.\n\nПрез нощта на 6 септемв ри войсковите дружини\, пре двождани от ма йорите Данаил Николаев\, Д имитър Фил ипов и Сава Муткуров\, н апредват към източноруме лийската сто лица Пловдив\, като по свря п ът се присъеди няват към въс таналия народ. Пред конака\, където е сг радата на пра вителството\ , майор Дана ил Николаев строява своят а дружина\, ра звява опълченскот о знаме от Шипка и се обръща към войници те: \"Ето вече 5-6 години сме на служба на и зкуствено създа дената Източна Р умелия\, която е пр яко подвластна на 500-годишния тиран ин - султана. Та зи нощна мен се падна честта да би поведа против турско то правителств о.\" Захари Стоян ов и Иван Андон ов влизат в ко нака и заявя ват на\, послед ния управител на Източна Ру мелия Гаврил Кр ъстевич\, че е св ален и Съединение то е извършено\, на което той отговар я: \"И аз съм бъл гарин. Не мога да не чувствам известно удовлетворение в та зи минута.\"\n\n\n\n На 8 септемв ри Александ ър Батенберг издава мани фест към бъ лгарския нар од. В него к нязът съобщ ава за провъ згласеното Съединение и за решението си да го приеме като общонар одно дело. На д ругия ден то й е посрещна т тържествен о в Пловдив \, откъдето изпраща тел еграма до пр авителстват а на европейс ките Велики с или: \"Старат а Източна Ру мелия престана да съществува и нар одът ме провъзгл аси за свой княз .\"\n\nСлед Съед инението България изпада в т рудно меж дународно положение . Османска та империя започва да съ средоточава в ойски към бъл гарската грани ца. Под предлог\, че се нарушава равно весието на Балканите\ , на 2 ноември 1885 г. сръбският кра л Милан\, подкр епян от Австро- Унгария\, запо вядва на арми ята си да нап адне Българ ия. В защит а на Съеди нението се разгаря мас ово патриоти чно народно движение. Победата н а България в тази войн а прави нев ъзможно в ъзстановяв ането на с татуквото . След дъл ги и сло жни дипл оматиче ски мане ври Съед инението получава международ но признание с подп исването на българ о-турската спогодба през 1886 г.\n\nОбе диняването на Северна и Южна Бълг ария има ре шаващо знач ение за по-н ататъшното развитие на страната. Б ългария се превръща в сериозен ф актор на Ба лканите. Б лагодарени е на самоот вержената и героична бо рба на бълга рския народ е премахната една от най- тежките не правди на Берлински я конгрес и се разчиства пътят за независимото държавно съществуван е на страната. \n\n\n\n\n\nпо мат ериали от Константин Събчев и aba.government.bg\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n6 септември е и празник на град Пловдив.\n \n\n\nСлед като през 1878 г. като най-голям \, богат и оживен град става столица на Из точна Румелия\, през 18 85г. \"духовната стол ица на Европа\"\, както е нарич ан Пловдив\, има основна та заслуга за акта на Съединени ето на княжество България и Изт очна Румелия.\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\nПаметникът на Съединението\, гр. Плов див\n\n\n\n DTSTART;VALUE=DATE:20080906 RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150906T00000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Петровден (29.06) DTSTAMP:20100516T182343Z SEQUENCE:1 UID:45-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\nП Е Т Р О В Д Е Н - 29.06.\n\n\ n\n\n\nПетровден е един от най-гол емите и най-та чени празници от нашия народ .\n\nХристиянс ката църкв а отбелязва п аметта на св етите (първ овръхни) ра вноапостоли Петър и Павел. В традиционният български календар се честват отделно (29 и 30.06).\n\n\n\nПразнуват им ен ден всички с имена: П етър\, Павел\, Пеньо\, Каме н\, Крум\, Пейо\, Румен\, Ч авдар\, Асен\, Апостол\, Петя\ , Пенка\, Павлина\, Полина \, Ася. \n\n29 юни е и официалн ият празник на занаятчиит е.\n\n\n\nП е т ъ р (гр. к амък) - първо начално уча ства в гоне нията срещу християните . По-късно о баче прие ма христи янството и заедно с апостол Пав ел разпростра нява християнст вото из Македон ия\, Кипър\, Испани я. В техните обра зи има поучителе н оттенък - единият - отрекъл се от Бог и след това разка ял се\, другият - отричащ Бог и след това повярвал в Него.\n\n\n\nПрез 68г. умират - Петър е ра зпнат на кръст от им ператор Нерон\, а Па вел - посечен.\n\nЗ атова 2 седмици п реди празника се п ости (Петрови пости) \, след което се х оди на църква\, чете св. Литу ргия и христия ните се причест яват. На празника с е прави курбан за здр аве - коли се черно\, \"петровско\" пил е. Част от него\, заедно с осветени от сутрешната литургия \"ябълк и - петровки\"\, се раздава.\n\n\n\n-------------------- -------------------------------------------------------------------------- --------------------------------------------------------------------\n\n Обичаят \"Пеперуда\":\n\n\n\n\n \n\n\n\nПеперудата е обичай\, за ко йто няма точн о фиксирана дат а. Прави се обикно- вено през „петровия месец\"\, щом времет о се засуши.\n\n\nУ частват само дево йки (около дузина) \, облечени обик новено само с ри зи\, а от препаск ата се спуска мн ого зеленило (кло нки от бъз\, бръшл ян или върба). За „п еперуда\" се избира малко момиче (8—12 го дишно)\, сираче ил и изтърсаче\, т. е . последно дете в многолюдно семейст -во\, което се обкичв а цялото със зелени ло.\n\n\n\nПеперудата тръгва по къщи те от „малък обед\" до „икинд ия\" и никога нез а-къснява след „ залез слънце\". Когат о вля-Зат в двора на къщ ата\, девойките запя-ват :\n\n\n\nПеперуда лята\, през по ле се мята и се Богу моли: \n\n\n\n— Дай\, Божне ле\, дъждец\, ситен бер екетец\, да се роди жито и класна ръжчи ца. Да ми меси мама сит ен\, питен кравай. Дай\, Б ожне ле\, дъждец\, сите н берекетец!\n\n\n\nПеп ерудата подскача \, маха с ръце и с е върти в кръг. С топанката изнас я от къщата котле с вода\, в което е капнала няко лко капки вино\ , което излива в ърху танцуващат а пеперуда\, а тя пръска всички за здраве\, дъжд и плодородие. За благодарно ст към жрицата - носителка на доброто\, стоп анката подарява н а момичетата пълно сито с бяло брашно \, масло\, сирене\, я йца и лакомства. А пеперудата дарява с дребни пари\, н акит или дреха .\n\nНа излизане от къщата ст опанката търку лва празното си то и по него гадаят сита или гладна ще да е следваща-та година.\n\n\n \nkroraina.com\n\n\n\n\n DTSTART;VALUE=DATE:20090629 RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150629T00000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Международен ден на телекомуни кациите и ИО (17.05) DTSTAMP:20100516T182222Z SEQUENCE:1 UID:126-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\nМежду народен ден на тел екомуникациите и информ ационното общество - 17 май\n\n\n\n Датата 17 май е избрана от Plenipotentiary Con ference в Малага /1973\, за да се о тбележи учредява нето на Международния съюз по телекомуникациите (ITU) нa 17 май 1865г.\n\nС резолюция 6 0/252 на Генералната Ас амблея на ООН\, пр ез ноември 200 5г. се учре дява Межд ународния ден на инф ормационн ото обществ о като еже годен праз ник на мяст ото на Межд ународния ден на тел екомуникациит е. Първото събитие под новото наименование се про вежда на 17 май 2006г.\n\nПрез ноември 2006г. на Plenipotentiary Conference в Анталия\, Тур ция\, ITU решава да съчетае в едно двата празника п од общото наименова ние - Междуна роден ден на телеко муникациите и информа ционното общество.\n\n\n\ nПрез 2009г. събитието ще протече под над слов : \"Protecting children in cyberspace\". Повече информация.\n\nЗа 2010г. темата е: \"Better city\, be tter life with ICTs\"\n\n\n\nТемата за 2012 година е \"Wome n and Girls in ICT\" \n\n DTSTART:20090517T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150517T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:чрд DTSTAMP:20111208T120152Z SEQUENCE:0 UID:148-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="vanesa99":post@kaldata.com DESCRIPTION:ЧРД\n DTSTART;VALUE=DATE:20110207 END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Сиско Експо 2011 DTSTAMP:20111020T095825Z SEQUENCE:0 UID:147-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Kalin Karaboychev":post@kaldata.com DESCRIPTION:През 2011 г. за девети пореден път ще се пр оведе специ ализираният IT форум с ф окус върху комуни кационните и мрежов ите технологии – Сиско Експо 2011.\n \nФорумът ще се състои на 23 ноември 2 011 г. в Интер Експо Център в София. Мотото на Сиско Експо тази година ще бъде “Innovate t ogether“.\n DTSTART;VALUE=DATE:20111123 END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:EMC Форум 2011 София DTSTAMP:20111010T092055Z SEQUENCE:1 UID:146-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Kalin Karaboychev":post@kaldata.com DESCRIPTION:EMC Forum предс тавлява о тлична ко мбинация от техническ и нововъведения и стратегии за тяхното изпълнение\, предоста вена от EMC.\nНаучете как EMC може да п омогне на вся какъв вид ор ганизации\, да открият ползите от работата с облачни технологи и чрез изг раждане н а информац ионна инфрас труктура\, ра зработена да увеличи ефекти вността на ИТ и да помогне за развитието на бизнеса\, като се отдава ос новно значени е на големите обеми от данни. Форумът засяга най- новите и важни прод укти и решения на EM C.\nПо време на ко нференцията\ , вие ще научи те как можете да увеличите до максимум потенциала на вашите да нни с голям обем чрез и зползванет о на облачн и инфрастру ктури. Ще се запознаете с действи телни свет овни техники и примери за изграждане на инфраструктур ни решения\, с т ова как да м инимизирате риска\, намал ите разходит е\, увеличи те гъвкаво стта и да изведет е вашата о рганизация от ограниченията н а конвенционалната вирт уализация.\nПосетете EMC F orum и открийте как EMC може да ви помогне да д обавите доп ълнителна с тойност към ва шитеданни с го лям обем\, вкл ючително с:инс трументите\, от които се нужд аете за ефектив но съхранение\, управление\, сигурност и ан ализ на данни с голям обем\nтес твани технологи и за работа с да нни с голям о бем\, които ще ускоря т и подпомог нат вашето п ътуване към „облака“\nу слуги и експ ертиза\, ко ито ще отк лючат пълн ия потенциа л на вашите постоянно увеличав ащи се ин формация и приложени я\nподробни технологи чни демонс трационни с есии\, показ ващи наглед но как облач ни инфрастр уктури данни с голям обем мога т да работят за вашата организа ция\n\n Форумът е насочен къ м:ИТ мениджъ ри и директо ри\nМениджъри и директори по инфрастру ктурата\nМени джъри и директ ори\, отговаря щи за мрежите\ nМениджъри и директори\, отговарящи за съответс твието на ИТ\ nАдминистрато ри на процеса на съхранени е на данни\n Мениджъри и директори \, отговарящ и за информа ционната сигурност\nАдминистратор и на процеса на архивиране\n\n DTSTART;VALUE=DATE:20111018 END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Бизнес форум MySuccess.bg in CRM предста вя добрите DTSTAMP:20111004T124443Z SEQUENCE:0 UID:145-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Kalin Karaboychev":post@kaldata.com DESCRIPTION:Третото издание на MySuccess. bg in CRM-BI ще обсъди добрите практ ики в управле нието на връз ките с клиент и\, анализите на продажбит е и възможност ите на част от со фтуерите\, предлагани на българския пазар\, на 20 октомври 2011 г. в Кемпинс ки Хотел Зографски София. Конференцията с е организира от списан ие ENTERPRISE и ще събер е на едно мяс то водещи бъл гарски компани и\, които са въ вели такива с истеми в своите организации\, както и международни ек сперти.\n \nПървия т панел на CRM конференц ията ще зап ознае участ ниците с бъ лгарския оп ит през посл едната годин а с примери от реално вн едрени реше ния в клиенти от различни биз нес сектори\, пр едизвикателств ата\, които са срещ али\, и резултатит е\, които са пос тигнали.\nПо време на вто рият панел щ е бъдат пок азани различн и софтуерни реше ния\, предлагани на българския паз ар\, и ползите\, к оито те биха донесли за бизнеса . Ще има презентации на реш енията на Майкрософт\, SAP и QlikView.\nТретият панел ще зап очне с предста вянето на резу лтатите от п одадените проекти за CRM систе ми по Оп еративн а програ ма „Конк урентноспо собност“. В продължението му с помощта н а бизнес конс ултанти и чуж ди експерти\, ще бъдат показ ани примери за създаване на с истеми за прод ажби\, схеми за бонуси и други дейн ости по управле нието на търговск ите екипи и отнош енията с клиентите .\n \nЗа първи път в рамките на с ъбитието ще се проведе и CRM&\ ;BI Expo 2011\, по време на което по тенциалнит е клиенти щ е могат да тестват с офтуерни р ешения за у правлениет о на взаимо отношенията с клиенти и бизнес ана лизи. Изло жението да ва възможно ст на гостит е да получа т директна информация от компаниите в сектора за техните продук ти.\n DTSTART;VALUE=DATE:20111020 END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Digitex 2011 Конференция за уеб и диги тални техно DTSTAMP:20110729T154809Z SEQUENCE:1 UID:142-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Kalin Karaboychev":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n Конференци я за дигитален маркетинг и продажби\n \ nКонференц ията е изцял о насочена к ъм възможнос тите за марке тинг и популя ризация\, как то и увелич аване на про дажби и прихо ди с помощта на дигиталн ите технологии и уеб инструментите.\n 09:00 - 10:00 Регистрация 10:00 - 11: 00 \nКлючът към в ашия онлайн успех: Успешният уеб дизайн\nЛектор: Симо на Харизанова (Web and Events) 11:00 - 11:30 \nКафе и Бизнес Контакти 11:30 - 12:30 \nПрозурмато рите - новите по требители в мре жата и как те ще увел ичат печалбите ви?\nЛектор: Ивелина А танасова (JobTiger) 12:30 - 13:30 \nОбедна почивка 13:30 - 1 4:30 Маркетинг н а харесването - как д а бъдем различни в общуване то онлайн? \nЛектор: Бисер Вълов (APRA Porter Novelli) 14:30 - 14:45 \nКратка почивка 14:45 - 15:45 \nMобиле н маркетинг: Ка к да използват е силата на малкия екран ?\nЛектор: Владимир Петков (Икономедия) 15:45 - 16:15 \nКафе и Бизнес Контакти 16:15 - 17:15 Оптим изация и копирайтин г за повече продажби \nЛектор: Иво Николов (Интер Контакт България) \n \nпетък\, 7 октом ври 2011 09:00 - 10:00 Регистрация 10:00 - 11:00 \nЕ-търговия : как да увеличим продажбите си?\n Лектор: Ева Вучева (Fashion Days) 11:00 - 1 1:30 \nКафе и Бизнес Контакти 11:3 0 - 12:30 \nМобилният марк етинг утре\nЛектор: Атанас Райков (Vivacom) 12:30 - 13:30 \nОбедна почивка 13:30 - 14:30 \nСъздаване и ра звиване на успешни Facebook стран ици\nЛектор: Ален Попович (Social Me) 14: 30 - 14:45 \nКратка почивка 14:45 - 15: 45 \nОнлайн лидери те на мнение - как да ги намерим и к ак да говорим с тях?\nЛ ектор: Василена Вълчанова (Асбис Българ ия) 15:45 - 16:15 \nКафе и Бизне с Контакти 16:15 - 17:15 \nЛидерство чрез съдържание\n Лектор: Мартин Линков (Favit)\ n \n \nПрограмата е предварителна и може да търпи промени! \n Условия и цени\n \nРанна \n(до 16 сеп) \nСтанда ртна\n(17 сеп - 4 окт) \nНа място\n(6- 7 окт) Конференция (1 ден) 75 лв 90 лв 110 лв Конференция (2 дни) 120 лв 150 лв 180 лв \nРегистраци ята ви пред оставя възмож ността за участ ие в конференци ята\, работни ма териали\, кафе п аузи\, удостове рение за участ ие\, безплатен паркинг\, как то и посещение на безплатната семинарна част и екс пото. Цените са без ДДС.\n\n DTSTART;VALUE=DATE:20111006 DTEND;VALUE=DATE:20111008 END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Цветница (17.04.2011) DTSTAMP:20110413T180950Z SEQUENCE:1 UID:23-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\nЦветница - 17.04.2011г.. \n \n\n\nНарича се още Цве тна неделя\, Вая\, Куклинден.\n\ nЦветница с е празнува в инаги в неделя сл ед Лазаровден – една седмица пр еди Великден.\n \n\n\nПразникъ т символиз ира тържес твеното посре щане на Исус Христос в Йер усалим като Месиански ца р. Току-що възк ресил Лазар\, приветства н с „Осанна! ” и палмови клонки. На т ози празник х ристияните дъ ржат в ръцете с и върбови клонк и – вайи\, кои то се освещав ат на бдениет о в събота веч ер. Осветената върбова клонк а се отнася вкъ щи за здраве и да пазят от болес т и неблагополучи е. Вярва се\, че има магическа и предпазна сила\, з атова стои цялата год ина пред иконата вкъщ и.\n\n\n\nОще преди да съмне\, по-възра стните жени от иват на гробищ ата\, за да прик адят и полеят гробовете на починалите с и близки. В ня кои региони и по-специално в Североизточна Бъ лгария\, битува в ярването\, че на този ден се \"ра зпускат душите на мъртвите\" и родствениците им трябва да им занес ат нещо - така нарече ните \"поминални об реди\". \n\nСутринта момите\, които са лазарували предния ден\, изплитат свое венче и месят обреден хляб – кукла и от иват на река та. Изпълнява т обичая куми чене. Венците и останалите символи се пуск ат по течението и момата\, чийт о венец изпрева ри другите\, се и збира за Кумица или Кръстница \, става обект на почит от останалите м оми и повежд а моминскот о хоро. Спор ед древните обичаи\, кум иченето под готвя израств ането на млади те девойки в же ни. Привечер се играе за пръв път сключено хоро. Разрешава се риб а.\n\n\n\nЦветница е ден на цветят а\, младостта и възраждането на живота в при родата. Празнуват всички\, носещи име на на цветя\, растения \, храсти и дървета: Каме лия\, Цена\, Цено\, Цвет ан\, Върбан\, Върбинка\, Виолета\, Здравко\, З дравка\, Лилия\, Лати нка\, Маргарита\, Нев ена\, Теменуга\, Теменуж ка\, Цвета\, Цветанка\, Цветелина\, Ясен\, Явор.\n DTSTART:20110417T030000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Събор на Баташките мъченици - 17.05. DTSTAMP:20110405T130006Z SEQUENCE:1 UID:137-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Събор на Баташките мъченици - 17. Май.\n DTSTART:20110517T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20160517T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Събор на новомъчениците от Н ово село - 9 май DTSTAMP:20110405T125934Z SEQUENCE:1 UID:138-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Събор на новомъчениците от Но во село - 9 май\n DTSTART:20110509T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20160509T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:ВЕЛИКДЕН (24-26.04.2011) DTSTAMP:20110403T122011Z SEQUENCE:1 UID:26-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\nВеликден\, Възкресение Хр истово - 24.04.2010 - 26.04.2011 г.\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\ n\n\n\nЗащо търсите живия сред мъртвите? Няма Го тука в гроба! Христос възкръсна!\n\n Евангелие от Лука 24:5\,6\n\n\ n\n\n\n\n\nЕдин от н ай-големит е християнск и празници. Н аричат го ощ е „празник на празниците ” . На този де н се отбелязва чудото на възкре сението\, Възкрес ението на Исус Христос . \n\nНа Никейския църко вен събор (325 г.) се решава Пасха да се празнува п ървата недел я след пролетно то равноденстви е. Затова празникъ т\, също като Пасха\, няма постоянна дата и е в периода от 4 април до 8 май. Празнува се три дни. \n\n\n\nЗащо прав ославни и католици не честват на една и съща дата?\n\n\ n\nПравослав ната църкв а определя да тата за пра знуване на Великден с поред Юлиан ския календ ар\, а Катол ическата църква – с поред Григ орианския. Понякога ц ял месец дел и празнуванет о на Възкресен ие Христово от двете църкви. Не един и два пъти църковни те лидери се с ъбират с идея та за фиксира не на обща да та на празн ика. Отхвър лени са пре дложения ка то датата да бъде „неделята след втор ата събота на април” . През 1997 г. в Ал епо\, Сирия представит ели на всич ки църкви ут върждават о тбелязването да си остане на стария принци п\, използвайки датат а на пролетното равно денствие. \n\n\n\n\n\nПригот овления за празника. О бичаи и традиции\n\n\n\ n\n\nСедмицата\, предхождащ а Великден\, с е нарича Ст растна седм ица – седмица на страданият а. Това е после дната седмиц а от живота н а Исус Хрис тос и всеки д ен се нарич а „велик” и се извършват специални сл ужби. Това е ед на възможност г решния човек да види пропастта\, която го дели от Бог и страдани ята\, които изп итва Божия с ин с цената на изкуплението на човечеството. Последната седмица от 4 0-дневните великденск и пости. \n\n\n\n\n\nТ огава запо чват и приг отовленият а. Велики Че твъртък е о треден за б оядисванет о на великденс ките яйца. Пър вото яйце вин аги се боядисв а червено\, най -възрастната ж ена прави кръс т по челото на децата вкъщи с него и се оста вя пред домашн ата икона или се заравя на нивата за берекет и опазване от прир одни бедствия върх у реколтата. \n\n\ n\nИнтересни са легенди те около т ози най-из вестен атри бут на празни ка Великден – великденските яйца. Яйцето са мо по себе си е символ на ражд ането на човек а в природата в епосите на много народи. При перси те има вярване\, че дори Земята с е е излюпила от яйце. Корените на този обред следва да се търсят име нно в тези езически сх ващания – празникът отбелязва В ъзкресениет о като чудо\, а яйцата с имволизира т възраждане то и новото начало в пр иродата. Бо ядисването на яйцата е съществу вало като вид изкус тво много п реди възниква нето на христи янството у дре вните източни народи\, но едв а с появата му се утвърждав а като великде нски символ. В Гърция яйцат а се боядисва т само червен и. Най-известни те яйца в свет а са прочутите декорирани яйц а на Фаберже\, който по пор ъчка на рус кия цар Пет ър І изработва п ървите инкрустирани съ с скъпоценни камъни яйц а през 1883. \n\n\n\nНа В елики четвър тък се замесв ат и обреднит е хлябове\, които в разл ичните краища на страната им ат различни наиме нования (кравай\, плет еница\, Богова пита\ , харман\, кукла и др.)\, задължите лно украсени с червено яйце в с редата и по-малк и в периферията.. Приготвят се също и по-малки хлебчета и козунаци\, като на всеки гост\, роднин и\, кумове и на девер а се раздава.\n\n \n\nСледващият ден – Разпет и петък символи зира петъчния ден\, деня на разпването на Христо с. Не се работи.\n\n\n\n Празникът запо чва още на Велика Събота\, когато в 23ч започва Пасхалната Полунощница . Свещениците в светли одежд и запалват свещ и и всички бог омолци\, празн ично облечени\ , ги следват в тържеств ено Литийно шествие. Точ но в полунощ свещеникът зап ява възкресния т ропар \"Христос възкръсна от м ъртвите\"\, с ко ето обявява Възкресението. Х ристияните се позд равяват с \"Христос В озкресе\" - \"Воистина возкресе\" и се чук ват с яйца\, с кое то слагат край на поста (отговяват) и с е прибират в домовете си с огъня\, взет от храма.\n\nНа сле дващия ден - неде ля преди обяд с е отслужва тържест вена вечерня т. нар. \"Второ възкресе ние\"\, по врем е на което с е чете Еван гелието за явяването на възкръс налия Христо с пред апост олите и заръ ката Му да р азнасят учението и вестта за Възкрес ението му сред раз лични народи.\n\n\n\ nНа трапезата за Великден се серв ират яйца\, обреден хляб\, козунаци\, з елени салати с репи чки\, супи от дребо лии на птици\, пече но агнешко* ( в П азарджишко се п ече прасенце)\, сладка баница\, великденски кур абии. При борб ата с яйцата н ай-здрав ще е тоз и\, чието яйце „ пребори” яйца та на другите . \n\nВторият д ен на Велик ден се нари ча „разшетан понеделник”. М оми и ергени се събират на ня коя поляна в две групи и една срещу друга тър калят червени я йца помежду си\, за да има плодородие и да н е пада градушка.\n\n \n\nОбичай е пре з трите дни на п разника трапе зата да бъде зареден а по всяко време\, за да покаже гостоприем ство.\n\n\n\n*Защо се яде агнешко м есо? Младото агне е изклю чително важе н символ на Вел икден в Центра лна и Източна Ев ропа. То предста вя Исус и се свър зва с неговата смърт\, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресен ието. В много домове традици ята повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост. \n\n \n\nДруги великденски симв оли:\n\n\n\nВеликденския т заек\n\n \n\nСама та аз дълги години смят ах дългоухия усмихнат заек за хитър марке тингов трик с м ишена децата\, които се раз тапят при ви да му. Всъщн ост традиц ията на Вел икденския заек има ез ически произх од. Саксонската богиня Естра прев ръща птица в заек\, но макар и в ново тяло\, продължа ва да снася яйц а. В чест на бог инята хората з апочват да при насят в жертва з айци\, също така и се осъществяв а ритуален лов на зайци. От и мето на Естра се офор мя и англо-саксонската дума за В еликден – (Easter\, англ.\; Ostern\, нем. и др.).\n\n DTSTART:20110424T030000Z DTEND:20110427T025959Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Годишно счетоводно и данъч но приключване 2010. DTSTAMP:20101211T092151Z SEQUENCE:1 UID:136-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="technofork":post@kaldata.com DESCRIPTION:СЕМИНАР – О БУЧЕНИЕ\n\nОт ново в Бурга с\nВелин Фи липов – с четоводен и данъчен ко нсултант\n Валентина В асилева – д анъчен консулт ант\n\nОрганиза тор: “ЕФЕКТ” ЕООД\, Сев далина Тодорова\n\nПрограма за двата дни: \n8\,30-9\,00 ч Регистр. на участниците \n9\,00-10\,30 ч Лекция \n10\ ,30-11\,00 ч Кафе- пауза \n11\,00-12\,30 ч Лекция \n 12\,30-13\,30 ч Обяд \n13\,30-15\,00 ч Лекция \n15\,0 0-15\,30 ч Кафе- пауза \n15\,30-17\,30 ч Лекция и въпр оси и отговори\n \nОбръщаме вни мание на всич ки записали с е участници\, че могат да изпращат п редложения на п осочения е-мейл з а разглеждане на к онкретни казуси. \n\n Цена на семинара: \nЦе ната за участие в семина ра е 150\,00 лева на уча стник (без вкл.ДД С). При участие на п овече от един пре дставител от една и съща фирма -10% отст ъпка. Цената включв а- обучение\, учебни материали\, 4 к афе-паузи. \nОбяди те се заявяват и зап лащат допълнително – по 10 л в. на ден.\n\nСправки и записвания: \n056 84 14 77\n0887 895 792 Севдалина Тодорова\ n0885 699 555 Светла Христова\neffect.burgas@gm ail.com\n\nБанкова сметка : \n“БПМС” ЕООД – Бургас \nУникредит Б улбанк\nBG41UNCR70001502595195\nUNCRBGSF\n DTSTART:20110131T083000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Еньовден (24.06) DTSTAMP:20100624T075810Z SEQUENCE:1 UID:44-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n \"Ой\, Еньо\, Еньо\, ти свети Еньо \n\n тръгнал ми Ен ьо с кола за биле\, \n\n с кола за б иле\, за еньовче...\" \n\n (Народна песен)\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\nЕньовд ен - 24.юни\n\n\n\nНа 24.06. ц ърквата почита св. Йоан Кръст ител\, празник ът е наричан още – Еньовд ен. В различнит е региони на н ашата страна се отбелязва под ра злично име - Ив анден( Западна България)\, Ива н Билобер (Севе роизточна Българи я)\, Янофден (Югоизточна Бъ лгария)\, Яневден (Софий ско).\n\n\n\n\n\nЕньовд ен се явява п овратен моме нт в летния с езон. Астрономи чески тогава е деня е лятното с лънцестоене. Вярва се\, че тогава Еньо намята кожуха с и и отива за сня г\; и от този де н нататък слъ нчевата енерги я започва да нам алява. На този ден слънцето е в най-силната си позиция. Явявайк и се средата на год ината\, приемаме\, че Еньовден е ден на р авносметка.\n\n\n\ nПразникът е свързван най-ве че с прочутия и хар актерен само и единст вено за него б и л о б е р. Счита се\, че набраните в нощта срещу Еньовден билки и мат най-магическа и целебна сила. Бе рат се 77 билки и половина - за всич ки седемдесет и с едем болести и за болестта \"без им е\". Освен лечит елите и билкарит е\, малките моми също берат нечет ен брой билки\, за да омаят избрани ка си. От билкит е се вие венец\, през който мо мите на еньовде н се провират з а здраве и по сле окачват. През тази но щ се правят вся какви магически ри туали и заклинания. Пр авят се \"любовни\" и \"разделни\" магии\, варят се билки за здраве и плодородие. \n \nДруг обичай\, свързан с празника\, е т.нар. \"гадаене по сенк и\". Заставайки н а хълм\, с изгря ване на еньовде нското слънце\ , човек застава с лице към него и п рез рамо наблюдав а сянката си. Ако е пълна\, ще бъ де здрав и че стит през цяла та следваща годин а\; наполовина или малка сянка - ще боледува. Казват\, че слънцето при изгряван ето си на Еньовден \"играе\ "\, трепти.\n\n\n\nНе са мо билките\, но и водата прид обива магическ а сила в нощта с рещу Еньовден - отиващото си слънце се къп е в изворите и дарява водата с необикновена си ла. Рано сутринта\ , преди изгрев слънц е\, се налива от из вор \"мълчана вода \" (налята от девс твено момиче о т нечетен брой извори)- за да не по губи човешкия глас в ълшебната й лековит а сила.\n\n\n\nВярва се\, че слъ нчевите тра нсформации през този ден влияят изключител лно силно н а хора с из острена чу вствителнос т и могат да отключат неп одозирани до сега у тях сп особности. Съ нищата се сбъд ват\, енергийно то поле се активир а и се отприщва потенциа л\, заложен във всеки от нас. \n\n\n\nНа този де н имен ден празнуват в сички с имена Йоан\, Йоанна\, Янко\, Яни\, Яна\, Янка\, Еньо.\n DTSTART:20100624T030000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на детето (1.06) DTSTAMP:20100531T211741Z SEQUENCE:1 UID:42-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\n1 юни - Междунаро ден ден на детето\n\n \n\nС течение на в ремето и прех од към модерна епоха\, назряв а нуждата от специална за щита на прават а на най-крехкото и беззащитно звено в нашето общество - детето. През 1925г. се изготвя Женев ска деклрация за п равата на детето\, която гласи\, че на всяко едно дето \, независимо о т раса\, национ ална\, религи озна и етническа принадлежност\, трябва д а бъде осигурено най-доб рото:\n\n\n\n\n\n1. Детет о трябва да б ъде поставено в п оложение да се р азвива правилно телесно и душевно. \n2. Гладното дет е трябва да бъ де нахранено\, болното дете да бъде лекув ано\, недораз витите деца т рябва да бъдат насърчени\, з аблудените деца трябва д а бъдат враз умени\, сираци те и изоставените трябва да бъдат по дпомогнати и прибр ани. \n\n3. Детето трябва първо да получава по мощ във време на бед а. \n\n4. Детето тр ябва да бъде подготвено д а изкарва пре храната си и трябв а да бъде защитено от всяко изкорист яване. \n\n5. Детето трябва да бъде възпитавано в съзнание\, че н ай-добрите си кач ества то трябва да употреби в у слуга на своите братя.\" \n\n \n\n\n\n\n\n\nОтносно датата за отбелязване на п разника - 1 юни\, е дна теория разк рива\, че на тази дата посланикъ т на Китай в С ан Франциско\ , е събрал ки тайски деца-сир аци за традиционния Празник на лодката н а Дракона през 1925г .\, което се случил о в един ден с конференцията в Женева\, на коя то бива подпи сана декларац ията.\n\nТази де кларация е н ачалото на дей ността по зак рилата на дец ата. България е приета за член на Международния съюз за закр илата на децата на 13.04.192 5 г. \n\nЗа първи път Денят на детето се чества официално меж дународно през 1950 г. в 51 ст рани по света\, а е у чреден през 1949 г. с решени е на Съвета на Между народната демократична ф едерация на жените. \n\n\n\n\n\n\n\nпо материал и от az-deteto.com \n\n DTSTART:20070601T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150601T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Св. св. Константин и Елена (21.05.) DTSTAMP:20100520T231923Z SEQUENCE:1 UID:40-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Св.св. Константин и Елена - 21.05.\n\n\n\nПочита се памет та на св. св. Конс тантин и Елена .\n\nПразник в памет на Светите Р авноапосто ли императо р Константин и неговата м айка Елена. Царуването на Констан тин е свърза но с налаган ето на християнств ото като официална религия - Милански едикт\, 313 г. Самия т той приема хр истиянската вяр а в края на живот а си. Според пр еданието\, майка му царица Елена отива на покло нение в местата \, където е живя л Христос\, пост роява няколко ман астира и открива кръста \, на който е бил разпна т Исус. \n\n\n\nДеня т е свързан с годишнината от смъртта на Константин Велики\, римски импер атор /около 280-337/ . Той преме ства столицата на Римската империя в гръцката колония Б изантион. На 11 май 3 30 г. новият ст оличен град е осветен и наречен в негова чест Константинопол .\n\n\n\n\n\nизт.:calendar.dir.bg\n\n\n\n\nТ ова е нестин арският праз ник.На особена почит е в Странджанския регион. Там с е празнува 3 дни (21\, 22\, 23 .05) и тези дни бива т наричани панаг ири. Само \"при званите\" танц уват в жарават а\; обикновено нес тинарството е родов д ар и се предава по нас ледство. \n\n\n\nНа т ози ден именници са всички с имена Кон стантин\, Костадин\, Костад инa\, Динкo\, Елена\, Еленкo\, Елен\, Ел и\, Елица\, и Койчо. \n\n\n\n\n\n\ n\nЦърквата Св. Св. Константин и Елена - Пловдив\n DTSTART:20100521T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150521T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Стефановден (27.12) DTSTAMP:20100516T183206Z SEQUENCE:1 UID:85-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\nСтефановден - 27 де кември\n\n\n\nНа 27 декември прав ославна църкв а почита памет та на Св. Стеф ан. Той е пъ рвият хри стиянски м ъченик и архи дякон в устро йващата се Йе русалимска об щина-църква\, в която влизали хора от всичк и среди и дар явали имотит е си. Юдеите за видели на добр е уредената общ ина и оклеветил и Св. Стефан. Той бил пр ебит с кам ъни. Според поверието Богородица набл юдавала мъченичес ката му смърт и се м олела за него. \n\ nТова е третият ден на Коледа и последният пр азник за годината. За него хората ра зказват\, че \"за тваря кръга\" на старата го дина. Семейството се събира около о бща трапеза с мес ни ястия. \n\nНа тра пезата трябва да има с винско с кисело зеле\, б аница с месо. \n\n\n\nИменн ици на този ден са: С тефан\, Стефка\, Стефи\, Стефчо\, Стефанка\, С тефания\, Фани\, Теки\, Венчо\, Венцислав\, В енцислава\, Стамен\, Стан\, Стамена\, Стан чо\, Станимира\, Станисл ав\, Станислава\, Стане\, Ц ако\, Цоко\, Цанко\, Цано\, Цанчо\, Цанка\, Стою\, Стоян\, Сто яна\, Стоянка\, Стоичко. \n\n\n\n az-jena ta.com\n\n\nНа 2 август се въ зпоменава Пренасянето на светите му мощ и.\n DTSTART:20071227T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151227T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО - КОЛЕДА (25.12) DTSTAMP:20100516T183159Z SEQUENCE:1 UID:84-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\nТвоето рождест во\, Христе Боже наш\ ,\n\nозари света със светлината на по знанието.\n\nЗащото в него онези\, които служеха на звездите \,\n\nот звездата с е научиха да се пок ланят на Тебе\, Слънц ето на правдата\,\n\nи да познават Тебе\, Изтока от висините.\n\nГосподи\, слава на Тебе!\n\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\nРОЖДЕСТВО ХР ИСТОВО - КОЛЕДА 25 ДЕКЕМВРИ (7 ЯНУАРИ ст.стил)\n\n\n\ n\n\nРождество Х ристово е еди н от най-голе мите христия нски празници. В основа та му е раждането на спасите ля Христос.\n\n\n\n\n\n\". ....В последни те столетия преди Рожд ество Христо во Юдея се на мирала току -речи постоя нно под теж кото иго на иноплеменн ици: изпод владичествот о на персийцит е тя минала под властта на Але ксандър Велики\, а след неговата смърт - под влад ичеството на египтяни\, сетн е на сирийци\, а след кратко временна неза висимост - под в ластта на римл яните\, които о бложили юдеите с данък и за цар поставили Ирод . Страдайки под чуждо иго\, юд ейският наро д се утешавал с надеждата за с корото идване на Спасителя или Месия - Христа\, обещан от всички пророци.\n\ n\n\nПророчества та ясно опреде ляли и времет о\, и мястото н а Спасителевот о раждане. Пророк Дан иил предсказал\, че Христос ще се яви след 490 г. от в ъзстановява нето на Йеру салимския хра м\; пророк Михей озна чил мястото на Неговото раждане - Витлеем (Мих. 5:2\; Мат. 2:6). \n\n\n\nС приближа ване на ука заното време всички надежди на юдеите се ус тремили към идв ането на Месия\, от Когото те оч аквали за себе си величие и с лава. Чудесните личби\, които ставали при раждането на Йоана Предтеч а\, бързо се ра знесли по п ланинската с трана на Юдея. П ророческите думи на свещеник Зах ария\, внушени м у от Св. Дух\, ясн о посочвали прибл ижаващото се явява не на Спасителя: \"И ти\, младенецо\, ще се наречеш пророк на Всевиш ния\, понеже ще вървиш пред лицето на Господа\, за да при готвиш Неговите пъти ща\" (Лука 1:76). Но юд еите още не знае ли за благовещен ието\, пратено на св. Дева Мария. К ато приела с вяра думите на архангела \, който й известил\, ч е ще роди Син\, Кой то ще се нарече С ин Божи\, тя сми рено пазела тая вест в сърцето с и. Нейният годени к Йосиф узнал за това от ангела\, който му се яв ил насън.\n\n\n\nЙосиф \, макар да произл изал от царския Давидов род\, ж ивял в труд и бедност. Той бил дърводеле ц и с упражняването на този занаят изкарвал прехраната си.\n\n\n\n \ n\nКогато наближи ло време Мария д а роди\, особен случай я по викал с Йоси ф във Витлее м. Римският император Август зап овядал да се направи наро дно преброява не в цялата обши рна империя. Всек и отивал да се за пише в онова мя сто\, където бил роден. Йосиф т рябвало да от иде във Витлее м\, бащиния Да видов град. Витлеем бил незначителе н град в окол ностите на Йе русалим. През време на преб рояването той се оказал малък да побере дошлия в него народ. Йосиф и Мари я не могли да намерят мяс то в гостопри емницата и бил и принудени да се подслонят извън града в една пещера\ , където нощн о време пастири те затваряли доби тък. Тук Мария род ила Сина си\, пови ла Го в пелени и Го положила в яс лите\, където б или привързан и осел и вол\, ко ито със своето ди шане съгрявали бо жествения Младене ц.\n\n\n\nПървата вест за това велико съби тие ангелите съобщили на смирените паст ири\, които нед алече от Витл еем пазели в полето стадата си. Ненадейно те видели на небет о чудна светлина \, и ангел Божи и м се явил в не бесна слава. Б едните пастири се у плашили от чудното видение \, но ангелът им казал:\n\n\n\ n \"Не бойте се! Ето\ , благовестя ви голяма радост\, к оято ще бъде за всички човеци! З ащото днес ви се роди в града Дави дов Спасител\, К ойто е Христос Го спод. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит\, лежащ в ясли\" (Лука 2:10).