Премини към съдържанието

Топ Потребители

  1. Мойра

    Мойра

    Лига на легендите


    • Харесвания

      12

    • Публикации

      48006


  2. shefkata

    shefkata

    Модератор


    • Харесвания

      10

    • Публикации

      34546


  3. Уиш...

    Уиш...

    Потребител


    • Харесвания

      7

    • Публикации

      19624


  4. icekiller

    icekiller

    Потребител


    • Харесвания

      4

    • Публикации

      1611



Най-харесвано

Показва най-харесваното съдържание на 6.08.2012 от всички места

  1. 2 реакции
    Значи повечето колеги във форума с убийствата, ритането по капачките и т.н. са типичните местно живущи съграждани. Търсят по - лесният начин да набием и убием - този който не може да се защити и този който е продукт на нечия друга грешка. Да не търсим сметка от хората, които си крадат данъците безчест и не си вършат работата, ами освен, че ще им свършим работата, за която вече сме им платили да го направим с хъс и достойнство и да заговорим за "патриотизъм"... смехурковци . Но е нормално да сте така не смеете да действате срещу истинският проблем и там от където той се заражда, по - лесно е да лаем срещу онеправданати, знам че е така... А сега с вашите идеи, sliderum дето толкова защитава хората да каже какво правим в случаите когато от саморазправа пострада невинен гражданин на република България?! Защото вече такива случай станаха прекалено много, някой решил да стреля по "четирилапите убийци", но видиш ли гръмнал човек - я дете, я жена, я някой който е здрав ама куршумите не ги интересуват тези неща. Някои са взели по друг начин "правосъдието" в ръце и слагат отрова из паркове и градинки, от което ни тровят само домашните кучета и скоро някоя такава хайка ще се запознае с контра организираните хайки от стопаните на тези същи отровени кучета... Вечно нито една страна няма да търпи и ще си се саморазправяме до като свят светува, без да потърсим проблема в дебеловратите ни управници, НПО, и "природозащитните" организации, които явно до края ще си смучат от данъкоплатеца докато той се самоизбива я с кучета, я със стопани на кучета... Аb alio еxspectes, alteri quod feceris - което идва от латински и значи "Очаквай от другия товa, което му направиш"
  2. 2 реакции
    Един мъдрец веднъж попитал учениците си: "Защо хората си крещят едни на други, когато са разстроени ?" Учениците му помислили известно време и един от тях казал: "Защото губим спокойствието си, затова викаме." Мъдрецът отговорил: "Да, но защо е нужно да крещим, когато другият е точно до нас ? Защо не е възможно да говорим с мек глас, кoгато сме ядосани ?" Учениците дали няколко различни отговора, но те не задоволили мъдреца. Накрая той им обяснил: "Когато двама души са ядосани един на друг, техните сърца са много далече едно от друго. За да покрият разстоянието те трябва да крещят за да се чуят един друг. Колкото по-ядосани са, толкова по-високо трябва да крещят за да достигнат другия край на това огромно разстояние." След това добавил: "Когато двама души са влюбени, те си говорят тихо и нежно, защото сърцата им са много близо. Разстоянието между тях е малко, така че те могат просто да си шепнат и стават дори още по-близко в обичта си. Накрая нямат нужда дори да шепнат, просто гледат един в друг безмълвно. Толкова близо са двама души, когато се обичат."
  3. 2 реакции
    Жените са... като ябълки! Най-вкусните винаги са на върха на дървото. Повечето мъже не искат да се изкачат на дървото за вкусен плод, защото се страхуват да не паднат и да се ударят... Вместо това, те си събират паднали ябълки от земята, които не са толкова добри, но за това пък - достъпни! Поради това, ябълките на върха си мислят, че със самите тях нещо не е наред... * А в действителност те са страхотни! И просто трябва да дочакат човека, който не се страхува да се изкатери чак до върха на дървото!
  4. 1 реакция
