Премини към съдържанието

Топ Потребители


Най-харесвано

Showing content with the highest reputation on 22.02.2011 от всички места

  1. 2 реакции
    Ти думаш сине, дека жената човек не е. Ама не е тъй. Жената сине, не само дека е човек, ами и отгоре. С очите си съм виждал, заради жена, мъж верата си да сменя. Ама не да кажеш некой мижитурка, а коскоджа ми ти мъж канара. Туй беше по турско, кога московците веке Дунава беха прегазили и Плевена беха превзели, та и по нашийот край потуранците си налягаха парцалите и не смееха ербап да се прават, защо не се знаеше кой кого ке бастиса. Само един не го беше еня от туй, та си развяваше байрака както преди. Задиряше момите, гонеше ги и окото му не мигваше. Па и убавец си беше, нищо че поганец... За туй душата не мога да си покривя. Та да ти думам. Седим я у шубракот, увъртел сум се у апанджакот, пукята стои у скуто, готова да фърга огин и гледам дали днеска ке ми излезе късмето. Веке втори ден стоа на пусия и чекам да мине оня изедник Мюмюн Карадаалията. Така де, кърсердарин беше у наше село и не даваше бостана да си обереш без да земе от пет дини едната и от десет крини овес едната - за да си рани шкембето и църниот ат. То и да вардеше, да му дадеш, а той пезевенка му с пезевенк, зимал та се сдушил с овчарете. Те укарат овците у хорските нивя, а той им не придиря, па те сека неделя му колят едно младо ягне курбан. Ама не беше и туй. Язе на моите ниви ортак с поганец не ставам! Па и оня ден, зафанал да се подкача со щеркя ми. Една щерка имах и на резана карабина за ханъма я не давах. Викам му. - Селям малейкулум, Мюмюн ефенди. Яла те водя при Чиме кавфджията, да се почерпим. Хаира е от мен. - Аллах бин берекет версън, Стоичко ефенди. Арен чиляк си ти, сети се към властта уважение да покажеш. Шо не са сички кат теб, че да мирне селото. - викам си - "шо не одиш на майнинята си" - ама си трая и го залисувам. Влизаме у кафеджийницата и му разправям: - Таа година голем берекет биде. Народили са се дини и дърветата са се изкривили от плод, грозгето - кехлибар. Рикия ке има - бол - ти нал обичаш рикия? - Чиме, я дай по два шербета и по баклава, да си засладим с агата. - Чиме дава шербетите и баклавите и ме гледа на кестерме, я се праим дека не видим и си давам като ампе. - Та така ага, рикия ке има, а и три овци са ми близнили, та и ягнища бол, нема со що да ги израним. Та думам ти, ако сакаш едно, да ти го харижа. Само недей подкача наша Цонка, оти ни е едничка. Кога остареем нема кой да ни гледа. И още ше давам, само недей я подкача. - гледам го слуша ме спокойно. Викам си - разминахме се. Ма като кипна оня ми ти читак, опулил едни ми ти очища, косата му по врато настръхнала, като на бесен пес край мъдете и като отвори онаа ми ти уста - да те лапне. - Така а? Ягнища ке ми дава и рикия. Не ги ща! Гюзел Цонка сакам - вика - и моя ке биде. - и като извади оня ми ти ханджар... Бучак, та бучак - ше ме коли демек. Добре че го фанаха подмишки... - ама па ми порна бузата. - Това да ти е да знаеш кое е Мюмюн Карадаали и кога си имал работа с него. - кае. - А гюзел Цонка, ке я земам. Така да знеш! - и излезе. Край, викам си, втасахме я. Щерка ми ке земе. И верно си бех продумал, оти на другата утрин иде Асан - на кърсердаря беше помошчия и ми продума. - Стоичкоо, бързо вика да отидеш на оная, големата нива, оти со конье през нея е тоскано. - а я изтръпнах, тамо беше хлеба за през зимата. - Да знаеш че тоя хабер ти го праща Мюмюн ага. Та да видиш, че и той е човек и не ти сърди. - Буйрунус, буйрунус Асан ефенди, Господ здраве да ти дава за дето ми кажа. - тъй му викам и тръгнах за нивата да