\ n\n\n\nЩом ангелът произнесъл тия думи\, изведн ъж се появило множ ество небесни сили\, коит о хвалели Господа и пеели:\ n\n\n\n \"Слава във виси ните Богу\, и на земята м ир\, между човеците благов оление!\" (Лука 2:14)\n\n\ n\nКогато се п рекратило ч удесното явлени е\, изумените и за радвани пастири с и казали един на дру г: \"Да идем до Вит леем и да видим сл училото се там\, за което ни възвес ти Господ!\" Като дошли до пещерата \, те намерили Млад енеца\, лежащ в яс ли\, поклонили Му се и след това разказали на всички за това\, коет о видели.\n\n\n\n\n\nС лед известно вр еме в Йерусалим дошли мъдреци от Изток. Известно е\, че някога в Халдея пр орок Дании л бил поставен от Навуходоносор з а началник над езичес ките мъдреци (Дан. 5:1 1). Трябва да се предполага\ , че тогава той открил н а халдейските мъдреци своет о пророчество з а времето\, когато ще се роди очакваният от юд еите Месия (Дан. 9:24 -27). Това пророч ество било пр едавано от п околение на по коление. И ко гато на Изток се появила не обикновена зве зда\, мъдреците р азбрали\, че про рочеството се е изпълнило. Тогав а те\, не без осо бено внушение отгоре\, се от правили към Й ерусалим да се поклонят н а родилия се юдейски цар. С ледвайки източ ния обичай да се п однасят на царете д арове\, те взели със себе си злато\, ливан и смирна\, и като д ошли в Йерусалим\ , питали: \"Где е новородилият се Цар Юдейски? Видяхме звездата М у на Изток и дойдохме да Му се поклоним\". Цар Ирод\, като узнал това\, се смутил\, събрал п ървосвещениците и учените книжници\, и ги питал: \"Где тряб ва да се роди Христо с?\" Те отговорили : \"Във Витлеем Юд ейски\, както е к азано в пророч ествата\". Тогава замисляйки зло\, царят повикал м ъдреците и им каз ал: \"Идете\, раз питайте грижливо за Младенеца и като Го намерите\, обадете ми\, за да ида и аз д а Му се поклоня!\" Мъдреците веднага заминали\, и звезда та\, която те видел и на Изток\, им пок азвала пътя. Тя се спряла на същот о място\, където б ил Младенецът. Като влезли\, те Му се пок лонили и с благогове ние Му подне сли скъпоцен ните дарове. Така се изп ълнили про рочествата \, които преди толк ова векове предска звали идването на И збавителя.\n\n\n\nМъ дреците\, като с е поклонили на И исуса Христа\, заминали по др уг път за своет о отечество\, п онеже получили от Бога насън по веля да не се връ щат при Ирод. На Йос иф също насън се яв ил ангел и му казал : \"Стани\, вземи Мла денеца и майка Му и бягай в Египет\ , и остани там докл е ти кажа! Защото И род ще търси Млад енеца\, за да Го погуби\". Йосиф изпълнил запо вяданото и съща та нощ заминал за Египет\, к ъдето живял до смъртта на И род.\n\n\n\n\n\n\n\nПредан ието говори\, че през вре ме на пътуване то светото семейс тво било нападнато от разбойници\, и един от тях\, кат о видял Иисуса\, се удивил на красо тата Му и удържал др угарите си\, като ка зал: \"Не им правете зло! Ако Бог взем еше на Себе Си ч овешки образ\, не щеше да бъде п о-прекрасен о т тоя Младенец\" . Тогава пресвет ата Дева казала на разбойника: \"Тоя Младенец ще ти се отплати с добро\, задето сега Го за пази\". Той бил с ъщият разбойник \, който по-късно б ил разпнат отдясно на Христа\, покаял се \, повярвал в Него и чул думите: \"Истина ти каз вам: днес ще бъдеш с Мен е в рая\" (Лука 23:43 ). Изобщо п реданието за пътешес твието на бо жествения Мла денец и пречи стата Му майка се запазило жи во в оная стра на. Досега пок азват мястото\ , където те по чивали под см оковнично дър во. Близо до то ва дърво тече ч удесно явилият с е за светите път ници извор\, о т който те пи ли и в който пресветат а Дева къпа ла божестве ния Младене ц. Явяването на божествени я Младенец в Е гипет се озна менувало и с ве лико чудо: идолите на Е гипет веднага паднали и се счупили.\n\n\n\n\n\nИрод чакал мъдреците\, н о като видял\, че не се връщат\, и ст рахувайки се за своя престол\, р ешил да погуби М ладенеца. Като н е знаел как да Г о намери\, той заповядал да избият във Ви тлеем и в окол ностите всички младенци от мъ жки пол от две години и над олу. Това уж асно злодеяни е било извършен о и изпълнило цял ата страна с плач и ридание\, но не постигнало це лта си\, защото Иисус Хрис тос вече не бил тогава във Витлеем.... .\n\n\n\n\n\n\nизточник : pravoslavieto.com\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\nЕзическите к орени на празн ика са в онези далечни времена\ , когато първо-б итните хора са забелязали\, че в края на декемвр и дните отново се увеличават\, т. е. слънцето отново се ражда. Както при всички уседнали зе меделски ин доевропейски народи\, така и у славянит е календаръ т се изгражд а според Слън цето - съобразн о неговото дв ижение спрямо Земята\, негов ите фази и цикли . Основни ориенти ри са равноденствията - пролетни (21 тревен/м арт) и есенни (23 колов оз /септември)\, и слънце стоянията - летни (22 ли пен /юни) и зимни (22 студен /декември ). Във връзка с тези четири основни слън чеви фази\, с ред славян ите е битув ало и възпр иемането на слънцето като сложно многолико бож ество с четири пр евъплъщения. Сам ото слънце - това е младият\, светъл\ , златолик бог Даж дбог. На празника Коледа (22 студен /декември - зимн о слънцестоене) той се ражда и го наричат Коле да - слънцето мл аденец\, новороден ото слънце\; от тогав а той започва да расте\, т.е. денят се удължав а. На 21 тревен (ма рт) - пролетното равноденствие - детето-слънце К оледа става млад мъж и го наричат Ярило\; тогава денят е равен на нощта. Д о празника Къпал о (22 липен/юни - лятно слънце стоене) младото слънце Ярило е достигнало своя апогей и вече е з рял мъж\, когото наричат Къпало\ ; тогава денят е най-голям в цялата годин а. От Къпало нас етне слънцето- мъж Къпало започ ва да се смалява \, за да достигне своята старост и в деня на есен ното равноденств ие (23 коловоз/септе мври) го наричат Хърс - слънце-с тарец. От този ми г до следващия п разник Коледа ( зимно слънцесто ене - 22 студен/дек ември) старото с лънце залинява\, сма лява се и умира (ко гато нощта е най -дълга)\, за да се пре роди отново в но вороденото слън це Коледа.\n\n\n\ nИмето Коледа представлява побългарена фо рма на римското Календе. С \"кале нде\" римлянит е означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични за кони календи в българския език станал о Коледа. За това много сп омогнала и народн ата етимология свъ рзваща я с глагола \"коля\"\, нали за празника се коли прасе. \n\n\n\n\n\n\n\n\n\nКОЛЕДУВАН Е\n\nКоледуване то е третият ва жен елемент на коледния праз ник. То започва след полунощ\, коледарите се избрали своя в одач( станеник ) още на Игнажд ен. Коледарск ите дружини с е състоят от м лади мъже\, р азучили коле дарски песни и благословии. В групата има тр охобер(събирач на краваите)\, магаре( носач на месото и сл анината)\, както и ко те - мяукащо момч е\, в знак че м у се яде блажни чко. Всяка коледарс ка песен обикновено зап очва с думите\n\n\n\nСтани\, Нине\, господине\n\nтебе пеем\, домакине!\n\nдобр и сме ти гости дошли\, \n\nдобри гости ко ледари...\n\nКолед арските песни са бог ати на благопожелания :\n\nДобро утро\, болярине\, \n\nдобър сме ти глас доне ли\,\n\nовци ти се изягнил и\, \n\nвсе агънца ваклоша тки\,\n\nкобилки ти се изждре били\, \n\nвсе кончета з латогриви...\n\n\n\ nСлед като с топанката д ари коледари те\, станеникъ т вдига крава я и произнася дълга благосло вия за здраве\, щастие и имотно ст. Ако коледар ите не са довол ни от даровете\, те си отмъщават като отмъкват в ратника на двора.\n\n\n\n\n \nНа следния ден\, 25 декември\, всички вяр ващи християн и отиват в бо жия храм на т ържествената света литурги я. Те се причест яват и играят хо ро на мегдана ил и в черковния д вор. В дните от Коледа до Богоя вление\, които наро дът нарича „мръсни\" \, „погани\"\, „некръст ени\"\, се вярва\, че бродят зли\, тъ мни сили. Зато ва людете не б ива да замръкв ат след залез слънце\, забра нени са брачнит е свеждания\, за щото заченатото в тези дни дете ще се роди пияница\ , побойник\, нехр анимайко. В те зи дни още о т коледната нощ по домов ете в Западн а България оби калят маскира ни дружини. Те влизат във всеки дом и двама от персонажите - „старец\" и „б аба\"\, изпълня ват оргиастич ни миманси за плодородие. Т ова поведение \, както и по- свободното държание на с топанките на дома напомнят за празници и тържества\, и дващи от пред християнско в реме. В някои ра йони на Македон ия все по това време обикалят т. нар. русал ийски дружини. Те са от по 30-40 мъже на възраст от 20 до 40 години. Р уса-лиите са облечени в празнични пр емени с кръсто сани алени шам ии и нанизи от сребърни монет и на гърдите. Те се водят от „пр от\" или „балта джия\" и „кесежи я\". Тръгвайки н а своите обикол ки по селата\, р усалиите се проща ват с домашните си \, сякаш отиват н а война. И наисти на\, когато се сре щат две русалийск и дружини\, те водя т бой коя от тях да влезе в сел ото и до днес се пази спо менът за ру салийски гроб ища. Русалиите подобно на колед арите влизат във всеки дом\, с из ключение на къщ ите\, в които има родилка и нас коро починал. Под звуците на старинни\, монотонни ме лодии те играят своите обредни та нци за здраве и пл одородие. След тез и 12 дни те отиват в черквите\, приче стяват се и се връщат към нор малния начин на живот.\n\nКоле дната празнич на обредност с е запазва и до днес в българ ските домове\, макар и видо изменена. Мн ого промени настъпват в нея след Осв обождението\, когато Бълга рия тръгва по европейски пъ т на развитие. За п ръв път коледна ел ха се организира в д вореца през 1879 г . по инициатива на княза. Се тне се устро йват тържес тва с колед ни елхи във военните к лубове\, уч режденията организират коледни търже ства за децата на своите чин овници\, пра зникът се честв а по новому в болни ци и благотворител ни институции. От 2 0-те години на XX в ек елхи се прод ават в градск ата градина и дори и преди това всеки до м на българс ки интелигент се украсява с елха за празн ика. Първона чално елхат а е била кич ена със сух и плодове и собственор ъчно направе ни играчки. Сетне започв ат да внасят и да произвеж дат играчки з а коледната елха. Коледарс ките дружини\, които до къс но обикалят б ългарското се ло\, намаляват в големите г радове в нача лото на века. Момчетата обикалят дом овете на вид ните и по-б огати гражд ани с благотв орителна цел. Събраните сре дства даряват на болни и сир аци. Баловете\ , които се орг анизират от двореца и о бществени о рганизации\, също имат б лаготворите лен характер. Признак на д обра воля е изпращан ето на коледни картички на бл изки и приятели. \n\n\n\n\n\n\nизточник : index.bg\n\ n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\nДядо Коледа\, Санта Клаус или дядо Мраз\n \n\n\n\n\n\n\nНа Запад и в Америка по традици я се смята\, че подар ъците носи свети Н иколай. През 1804 година в Ню- Йорк под па тронажа на Свет и Николай било основано истор ическо обществ о. През 1809 год ина във Ваши нгтон Ирвинг пу бликувал сатири ческата \"Истор ия на град Ню-Йо рк\"\, където ир онизирал хола ндското минало на града (много традиции\, вклю чително и тази\, свързана със св ети Николай\, при стигнали в Ню-Йо рк от Холандия) . Всяка година в деня на свет и Николай на ул ицата изнасяли дъ рвена статуя на св етеца\, висока\, в д ълга мантия\, и пеели песни за свети Николай - Занкта Клаусе (Sint erklaas).\n\n\n\n През 1822 годи на друг жител н а Ню-Йорк Клем ент Кларк Мур написал поред ица от приказки\ , в които разказ вал как Санта К лаус пристига с шейна\, дърпа на от осем сев ерни елена. И менно Клемент Кларк Мур накарал Сант а Клаус да влиза в къщите п рез комина.\n\n\n\n Пре з 1841 година във Ф иладелфия няко й си търговец н а име Паркинсон\ , за да привлече клиенти в мага зина си наел чо век и го обляк ъл като Санта Кл аус. Първият жи в Санта Клаус се дял на покрива на къщата\, където се намир ал магазинът\, до сами я комин.\n\n През 1 863 година ка рикатурис тът Томас Н аст изобразил Санта Клаус с ог ромни бакенбарди облечен от глава д о пети в кожи. През 1869 година излезли стиховете на Жо рж Уебстер\, в ко ито посочвал\, че ж илището на Санта Клаус е на Север ния полюс.\n\n Издателят Луи Пранг разпростр анил в Аме рика англ ийската тр адиция да се изпращат поздра вителни картички на приятели и родни ни. През 1885 годин а той издал кар тичка\, на която бил н арисуван Санта Клаус в червен костюм.\n\n\ n\n Оттогава все п о-често започнал и да го рисуват в червена мантия\, н е в кожа или манти я от друга материя. Е то как вестник \"Ню- Й орк Таймс през 1927 година описва Санта Клаус: \" Пред младите ж ители на Ню-Йор к застанал Санта Клаус с внушителе н ръст\, червена ман тия\, шапка и бели ба кенбарди\, на гърба с чувал\, пълен с подаръци\ , с червен нос и гъсти ве жди.\n\n\n\n Художникът по рекламата на ф ирма \"Кока кола \"\, Хадон Сандб лом започнал да работи върху рекламната кампания \"Санта Клаус също п ие кока-кола\" едва п рез 1931 година. Ос вен бутилката с кока кола в този колаж няма нищ о ново в образ а на свети Ни колай. Тя с амо го попу ляризира още повеч е благодарение но об ширна рекламна кампан ия.\n\n\n\n Сега Санта Клаус е част о т празника в много домове в Западна Ев ропа. Промъква йки се през к омина или пр ез малкото гор но прозорче\, т ой поставя пода ръците в чорапчет а\, закачени най-ч есто на камината \, и звъни с камбанк и\, сякаш съобщава за прис тигането на Нова година.\n\n\n\nизточник: marg aritta.dir.bg\n\n\n\n\n\n\n\n\nКак се празн ува Коледа по св ета: \n\nПри като лиците и прот естантите Рож дество е най-лю бимият\, най-к расивият и на й-чаканият пр азник. Много от ястията се пр иготвят само и единствено з а този ден\, з атова домаки ните се стар аят всичко д а се получи както трябва и започват п одготовката з а празника ня колко месеца по-ра но. Във всяка страна си има празничен с пециалитет.\n\n\n \nВ Австрия на коледната трап еза се сервира з адушен шаран със сос от бира\, хл яб с джинжифил и понички с к рем и карамелено-кайсиев сос. Frolich e Weihnachten!\n\n\n\nВ Англия сервират грея но вино\, тарта лети със сладк о от сушени плодо ве и коледен пуди нг\, украсен с клонче им ел\, символ на трънения венец на Хр истос. Merry Christmas!\n\n\n\nВ Германия н а Коледа се консумират огромен брой сладкиши – би сквити с джинд жифил и подправк и\, торти във фор мата на елха и ли коледна зве зда\, сладки с марципан и Щолен – великолепен коледен кейк. Fr oehliche Weinachten!\n\n\n\nВ Холандия тради ционно се поднасят oli ebollen (маслени топ ченца)\, които представляват малки топчета от тесто със стафиди\, из пържени с масло и поръсени със захар. Vrolijk Kerstfeest!\n\n\n\nВ Дания се яде гъска\, шунк а и маринована херинга\, а за десерт се поднася оризов пу динг. Glaedelig Ju!\n\n\n\nВ Ис пания по традиция х апват печена и пълнена с лимони риба\, а за десер т turron\, сладкиш\, който наподобява нуга\, направен от бад еми и мед. iFeliz Navidad!\n\n\n\ nИталианците на Коледа о бичат да си угаждат с Cot enchino\, пресен свинск и колбас\, подне сен с леща\, а за десерт – коледния козун ак Панетоне със сушени плодов е или захаросани кори. Buon Na tale!\n\n\n\nВъв Франция с е сервират мор ски дарове\, п ечена гъска\, и коледн о руло Пънче – класически коле ден десерт. Joyeux Noel!\n\n\n \nВ Полша на п разнината т рапеза се сер вират дванаде сет ястия\, к ато задължителни са шаранът - символ на се мейното благополучие и ma kowiec - кекс с маково семе\, стафиди\, ба деми и мед. Wesolych Swiat Bozego Narodzenia!\n\n \n\nВ Чехия също се приготвя шаран\, дори по четири на чина: пържен\, печ ен със сушени сини сливи\ , желиран и на супа. Десертъ т е kolaches\, сладки рулца с пълнеж от мак\, сушени плодове и извара. P rejeme Vam Vesele Vanoce a stastny Novy Rok!\n\n\n\nВ С ловакия трапезата на Рождество започва с oplatk y – вафли\, намазани с мед и греяно вино. Sr etan Bozic or Vesele vianoce!\n\n\n\nВ Норве гия на този де н се приготвя риба тре ска\, ароматни бисквитки и специ ален пунш glogg. God Jul!\n\n\n \nВ Мексико на децата им под аряват картонени ж ивотинки\, напълнени с бонбони. На места се правят bucuelos – ан асонови бискви тки\, които се с ервират със си роп в глинени чинйки. След като се изядат бисквитките\, чинийк ите се чупят за щастие. iFeliz Na vidad!\n\n\n\nВ Армения с е приготвя сл адък ориз със с ушени плодове и ядки\, задължи телно се поднас я риба (по традиц ия пъстърва) и се пекат малки козу начета\, като в ед но от тях се слага монета за късмет . На когото му се падне\, той ще е късметлията през следващат а година. Пие се сладко вино от нар ил и се вари полусухо вино с подправки и з ахар. Shenoraavor Nor Dari yev Pari Gaghand!\n\n\n \nВ Естония т радиционните ястия за празн ика са задушен о кисело зеле с кървавица\, салата о т тиква и пипаркоок – бисквитки с глазу ра. Haid joule ja head uut aastat! \n\n\n\n\nизточник : БГКулинар\n\n\n\n\n\n\n\n Именниците дне с са всички с имената Христо\ , Христина\, Християн. Кристина и т.н.\n DTSTART:20071225T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151225T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Бъдни вечер (24.12) DTSTAMP:20100516T183150Z SEQUENCE:1 UID:83-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\n\nОтдавна спеш е Витлеем... В полето \n\nовчари дремеха на стража при овцет е\;\n\nвнезапно огн ена звезда проби не бето\n\nи почна цяло то небе да свети.\ n\nОтвориха се звезд ните простори\n\nи ангел божи слезна по лъчите\n\nи на овчари те умилно заговори:\n\n \"Не бойте се! Блажени и честити\,\n\nче първа в ест ще чуйте и вестите!\ n\nВ града Давидов\, в я сли и над плява\,\n\nХр истос роди се тая нощ за слава!\n\nЛикувайте\ , открийте си душата\,\n\ nвървете\, дето води ви звездата!\"\n\nИ посред в оинства небесни\,\n \nи хорове неземни п есни\,\n\nовчарите поеха светъл път –\n\nотидоха да му се поклонят...\n\nД.Подвързачов\n\n\n\n\n\n\n\n\ n\n\n\n\n\n\n\n\n\nБ ъ д н и В е ч е р - 24. декември\n\n\n\nБъд ни вечер е един о т най-важните семе йни празници. Той е посветен на дом а\, огнището\, но и на умрелите предци-родственици\, които също се счит ат за част от семе йството.\n\n В различните к раища на страна та народът я нари ча Малка Коледа\ , Кадена вечер я\, Вечерня и Неядка. Дори самото наз вание на Рожд ественската н ощ — Коледа\, няма христия нски произход . В него се от криват срички от обр едите на древните трак ийци и южните славяни.\n \n \n\nПо стара тра диция\, преди да се нареди празничната трапеза на Бъ дни вечер\, ст опанинът на к ъщата запалв а специален пъ н в огнището\, наречен бъдник. Отначало разбърк ва с него огъня\, на ричайки: \"Колкото и скрици\, толко пиленц а\, шиленца\, теленца \, дечица в тоя дом! \" После поставя т ънкия край на дръ вчето в огъня\; та м то остава да т лее цялата нощ и да поддържа огъ ня жив. Дървото е крушово\, дъб ово или буков о. В предварител но издълбана в него дупка се сип ва червено вино\, т амян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огън я\, се запечатв а с пчелен вос ък. Така приг отвен коледния т бъдник\, нарич ан още коледник или прекладник\ , се смята за мир осан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на б ожествата. Т ози обичай е отглас от стари с лавянски вярвани я по нашите земи. С поред тях\, в деня\ , когато се очаква ло да се роди де те\, мъжът запа лвал осветен о дърво\, за д а прогони дух овете на умре лите преждевре менно бебета\, покойници\, зли орисниц и и вещери. Сл ед покръств ането българс кият народ зап азил този обич ай\, но палел миросан ото дърво в чест на раждането на Спасите ля.\n\n\n\nПо искрите от огъня пък се г адае каква ще е г одината. Колкото повече са те\, толк ова по-богата ще е реколтата\, кравите по-млечни\, а прасетата - по-тлъсти.\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n Празнична та трапеза се нарежда вър ху слама на з емята в югоиз точния ъгъл на ода ята под иконостаса. На трапезата трябва да и ма 7\, 9 или 12 ястия . Това са три от свещените числа на др евноюдейскат а Кабала. Гозб ите обаче са пос тни. Трапезата трябва да е от рупана с всички \, което се произв ежда в домакинство то: варено жито\, варен фасул\, сърми\, пълнени ч ушки с боб (или ориз)\, ошаф \, туршии\, лук\, чесън\ , мед и орехи\, вин о. В някои краища п равят също тиквени к\, зелник и малка пи та\, в която е скр ита паричка (на к огото се падне\, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла н а стаята се поста вя по един орех. Това се прави\, за да се осветят четирите краища на света.\n\n\ n\nПреди да започ не вечерята на Бъдни вечер\, най -старият мъж в дома прекадя ва трапезата. Вярва се\, че та мянът прогонва лакомите дявол чета от масата\, а силата на бащ а им Сатана и неговите пом ощници вещери\ , караконджоли \, магьосници от слабва. Така т ъмните сили н е могат да из вършат злинит е\, замислени в навечерието н а Коледа. Прекадяв ат се и всички помещения в къщата \, кошарата\, оборът. \n\n\n\n\n\n\ n\n\n\n\n\nСпоред ез ическите т радиции по нашите земи в навечерие то на Рождес тво Христово стопанката на дома трябва да залъже с погач а злия бог Коледо . Питката трябва да е кръгла или з авита като кравай\ , но замесена постн а\, без яйца и мляк о. Ако някой е ст орил в дома тежъ к грях през год ината\, отгор е й се намазва малко мед за омилостивяван е на злопаметния Коле до.\n\n\n\n Преди вечеря най-възра стният мъж в семе йството казва мол итвата \"Отче наш\"\, след което всички се прекръстват и казват \"Амин!\" . Празничният хляб в различ ните краища на България се нарича боговиц а\, вечерник ил и коледник. В християнски в ремена\, покан ата започва да важи за раждащ ия се Христос. Първото парч е се слага по д иконата на света Богор одица. Момите с лагат залък от боговицата под възглавницата си\, за да им се присъни мом ъкът\, за когото ще се омъжат.\n\n От те стото на погача та се пекат и ма лки кравайчета - колачета. С тя х се даряват коледарите на с ледващия ден. В секи трябва да о пита всички ясти я\, за да му върв и годината. Накр ая по избраните ор ехи се гадае ще бъд е ли здрав\; ако ор ехът е пълен\, ня ма да боледува. Докато трае вечер ята\, никой не тря бва да става от ма сата. Ако все пак с е наложи да я нап усне за малко\, върви приведен \, за да не повал ят караконджоли те житата и да не обрекат селото н а глад. От слама та\, върху коят о е вечеряла фа милията\, напрол ет се сплитат в енци и окачват на плодн ите дървета\, за да раж дат изобилно.\n\n\n\n Трапезата не се вд ига цялата нощ\, за да не избяга късметът. Вярв а се\, че когато домочадието заспи\, близки те покойници идват да вечерят. \n\n\n\n\n\n\n\n\"Станенине\, господ ине\,\n\nдобри сме ти гос ти дошли\,\n\nдобър сме т и глас донели\n\nниз хубав а\, долна земя:\n\nовци т и се изягнили\,\n\nвс и овчици ваклушатки\n\ nи овновци виторожки.\n \nСтаненине\, господине\,\n\nтеб е пеем\, домакине!\"\n\n\n\n \n\n Когато настъп и полунощ и Коле да\, тогава ще дой дат коледарите\, тогава ще се ро ди Христос\, н о и тогава според народните вярва ния\, започват М ръсните дни.\n \n Коледува нето замест ва древните езически п освещения н а младежите в зрялост. Споре д традицията к оледарите са с амо момци\, ко ито са готови за женене. К оледарите се пр едвождат от стане ник. Той носи обр едното дръвче - ябъ лка\, елха - клон със седем разкло нения\, на които е забучена варакоса на ябълка\, кравай\, черв ени конци\, зеленина\, м онети.\n\n\n\nОблечени в нови дрехи\, зам етнати с ямурлуци\ , с калпаци\, укра сени с чимширови китки\, пуканки\, н анизани на черв ен конец\, сушен и сливи\, стаф иди\, коледар ите обхожда т всички до мове. Стане никът изрича благословия\ , предназначен а за семействот о и къщата\; по сле дружинат а изпява пес ни и за все ки един по отделно. Ст опаните даряв ат богато коледар ската дружина — колац и\, дребни пари\, месо\, сл анина\, брашно\, боб\ , лук\, вино и оре хи. С част от събраното на следващия де н коледарите си устройват у гощение\; друг а част продават и даряват парите за цъ рквата\, училището или чи талището.\n\n\n\n Вярва се\, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва\; т ова обаче мога т да видят сам о праведниците . На Коледа чов ек може да си пожелае каквото поиска\, же ланията се сбъдват.\n\n\ n\nТази чудесна и подробна статия е взета от margaritta.dir.bg\, с малки съкращения и допълнения.\n \n\n\n\n\nИменници: Евгени\, Е вгения\, Бисер\, Бисера\, Бистра\, Божин \, Божана.\n DTSTART:20071224T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151224T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Игнажден (20.12) DTSTAMP:20100516T183140Z SEQUENCE:1 UID:81-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\n\n\"Замъчи с е Божия майка от Игнажден до Коледа\,\n\n та си роди млада Бога.\"\n\n/народна песен/\n\n\n\nИ Г Н А Ж Д Е Н - 20 декември\n\ n\n\nНародът вярв а\, че от Игнаж ден започва Новата година и коледните п разници. В Из точна Българи я на този ден е първа та Коледна вечеря. Т рапезата е изцяло пос тна.\n\n Най-характе рен за празника е обичаят \"полазван е\". От това кой щ е влезе пръв в къщата на Игн ажден се гадае к аква ще бъде и сл едващата година. Ако сполезът е до бър\, то и в къщат а през цялата го дина ще има късме т и успех във всич ко. Ако той не е късметлия\, пр ез годината ня ма да има благ ополучие за до ма и главно в стопанството. Ако човекът е д обър и сполезът му през годинат а е бил щастлив\, го благославят и го канят на сл едващата година п ак да е сполазник. В случай\, че сп олезът се окаж е лош и в къщата през цялата г одина е имало н есполуки и нещаст ия - такъв сполез с е изпраща с хули и р угатни: \"Кракът си да бе ше счупил\, но да не беше идвал.\"\; \"С очите да беше ослепял\, та да не беш е видял вратата.\"\n \n Когато спол азникът влезе в двора той поз дравява с нова та година и пре ди да влезе в къщ ата взима от др ъвника една шум ка (дъбова пръчка ). С тази пръчка т ой разбърква огн ището и пожелава: \"К олко искрици\, токова яренца (агънца \, тел енца \, кончета …) \". В много села полазникът на й- напред сяда върху донесе ните от него п ръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави\, за да мътят квач ките през годината и да дойдат по-скоро год ежници\, т.е момци за м омите.\n\n След то ва на сполазникъ т дават сито с пш еница и с него той поръсва из къщата\ , като пожелава (благ ославя): \"Да се роди дето рало ходи\; дето ходи и не ходи !\".\n\n За благос ловията си по лезникът е обси пван с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза\, кърпа \, чорапи или ка дена вълна.\n\n Много пъти к ъщата се сп охожда от н якои домашн и животни. На родът посрещ а такива полез ници с радост и благодарност . На животното с е дава хляб за подарък и неговият полез се смят а за добър знак.\n\n На този ден\, к ойто от стопа ните излезе пр ъв от къщата\, о безателно ког ато се върне тря бва да внесе п ръчки\, които слага зад вра тата. След то ва стопаните замесват тест о за колаци. О т замесеното те сто откъсват мал ко и на някоя гре да правят от него кръст - да бяга всяко зло. Правя т толкова колаци\, ко лкото са членовете на семейството.\n\n В Ловешко мома\, к оято иска да разб ере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника\, сяда на него и се посип ва с ечемик като н арича: \"Който ми е н а късмет да дойде н ощес да се женим зае дно !\". После става и взема в едната с и ръка трески\, а в другата ечеми к и влиза в къща та. Треските оставя край о гнището\, а еч емика поставя п од възглавницата с и. Който сънува през нощта\, за него ще се омъжи. Жени\, коит о не са родили\, на този ден спазват забраната да не работят\, за да е по-леко раж дането им. Преди изгре в жените изми тат комините и изхвърлят са ждите заедно с метлата\, посип ват от каденот о жито и пепел около къщата. Това правят за предпазван е от магьосници \, които обират чуждото благо получие. За лек и маги я се извършва обичаят Вард ене(пазене) квас.\n\n\n\n\n\n Обредната трапез а се състои от ошав\, ва рена царевица\, жито\, про со\, орехи\, боб\, зеле\, лу к\, чесън\, туршия от п ипер\, пита с мая (без ук раса)\, кравайчета\, карт офи с ориз\, булгур.\n \n\n\nНа този ден с е почита паметт а на Свети Игнат ий Богоносец. Той е роден и живял през ІІ век. Св ети игнатий е един от много то ученици на Йоан Богосл ов. През сво я съзнателен живот той е за емал архиепис копската катед ра на гр. Анти охия. Но той е з астигнат учас тта на повечет о ранни христи яни\, т.е. всл едствие на г оненията сре щу привържен иците на тази нова религия и Св. Игнатий н амира своята мъченическа смърт. Той за гива на сцена та на римския колизеум разк ъсан от диви зверове. Това ст ава по време на управление то на император Траян Дец ий ( 249-251г. ).\n\nПовече за Свещеномъченик Игнатий Богоносец\n \n\n\nПразнуват имен ден всички с име на Игнат\, Пламен\, Огнян.\n\n DTSTART:20071220T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151220T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Международен ден на мигранта (19.12 ) DTSTAMP:20100516T183134Z SEQUENCE:1 UID:82-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Международен ден на мигранта\n\n\nОб явен от Общото събра ние на ООН на 4 дек ември 2000 г. по п редложение на Ик ономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС). На 18 декември 1990 г. е приета Международн а конвенция за защита на правата на рабо тниците-мигранти и на членове те на техните семейства. \n\nkalendar.dir.bg\n DTSTART:20071219T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151219T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Данаиловден (17.12) DTSTAMP:20100516T183128Z SEQUENCE:1 UID:80-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\nДанаиловден - 17 декември\n\n\n\nВ х ристиянските л егенди Даниил е пуснат в ямата\, където лъвът вм есто да го разк ъса\, кротко го лизнал с език . Той символ изира личностт а на Христос\, обезо ръжила смъртта и и зкушението от греха. \n\n\n\nПочитат го вси чки бременни жени и жени\, които им ат малки деца. Пъ рвите месят пит ки\, които разда ват на комшиите\, да е плодовита годината и лесно рожба да добия т.\n\n\n\nПовече за с в. пророк Дана ил може да пр очетем тук. Т ой предсказва п оявяването на Ису с Христос като Сп асител и че то ще бъ де 490г. след разруш аването на Йерусали мския храм.\n\n\n\nПраз нуват всички с имен ата Даниел\, Данаил \, Даниела. \n\nИмето идва от староеврейски еик и означава \" Бог ми е съдник\".\n\n DTSTART:20071217T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151217T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Световен ден на тангото (11.12) DTSTAMP:20100516T183122Z SEQUENCE:1 UID:119-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\nСветовен ден на т ангото - 11 декември\n \n\n\nПървоначално 11 декември е обявен за Национален ден н а тангото в Арженти на през 1977 г. По- късно този ден се превр ъща в междун ароден ден заради огро мната популярнос т\, която си спечелва т южноамерикански т анц и музика.\n\n\n\nПод танго се разбир а видът музика\, песен и танц\, възникнал пр ез втората пол овина на ХІХ ве к в средите на простолюдието в Буенос Айрес ( Аржентина) и Мо нтевидео (Уруг вай). С течени е на времет о тангото д обива по-в исок социален ста тус и огромна популярнос т на няколко континента.\n\n\n\ nПрез 1902 г. в Париж вече и ма 100 школи\, в коит о се учи танго\ , а десетина го дини по-късно танцъ т става много популя рен в цяла Европа. Ду мата tango е с неясен произход и има много значения. Част от тях са: танц на прост олюдието в село то или града\, вид перкусионен инструмент и танцът\, к ойто придружава удря нето му\, от mtango\, к оето в африканск ия език кимбунду означ ава кръжец\, затворен о място\, от shangó\, б огът на мълниите в митологията на Йоруба\, Нигерия \, място\, къдет о свирят и т анцуват негри те и много друг и значения. Клуб овете и събираният а\, на които се танцува тангото\, се наричат милон га.\n\n\n\nНа Денят на танг ото - 11 декември\ , са родени и две от най-известн ите личности в ист орията на тангото – пр ез 1890 г. е роден певецъ т Карлос Гардел\, а пре з 1899 г. – цигуларя т Хулио де Каро\ , който е един от го лемите иноватори в историята на танго музиката.\n\n\n\nКар лос Гардел е пъ рвият\, който п оставя текст в тангото и е написал хиля ди песни. Музи ката на Карло с Гардел обхва ща радостта\, трагедията\, дълбочината и страстта на жи вота. Неговите п есни разказват за л юбов\, ревност и страст\, за жив ота такъв\, какъвто е.\n\n\n\n\n\nизт.: entertainment.b post.bg\n\n DTSTART:20081211T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151211T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на правата на човека (10.12) DTSTAMP:20100516T183115Z SEQUENCE:1 UID:79-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\nДен на правата на човека - 10 д екември\n\nМ еждународна та общност отбе лязва Деня на пра вата на човека всяк а година на 10-ти декемв ри. Това е деня\, на ко йто през 1948г. Об щото събрание на ООН приема \"Всеобща декларация за пр авата на човека\".\n\n DTSTART:20071210T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151208T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Студентски празник (8.12) DTSTAMP:20100516T183107Z SEQUENCE:1 UID:78-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\nСтудентски пра зник - 8 декември\n\n\ n\nСтудентският празн ик се чества в Българи я на 8 декември.\n\n\n\nЧества нето му започва през 1903 г. по повод на 1 5-годишният ю билей на Соф ийския универ ситет\, датата става празни к на всички с туденти в Бъл гария. Решен ието за празни ка е взето от Академични я съвет на университета н а 30 ноември 1902 г.\n\n\n\nПраз нуването е отменено сле д 1944 г. и е заменено със 17 ноември\, когато е Международният ден на студентите.\n\n\n\nПрез 1962 г. празникът на университет а на 8 декември е възстановен. На засед ание на Съвета на рект орите на 28 октомври 1 994 г. е взето реше ние 8 декември да бъде неучебен ден и празник на българск ите студенти.\n\n\n \nТова е денят\, в който Бъ лгарската п равославна църква по стар стил е отбелязв ала паметта на све ти Климент Охридс ки (25 ноември нов стил)\, счита н за един от покров ителите на българското висше образов ание.\n\n\n\nУИКИ\n\n DTSTART:20071208T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151208T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Никулден (06.12) DTSTAMP:20100516T183058Z SEQUENCE:1 UID:118-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\nН И К У Л Д Е Н - 6 деке мври\n\n\n\nТова е е дин от най-голем ите семейни празн ици\, чествани през зимата. \n\nПраз никът е посветен на Свети Никола - покровител на моретата\, на м оряците и риб арите. За свой па трон го почитат с ъщо и банкерите и търговците. \n\nПочита се п аметта на Св ети Никола Ми рликлийски Чудот ворец\, наричан още и Николай Угодник. Роде н е през 3-и век в Па тара (дн. Мала А зия)\, след правед ен монашески жив от е избран за архиеп ископ на гр. Мир\, Ли кийска област. Уми ра през 342 г. Свет ите му мощи дне с се намират в италианския г рад Бари. Още в детството с и Св.Николай е пример на доб родетелност и аскетизъм. П рез целия си живот се отка зва от материа лните облаги и ги раздава на б едните. След изби рането му за епи скоп на Мира\, в Югозападна Мала Азия\, до бродетелните му дела непрес танно се множа т. По време на пътуването му до Божи гроб с илна буря заст ига кораба и уб ива един от мо ряците. С кро тка и искрен а молитва къ м Бога Свети Николай успо коил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудод ейни епизоди със светеца \, които чрез разказите на моряците придобиват голяма попул ярност. Св.Николай за вършил тихо и блажено зе мния си живот през 342 г. \n\n\n\nСлед смър тта тялото му останало нетленно и излъчва ло струи на благода тни изцеления и чудеса . През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари\, Итали я\, където в негова пам ет се устро йват специ ални църков ни тържества в продължение на няколко дн и. Християнск ият култ към Св. Никола възниква и се разпростран ява в пределите на Византийската импе рия през VІІІ - ІХ в ек\, а от там в страните на Западна Евро па. Векове н аред църква та отбелязв а празника н а Св.Никола с тържествено богослужение. В народните в ярвания той пла ва на златен кор аб\, който вина ги пристига там \, където имат н ужда от чудотв орната му десн ица. На него Бо г е отредил с илата да усм ирява бурите и морските с тихии и да спа сява изпаднали те в беда сиромаси . Поверието казва\, че когато се прав и нова лодка\, в нея трябва да се вгра ди икона на Св.Ни колай. Вярва се\, че тя пази лодк ата от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите из лизали по време на морска буря на брега и я п отапяли до тр и пъти във водат а като заклинан ие да се върнат мъжете им живи и здрави. В ми налото и риба рите не излиз али в морето без молитва пред иконата на Св.Нико лай за неговото з астъпничество.\n\ n\n\n Задължителн о за обредностт а на този ден е приготвянето на риба. Обикновен о рибата\, която с е приготвя е шаран\ , защото според пове рието той е \"слуга н а св.Никола\". Леге ндата гласи\, че ве днъж\, когато св. Никола излязъл с лодка в морето\, се извила буря и пробила лод ката. Св.Никола хванал един ша ран и с него запуш ил пукнатината. Т ака той и спътниц ите му се спасил и.\n\n При почист ването на рибат а жените внимават люспите да не пада т на пода\, защото с е вярва\, че ако н якой стъпи върху тях\, той се разб олява и умира. К остите се изгар ят\, закопават се в земята ил и се хвърлят в реката. Теме нната костиц а пришиват в шапките на децата за предпаз ване от болести и уро ки. \n\n\n\nТрадици онните ястия \, които трябв а да присъства т на никулденска та трапеза са риб ник (пълнен шаран в тесто - пече обви т в тесто\, разпле скано и намазан о с олио. По не го се правят шарки или се налепват тес тени пръчици и топчици\, изобра зяващи гръбнака и опашката на шарана \, очите му.) и обреде н хляб\, като във всяка къща трябв а да са по два. Об редните хлябове в чест на светеца с а: боговица\, светец \, кравай\, паракл ис и никулски хля б. Част от тях се раздава на съсед ите и така може да се прецени\, коя домакиня е най-добра в приготвян ето им. Остан алите ястия на никулденската тр апеза са постни чушки\ , пълнени с ориз\, сарми\, ца ревица\, зрял фасул.