    Когато луната тез скали посребри и звездите танцуват във лятна отмала, запей свойта вълча песен и ти - че луната вълчица е, приказно бяла, когато скалите в полунощ посребри. Тогава замлъкват дървета и вятър. Пред тебе звездиците танца си спират, а твоята песен лети над нивята. Че луната вълчица е мигом разбираш, когато замлъкват дървета и вятър. И нека дивото във теб да клокочи, да трептят посребрените лунно скали. Вълчицата - миг и при тебе ще скочи и лунната пепел над вас ще вали, дивото ли в тебе в нощта заклокочи. Звездите танцуват във лятна отмала, запей свойта вълча песен и ти, че луната-вълчица е приказно бяла, когато скалите среднощ посребри и всичко танцува във лятна отмала. Пред тебе звездиците танца си спират и твоята песен лети над нивята; вълчица луната е - ти го разбираш, когато замлъкват дървета и вятър и в танца звездите пред тебе се спират. Трептят посребрените лунно скали, при тебе вълчицата - миг! - и ще скочи, и лунната пепел над вас ще вали, щом дивото в тебе в нощта заклокочи и спят посребрените лунно скали.
  5. 1 реакция
    Източник: Като пръст над гроба ми
  6. 1 реакция
  7. 1 реакция
    беше като въпрос - странно е за теб - за мен не е котка ме е спасявала от пожар, а двукраките просто си бяха заврени в дупките и ако не знаеш животните също говорят, но на теб със сигурност нищо няма да ти кажат
  8. 1 реакция
    оф бе нито хора нито животни предизвиквам аз но в преносния смисъл не мога да ти ги изброя колко много са странно защо се разбирам по-добре с животните, отколкото с двукраките
  9. 1 реакция
    Демонстрирате по-скоро неразбиране по основни въпроси. Неразумно е Бойковия електорат да развъжда кучета, и някой пост фактум да се юрва да глобява олигофрените за "изхвърляне". Колкото до "изличаването", нали Фандъкова прави точно това - събира, унищожава, но свършване няма. Източникът остава непокътнат. Вие това не успявате ли да го проумеете? Колкото до "избиването", аз вече започвам да се питам за душевното Ви състояние. Нали нормалните народи просто евтаназират ("приспиват") излишните животни. Защо нашенци като Вас толкова харесват нехуманните подходи? ПС. Симтех, опитайте просто да мислите преди да пишете. Емоционалният подход, който предпочитате, може да е признак на умопомрачение.
  10. 1 реакция
    Твоите препоръки се отнасят до третирането на симптома. "Справянето" с него би продължило до безкрайност, т.е. лечението не би могло да приключи веднъж завинаги. Проблемът остава - средностатистическият тъпанар се кефи от брътвежите на мутрата и гласува за нея и същевременно грижливо развъжда кучката си или просто я оставя да ражда свободно. За самия теб би било полезно да се замислиш в дълбочина върху причинно-следствената зависимост, вместо да пускаш остроумия а ла Бойко Селският Хитрец.
  11. 1 реакция
    Създаваш обаче впечатление за объркан човек, който вече се е изкушавал да гласува за виновниците (и вероятно е готов да го направи отново) и затова се отпуска да говори за наказания съвсем неадресирано. Хайде довърши темата и кажи най-накрая какво наказание заслужават Бойко Бандитов, Мирослав Кучкаря и Фандъкова! Напомням ти, че в Китай все още бесят за длъжностни престъпления.
  12. 1 реакция
    Аз също си мислех, че ще си купя и останалите нейни книги...Започна ли да чета не мога да я оставя...Много приятно четиво, чете се леко, но в същото време има изключителни философски мисли за живота и взаимоотношенията на хората... Стигнала съм до дилемата ще приеме ли Питър Кийтинг предложението на Кейти? А, пък с Доминик? - много, много ми е интересна... А на любимия ми образ Хауърд е посветена чак последната част, странно...
  13. 1 реакция
    Това е основната разлика - човекът има някакво чувство за чест, достойнство и справедливост, а нисшите помияри нямат, и нападат пу*кенската, много срещу един.Човек не може да ползва " естествен климатик " и да си отвори прозореца, защото дори с индустриални антифони не може да се спи, да не говорим за мръсотията и нападенията им.Ако не бе толкова скъпо начинание, до едно щях да ги изтрепя.Хората наистина поемат справедливостта в свои ръце, а овцете търпят.Смърт за всички законни убийци на 4 лапи трябва, и бой по капачките на всеки предател на човешкия род, за да куца с месеци и на всяка стъпка да си припомня откъде произлиза и къде принадлежи.В България освен диктатура няма друг начин, нито някога е имало - манталитет...Няма да забравя колко пъти съм отървал беззащитни хора, най-често жени, от глутници.Дори газов пистолет в лицето им не помага, но един мощен roundhouse ритник запраща водача им надалеч, и другите бягат като овце, макар да идат като тигри.Рекордът ми - глутница от 13 кучета, която разгоних, нападнала жена на средна възраст до бившата Рибна борса.