одя. И ойдох... Е па, оно от де толкова акъл та да сета, дека това е клопка. Минал Карадаалията и ударил една плесница на бабата и она пошла усвет, сетне още една на щеркята - та да не реве кат магарица по пато. Турил я на рамото и дим да го няма. Право при чича си у Джумаята... Дойдох си я дома и що да видим, бабата на пода едвам хлипа, а онаа нийде я нема. - Така ли? - окнах я. Зимах пукята и апанджака, и драснах по орманя - Мюмюна да засрещам, щеркя си да спасявам - собствената си глупост да оправям. Одим я из гората и гледам, паднало дръво, покрай него ластари прорастли и си думам те тука ке я биде пусията. Пато се види долу като на ръка, джендема кънти, нема да ги упуща - само требва убаво да зема нишан, че да го сваля от ато, а и щерката да не закача. Такa си седим и се чудим, дали веке не лепна срам на челото ми тоя изедник, кога от клисурата прииде конски тропот. Приглиждам долу и що да видиш брат - оная моята убустница се цалува с него. Те са, викам си, ги очушках и двамата. Ама не билата такава работата. Цонка от малка се со момчетията играеше, а колко от них е отупала ако знаеш - чет нямат. Беше си ербап мома от малечка. Та той зафанал да я цалува, па она да се дръпа от него, она ербап - ама и он инат - па се натиска, а она да земе да го заапе за бърните, че оня ми ти пезевенк чак изрева. Лъжа няма! Че като се надигна и като и заши една плесница, та чак моите уши запищяха и она падна от коньо. Викам си добре, оти не требваше да го чекам да доде много на сгода. Запънах кондаците, зимах нишан и... мама му стара и пукя и све. Не бех сменял кремиците от лани, та не зафана ни единия - ни другия чакмак. Те са, окам си, я вапцааме. Пукята не лови, ама у силяхот седи един ханджар - не ти е работа. Викам си, нашо Цоне го не давам - ше се колиме демек. Рипнах от пусията и от там по газ, надолу по листата на джендема, та до патот. Ставам я и у едната ръка чифтето, а у другата ханджара и окам. - Да оставяш щеркя ми на мира, оти мамицата ти разплаквам - ама оньо лудиот, като извади един ми ти ятаган, дигна го и ме бастиса. Посече ме казвам ти, като свинкя на коледа ме посече. През рамото мина и окото му не мигна. Като хукна една ми ти кръв - не ти е работа... След туй ми притъмня. Що се е радило и колко вереме не съм бил свет, не знам - ама не ще да е било много. Оти кога се усвестих чух два изстрела. Надигам се и гледам. Наша Цона фанала и изпразнила и двете цеви връз Мюмюна. За беля е станало, кога бех на пусията ни едния кремик не зафана, а у Цона - мъжка щерка и двата. С единиот куршум коня му утепала, а другиот в гърдите го умерил. Умерила го щерката ама още шаваше изедникът, та окам на щерката. - Цоне, айде бабам, те ти ханджара, довърши го. Ем той да се не мачи, ем на други моми да не посяга. - че като ревна оная ми ти Цона. - Аз - кае - на сакат чиляк ръка не дигам. - а я и думам. - Бастисай го ма сине, да знаят пустите му потуранци, кой е Стоичко Кротикиот и дека царствието им към своя край отива, как си думите издумах, и църниот месал ми падна връз очите и пойдох усвет. Колко време съм бил така - не знам. Ама кога се усвестих, гледам, над мене шума. Завъртех се, а до мен лежи Мюмюн. И двамата лежим у колиба връз наръчи трева. От вонка чуя гори огин и на шиш мирише, а у устата ми суоо, плюнка нема да преглътна. Чудим се я що става, а она наша Цона, кога съм пошел по темното, да фане мене, а след това и Мюмюна и два ма ни пренсе на скришно у гората. После да одере, изтърбуши и разчасти коньот - и него довлекла при нас. Струпала колиба от вършини и шума, та да ни не кацат муите, ама не да кажеш струпала на две на три. Три