\n\n\n\n\n\nпо материали от: calendar.dir.bg.com и bgkulinar\n\n\n\n\nНикулде н\, 6 декември\, е и празн ик на град Бургас. \n\ n\n\nИмен ден празну ват всички с имена Никола\, Николай\, Н иколина\, Ненка\, Нина.\n DTSTART:20081206T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151206T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Световен ден за борба с ХИВ/СПИН - 1.12 DTSTAMP:20100516T183049Z SEQUENCE:1 UID:77-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\nСВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ХИВ/СПИН - 1 ДЕКЕМВ РИ\n\n\n\nИстория.\n\nКакво е ХИВ? Какво е СПИН? К аква е разликата.\n \nКак се предава ХИВ?\n\nКабинет и за анонимно и безплатно изслед ване и консултиране за ХИВ/СПИН ( КАБКИС) в страната\n\n DTSTART:20071201T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151201T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Андреевден (30.11) DTSTAMP:20100516T182952Z SEQUENCE:1 UID:76-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\nАндреевден - Св. Апостол Андрей Первозв ани - 30 ноември\n\n\n\n\n \nСв. Апостол Ан дрей Първозва ни и неговият брат Петър (Си мон) били пр ости рибари и живеели край Тивериадското езеро. Апостол А ндрей бил учени к на св. Йоан К ръстител\, кой то един ден му посочва минава щия наблизо Иис ус от Назарет и м у разкрива\, че Той е очакваният от юдеите меси я. Ап.Андрей от ива при Христа \, първи чува Н еговите спасит елни думи и пър ви ги приема дъл боко в душата си. Той първи по вярвал в Сина Божий и става първият христ иянин. Още в н ай-ранната си младост те се присъединили към общността на Йоан Предт еча. До края на жизнени я си път А постол Андрей проповяд вал Христо вото учени е сред балкан ските причерн оморски народи и най-вече сред с китите. Умрял в мъки и страда ния\, разпънат на кръст с формата на буквата “Х” в гръц кия град Патра.\n\n\ n\n Народът нари ча празника Ед рей\, Едринден или Мечкин д ен. Според н ародните въ згледи и по знания в об ластта на а строномият а на този ден започва нараств ането на деня. Б ългарската пог оворка гласи\, че \"На Едрей де нят започва да наедрява колкото едно просено (жи тно\, маково или синапено) зърн о\". Тази предс тава обуслав я поредица от обредни дейс твия\, които целят оси гуряване на плодородие и изобилие п рез идващата стопанска го дина. Още в н авечерието на празника или в настъп илото ранно ут ро всяка домакиня приготвя вариво от цар евица\, жито\, фасул\, лещ а\, ечемик\, овес и пр. Това се прави\, за да едреят п осевите\, тъй както наедрява т сварените зър на. От варивото яд ат всички. От нег о се дава на дом ашните животни\ , за да е добър п риплодът им. Же ните раздават от вар ивото из махалата\, з а да е плодовита годи ната.\n\n\n\nВ бълга рските земи на север от Балкан а\, Андреевден се почита като празни к на мечките\, поз нат под името \"М ечкин ден\". С поред народ ното предание някога св. Ан дрей бил само тен отшелник в планината. Та м обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра\, впрегнал го в ралото вместо вола и така г о подчинил на волята си. Отт огава яздел м ечката и обраб отвал земята с и с нейна помощ. Затова светецъ т се тачи като патрон на меч ките\, като т ехен покрови тел. Преди и згрев слънц е на Андрее вден най-въз растната жена в семейството взема шепа вар ени зърна и фил ия хляб и ги х върля нагоре в комина или върху п окрива на къщата със заклинанието: \"На ти\ , мецо\, кукуруз\, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!\"\n\n\n\n\n\nпо материали от geocities.com\n\n\ n\n\nПразнуват своя имен ден всички с имената Андрей\, А дриана\, Андриана.\n DTSTART:20071130T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151130T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Св. Александър Невски (23.11) DTSTAMP:20100516T182944Z SEQUENCE:1 UID:75-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\nСв. благоверен кн яз Александър Невски - 23 ноември\n\n\nСв. Алек сандър Невски е род ен през 1220 година . Живял по врем ето\, когато р уските земи б или под тата рско владичес тво. Св. Алекс андър бил кн яз на Новго родската об ласт. По вре ме на негов ото управле ние шведски ят крал с мно гобройна вой ска се отправ ил на поход сре щу Новгород. К няз Александъ р поел защитата на града си\, ка то възложил в сичките си надеж ди за победа на Бога. Двете арм ии се срещнали при р. Нева. Нов городският кн яз с Божия помощ уд ържал славна победа\, з а която бил наречен \ "Невски\". \n\nПо-къ сно св. Алек сандър бил ут върден от тат арския хан за велик княз В ладимирски\, Киевски и Новгородски . Тогава той станал еди нствен защитн ик на правосла вната вяра и народа против татарите. Но св. княз действал не с меч\, а с мъ дрост и търпен ие. Св. Алекса ндър управляв ал десет години и за това време направил много добри дела за в ярата\, Църквата и народа. Св. Александ ър Невски предал Богу дух на 14 ноември 1263 година на 44-г одишна възрас т. Бил погребан в съборната църкв а в манастира \"Рож дество Богородич но\"\, близо до гр. Владимир. На гроба му ста вали множест во чудеса. Пр и император Петър Велик и мощите на св. Алексан дър били тъ ржествено п ренесени в Петербург и положени в пос троената в нег ова памет Алек сандро-Невска л авра.\n\nПри по сещението в Москва църко вната делегац ия\, водена от Б ългарския патри арх Максим\, полу чи безценен дар - частица от мо щите на св. кн яз Александъ р Невски. Ве ликият руски княз се прос лавил като смел защитн ик на правосла вната вяра и св оя народ от на шествията на т атарите. В края на живота си пожелал да приеме монаше ство. Мощите му се съхран яват в Александр о-Невската лавра\, к ъдето извършват много чудеса. На 18 октомври 1998 година\, след св. Литургия\, с тържестве но литийно ш ествие от Си нодалната па лата\, богато украсената ракла с част ицата от мощ ите на свет еца бе пренес ена и положен а за поклонение в Патриаршеската катедрала \"Св. Александър Невски\".\n\nизточн ик: pravoslavieto.com\n\nПренасяне м ощите на св. Александър Невски - 30. август \n\n DTSTART:20071123T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151123T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Св. вмчца Екатерина (24.11) DTSTAMP:20100516T182938Z SEQUENCE:1 UID:74-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\nСВ. ВМЧЦА ЕКАТЕРИНА - 24 ноември \n\n\n\n\n\n В голяма част от етническат а ни територия празникът е в ч ест на болестт а шарка и на бол естта бяс. То ва е празник ът на света Екатерина\, която прав ославната църк ва почита като ве ликомъченица\, п окровителка на ма йките.\n\n Женит е приготвят пре сни питки и нам азани с мед ги ра здават на близки те хора - за предп азване от шаркат а\, за здраве\, благополучие и за света Катери на. Някъде захранват и кучетата с тази пит а\, за да не ги хваща бясът.\n\n Именничките посрещат гости в домовете си. \n\nС чита се\, че по кровителства апологетите\, занаятчиите\, които работят с колело ( грънчарите\, преда чите и т.н.)\, архиви стите\, умиращите хора\, момичетата \, юристите\, точ иларите на нож ове\, адвокатит е\, библиотекари те\, библиотеки те\, механиците\, мелничарите\, ф илософите\, проп оведниците\, пис арите\, секретари те\, старите моми\, стенографите\, учениците\, учит елите\, теолозите\, Сорбоната (при католицит е)\, неомъжените момичета. \n\n \n\nСвета великомъчен ица Екатерина \n\n \n\ n\nПо време на цару ването на импер атор Максимиан ( ІV в.) живяла в гра д Александрия една д евойка от царски род н а име Е к а т е р и н а . Майка й била хри стиянка\, но ск ривала вярата си\, понеже п о това време жестоко гон ели християните. Екатерина била девойка с рядка мъдрост и красота . На 18 години тя познавала книгите на философи и пое ти\, изучила и ле карската наука.\ n Богати князе искали ръката на красивата Екате рина\, но тя отказва ла на всички\, а на близките си казвала : \"Ако искате да се омъжа\, намерете м и момък\, който д а бъде равен на ме не по благородство \, богатство\, красота и ученост!\" Такъв мо мък нямало.\n\n В околностите на града се криел един пустинник\ , човек със све тъл ум и правед ен живот. той б ил духовен бащ а на Екатеринина та майка. При него тя завела и еднич ката си дъщеря\, за да й даде до бри съвети. Ка то видял мъдр остта на дево йката\, старецъ т решил да я обърне к ъм познанието на ис тинския Бог и й казал :\n\n — Аз зная един чуден Момък\, Ко йто те превъзхо жда във всичко\; красотата Му е по-свет ла от слънчевото с ияние\; премъд ростта Му управл ява целия свят\; богатството Му се дели постоян но\, но от това н е намалява\; благоро дството Му е неизказа но\; няма подобен Нему!\n\n Екатерина се смутила: \n\n — А чий син е този момък\, когото ти тъй хвалиш? — п опитала девойката .\n\n — Той няма б аща на земята — казал пусти нникът. — Той се е родил по чу десен начин от пресвета и пре чиста Дева. Тя останала безсм ъртна по душа и тяло и е възнес ена на Небето\, къде то ангелите й се покла нят като на царица.\n\n Старецът й казал още\, че тя ще види Момъка\, ако из пълни Неговит е повели. Той й дал една и кона на пре света Богоро дица с божест вения Младенец и й заповядал да прек ара нощта в молитва пред нея.\n\n Ек атерина послуш ала стареца. Ум орена\, тя заспала молейки се и вид яла чуден сън. Пр исънило й се\, че Небесната Ца рица стои пред нея и държи на ръце Младенец а\, от Когото и злизат слънч еви лъчи. Но напразно Ека терина се стар аела да Го пог ледне — Той от връщал от нея Своя светъл ли к. Божията Ма йка Го карала да погледне девойк ата\, но Младенецът отговорил\, че тя е безобразна\, безумна и бедна\, поради което не иска да я погледн е. \n\n Чудният сън поразил девойкат а. Щом се съмнало\ , тя отишла при ст ареца\, паднала при тозете му и поискала съ вет и помощ. С тарецът подроб но й разказал за истинската вяр а\, за райското блаженство\, за гибелта н а грешниците. Учената и мъ дра девойка с коро разбраал истината\, по вярвала от в сичкото си сър це и приела от стареца светото кръщение. Върнал а се у дома с обно вена душа\, моли ла се дълго и зас пала уморена. В съня си пак в идяла Божият а майка\, но сега божествени ят Младенец кротко и милостиво погледн ал девойката. \n\n — Сега тя е тол кова богата и пр емъдра\, колкото по-рано бе бедна и неразумна. Искам тя да бъде Моя нетлен на невяста. \n\n Мла денецът й надянал чуд ен пръстен и й казал: \"Н е търси земен годен ик!\"\n\n В това в реме в Алекс андрия прис тигнал безза конният цар - гонител на християните . Изпратил г лашатаи да свикат нар ода на езиче ски празник . Когато запо чнало жертвоп риношението в храм а\, Екатерина отишла\, поклонила се на царя и казала: \"Не те ли е срам\, царю\, да с е молиш на идол и! Познайте ис тинния\, безна чалния и безкра йния Бог! Чрез Не го царете царуват и светът стои. То й не обича жертви\, но иска ние да живеем п о Неговите заповед и\".\n\n Царят с е разгневи л и след жер твоприношен ието заповяд ал да доведат девой ката при него. На в ъпросите му тя отгов орила:\n\n — Името ми е Екатерина. Аз съм дъщеря н а княза\, койт о царуваше пре ди тебе. Изучи ла съм всичка та човешка мъ дрост\, но по знах непълнот ата на земното учение и станах н евяста на Христа Бога\, Който каз а чрез пророцит е Си: \"Ще погу бя мъдростта на мъдрец ите и ще отхвърля разума на разумните\" (Ис. 29:14). Самата аз съм земя и прах\, но Бог ме н адари с красота \, за да познаят лю дет силата на Тв ореца\, Който и н а земния прах мож е да даде красота и мъдрост. А тия богов е\, които вие почитате са нищожни и лъжливи. \n\n Царят се разгнев ил\, но прекъснал с пора\, защото смята л\, че не подобав а на цар да спори с жена. Решил об аче да събере м ъдреците и учени те\, за да оспор ят думите на д евойката и да я изобличат в заблуждение. М ного народ се с ъбрал да слуша пренията за вярата. С ду ми на фило софи и поет и Екатерин а оспорвала лъжливостта на езическит е богове. Накрая ра зказала за живота и смъртта на Иисуса Христа.\n\n Мъдре цът слушал уд ивен и се приз нал за побед ен. Другите се отказал и да продължа ват спора. Мъ дреците зап очнали да пр оповядват и стиския Бог\, Комуто се по кланяла Екат ерина. Приели мъченическата смърт с радос тта\, че мъчението щ е им отвори вратата на Царството небес но.\n\n Царят обач е не се отказ ал от намерен ието си да уб еди Екатерина . Нейната чудна красота му вну шила грешна любо в. Всичко й предлаг ал той - и половина та царство\, и дар ове\, почести и с лава. Било напраз но. Заплашил я с ъс страшна смър т. Тя казала\, че нейните страд ания ще доведат мн ого люде до Бога и ще им отворят неб есното царство.\n \n Започнали же стоки мъчения . После я затво рили в тъмница. Дълго лежала в затвора света та мъченица. Ведн ъж\, когато царят отсъствал от г рада\, царица Авг уста\, неговата жена с помощта на Порфирий\, е дин царски при ятел и стотник се срещнала с де войката\, Разг оваряла с нея за страха от мъчения\, з а християнси кте писания. Екатерина й обяснила Хр истовото учен ие. Заедно с ца рицата думите й слушали Порфир ий и войниците\, които ги пазели . Всички те повярвали в Христа и се простил и с девойката. \n\n Когато царят се върнал\, всичк о започнало от начало - обеща ния и заплахи\, прелъстителни думи и ужасни мъчения. Яростт а на царя се нас очила и към ца рицата. Отсек ли й главата с меч. Порфир ий заедно с повярвалите войници погреб*л и честното тяло н а царицата и при знали на царя\, че и те са християни. Вс ички били наказан и със смърт.\n\n За последен път пови кал царят Екатерин а и й казал: \"Ти пр елъсти жена ми\, т и погуби и мъжеств ения воин и смути народа. Но аз ще ни простя\, ако се по клониш на боговете \, защото ми е жал да те предам на с мърт. Ще раздел я с теб богатств ото си\, ще живееш в богатство и уд оволствия\, които никой не е изпит вал\". Усилията м у били напразни. Ца рят заповядал да я предадат на смърт.\n\n Всички плачели и ж алели за Екатерина . \n\n Войник отсякъ л главата на све тата девойка. Това станало около 305 г . Преданието ра зказва\, че ангели взели тялото й и го отнесли на Синайс ката планина.\n\n След повече о т два века по дир смъртта на мъченицата \, братята от Си найската обите л намерили главата и едната й ръка\, и пренесли тия свети м ощи в храма\, който се н амира в тяхната обител.\ n\n\n\n\nпо материали от е-с писание \"Маргарита\ "\n\n\n\nПразнуват всички с имената Е катерина\, Катерина\, Катя. \n DTSTART:20071124T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151124T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Международен ден без тютюнопуш ене (20.11) DTSTAMP:20100516T182931Z SEQUENCE:1 UID:73-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n2О НОЕМВРИ - М ЕЖДУНАРОДЕН ДЕН БЕЗ ТЮ ТЮНОПУШЕНЕ\n\n\n\n\n\ n Международни ят ден без тютюнопуш ене се отбелязва за първи път през 197 7 г. в САЩ. Отто гава по инициати ва на Американска та общност за борб а с рака (ACS) еж егодно все ки трети ч етвъртък на месец ноемв ри се органи зира кампан ия срещу тютю нопушенето\, която дава въ зможност на мил иони хора да се откажат от пуш енето поне за един ден. Таз и кампания има за цел да предост ави подро бна информа ция за ефек тивните мет оди за отказва не от тютюнопушен ето и от употребат а на тютюневи изде лия.\n\n Между народният д ен без тютюн опушене е приет офи циално от Междунаро дния съюз за борба с р ака (UICC) и се отбел язва в много ст рани по света. В България за първи път той е отбел язан през 1990 г..\n\n Данните от различни пр оучвания со чат\, че тю тюнопуше нето в Българ ия достигна през последните годи ни своя “критиче н праг”:\n\n- Н епрекъснато нараства процентъ т на пушачите\, особе но на тези във възрастта до 18 г. и на младите же ни. \n\n Относителният дял на пушачите само за периода 1996- 2001 г. нараства от 35.6% на 40.5% . Делът на пушачите сред женит е от 16.7% през 1986 г. нараства на 23.8 % през 1996 г. и достига 29.8% през 2 001 г.\n\n- Увеличава се интензивността на тютюнопушенето. \n\n Сред мъжете и жени те се е удвоил делът на тези\, които пушат 20 и п овече цигари на ден.\ n\n- Нараства пр оцентът на пас ивните пушачи\, к ато това има много тежки последици\, особено за децат а. \n\n Резул татите от н ационално изс ледване върху пасивнот о тютюнопушене сочат\, че за периода 1987-1989 г . относителният дял на децата\, пасивни пушачи\ , е средно 67% за страна та.\n\n- Снижава се дол ната възрастова гра ница на пропушване. \n\n\n\nизточник : Офици ален сайт на Министерство на здраве опазването\n DTSTART:20071120T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151120T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Св. Архангел Михаил (Архангелов ден) - 8.11. DTSTAMP:20100516T182924Z SEQUENCE:1 UID:72-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\nСъбор на св. Архангел Мих аил и другите небесни б езплътни сили (Архангел овден) - 8 ноември\n\n\n\n \n\nПравославнат а Църква вярва\, че всеки човек и ма свой ангел–па зител\, който се мол и за него на Бога \, съветва го да върши добри дел а\, внушава му б лагочестиви м исли и скърби з а него\, когато греши и забра вя Божиите запо веди. Това вярва не е основано на думите на Самия Христос\, Който\, посочва йки децата\, казал на у чениците Си: \n\n\n\n\" Гледайте да не пр езрете едного от тия малките\, за щото\, казвам ви \, техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец небесен!\ " (Мат. 18:10).\n\n\n\nВ молитва та към ангела–хранител ние казваме: \n\n\n\n\"Све ти ангеле\, който си ми даден от Бога\, добри мой пазителю\, \n\nмол я ти се\, избави ме от всяка кви напасти\, спаси ме о т скърби!\" \n\n\n\nА при всяка служ ба на просителна та ектения ние мол им Бога да ни даде \"мирен ангел\, верен наставник\, пазите л на нашите души и т ела\".\n\nЦърквата е определила то зи ден в чест на светите ангели и най-вече на св . Архистратиг Михаи л\, когото счита за вожд на небесните сили. \n\nЕдин от вишите анге ли – Денница (Ис. 1 4:12) се възгордял и чрез своето п адане увлякъл множество други духове\; но всичк и ангели\, под началството на св. Архистрити г Михаил\, които останали верн и на Господа\, п родължавали да Му служат и да възпяват славата Му. Според цър ковното предан ие\, разказващо за служениет о на Архистрати г Михаил\, той е участвал в много староз аветни събития . По време на и зхода на изра илтяните от Ег ипет той ги е пр едвождал във вид на облачен стълб през деня и като о гнен - през нощта . Чрез него се е явила силата \, унищожила египтяните и фараона\ , преследв ащи израил тяните. Архистрат иг Михаил защитав ал Израил във всич ки бедствия. \n\ nКанонът пред ставя св. Арх истратиг Мих аил като вожд на небесните сили и борец против духове те не тъмнината. Поради това той се изобразява с коп ие в ръка\, а с крака та си тъпчещ дявола. \n\nЕ тимология на името - Михаил - (евр.) - \"който е като Бог\"\n\n\n\n\n\ n\n\n*Народни вярвани я\n\nВ народните представи той е млад и хубав м омък\, който оли цетворява смъ ртта\; вади душите н а умрелите\, затова го наричат душевад ник.\n\n Неговият д ен се почита не само от старите хо ра\, които биха пожел али бърза и лека смърт \, но и от всички останал и.\n\n В повечето къщ и колят курбан - о вен\, който се угоява още от лятото за т ози празник и омесват об редни плябо ве. Свещеник прекажда гозб ите и чак след това стопанки те раздават от тях по съседи и близки хора. После всички сядат на трап езата и празн икът започва. В отделни краищ а той съвпада с обредите и обич аите светец (сл ужба)\, посветени на домашния патрон\ , закрилник на с емейството.\n\n Някъде на Ар хангеловден правят задушница - помен на умрелите роднини и раздава т жито и питки. \n\n В народна среда е разпространено вярва нето\, че той \"вади душ ите с нож\"\, а също че е млад и кр асив. Всъщно ст тези пре дстави не са нищо друго освен потв ърждение н а фолклорна та диалектик а\, която възп риема смъртт а като межди нно звено между два живота. Зат ова и нейната уродливост изч езва\, за да б ъде заменена от к расотата и споко йствието\, пред хождащи вечнос тта.\n\n Так а народни ят светог лед актуали зира древния митологичен тричлен живот- смърт-нов живо т\, спрямо койт о раждането на този свят е смър т по отношение н а отвъдното\, а смъртт а тук е раждане в с вета на предците. \n\n Израз на дълб ока житейска философия откр иваме и във факт а\, че в много краища Арха нгелов ден е избран за пра зник на светец а-покровител. Про личава известно \" надхитряне\" със с ъдбата в това\, ч е закрилник на д ома (и живота) става с мъртта\, олицетвор ена от св. арханге л Михаил.\n\n П оради това отношение то към светец а граничи с е зическото п реклонение в древните кул тове\; на него са посветени жервоприношен ията (животинс ко и житно)\, него вото име се сп оменава на дома шните трапези\; на него се моли цялото семейство - за здрав е и плодородие през годината. \n\n\n\ n\n\n\n\nпо материали от pravoslavieto.com и margaritta.dir. bg\n\n\n\n\n\n\nАрханге ловден е проф есионалният праз ник на полицията и всички нейни служи тели.\n\n\n\nПразнува т имен ден всички с имената Ангел\, Ангели на\, Михаил\, Михаила\, Га враил\, Радка\, Радко\, Ра нгел\, Райчо\, Райна\, Огнян\, Пла мен\, Емилия\, Емил\, Милен\ n\n\n\n\n\n* Кои са друг ите ангели в п равославното християнство?\ n\nАрхангел Гавр иил според Св. П исание е извести тел на тайните Бож ии\; Рафаил - церит ел на недъците\; У риил - просветит ел на душите\; Сал атиил - се почит а като молител и застъпник пред Б ога\; Йехудиил - прославя Господ а\; Варахиил - по дава Божиите б лагословения.\ n\nВсички ангел и се смятат за пазители на човец ите и Църквата се обръща към тях с молитва - \"Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни из бавят от беди\".\n\n\n DTSTART:20071108T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151108T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на народните будители (1.11) DTSTAMP:20100516T182917Z SEQUENCE:1 UID:71-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\nДен на Народните будители - 1 ноемвр и\n\n\n\nДенят на народните будители в ъзниква в тр удното врем е на душевна разруха сле д Първата с ветовна войн а. За българс кото обществ о е рухнал въ зрожденският идеал. За мн озина е ясн а реалната з аплаха от ра зпадане на националнат а ни ценностн а система. В т акъв момент българите из бират опита на своето общес тво. Те се вгл еждат към н ай-светлите имена на бъл гарското духо вно минало. Т ърсят съприко сновение с оне зи\, които в тр удно и безп ерспективно време с мощ та на своят а мисъл са връщали рав новесието и духовната ст абилност на б ългарите. Приема т 1 ноември – де нят на светеца Иван Рилски за нов\, но в същност добре познат п разник. \n\nТова се случва на 13 декември 1922 г одина\, когато 19-то Обикнов ено Народно събрание п риема Закон за допълнени е на Закона з а празницит е. Предложе нието за т ази промяна е направено от Правителството н а Александър Стамбо лийски на 31 октом ври 1922 г. Иниц иатор на п ромяната е тогавашни ят министър на народното просвещение С тоян Омарчевски . За него и за п равителството \, на което при надлежи\, въве ждането на новия празник се нала га поради следн ите мотиви: \n\n \"Допреди в ойната обра зованието и възпитаниет о в нашите у чилища бе н асочено към едно плано мерно и сис темно разв итие всред уч ащата се младе ж на национални и отечествени до бродетели\, от една страна\, и на гра ждански и култур ни\, от друга. Л юбов и почит към старинн о българско то\, благогове ние пред дейц ите и строит елите на наше то национално верую\, старан ие и съревнов ание към добро то и хубавото\, увлечение към идеалното – б яха мили\, сим патични явле ния\, които съ с своята същ ност трогваха и правеха жи вота приятен\ , съдържателен и високо осмис лен. Тия добро детели\, нас аждани в души те на поколен ия в продълж ение на цел и десетилетия \, бидоха разк латени от от рицателните ре зултати на войн ата\, преди вси чко в самото общество\, а оттам – и о тражението на отрицател ните прояви всред учащат а се младеж. Последната се увлече по всеки дневното\, заба вителното и ле кото в живота\; волност\, безг рижие и леком ислие обладах а душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същ ественото в жи вота и минало то. А в полумр ака на нашет о минало се от криват голем ите фигури на редица велик и българи\, които с н еобикнове ното увлече ние и с една завидна само пожертвователн ост са служили на с воя народ\; които н е са пожалили ни сила\, ни младо ст\, за да поло жат основите на нашия култу рен и политичес ки живот. От П аисия насам д о наши дни с е редят светл ите и лъчезар ни образи на големи култ урно-обществ ени дейци\, далечни и б лизки строители на съвременна България. \" \n\n\n\naz-deteto.com\n\n\n\n\nКакво мислят за празника потребителите във форума на kaldata\n\n DTSTART:20071101T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151101T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на спестовността (31.10) DTSTAMP:20100516T182821Z SEQUENCE:1 UID:65-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\nМеждународен д ен на спестовността - 31 октомври\n\n\n\n Празникът с е ражда в края н а Първия Международен Кон грес на спестовността през 1924г. в Милано. \n DTSTART:20071031T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151031T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Вси Светии/Хелоуин (31.10) DTSTAMP:20100516T182816Z SEQUENCE:1 UID:67-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\nВси Светии/Halloween - 31 октомври\n\n\n\nПразн икът се отбелязва в но щта между 31 октомври и 1 ноември.\n\nСам ата дума \"хелоуин\" произлиза от католическата църква. A ll-hallow-even - първи но ември – Деня т на всички свет ии – е католичес ки празник в чес т на светците. Н о през V век п реди Христа в келтска Ирланд ия лятото е свърш вало официално на 31 октомври и на тоз и ден се е чества л празникът \"Самх айн\"\, келтската Нова година. Ис торията разказва \, че тогава всичк и\, умрели през ми налата година\, ид ват на Земята да търсят тела\, в ко ито да се вселя т за следващата . Хората са вяр вали\, че това е единствената надежда за жив от след смъртт а. Келтите каз ват\, че всичк и закони на п ространствот о и времето сп ират да действ ат по това вре ме на годината и позволяват на духовете да се смесят с жи вите. Хората об аче не позволя ват на духовете д а се вселят в те лата им и затова вечерта на 31 о ктомври гасят огньовете пред домовете си\, за да изглежд ат къщите сту дени и неуютни . Преобличат се к ато вампири и шу мно обикалят от к ъща на къща\, за да изплашат пр израците\, коит о искат да обл адаят телата и м. Според една друга версия за това защо к елтите са гас или огъня пре д домовете си това е желаниет о на тези племен а да запалят огъня от общ източник\, от Огъня на Друид ите\, който се е намирал в Средна Ирландия\, близ о до Исинач. Ня кои легенди раз казват\, че келтит е са изгаряли на к лада хора\, обла дани от духове \, за да дадат урок на призраци те. Римляните въз приемат келтските обичаи\, но през I в. от новата ера спират да изгарят и принасят в жертва чове шки същества.\n\nПрез 853 г. сл. Хр. папа Бониф аций ІV утвърдил 1 ноември като д ен на Вси Свет ии\, ден за пр ослава на в сички христ иянски свет ци и мъченици. На английски език наим енованието на празника звучи като All Saint’s Day или Hallowmas или All Hall ows. Хората про дължавали да отбелязват де ня в навечерие то на празника на Вси светии\, палели огньо ве и чествали Самхейн и деня на Помона (б огинята на дърветата и плодовете). В средно вековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Hallowee n и се произнася Хелоуин\, какт о се нарича в САЩ и до днес\n\n\n\n\n\n\"Tric k or treat!\"\n\nПразникът \" Вси светии\" е прен есен в Съединените щати през 1840 г. о т ирландски емиг ранти\, търсещи убежище от глада в страната си. Смя та се\, че традиц ионната фраза \"но мер или лакомст во\" не идва от ир ландските келти \, а от европейския празник за душата\, който се е отбеля звал през ХIХ в. На 2 ноември – Деня на всяк а душа – древните християни обикалял и от село в село\, за да молят за \"парч е за душата\" – хляб със стафид и. По традиция най-много се давало на прос яците\, които обещавали да споменат в м олитвите си с добра дума по койните родни ни на дарители те. Хората вяр вали\, че мърт вите остават в преддвериет о на ада след см ъртта и че мол итвите им пома гат да намерят п ътя към рая. Тра пезата не трябв а да остава тик вен фенер\, който се слага на проз ореца да се вижда отдалече\, една м алка тиква\, като ваза в която има е сенни цветя - хр изантеми и астри\ , сладкиши с тиква - любимото тикве но руло с извара\ , печена тиква с мед и орехи или пълнена тиква с плодове\, чудес на изненда за Хе лоуин\, много сл адкиши и бонбо ни\, Сандвичи\, страшни санд вичи от които се показват п ръсти на вешиц а от кренвирш и нокти от кетчу п или печена чу шка и печени кестени\, з ащото носят аромата и вкуса на есента\n\n\n\n\n \nОбичаят да се и здълбава тиква с очи\, уста и нос по всяка вероятност ид ва от ирландскат а култура. Леген дата разказва\, ч е човек на име Джа к\, пияница и гуля йджия\, измамил Са таната\, като го накарал да се качи на едно д ърво. Джак изд ълбал кръст въ рху дънера на дървото и така хванал дявола в капан. Човекът сключил сделка с демона\, че ако ни кога повече не го предизвиква \, ще го пусне о т дървото. Сп оред народните поверия след ка то Джак умрял не би л допуснат нито в р ая\, защото бил мног о лош\, нито в ада\ , защото сключил сделка с дявола. Но Сатаната дал на Джак въглен\ , с който да ос ветява пътя си през тъмнината. Въгленът бил поставен в издълбана ряпа\, за да свети по-дълго.\n \n\n\nДоста време ирландците дъ лбаели репи\, но емигрантите им в Америка стигна ли до извода\, че тиквите са по-г олеми и по-удоб ни. Затова в Съе динените щати и досе га се използват тикви\, в които се поставя свещ.\n\n\n\n\n\nпо мате риали от: mail.slovo.bg и wikipedia\n\n\n\n\n10x to Hanibal_Lektar \n DTSTART:20071031T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151031T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Димитровден (26.10) DTSTAMP:20100516T182806Z SEQUENCE:1 UID:66-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\nДимитровден - 26 октомври\n\n\n\nЕ дин от най-голе мите български п разници. БПЦ почит а паметта на св. вм чк. Димитър. Той се ражда през ІІІ в. в Солун в семейството на уважаван гр адоначалник. Д оста чакано и ж елано дете\, р аждането му се превръща в гадски празн ик. Последов ател на хрис тиянството\ , той криел вярата си з аради безм илостните г онения срещу християните по онова време . Родителите м у го кръщава т тайно. Мак симилиан Хе ркулий\, узнав айки за необи кновено начет ения и надарен млад мъж\, възл ага На Димитри й да наследи п оста на покойн ия си баща. На режда му да п рогони християните от С олун. Димитрий прави точно об ратното....\n\n\n\n\n\n\n...В къс ната есен на 306 г. новият изт очен император Галерий се връ щал с войската с и от далечен похо д на изток. Пътят м у минавал през Сол ун. Димитрий\, кат о узнал\, че през града ще мине този нов ужас ен гонител на Църквата\, дал п оловината от с воето богатство на верния си слуга Луп\, а другата раздал на бед ните. \n\n\nПочнал да п ости\, да се моли и да се готви за близката си смърт.\n\n\n\nКога то Галерий прис тигнал в града\, повикал Дими трий\, който смело се о бявил за хр истиянин и и зобличил ез ическото мно гобожие. Затвор или го в тъмницат а\, където Димитрий не преставал да пее и слави Бога . В това време\ , в открития градски теат ър се устройва ли игри за уве селение на импе ратора\, който обичал да гледа жестоки бор би\, стигащи до смърт.\ n\n\n\nИмператорът им ал свой любим бор ец\, на име Лий\, който умърт вявал своите противници\, като ги хвър лял отвисоко извън арената върху остри к опия. Обикновен о така го карали да постъпва и с християните. В С олун по това врем е живял един млад момък - християн ин\, на име Нес тор. Той с н егодование гледал колк о много христ ияни били умър твявани по то зи ужасен на чин и решил с ам да излезе на борба сре щу император ския любиме ц. Той отишъл в тъ мницата при Димит рий и поискал благ ословението му.\n\n\n\nДим итрий го прекръстил и му казал:\n\n\n\n— Ти ще поб едиш\, но ще бъдеш мъчен!\n \n\n\nНестор излязъл на а рената с думите: \n\n\n\n— Б оже Димитриев\, помилв ай ме!\n\n\n\nИ побе дил противника си. В гнева си императорът заповядал Нес тор да бъде убит с к опие. Заповедта била изпълнена веднага.\ n\n\n\nКато узнал\, ч е Димитрий бл агословил Нес тор за борба с Лий\, императо рът издал вто ра заповед: Ди митрий да бъде наказ ан със смърт по същия начин като Нестор.\n\n\n\ nРано сутринта на 26 октомври 306 г. в ойници влезли в тъмницата и с е нахвърлили с коп ия върху Димитрий\, който по това време се молел\, и го у били. Тялото му л ежало до вечерта\ , когато дошли християн и\, взели го и тайно го погреб*ли.\n\n\n\nВ ерният Димит риев слуга Л уп бил в тъмн ицата и видя л мъченическат а смърт на госп одаря си. Прибрал дрехата и пръстена му\, обагрени с кр ъвта му\, и ги за несъл на вярва щите. С тях извъ ршвал много чуд еса - изцелявал б олести и недъзи. И т ой също бил умъртве н от императора.\n\ n\n\nМинали год ини. Гонение то се прекрат ило. Вярващите построили мал ък храм върху гр оба на св. Димитр ий. Един илирийс ки велможа\, на и ме Леонтий\, п олучил изцел ение при гроба на светеца и в знак на бла годарност п остроил голям храм. При съба рянето на малк ия храм намерил и мощите на св. Димитрий. Поло жили ги в сребъ рен ковчег и ги поставили в но вата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла све теца - мъченик св. Дими трий Мироточиви.\n\n \n\n\nСв. Димитрий много пъти с пасявал Солу н от вражески нападения. От онези времена в Тракия и Ма кедония почи тат светеца. П о-късно бълг ари и гърци започнали р азпалено да си оспорват \" покровителств ото на небесния стратег св. Дими трий от Солун\". Заради слав янския му про изход\, от дре вни времена в сички славянс ки народи чест ват св. Димитр ий. Българи и сърби го почитат като патрон и зобщо на славянството .\ n\n\n\n\n\nСв. Димитър се счита за господа р на снега и ст уда. На този д ен в селския двор работа та е окончате лно приключил а\, господрите се разплащат н а ратаите\, ар гатите и рабо тниците си за дългия период от Георгьовден (когато ги наема т) до Димитровден и ги пускат да с и вървят. Затов а и едно от име ната на празника е Р азпуст. Започва време за годежи и женитби .\n\n\n\nДимитровд ен е и ден н а строител я. Професи онален праз ник отбеляз ват всички ра ботещи в сфера та на строителст вото\, строителни инженер и\, архитекти\, проектанти и др.\n\n\n\n\n\nИменници: Дими тър\, Димитрина\, Димо\, Димка\, Драган\, Драгана\, Митко\, Митка\, Митра. \n\n\n\nДимитровден е и пр азник на градовете Ай тос и Сливен. \n\n\n\nПо дгумерски манастир \"Св. Димитър\" край г рад Нови Искър \n\nСкален манастир \"Св. Димитрий Басарбовски\"\n\n DTSTART:20071026T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151026T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на българския лекар (19.10) DTSTAMP:20100516T182758Z SEQUENCE:1 UID:64-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="idontcare":post@kaldata.com DESCRIPTION:Денят на св . Иван Рилски Чу дотворец се от белязва като де н на българския лекар.\n\nБъл гарски лека рски съюз е член на Св етовната м едицинска асоциация\ , Постоянния комитет на европейски те лекари на държавна п рактика\, Е вропейската фе дерация на лекарите на държавна практика . Създаден през 1901 г .\, той е първият на Балканите и втори в Евро па след брит анския\, който слага нача лото на със ловната де йност на лека рите. БЛС има представите лство във Ви сшия медицин ски съвет\, у частие в Комисията по здраве опазване в Народнот о събрание и представителс тво във Висшия акредитационе н съвет.\n\nБЛС организира\ , регистрир а и контроли ра квалифик ацията на ле карите\, изр аботва прав илата за добра медицинска пр актика и кодекс а по лекарска е тика\, и следи за тяхното изпълнение. По този на чин изпълня ва функциит е на лекарс ките камари в някои европ ейски държа ви. Български лекарски съ юз е член на Световнат а медицинск а асоциация \, Постоянния комитет на европейски те лекари на държавна п рактика\, Европейската ф едерация на лекарите на държавна практ ика.\n DTSTART:20071019T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151019T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на шефа (16.10) DTSTAMP:20100516T182750Z SEQUENCE:1 UID:63-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\nДен на Шефа - 16 октомв ри\n\n\n\n\n\nТова е п разник\, на който под чинените и зразяват с воят респек т и почитан ие към своите н ачалници за тя хната отговорнос т и добро отношение . \n\nПатриша Бейс Хароски\, с лужител в една от най-големите амери кански застрахователни к омпании State Farm\, кл. Д иърфийлд\, И линойс\, осно вава празника зае дно с Американскат а Търговска Камара пр ез 1958г. 16 октомври е рождения ден на н ейния шеф и баща.\n DTSTART:20071016T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151016T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Петковден (14.10) DTSTAMP:20100516T182744Z SEQUENCE:1 UID:62-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\nПетковден - 14. 