  14. 1 реакция
    Има много човекозащитни организации, но за съжаление и те не си вършат работата както трябва. Имам чувството, че средствата с които разполагат тези организации, потъват в нечии дълбоки джобове, както става и със средствата с които разполагат природозащитните организации.
  15. 1 реакция
  16. 1 реакция
    Стресна я блъскане на незатворена врата, сякаш лашкана от полудял вятър.. Отвори очи и се заслуша – навън дърветата спяха тихо , дори и листата не шумоляха. Открехна пердето. Луната се усмихваше, щастливо повела пълния си лик по вечните звездни пътеки.. Дървета бяха заболи кротките си върхари в светлината й и блажено спяха. Нямаше и помен от вятър... Някъде продължаваше да се блъска врата, лашкана от полудял вятър... И болки надигнаха глави. Упорити, драскащи, човъркащи рани, идващи от нищото. Необясними. Без реални поражения по тялото и органите й. Лия се сви и легна обратно в леглото си. Имаше чувството, че стене всяка фибричка от нея. Разплака се, сякаш сълзите можеха да отмият целия кошмар от нея. – Господи, какво става с мен?!? Зарея поглед към светлото нощно небе, сякаш търсеше отговора там. Постепенно в ума ? проблясваха имена на хора, които е обичала. Имена на любими, на които е оставяла части от себе си. От същността си. От Душата си. От Любовта си. И тези , останали сиротни части, зъзнеха забравени по друмищата на Съдбата ?. Разделите бяха ампутирали части от Душата ?. И тя болееше. От страшното мълчание зад гърба ?. От неразбирането. От отхвърлянето. От предателствата и ехидните „приятелски“ усмивки. От сраженията със сивостта. Но най-вече от убийствено страшното мълчание. А тя обичаше. Господи, колко обичаше. С цялата си наранена, раздрапавена, накъсана и болееща Душа, чиято врата се блъскаше, лашкана от полудял вятър... Отсяваше имената според важността, която са имали в живота ?. Тези, които я бяха наранявали отделяше в ниши, които обвиваше в бял пашкул. Пашкул, който не позволяваше изтърпяното да се връща и да разравя пепелищата на засъхналите кърви. Тези, които я бяха предали ей така, за едното сеирджийство, изтласкаваше извън полезрението на споменните чувства. Нито добри, нито лоши. За Лия това бяха мъртъвци. А за мъртвите - или добро, или нищо.... Доброто им пожелаваше в моментите, в които откриваше предателствата. А лошо... Не, лошо не пожелаваше на никого... То е бумеранг, който винаги се връща при изпращача. В незнайно време, от незнайни места. Не е нужно тя да раздава правосъдие. В природата нищо не се губи.... Останаха няколко имена на хора, с които просто пътищата им се бяха разделили без да успеят да се наранят, но и без да успеят да си дадат всичко, което им се е искало. Когато се сетеше за тях, хубавите спомени играеха в усмивката ?. Снежинките в очите ? се разтапяха и потичаха с ведър шепот по страните ?. Не че плачеше или съжаляваше за нещо. Просто ? се искаше да може да покрие всеки от тях с топли слънчеви лъчи... Остана само името на един специален за нея човек, който не влизаше в нито една от тези категории. Човек, когото беше обичала и обичаше по безумен, неконтолируем, непознат и до сега начин.. А той не само че я беше предал, беше продал чувствата ? за шепа мигове под светлините на фалшиви прожектори. А Лия не престана да го обича. Въпреки болката, въпреки логиката. Нямаше вечер без да му пожелае "лека нощ", нито утрин без да помоли слънцето да го осветява дори и през облаци. Имаше друга връзка след него, но тя не ? даваше това, което ? липсваше. Неговото присъствие в живота ?. Лия се научи да играе. На щастлив човек. На живеещ пълноценен живот човек. Не ? се искаше той да знае какви поражения са останали след него. Колко дълбоко заровени