дена дожд ни е прал, а вътре ми капка. Накъсала трева, турила я у колибата и унесла вотре. По-час запалилла огин, доразчастила коньот и айде шишове да праи. Те това ми го продума щерката после, а тогава си мислех, дека некой овчер ни е видел и прибрал. Та рекох си да бастиам пустия му Караддалия, та и двамата да сме у един кюп. Демек, слагам му калъчката, закоповаме го и си траем. Ни овчера ке продума дума - ни я. Поглиждам назаде и видох ханджаря. Подигнах се да го зема, ама немам сили. Така съм лежел не знам колко време и съм измислювал незнам колко начина да го утрепам, кога по едно време се отместиха клоните на вратата и видох наша Цонка - ама на очите си не верувам, оти като през було гледах и таман си отворих устата да и окна, и църните ми затвориа очите и ме понесоа пак по темните си друмища. Лежел съм, що съм лежел. Кажаха ми после, три недели съм бил ни со живите жив, ни со мртвите мртав. Ама жилава е мойта семка. Дядо ми на времето, кога ходил на лов, мечка го е пернала со лапата си, та му смъкнала едната буза, скинала му дреите и го оставила без кожа по грдите и со разпрани хълбоци. Хубаво, ама дядо ми бил сам и нямало кой раните му да превърже и у село да го завлече. Така е лежел петнаесе дена, с голите рани връз шумата, хранил се с корени и буболечки, а за вода е лизал от росата. Лежел ама оживел и кога фане да слезне у селото, що да види? Ората го мислили за умрел и баба ми да земе сите му дреи, да ги тури у ковчегот и ае към гробищата. Те това видел и дедо Митре. Стои, гледа и не верува. И другите и они не веруват, а баба ми рев... и кога го види, вместо да му се радува, му отпрала две плесници, оти дека толико време не си дошел дома. Ала нейсе, това е друга история. Та искам да кажа, как дедо ми е оживел - те така и я. У убав ден съм се родил, та жив съм останал. Събуждам се значи след три недели, главата ми тежи, ще се пръсне от оловото дето стине у нея. Корема свири - като за сватба. Вършините на входа отместени, та отвонка со светлината улазяше и миризмата на печено месо. Надигам се язе, присядам и са оглиждам. А вътре ни Мюмюн - ни Цона, ни пукя - ни гявол. Само една сопа седи подпряна. Окам си - сон ми се е сонил. Ама оно каков ти сон - пуста глава сичко помни. Станах, зимах гьосторицата, полека - полека, та навонка. Гледам, под един бор гори огин, а над него мрвьете цвъртят. Наведам се я мръвка да си зема и те ти тебе картинка. Зад бора, Мюмюн и наша Цона. Като се разфърчели едни фусти, като се отворили ония ми ти бели кълки - ум да ти зайде ами не... Он я цалува, келешът му с келеш, а она мръсницат се смее. Като си видох и ми прималя. Викам си - е сега ги утрепах. И като дигнах гьосторицата та да ги замъскам през главите, та на место да се утърколят, нещо ме среза през грдите, баш там де беше раната и ае па наземи. Кога се събудих, гледам, па съм у колибата, а пред мен двамата убустници, седат като на трънье и гледат като бити пцета. Гледаа, гледаа - па оня се окопити и задума. - Жив да си Стоичко ефенди, че живота ми пожали. Веднъж баща ми беше, дошел съм да те моля втори път да станеш. Щерка си да ми дадеш. Отдавана я броя, а и она ми пристана. За това Стоичко ага, себап те моля да ми сториш. Гюзел Цонка, за жена да ми я даваш ке те прашам. - оно я незнам на кой свет съм, на Горниот ли - на Долниот ли, само седа, мълча и сумта - не знам що да им река. Така седех и гледах, па като се пооладих, изправих се, окърших гърбината както подобава, измерих ги с поглед, от горе - до долу и им рекох. - Оно, вашта веке ми е ясна. Зимай я Мюмюне, ма да знаеш. Една щерка имам и под фередже, неке да я гледам. На