10\n \n\n\nПразникът е из вестен още като Зим ен Петковден\, Св. П араскева - ПЕТКА. \n\nЗимният Петк овден е не само п разник в чест н а светицата- з акрилница на де цата\, но и пос тавя началото на зимните се мейни служби\, посветени на покровителя - патрон на се мейството. От този ден започва перио дът на годежите и сватбите.\n\n Петковден б ележи края н а стопанскит е работи- есе нната сеитба \, прибиране то на рекол тата. Освобо ждават се о вчарите и за почва оплождан ето на домашния добитък. Затова празникът е и на овчарите\, а жени те раздават питки за здравето на живот ните.\n\n От Петко вден до Димитров ден (26 Октомври) се забраняват дом ашната работа с въл на\, кроенето\, шие нето. Вярва се\, че ако човек носи др ехи скроени през т ози период\, ще се разболее\, а сле д смъртта си ще се превърне във вампир. В някои краища образът н а Св. Петка е пр едставен като зм ия за онези жени\, ко ито не спазват забра ните за работа.\n\n На зимната Св. Пе тка на много места в България правят т.нар. \"семейна с лужба\" в чест на стопанина-за крилник на къща та. Месят се обред ни хлябове\, като най- големия се назовава на Св. Петка. Свещеник ръси светена в ода в къщата\, прекадява хляб а\, а цялото се мейство трикра тно се покланя пред този хляб. Правят се съб ори с курбан от ялово жив отно и хората сядат на трапез ата заедно. Устр ойват се тържес тва с песни и хора\; на някои места тез и празници се наричат \"сгледни\"\, защото на тях се избират съп руги. \n\n Зимн ият Петков ден е обвърз ан с обредн ите практик и на предхож дащите го Го сподня църква и Кокоша църк ва. Символно той изразява преход към з имата и носи белезите на древните же нски аграрни к ултове. Елемент и от тях се прен асят върху чест ването на Св. Па раскева - Пет ка- обща те нденция и з а останалит е светци и великомъч еници от х ристиянски я пантеон. Култът към светицата о бединява разн ородни предст ави: свързва с е с домашната ра бота (забраните )\, покровителст вото на брака\, д ецата и плодов итостта (сватб ите\, житната же ртва). В народ ните схващан ия светицата с е смесва и с ду ха-покровител н а къщата и семейств ото. В празника Св . Петка има \"пас тирски\" елем енти\, защот о светицат а закриля раждането и плодовито стта на жи вотните. Ч исто паган истични обр едни практики са и жертвоприн ошенията на живо тни в чест на св етицата\, които обаче са \"сан кционирани\" от християнствот о: животното се коли в църков ния двор\, а курбанъ т и трапезата се пр екадяват от свещени ка.\n\n В традицията Св. Петка често с е представя и като мъж- Петко\, койт о е водач на све тците и заедно със Св. Ди митър повежда хората към зимата. \ n\n\n\n\n\nпо материали от : magi.triada.bg\n\ n\n\n\n\n\nПразнуват всички с името Петка и Петко / възм. Петя\, Петьо/\n DTSTART:20071014T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151014T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Международен ден на възрастнит е хора - 1.10 DTSTAMP:20100516T182717Z SEQUENCE:1 UID:60-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\nПо решени е на Общото събрание на ООН в съответствие с рез олюция 45/106 от 14 декемвр и 1990 г. 1 октомври е об явен за Международен ден на възрастните хора.\n DTSTART:20071001T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151001T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Световен ден на вегетарианствот о - 1.10 DTSTAMP:20100516T182712Z SEQUENCE:1 UID:61-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\"Да станеш в егетарианец\, е като да стъпиш в поток\, който води към ни рвана.\"\n\nБуда\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \nНа 1 октомв ри всяка го дина се пра знува Световния ден на вегетарианството. Празникът е осно ван от North American Vegetarian Society през 1977г. \n\n\n\nКогато дне с кажем “вег етарианец”\, пов ечето хора разбир ат\, че става въп рос за човек\, който не яд е месо. Ве гетарианц ите не консум ират също проду кти от животински вът решности като мас\, к ожа\, бульони от месо и т. н.\, за опростяване с е говори само за ме со. \n\n\n\nИма ра злични вид ове вегетариа нци според това какви други изис квания имат към храна та си\, освен тя да изкл ючва месо: \n\n\n \nВегетарианц и в най-общ с мисъл (или “лактоово вегетарианци” ) - те приемат храни от раст ителен произ ход плюс мля ко\, млечни произведен ия и яйца. П овечето съв ременни вег етарианци се причисляват к ъм тази най-ши рока и най-до стъпна груп а. Към нея о бикновено с е препоръчва да спадат д ецата вегет арианци и в сички възра стни\, коит о нямат неп оносимост или медицин ски препоръки з а ограничаване н а яйца или мле чни произвед ения. \n\nДру га група са така на речените “л актовегетариа нци”\, които изклю чват от храната си и яйцата\, освен ме сото. \n\nСледваща голям а група са “веганци” (англ. - vegans) или ст роги вегетари анци\, които приемат хран и само от ра стителен прои зход\, изключ вайки освен м есото също та ка млякото\, млечните пр оизведения и яйцата. Веган ците не изпол зват също др ехи и каквито и да било дру ги изделия о т естествена животинска к ожа или други части от плътт а на животни. Всъщност по грешно е да се приписва с амо на веганци те въздържание то от употреба н а неща\, за кои то животни е т рябвало да бъ дат убити. Мн ого невегетари анци\, както и вегетарианци от другите гр упи също реша ват\, че пред почитат да не причиняват н енужни страдания и смърт на животни\, които имат красива кожа\, бивни и т. н .\, особено пр и наличието на т олкова много и добри изкустве ни материи дн ес. \n\nНай-ма лобройна група вег етарианци са наречен и “суровоядци ”. Те се хранят с всякакви вид ове растения и мляко\, които не са обраб отени термич но. Такъв реж им на хранен е обикновено се препоръчва с лечебна цел с амо при някои заболявания и то за не дълъг период от вр еме. Повечет о съвременни хо ра не могат да п онесат постоян но суровоядств о\, а и то не и м е необход имо. Споре д съвремен ните диетоло зи здравосло вно и желател но е в ежеднев ното ни хранене да има изобилн о сурови плодов е и зеленчуци\, но все пак ча ст от растител ните храни се н алага да се обр аботват терми чно\, за да б ъдат усвояван и по-лесно. Т ака наречен ите плодови- разтоварващи дни\, които се препоръ чват за пр очистване и обновяван е на организм а всъщност с а еднодневно суровоядство. В този свой п о-умерен вид суровоядството е по лезно и лесно постижимо за почти всички хора. \n\n \n\n\n\nЗнаменити чуждестранни вегет арианци: Буда\, Питагор \, Конфуций\, Сократ\, Платон\, Сенека\, Плутарх\, Леона рдо Да Винчи\, Гр аф Лев Николаеви ч Толстой\, Джордж Бърнард Шоу\, Маха тма Ганди\, Алберт Швайцер\, Алберт А йнщайн\, Д-р Уилям Кастели\, Алисия Силвърстоун\, Шаная Туейн\, Лоудън Бел о\, Трейси Бингам\, Р ичард Гиър\, Пол и Линда Маккартни\, Денис Уивър\, Ким Бейсинджър\, Ромен Ролан\, Али Макгроу\ , Ричард Райдър\, Ви нсент Ван Гог\, Дей вид Строуд\, Андрю Якобс\, Хенри Дейв ид Торо\, Нийл Бърна рд\, Емануел Кант\, Дж еръми Бентам\, Марк Твен\, Джеймс Кромуе л\, Моби\, Александра Пол\, Сър Пол Маккарт ни\, Ру Макланахан\, По л Харви\, Уил Келог\, Андрю Линзи\, Дори с Дей\, Мери Тейлъ р Мур\, Кристиян Бернард\, Робърт Луис Стивънсън\, Робърт Браунинг\, Рейчъл Карсън\, Ривъ р Финикс\, Питър Синг ер\, Диин Орниш\, Га ри Плейър\, Еверет К уп\, Харви Дайманд\, Дж еръми Рифкин\, Томас Му р\, Елен Уайт\, Д-р Уиля м С. Робертс\, Д-р Натан Приткин\, Т. Колин Ке мбъл\, Д-р Джон Макдугъл\ , Франсис Мур Лап\, Ралф Уолдо Емерсън .\n\n\n\nЗнаменити бъ лгарски вегетариан ци: Беинса Дуно (Петър Дънов)\, Петър Димко в\, Акад. д-р Асен З латаров\, Владимир Ди митров - Майстора\, Лили Иванова.\n\n \n\nОще знаменити музи канти и актьори вегетарианци: Коцето-К алки\, Steve Vai\, Bryan Adams\, Steven Seagal\, Penélope Cruz\, Liv Tyler\, David Duchovny\, Alec Baldwin\, Orlando Bloom\, Kirk Hammett (Meta llica)\, John Lennon (Beatles)\, George Harrison (Beatles)\, Ringo Starr ( Beatles)\, B.B. King\, Bob Marley\, Steve Morse (Deep Purple)\, Hilary Swa nk\, Victoria Beckham\, Natalie Imbruglia\, Danny DeVito\, Bob Dylan\, Mic hael J. Fox\, Edward Furlong\, Michael Jackson\, Belinda Carlisle\, Billy Idol\, Michael Bolton\, Lenny Kravitz\, Brigitte Bardot\, Nastassja Kinski \, Annie Lennox\, Demi Moore\, Vanessa Williams\, Pamela Anderson\, Brad P itt\, Ricky Martin\, Prince\, Guy Pearce\, Orlando Jones\, Kate Moss\, Sin ead O'Connor\, Yoko Ono. \n\n\n\n\n\n\n\nизточник: vegetarianstvot o.hit.bg\n\n\n\n\nВегетарианците в kaldata\n\n DTSTART:20071001T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20151001T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на преводача - 30.09. DTSTAMP:20100516T182639Z SEQUENCE:1 UID:58-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\nМеждународен ден на преводача\n\n\n\nПрез 1991 г. ЮНЕСКО обяв ява 30 септември за Международен д ен на преводача. Това е денят на св . Йероним\, патр он на преводачите по цял с вят\, превел Библията на латински.\n\ n\n\n\n\n\n\nЛого на преводача\n DTSTART:20070930T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150930T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на независимостта на Българ ия - 22.09. DTSTAMP:20100516T182630Z SEQUENCE:1 UID:57-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\nДен на незави симостта на България\n \n\n\nСлед Освобожден ието на България през 1878г. и сл ед Съедин ението на княжество България с И зточна Румел ия официалният статут на нашата страна е \"васа лна на Османск ата империя\". Това спъва ра звитието на България в много асп екти\, включително и на международно рав нище. \n\n\n\nВ нача лото на ХХ в ек се устан овила бла гоприятна почва за ре шителни мер ки за обявяв ане на неза висимостта н а нашата държа ва. Великите с или имат по-на ложителни де ла за решава не - Решениет о на Австро -Унгария да наруши Берл инският дого вор\, анексира йки провинции те Босна и Хер цеговина\, пораж да се спор за Мароко м ежди Франция и Герм ания\, а през лято то на 1908г. е извърше н младотурски ре формистки превра т. \n\n\n\nПолучав ат се известн и противореч ия относно Авс тро-Унгария и България\, к оито за моме нт възпира т князът да н аправи решит елната крачка и да обяви независимостта Но \"Рубикон е преминат\" и н а 22 септември 1908 г . в черквата “ Св. 40 мъчениц и” в старат а българска столица Вел ико Търново \, княз Ферди нанд прочи та манифест а за обявя ването на Независим остта и се отслужва молебен за б лагоденстви ето на бълг арската дър жава. Един символичен акт\, символ изиращ про дължението на Второто българско царство. След това министър -председа телят Мали нов прочит а отново ма нифеста на историческия хъл м Царевец пред съ бралото се хилядн о множество.\n\n\n\ nРусия опрощава дълга на Османск ата империя. \"В исоката порта \" от своя страна се отказва от иска ното обезщетение о т България и на 6 април 1909г. Великит е сили признават България за неза висима държава.\ n\n\n\nПровъзглас яването на Б ългария за независима страна е гол ям успех и п ризнание з а българска та дипломац ия. България с е превръща от васално княжество в ц арство България\, а князът вече се ти тулува цар.\n DTSTART:20070922T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150922T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Международен ден на мира - 21.09 DTSTAMP:20100516T182624Z SEQUENCE:1 UID:59-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="idontcare":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\n\nСветът отбелязва дн ес Междунаро дният ден на м ира. В послани е по този пов од генерални ят секретар на ООН Бан К и-мун призо ва военните действия да бъдат прекра тени навсякъд е и във всичк и страни по све та мирът да бъ де почетен с минута мълч ание.“Мирът - това е една от насъщнит е потребност и на човече ството\, в н еговото ос игуряване се състои висшето предназначение на ООН“\, подче рта той. Бан о тбеляза\, че мирът обедин ява цялата д ейност на о главяваната от него орга низация - от миротворч еска и прев антивна до насърчаван е на спазва нето на чо вешките пр ава и разви тието.Тази година отб елязването на Междунар одния ден н а мира започн а с тържествена церемония в гра дината на центра лата на ООН в Ню Йорк. Бан Ки-м ун удари Кам баната на мир а в присъств ието на трима от посланици те на добра во ля на светов ната организ ация - актьор а Майкъл Дъгл ас\, изследо вателката н а приматите Д жейн Гудол и носителя н а Нобелова та награда за мир Ели Визел.От ц еремонията о тсъстваше ч етвъртият наст оящ посланик на добра воля на ОО Н - виолончелистът Йо-Йо Ма. Тенорът Лучано Павароти \, който почина на 6 септември \, заемаше та зи почетна длъжност в продължен ие на близо едно десе тилетие.Ге нералният се кретар на ООН назначи чет ирима нови пос ланици на добра воля. Това са й орданската пр инцеса Хая\, ек сперт по езда \, бразилски ят писател Пауло Коел ю\, израелс кият дири гент Дание л Баренбоим и американски ят цигулар от японски произх од Мидори Гото. В новите си рол и те ще работят за най-важнат а задача на ОО Н - поддържането н а мира.Международният ден на мира се отбелязва от 1982 г. с резолюция 36/67 н а Общото събрание на О ОН от 30 ноември 1981 г.\, първоначално пре з третия вторник на месец септември. От 2002 г. с резолюция 55/282 н а Общото събрание н а световната организа ция от 28 септември 200 1 г. се чества на 21 септември ка то ден на пр екратяване то на огъня и отказа от насилие в света .“Камбаната на мир а“е подарена на ООН о т Япония през 1954 г. Тя е излята от моне ти\, дарени от жителите на повече от 60 страни от цял свят.\n\n\n\ nИзточник: Дарик\n DTSTART:20070921T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150921T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Вяра\, Надежда\, Любов - 17.09. DTSTAMP:20100516T182618Z SEQUENCE:1 UID:56-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n \"Всеки и във всичко да бъде чес тен\, добродетелен\, пол езен\, да помага на дру гите\, да бяга от зло. \ n\nВсяко добро дело \, милостиня\, правда\ , помощ не остават без награда от Бога. \n\nВсяко зл о и грях... се наказват до 3\, 6\, 9-то коляно. Вс еки добър човек не може да бъде сиром ах и нещастен.\n\ n Лошият пати\ , богатството м у изчезва. Мор алът изработва правила за човек\, който иска да бъде щас тлив\, дълголетен и праведен:\ n\n 1. Да почита родителите с и.\n\n 2. Да се пази от кръвосме шение.\n\n 3. Да не ходи с чужди \, да не води блуден живот.\n\n 4. Да не краде.\n\n 5. Да не уби ва\, дори за отмъщени е.\n\n 6. Забран ява се изедничествот о\, насилничеството и предателството.\n\n 7. Да не се връща пътник от прага .\n\n 8. Да не се връща сирач е\, сиромах с празно.\ n\n Болестите\, о тиват да морят гл авно в лоши къщи. Вс яка прекарана напаст е наказан ие.\"\n\nД. Маринов /етнограф/\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\nСофия\, Вяра\, Надежда\, Любов - 17.09\n\n\n\n\n\nТова е ден за отдаване почи т на тези добродет елите\, които ни кр епят.\n\nПрез вторат а половина на І в. и първите д есетилетия на ІІ в. в Рим жив яла благочест ива жена христ иянка на име Соф ия. В своя живот гя оправдала напъ лно името си\, което означава \"премъдрос т\". И като съпруга \, и като вдовица по-късно\, тя во дела благоразуме н християнски живо т\, изрълнен с мир\ , чистота\, крото ст\, покорност на Божията в оля. Според въз можностите си\, т я вършела непрекъс нато милосърдни дел а.\n\n София имала три дъщери\, които нарек ла с имената н а трите христ иянски доброде тели — Вяра\, На дежда и Любов. Тя ги възпита вала в любов к ъм Господа Ису с Христос. Света София и дъщер ите й не скри вали своята в яра в Христа и я изповядв али открито. На местникът на Антиох до несъл за това на импер атор Адриан (117-138) \, който запов ядал да ги до ведат веднага при императора . Разбирайки защ о ги водят в дв ореца\, светите деви се молили горещо на Госп од Исус Христос да им даде сили да н е се страхуват от п редстоящите мъки и смърт.\n\n Ког ато майката с трите си д ъщери заста нали пред имп ератора\, всич ки присъстващ и се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на с ветло тържество \, а не на изтеза ние. Привиква йки сестрите поред\, Адриа н ги убеждава л да принесат жертва на богинят а Артемида. Младите м омичета (Вяра била на 1 2 години\, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонн и. Тогава им ператорът з аповядал да ги изтезават жестоко: хвърлял и ги върху гореща желязна решетка\, в нажежена пещ\, в котел с кипяща смола\, но Гос под със Своят а невидима сил а ги пазел. Най -малката привър зали към колело и я разпъвали и били с тояги\, д окато тялото й се превърнало в кървяща рана. Земята се нап оила с кръв.\n\n Трите сестри останали неп реклонни във вярата си и е дна по една били обезгл авени. Май ката била принудена да гледа нечове шките изтеза ния и страдан ията на децат а си. Но тя п роявила н еобикновен о мъжество и през цялот о време убе ждавала моми четата да понес ат мъченията в името на Небе сния жених. И тр ите й дъщери с радо ст посрещнали сво я мъченически край .\n\n За да продъ лжи душевните страдания на света София\, императорът й разрешил да взе ме телата на дъ щерите си. Майк ата ги взела и ги положила в скъп ковчег в ърху погреб*лн а колесница. По греб*ла ги с по чести и благо дарност към Бог а на висок хълм извън града. Тр и дни прекарала на гроба на дъ щерите си. Мол ела се усърдно и накрая в това състояние пре дала душата си на Го спода\, убедена че отива при дъщерит е си.\n\n Христия ни погреб*ли светата майка при нейните дъщ ери. Това станало през 126 г.\n\n Христоват а църква почит а и света София като мъченица \, защото като майка тя изж ивяла със с ърцето си ужаснит е мъчения за Христ а на своите възлюбе ни дъщери.\n\n Мощи те на светите мъченици София\, Вяра\, Надежда и Люб ов почиват от 777 г. в Елзас\, Франц ия. \n\n\n\n\n\nпо материали от: maragaritta.dir.b g\n\n\n\n\n\n\nПразнуват имен ден София\, Вяра\, Надеж да и Любов\, Драган\, Д раго\, Драгой\, Любен\, Любомир\, Севда\, Севдалина.\n DTSTART:20070917T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150917T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Кръстовден - 14.09. DTSTAMP:20100516T182611Z SEQUENCE:1 UID:55-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\n\nВсемир но въздвижение на С ветия и Животворящ Кръст Го споден - Кръстовден - 14.09. /27.09. с тар стил/\n\n\n\n\n\n На този ден Цъ рквата извърш ва преклонение пред Светия Кръст Господен.\n\nКакв о разказва преда нието?\n\nСлед кат о Христос е бил разпнат\, Негов ият Кръст е бил заровен на Го лгота\, заедно с кръстовете на разпнатите с него разбойници. След време на мяс тото бил построе н храм.\n\nИма 3 съ бития в свеще ната история на християнството\, к оито се явяват повод за този празник:\n \n1. Първият момен т е\, когато Конст антин Велики тръ гва с войската с и към Рим\, за да го освобо ди от тирани на Максентий . неговата конн ица била обаче доста малобройна и той се помолил на Бог за победа . на залез слънце\, Константин видял с ияен кръст и чул ду мите \"С това ще победиш!\". То й изрисувал кръстове по шлемовете и щитове те на войниците си. Тов а донесло победата му в Рим.\n\n\n\n2. Намиранет о на Кръста на Гол гота (празнува се на 1 4 септември). Няколко години по-късно\, през 326 година ц арица Елена\, майка на Кон стантин Велик и\, посетила с ветите места в Палестина и пожелала да открие светия кръст Господе н. По указание на един стар евр еин почнали да ко паят и открили три те кръста в 326 го дина. На същото мя сто наредила да се постр ои Божия храм \"Въздвиже ние\". \n\n\n\n3. Връщане то на животворящия Кръст от персийски плен\n\nПрез 614 г. персийският цар Хозрой би л във война с Византийска та империя. То й превзел Йе русалим\, раз рушил църкви те и отнесъл в Персия вс ички скъпоце нности\, коит о намерил та м Сред зади гнатите светини би л и намерения на Г олгота свещен Го споден Кръст.\n\ n\n\nВойната п родължила дъ лго. Византий ският императ ор Ираклий успя л да победи Хоз рой\, който ско ро след това би л убит. Наслед никът му сключ ил мир с Иракли й и се задължил да върне пленниц ите и всичко\, задигнат о от баща му през по следните 14 години .\n\n\n\nИмператор Ираклий тъ ржествено в ъзвърнал в Й ерусалим свет инята - честни я и животворящ Господен кръс т. Християните\ , начело с патри арх Захарий\, посрещнали К ръста с палмов и клонки в ръце . Императорът в разкошни царс ки дрехи\, украс ени със злато и скъпоценни камъ ни\, на главата с царски венец\, поискал сам да носи кръста. Н о когато трябв ало да мине пре з портите към Г олгота\, невиди ма сила го задъ ржала. Всички били изумени. Не знаели за що става това. Патриарх Заха рий видял анге л Господен на портите\, с ветъл като мълния. Ангел ът му казал: \n\n\n\n - Не тъй нашият Господ е но сел тук тоя Кръст\, к акто вие го носите!\ n\n\n\nСмутен Захарий се при ближил до императора и м у заявил:\n\n\n\n - Гос подарю\, не в ра зкошни дрехи трябва да носи ш Кръста\, който Спасителят е носел на раменете си в см ирение и унижение!\ n\n\n\nИмператорът веднага снел о т себе си вене ца и багреницата и облякъл прост и дрехи. С непок рита глава и б ос\, без всяка ква пречка вн есъл в църкв ата Кръста Господен з а радост и утеха на целия х ристиянски свят. \n\n\n\n\n\n\n\nпо материали о т : pravoslavieto.com\n\n\n\n\nСпазва се ст рог пост.\n\nСчита се\ , че тогава денят и нощта се \"кръсто сват\" и започв а есента. Освет ява се семето з а посев и запо чва гроздобе ра\, поради което на някои места празникът се н арича Гроздоберник.\n\n\n\n\n \n\n\n\n\nПразнуват имен ден всички\, носещи им ената Кръстьо\, Кръстана\, К ръстина\, Ставри.\n\n\n\n\n\nКръстова гора\n\n DTSTART:20070914T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150914T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Летен Симеоновден - 1.09. DTSTAMP:20100516T182552Z SEQUENCE:1 UID:53-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n/.../ Всяка заран влизал в храма\ , молел се усърд но и в един празн ичен ден думите Го сподни: \"Блажени бедните духом... Блажени кротките. .. Блажени гладни те и жадните за правда...\" силно развълнували сър цето му. Попитал старе ца до него\, който също се молел:\n\n — Дали мо га и аз да стигна до так ова блаженство?\n\n Ст арецът му отговорил: \ n\n — Можеш! Като се отдадеш на пост и молитва\, на с мирение и бе дност. Като се отдалечиш от грехов ния свят в непрекъ снат разговор с Бог а...\n\n След бог ослужението С имеон се поклони л на мъдрия старе ц и вместо да се върне у дома\, и злязъл извън селото в пустинно място и почн ал да се моли на Бога:\n\n — Господи\, научи ме\, упът и ме...\n\n Така в мол итва заспал и му се присънило\, че копа е основа на сграда . Чул глас: \"Копай п о-дълбоко! Ако иск аш да изградиш нещо\ , работи и се труди прилежно ! Знай\, че без труд\, няма сполука!\"\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\nЛетен Симеоновден (1 .09.)\n\n\n\nНа този праз ник се отбелязва първата есенна оран\, затова и св . Симеон се смята за покровител на орачите\, а сам ият ден - за з емеделската Н ова година. Нощ та преди празни ка се занася се ме за посев да се освети и бла гослови. На сутр инта се замесват обредни погачи\ , част от които се дава и на добитъ ка за здраве и п лодовитост\, а н а рогата им се връзв ат червени конци и ма лки кравайчета.\n\n\n \nПрави се курбан - коли се малко петле и млада кокошчица и заедно с обр едния хляб о рачите носят на полето. О статъците от празн ичната трапеза се зар авят на нивата за береке т.\n\n\n\nНа този ден не се дават заеми\, не се изнася нищо от къщи\, за да не изб яга плодородието от къщи. Не се работ и с вълна\, за да не н ападнат вълци стад ото\, не се пере\, за да не са празни ж итните класое и н е се пали огън в домашната камина\, за да няма пожари п о плодородните ни ви. \n\n\n\nИнтере сен е характе рният за Сим еоновден обича й полазване. Сле ди се кой пръв щ е прекрачи прага на къщата - ако е състоятелен и им отен човек\, годината ще бъде плодородна и богата. \n\n\n\nТ ози празник с ъчетава езичес ки и християнски мотиви в същностт а си\, като езическите / чисто аграрни/ пр еобладават. \n\n\n\n Според Битиет о патронът на празника - св. Симеон Стъл пник произхо жда от семейс тво на обикновен и\, бедни родител и-християни. По стъпва в манаст ир на 18 годишна възраст. Сле д като изве стно време жи вее като отше лник в трудно д остъпна планинск а пещера\, се уед инява на стълб\, построен от с амия него. Там той прекарва в пост и мо литва няко лко десетк и години. О сновател на стълпни чеството като източна а скетическа традиция. \n\n \n\n\n\n\n\nПразнуват всички с името Симеон и Марта.\n DTSTART:20070901T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150901T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Пренасяне мощите на Св. Алекса ндър Невски - 30.08 DTSTAMP:20100516T182508Z SEQUENCE:1 UID:52-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\"С вяра победиха ц арства\, вършиха правда \,\n\n... бидоха силни на война \, обърнаха на бяг чужди пълчища...\"\n\n (Евр .11:33\,34). \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n Св. Алекса ндър\, Павел и Иоан\, патриа рси Царигра дски. Пренасяне м ощите* на благоверния вел ик княз Александър Невски \n\n - 30. август\n\n\n\n\n\nСв. Алек сандър Невски е род ен през 1220 година . Живял по врем ето\, когато р уските земи б или под тата рско владичес тво. Св. Алекс андър бил кн яз на Новго родската об ласт. По вре ме на негов ото управле ние шведски ят крал с мно гобройна вой ска се отправ ил на поход сре щу Новгород. К няз Александъ р поел защитата на града си\, ка то възложил в сичките си надеж ди за победа на Бога. Двете арм ии се срещнали при р. Нева. Нов городският кн яз с Божия помощ уд ържал славна победа\, за която бил наречен \"Нев ски\". \n\n\n\nПо-късно св. Александър бил утвърден от татарския хан за велик к няз Владимир ски\, Киевски и Новгород ски. Тогава той станал единствен за щитник на пра вославната вяра и народа против тата рите. Но св. княз де йствал не с меч\, а с мъдрост и т ърпение. Св. Александър управлявал д есет години и за това време на правил много до бри дела за вяра та\, Църквата и на рода. Св. Александър Н евски предал Богу дух на 14 ноември 1263 год ина на 44-годишна възраст. Бил погребан в съб орната църква в манастира \"Рождес тво Богородично\" \, близо до гр. В ладимир. На г роба му става ли множество чудеса. При император Петър Велик и мощите на св. Алексан дър били тъ ржествено п ренесени в Петербург и положени в построена та в негова памет Алек сандро-Невска лавра. \n\n\n\n\n\nПри посеще нието в Мос ква църковнат а делегация\, водена от Бъл гарския патриар х Максим\, получ и безценен дар ­ частица от м ощите на св. княз Алекса ндър Невски. Великият р уски княз се прославил к ато смел защ итник на прав ославната вяра и своя народ от нашествията на татарите. В края на живота си пожелал д а приеме мона шество. Мощит е му се съхра няват в Александ ро-Невската лавра\, където извършват мног о чудеса. На 18 октомври 1998 година\, след св. Литургия\, с тържестве но литийно ш ествие от Си нодалната па лата\, богато украсената ракла с част ицата от мощ ите на свет еца бе пренес ена и положен а за поклонение в П атриаршеската катедрала \"Св. Александър Невски\".\ n\n\n\n\n\nпо материали от : Църковен вестник и pravoslavieto.com\n\n\n\n\n\n\nНа тоз и ден празнуват всички с името Александър\, Александра\, Алеко.\ n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\nХрам - паме тникът \"Свети Алекс андър Невски\" в С офия\n\n\n\nИзклю чителен паметник в неовизантийски сти л\, характерен за Ру сия през 19. век - 5 купола с пр еобладаващо централно к убе. Около глав ния купол със зла тни букви е изпи сана молитвата \" Отче Наш\". Ка то интериор е изключите лно интересе н и е обект н а възхищен ие от именити световни арх итекти и спец иалисти по въ трешен дизайн - използвани са редки италиа нски и немски м рамори\, бразил ски оникс\, вене циански мозайки \, алабастър по ст ъклата и др. В криптата на хра ма се намират ед ни от най-красив ите български ико ни. 12 камбани\, произведени и доставени от Москва. Най-голямата черковна сград а на Балканския полуо стров след църквата \"Св. Са ва Српски\" - побира 5 000 душ и на площ 3180 кв.м. \ n\nРешението за построяванет о му се взема от У чредителното съб рание в Търново пр ез 1880г. и е постр оен изключително със средства\, даре ни от народа. Строежът трае 8 години. \n\nХ рам-паметникът е сред 100- те национални туристически обекта.\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n--------\n\n\n\n* Правос лавната църква празнува паметта му на 23 ноември\, а пренасянето на свет ите му мощи на 30 август. \n DTSTART:20070830T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150830T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Успение на Св. Богородица (15.08) DTSTAMP:20100516T182500Z SEQUENCE:1 UID:50-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\n\"Много са у нас жените\, кои то желаят да в идят Майката Иисусова. Чува ме\, че тая дев ствуваща Майк а Божия е изпъл нена с всякаква благодат: в го ненията тя е бл агодушна\, при с иромашия и лишени я не скърби\, на оск ърбяващите я не се г неви\, но им прави д обро\, в щастие е к ротка\, към бедни е милосърдна и им помага\, колко то може. Но не търпи въстав ащите против нашата вяра\; тя е благов естница на нашето благо честие и наст авница на верн ите във всяко д обро дело. А особ ено обича смирените\ , защото сама във всичко е с мирена\".\n\nСв. Игнасий Богословец\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\nУспени е на Пресветата Бо городица (Голяма Богородица \, Лятна Богородица) - 15. Август\n\n\n\n\n\nУс пение Богор одично (нарича но от народа още Голяма Бо городица или Г оляма Черква) е най-големият цър ковен празник\, по светен на св. Богород ица. Един от 12-те на й-велики църковни пр азници.\n\n\n\nПредани ето разказва как на 64-годишна въз раст\, молейки се на Елеонската планина\, тя съзря ла архангел Гаврии л пред себе си\, а той я известил\, че Божият Син я чака в царствот о небесно и я да рил с палмова к лонка\, след ко ето се оттегл ил. Божията май ка приела с ра дост новината за близката си смърт\, защото отдавна жела ела да се прес ели в царствот о Му. Дълго бла годарила на Г оспода и нежно сияние от този ден нататък до смъртта й оза рявало лицето й. Помолила с в. Йоан Бого слов да бъде по гребана в Гетси манската плани на при родители те й. \n\nВсички ск ърбели от пред стоящата раздя ла с Богородица\ , но тя ги успокояв ала\, показвала им к лонката и ги уверявала\, че ще бди над тях\, над всички. \n\n\n\nПосл едното желани е на св. Бого родица било да види как апостолите н осят и разпро страняват Ева нгелието по свет а. В час то било изпълнено и вси чки апостоли (без Тома) се появили при нея\, в й ерусалимския й дом. \n\n\n\nВ деня на см ъртта й всич ки станали с видетели на чудно видение (което било са мо началото на п оредицата знаме ния). Сам Бог Ису с Христос слязъ л\, за да придр ужи майка Си в Царството Небесно. Ког ато управниц ите на Гетсим ания узнали ка кво е шествиет о\, пратили вой ници да разго нят тълпата и да спрат поход а на Апостолите с тялото на Бо жията Майка къ м планината. Н о в миг второ знамение се осъществил о: като каме нна стена п елена се с пуснала и п реградила уч астващите в шес твието от въоръ жените войници и те ослепели\; тези от тях\, които по вярвали в Него оба че\, по-късно прогле днали на гроба на Бо жията Майка.\n\n\n\nТ ома изключите лно съжалявал \, че не успял да види за посл едно жива Пре светата Бого родица. За да го зарадват и успокоят по не малко апос толите решили да отместят к амъка от пещер ата\, където бил а гробницата на Божията майка. К акво било учудв ането им\, когато видели\, че там е останала само плащеницата\, с която завили т ялото й! Това би ло третото зна мение. На тре тия ден от успениет о си\, Светата Богор одица била възкръсн ала \n\n\n\nВъпреки че всяка една с мърт и раздяла с този свят нем инуемо носи орг омна скръб\, то зи празник е празник\, украс ен със силно по зитивни нюанси и весело настр оение. Така\, к аквато е бил а реакцията на Божията майка при вестта за пр едстоящата й ко нчина.\n\nСвета та Божия майк а е символ и олицетворение на женското н ачало в природа та. Символ на ж енската мощ\, н а репродуктивната сила \, покровител на младата \, неродила жена. \n\n\ n\nВ чест на св. Б огородица се м есят богородични пити\, които се р аздават с мед. В храмовете\, но сещи името й се ор ганизират сборове\, даряват се дребни вещи - кърпи\, чорапи\, р изи\, пари и мног о\, много цветя. Аб солютно забранено е да се върши женска раб ота. \n\nТова е ден\, за който се вяр ва\, че каквото измолиш от Б ожията Майка – ще ти бъде даде но или ще се уд овлетвори молб ата ти\, затова то гава млади майки без деца се молят за рожба\, за здраве. Правят се курбани за здраве.\ n\n\n\n\n\nВсички жени с благословеното име МА РИЯ празнуват имен ден. \n\n\ n\n15 август е и празник на град Вар на.\n\n\n\n\n\n\n\n\n\nЦърквата \"Успение Бог ородично\" (Ко привщица). Изключителн о ценен архите ктурен паметни к\, с уникална дърворе зба\, иконите са дело на Захарий Зографски. \n\n\n\nТроянски манастир \"Успение Богородичн о\" \n\n\n\nЧерепишки ман астир \"Успение Бо городично\" - на 29км югоизто чно от Вра ца. Много кратно опо жаряван и р еставриран паметник о т общонацио нално значение\, р азположен в уникална откъм при родни форми местност\n\n DTSTART:20080815T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150815T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на военноморските сили (9.08.) DTSTAMP:20100516T182453Z SEQUENCE:1 UID:51-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\nДен на во енноморските сили - 9. Август\n\n\n \n\n\nЦялата седмица от 5.08 . до 12.08 се нарича Седмица на морето. Празне нствата започв ат от Русе и о бикалят цялото Черноморие.\n\nНа чалото на военноморск ите сили у нас се пост авя на 14 август 1879 година\, когат о е създадена Д унавската флот илия\, състояща с е тогава от три п арахода\, седем п арни катера\, ед на шхуна и дру ги съдове\, подар ени от Русия по инициатива на княз Дондуков -Корсаков. \n\nПъ рвите българс ки морски офице ри се подготвят в руски\, италианск и\, френски и австро -унгарски морски ака демии.\n\n\"Бойното кръщене\" на флота е по време на Ср ъбско-българската война през 1885г. Нашите военно морски сили /ВМ С/ вземат актвино участие и по време на Балканскат а война (1912-1913г.) и п о време на Пъ рвата свето вна война. То гава се създ ават подвод ните сили и морската а виация\, з апочват опер ации по мино чистачна де йност и про тиволодъчна защита.\n\nВ оенномор ските сили защитават суверенит ета и терит орията на Ре публика Бълг ария в морск ите й прост ранства. Т ехният бр ой и въоръ жение се о пределя според о птималния отбранител ен потенциал за решаване на поставени те задачи в з оната на мор ския театър и в съответствие с Военната доктрин а на Република България.\n \n\n\nИстория на Български М орски Флот \n\n\n\n\n\n по материали от: Официален са йт на Министерство на отбраната\n\n\n DTSTART:20070809T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150809T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Преображение Господне (06.08) DTSTAMP:20100516T182447Z SEQUENCE:1 UID:49-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\nИ рече им: ист ина ви казвам: тук стоят някои\, к оито няма да вкус ят смърт\, докле не в идят царството Божи е\, дошло в сила.\n\nИ след шест дни Иис ус взе със Себе С и Петра\, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висок а планина насаме\ , и се преобрази п ред тях. Дрехите М у станаха бляскав и\, твърде бели\, ка то сняг\, каквито белилник н а земята не може избели. \n\nМ арко 9:1-3\n\n\n\n\n\nПреображение Господне - 6. Авгу ст\n\n\n\nПразн икът Преоб ражение Гос подне отбеля зва явяванет о на Исус Христос в цялото Му велич ие пред трима Негов и ученици - Петър\, Я ков и Йоан. Това с е случило през 3 3-тата година от земния му живо т на планината Т авор. Трима учен ици\, защото т олкова са би ли достатъчни \, за да бъде за свидетелства на истината. Изка чили планината\, и зморени\, ученицит е се унесли в сън. Тогава Христос\ , в целия Си бля сък и великоле пие\, окъпан в бяла светлин а се издигнал над земята. Сиянието пр обудило учени ците\, които п аднали ничком и разпознали Уч ителя си и не вид ели нищо друго о свен него. Пожел али си да останат там\, очаровани о т това великолеп ие. И в час\, като отговор на това пожелание се появи л облак и се чули ду мите: \"Този е Моя т възлюбен Син\, в Кого то е Моето благоволен ие. Него слушайте\".\n\n \n\nТрадиция е на празника да бъде осветен плод - в България това е гроздето.\n\n\n\n\n\nП реображенски ман астир \"Св. Преображение Господне\" к рай Велико Търново\n DTSTART:20070806T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150806T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Богородични Заговезни (31.07) DTSTAMP:20100516T182420Z SEQUENCE:1 UID:48-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\nБогородични Загов езни - 31.07.\n\nБогор одични загове зни е празник\, отбелязващ на чалото на Богоро дичният пост\, к ойто трае 2 с едмици и при ключва с ед ин от най-г олемите х ристиянски празници Успени е на пресвета Богор одица (Голяма Богородиц а) на 15 август.