вулкани натискат да се разтекат лавинно.. Колко болят парчетата Душа, които му беше подарявала и те не се завърнаха обратно. И сърцето ? все още му принадлежеше Любовта ? към него я беше връхлетяла в момент, когато мислеше, че живота няма с какво повече да я изненада. Мислеше, че знае какво е Любов. Мислеше... Всъщност какво е, разбра едва тогава. Краткото им време летеше с главоломна скорост. Малкото часове сън за нея бяха напразно пропилени. Пространството, което ги разделяше се стапяше до нищожност. Чуваха мислите си и усещаха настроенията си... Нямаше нещо, което да не може да му каже. Сякаш, го е познавала винаги... Всъщност... познавала ли го е изобщо?.....
  17. 1 реакция
    а теб кога ще те видя с камшика ?
  18. 1 реакция
  19. 1 реакция
    "Нека да има теми и за кучетата и за хората, защото те освен че са различни си приличат по нещо, а то е, че когато останат гладни и/или някой ги малтретира лаят, хапят и убиват." Може би изречението не е разбираемо в този си вид, затова ще поясня: Не само кучетата, но и хората "лаят", "хапят" и убиват когато са гладни и/или малтретирани.
  20. 1 реакция
    Прегледайте темата към която добавих вашата, може би ще откриете нещо интересно
  21. 1 реакция
    Хората са си хора, животните - животни и в никакъв случай не бива да правим паралел между тях. Човекът носи цялата отговорност за себе си и живота си, докато животните зависят изцяло от човешката воля.
  22. 1 реакция
    Тук говорим за животните, има си раздел Политика че и цяла тема за ББ - там пиши.
  23. 1 реакция
    А това конче пребито вчера е било изхвърлено в Люлин. тук следим състоянието му http://www.facebook.com/photo.php?fbid=483859978312351&set=o.108482009173242&type=1&theater
  24. 1 реакция
    Такава им е съдбата на мишките - да умират или от котешки зъби и нокти или от отрова. Всекиму според делата. Кучетата са приятели на човека и не би трябвало да се постъпва жестоко с тях. Да изхвърлиш домашния си любимец или неговото поколение на улицата, защото кученцата не са породисти не е ли жестоко?! Има си цивилизовани начини да се освободим от уличните кучета и не бива да прибягваме до саморазправа.
  25. 1 реакция
    Трябва да се спре много ясно. Като оставят ядене с отрова или пирони и т.н., ми че те децата като малки си вземат неща от земята и ги лапват направо не ми се мисли... и за кучетата ме е много жал такава ли агония заслужават? И не ми вадете пак единствените 10тина случая за тази година или не повече от 20-30 (на кучета нападнали хора), от както съществуват вестниците и медиите, защото ставате СМЕШНИ!!!
  26. 1 реакция
    Соната Звънка песен от изронени кристали изсипва с щедри самодивски шепи облак звезден дъжд на прах. По гърбовете на нощните морави сини, дългокоси светлосенки ваят менди... Сънено измъркват, протягат се по котешки и продължават да рисуват във съня. Луната настройва арфата си за вечната соната за акомпанимент извиква щурчово гласче, с покров от сребърна дантела повита спи земята. Земята спи като дете.
  27. 1 реакция
    Потапяш ръцете си в дирята кървава Разпаряш платната със пръсти-кинжал Изригващи страсти под дрехата дрипава И миг на безкрайност във писък замрял И призрачно гола душа непораснала Развява след теб избледнели крила Миражът догонва над бездна застанала… ……………………………………………… А всъщност пред бяло платно си стоя
  28. 1 реакция
    Айя София По пътеката кървава диря оставила Малки трънчета бавно извикват сълзи Ти летиш тъй небрежно развяла ръкавите На сукмана избродиран със тежки звезди Веят халите, хълма полека замитат Падат камъни, мостове нови градят Само миглите с тъжни искрици покапали Във косата рисуват миражи от плът И не питам къде ще намеря те утре Свежата тлен с кого подели Тъжни пръсти полека попиващи устните Ще чертаят солените бели бразди На отсрещния свят избледнял под луната В който свободно и дръзко през смях Мълчаливо разпукваш зората В който отидох и нивга не бях...
  29. 1 реакция