поганец дост не ставам - за тъст да не говорим. Ако си смениш вярата, Цонка твоя ке биде, ако ли не - бягай от тук още сега, че втори път живота ти няма да пожаля. Тъй да знаеш! У наща къща ке живееши видя ли те мома или чужда булка да подкачиш... недай си боже някой да тормозиш... Да знаеш, с ятагана дето ме посече, с него курбан ще те сторя. Ако сте готови и двамата, цалувайте ръка. А ти непрокопаснице ньи една, ако беше забегнала с него да знаеш - хаир нямаше да видиш - бял ден нямаше да изживееш, майчина клетва щеше да те гони. - тъй им нареждам аз, като някоя свекърва, а като свърших... оно не биде да ми цалуват ръцете, оно не биде и нозете ми да целуват. А и имаше защо. Седехме там още дор десет дена, до дека отможех да ода. Я спием у колибата, они навонка. Така де сека жаба, у нейниот гьол. Па като се дигнах от леглото - ае право у манастирот. Па там, те да видиш чудо. Като ме видеа мен со пукята у едната ръка, а у другата Цона да съм повел, отзади кърсердаря да оди и на двама ни силясите пуни с пищове, ятатагани, ханджари и чудесии - вднага лопнаха портата. Залостили я, седат вотренка и некят я отварят. Изпраних цевите на пукята, че като ревнах. - Да отваряте вратите и да ни пускате, че ви подпалвам като нищо! - а из отвътре иде гласец. - Тебе и щеркя ти - вика - ке ви пущаме, ама оня с феса - кае - да се маха. - Спокойно - окам - дядо игумне, тоя ви го водя, кръстник да му ставам. За щеркя си ке го женам - християнин ще го сторвам. - като чуха това монасите онемяха. - Сваляй пищовите бе абдал. - думам я на Мюмюна, а он седи и гледа кат истукан. Отидох до него и де що имаше по силяха отиде у моя силях. Даже и кемера изпод пояса му извадих. Ония гледат отвътре и на очите си не веруват. Че оно си не беше и за веруване - поганец, християнин да става. Ала съвсем верно си беше. Та седим отпреденка и чекаме да ни отворят, ония отвотре се шушняват и не отварят и на мене веке ми кипи. Па гръмнах со пукята и па окам. - Отваряйте вратата бре. Оти ви почвам. Мюмюне, давай чакмака. - секвам два пъти връз праханта, дорде захване от там връз гранките, де ги принесоа младите и верно беха пламнали... Кога се отвори вратата, колкото да влезне един чиляк. Улезнаме един след други и след последният портата се залопна - да няма клопка демек. Зашушнаха се калугерите тогава, един търчи насам - друг натам, видоха оти дека шега нема - кръщане ше се приготвя. А биде кръщане - не ти е дума... Се едно за племенника на владиката беше. Нали за първи път поганец Христа приемаше. Турихме му християнско име, от Мюмюн - Милан стана и ето ти тебе нов чиляк. Милан Карадалиев. Те туй ти го думам та да знаеш фамилията от къде ти иде - та да ме не питаш. Па като свърши кръщането им викам сватба да почват. Позачудиха се монасите, че като почнаха. Ела да видиш сватба - не сватба а картинка. Он как си биде гол голеничък, само по една риза от кръщането, а она со шумките и клечките по косата и со непраниот сукман. И на двамата лицата им греят, а язе седим зад тех со пищолите и чудесиите у силяха. Пукята у левата ръка, со десната се кръстя. Точ в точ, хайдушка сватба. Ала нейсе. Убава си биде сватбата. Спааме у манстирот, а на заранта броихме на игумена пет алтъна за кръщане, пет алтъна за сватба и още десет за хаир на монастирот, та да се знае кога се е турчин покръствал и кога Стоичко Кроткиот щерка си е женил. От монастирот право към Джумаята взехме, на Милана дрехите да сменим. И там хората живо чудо не видели. - Турчин - кае - дреите си да смени. Това е поличба, свърши со тяхното царство. - хиля се аз под мустак и си викам. Ше свърши я, като играе