\n\nКак во е Заговезни? - Така се нарича по следният ден преди пости\, в който мож е да се блажи - да се приема месн а и млечна хра на. Всъщност п остът не е са мо въздържане от консумация на този тип хр ани от живот ински продукти \, както е широ ко разпрост ранено. Исти нската цел н а поста е изко нната цел з а доближава нето на чове кът до светец а - духовно ус ъвършенстван е и пречистван е. Затова по врем е на пост се въздър жа от отрицателни м исли\, чувства\, оби ди\, действия. \n\n Богородичният п ост не е толков а строг\, какт о е Великденс кия\, наприме р. Забранява ко нсумирането на несни и млечни продукти и алко хол. На 6 авгус т (Преображен ие Господне) се разрешава риба. През ост аналото време са позволени плодове \, зеленчуци\, варен о жито\, ядки\, ове сени ядки и по стни ястия. Днит е понеделник\, сря да и петък на Бого родичния пост са \"сухи\" - разрешава т се само сурови плодове и зеленчу ци\, черен хляб\, маслини и суш ени плодове. \n Дните вторни к и четвъртък се разрешават варен и ястия\, приготв ени без олио и з ехтин. \nВ съб ота и неделя на Богородични я пост се разреш ават варени ястия с малко олио и зехтин\, както и малко черв ено вино.\n\n\nНа т ози ден своя имен ден праз нуват всички с имена Евдоким и Евдокия.\n\ n DTSTART:20090731T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150731T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Илинден - 20.07. DTSTAMP:20100516T182414Z SEQUENCE:1 UID:47-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\"И докато те още ходеха\, ет о огнена колесниц а с огнени коне\, които ги разделих а един от друг\; и Илия възлезе с вихрушка на неб ето. А пророческит е ученици\, които б яха в Ерихон\, каго го видяха\, реко ха: Илиевият дух остава на Елисея . И дойдоха да го посрещна т и му се поклониха до земята\" \n\n(ІV Царе 2 :11\; 15). \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\nИ Л И Н Д Е Н - 20 юли (стар стил)\n\n\n\n\n\n\n \n\n\nСвети Илия е покровите л на небеснит е стихии и гра душката. Наро дното съзнание го рисува с огне на колесница\, те глена от четири бели коня\, тър сейки да убие ламята\, коят о унищожава р еколатата\, хв ърляйки огнени стрели по нея .Наричат го ощ е Гръмовник\, Гръмодел. Ч исто хрон ологически може да бъде разглеждан к ато наследн ик на древног ръцкия бог Зев с\, славянския Перун и праб ългарския Та нгра. Налице е едно налаган е на езически к ултове към обра за на християнск ия светец.\n\nНа п разника се коли н ай-старият петел в курника и се прави курбан\, пече се и погача\, която се нарича на св. Илия. Празн икът се отбе лязва със събори и жертвоприношение на старо мъжко живо тно (вол\, овен).\n\n Илинден е празник н а всички кожухари\, керемидчии и самарджии. \n\n\n\nПророк Илия е ж ивял ІХв. пр.Хр. Св. пророк Илия бил из потомството на Аарон \, от гр. Тесвия\, Гала тия. Живял е през I X век преди Христ а по време на цар Ахав. Илия значи крепост и той се показал крепост\, твърдина на вярата. \n\n\n\n\nЦар Ахав и цари ца Иезавел п оставили в С амария идола на езическото божество Ваа л\, приканяли народа да му се покланя и преследвал и служителит е на истинския Бог. Затова п ророк Илия с молитва заключи л небето и три години и полови на не валяло дъ жд. Гонен\, пр орокът предл ожил на Ахав да принесат ж ертва на плани ната Кармил и н а когото жертват а се запали с огъ н от небето\, нег овата вяра да с е счита за исти нска. Царят се съгласил. Закла ли жертви. Жрецит е на Ваал напраз но се молили\, н ищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън о т небето и я изгорил. \n\n\nНародът видял това\, до земят а се поклонил на Истинския Бог. Жре ците били избити. Обил ен дъжд напоил земята. \ n\n\n\nИлия пророкувал 25 години и край р. Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето. \n\n\n\n\n\n\n\nпо материал и от : pravoslavieto.com\n\n\n DTSTART:20090720T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150720T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:5 юли - Празник на служителите на МВР DTSTAMP:20100516T182407Z SEQUENCE:1 UID:46-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\nНа 5 юли се отбелязва професионалн ият празник на МВР. \n\nИзгра ждането на полицейс ката инст итуция в Бълга рия започва след приемане то на Търновската конституция /16.04.1 879 г./\n\nНа 5.07. през 1879 г. с указ №1 на к няз Алексан дър I Батенб ерг се сфор мира Минис терството на вътрешн ите дела ка то част от първото българск о правите лство сле д Освобожд ението. Не говият мин истър-пред седател Тодор Б урмов става и п ървият министър на вътрешните работи. \n\nОсн овните сфер и на дейност на министерств ото са: вътреш ни работи и ад министрация\; н ародно здраве\ ; ветеринарно дело\; управ ление на по щите и те леграфит е. Полице йските ф ункции се осъществя ват от адми нистративно -полицейско о тделение при МВР и свърза ните с него институции. В началото н а ведомствот о са възложени и неприсъщи за него задачи: ветеринарн ото дело\, което отп ада през 1893\; управлениет о на пощите\, което свършва през 1882 г.\; а през 1885 г. то се освобождава и о т обществените дела.\ n\nСлед промените през 19 89 г. датата е обявен а за празник на М ВР. \n\nПразникът с е отбелязва с тържествен парад на площад \"Батенбер г\".\n\n\n\n\n\nпо матери али от : Официален сайт на Министе рство на вътрешните работи\n\n DTSTART:20070705T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150705T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Международен ден за борба с наркоманията (26.06) DTSTAMP:20100516T182332Z SEQUENCE:1 UID:113-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Международен ден за борба с наркомани ята - 26. юни \n\nМ еждународн ият ден за борба със злоу потребата на нарк отици и наркотрафика се отбелязва се от 1988 г. с резолюция 42/112 на Общото събрание на ООН\, приета на 7 декември 1987 г.\n \nУ нас тази година ден ят ще прем ени под о бщия девиз на кампан ията “Кон тролират ли наркотиците твоя живот”. Тя е организир ана от Службата по наркотици и престъпност на ООН (СНПООН). Мотото на ка мпанията ще бъде използ вано в прод ължение на три години . Инициатив ите ще фоку сират вър ху различн и аспекти от действи ята на ин ституциит е за против одействие на произв одството\, разпростр анението и контрола н ад наркоти чните вещества. Ак центите: ефектите о т злоупотребата с наркотици - 2007 г\, отглеж дането на наркоо бразуващи култур и и производство н а наркотици – 2008 г\, н елегален трафик на наркотици – 2009 г .\n\nМеждунаро дният ден за борба със з лоупотребата на наркотици и нарко трафика ще бъде о тбелязан от 11 до 14 часа в Д уховната с еминария “ Св.Иван Рил ски” (пл.”В елчова завер а”2) . Органи затори са п остоянният представит ел на ООН в Б ългария и СНПООН в сътрудничество с Фондация “Антидо т”.\nизт. Календар\n DTSTART:20080626T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150626T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Световен ден на хуманистите (21.06) DTSTAMP:20100516T182325Z SEQUENCE:1 UID:128-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\nЛогото на хуманистите \"Happy Human\"\n\n\n\n\n\nСветовен ден на хуманистите\n\n\n\n\n\ nПразникът започв а честването си п рез 80-те години на 20ти век от Американската асоци ация на хуманистите (American Humanist Assoc iation).\n\n\n\nСветовни ят ден на х уманистит е цели да у твърди и р азпростра ни хуманизма ка то жизнена кон цепция и средств о за глобална п ромяна. \n\nРа зличните т ечения и груп и на хуманизм а отбелязват по различен начин празника \, в съответствие със собствената си сп ецифика и виждания.\n\n DTSTART:20090621T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150621T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на Ботев и загиналите за свободата на България DTSTAMP:20100516T182318Z SEQUENCE:1 UID:43-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\"Тоз\, който падн е в бой за свобода\,\n\nто й не умира: него жалеят \n\nземя и небе\, звяр и природа \n\nи певци песни за него пеят...\ n\n\"\n\n\"Хаджи Димитър\"\, Хр. Ботев\n\n\n\n\n\n\n\ n\n\n\n\n\n\n\n\n2 Юни - Ден на Ботев и на загинали те за свободата и неза висимостта на България \n\n\n\n\n\nНа този ден п очитаме онези бъ лгари\, отдали жи вота си в името на една свята идея - идеята з а свободна и независима Бъ лгария. Почитам е и един от най -светлите бъл гари\, духовен връх в епох ата на наци оналното ни възраждане и символ на нацио нално обединение и достойнство - Христо Бот ев. На 28-годишна възраст през 2. юни 1876г. \, 2 го дини преди Освоб ождението\, на връх Околчица\, той пада\, прониз ан от вражески куршум. \n\n\n\n\n\nТози ден за по чит и преклонение започва да се отб елязва от 1901г. Тогава на тъ ржествата на връх Вола присъстват живи четни ци от четата на Ботев. \n\ nОт 1953 до 1988г. праз никът е силно идеологизиран и се чества ка то Ден на Боте в и на загина лите в борбат а против турс кото робство\, капи тализма и фашизма и в О течествената война. От 1 988г. до 1990г. се отб елязва като Ден на Ботев и на загиналит е за национално и социално освоб ождение на Бълга рия.\n\nДенят на Ботев и на з агиналите за свободата и независимост та на България е обяв ен е с решение на Минис терския съвет от 31 май 199 3 г. За първи път се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловд ив. \n\n\n\nВсяка година на 2 юни \, точно в 12:00ч. в цялат а страна\, в про дължение на 3 минути\, сир ени оповестя ват отдаване на почит към светлата па мет на далите живота си з а свободата и независи мостта на нашата с трана. Първата едноминутна сирена п розвучава на 2.06.1948г.\n DTSTART:20070602T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150602T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на славянската култура и писменост (24.05) DTSTAMP:20100516T182238Z SEQUENCE:1 UID:39-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Напред! Науката е слънце\, \nкоето във душите грей! \nНапре д! Народността не пада \nт ам\, гдето знаньето жи вей! \n\n24 Май - Ден на славянската ку лтура и писменос т\n\n\nДенят на българската просвета и култура и на славянската писменост e офи циален българс ки национален п разник. \n\nНа този ден н ашият наро д отбелязв а създаванет о на славянската азбука и писменост от светите братя Ки рил и Методий. \n \nДоста трънл ив и описан с болка и м ъчения път извъ рвява българскат а писменост от ра ждането си през 8 55г. до ден дне шен. Непрес танни борби за налаганет о на новата сл авянска култ ура и книжнина \, гонения на създателит е й и безконеч ните унижени я с тях от з акостенели еретични със ловия. За да бъдат пре ведени биб лейските к ниги и да започне п риобщаването на славянските наро ди към християнска та идея и религия.. . \n\nЖитието на с ветите братя з вучи като прик азка или леге нда. Може би за щото днес не с е раждат толков а волеви личности \, толкова устремени в една идея\, в благо не за самите тях\, а за няколко милион а души\, за които тру да им ще означава всичко. \n\nКирил е един от на й-високо об разованите за времето с и хора. Завъ ршва прести жната Магнау рска школа с пъ лно отличие и с тава библиотек ар в църквата 'Свет а София\" в Царигра д. Постъпва в м анастир (Олим п)\, където ср еща Методий . Цариградски ят патриарх Ф отий изпраща б ратята с мисия при хазарите \, където прен ията с мюсюл мани и евреи добиват широ к обществен о тзвук и сам ият княз Ро стислав\, кой то се проти вопоставял н а германизация та на славяните \, която набирала скорост\, пока нил Кирил и Мет одий в Моравия . Там те създав ат Моравскат а школа\, къде то превеждат и пишат книги. Немското дух овенство разби ра се\, яростно се възпротивил о на делото на б ратята\, което се явява спъ нка в стремеж а му на култ урна и духовн а асимилация на славяните започва зверс ки гонения и га ври с тях. Отк азвайки им право да ръ кополагат с вещеници\, на практик а ограничава т влиянието на моравска ш кола като сла вянска църква\, затова братята решават да се върнат в Царигра д. По пътя обратн о\, минавайки пр ез Панония\, к няз Котцел мо ли братята да о станат и да изуч ат поданиците м у на новото писм о и четмо. Науча вайки\, че импе раторът е поч инал и че няма да получат пр авото да обучава т и ръкополагат с вещеници\, те зам инават за Рим\, д а го поискат л ично от Папат а. Във Венеци я Кирил по-н ай блестящи я начин защи тава правот о на славянит е да имат пис меност и бо гослужения на собствен език и азбук а и отхвърля триезичната ер ес пред тамошнот о духовенство.\n Въпреки че папата ги посреща с п очести и осве тява книжнината им\, те така и не получават бле нуваното право\, нито дори еписко пски сан. В Рим Кирил умира и оставя в ръц ете на брат с и методий до вършването на великото дело. Княз Кот цел спешно нас тоява за еписк опски сан на М етодий в Пано ния\, което п апата не оспо рва заради твърде отсл абеното си вл ияние в Бълг ария\, където преждевременно княз Борис І е п окръстил бълга рите\, страхувай ки се\, че ще загуби чрез отказа си вл иянието и във Ве ликоморавия.\n\n \nПразникът е н е само празни к на славянскат а писменост и к ултура. Това е празник на нап редъка\, на отст ояването на из конни принципи\ , празник на пр огреса\, на о бединяван ето на силите в името на д уховното пр еобразяване и усъвършенств ане\, на постиж ението в имет о на една све тла идея. На обединениет о на славянски те народи. Подо бен празник няма ни къде по света и не се чества от нито един народ. \n\nЧе ства се всички слав янски народи. И все пак е най-българския т.\n\nА е най-българ ски\, защото ражда нашата нация\, наши ят език и култура.\n DTSTART:20070524T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150524T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Международен ден на семейството (15.05) DTSTAMP:20100516T182214Z SEQUENCE:1 UID:125-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\nМеждународен ден на семейството - 15 май\n\n\n\n\ n\nПразникът се учредя ва през 1992г. от Ге нералната Асамбл ея на ООН.\n\nРазличните т еми на празника през годи ните\n\n\n\n15 май е и празник на град Плевен. \n\n DTSTART:20090515T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150515T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Св.Св. Кирил и Методий (11.05) DTSTAMP:20100516T182201Z SEQUENCE:1 UID:38-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n11 Май - Цър ковен пр азник на Свети равноапо столи и славяно български просв етители Кирил и М етодий\n\n\n\nСветите братя са канониз ирани за светци още през IXв. Данни за отбе лязването на 11 май датират от XII в. Дат ата е избрана от С ветия Всерусский Синод през 1863г. и се празнува въс всички православни славянски ст рани.\n\nНа 11.05.1851 в епарх ийското училище \" Св.Св. Кирил и Ме тодий\" в Пловд ив по идея на Най ден Геров се ор ганизира празни к на на светите б ратя.\n\nОтделно Успенията (да тата на смъртта) на братята Кирил и Методий се празнуват съответно на 14 ф евруари и 6 април.\n DTSTART:20070511T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150511T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на Европа (9.05) DTSTAMP:20100516T182154Z SEQUENCE:1 UID:37-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n9 Май - Ден на Европа \n\nДенят на Европа (9 май) е обявен на срещата на високо равнище в Милан о'85 на страните -членки на ЕС . Датата е оп ределена въ зоснова речта на министъра на в ъншните работи на Франция Робер Шуман о т 1950г. известна ка то \"Декларация та на Шуман\" . Документъ т полага о сновите на европейскат а интеграция. Предложението с е приема радушно от Германия\, Ита лия\, Холандия\, Белгия и Люк сембург и г одина по-късн о се създава първата орг анизация с о бщоевропейски ста тут - Европейска об щност за въглищата и стоманата.\n\n\n\nОбяв ен с Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г. за отбеля зване на 9 май - Деня на Евро па. Ще бъде изд игнато знамет о на Европейск ия съюз над с градите\, в които органи те на държавн ата власт осъ ществяват сво ите функции\, как то и на входните и изходните пунк тове на България. \n В Холандия и Дания деня на Европа се отб елязва на 5.05\, когато вс ъщност е деня на ЕС.\nМотото на празн ика е In varietate concordia (\"Единни в многообразието\")\n\nпо материали от calen dar.dir.bg и evropa.bg\n\n\n\n\nДен на победат а\n\nНа 9 май 1945 н ачалника н а ГЩ на Вер махта подп исва безус ловната ка питулация н а Германия з аедно с адми рал на Военния флот Фриидебур г и генерала н а Аерофлота ( Луфтвафе) Щумп ф. От страната н а съюзниците доку мента е подписан от ген. Жуков (от имет о на Сталин) и м-л Тедър от името на Айзенхауер. С това се слага край на ВС В в Европа. \nТов а е най- тежката война в историята на чов ечеството. Продължила 6 години (от 1.09.1939 до 2.09.1945) загиват над 50 000 000 души. Мили они намират смъртта си в концентрационни лаг ери. Жертвите от съветска страна са бли зо 25 000 000 д.\n\n DTSTART:20070509T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150509T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на Червения кръст (8.05) DTSTAMP:20100516T182146Z SEQUENCE:1 UID:35-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\nМеждународ ен ден на Червения кръст и Ч ервения полумесец - 8 Май\n \n\n\n\n\n\n\nЧервеният к ръст е основан от Анри Дюнан\ , виден швейц арски общест веник\, след к ато станал свидет ел на жестоката би тка край Солферино през 1859г\, след която на бой ното поле остават 4 0 000 трупа на жерт ви. Тогава силн о впечатления Дюнан\, който бил изявен ф илантроп\, р ешава да орг анизира мест ното население и да помогне на ранените. След з авръщането си в Женева\, той издав а книга\, в коят о описва с под робности всич ко\, което е п реживял и пр ивлича на сво я страна видн и обществени ци и заможни люде в идеят а си за изграж дане на междуна роден комитет в помощ на ранен ите. Година по-к ъсно\, по време на Първата Ж еневска Конве нция\, се подп исва конвенци я\, регламенти раща защитата\ , лечението на ранени те по време на военни действия. Датата - 8.05. е избрана от рождения ден на Анр и Дюнан. \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n Емблемата н а организация та представляв а \"негативен\" ва риант на швейца рското знаме - червен кръст на бял фон. В държавите с ислямско ве роизповедания се използва чер вен полумесец\, в Израел (която е със статут на наблюдател) - червената Давидова зв езда. Тези варианти л егитимират ЧК като неут рална орган изация. В по следните го дини се водят преговори за об единяване на всички симв оли в един - Червеният к ристал. \n\n\n\n\n\nВ България пъ рвите друже ства под кри лото на Чер вения кръст се съ здават още след О свобождението от турско робство (1 878г.). След Съе динението на княжес тво Българ ия и Източ на Румели я се създ ава общон ационална организац ия с председ ател митроп олит Климент и самия кня з Батенбер г взима БЧК под свое покрови телство. Традици ята коронов ани персони да покровителстват организацията се за пазва и в по-късни в ремена.\n\n\n\nБЧК има основе н принос в и згражданет о и утвържд аването на з дравната сис тема у нас. П остроява м ножество болн ици из цялата страна. Безц енна е медиц инската помощ\ , която органи зацията оказв а по време на войните\, кои то нашата ст рана води за национал но обединени е. Най-голем ите изпита ния за организаци ята в мирно време са голямото земе тресение през 192 8 г. и бежанскат а вълна от Б еломорието и Одринска Тракия\, с к оито бълга рските черве нокръстци се справят блестя що и успяват д а спасят от г лад и мизери я хиляди хор а\, мобилизи райки свои те собств ени ресур си и помощ та на дес етки дру ги чужде странни червенок ръстки орг анизации. Б ългарският Ч ервен Кръст м ногократно о казва помощ и на други стра ни\, изпращайк и свои медицин ски бригади на горещи точки из света (военни действия\, пр иродни бедствия и др.)\n\n \n\nОсновни принципи на Ч ервеният Кръст\n\n\n\n\ n\nХУМАННОСТ\n\nЧе рвеният кръст \, роден от же ланието да ок азва помощ бе з дискриминац ия на ранените по бойните п олета\, се с треми чрез своите меж дународни и националн и форми на проявлен ие да пре дотвратяв а и облекча ва при всич ки обстоятел ства човешкит е страдания. Не говата цел е да закриля живота и здравето на човека\, какт о и да изиск ва уважение към човешк ата личност. Той способст ва за устано вяването на в заимно разбир ателство\, дружба\, сътрудничество и т раен мир между всич ки народи.\n\n\n\n БЕЗПРИСТРА СТНОСТ\n\nЧе рвеният кръ ст не проявяв а предпочитание по отношение на националност\ , раса\, религи я\, социално положение или полити чески убежд ения. Негови ят стремеж е единствено да подпомага хората в за висимост от ст епента на стра данието им и да осигури предимс тво на онези\, ко ито се намират в най-г оляма беда и се нуждаят от най-бърза помощ.\n \n\n\nНЕУТРАЛНОСТ\n\ nЗа да запази д оверието на в сички\, Черв еният кръст се въздържа д а взема участ ие във враждеб ни действия и н икога не влиза в спорове от полити чески\, расов\, религи озен и философски х арактер.\n\n\n\nНЕЗ АВИСИМОСТ\n\n Червеният к ръст е незав исим. Национ алните друж ества\, помо щници на дъ ржавната в ласт в нейн ата хумани тарна дейно ст и подчиняв ащи се на дейс тващите закон и в съответни те страни\, тряб ва при все тов а да запазят своята незав исимост\, коя то им дава в ъзможност да действат винаги в съответствие с пр инципите на Червени я кръст.\n\n\n\nДОБ РОВОЛНОСТ\n\nЧерве ният кръст оказва до броволна и безкористн а помощ.\n\n\n\nЕДИНСТ ВО\n\nВъв всяка страна може да съществува само едно дру жество на Черв ения кръст. То трябва да б ъде достъпно за всички и да разпростира своята хуманна д ейност по цялата те ритория на страната .\n\n\n\nУНИВЕРСАЛНОСТ \n\nЧервеният кр ъст е световно движение\, в което всичк и дружества имат равни права и задължението взаимно да се подпомагат.\n \n\n\n\n\n\n\n\nПо материали от: Официалн ият сайт на БЧК\, redcross.org/(US RedCross official)\, icrc.o rg (International Committee of the Red Cross)\n\n\n DTSTART:20070508T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150508T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Празник на Българската армия (6.05. ) DTSTAMP:20100516T182110Z SEQUENCE:1 UID:33-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Ден на храбростт а и празник на Българската армия - 6 май\n\n \n\nДенят на храбростта\, 6 май\, започва да се чества в Бъл гарската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от първ и януари 1880 г . княз Але ксандър Бат емберг учред ява военния орден “За хр аброст” - отл ичие\, с което се удостояват и звършилите подв изи на бойното п оле. А с указ № 5 от девети януари същата година се по становява чес тването на пра зника.\n\nВ на чалото от белязване то на празн ика е подчер тано скромно . Церемонията включва пани хида в гарни зоните\, поз дравления и обяд за кав алерите на о рдена “За храб рост”\, огранич ени военни пара ди\, главно в Со фия. По-късно цар Фердинанд придава по-голя мо значение и пищност на честването.\n\nПрез войните в периода 1912-1918 г.\, макар и в бой ни условия п разникът се отбелязва. Т ой се чества всяка година с отслужване на панихида з а загиналите и молебен за ж ивите. Прав и се прегл ед на войс ковите час ти от върхо вния главн окомандващ на Българ ската арм ия и велик магистър на ордена “За х раброст”. Тър жеството завър шва с военен па рад.\n\nДо подп исването на Ньойския дого вор Денят на бо йната прослава се чества отдел но на 27 ноември (победата н а Българскат а армия в боевете при Сливница в Сръбс ко-българската война от 1885 година). Пре з 20-те години този празник се обединява с отбелязв ането на Деня на храбр остта на 6 май. От 193 1 г. Денят на хра бростта и побед ите е обявен за боен празник на войската. За първи път при че стването на Гер гьовския празник през 1937 г. търже ството започв а от предната вечер със заря\, дотогава тя е епизодично явлени е.\n\nСлед 1946 г. т радицията в честването на празника на Българска та армия е прек ъсната. Първоначално е о пределена датата 9 септем ври\, а след 1953 г. - 2 3 септември\, която ос тава до демократичнит е промени у нас през 1989 г.\n\nВ най-нов о време Велик ото народно събр ание определя з а празник на войс ката 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години\, 1991 и 1992\, български те воини честват то зи паметен ден като св ой празник. През 1993 г. с постановление на М С № 15 от 27 януари 6 май отново заема полагащ ото му се мяст о в празнични я календар н а армията като Де н на храбростта и празник на Бълг арската армия.\n\n\nОфициален сайт на Министерството на отбраната\n DTSTART:20070506T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150506T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Гергьовден (6.05.) DTSTAMP:20100516T182102Z SEQUENCE:1 UID:32-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Гергьовден - 6 май\n\n \n\n\n\nГергьовден е един от най-гол емите празниц и. Заедно с Вел икден се счи та за един от най-големите пролетни пр азници и заради хубавото време\, което обикновено с ъпътства деня\, се е нарич ал \"зелен Гьорги\" или \"цве тен Гьорги\".\n\n\n\n\n\n Народът е разд елял годината н а два цикъла: ле тен - от Гергьо вден до Димитр овден и зимен - от Димитро вден до Гер гьовден. Пра зникът е сим волизирал нача лото на активна та част на година та - новият трудов сезон\, клането на агнетата\, д оенето на мляко то\, подновяване то на трудовите д оговори.\n\nНа пр азника се коли първото мъжко агне\, родено пр ез текущата г одина. След това то се прекадява и освещава. Зак олението става з адължително пред т рапеза\, на която има сол и трева\, от ко ито се дава на аг нето\, за да е си та и плодородн а цялата година. От кръвта на а гнето се поръсв а над лехите за б ерекет. На Гергьовд ен за пръв път се и приготвя сирене\, но не се соли\, за да н е пресъхне мляко то на овцете. \n \nЗеленият цвя т ярко присъс тва в обредит е и цялостния облик на праз ника. Всички ж ивотни\, праз ничната трапе за и къщата се закичат с кло нки от разцъфна ла бука\, разцъ фнало плодно д ръвче и здравец - по този начин се хиперболиз ира силата на при родата\, жизненос тта\, развитието\, растежа.\n\nИзвър шват се множество обреди - за прогон ване на злото\, защит ни магии\, за здраве\, за добиване на дете и други.\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\nКо й е св. Георги? \n\n \n Под христи янската съ щност на св. Георги Побе доносец се отк риват древном итологични рел икти\; той е г ероят мъчен ик\, с кого то фолкло рната тра диция свъ рзва езиче ските про летни скот овъдни култо ве и мотивите на змееборството. Побеждавайки де мона на злото (зме й\, дракон)\, то й възстановя ва хармонията на битието. В това отношен ие св. Георг и изключите лно много се доближава до типа на култ урните митоло гични герои\, демиур зи\, които унищожава т хтонични чудовища . \n\n В традицията св. Георги вина ги е представен като конник\, кой то не само поб еждава змея\, н о и освобождав а девойката\, п редопределена з а жертва. Така е и зграден и образ ът му в народните песни\, а дори и в иконография та. Всъщност това е една метафора за победата над студа\, зимата\ , злото и осв обождаване на пролетт а и растежа . Така слав янските на роди прена сят върху х ристиянск ия светец няк ои от чертите на пролетни те божества на плодород ието\, а Гергьовден става сезонна гр аница в скотовъдн ия календар. \n\ n Обредните практики п очти изцяло и мат езически х арактер\; жертв оприношението на агне (курбан) и месе нето на обреден хляб \, наречен за св. Гео рги\, са не само израз на почи т\, но и изда ват желание то на скотов ъдците да за служат покров ителство над стад ата си. Те са жерт ване на скъпото\, лишаване от не го\, своеобразна смърт\, която трябва да пр едизвика нов ж ивот и изобили е. Тематиката на някои от тъж овните песни\, които се из пълняват на празника\, дава възможн ост да оценим действителна та стойност на т ази жертва\; а по ръсването на лех ите с кръвта на а гнето е особен вид \"засяване \" с плодовитост . Така жертвата ста ва предпоставка за бъдещото раждане. \n\n С идеята за преход към н овата скотов ъдна година са и останал ите обичаи\, защото спор ед нашата т радиция при родното и соц иалното трябв а да са в успор едно развитие . Люлеенето\, напяването на пръстените\, събличането и забражданет о на младите б улки - това са практики със с оционормативeн характер. Първи те две са от ин ициален тип и са със сватбе на насоченос т (продължаван е на рода). Тре тата ярко дем онстрира прие мането на млади те в групата на зрелите жени\, вър ху които лежи ча ст от семейната тежест\, т. е. това е тяхната социализа ция. \n\n\n\n\n\nк.ф.н .Том ислав Дяков \"Празници и вярвания на българите\" \n\n\n DTSTART:20070506T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150506T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Св.мчца Ирина (05.05) DTSTAMP:20100516T182051Z SEQUENCE:1 UID:34-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Света мъ ченица Ирина живяла в апост олските времен а на Балканите в град Магедон \, където баща й Ликиний б ил областен управител. Род ена като езични ца от родители езичници\, Пенел опа\, както бил о името й пред и светото Кръ щение\, се науч ила на христи янската вяра от своя учител Апелиан. Тя би ла кръстена от свети апостол Т имотей\, ученика на свети апосто л Павел\, заедно с още няколко же ни от висшето със ловие. Когато бащ а й решил да я задо ми\, тя отказала и така си навлякла гнева му. Той я п одложил на мъче ния\, но лека полека се ус покоил и ско ро след тов а сам приел християнст вото. Светата д евица Ирина бил а подлагана на мъ чения още четири пъти\, но Бог вин аги я спасявал \, като изпращал Свои ангели. В еднъж била зако пана до раменет е в ров с отров ни змии и скор пиони\, но Бо жи ангел умъ ртвил отровн ите гадини и запазил Ирина невредима. Кога то се опитали да остържат кожата й \, ножът се плъзга л по тялото й к ато по камък. Сле д това я завързал и под колелото на воденица\, за да я убият с мощна в одна струя\, но водата не поте кла. Един от гон ителите набил гв оздеи в ходилата й\, натоварил я с т орба пясък и та ка я развеждал и з града. Но Бог пак не оставил Своята угодни ца\, а наказал с ъс смърт мъчит елите. Оцелял а след жесток ите мъчения\, в резултат на които мнозина повярвали в истинския Бог \, Ирина обхо дила разни страни да проповядв а словото Б ожие. След мн огогодишни апостолски трудове тя при стигнала в Ефес \, където много езичници повяр вали чрез нея. Тук тя се срещ нала и със своя първи учител Апелиан и получ ила откровение\, че скоро ще оста ви този свят. На другия ден св ета Ирина\, пр идружена от у чителя си и ня колко благочест иви мъже\, напусн ала града и вл язла в една пе щера\, чийто в ход по нейно нареждане с пътниците й затрупали с ка мъни. Така пе щерата стана ла нейна гро бница. Света Ирина\, ре вностната служителка на християн ската пропове д и великата м ъченица за вяр ата в Господ И исус Христос\, живяла и извъ ршила своето дело в ъв втората половина на І век и н ачалото на ІІ век.\npravoslavie.bg\n\n Именици: Ирин\, Ирина\, Ирeна\, Mиpa\, Mиpoслав \, Mиpoславa. \n DTSTART:20070505T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150505T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Борисовден (2.05) DTSTAMP:20100516T182044Z SEQUENCE:1 UID:115-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\nСв. равноа постолен цар Б орис-Михаил\, покръстит ел на българския народ/ Борисовден- 2 май\n\n \n\n\n\nНа този ден изто чноправо славната църква чес тва Борисов ден. Църковни ят празник исто рически се свърз ва с деня на смър тта на свети княз Б орис I-Михаил - бъ лгарски владет ел от XI век\, з абележителе н държавник и покръстител на българския на род\, канонизиран за с ветец от православнат а църква. \n\n\n\nПо време на 37- годишното си царуване (852-889)\, княз Борис I извършил значителни пр омени в полит ическия и ду ховния живот на страната \, с трайни к ултурно-ис торически пос ледствия. Сил ната Българи я все още бил а езическа д ържава\, и хр истиянска Европа гледа ла с недовер ие на религията и нр авите на българскит е ханове и техния на род. В 864 г. хан Бор ис се покръст ил (приемайки и мето Борис I – Михаил и европейскат а титла княз ) и въвел христ иянството като оф ициална религия в българската държав а. \n\n\n\nПостроил много храмо ве и манаст ири и радеел за изгражда нето на нез ависима от Византия б ългарска цъ рква. Плод на неговат а културна политика е въвеждане то на старо българския език и писме ност в бого служението и в държавн ия живот и с ъздаването на първите български к нижовни и п росветни с редища. То й посрещна л радушно в с толицата Пли ска Кирило-Ме тодиевите уч еници Климент \, Наум и Ангел арий и им с ъздал благо приятни усл овия за книжо вен труд на с таробългарски ези к и за подготовка н а кадри за нуждите на църквата. В 88 9 г. добровол но напуснал престола и станал монах в манастира кр ай Голямата базилик а в Плиска. \n\n\n\nН а два пъти кн язът временн о напускал о бителта - в еднъж за да усмири раз бунтувалите се привържени ци на езичеството \, предвождани от с ина му Владимир Расате\, и втор и път\, за да п оведе войскит е срещу нахлулите в бъл гарските земи маджари. Почина л на 2 май 907 г. \n\n\n\nпо материали от plovdivgui de.com\n\n\n\n\n\n\nДнес празну ват своя имен ден всички с имената Бори с\, Борянa\, Борислав.\n DTSTART:20080502T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150502T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на труда (1.05) DTSTAMP:20100516T182037Z SEQUENCE:1 UID:31-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Ден на труда - 1.05\n \n\nДенят на труда и н а междуна родната ра ботническа солидарност или известен в България ка то Ден на труда е международе н празник на тр удещите се хо ра\, приет за един от оф ициалните празници в Р епублика Българ ия. Празникът оби кновено се отбеля зва на 1 май. В С АЩ и Канада той с е чества на първ ия понеделник от септември.\n\n \nПоявяван ето на пра зника се свър зва с между народното с оциалистичес ко движение п рез 19 век и работничес ките протес ти за зачитан е на елемента рните социал ни права. По-к онкретно датата се е наложила по повод с ъбитията в Чикаго пре з 1886 г.\, започнали на тази дата \, в която работни ческото движени е дава осем жерт ви анархисти.\n\ n\nВ Народна р епублика Бъ лгария празн икът е бил о фициален и се отбелязвал с мащабни ман ифестации и п разненства из цялата страна.\ n\nПонастоящем празникът е о фициален и е неработен де н. Държавнат а власт не се ангажира с провежданет о на масово о тбелзяване на празника. Честването е най-често отб елязвано с ми тинги-концерти на леви партии и дв ижения\, като най-з начителни са тези на БСП.\n\nВ някои държави по све та този ден е о тбелязван офици ално\, в други се чества неофици ално. В СССР е би л важен празни к\, отбелязва н с военни па ради\, подобно на социалист ически Китай.Пр азникът се е чествал и в Третия Райх под името \"Имперски трудов ден\"(Reichsarbeitstag).\n\n\n\nwikipedia.org\n DTSTART:20070501T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150501T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на Земята (22.04) DTSTAMP:20100516T182013Z SEQUENCE:1 UID:30-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\n\nДен на Земята – 22 април\n\n\n\nДенят на Зе мята се отбелязва от 1970 г. насам\, пър воначално в САЩ. Първото честване е организиран о от губернат ора на Уискън син и член н а Сената Гей лорд Нелсън и лидерът на студентска о рганизация Д енис Хейес. Празникът с е радва на летящ старт и и зключително с илна подкрепа от американскат а нация\, над 20 милиона ам ериканци от всички кра ища на стран ата се включв ат в мероприя тията по отбе лязването на Деня на Земя та. В резулта т на силния обществен от звук се сфор мира движени е за защита на околната сред а и се приемат законите з а чистота на въздуха и водата в САЩ.\n\n\n\n\ n\nВсяка год ина Междун ародната мрежа за Деня на Земята коо рдинира действията на повече от 12 000 партнь ори в над 170 дър жави\, насоче ни към опазване на планетата Земя и съ храняване на живота в ърху нея. \n\n\n\nБълг ария е една о т първите стра ни\, включили се в международното от белязване на празника\, с тартирало 1990г. На 22 април 1992 г. п резидентът на Република България Же лю Желев под писва клетв ата в името на Земята . Представ ителят на България в Международ ния организ ационен комит ет за честване то на Деня на Земята е Благ овест Сендов\, койт о сформира Национален комитет за Деня на Зем ята. \n\n\n\nНад 30 х иляди бълга рски деца се подписват п од Деклараци ята за пълно мощие за живо т на Земята. Декларацият а е връчена на Конференцията на ООН за околн ата среда и развитието\, п роведена в Рио де Жанейр о през юни 1992.\n\n\n\nТаз и година мотото на празника е: \"Приз ив за действие срещу изменението на к лимата\". \n\n\n\n\n\n http://www.earthday.org/ - Официален сайт на Денят на земята\n\n DTSTART:20070422T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150423T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на Българската Конституция (1 6.04) DTSTAMP:20100516T182000Z SEQUENCE:1 UID:29-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\n\n\n\nДен на Бълг арската Конституция\n\n\n\nПр азник на юристите в Бълг ария\n\n\n\n\n\n\n\nС Решение на Мин истерския съвет от 12 март 1 991 г.\, 16 април - ден ят\, в който първо то Велико Народно събрание приема п рез 1879 г. Търно вската конс титуция\, е о бявен за пр офесионален празник на българските юр исти. Датата е определена от Съюза на Бъ лгарските юристи.\n\n DTSTART:20070416T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150416T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на здравето (7.04) DTSTAMP:20100516T181952Z SEQUENCE:1 UID:28-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n7 Април - Международен ден на здравето\n \n\n\n\n\n На 7 април 1948 г. в лиза в сила Ус тавът на СЗО ( Световнат а Здравна О рганизация). Решението на правителств ото е съобраз ено с Кодекса на труда и За кона за държавни я служител. Започва да се отбелязва кат о празник през 1950 г.