    Бродиш със затворени очи за спомени забравени, красиви... За снопче слънчеви лъчи във дните ежедневно сиви. Кажи и днес ли би мълчал и би стоял като във трас, пред рова бездънен би ли спрял, ако съдбата ти дадеше втори шанс ?! Усещам някаква тъга по черната ти перушина, надвиснала като дамга... Къде се спря, какво подмина ? В кое лирично отклонение се спъна някъде по път ? Кой пробуди раздразнение и повика пак при теб студът ?!
  30. 1 реакция
    Мълчим си днес, мълчахме вчера загубени в облаци от спомени стоиш до мен, а аз търся те... с надеждата отново да намеря онази детската, наивната любов, която поглъщаше денят ни, ала нас разделя ни бездънен ров от мисли неизказани и мътни...
  31. 1 реакция
    ВЪЗПЯВАМ От кулата на този час възпявам последната тържественост на залеза: лимоновите облаци, заоблени мечтателно, отблясъците им в тревожните очи на часовоите, безмълвната молитва на сърцата им, лъчът последна светлина, преди да дойде другата; възпявам този хлад на въздуха, изпълнил гърдите на тръбачите с очакване и въздуха, преди да се взриви от викове, преди да се издигне сивият му вихър над облаците като великан от прах и пламък; преди да се завърне вестоносецът от тайната страна, в която няма залези, преди да коленичим за молитвата, преди да влезем в битката без мисъл, тяло, глас, нощта е само безтегловен колос: предупреждението, реещо се в нас. ______________________ Усмивката на въздуха в единствения миг на лятото, измислено с безкрайно обло тяло от теб – дете на зимата, загледано в махалото, в кристалното махало на тези строги дни и дълги остри месеци, проточени в столетия, подобни на стоножки, пълзящи из корсетите на старата история... Усмивката на въздуха е вик над хоризонта, разкъсал всички тъмни ята от снежни гарвани и смерчове далечни, дете с очи на жрец, видяло свойто минало и бъдеще в отвъдната мълниеносна, сладка вечност на лятото – в единствения миг.
  32. 1 реакция
    ох, тия гъби... а на мен в главата ми се завъртяха мисли за последния трамвай, за крайни, глухи спирки, за цветен светофарен дъжд, за вятъра нахлуващ през прозорците... за редиците строени - за празните седалки. за един безплътен пътник опрял неволно рамо в рамото ми. за един самотен мъж.
  33. 1 реакция
    Мерилко, къде забрави халюциногенните си гъби? В застоялата вода цамбурна жаба. Изскърцаха стави. Беше старият дъб. Тревите потриха доволно сухи пръсти. Луната заспа. И се събуди светът. (пожелателно)
  34. 1 реакция
    Когато сърцата ни израснат големи, колкото на великани и в дланите ни като птиче се сгуши целият огромен свят, тогава не една звезда от искрата ще запалим... Ще лумнат в небето хиляди звезди, слънца, пожари, дори и Зевс и Посейдон / със споени сили/ не ще успеят да ги загасят.
  35. 1 реакция
    Има нещо такова. Мнимите "природозащитници" като наскачаха, че бездомните кучета са само изхвърлени навън домашни и всичко щяло да се реши с глоби на стопаните.... Жалко за животинката. Тази порода са големи сладури и нямат грам агресия в тях. Вероятно някой от злоба и завист е отровил кученцето.
  36. 1 реакция
    Тази нощ вместо с думи звездите с поглед ще запаля... Нека небето гори! Притча от огнени съзвездия сърцето бурно ще реди…
  37. 1 реакция
    Когато за дълго си отидат всички думи и се превърнат в уморени, бели лястовици - изрисувани платна с напластено съзерцание, когато сърцето свири с уморени пръсти по струните полепват гъсти паузи... Тишината старателно разчертава петолиния, безкрайни презконтинентални магистрали. С пера от черни птици символизиращи мълчание…
  38. 1 реакция
    Ще заспя все тъй уморена от чакане да те достигна. Пръстите по арфата са изтощени, остарели и едвам премигвам. Една само длан ще ме спаси в съня измислен и самотен - твоята, но само брачната халка свали, за да бъдеш мой безсмъртно доживотен.
  39. 1 реакция
    Прошката - тя е за умните хора, за тези...дето истински обичат. Не е за тези, дето все ги гони умора и дето, че няма да грешат, все се заричат !
  40. 1 реакция
    дума-камък прозорец счупен.. рана охлузено коляно протегната ръка, внезапно слънце рефрен- раздрънкано пиано... усмивки очи кино под звездите отново красива тишина
  41. 1 реакция
    Сълзите мият страх, дори умора. Сълзите мият хиляди неща. Ала сълзите не отмиват хора, не отмиват ничии лица...