калъчката, как няма да свърши. Сетне го прекарах пред конака на чичо му, да го видя колко здраво му е хванал новия господ, ама мина. А у село кога улезнааме - хората на очите си не верват. Едни се смеят и ни подкачат, други гледат накриво и мърморат, оти не било на убаво това... Ама я си одим право към дома. Посреща ме бабата на прага и аха да почне да сече, кога я я изгледах накриво, па и рекох. - Посрещай бабо зет си както подобава! - и тя замлъкна. Аха, па да рече нещо и зет и се навежда ръка да и цалува - за плесницата да и се извинява... После какви ли не приказки чух, пък и бабата като маруля на салата ме накълца. Ама я си траем, закачил съм ятагана и чифтето в одаята, та да се знае кой - на къде... А като дигнахме новата къща на два ката и двете нови ниви, като купихме с парите от мюмюновия кемер - по-други приказки се чули тогава, пък и бабата замлъкна. Ала пак се намериха завистници. Пресрещнали Цонка и рекли, оти дека со крадени паре се лесно къща дига и имот купува. Дойде си дома и плаче. Вика, така и така рекоха ората за назе. Я си затрях, ама вечерта откачих ятагана от стената, викнах зетя и право у кръчмата. Качих се на тезгяха и окнах да прашам. - Ако некой из вас айдук утрепа, питам я, чии ще са парите айдушки? - Нашииии! - Е па, като ще са ваши, питам я, оти я да си не дигна каща со тези паре? Я затрих Мюмюна, а пред вази седи Милан. Некой да рече нещо? - питам и изкарвам атягана от капията... Сички мълчат. Ше мълчат я, като нема какво да рекат - ше мълчат... Тая история ти я думам сине, та от сега да знаеш. Жените синко, те водят света, заради тех войни стават, заради тех мъжете верата си сменят. Ама мъжете сине, а не като теб - с една студенция да не моеш да се оправиш...
  2. 2 реакции
    Чупиш диска и готово. P.S. Може да се изтрие и с шкурка.
  3. 1 реакция
    А по-горе защо пише че се търси надеждност, а не скорост. И защо 5 да не е надежден колкото (а може би и повече със spare) от 1?
  4. 1 реакция
    То пък нали в другите части на града само "китки" живеете Може и в чужбина да е била, но пак две години да не чуеш баща си е много...Аз бих се озадачила, бих звъняла и на съседите (стига да им имам номер) да разпитам. Кой знае какъв шок е изживяла. Все пак и на нея не и е било лесно. Не знаем обстоятелствата, затова не е и много редно да я линчуваме...
  5. 1 реакция
    Слаби са. Стар сокет, след АМ2 има АМ2+, АМ3 и до месеци юе има АМ3+... Стара памет, DDR2... Твърде е скъпа вече, DDR3 не само че е по-бърза, но и по-евтина. И с другите неща е така.
  6. 1 реакция
    Получавам същата грешка и за това за сега съм с 1.10. ДОколкото четох проблема е във версията на JRE, който е инсталиран на компютъра. Имал съм аналогичен проблем с достъпа до консоли на блейдове и след връщане към стара версия 1.6.0.8 (или нещо такова) всичко се оправи
  7. 1 реакция
    Истеглех имаш проблем с българския език !
  8. 1 реакция
    не мисля, че е възможно - тези промени са в самите settings на съответния форума и се генерират автоматично. примерно: получаваш достъп до еди какви си подфоруми или други екстри след еди колко си поста, титлата ти се сменя след еди колко си поста и т.н.
  9. 1 реакция
    теб не те мисля изобщо -- има кой да ти оправя минусите с тая репутация се побъркахте всичките, май по-лоша от наркотик се оказа на теб никога не съм ти цъкала минуси, моля те не ме изяждай
  10. 1 реакция
    off/ аз пък не мога да разбера ти защо се обаждаш където не ти е работи, и то с някакви неадекватни коментари
Резултатите са според часовата зона Sofia/GMT+03:00

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.