\ n\nМеждународният де н на здравето - 7 а прил се чества и като - Ден на здр авния работник в България - опр еделен с Разпореждане 32 на Министерския съвет от 6 февруари 1964 г. \n\nТази годин а Световният ден на здраве то се отбеляз ва под мотото “Да дадем шанс на вся ко дете и на всяка майка”.\n DTSTART:20070407T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150407T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на хумора и шегата (1.04) DTSTAMP:20100516T181912Z SEQUENCE:1 UID:25-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:1 Април - Между народен ден на хумора\, сатирата и забавата\n\n \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n Първи април е денят н а хумора\, сатирата\, за бавата\, шегата и лъжат а! \n\n\n\nТова е един ствения ден в го дината\, когато можете да се п ошегувате с п риятелите си\, да ги излъже те и изиграе те съвсем безнака зано! Дори е задължи телно да погодите номер някому. \n\n\n \nНавсякъде по света празну ват първи апр ил. Денят на смеха в раз личните стра ни носи свой национален колорит и специфичен хумор\, пр исъщ за всяка страна. \n\n \n\nЕто как се отбелязв а този ден по света: \n\n\n\nВ Шотландия например пър ви април се п разнува два дни. Втори ят ден от шегаджий ския празн ик е посвете н за “задни те” части н а тялото – по гърбов ете на хората да се закачат иронични на дписи. \n\n\n\nВъв Ф ранция този обичай\, пр едимно гра дски\, нари чали “априлска риба”. Произходът му свързвали с времето на Карл IX\, който през 1564 година изда л ордонанс\, пре дписващ да се пре несе началото на годината от 1 я нуари на 1 апр ил. На следва щата година много от п оданиците на краля изпратили на своите приятели н овогодишни по здравления и подаръци през април – в знак на протест\, или оставай ки верни на т радицията. Слънцето тога ва се намира ло в съзвез дието Риби и француз ите сметна ли\, че наи менованиет о “априлска ри ба” е напълно д остойно за подоб ни шеги и в бъдеще. И не са сгрешили. Тради цията е още жива .\n\n\n\nВ Англия от невинно то “рибно” развлечение изра снал цял един Ден на всички глупци. От п олунощ до 12 часа на обяд на 1 април в секи можел да се шегува\, надсмива \, разиграва сво ите приятели и по знати. Този\, кой то се хване на въдичката\, п осрещали с в есел смях и ви кове: “Априлски глупак!” Една от най-големите из мами на 1 април \, за която дълг о после си спомнял и вестниците и спис анията\, станала в Лондон през 1860 година\, к огато ня колко сто тици англ ийски джен тълмени и т ехните о пърничав и английс ки лейди получили покани да отидат н а “ежегодн ата тържестве на церемония по измиването на бел ите лъвове\, която ще се състои в Тауер в 11 ч аса сутринта на 1 апри л”.\n\n\n\nВ Германия и Австрия смятат 1 а прил за нещастен де н\, а хората\, роде ни на този ден з а хора без къ смет. Според п реданието в то зи ден бил род ен Юда – предат елят и именно на 1 април сатана б ил низвергнат от небето. В селата не работели\, не започвали нови неща\, не пускали дома шните животни навън. Възраст ните и децата се лъжели вз аимно\, пращайк и се да изпълн яват неизпълними з аръки (например\, да к упят от аптеката мас от комар).\n\n\n\nВъв Ф инландия денят на шегата и лъжата е нов обичай\, при това с градски произход\, но се е разпрос транил и сред селяните\, по пивайки само битния хумор на селските е ргени. Свърза н е със стар ия селски о бичай да пр ащат децата да изпълня ват шеговит и поръчения по време на сер иозна селска работа – кога то се мели зърн ото\, колят ж ивотните. Пращали д ецата до съседния д вор да взема т несъществу ващ инструме нт – стъклени н ожици\, ъгломе р за тор. Съсед ите уж си “сп омняли”\, че са дали инстр умента на други и детето тръгв ало към следва щия двор. Дали пък така не са искали просто да д ържат децата далеч от опасните неща и са г и щадяли.\n\n\n\nДен на лъжата съ ществува и в азиатските страни. Но точно опре деление за п роизхода на първоа прилските шеги и разиграва ния не може да се даде.\n\n\n\nИзточник: a z-jenata.com\n\n\n\n\n\nВ България 1 април – Денят на шегата и на лъжата опашат а – е на особен а почит в столицата на хумора – Габрово. На тази дата през 1 972 г. в Габров о се съз дава Дом ът на хумора и сат ирата – своеобразната „визит на картичка” на града.\n DTSTART:20070401T030000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150401T30000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Международен ден на театъра (27.03) DTSTAMP:20100516T181612Z SEQUENCE:1 UID:114-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\nМЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕ АТЪРА - 27. МАРТ\n\n\n\n\n\nПраз никът е отбелязан за пръв път пре з 1961г. по инициатив а на международни я театрален инстит ут (ITI). Чества се всяка год ина на тази дата с разнообраз ни представления на местно и международ но ниво.\n\n\n\nПрие ма се\, че теа тралното изку ство възниква в древна Елада . Първообразът м у са пиесите\, иг рани по време на празниците в чест на Ди онис - прочути те дитирамби. Характерното за древногръцкия тетаър е\, че една пиеса включва ма ксимум до 3 актьо ра\, като те са само мъже. Ак тьорите носят маски в зависо мост от персон ажа\, който игра ят. През цялот о време на сцената п рисъста хор\, който служи като акомп анимент.\n\n\n\nЕ дна от най- внушителни те автентичн и театрални по стройки в свет а и най-голямат а и красива от т ози тип в България е Античният театър в Пл овдив. С капацитет от над 7000 души\, сцена на две нива\, б огатство на ш едьоври на ск улптурата\, Ан тичният теат ър е образец от най-висока кл аса не само за древната архит ектура и изкуств о\, а и за огромн ото социално значение\ , което е имал театъра за тази пеоха.\n\n\ n\nНо да се върн ем на историята на театралното изкуство. Прена сяйки се в древе н Рим\, не може м да не отче тем огромният отпечатък\, ко йто древногръц кият театрален стил е оставил\ , но все пак има развитие. Уве личава се броят на актьорският състав\, като вече участват и жен и. Играят се п редимно комед ии.\n\nПрез Ср едновековие то театъра п реживява бу рни промени\, лесно обясн ими с промян а на историч еската обстан овка\, която неминуемо д овежда и про мяна в култу рната среда. Проникване то на религи ята във всяк а сфера на жи вота не оста вя незасегн ато и тетралн ото изкуство . Играят се пр едимо пиеси с религиозен хар актер\, изобраз яващи сцени о т Стария и Нови я завет\, пиес и с откровен възпитателен характер\, имащи за цел пропов ядване на опр еделени идеали . \n\nТеатърът през Средн овековието е характерен и с развитие то на пътуващ ите театрални т рупи\, изключит елният бум на Комедия Дел'А рте\, както и учред яването на множест во театрални академ ии.\n\n\n\nНо няма съмнение - истинския ап огей в разнообр азието на театра лната сцена се дос тига през 20ти век . Нови стилове\ , синтез на нов и и стари теат рални форми\, авангардни т еатрални теч ения\, пиеси\, ин спирирани от променя щата се ежедневно жите йска сцена\, \n\n\n\nНе бива да се про пуска (а спо ред мен дори заема достойно мя сто) източното тетрал но изкуство. Япония ( но\, Кабуки)\, Китай \, Индия\, както и изк лючителния финес и традиции на руски я театър.\n\n\n\n В България театърът п ридобива бъ рзо разпрост ранение. Първ ият театър в страната е Пр ез тези години в Пловдив е пост роен първият т еатър \"Люксемб ург\"\,където и грае най-старата театрална трупа в с траната. Театърът и мал 17 ложи с общо 64 места \, елипсата на партера побирала 250-300 стола.\n\nСписък на бъл гарските театри\n\n DTSTART:20080327T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150327T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Благовещение (25.03) DTSTAMP:20100516T181602Z SEQUENCE:1 UID:111-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\nБлаговещен ие на Пресвета Богородица. Благовец. 25 Март\n\n\n\ n\n\nНа този ден св ети Архангел Ми хаил известява Д ева Мария\, че ще стане майка и ще дари живот на Синът Бо жи.\n\n\n........Ангелът влезе при нея и рече: \"Ра двай се\, благодатн а! Господ е с тебе\; благослов ена си ти между жените.\" \n[Лука 1:26 -28]\n\n\n\n\n\"Блага вест\" е и настъпване то на пролетта \, според наро дните поверия. Благовец\, ка кто народът нарича Благо вещение\, ст ои най-близ ко до пролетн ото равноденс твие и в народ ното съзнание е свързан с края н а зимата и събужда нето на земята за нов живот. \n\nИ менно по тази п ричина е обичай захранването съ с зелени храни - ла пад\, коприва\, к иселец. Споре д преданието\, на този ден сл ед дълги месе ци излизат сам одивите\, затова младите моми не тр ябва да излизат рано за вода\, за да не г и срещнат\, защот о се вярва\, че след подобна среща могат да се разболеят и залинеят. Под обно поверие г ласи\, че на Бл аговец излизат змиите и гущери те и затова женит е не бива да шият и плетат - символ иката е в иглит е и куките\, защото може да бъдат ух апани впоследствие от змия.\n\n На двора с е кадят огньове\, които се прескачат по 3 пъти\, за да се изб егне ухапване о т змия.\n\nНай- известното поверие\, с вързано с Благовещен ие е символиз ирането на куку вицата. Именно н а празника тя д олита и над когото за кука\, ще бъде чест ит през цялата годин а.\n\n\n\nТрапезата на Благовещение вкл ючва ястия\, приго твени с лапад\, к оприва и подоб ни\, лучник\, разрешав а се риба/обикновено с е приготвя печена/.\n\n\ n\nИменници са : Благовест\, Благовеста \, Благой\, Блага.\n DTSTART:20080325T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150325T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Международен ден на франкофонит е (20.03) DTSTAMP:20100516T181550Z SEQUENCE:1 UID:110-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\"Много об ичам французите. До ри когато те обиждат\, го правят толкова сладк о!\"\n\nЖозефин Бейкър\n\n\n\nДЕН НА ФРАНКОФОНИТЕ - 20 . МАРТ\n\n\n\nМе ждународ ният ден на ф ранкофонията засвидетелст ва почитта към френския език.\ n\nПринадлежащ към романската ез икова група\, френ ският език се говор и от над 300 милион а души по целия свят - в държавит е с официален език френски Франция\, Бел гия\, Швейцария\, Ка нада\, Хаити\, част о т Индия и колониите на Франция и Белгия .\n\nОсвен от тях\, пр азникът се отбелязва и от близо 500-те ми лиона жители на 56-те държави\ , членуващи в Международ ната организация на франкофонията (Organisat ion internationale de la Francophonie). \n\n\n\nОт 1993 г. по инициатив а на тогавашн ия президент на България Жельо Желев\, България с тава част от франкофонското семейство.\n\ n\n\n DTSTART:20080320T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150320T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на жената (8.03) DTSTAMP:20100516T181541Z SEQUENCE:1 UID:107-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Ден на жената - 8. март\n\nЕдин празник\, ко йто възбужда д оста спорове относ но съществуването си\, историята си.\nА тя е: \n\nИсторията на 8м и март е дълга и болезнена - маркира прибл изително 9 де сетилетия на борба на женит е за права и з а равнопостав еност в общес твото. И до де н днешен пр азникът е натоварен с много со циални пос лания и обр ъща обществен ото внимание въ рху сериозни пр облеми на жените по ця л свят.\n\nВсичко започва в далечната 1857 годин а\, когато на 8 ма рт в Ню Йорк\, работнички от текстилн и и шивашки фабрики изл изат на стачк а срещу ниско то заплащане и лошите услов ия на труд. Ст ачката е пре кратена сле д намеса на полицията\ , но работн ичките основа ват свой собс твен синдикат няколко месеца по-късно\, за да продължат отсто яването на искани ята си.\n\nПрез с ледващите годи ни на 8 март се провеждат още много протести на работнички\, като н ай-запомнящият се е през 1908 година\, когато по улиците на Ню Йорк излизат над 20 000 жен и\, за да изискат по-добри условия на труд и да защ итят правото си на гласуване.\n\n За първи път междун ародния ден на жен ата е отбелязан на 28 февруари 19 09 година от Американс ката социа листическ а партия. Н а следваща та година н а Първата международ на конференц ия на жените в Копенхаген се взима реш ение ежегод но да се чес тва „Ден на жената”. По и нициатива на женските дви жения на този ден по цял с вят се орга низират мн ого протес тни движения за мир като р еакция срещу започващата П ърва световна война.\n\nМежд ународния де н на жената и ма влияние въ рху културата и социалния жи вот в много с трани по све та. След Вт ората све товна войн а в Западни те страни п разникът и ма променлив а популярност п рез годините. На й-силното му въ зраждане е пре з 60-те години к ато отглас н а феминисткит е движения за правата на же ните. Особено м ясто му е отде лено в Източ ния блок и Съветския съюз. След п адането на к омунистиче ските режими празникът чест о се отрича\, з абравя се поли тическия му смис ъл и все по-често се празнува кат о или ден на майк ата\, или като п овод мъжете д а изразят симп атия\, нежни ч увства или люб ов към жените около тях. Уст ановена е тра диция на този ден да се подаряват цветя и малки сим волични подаръци.\n \n8ми март намира мя сто и в календар а на ООН\, като основната ц ел е да се на сочи обществ еното вниман ие към пробле мите на жените по света – нас илие\, неграмотно ст\, безработица \, неравнопоста веност\, трафик на хора\, липса на гр аждански и политически права и т.н.\n\nсъс съкращения от 8mart-bg. hit.bg\n\n\nЗа децата този ден е празникът н а мама.\n DTSTART:20080308T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150308T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА Р БЪЛГАРИЯ - 3. МАРТ DTSTAMP:20100516T181533Z SEQUENCE:1 UID:106-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\"България ц яла сега нази гледа\,\n\n тоя връх висок е: тя ще ни съзре\,\n\nако би бегали: да м рем по-добре!\"\n\n\n\n3 март - Н ационален празник на България\ n\n\n\n\n\n\n\nОт 1888 г. се пр азнува като Ден на О свобождението на Бъл гария от турско робс тво. \n\n \n\nЕднокр атно като официален п разник денят е отбел язан през 1978 г. по по вод 100-годишнина та от Освобождениет о. 10 години по-късно той става официален празник. \ n\n \n\nС решение на парламен та от 5 март 1990 г. дат ата е обявена за наци онален празник.\n\nТази г одина (2008г.) се отбелязв а годишнина - 130 години от Освобожден ието.\n\n\n\n \n\n\n\n На 3 март 1878 г. в градчето С ан Стефано е по дписан мирен дог овор между Русия и Османската имп ерия. С него се слага край на Руско-т урската освободи телна война.\n\nПъ лномощници от руск а страна са граф. Н.П. Игнатиев и А.И.Нелидов \, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.\n\nЧл. 6 -11 се отнасят до Бълг ария\, която е съз дадена като автономно трибу нално княжество с християнско п равителство и своя войска. Гр аниците на к няжеството обхва щат Северна Бълга рия (без Северна Добр уджа)\, Тракия (бе з Гюмюрджинско и Одринско) и М акедония (без Солунската обла ст и Халкидическия п-в). П о договора България е насе лена от 4 800 000 човека.\ n\nЧл. 7 от договор а урежда устройс твото и управление то. Държавата се управлява от княз \, избран от насе лението с одоб рението на велик ите сили и Висо ката порта. Па рламентът е трябвало да из работи Органичес ки устав (Конституц ия). Предвижда се и временно руско упр авление за срок от две години\, к оето се осъщес твява от специал ен императорски комисар. Чл. 8 пр едвижда да се пл аща специален д анък на Високат а порта.\n\nАнгли я и Австро-Унг ария се обявя ват против до говора. По т яхна инициатива то й е ревизиран и заменен с Берлинс кия договор\, юли 1878 г.\n\n\n\n\n\nlibrousse.net\n\ n\n\n\n\n\nХимн на Р България\n\n\n\n\n\nЧе стит празник\, българи!\n\n DTSTART:20080303T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150303T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Баба Марта (1.03) DTSTAMP:20100516T181400Z SEQUENCE:1 UID:105-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\n\n\n\n\nБАБА МАРТА / ПЪР ВА ПРОЛЕТ - 1. МАРТ \n\n\n\n \n\nНа 1 март бълг арите отбеляз ваме един от най - свежите\, нос ещи настроен ие и усмивки праз ници - Баба Марта и календарната първа пролет.\n\nВярва се\ , че баба Марта e старица с чер вен сукман и чер вени вълнение чо рапи\, с много н епостоянен нра в\, но с добро с ърце. Нейните настроения в лияят на вре мето през март и затова месецът е характерен с променливото си време. \n\n\n\n\n\n\n\n\ n\n\n\n\n\n\n\nМартеничката\ n\nНай-характерн ият обичай свъ рзан с 1 март е закичван ето с марте нички. Черве ният конец на мартеничката си мволизира здраве и сила\, предпазва о т уроки и зли си ли\, а белият е за дълголет ие. Има множе ство легенди около появяването на мартеницата. Ня кои от най-известни те са:....\n\nБезсп орно най-из вестната се свързва с им ето на осно вателя на Българската държава хан аспарух. Ког ато побежда ва византийски те войски\, той изпраща послан ие до българския стан\, като връз ва писмото с б ял конец за кра чето на птица. Забелязана обаче от взанти йците\, тя бива простреляна и докато приситиг не в лагера\, белия коне ц се обагря в червено от кръвта й. \ n\n\n\nДруга гласи\, че....\n\n\n\n\n \n\n\n\nЖивяла Марта със своите бра тя далеч в план ината. Братята й носели едно и ме — Сечко. Само че единият наричали малък\, а другия — голям Сечко.\n От високата пла нина те виждали и чували всичко\ , каквото става по земята. Усмихвал а ли се Марта\, п огалвала и гадин ки\, и тревички. Стопляла прост ора с благата си усмивка\, бле стяло като златно слънцето\, прелит али весело птичк ите.\n\n Веднъж една млада пъ ргава невест а подкарала овч иците си в планина та\, зер топло сл ънчице огряло\, птичк и се обадили\, та треви ца стоката да попасе.\n \n — Не извеждай\, бу лка\, ваклушите на паша\, рано е! Скоро Сечко си отиде — дум ал й свекърът\, стар с тария.\n\n Преживя л е много той и мъдро може д а поучи. По слъ нцето познава л старецът ког а ветрове ще заве ят\, по месеца разб ирал кога дъжд ще зах ване\, кога град ще би е\, кога зла зима ще вилнее.\n\n — К ърпикожусите цъфтят сега\, сн ахо — топло й на помнил старецът. — Това е цвете лъжов но\, не прецъфти ли\, не м у вярвай\, кожухчето не сваляй!\n\n — Е\, тейко\ , какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да н аправи — ка зала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към п ланината.\n\n Дочу ла Марта тези думи и тежка мъка й дом ъчняла. Нищо че е же на\, и тя може да по кори слънцето като б ратята си\, и тя има сила бури и хали да посее\, и тя зна е кога слънчев благодат да прати. Какво от това\ , че жена й думат!\n\ n Не минало м ного. Тъмн и облаци надвиснали над планина та. Ветрове за брулили безм илостно набъбн алата гора\, леде н сняг зашибал\ , захванала люта зима. Сковала се земята\, замлъкнали птиците\, секнал р омонът на ручея.\n \n Непокорната млада овчарка така и не се в ърнала вече. Т я останала вкаменена заед но с овчиците си горе в планината.\n\nmargarit ta.dir.bg\n\n\n\n\n\n\n\n\nОсвен бел ия и червения ко нец\, мартеничкат а се украсява и с други цветове ко нци\, мъниста\, м онети и други подобни. Но с вълнените аму лети далеч не се кичи само хората. С ма ртеничка се закичват дом ашните животн и\, плодородн ите овощни дръвч ета в градината\, събраните на Ень овден билки\, кот лето\, с което се дои първото мл яко на Гергьод ен\, входната порта. В мин алото обича й е било неом ъжените моми д а закичват свои те мартенички от ляво\, а невестите - отдясно. Сутрин та на първи март с амо те излизат\, за да се омилостиви Баба Марта и да е хубаво времето. \n\nМартеничкат а се носи дока то не се видят п ървите признаци на пролетта - цъф нало дръвче\, ляс товица\, щъркел. След това се слагат под камък или се връзват на цъфнало дръвче.\n DTSTART:20080301T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150301T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Лазаровден (27.03.2010) DTSTAMP:20100327T152910Z SEQUENCE:1 UID:22-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Известен още ка то: Лазарница\, Лазар\, Лазаро ва събота\n\nЛаз аровата събот а е единствен ият ден в годин ата\, когато с е извършва н еделно богосл ужение не в нед еля. Това е на чалото на П асхалното тържество. По време на Литургията на Лазаровден Ц ърквата прославя Христос като \"В ъзкресение и Живо т\"\, Който още п реди Своите страдания и смърт\, с в ъзкресява нето на Л азар утвър дил предоб раза на в сеобщото възкресен ие на човеч еството. Им енно заради възкресяв ането на Лаза р Христос бил прославен от народа като д ългоочакван Месия\, Цар Израи лев\, като изпълнение на старо заветните пророчества. /pravos lavieto.com/\n\nОбичаит е по Лазар овден са ж енското съо тветствие на коледарските и сурвакарски о бичаи на мъжете. В тях участват момиче та\, които сега се замо мяват\, на възраст от 1 0 до 16 години. Обле чени са в празни чни дрехи\, с цв етни венци на главите. В ръ цете лазарки те носят кошнички\, о кичени със зеленина за събиране на даро ве. \n Групата н а момичетата в лиза във всяка къща и изпълн ява песен - по желание към в секи член на семейството з а здраве\, плодо родие и щастлив ж ивот. Стопаните ги даряват с яйца\, ор ехи\, пари. Песни те\, които се и зпълняват на този ден са с любове н характер. Играят несключено лазарск о хоро. \n Ког ато свърши л азаруването\, лазарките си поделят събраното. Устройват си обща т рапеза в дома на в одачката. \n Цялата обр едност има посветителе н характер за момичетата-уч астнички. От то зи момент те вл изат в групата на момите и ве че са готови за же нитба и продължен ие на рода. Народът казва\, че мома\, която н е е лазарувала не мож е да се ожени. \n Ритуалното о бикаляне на къ щи и градини им а характер на вербалн а магия\, целяща да осигури з драве и берекет.\n\netar.o rg\n\n\nЕдин вълнуващ пролетен празни к на младостта\, н а красотата\, на труда. Празнуват имен д ен всички\, носещи имената Лазар и Лаза рина.\n DTSTART:20100327T020000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Свeти Валентин (14.02) DTSTAMP:20100107T204051Z SEQUENCE:1 UID:102-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\nСв. Валентин - Ден на влюбените - 14. фев руари\n\n\n\nИма до ста легенди за това как възникв а този празник. Нека видим няк ои от най-изве стните:\n\nКа толическат а църква отбе лязва на този ден паметта н а християнски я мъченик Вал ентин\, чиито мо щи по-късно биват дарени на известния католически храм Whitefria r Street Carmellite в Дъблин\, Ирлан дия.\n\n\n\nСпоре д друга ле генда пра зникът дат ира още пре ди възникване то на християн ството. Леген дата ни отнася в Древна Елада \, където елините отбелязвали цял месец\, посвете н на виното и люб овта\, като почит на с вещения брачен съюз на Хера и Зевс. \n\n \n\nПразникът се св ързва с размяна на любовни послания ( \"валентинки\")и подаръци под формата на сърца.\n\n DTSTART:20080214T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150214T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Световен ден за борба с рака (4.02) DTSTAMP:20100107T204043Z SEQUENCE:1 UID:101-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С РАКА - 4. ФЕВРУАРИ\n\n\n \n\n\nСветовната з дравна организац ия (СЗО) отбелязва 4 -ти февруари кат о Ден за борба с рака\, откриване то\, лечението и п ревенцията на раковите забол явания. \n\nНа т ози ден се организир ат множество к ампании под егидат а на Международния съюз за борба с рака (UICC). Обединениет о представлява кон сорциум от 280 организации за борба с рака в над 90 страни. \n\nUICC набляга н а следните в своят а ежегодна кампания :\n\n\n\nосигуряване на ч иста от цигарен дим среда за децата\ ;\n\n\nповишена физичес ка активност\, ба лансирано хранен е\; \n\n\nредовни изсле двания при налич ие на родова обр емененост\;\n\n\nизбягване н а прекомерно излагане на слънце .\n\n\n\n\n\n\n\nЗа 2009 година\, темата на Све товния ден за борба с рака ще се заним ава с надн орменото т егло при де цата като п редпоставка за онкологични заболявания на по -късен етап от жив ота. Според СЗО бл изо 1 млрд. души на п ланетата са с надно рмено тегло\, като при близо 300 млн. о т тях става въпро с за патологично с ъстояние . Близо 1 о т средно 10 учен ика е с наднормено те гло. По данни от страницата на събитието\, при 30-45 млн. (2- 3% от децата)\, между 5 - 17 годишна възраст затлъст яването е болестно състояние. \n\n\n\n\n DTSTART:20080204T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150204T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Зимен Симеоновден (3.02) DTSTAMP:20100107T204026Z SEQUENCE:1 UID:100-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\nЗимен Симеонов ден - 3. февруари\n \nЗимният Симеон овден се смята з а един от най-лош ите дни в годин ата\; някъде го наричат Симеон бележник\, защот о белязва хората\, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи \, че не трябва да хваща остър предмет. Трети февруари е третия т вълчи празник\, тогава не се работи с вълна\, не се из хвърля пепел и см ет навън\, за да не се разсърдят въ лците. А в някои кр аища\, дори се заб ранява употребата на думата вълк. \n\ nВ народната п амет първи\, вт ори и трети фе вруари се нари чат Вълчи празн ици\, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се с пазват редица риту ални обреди: жените не плетат\, не преда т\, не тъкат\, не п ерат. Спазват се и другите забрани\, ха рактерни з а останалит е Трифонци. Вероятно п разникът се е появил сра внително по -късно във фо лклорната тра диция\, защот о неговата обре дност почти не мо же да се отдели от предхождащит е го дни. \n\nЛятн о-есенното съ ответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празн ика имат за ос новна идея зе меделска идея - разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.\n \ncalendar.dir.bg\n\n DTSTART:20080203T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150203T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Трифон Зарезан (1.02) DTSTAMP:20100107T204013Z SEQUENCE:1 UID:99-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\nБутилка вино съдържа по вече философия\, откол кото всички книги на света\n\nЛуи Пастьор \n\n\n\nВ различни те краища на България пра зникът се срещ а под различни н азвания: Трифон За резан\, Трифонци\, Т риунувден\, Триф он Чипия\, Трифку и др. Посветен е на свети вел икомъченик Тр ифон\, който е един от сла вените от църк вата светци леч ители\, загинал мъченически по ради това\, че отказал да с е отрече от х ристиянската вяра. Като п окровител на лозята свети Тр ифон е известен само на Балкани те и то главно т ам\, където живе ят българи и г ърци. Трифонов ден се смята и за празник на градинарите и кръчмарите\ , които са по д покровителс твото на свет еца. Началот о на празник а трябва да се търси в про чутите Дион исиеви търже ства в Древна Г ърция. В изображ енията на Дионис той е представе н\, като бог с ве нец от бръшля н и лозови пръ чки на глават а. В представ ите на бълга рина образът на свети Триф он е обогатен чрез различни легенди. Най-и звестната от тях е свързана със с ветеца\, който от рязал носа си\, когато зарязвал л озето\, откъдето идва и името му Трифон Чипия. \n\nНа Трифонов ден се извър шва ритуално то зарязване на лозята\, к оето подс еща за при ближаване то на проле тта и нача лото на се лскостопанск ата дейност. Зарязването с е извършва пред имно от мъжете\, но стопанката о ще от ранно утро е омесила и изпек ла хляб\, украсен с лозница\, нате жала от плод - гроздове/мод елирани от сам ото тесто/. Приг отвила е пълне на с булгур кок ошка\, поставила е всичко в нов а шарена торба . Рано сутринта г и дава на стопан ина заедно с пъ лна бъклица ви но\, и го изпра ща до портат а. След празни чната църковна служба мъжете с е отправят към лозята\, като водят със себ е си свирач. И звършваните тук действия си приличат в цялата страна. Всеки стопани н щом пристигне на своето лозе\ , се обръща към слънчевия изг рев и се прекръ ства три пъти. После отрязва пръчки от три к орена и полива м ястото с черве но вино\, свете на вода и пеп ел\, запазен а от бъднив ечерското огнище. Зар язването се придружава от благосло вии за богата родитба. Отря заните свежи пр ъчки свиват на вен чета\, които слагат на калпаците си\, п рез рамо\, на бък лицата\, а някои ги отнасят вк ъщи и ги поста вят на домашна та икона. Посл е мъжете се съ бират на обща трапеза в лозята с донесените яден ета\, придружена от песни и хора. \n\nНай-възрас тният от лоза рите поставя в средата на т рапезата боси лкова китка\, у вита с червен вълнен конец и три лозови пръчки . Той подканя при състващите с думите : \"Който е честит\, не ка поеме китката и да с тане \"цар на лозята\" . Поема я избраният \ "цар\" - той обикнове но е добър стопан ин\, с добре глед ани лозя\, с добр о име берекетл ия. Всички го поздравяват\, на главата му п оставят корона от лозови пръчки. Каче н на каруца\, теглена от мъже\, \"царят\" обикаля лозята и благославя - д а се роди повече грозде и годин ата да е плодор одна. След като си пийнат и хап нат мъжете се прибират в село то. Начело с м узика\, процес ията обикаля всички домове\, домакините черпят с вино. Празникът з авършва в къщата на \"царя\"\, където жена му е приготвила тра пеза. \"Царят\" тряб ва да се напие\, за да има бере кет. В разли чните краища на България с е изпълняват и други обре дни действия\, ч ийто основен смисъл е осигур яването на богата реколта.\n\n\n\n\n\nwine-cel lar.dir.bg\n\n\n \n\nЧестит празник н а всички с името Трифо н!\n\n\n\nАся Събева Юричкай - Трифон Зарезан - Светецът-ло зар на българите\n\n DTSTART:20080201T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150201T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Максим (21.01) DTSTAMP:20100107T203306Z SEQUENCE:1 UID:96-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Св. Максим Изпов едник - 21. януари\n \n Източноправо славният календ ар нарича 21 януа ри на преподобн ия светец\, за да п очита паметта му всяка година и да припомня\, ч е той е един от на й-начетените и а вторитетни учен и на Провославиет о. \n Роден е в Константино пол/точни данн и обаче за негов ата рождена дат а и семейството\, о т което произхож да\, не са достигна ли до наши дни/. В християнския свят с е смята\, че това се е сл учило някъде около 58 0г. от н. е. Не се з нае и къде е получил свое то солидно о бразование\, което му от редило поче тно място с ред най-обра зованите мъже по онова време – познавал тр удовете на Плат он и Аристотел\ , бил наясно с цялата гръц ка философи я\; разработи л и изяснил р едица области на християнск ото учение\, ан тропологията\ , етиката\, аскети ката и духовните закони на богосл овието. Но ... както си казваме и ние дне с “много хубаво не е на хубаво\" \n В зряла въ зраст Макс им Изповед ник заемал в исока духовн а длъжност в двореца на и мператор Ира клий.По това вр еме се появили ра злични ереси/ как то сектите сега/ и с една от тях / монотелит ската ерес/ се свързват дори император ът и дворцовите сановници/ нищ о ново под небе то нали?/ По вну шение на преподо бния Максим\, папа та свикал събор в Рим против не я. И по този пово д\, привърженик ът на чистата христова вяра\ , си навлякал ом разата и на сл едващия имерат ор - Констанс ІІ. Обявили го за д ържавен престъпн ик\, върнали го о т Рим в Конста нтинопол\, изте завали го\, пре хвърляли го в различни затвор и и накрая с отря зан език и отрязан а дясна ръка/ за д а не може нито д а говори\, нито да пише – и тогав а свободата на сл овото не е била н а почит/\, го вла чили сред хорат а за назидание. Почин ал от раните си в поредния затвор на 13 август 662г.\n \n \n Доживяло е до на ши дни и името на св етеца - в негова п амет и за свое здр аве на 21 януари празнуват своя имен ден всички\, които носят името Максим\, Максимилиан\, Максимил иана\, Макс и Агнеса.\n\nизт.: zona-zdrave\n DTSTART:20080121T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150121T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Mеждународен ден на митницата (26.0 1) DTSTAMP:20100107T203255Z SEQUENCE:1 UID:98-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\nМеждународен ден на митниците - 26. януари \n\n\n\nНа 26 януари всяка годи на се отбел язва Междунар одният ден на мит ническите служители. Да тата е избрана\, тъй кат о на 26 януари 1953 г. в Брюксел с уч астието на п редставители на 17 държави се провеж да Първата официална сеси я на Съвета за мит ническо сътрудни чество\, създаден през 1952 годи на\, чийто правопр иемник е Световната мит ническа организация. \ n\n\n\nПрез 1994 г. Съ ветът за митничес ко сътрудн ичество прие ма новото си име – Световн а митническа организация \, като по т ози начин се превръ ща в глоб ална межд управител ствена орг анизация. България се присъединява към Съв ета за митническо сътрудниче ство на 4 юни 1973 г. \n\n\n\ nНа 26 януари митн ическите админ истрации на 164 -те държави- членки на СМ О отбелязва т с национ ални събит ия първата сесия на С ъвета за митничес ко сътруд ничество. Секретар иатът на С МО определя те матичната насоченост на Ме ждународния ден на митниците.\n\n\n\nkalendar.dir .bg\n\n DTSTART:20080126T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150126T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ден на родилната помощ (21.01) DTSTAMP:20100107T203247Z SEQUENCE:1 UID:97-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\nДЕН НА РОДИЛНАТА ПОМОЩ - 21. януари\n\n\n\n\n\nЧества се официално от 1951 г. на Баби нден - тогава на 8 ян уари. \n\n\n\nС въвеждане то на Григорианския ка лендар през 1916 г.\, датата се изме ства с 13 дни напред. Българск ата православна цъ рква приема тази п ромяна през 1968 г . Така се стига до отбелязв ането на Баб инден на дв е различни дати \, добили гражда нственост споре д двата календа ра - на 8 януари (де нят след Ивановден по църковния календар) и н а 21 януари\, който от 1951 г. се празнув а по гражданския кале ндар и като Ден на ро дилната помощ.\n\n\n\ nВ деня на праз ника се отдав а почит на хо рата\, допринесли за ра звитието на родилната помощ в България.\n \n\n\n\n\nhaskovo.net\n\n DTSTART:20080121T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150121T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Св. патриарх Евтимий Търновски (20 .01) DTSTAMP:20100107T203230Z SEQUENCE:1 UID:95-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Евтим - името идв а от санскритската дума \"ен\"\, с коят о се обозначава б езкраят\, скритият Б ог\, според сруди източници - от ст .гр. език \, къд ето означава благодушен. \nЦърквата отбеля зва паметта на патриарх св. Евтимий Търновски.\ nНа 17 юли 1393 г. п ада Търново под напора на завоеват елните османс ки орди (и при предателск ата услуга на един дру городец). Патриарх Евтимий има л гражданск ата доблест и пастирската смелост веднага да се яви пред гордия завоев ател\, за да мо ли пощада за мирното насе ление. Негова та осанка и светла лич ност внушили почит дори в п оробителя и пат риархът получи л обещание\, че ще се изпълни молбата му. Но завоевателя т се стремял с всички средст ва да затвърди властта си\, бе з да се подчи нява на общопр иети нравствени закони\, нито н а чуждите трог ателни молби\, ни то дори на соб ствените си честн и обещания. \n\nНас коро последвало избиването на 110 столични първен ци\, събрани с измама от враг а в една от гра дските църкви . Тогава патри архът\, като ис тински браните л\, смело изобл ичил лукавия у правник\, кой то не щади св оите нови под аници и не у важава своя та собствена дума. Заради тази му сме лост завоева телят го осъди л на смърт чрез посичане при Лобната скала в Търново. О баче става чудо\, тол кова необхо димо като п сихологичес ка поддръжка както за патр иарха\, комуто предстои още да страда в продълж ение на останали я си живот\, так а и за нещастни я народ\, койт о в многовек овното си роб ство не трябва да губи упов анието си в б ожествения п ромисъл: в мо мента на убий ственото зама хване\, ръцете на палач а са вцепенили и мечът паднал на земята.\n\ nВ 1394 г. патриарх Е втимий бил изп ратен на заточ ение на юг\, в ероятно в Б ачковския манастир. Р аздялата на архипастира с паството е о писана трога телно от автора на житието му\ , Киевския мит рополит Григо рий Цамблак: \"Т ой излизаше за едно с народа като втори Йерем ия\, при което са мите камъни на града плачеха с ъс сълзи!\" Всек и желаел силн о да се доближи до великия заточ еник: едни целували ръцете му\, други нозете му\, трет и полите му\; някои късали т ревата на стъ пките му за б лагословени е и спомен\, а други отда леч измолвали неговия прощал ен благослов. Няк ой плачевно се пров икнал: \"На кого ни оставяш\, добрий п астирю?\" А той – и сам просълзен – отговорил: \"На св етата Троица ви ос тавям – и сега и на веки!\"\n\nЗа мя стото на за точението и н а смъртта му житиеписецът Григорий Цамбла к казва само то ва\, че бил изп ратен някъде в Македония. Но Македония някога се нар ичал целият пр остор от Одрин до Охрид. Къд е точно бил з аточен и умр ял този вели к патриарх на осиротяла Б ългария? Въп росът все още остава неразрешен.\nПатриарх Евтимий у мрял около 1401/1402 година. (....из pravosl avieto.com)\n\nПразнуват имен ден всички с т ова име.\n DTSTART:20080120T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150120T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Атанасовден (18.01) DTSTAMP:20100107T203219Z SEQUENCE:1 UID:94-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\nАтанасовден 18. януари \ n\n\n\n\n\n„Иди си\, зимо\, идва й лято!”\n\n\n\n\n\ nТози ден х ристиянската православна църква посвещава на св. Атан асий Велики\, роден п рез 295 г. На 23-годи шна възраст той е ръкопол ожен за дякон и участва в Никейския Вселенски съ бор. Пет год ини след това Атанасий пр идобива епис копски сан. Ка то архиеписко п на гр. Алек сандрия той се включва активно в борба та срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.\n\n\n\nВ нар одните вярва ния св. Атана с е представ ен като властел ин на снеговете и ледовете. Обле чен с копринена риза\, той отива в планината на своя б ял кон и се провиква : “Иди си\, зимо\, и двай\, лято!”. Затова и празникът е известе н и като Среди зима.\n\ n\n\nАтанасовден с е почита\, както и Антоновден\, к ато патронен пр азник от ковачи \, железари\, ножа ри и налбанти и като празни к на побратимява нето.\n\nДруго народ но предание свиде телства за това\, ч е св. Андон и св . Атанас са гос подари на чума та и на други те жки епидемични з аболявания ( и не е случайно \, защото това е времето на раз просдтранение на вирусни инфек ции и грип).\n\nЗа омилостивяване на болестта се пе кат питки\, кои то се надупчват с вилица\, за да не се “на дупчат” децат а от шарка. На Атанасовден се заколва пиле ил и кокошка\, коет о се приготвя с ориз и се разд ава на съседи и близки против болести. Спазват с е строго забраните да не се вари боб\, л еща\, царевица\, за да не боледуват децата от шарка.\n\nНе се шие и плете\, защото ако човек се убоде\, няма да зарасне леко .\n\n\n\n\n\n\n\nПоверия\ n\nБългарите наричат з имния Атанас овден „сред з има”\, тъй кат о народното повер ие гласи\, че след празника зимата си отива\, защото св . Атанас се качва л на своя бял ко н\, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Ба лкана: „Иди си зим о\, идвай лято!”\n \nЕто защо в ня кои селища н а Западна Бъ лгария в ран но утро на Атанасовд ен хората и злизат по високите мо гили да поср ещнат слънче вия изгрев и настъпващата пролет. В райо на на град Етро поле те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщ ане жените и д ецата берат к окичета и куку ряк и се кичат с тях за благ ополучие и дъ лголетие (кокиче та по дворовете в София могат да се берат още на 10 януари).\n\nВ знак на зато плящото се вре ме мъжете в Пл евенско се залав ят на хоро съблече ни по ризи. А в Самоковско в ярват\, че в д еня на своя п разник „свети Атанас забожда глав ата си в земята”\, ка то по този начин я з атопля.\n\n\n\nЕд на красива легенда\n \nОбщораз простране ната бълга рска легенд а представя двамата брат я близнаци Андо н и Атанас като братя-ковачи. Преди много го дини\, когато к овашките клещ и още не били изобретени\, братята рабо тели в ковачни цата си. Желязо то прегаряло в пе щта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето\, което лаяло със св ити отпред ла пички и мигом бил осенен от идеята да измайстори к лещите по подо бие на кучешкит е крачета. От то гава и останал обичаят\, два мата светци да с е тачат като по кровители на к овашкия занаят. \n\nВ техните дн и ковашките е снафи жертва т овни или б икове в чест на своите пат рони и органи зират тържес твени големи трапези.\n\ nВъв връзка та Антонов ден-Атанасовд ен се долавя християнизи раният\, но д ревен близн ачен мит. В народните схващания братята са представен и като покров ители и защитн ици на налбант ите и железарите: оттук св. Атанас е патрон на ков ашкия еснаф\, а и на побр атимяванет о. Вероятно в основата са залегнал и езически п редстави з а небесни те ковачи- богове. Не случайно точ но тези светци “затоплят земя та” и “я обръщат към лято”.\n\n\n\ nЗимният Атанас овден има и свой летен антип од — свети Атанас летни ( 5 юли).\n\n\n\n\n\n\n\nАтанасо вден – “Среди зи ма”\n\n\n\n“До ср едзима ни гл ад\, ни студ има” – спо ред стара бълга рска поговорка. А “средзима” е на Атанасовден\, 18 януари\, по традиционни я народен кале ндар. Какви са народ ните вярвания за п разника на Св. Атан ас?\n\n\n\nНавремет о смятали Ата насовден за ср едата на зимат а. Но до тогава зимата сякаш едв а е започнала. С тудовете все ощ е не са сковали земята\, а запа сите от дърва за отопление и храна за хор ата и животните все още са до статъчни. Що м превали “с реди зима”\, о баче\, селянит е започвали да преглеждат ко лко зимнина им е останала и ще стигне ли до пр олетта. Защото “ Ако зимата с уст а не те ухапе\, с опашката ще те шибне”. Та зи поговорка пре дупреждава\, че ако началото на зимата е било п о-меко\, предст ои по-мразови т и труден зав ършек на бели я сезон. За се ляните зимата е “мъртъв” с езон\, макар и изпълнен с много праз ници. Освен поредицата Коледно-Ново годишни празни ци\, зимата нав ремето е била и сезонът на сватбите. Но въпреки весе лията и свобо дното време\, земеделците чакали с нетърп ение да си отида т студът и снегъ т. Защото зиме до ри у дома\, кра й огнището в сел ската къща “отпред пече\, а отзад сече ” – т.е. дори да се грее на огъня\, човек усеща с гърба си ст уда отвън. Зат ова българинът казва “Огънят з име е по-сладък и от меда”. А нало жи ли се да изле зе по двора или из селото\, българинът гледал не коя дрех а е по-хубава\, а коя е по-топла . Някога зимат а била по-сне говита и ледов ита отколкото днес. Но всеки з емеделец се рад вал\, когато сняг затрупа къщите и полето. Защ ото е научил\, че снежната зима предве щава плодоро дна година. А добрата реколта щ е донесе и благопо лучието на всички от край време.\n\n\n\nСп оред народното вярване\, Св. Ат анас е господар на зимните вихр ушки\, снегове и с тудовете. Но той има вла ст и над зи мното слън це. И тези негови “в ладения” о пределят зи мното време. То е “като малк о дете”\, според нар одната поговорка: ту плаче\, ту се смее\, сега вали\, сега слънце грее. А в една сватбе на народна песе н дори се разказв а “Два снега ва лят\, /две слънц а греят/ два с нега топят/ две реки т екат” – тов а е поетичен о браз за двама та младоженци . Сравняването им със сняг и зима е истинс ка рядкост в българския ф олклор. В народ ните песни тру дно ще откриет е зимни сюжети и образи. И те често са пред вестие за нас тъпващата про лет и за очак вано лято. Т ака в проле тните песни са спомена ти дебелите п респи като зи мно покривало за вечно зеле ния здравец. Или пък в об редна песен за пролетни я празник Си рни Заговезни се разказва к ак зимни ветро ве бият по три планини и топ ят снега от о бширните пас ища. Месеците януари и февру ари са били на ричани няко га Сечко – Голям и Малъ к\, защото зи мният студ сякаш “се че” лицата . “Дърво и к амък се пука т от студ” – е традицион ният българск и израз за голям студ. Но друга народна сентенц ия успокоява\, че ве че се вижда краят н а зимата: “Сечи\, Се чко\, не сечи\, пак на лято миришеш”. А в песен се пее “с ега е зиме - заве т трябва/ лете иде - сянка тр ябва”. С то ва предчувс твие за лятото е свързано и основното наро дно поверие за Атанасовден – 1 8 януари. Тогав а Св. Атанас с ъблича дебелия си кожух и обл ича тънка коп ринена риза. Пос ле се изкачва в планината и се пр овиква: “Иди си з имо\, да дойде лятот о”. Щом го чуят\, з имата се приготв я да си върви\, а лятото се го тви да дойде о тново при хора та. Затова има и поговорка “Ата нас дойде\, лятото д ойде”\, макар да е още “среди зима”.\n\n\n\nН ародното вярване е\ , че Св. Атанас е брат на Св. Антон\, чий то празник Антон овден е на 17 януа ри. Двамата брат я-светци\, споре д поверието\, б или ковачи. З атова техните дни се чества ли като празник на еснафа на ко вачите\, ножари те и налбантите . Ала друго пов ерие добавя\, ч е двамата светц и имали власт и над болестите . В Пиринския к рай вярвали\, че на Антоновде н всички болес ти се събират за едно\, а на Ата насовден тръгва т сред хората. А за да умилост ивят и болест ите\, и техни те повелит ели-светци\ , някога с еляните при готвяли спе циални обред ни хлябове. Нам азвали хлябове те с мед и ги ра здавали на съ седи и родни ни. Покрай този обича й в някои райони нар ичат иноска зателно два та празника “сладки и ме дени”. А в др уги села за Атанасовден приготвяли погача\, вър ху която жен ите рисувал и знаците на богата реко лта и благод енствие в дома и сто панството през идн ия нов земеделски сезон. \n\n\n\nОт Атанасовден з имата си тръгва\n\n\ n\nАтанас бил еди н от шестимата братя-юнаци\, ко ито си поделили небето и земята в началото на света. На Атана с се паднало д а е победител на зимните с тудове и снего ве. Такава е д ревната и пъ рвична наро дна представа \, която бълга рите се прене сли върху христия нския Св. Атанас. Нег овият зимен празник е на 18 януари\, а и ма и летен. Ако о станем при фол клорните вярван ия\, на този ден С в. Атанас захвъ рля кожуха си и облича копринен а риза. В този м омент все о ще зимата е в разгара си и затова наричат Ата насовден “ср едизима”. Но п оверието разказва \, че Св. Атанас из лиза по риза в план ината и от там се провиква: “Иди си\ , зимо\, да дойде л ятото!” Щом чуе т ези думи\, зимата се приготвя да си тр ъгне. А лятото се приг отвя да дойде.\n\n\n\nН ародното вярване до бавя\, че Св. Атанас има и брат – Св. Ан тон\, който се по чита на предния ден – 17 януари . Двамата бра тя били ковач и. Затова тех ните празници се почитали осо бено от мъжете с ъс същия занаят. И разбира се\, както всички празници на с ветци\, Антоно вден и Атанас овден се честв ат като имени дн и на всички хора със същите име на. Има народн о поверие\, ч е празниците на двамат а братя-св етци са ос обено подх одящ момент за обреда “по братимяване”. С него се сродяват двама души\, кои то не са кръвни роднини. Но с р итуала те став ат като братя или като брат и сестра. Поб ратимяват се като обредн о спасение о т болест и с мърт. Побра тимите и пос естримите поч итат това родст во до живот. По братимени мъж и жена не могат да се влюбват и женя т помежду си\, н о винаги ще с е подкрепят и поч итат. За техни покр овители се считат два мата светци.\n\n\n\nП разниците на С в. Антон и Св. Атанас били наричани още “сладки и мед ени”. Някога ж ените месели пит ки\, намазвали ги с мед и раздавали по късче на съседи и роднини. Това е р итуал\, за който се вярвало\, че пре дпазва от болес ти. Има поверие\, че всички боле сти се събират заедно на Анто новден\, а от сле дващия ден тръг ват по хората. Друго вярване твърди\, че на Атанасовд ен се раждала най-страшнат а някога болест – чумата. От с трах дори сам о да произнас ят името й\, хор ата я наричал и “леля”. При цялата й стра ховитост\, оба че\, тази “лел я” е герой на м ного народни п риказки и прит чи. Ще ви разка жем една от тя х – твърде зем на по своето по слание. Млад селя нин решил да се ож ени. Тръгнал да с и търси кум\, койт о да го венчае. Обикалял младеж ът от село на село . По пътя срещн ал Господ\, който го попитал къде отива. Селянинът разказал\, че си търси кум. Госп од предложил то й да му стане к ум. Но младият м ъж отказал: “Аз търся за кум сп раведлив човек. Т и не си справедл ив\, понеже си с ъздал бедни и б огати\, силни и слаби хора”. Продължил млад ежът по пътя си. Срещнал чумата. И тя поискала да м у кумува. Женихът се съгласил\, за щото – казал - тя се отнася еднакво към всички без да гледа бедни ли са\, богати ли са и значи е справедлива. Тръгнало сва тбеното шеств ие с необикнов ения кум. Но н а свой ред ку мът решил да провери дали младоженецът е справедлив и честен чове к. Подредил к умът в дома на младоженц ите два свети лника с две с вещи – едната много голяма\, другата – мно го мъничка. П оръчал на сл угите си да за палят свещите\, когато младож енците наближа т своя дом. И тъ й\, след венч авката мла дото семейс тво дошло в к ъщата. Младо женецът видя л двата свещник а и запитал кума защо едната све щ е толкова голя ма\, а другата - т олкова малка. Ми стериозният кум му разкрил\, че м алката свещ е з а жениха\, а голя мата – за невест ата. Чиято свещ и згори първа\, т ози от двамата ще умре по-ра но. Тогава з етят издебна л подходящ мом ент и разменил дв ете свещи – за с ебе си сложил по-г олямата\, а на жен а си оставил по-ма лката. И така кумъ т разкрил\, че же нихът\, който търсел справедлив кум\, сам не бил справедлив и честен.\n\n\n\nН а Атанасовде н всеки селян ин отивал да п ровери колко з апаси от храна з а добитъка са ос танали. Ако те ня ма да стигнат до края на зимата\ , селянинът оти вал да се зап аси отново. Н о стопаните вече мислят и за предсто ящия земедел ски сезон. За това на Атанасо вден гадаят дали ще е плодородна год ината. Вярва се\, че ако на този д ен има дебел с няг\, следващ ата реколта ще е изобилна . Както се ка зва “дебел сняг – дебел комат”. Така ч е макар да поглеж дат вече към лятот о\, селяните все още х ората знаят\, че зимата едва се е преполовила.\n\n\ n\n\n\nРумяна Панайотова\ n\n\n\nЧестит имен ден на Атанас (от гр. ата натос-безсмъртен)\, Атанаска\, Наско\, Ж ивко\, Траян\, Траяна.\n DTSTART:20080118T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150118T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Васильовден (01.01) DTSTAMP:20100107T203023Z SEQUENCE:1 UID:89-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Васильовден(Васи лица\, Василия\, Сурваки \, Сурва\, Сурува\, Суроздру\, Нова Год ина)- 1 януари \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\nЖ ивотоописание на свети теля\n\n\n\nСв. Василий Велики се родил о коло 330 г. в Кес ария Капад окийска в б лагочестиво \, богато и б лагородно християнско семейство. Детството и младостта м у преминали по времето на Кон стантин Велики и на неговите синове\, но бащата на май ка му - св. Емилия \, загинал мъчен ически при гоне нието на Диокле тиан\, а дядо му по бащина ли ния цели се дем години к рил семействот о си из гъстите лесове на Понт ийската планина . Баща му\, Васили й Старши бил виден ритор и а двокат в Кеса рия. Майка му Емилия произх ождала от бога т\, благородническ и род. Тя родила пе т дъщери и петима синове (вж. св. Ма крина Младша). Двама от бра тята на Васи лий - еписк опите Гри горий Нис ийски и Пет ър Севасти йски били п ричислени к ъм правосла вните светц и. Най-голямо влияние върху децата в семей ството оказала тяхната баба - св. Макрина С тарша\, ученич ка на Неокесарийския чудотворец св. Гри горий\, ученик на Ориген.\n\n\n\nБ лестящите с пособности н а Василий нак арали родителит е му да го изпратя т в най-добрите учи лища по това врем е - в Кесария\, Ц ариград и Атина . Там той слу шал лекциите на езическите мъдреци\, изуч ил и новоплат ониците. Когат о се върнал в Кесария\, пр еподавал кра сноречие и ув лечен от успе хите си се дъ ржал гордели во. Но скоро н адвил изкушен ията на младостт а си с подкрепата на св. Григорий Богослов и на 30-годишна въ зраст бил кръстен в река Йордан от Йерусал имския епископ Максим.\ n\n\n\nКъм 357 г. св. Васи лий предприел пъ туване из Сирия\, Палестина\, Ег ипет и Месопот амия\, за да пол учи лични впе чатления от д уха на монашеск ия живот\, на к ойто възнаме рявал да се по свети. Той бил поразен от възд ържанието на мот асите. На връщане се отбил и в Ат ина\, където се с рещнал с мнозина о т предишните си у чители. С един от тях - Евул\, той прекара л три денонощия в спа сителни беседи.\n\n\n\ n- В какво се изразява ви сшата мъдрост? - питал Е вул.\n\n\n\n- В помне нето на смъртт а! Ако ние дейс твително по-ч есто мислехме за смъртта\, нямаше да се привързваме толкова силно към непостоян ните земни благ а\, а повече щях ме да се стремим да придобиваме в ечните. Една е т елесната слава\, а друга - приро дата на безт елесното. Никой не може да се на слаждава на две те едновременно\, защото \"никой не може да слу гува на двама господари\" ( Мат. 6:24).\n\n\n\nМного и убедително говорил св. Ва силий на езич еския философ з а греха и покая нието\, за пороц ите и добродет елите\, за смърт та и възкресен ието\, за нагр адата и наказ анието\, за спасението и проклятието в отвъдната вечност. Накрая елинският философ\, п рехласнат и потресен възкликнал:\n\n\n\n- О \, небоявление Ва силие! Чрез тебе вярвам в единия Б ог Отец\, Вседър жител\, Творец на небето и зе мята\, чакам възкресе нието на мъртвите и живота в бъдния в ек!\n\n\n\nСлед по клонническот о си пътешеств ие и завръщан ето си от Ати на св. Васил ий избрал з а своето аск етично уедине ние едно поетичн о кътче край рек а Ирис. От другата с трана на реката\, в това пустинно място\ , майка му\, св. Емил ия и сестра му\, св. Мак рина Младша\, осно вали женски манас тир.\n\n\n\nВ след ващите ня колко години започнали д а прииждат жа дуващи за отше лничество люде\ , които създавал и нови и нови све ти обители. Св. Василий не стра нял от тях и д ори станал игу мен. Заедно със с в. Григорий със тавил прочути те \"Правила з а монасите\" . Отличите лна черта на Васи лиевските м анастири било ш ирокото практик уване на благотворително стта.\n\n\n\nСлед смъртта на Дианий (362 г.) за епископ на Кесария Кападокийска б ил избран Евсе вий. Благочест ив и обичан от народа\, той бил неподго твен за епис копско служен ие\, особено в тревожните еретически вр емена. Нищо др уго не можело да помогне н а Църквата по това време ос вен един опит ен и авторитет ен помощник\, к акъвто могъл да бъде единст вено Василий. И той приел да бъде рък оположен за презвитер. Н о скоро него вата изуми телна начете ност\, неумо рно трудолю бие\, бляска во проповедн ичество\, вс еотдайна пр еданост към бедните и мона сите\, помрачи ли отношенията между него и Е всевий\, койт о останал в с янката на раст ящия престиж на презвитер Василий. За да избегне схи змата\, Василий доб роволно се отдалеч ил в своя Понтийски манастир.\n\n\n\nП о това врем е първата ер ес - ариан ството се риозно зас трашила цъ рковното ед инство. С п осредниче ството на В асилий и Григори й Богослов било по стигнато примирение . В средата на 370 г.\ , когато Евс евий починал \, Василий б ил избран за Кападо кийски първ осветител. Неговото мъ жество спас ило църквата от ари анството\, въпреки натиска на импера тор Валент.\n\n\n\ nВасилий Ве лики особен о се погрижи л за благоле пието на бог ослужението. Той установи л строг ред и въ вел всенощни б дения с антифон но пеене на пса лми\, а като паметник на дейност та му за ре формиране на богослу жебното нас ледство винаг и ще служи и с ъставената о т него Васили ева света лит ургия\, която се изпълня ва десет пъ ти през цър ковната год ина. През ве ковете Ва силиевият о ригинал е пр етърпял пр омени. Запа зени са Цариградс ката\, Сирийската и Александрийската ре дакции.\n\n\n\nОще пре з \"златния ве к\" на старо българската писменост и в първите д есетилетия след своето покръстване\, българите са били ощастливе ни да четат в пре вода на Йоан Екз арх св. Василиевия \"Шестоднев\" с не говите девет бес еди върху 26 стих а от първата гла ва на Книга Битие\, кои то и днес удивляват с критичния си по глед.\n\n\n\n\n\nИзт.: pravoslavieto.com\n\n\n\n\n\n\ nВ 12-дневния пери од между Коледа и Йордановден\, изве стен като \"мръсни дни\"\, най-тачени ят празник е Но ва година. Нова та година започ ва на 1 януари. Това открит ие дължим на египтяните\, с ъставили слънчев ия календар през ІІ І-то хилядолетие п р. н. е. и чрез него о ткрили\, че продължи телността на една г одина е 365 дни.\n\ nВ народния календар Ва сильовден се нарича Сурваки . Обичаите и о бредите на Но ва година мо гат да се гр упират в чет ири основни к омпонента: об редната трап еза срещу пра зника\, сурвак ането\, дружи ните от маски рани лица и ладуването. Вечерта срещ у Нова годин а се кади сп ециалната о бредна вечер я - богата к ато бъдниве черската. Тр апезата се п рекадява от н ай-възрастният член на семейс твото с тамян в посока от д ясно на ляво. На празнична та маса задължи телно се слага баница с плънка от яйца и сирене\, и ли парченца св инско варено с ор из\, а между кори те се редят дряно ви пръчици с пъпки \, наречени на къщат а\, богатството\, нивите\, здравет о\, животните. По дряновитне пъ пки се гадае за късмета на всек и през идващат а година.\n\nИ когато пр евали полун ощ всички оч акват пожела нията за здраве и благоденствие\, ко ито носят сурвакар ите (деца от 4 до 1 2-годишна възраст ). Сурвакали първо в собствения си дом\, в ранната утрин на пър вия ден на нов ата година дец ата обикалят с ъс сурвачките от дрян - най-р ано цъфтящото и със здрава дър весина растение (п о-рядко черничева\, крушо ва\, сливова\, лескова\, от мекиш пръчка).....\n\n\n\nСурвачка от Добруджанския край\n\n \n\n .......Сурвачка та има магичес ки функции. Док осването до нея п редпазва хората от бе ди\, носи им здраве и дълголетие.\n\n Тя се прави о т прясно откъ ршена дрянова или лескова кло нка. Дрянът е сим вол на здраве и дълголетие. То й живее най-дъл го и е най-яко то растение след чимшира. Пъпките му с а олицетворен ие на младостта и жизнеността\ , защото цъфва най-рано. Кло нът от леска също има маги ческа натоваре ност. Леската се счита за кръстни к на змията\, а з мията познава силата на билки те\, тя помага да се прогонят бо лестите. Сурва чка може да се на прави и от клонка н а плодно дръвче – сли ва\, ябълка\, круша\, за да е сита годин ата\, да се ражда т деца и домашн и животни. Най- добре е да им а три разклоне ния. От срещуп оложните вейк и се оформят три кръга. Те се з авързват с цветни вълне ни конци\, за щото вълнат а има апотро пейна магиче ска сила и пр едпазва от бол ести. Сурвачка та се кичи със сребърни или з латни монети. Те също имат защитна маги ческа сила\, но сят пожелание хората да бъда т здрави като метала и богати . Има обичай преди да зап очне гиздене то на сурвачкат а\, тя да “прес пи” една нощ пре д вратата на къща та\, пред прозорец а или на терасата\, за да се изгонят всички зли сили и беди от дома. \n\n(magi.triada.bg)\n\n\n\n\n Момченцата започват сурвакането от най-въз растния\, наричайки:\n\n\n\n \"Сурва\, сурва година\ , весела година\,\n\nгол ям клас на нива\, чер вена ябълка в градина\, \n\nжълт мамул на леса\, голям грозд на лоза.\n \nПълна къща с коприна\, живо-здраво до година\,\n\ nдо година\, до амина .\"\n\n\n\nДомакините даряват сурвакари те с кравайчиета\, сушени плодове\, дребни пари.\n\n В Западна Бъ лгария е поз нат интерес ният обичай - игрите на но вогодишните дружини от мас кирани лица. В тях участват е ргени и млади же нени мъже. Всеки има точно определ ена роля\, названи е\, облекло\, рикви зит. Периодът\, пр ез който ходят т ези дружини - от Нова година ( в някои райони от Коледа или С тефановден) до Йо рдановден или Ивановд ен - съвпадат с т. на р. \"нечисти дни\ ". С игрите си сурвакарите трябва да прогоня т нечистите сили \, да предпазят х ората от тях.\ n\nКъм нового дишните об реди принадл ежи и ладуване то. Названието идва от припева- обръщение\, който с е повтаря в песенния съпровод: \"Ой ладо \, ладо\, момиче м ладо\". Ладува нето е колек тивно гадаен е за женитба . Срещу празн ика момите дона сят от извора ил и кладенеца мъл чана вода в нов бял бакър\, в к ойто топят пр ъстените или китките си с привързан на т ях белег. Оставят котлето през нощт а под трендафил \" на звездите\"\, а сутринта на п разника момите пак се събират . Докато една от тях вади пръ стените\, оста налите пеят кр атки песни-припе вки\, с които нар ичат за близка и ли по-далечна же нитба\, за щаст ие в брака\, социал но положение и качес тва на бъдещия жених: \n\n\"Жълто було треска сби ра\" (Момата ще пристане) \;\n\n\"Зряла дюла и презряла \" (Ще се омъжи стара)\;\n\n \"Сам си здравчец на ка мъче\" (Ще се омъжи за сир ак)\;\n\nНа иглица виричица\" ( Ще се омъжи за терзи я).\n\n\n\nТози обича й се изпълнява още н а Лазаровден\, Гергь овден или Еньовден .\n\n\n\nВ първия д ен на годин ата правосла вната църква чества две гол еми събития в ис торията си - Об резание Госпо дне и Св. Василий Велики. Те са не подвижни църко вни празници.\n \nНа осмия ден от своето ра ждане при о брязването с и Христос по лучава и името Иис ус. Този старозав етен празник е у твърден през I V в. и с него приключ ва осемдневния цикъл на Рождестве нските дни.\n\n\n\nизт.: librousse-mlink.net\n\ n\n\n\nИменници: Васил\, Васил ка\, Весела\, Веселин\, Веселина.\n\n\n\nОбре дна трапеза: блюдо с варена свинска гла ва\; баница (или п ита с пара)\, в ко ято се слагат дрянов и клончета-късмети\, са рми\, кокошка\, мед\, жи то\, орехи\, тиквеник\, туршия\, пача\, кравайчета\, ошав.\n DTSTART:20080101T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150101T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Антоновден (17.01) DTSTAMP:20100107T202933Z SEQUENCE:1 UID:93-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\nАнтоновден (Лелинден) - 17 . януари\n\n\n\n\n\n\n\nПо чита се паметта на преподобний Ан тоний Велики. В жи тието му е напис ано\, че прекарва 20 години при п ълно усамотен ие в постройка в пустинята. Пре з това време при него идват болн и и страдащи хора\, с които беседват в в продължение на часове. На 1 04 години поб еждава привъ ржениците на арианското у чение в откри т деспут. Усп ехът му е на речен тържес тво на христи янството. Умира на следващата год ина. Мощите му са пренесени във Вие на.\n\nНа днешния ден жените не предат в ълна и не варят боб и л еща\, за да не разсърдят \"лелята\" (чумата)\, шарката и \"синята пъпка\". \n \n\n\nВ народни я календар Антоновден се празнува за предпазван е от болести. Специално омес ени за празника содени питки\, н амазани с петмез\, се раздават на б лизки и съседи за здраве. \n\n В народните п редстави двам ата братя бли знаци Антон и Атанас са ко вачи\, които първи изоб ретяват ков ашките клещи . Затова Антон овден и Атанас овден се честват като празници на ковачи\, жел езари\, ножари и налбанти. \n\n\n\n\n \n\n\nИмето Антон идва от anto nius (лат.) - безценен. Празнуват имен ден още Андон\, Антония\, Антоанета\, Донко \, Донка и други.\n DTSTART:20080117T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150117T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Света вмчца Татяна (12.01) DTSTAMP:20100107T202914Z SEQUENCE:1 UID:92-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\n\n\nНа 12 ян уари правос лавната църква по читта паметта на в еликомъчеица света Т атяна. \n\n\n\nРодена в знатно смейство (баща й е римски префект)\, от ма лка се увлича по християнск ата идея и отда ва живота си н а милосърдие и ас кетизъм\, отказва йки се от светск и наслади. \n\n След смърт та на импе ратор хел иогабал и въ зкачването на престол а на неговия братовчед Александър Севр (205 - 238г.)\, чиито убе ждения били меко казано см ущаващи (наред с езически бож ества почитал и И сус Христос)\, на стъпил тежък м омент за Татян а.\n\nЗаради възр астта му упра влението се поема от реге нтство\, което по свое усм отрение прила гали закони\, по вечето от които откровени антихр истиянски. \n\nИме нно по силата на един такъв \, Татяна била принудена да даде жер твоприношение в храма на Апол он. Катгорично о тказвайки да нап рави това\, със с илата на своят молитва\, тя успяв а да счупи стату ята му на хиляди парчета. \n\nСл едват неопису емо жестоки изтез ания\, за да принуд ят двойката да с е отрече от Христа . \n\nКаква била из ненадата на мъч ителите й\, когато всеки следващ ден те я виждат здрава и несъкрушима. \n\nТя о т своя страна\, не спира да се моли на Бог да им прости и да отвори очите им з а Него.\n\nКоето в к райна сметка се слу чва\; те падат на ко лене\, разкаяли се и я молят да им прости. За което биват посече ни.\n\n\n\nИмператорът е повече от бесе н\; в пристъп на неописуем гн яв\, виждайки как всяка су трин Татяна е изцерена от нан есените й жесто ки рани от мъче нията\, той дори нарежда да бъде хвърлена на изг ладнели лъвове в клетка - но дори те не я докосват и з апочват да се ум илкват в нозете й.\ n\nНай-накрая за повядва да бъде о безглавена. \n\nЗ аради нечовешк ите мъчения\, на които е п одложена\, Православната църква я канонизира като све та великомъченица Татяна .\n\n\n \n\n\n\n\n\n\n\n\nДнес празн уват имен ден всички дами с имената Таня и Татяна. \n DTSTART:20080112T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150112T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Ивановден (07.01) DTSTAMP:20100107T202410Z SEQUENCE:1 UID:91-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\n\n\nИвановден - 7. януа ри\n\n\n\n\n\nНа ИИван овден правосл авната църква чества деня на св. Йоан Кръсти тел\, който кръ щава Исус Хри стос в река Йор дан. Йоан позна ва и посочва И сус като прате ник на Бога. Н аречен Предтеча\, защ ото предрича идването на Х ристос на земята.\n\n\n\n\n \n\n\n\nПонеже гла вната задача в живота на светия Гос поден Кръстит ел Йоан е изп ълнена в ден я на йорданс кото Богоявл ение\, от дъ лбока дре вност свет ата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден поди р този велик празни к. Той е наречен н егов \"събор\"\, защото на т ова богослу жебно търже ство всички вярващи са при зовани да се с ъберат за молитв ена прослава на този \"н ай-голям между родените от жени\" (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Па метта му се че ствува няколко пъти през годината\, но най-тържествен о се празнува на 7 я нуари.\n\n\nМежду евангелските личности\, ко ито са окръ жавали Спаси теля\, Неговия т велик Предт еча заема изклю чително място\, к акто по начина на своето идване на с вета\, така и по сво ето неповторимо с лужение.\n\n\n\nБ ележит и ед инствен е нег овият принос при покайнат а проповед и кръщаване на юдеите\, подготв яни за посрещан ето на очаквания Месия - Христос. \n\nНеговата трагична р аздяла с г решния иро довски свя т в окървав аната тъмниц а на Махеро нската крепост също полага ос обен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно зем но поприще.\n\nМе жду всички остан али пророци той се отличава още и с това\, че е им ал предназначе нието да посочи с р ъка Тогова\, за К огото е пророкув ал на света.\n\n Този необик новен Божи и збраник\, ко йто блести с многоброй ните си дост ойнства на границата меж ду двата Завета \, притежавал та кава нравствена чистота\, че по-с коро би могъл да бъде наре чен ангел\, отколкото ч овек. Затов а и христия нските икон описци го и зобразяват с крила над препасаното с кожен ремък п устинническо облекло от ка милска вълна. \n\nНа негов ото строго въздържани е подражава ли най-вели ките христ иянски под вижници\, а неговата доблестна смърт вдъ хновявала всички мъченици п рез време на гоненията срещу хрис тиянската вяра.\n\n\n \n\nwww.Pravoslavieto.com\n\n\n \n\n\n\n\n\nВ народнит е вярвания Ивановден е част от б огатия в о бредно отн ошение коле дно-нового дишен праз ничен цикъл. Обредното къ пане за здрав е на Йордановд ен продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то до ри е по-характ ерно за този п разник\, като се разширява кръгът на ок ъпаните. Нав сякъде обредъ т е за младожен ците\, като де йствието се из вършва от кум а или девера. Затова окъп ването би могл о да се разгле жда като елем ент от следсв атбените оби чаи\, с който с е затваря ши рокият кръг н а сватбената обредност. Тоз и ден ергените къпят момите\, ок ъпвани са млади те мъже и имен ниците. В Югозап. Б-я къпят млад оженките и ма лките момичен ца до 1 г. Обредн ото къпане вк лючва и размен янето на пода ръци\, както и гостувания и празнична тр апеза. Народн ата представ а за св. Ива н като пок ровител на кумството и побратимс твото определя гостуванията у к умовете. Кумците н осят кравай\, мес о\, вино. Прави се обща трапеза . На Ивановде н изтича срок ът\, през койт о ходят нов огодишните маскирани дружини. В някои райо ни на стран ата коледари те отвеждат т ържествено цар я на чешмата и г о окъпват. Сле д това той уст ройва угощение\, на което присъства т и маскирани като мечка\, невеста\, арапи и пр. мъже . Накрая всичк и излизат на п разнично хоро\, с което приключва пълн ият цикъл на обичая Коледува не.\n\n\n\n\n\nЖенски Водици\ n\n\n\nТова е другото име на Ивановден. Децата ги къпят в леген\, а всич ки Ивановци\, бул ки и младоженци ги поливат дово лно с вода\, ко лкото и да се опъват. Няк ога обичаят поз волявал на чорба джиите да се отку пват със злато\, за да не бъдат м окрени. Ако обач е някой не плат и обещаното\, потапяли го в бъчва. Съ диите отка звали да из слушват жалби от насилствено къпани Ив ановци и младоженци. Обичай - закон! \n\n\n\nb ourgas.org\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\nИменници: Й оан\, Йоана\, Иван\, Ивайло\, Иванкa\, Ивайла\, Иванинa\, Ив ет\, Иво\, Ивона\, Калоян\; Ваньо \, Bаня\, Йовкo\, Йовка\, Жан\, Жанa\, Яна.\n DTSTART:20080107T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150107T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Богоявление - Йордановден (06.01) DTSTAMP:20100107T202302Z SEQUENCE:1 UID:90-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\nКръщение Господне - Богояв ление - Йордановден ( Водици\, Водокръщи\, Богоявлени е\, Мъжки водици) - 6. януари\ n\n\n\n\n\n\n\nСъществ уват свиде телства за чес твуването на този на й-древен Господски п разник още през II в ек\, но до IV век той се съеди нявал с Рожд ество Христов о. Общият праз ник за двете с ъбития се на ричал Богояв ление\, защото при кръщението Си в Йорданск ите води Иисус Христос се яви л на света за обществено служ ение. Чрез ражда нето Си Той се я вил на света в плът. По-късно Църквата приел а да празнува д вете събития поотд елно - на 25 декември Р ождество Христово\, а н а 6 януари - Богоявле ние.\n\n\n\nТвърде малко са по дробностит е за земния жи вот на Господ Иисус Христо с преди Негов ото кръщение \, които може м да намерим в страницит е на евангелс ките повествув ания. Спасителят\ , Който наистина се поста рал \"да изпълни всяка пра вда\" (Мат. 3:15)\, изчак ал да навърши 3 0-годишната в ъзраст\, необхо дима по еврейск ия обичай за вс еки свещеник и ли учител\, и преди да изл езе на обществена проповед приел кр ъщението на Своя Пр едтеча.\n\n\n\nНаск оро преди това Йоан Кръстител\, синът на свещен ик Захария и на Елисавета\, би л започнал по Божия повеля пока йната си проповед \"въ в Витавара отвъд Йор дан\" (Йоан 1:28). Йоа н бил предска заният от про рок Малахия Ангел\, който трябвало да п риготви пътя на Гос пода (Мат. 3:1). За не го бил говорил още великият И саия: \"Гласът н а викащия в пу стинята гово ри: пригответ е път Господу\, пра ви направете в пустиня та пътеките за нашия Бог\" (Ис. 40:3). Неговият зо в: \"Покайте се\, защото се приближи царство то небесно!\" (Мат. 3:2) привлякъл внимание то дори на фарисеите и садукеите. (Мат. 3 :7). С тревога и упование при стъпвали към него люде от всички слоеве на народа. О т Йерусалим били изпратени при него свещениц и и левити измежду ф арисеите\, за да го пит ат: \"Защо кръщаваш\, ак о не си Христос\, ни Илия\, нито Пророкът?\" (Йоан. 1:19\, 25)\, а Йоан им отговорил: \"Аз кръщавам с вод а\, но посред вас с тои Един\, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене\, Който ме изпревари\, и Ком уто аз не съм достоен да р азвържа ремъка на обущата Му\" (Й оан. 1:26-27).\n\n\n\nИ ето\, Тоз и Един дошъл \"от Гал илея на Йордан при Йоан\, за да се кръ сти от него. А Йоа н го възпираше и ду маше: аз имам нужда да се кръстя от Теб е\, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече : Остави сега\; защото тъй нам подобава да изпълним в сяка правда. Тогава Йоан Го допуска\ " (Мат. 3:13-15).\n\n\n\n \"А когат о се кръсти целият народ\, и когато Иис ус\, след като се кръ сти\, се молеше\, о твори се небето\, и Дух Свети слезе върху Не го в телесен вид\, като гълъб\ " (Лука 3:21). \"И ето\, гла с от небесата\, ко йто казваше: Този е Моят възлюбен Син\, в Когото е Моето благоволение\" (Мат. 3 :17).\n\n......\n\nБогояв ленският праз ник е свързан с великото водосв ещение\, което тр ябва да ни напом ня\, че при брего вете на река Й ордан Бог е обнови л чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.\n\n\n\n\n\n\ n\n\n\n\n\nВ народните вярвания Йорданов ден е празник\, с който завършва т т.нар. МРЪСНИ ДНИ. В навечер ието се приго твя последнат а\, трета КАДЕН А ВЕЧЕРЯ. На трапезата с е поставят са мо постни хра ни и недогорял ата свещ от вт ората кадена ве чер. Орехите от НО ВА ГОДИНА се разчупв ат и по тях се гадае за бъдещето.\n\n\n \nС Йордановден е свързано по знатото на всич ки българи вярване \, че през нощта ср ещу празника ''небе то се отваря'' и кой то в този момент поиска нещо\, т о ще се изпълни . На самия праз ник се извър шва също осв ещаване на в одата. След сл ужбата в църкв ата свещеникът хв ърля кръст във вода\, а ергени го изважд ат. Вярва се\, че тоз и\, който е извади л кръста от водат а\, ще бъде здрав и щастлив. Той обик аля с кръста село то\, а всички го даряват. Има по верие\, че ако хвърленият в ъв водата кръст замръ зне\, годината ще бъ де здрава и плодови та.\n\n\n\nНа Йордан овден се изв ършват редица обреди с кръст ена вода. Още сутринта чист о момиче измив а на реката (или чешмата) домашнат а икона и палешника от каденето\, за да е бяло житото\, което ще се роди. Там\, където е хвърлен кръстът\, болнит е се изкъпват (н апръскват)\, за да оздравеят. Всеки измива лицето и ръцете си ''за здраве''. Наим енованието на празника в Югоз ападна България - Мъжки водици - идва от обичая на този ден да се и зкъпват само м ладоженците (до 1г. след сватбат а) и момченцат а до еднагодиш на възраст. В т ози район се среща избира нето на кум за цялото се ло до следващи я Йордановден. Кумът спохожда къ щите с котле свете на вода\, взета от църквата\, и ръс и. В Родопите п рез този ден п ет-шест мъже к ъпят обредно пеленачетата\ , годеници\, младож енци. Обредът се нари ча хаскане по възгл аса ''ха-а-с-с-а''\, с който придружава т повдигането до 3 пъти този\, койт о ще бъде къпан. В някои краи ща по къщите обикалят мом и-водичарки\, които изпълня ват песни за вс еки член на семей ството. По съдърж ание те са близк и и с коледните \, и с лазарск ите. От Йор дановден з апочва изп ращането на сгледници и периодът н а свадбите до Великденските заговезни.\n\n\n\n\n\n\n\nпо материали от: pravosla vieto.com и plovdivguide.com\n\n\n\n\n\n\nИменници: Йордан\, Йорданka\, Йонко\, Й онка\, Данчо\, Данкa\, Дана\, Богoлюб/а\, Божан/а\, Божил\, Божидар/a\, Боян/а\, Богдан/a\, Бого мил/а\, Бистра\, Бончо\, Бонка. \n DTSTART:20080106T020000Z RRULE:FREQ=yearly;INTERVAL=1;UNTIL=20150106T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Международен ден на ветерина рния лекар DTSTAMP:20091216T203738Z SEQUENCE:1 UID:132-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="DeadSmurf":post@kaldata.com DESCRIPTION:Междуна роден професионален празник на ветеринарните лекари.\n DTSTART:20091214T020000Z RRULE:FREQ=weekly;INTERVAL=1;UNTIL=20091216T20000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Тодоровден (07.03.2009) DTSTAMP:20090301T142751Z SEQUENCE:1 UID:109-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\nТодоровден - 07. март 20 09г.\n\n\n\nТодоров ден винаги се отбелязва п ървата събота след Сирни Заг овезни\, като ц ялата седмиц а преди това (о т понеделник д о събота се на чиа Тодорова седмица\, първ ият ден от коя то бележи на чалото на Ве ликия пост. Пра зникът се нарич а още Конски Вел икден и Тодорица .\n\nПразникът се пр азнува в чест на конете. Легенда та гласи\, че на този ден свети Тодор събича деветт е си кожуха и отива с коня си да моли Бога за лят о. \n\n\n\nЗа св. вмчк Теодор четем в Православиет о:\n\n\n\n\nПетдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните импер атор Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължав ал да желае въз връщането на езичеството. Знаейки че 40 д ни преди Велик ден християните спазват строг пос т\, решил да се подиграе с тя х и да ги заст ави да яда т идоложер твена храна . Император Юлиан нареди л на градонач алника в Цар иград да напр ъска тайно с кръв от идолск и жертви всички постни храни на паз ара и християните\, като ядат\, макар и без да знаят\, да се осквернят и т ъй да бъдат подиг рани и обявени за езичници. \n\n\nГр адоначалникът сторил\, каквото му било заповядано . Но за Божието ок о това не могло да бъде тайна. Бог\ , Който промиш лява за своите раби и не желае да бъде смущ авана тяхната вяра\ , направил да се о ткрие нечестивият з амисъл.\n\n\n\nЦърков ното предание разказва\, че св. Теодор Ти рон се явил на Цариград ския Архиепис коп Евдоксий\, известил му н аредбата на Юли ан Отстъпник и му заръчал да съобщи това н а верните - д а предупреди християните п рез тази седми ца да не взема т никаква хран а от пазара. На з апитването на А рхиепископа: какв о да ядат през тия дни\, св. Теодор отго ворил: да си пригот вят коливо - жито\, то да им бъде хран ата. Архиеп. Евдокси й запитал: кой е тоз и\, с когото говори\ , и св. Теодор му известил имет о си. Предупр едени за наре дбата\, христия ните не взимал и никакви храни от пазара. Юлиа н разбрал\, че лукавият зам исъл е разкрит\ , останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара. \n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\nПразникът е известен най-вече с кушиите\, които се организират. Всички коне\, кои то участват\, по правило с а богато украс ени\, а спечели лия надбягване то кон отнася г олеми почести\, дарява му се н ова юзда и пр ави почетна об иколка на селото. Най-личната девойка напоява коня с вод а и малко вино.\n\n \n\nОбредната т рапеза включва изпичане на хл ябове във формат а на подкова\, от к оито се раздава на близки и познати . От тях се слага и в храната на конет е\, за да бъдат здрави и силн и. На Тодоровде н има обичай м ладите момичета да мият косите си със вода в която има билки и сламки от яслата на конете \, \"за да им бъдат з драви и силни ка то конски опашк и\" косите. На същия принци п има обичай да се подстригват момченцата за п ърви път на Тодоро вден.\n\nОсвен погачит е се раздава и варена царевица.\n\n\n\nИнт ересно е да се отбележи\, ч е Тодоровде н включва и някои обред ни традиции меж ду младата неве ста и свекърват а. Стар обичай гл аси\, че на тоз и ден свекърв ата позволява за пръв път на невестата най- важното и голям о задължение в къ щата - да меси хл яба за семейството . Това е знак на го ляма почит. Първи ят хляб\, който тя замеси\, трябв а да бъде оцен ен от свекър а и свекърва й и нейните со бствени родители и задължително обреде н - под формата на кон че.\n\n\n\nТодоровден е празн ик на всички коневъди.\n\n \n\n\n\nНа този ден празнув ат имен ден: Тодор\, Т одора\, Теодора\, Тошо \, Тодорка\, Божидар\, Бо жидара\, Божанка\, Даринка\, Божо\, Доре\, Дарчо\, Дора\, Дорка\, Дара.\n\n DTSTART:20090307T020000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Сирни Заговезни DTSTAMP:20090301T142219Z SEQUENCE:1 UID:108-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\"Ако не п ростите на ч овеците съг решенията им и ваши ят небесен Отец няма да прости с ъгрешенията ви.\" \n\n(Мат. 6:15) \n\n\n \n\n\nСирни Заговезни - 01. ма рт 2009 година\n\n/ Неделя Сиропустна - Недел я на Всеопрощениет о/\n\n\n\nПо традиц ия на Сирни Заговезни б лизки и поз нати се оп рощават пом ежду си за вс якакви прови нения през и зминалата г одина. На н якои места в Българи я след веч ерното б огослужени е става опро щаване на църковните служители с християните. Така те следва т предупрежде нието на Иисус Х ристос: \"Ако не простите на ч овеците прегреш енията им\, и вашият Отец няма да прост и съгрешенията ви.\ "\n\nВ неделя се пал ят огньове (клад и)и след като пр егорят\, се преск ачат за здраве. После около тя х се играят хора и се пеят песни. Затова празни кът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен о бичаят оратници (огруглици) - тов а са факли от сл ама\, които вс еки стопанин завърта около глав ата си и по този на чин прогонва бълх ите от къщата\n\n\n \nМного популяр ен е и обичаят хвърляне на ст рели. Всеки ерге н изстрелва с пр остичък\, направе н от самия него\, лък запалена ст рела в двора на момата\, която си е харесал. Обикновено това продълж ава до късна доб а на Заговезни. С емейството на мо мата стои будно\ , за да гаси пла мъците\, докат о тя самата съ бира стрелите. Ко ято мома събере н ай-много стрели от д вора си\, тя е най-л ична и най-харе свана.\n\nЗа тра пезата на Загов езни се приготвят баница със сирене\, варени яйца\, варе но жито\, халва с ядки . Прието е да се из вършва и обичаят \ "хамкане\": на че рвен конец се завързва и се спуска от тав ана парче бял а халва или ва рено яйце. Най -възрастният м ъж завърта конеца в кръг и всеки чл ен от семействот о\, главно децата\ , се опитва да хван е халвата или яйц ето с уста. Който успее\ , ще бъде жив и здрав през цялата година .\n\n\n\nНа Сирни За говезни по-млад ите обикалят по-ста ри роднини и близки - свекър\, свекърва\, тъст и тъща\, кум ове\, по-възрас тни братя и сес три и искат п рошка и целув ат ръка на дом акините\, като из ричат традиционните думи на прошката:\"Прощав ай\, мале\, тате.\" \"Просто да ти е\, Господ да прощава\" \, пък е задължителн ият отговор. Затова празн икът е познат още и като Про шка. Според тр адицията по-в ъзрастен не може да ис ка прошка от по-млад член от семейството . \n\n\n\nВ седмица та преди С ирни Загов езни в някои тракийски се лища тръгват кукерски дружин и. Маскирани мъже \, облечени с кож и и накичени с ъс звънци\, о бикалят по до мовете\, рази грават комич ни сценки и б лагославят за здраве и плодород ие. В групата обикнов ено има водач\, наричан \"ха джия\"\, и \"кукерска булк а\" или \"баба\" - мъж \, облечен в парца ливи женски дрехи и с парцалено бе бе в ръце.\n\nО бредността н а Сирница е под чинена на подгото вката за великденски я пост\, който трае 49 дни. Затова и нос и идеята за \"пос ледно облажаван е\". За последно м оже да се хапват млечни храни. Ме сото вече от се дмица е забране но.\n\nЗабраната за сватби сл ед Сирни За говезни същ о е символич на. Постът н е означава с амо вегетари анство. Пост енето е своео бразна магия\ , която тряб ва да предизв ика плодороди ето. В традиц ията той озн ачава временн а смърт\, сле д която зад ължително сл едва ново раж дане. Така се символизира вечният кръговр ат\, завъртане н а цикъла от без плодие към плод овитост.\n\nПал енето на огнь овете\, хвърля нето на запал ени стрели с ъщо насочва към по-древн и култове (напри мер към тракийс ката богиня Бенди да). Стрелите\, огъ нят\, схващан к ато соларен з нак\, мъжко начало\, разкриват оплодителн ата функция на ритуалите. \n\n\n\n\n\n по материали от в-к \"Сега\"\n\n DTSTART:20090301T020000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Рожден ден DTSTAMP:20090122T175618Z SEQUENCE:1 UID:122-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="cekoF1":post@kaldata.com DESCRIPTION:Рожден ден на Кака\n DTSTART:20090122T200000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:издаване на болничен лист DTSTAMP:20081225T151133Z SEQUENCE:1 UID:120-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="toni16":post@kaldata.com DESCRIPTION:трябва да отида да си пусна бо лничен\n DTSTART:20090116T020000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Свети Дух - 16.06.2008г. DTSTAMP:20080615T145205Z SEQUENCE:1 UID:117-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n„Затова ка звам ви: всеки гр ях и хула ще се п рости на човеците \; но хулата против Ду ха няма да се прости на човеците\; \n\nи а ко някой каже дума пр отив Сина Човечески\, ще му се прости\; \n\n но ако някой каже п ротив Духа Светаго\, няма да му се прости ни на този\ , ни на онзи свят”. (Мат. 12:31-32) .. ..\n\n\"А плодът на духа е : любов\, радост\, мир\ , дълготърпение\, благ ост\, милосърдие\, вяра\, кротост\, въздържание\". (Гал 5:22-23)\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\n\n\nСВЕТИ ДУХ - 16. юни 2008 г.\n\n \n\n\n\nСветият Дух ( в християнствот о) е едно от лиц ата на Светата т роица\, третата и постас на триединния Бог . (старогръцки - Άγιο Πνεύμα\, латин ски - Sanctus Spititus\, иврит - ר וח הקודש). Христ ияните вярват\, че Светият Дух по време на цял ата история е давал на опреде лени лица\, гру пи и цели наро ди своите бл агодатни да рове\, които се пр едоставят на всеки вя рващ посредством тайнст вата.\n\n\n\n\n\nСветият д ух\, като едно от л ицата на Светата Троица\, има не тварен произход. Т.е. за разлика от останалите д ухове – ангели и д руги\, споменаващи се в Библията\, то й не е сътворен\ , а е предначален . Въпреки че по определение и зхожда от Бог Оте ц\, това изхожда не не се разби ра във времеви аспект\, а като непрекъснато и вечно изхожд ане\, като начи н да се опред ели отношението на Светия Дух с другите две ипостаси на Триединния Бог. \n\n\n\n\n\n\n\n\n „И всички с е изпълниха с Дух Светий\, и начен аха да говоря т на други езици\, с поред както Духът им даваше да изговарят”. (Деян. 2:4) \n\n\n\n\n\nНа Петдес етия ден от Господното Възкресение Д ух Свети слязъ л над апостол ите във вид на огнен и езици и ги обдари л с благодатните да рове.\n\n\n\nПразни кът се нарича Петдесетница \, защото тов а събитие е с танало в де ня на старо заветния п разник Петд есетница\, к ойто отбел язвали петд есет дни сле д юдейската Пасха. Руската прав ославна Църква го н арича Ден на света та Троица. \n\n\n\ nЗа староза ветните Пе тдесетница бил един о т трите в елики пра зника. Пъ рвоначалн о празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Праз нувал се с при ношение на хля б и жертвени животни като ден на радос т и благода рност\, прип омнящ странс тванията в пу стинята и осво бождението от Египет. В по- късни врем ена на тоз и ден се о тбелязвало получаван ето на Сина йското зако нодателство\ , петдесет дн и след излиз ането на евреи те от Египет. П разникът бил тържествен и ра достен\, в Еруса лим се стичало голямо множе ство хора\, за да принесат в благ одарност на Бога у становената от зако на жертва. \n\n\n\nЗа апостолите ден ят бил двойно св ят\, защото е де нят на Възкресе нието - неделни я ден. Събран и в Сионскат а горница\, където преб ивавали в пос тоянна молитва след Възнесението на Христос\, сред т ях била и св. Богоро дица\, и други вярващи - всичко сто и дваде сет души.\n\n\n\nДе нят на Света та Петдесетн ица от древни времена се смя та за рождения т ден на Хрис товата Църква\ , създадена не от суетата на ч овешки тълкувания и раз мисли\, но по Божествена благодат. \n\n\n\n\n\n Следващият де н\, понеделник след Петдеся тница е праз никът на Све тия Дух. Тоз и празник Църквата е у становила за ради величието на Пресветия и Животворящ Дух\, Единосъщен с Б ог Отец и Синът Бо жий. Чрез Него ни с е дарява всяка мъ дрост\, живот\, движение \, Той е източникът на в сичко живо. \n\n\n\nСве тите отци казват\, ч е Светият Дух не е съ здаден от Отца\, не е сътворен\, не е роден\, но пр оизлиза от Н его. Тази Бо жествена т айна Правосла вната църква не се решава да под ложи на разсъжд ение\, защото смя та\, че Господ о ткрива на чов ека само толко ва\, колкото м у е необходим о за неговот о спасение и много т айни остават за на с зад непроницаема завеса. \n\n\n\nСве тият Дух обог атява човека с духовни даро ве и плодове д уховни\, украс ява човека и с многообразни д обродетели\, пра ви го дърво добро\, плодон осно\, създаващо добри пло дове (Мат. 7:17). \n\nПлодов ете на Духа\, по думите на апостол Павел\, са: любов\, радост\, мир\ , дълготърпение\, бл агост\, милост\, милосъ рдие\, вярност\, кротост\, себе обуздание (Гал. 5:22-23). \ n\n\n\nИзобразяване на Светия Дух в иконографият а \n\nКато гълъ б – при сцени като Благове щение\, Богоявлени е и изображенията н а Св. Троица (новоза ветна).\n\nКато а нгел – условн о\, при т. нар. „Старозавет на троица”. Спо ред учението на Църквата\, трим ата ангели\, сре щнали се с Авра ам и съобщили м у за раждането на сина му Исаак и за бъд ещата участ на Содом и Гомор (Бит. Гл 12) \, са предобраз на Светата трои ца. В изображен ието на тази Троиц а\, единият от анг елите е именно Све тият Дух.\n\nКато огнени пламъци (езици) - на Петд есетница.\n\n\n\nпо материали от Уикипеди я и pravoslavieto.com\n\n\n\n\nГодечки манастир \"Св . Дух\"\n\n DTSTART:20080616T030000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Международен ден на медици нската сестра (12.05) DTSTAMP:20080511T135655Z SEQUENCE:1 UID:116-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\nМЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА МЕДИЦИНСКАТА СЕ СТРА - 12 май\n\n\n\nПразнув а се по целият свя т всяка година на 12 май-- рожденат а дата на Фло рънс Найтинг ейл\, която се счита за о снователка на съвременния модел медици нска сестра.\n \nПразникът е учреден от Междун ародния с естрински комитет. В сяка годи на комите тът изготвя специ ална брошура с обр азователна и информационна цел. \n\n\n\nМотото на празникът за 2008 г. е \"D elivering Quality\, Serving Communities: Nurses Leading Primary Health Car e\"\n\n DTSTART:20080511T030000Z DTEND:20080513T025959Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:2008г. - 135 години от обесването на Васил Левски DTSTAMP:20080219T060427Z SEQUENCE:1 UID:104-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n19. февруари 2008 г одина - 135 години от обесв ането на Васил Левски\n \n\n\n\n\nВасил Левски (Васи л Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семействот о на Иван Кунче в Иванов и Гина В асилева Караиванов а. Има двама братя - Х ристо и Петър - и д ве сестри - Ана и Марийка. Васил Левс ки е известен още с проз вищата си \"Дякон\"\, \ "Апостол\" - сч ита се за ид еолог и орг анизатор н а българск ата нацио нална револю ция\, основат ел на Вътре шната рево люционна ор ганизация (ВРО) и на Българския рево люционен централен комитет (БРЦК).\n\n\n\nЛев ски учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послуш ник при вуйч о си архиман дрит Хаджи Ва силий\, таксиди от на Хилендарс кия манастир в К арлово и Стара З агора\, учи дв е години в кл асно училище в Стара Загор а и изкарва едного дишен курс за подгот овка на свещеници. Н а 24 ноември 1858 г. прием а монашеството под имет о Игнатий\, а през 1859 г. ст ава дякон. По-късно (1 861 г.) обаче под в лияние на Гео рги Раковски \, Левски захвърля р асото и се посвещава на революционното дело.\n\ n\n\nПрез 1862 г. зами нава за Сърби я и взема учас тие в Първата българска ле гия на Раков ски в Белград . Там заради ловкост и храброст п олучава про звището Левс ки (според ле гендата е нап равил лъвски скок по време на военни уп ражнения). Сл ед разтуряне то на легията се п рисъединява към че тата на дядо Ильо во йвода. През 1863 г. заминава за Р умъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския с ан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово\, К арловско\, а след това (до 1867) в Еникьой \, Северна Д обруджа. Ка то учител Левски р азвива р еволюцион на пропага нда сред на рода и организи ра патриотични дру жини за бъдещото въстание . Ноември 1866 г. се среща с Ра ковски.\n\n\n\nПрез 1867 г . става знамен осец в четата на Панайот Х итов. В Белград участ ва във Втората българск а легия на Раковски (1867 - 1868). След разтуряне то й прави опит д а премине в Българ ия с чета\, за да подготви народ а за въстание\, но е арестува н в Зайчар от ср ъбските власти и хвърлен в зат вора. Освободен \, Левски се прех върля в Румъния . След това отново се връща в Зайчар и п ак заминава за Румън ия. В края на 1869 г. Левски участ ва в създаван ето на БРЦК в Букурещ и заедно с Л юбен Карав елов заста ва начело н а революци онно-демок ратичното м у крило. На пуска Рум ъния и про дължава изг раждането на мреж ата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. опре деля Ловеч за център на ВРО - \"Привременно пр авителство в България\".\n\ n\n\nНа 22 септември 18 72 г. Димитър Общ и организира обир на турската поща в Арабаконак\, Лев ски е против\, но не успява д а наложи идея та си. Левски получава наре ждане от БРЦК и Каравелов за вд игане на въстан ие\, но отказва да го изпълни и решава да прибе ре архивите на ВРО о т Ловеч и да се прехвърл и в Румъния. На 26 дек ември 1872 г. е за ловен от турск ата полиция до Къкринското ха нче (източно от Лов еч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. Н а 19 февруари (6 февру ари стар стил) 1873 г. е изпълнена смъ ртната присъда\, то гава в покрайните на София. \n\nДнес\ , мястото на об есването на Ва сил Левски се намира в центъра на столицата\, където е издигнат негов паметник.\n\n\n\ nизточник: Календар\n\n\n\n\n\n\nПокло н.\n\n\n\n\n\n\n\n\"Обесването на Васил Левски \" - Христо Ботев\n\n DTSTART:20080219T020000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:НОВА ГОДИНА (31.12/01.01) DTSTAMP:20071228T185745Z SEQUENCE:1 UID:88-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:\n\n\n\n\n\n\n\nНОВА ГОДИН А - ПОСЛЕДЕН ДЕН ОТ ГОДИНАТА\, НОВОГОДИШНА НО Щ\, ПЪРВИ ДЕН ОТ НОВАТА ГОДИНА\n \n\n\n\n\n\n\nБългарските традиции \n\n\n\n\n\n Вечерята срещу Нова Г одина е вто рата Коледна Вечеря. Трад иционни за тра пезата са блажни те ястия. На трапез ата има пита\, свин ска глава\, баница и пр. Питата е без шарки и оше то пла се слага на масата. Сл ед като най- възрастният в семейството пр екади трапезата\, той вдига високо питата\, разчупва я и дава на всеки по едно парче: по реда на възрастта им. Баницата е с късмети\, тя се завърта три п ъти и всеки в зима падналото се пред него парч е. Останалата час т от баницата се пази \"за Богор одица\". Момите и ергените з апазват първия залък от парчето си и го слагат по д възглавницата си \, като вярват\, че който сънуват през нощт а\, за него ще се омъжат (оженят).\n\n Сви нската глава е второто яс тие тази веч ер. На Василь овден е единст вения случай ко гато свинско мес о се принася и кади\, на нито един друг празн ик това не се прави.\n \n След вечеря събират трохите о т масата и ги хвърлят в огъня и наричат: \"Ха йде да се ражда: вино\, жито\, коприна\, т ютюн и пр.\" Та зи вечер се гадае за пр едстоящите сполуки през Новата година . Това обикнов ено става пред огъня или край трапезата. Ако я дките на орехите са здрави и едри \, здрави ще бъд ат и домашните. Ако някой кихн е на трапезата това се приема за добър знак и на кихналия се нарича първо то родило се живо тно през. Пукат се и дрянови пъпки\, чиято пъпка пукн е и подскочи\, той ще бъде здрав и п ъргав през година та. В някои села от кромида\, койт о е каден\, наряз ват на дванадесе т колелца\, сла гат сол на вся ко и ги нарича т на всеки от дванадесетте месеца. На сутри нта проверяват: ако солта от коле лцето се е стопила\, то този месец ще б ъде дъждовен\, ако не е\, времето пр ез този месец ще бъде ясно и сухо. След пр ибирането на трапезата нед огорялата свещ \, орехите\, су ровото жито и палешника с пепел та от предишната ко ледна вечеря се за з апазват. \n\n\n\nОб ичаят сурвака не е втората ч аст от празника. Той започва на заз оряване. Сурвакарите са момчета до 10 - 1 2 годишна възра ст. Те се събират на групички и о бикалят къщите н а близки и съседи \, като започват от своя дом. Вс яко от тях е има торбичк а и носи зад ължителната за случая сур вачка. Сурвак арите удрят с п ръчката всеки от семейството\, като започва т от най - възрастния\, и честитят:\n\n \n\n\n\n\n\n \"Сурва \, сурва година\,\n\ n Весела година\,\n\n Голям клас на нива\,\n\n Голям гро зд на лозе\,\n\n Жълт маму л на леса\,\n\n Червена яб ълка в градина\,\n\n Пълна къща с коприна\,\n\n Живо - з драво догодина\,\n\n Догодина \, до амина. \"\n\n\n\n\n\n Тази бл агословия не се пе е\, а се изрича. Тя се прави за з драве и изобил ие във всичко. В някои райо ни сурвакарите пеят и песни. Нав сякъде ги даряват с кравайчета\, плодо ве\, орехи\, сланина и др. Друг обича й\, който се изпъ лнява на празника е ладуването (дайлада\, тайлад а\, топене на пръстени). \n\n\n\n\nизт.: traditions-bg .com\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n\n \n\nЧестита Нова Година!\n\n\n\nТози поздрав ще се чув а няколко дни след н астъпването на новат а 2007 година. Денят\, в който се чества Нова Г одина\, обаче\, не винаги е бил първи януари. \n\n \n\n\n\nПосрещането на новата годин а датира от дре вността и е един от най-старите праз ници\, отбелязван о т човека. За първ и път преди 4000 год ини се празнувал в древната Вавилонск а кула. Около 2000 г.пр.н.е. Вави лонците зап очнали да че стват първат а Нова Луна (ф актически пъ лнолуние) след първия ден на пролетта. Ней ното начало б ило времето\, когато наст ъпвала новата година. Това бил сезонът на засяване н а реколтата и цъфтежа на растенията. Първи януар и нямал нито астрономиче ско\, нито з емеделско значение. Вавилонскат а Нова Годин а се отбеляз вала единадесет дни като всеки ден се празнув ал по различен начин.\n\n \n\nОколо 600 г.пр.н. е. древните г ърци чествал и своя бог н а виното Ди онисий навр ъх Нова Год ина. Римлян ите продъл жили традиц ията и леко я видоизмени ли като започн али да посрещ ат Новата год ина в края на месец март . Техният ка лендар пос тоянно бил променян от различни имп ератори и ско ро изгубил връ зката със фазите на с лънцето. За да пооп рави грешката\, пре з 153 г.н.е. римск ият сенат обя вявил първи я нуари за нача ло на новата година. Но пр омените на ка лендара продължи ли до идването на власт на Юлий Цез ар\, който през 46 година въвежд а познатия ни Юлиански кал ендар. В него първият ден на януари с ъщо отбеля звал начало то на новата година. Вместо да синхрониз ира календара със слънцето\, Цезар 'разте глил' предишната годи на на 454 дни.\n\n\n \nРанната К атолическа църква зак леймила тър жествата з а Нова Годин а като пага низъм. С ра зпростран яване на х ристиянствот о\, църквата з апочнала да изгражда рели гиозни ритуали \, в противовес на езическите празници\, като Нова Година не прави изключе ние. В днешни дни този ден се отбелязва от някои църков ни деноминации като \"Обрязв ането на Исус Христос\". П рез Среднов ековието църк вата продължила да се бори с честване то на Нова Година. Едва от около 400 години този ден се с чита за празник в з ападните държави.\ n\n\n\nС какво е х арактерен пр азника?На пър во място това е характерен момент за в земането на важно решен ие. Например отказване о т цигарите и ли започван е на сериозна диета. При д ревните Вав илонци най-в ажното решен ие било да въ рнат взетото н а заем оборудв ане за фермата. Според едно пр едание\, човек може да повл ияе на късмет а си през идва щата година сп оред това какв о правил или ял през първия де н на годината. Поради тази п ричина\, мног о хора прекар ват първите минути на пра зника с най-бли зките си приятел и и семейството си. Друго повери е казва\, че ако на Нова година на портата по тропа висок ч ернокос мъж\, г одината ще е ща стлива за дома кините. Датчаните пък вярват\, че к ато ядат понич ки на празника\, това ще им доне се късмет. Амери канците смятат\ , че белият боб с черни петн а е символ н а просперит ет и затова т ой неизменно п рисъства на праз ничната трапеза. Друг \"щастлив\" зеленчук е зелето\ , чиито листа са си мвол на книжните пари.\n\nЕдна нова традиция (мака р да е оксиморо н това съчетание от думи) е носенет о на червено бельо в празничната но щ\, счита се\, че носи къ смет и щастие за цялата следваща година.\n\n\n\n \n\n\n\nНОВОГОДИШН АТА ТРАПЕЗА\ n\nНовогодишна та трапеза тря бва да бъде пре ди всичко празни чна\, красива и да има някаква изненада. Зат ова\, когато избирате продук тите\, обръщайте в нимание не само на качеството\, но и на външния им вид. Особен о старателно се подб ират плодовете\, тъй като те украсяват ма сата.\n\n\n\nКолко яс тия да се приго твят за празник а? Всяка година си го задава ме този въпро с. И всяка го дина остава огромно количе ство неизядена х рана. На тортата рядко и идва редът . Защо е така? Защот о един човек не мо же да се справи с п ет вида салата\, шест ордьовъра\ , две основни ястия\, пече ни гъска и прасенце. Опитните кулинари препо ръчват следните коли чества храна за един възр астен: 300 г предястия\, 400 г основно ястие\, 500 г плодове\, при условие \, че човек танцува през цялата нощ.\n\n\n \nПри концентрирани е напитки дозата е 150 г на човек\, но за българите н ормата е поло вин литър раки я или водка за дв ама мъже. Една бутилка шампанс ко стига за трима души\, а вино – бу тилка за двама. За дамите мож е да се вземе шише ликьор. От безалкох олните напитки се предвиждат по литър и п оловина – дв а на човек. Н е е задължи телно всички те безалкохолни да са газирани – мо же да се предложат с окове\, сиропи\, ко мпоти и др.\; не трябва да се забравя и мине ралната вода.\n\n\n\ nСлед като продук тите са купени\ , трябва да се положат малко усилия\, да п ридобият нео бходимия празни чен вкус и вид. Хубаво е сала тите да се за помнят не с амо с индус триалните си количества. П ри плодовите и зеленчуковите салати е важен не само вкусът\ , но и съчетан ието на цвето вете. В баналн ата руска сал ата вместо сал ам или шунка мо же да се сложи вар ено или печено пил е (именно така я правят в Русия) \, както и малко кисела ябълка за придаване н а по-интересен вкус. В салатит е с майонеза з а по-фин аромат се настъргва л имонова кора. В никакъв случа й не бива да се смесват топли и студени зеленч уци\, от това сала тите се развалят много бързо. Друг \"трик\" за придав ане на пикантен в ид на салатите е да се натърка ку пата\, в която ще се сервира т със скилидка чесън. Така се и збягва агресив ния мирис на чесъна\ , който дразни\, ког ато се слага директ но в тях (за \"Снежан ката\" това не се отнася). Десер тите е най-добр е да се пригот ввят от готови продукти. Мелба та може да се на прави от купешки сладолед\, поля н с ликьор и нар ъсен със стафиди \, ядки и кокосови стърготини. Торт ата ще се получи и с готови бла тове\, а за б аклавата и баниците не е за дължително собс твеноръчно да разт очвате корите.\n\n \n\nВсъщност Нов а Година е пра зник и затова в проготвянето на трапезата е добре да се вк лючи цялото с емейство\, за да може домакинята д а изглежда красива и усмихната\, а не като \"преб ита\" от работа. Все пак е празник!\n\n\n\n\nпо материали от\n\n БГКулин ар\n\n\n DTSTART:20071231T020000Z DTEND:20080102T015959Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Петдесетница (27.05.2007) DTSTAMP:20070525T195307Z SEQUENCE:1 UID:41-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Петдесетница (Св. Троица) - 27.05.2007г.\n\nТази година Петдес етница е на 27.05.2007г. Датата е подвижна и се празнува винаги в неделя\, 50 дни след Великден .\n\nНа Петдес етница хрис тиянската Ц ърква си спо мня и прослав я слизането н а Светия Дух върху апост олите във вид на огнени езиц и. Празникът с е нарича Петд есетница\, за щото това съ битие е стан ало в деня на старозаветни я празник Петде сетница\, койт о отбелязвали 50 дни след юде йската Пасха. Руската православ на Църква го нарич а Ден на светата Тр оица. \n За юде ите Петдес етница бил един от т рите вели ки празник а. Първонач ално празн икът отбеля звал завършв ането на жътва та на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жерт вени животн и като ден на радост и благодарн ост\, припомняща ос вобождението от Ег ипет. \n В по-къ сни времена на този ден се отбелязвало получаването на Закона на Синай ската планина\, 50 дни след изл изането на евр еите от Египет . Празникът би л тържествен и радостен\, в Еру салим се стича ло голямо мно жество хора\, за да принесат в благодарност на Бог а установената от закона жертва. \n В третия час (9 часа сутринта)\ , в горната ста я\, където в постоянна м олитва се на мирали апосто лите след Възнес ението на Христо с\, внезапно се чул шум от небето\, като фученето на силен вятър\, ко йто изпълнил цяла та къща и \"явиха им се езици като огне ни\, които се разделя ха\, и седна по еди н на всеки от тях. И те всички се изпълниха съ с Светия Дух\" (Деянията 2 :2-3). \n Бидейки бе зтелесен\, Све тият Дух изб рал чувствено то знамение\, за да бъде Негов ото присъствие усетено. Но никой не бива да си мисли — поучава св. Лъв Велики\, — че в тов а\, което било в идимо за телесн ите очи\, се е я вило Божествен ото същество на Светия Дух. Човешки ят взор\, както не м оже да вижда Отца и Сина \, така не може да вид и и Светия Дух. \n Още щом божес твеният огън п ламнал в душит е на апостолите\ , всеки от тях з апочнал да гово ри на непознат му до този момент ез ик на страна\, къд ето никога не е б ил. Това знание било дар от Светия Дух\, необходим за раз пространение на е вангелската истин а по целия свят. \n Шумът от не бето привлякъл към къщата мно жество юдеи. Те били поразени\ , виждайки как учениците на Христос\, хор а необразова ни и неграмотн и\, изведнъж за почнали да гов орят на чуждозем ни езици. И всек и чувал на своя си език думи\, прославящи Бог а. Учудването на мнозина се превъ рнало в ужас\, но разбира се имало и други\, които сметнали\, че апостолите са прост о пияни от сладкото вино\, въпреки ран ния час. \n Тогава апос тол Петър пр оизнася първ ата християнс ка проповед\, думите му пр оникват в съ рцата на слуш ащите го юдеи и побеждават тяхното твърд оглавие. В този ден около три х иляди души при емат учението\ , повярват и се кръщават\ , присъединя вайки се към първата хр истиянска об щност. Така т ова събитие завъ ршва с пълно търж ество на Светия Д ух над невярващит е. \n Трикратно Иисус Христ ос дарява на уч ениците Си Светия Ду х: преди страданията — неявно (Матея 10:2 0)\, след възкресението С и\, духвайки върху тях — явно (Йоан 20:22) и в този момент\, когато им Го изпраща същ ествено. \n След този ден апост олите уст ановяват п разника Пе тдесетница и заповядват н а всички христ ияни да го отб елязват всяк а година. През ІV век Василий Велики състав ил коленопрек лонни молитви\, коит о и до днес се чета т на празничната служба. \n Деня т на Светата Петдесетниц а от древни вр емена се смята за рожденият ден на Христо вата Църква\, с ъздадена не о т суетата на чов ешки тълкувания и размисли\, но по Бо жествена благодат . \n Следващият ден\, понедел ник след Петд есятница е п разникът на Светия Дух. Този празн ик Църквата е установила з аради величиет о на Пресветия и Животворящ Дух\, Единосъщен с Б ог Отец и Синът Бо жий. Чрез Него ни с е дарява всяка мъ дрост\, живот\, дв ижение\, Той е и зточникът на вс ичко живо. Светите отци казват\, че Све тият Дух не е създад ен от Отца\, не е съ творен\, не е р оден\, но про излиза от Не го.Тази Боже ствена тайна Православнат а църква не се р ешава да подлож и на разсъждени е\, защото смята\, че Господ откр ива на човека само толкова\, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непрониц аема завеса. \n Светият Дух обогатява чове ка с духовни д арове и плодов е духовни\, укр асява човека и с многообразни добродетели\, прави го дърво добро\ , плодоносно\, създава що добри плодове (Мат ея 7:17). Плодовете на Ду ха\, по думите на апо стол Павел\, са: любов\ , радост\, мир\, дълго търпение\, благост \, милост\, милосърдие\ , вярност\, кротост\, себеобуздание (Га латяни 5:22-23).\n \nplovdivguide.com\n DTSTART:20070527T030000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Спасовден (17.05.2007) DTSTAMP:20070507T162024Z SEQUENCE:1 UID:36-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Chains":post@kaldata.com DESCRIPTION:Спасовден (Възнесе ние Господне) - 17 Май 2007 (подвижна дата)\n\ nПразникът се от белязва 40 дни с лед Великден и винаги се пада в четвъртък. Това е последния\, седми Велики Четвъртък. Вярва се\, че 40 дни след Възкрес ението Си Божия т Син се явявал н а учениците си\, з а да им разясняв а Светото Писание . В този ден той им се явил за п оследен път и ги извел до Ел еонската плани на\, благослови л ги и се възнес ъл в Царството Б ожие. Затова и на шият народ дава т ова име на празник а - Спасовден\, деня на Спасителя\, ден за изкупление и с пасение...\nИма по верие\, че на С пасовден душ ите на покойн иците\, пуснат и на първия Вел ики Четвъртък. Затова се раз дава варено жито и пита и се ход и рано сутринта на гробищава\, да се изпратят обратно душите им\ , разстила се орехо ва шума\, чието поверие е \"да им пази сянка на оня свят\".\nВярва с е\, че ако на Спас овден вали - годин ата ще е плодоро дна и реколтата - изобилна. \nНа т ози ден излиза т русалките - м итични създани я\, които имат л ековита и плод овита сила. Зат ова на този ден и ма обичай болни хора и бездетни жени да ходят в горите\, къд ето расте билк ата росен и да д аряват русалките с нова зелена сто мна\, топла погача \, бъклица вино\, печена кокошка и нов чифт чорапи или кърпи\, които окачват на няк ой клон\, поръсв ат с водата от ст омната и мълчешк ом се прибират в селото. Вярва с е\, че така ще о здравеят болн ите и бездетн ите жени ще заче нат.\nПразникът с е отбелязва с м ного тържества\, х ора и веселба. Отт ам е останал и прочут ия израз \"Те ти бу лка - Спасовден!\"\, който символизира нещо неочаквано.\n DTSTART:20070517T030000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Купон на kaldata.com по случай Рожден Ден DTSTAMP:20070402T135526Z SEQUENCE:1 UID:27-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Kalin Karaboychev":post@kaldata.com DESCRIPTION:\nНа 14.04.2007 Kaldata.com нав ършва четири годинки. По този случа й екипа раз работващ и поддържащ с айта има удо волствието да покани всички фен ове на сайта и форума да дойдат да го отпразнуваме. \n\n\n\nСрещата ще се състои на 14.0 4.2007 от 20.00 часа в клуб \"Г рамофон\" на адрес гр. Софи я ул. Будапеща N: 6\n\n\n\nЕто и кар та на местоположението:\n\nhttp://bgmaps.com/map.asp?s id=ab1589db5b62...3bc81dada28631a\n\n\n\nАко ис кате да се запоз наете с екипа н а сайта да се оп итате да го на(д)пие те чувствайте се покан ени\, купонът ще е сигурен . \n\n\n\nПовече по темата на ад рес: Купон на kaldata.com по случай Четвъ ртия Рожден Ден\n\n DTSTART:20070414T030000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Честит рожден ден Дени DTSTAMP:20070306T204124Z SEQUENCE:1 UID:15-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="preslav070707":post@kaldata.com DESCRIPTION: DTSTART:20070308T020000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Рожден ден DTSTAMP:20070116T115609Z SEQUENCE:1 UID:11-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Trichocephalus":post@kaldata.com DESCRIPTION:Baby_muse\n DTSTART:20070117T020000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:rojden den-mi6oka :) DTSTAMP:20070112T122311Z SEQUENCE:1 UID:10-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="gogicha":post@kaldata.com DESCRIPTION: DTSTART:20070127T020000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Честит първи учебен ден! DTSTAMP:20050914T210001Z SEQUENCE:1 UID:4-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Stalik":post@kaldata.com DESCRIPTION:Екипа на kaldata.com пожелава н а всички в сис темата на образованието лека и ползотв орна учебна година! \n DTSTART:20050914T030000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Подписване на договора за пр исъединяване DTSTAMP:20050424T210001Z SEQUENCE:1 UID:3-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Гост":post@kaldata .com DESCRIPTION:\nПодробности\n\n DTSTART:20050424T030000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Среща на форума DTSTAMP:20041217T220001Z SEQUENCE:1 UID:2-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Гост":post@kaldata .com DESCRIPTION:\nОрганизира се втора среща на потребителите на ww w.kaldata.com. Събирането ще се пр оведе на 18 Декември от 18 :30 във \"Вещиците\" - заведени е на улица \"Шипка\"\, до \"О!Шипка\". За повече информация тук\n\n DTSTART:20041217T020000Z END:VEVENT BEGIN:VEVENT SUMMARY:Среща на форума DTSTAMP:20040918T205959Z SEQUENCE:1 UID:1-1-860bd3525129de3f6a1c06266beaea15@www.kaldata.com ORGANIZER;CN="Гост":post@kaldata .com DESCRIPTION:\nОрганизира се събиране на фо рума в гр. София. В секи желаещ може да дойде . Срещата е на 18-ти септември (събота)\, в 19:00 ч.\, на пилоните на НДК. Ще чакаме позакъснели те до 19:15 и след т ова драсваме н а някъде. За по вече информация\ , записване и снимки след събити ето:\nСреща на форума на kaldata.com\n\n DTSTART:20040918T030000Z END:VEVENT END:VCALENDAR