  42. 1 реакция
    .. нека е поздрав за пишещите,
  43. 1 реакция
    Приятелите са подаръци от Бога, а аз обидих свой приятел. Не знам дали сега ще мога във огледалото да не съзра предател !
  44. 1 реакция
    Вярвам аз на всяко слово, то има лично своя истина. Ала дали сърцето е готово, да се пребори днес, и утре и наистина ?!
  45. 1 реакция
    По детски... За нощите , за сънищата чути , за малките слова и другите недочути Нашепва нежна приказка ноща. Тя дава странно мигновение изпълва с тръпки нечие съмнение за страностите на деня.... И ето идва с нас карета , с която полетявяме навеки към незнайна приказна страна... Мечти с бясно мигновение за нас са чудното спасение на забравените днес неща.... В лехата живее нашето съмнение, едно забравено вълнение за чудни, бляскави неща. И идва като в сладка есен една приказка чудесна за нашите несбъднати слова..... Когато бяхме още малки и нещата все откривахме случайно там зад къщата с голямата врата..... А денем играехме до забрава и вдигахме лудешки- ужасна врява, в играта детски мечтаехме така наивно за света.... И миговете бяха чудни и приказките летяха като луди в сънища наяве – забавна детска, желана днес мечта.... И неусетно някак станахме големи и грижите гледат ни с недоумение В света забавен липсва малките неща , но в сънищата спомняме си пак мечтите – летиме на кончета крилати и към звездите, срещаме и други в среднощното небе.... И веселието обгръщани красиво там където всичко е игриво и живее лудо в нас отново щастливото дете . То весело и не се мръщи и бяга лудо навякъде и в къщи по детски невинно нежно сърчице.... ХВАНИ МАГИЯТА ГОЛЯМА и с детето поиграйте си отново двама, защото миговете са незабравими в детската душа .... Веднъж преоткриеш ли детето ще видиш колко леко се лети в небето с красиво детско сърчице .. То дава много сили без съмнение И черпи своето вдъхновение Направо от майката Земя Баща му е среднощният вятър и с него бърз е като пламък и нежен бриз е на лунна светлина... Бъди дете с чудни мисли и неспирай да си мислиш, че всичко е възможно на света. Мечтите са реалността красива и странни са и ни окрилят и дават смисъл на хиляди неща.....
  46. 1 реакция
    Някои от тези истории(повечето!) съм ги разказвала.., но нали си правя архив, определено си струват да се повторя. Синът ми вече говори. И откакто говори, аналгин се купува в промишлени количества, а с мъжа ми все по-често се смеем. Странно е как, това малко дяволче се променя с часове. Но...да разкажем част от бисерите на мъжа в къщата... Напоследък все по-често ми избива пот по челото, тъй-като Ивайло е решил, че иска бебе. В мига, в който видим бебе на улицата се чува звънкия глас на сина ми:"Мамооооооооооо, искааааааааам ей това бебе, дай ми го!" А, сега де. Като съм на кеф обяснявам, че то си е на леличката и няма да ни го даде.Като не съм на кеф го срязвам с думите: "Говори с баща си!"Малко съм хитра, а? Но детето определено обича бебета и е решил, че поне едно му се полага. Мъжът ми заминава командировка и пита Иво с мазен, мазен глас: "Ивенцееееееее, тати отива в Германия какво искаш да ти купи тати от там?"(Миналата година му купи анцунг адидас, който бил "малко" голям, това "малко" се оказа, че всъщност детето ще почака без преувеличение поне 4-5 години, за да го облече). И докато мъжът ми отново очаква Иво да каже вълшебната думичка "анцунг", детето с ясен глас казва: "Искам, добруджанска луканка!". Мъжа ми шаш, а аз започвам да се хиля...Проблемът, е че няколко пъти вече го питаме, а отговорът си остава все същия. Да му мисли Борисов. Каквито и куриози да сме имали обаче, случаят в галерията си остава незабравим и продължаваме весело да се смеем. Вървим си с Иво по улицата към вкъщи, след гостуване при племеницата, вече кисели и уморени, и в една от галериите празнуват ден по-рано първи юни. Съвсем импровизирано тържество, деца стоят на едни стълбички вътре и всеки казва, кой каквото знае-стихче или песничка. Възрастни снимат и ръкопляскат на малките сладури, които наистина бяха доста артистични деца, които явно посещаваха някакъв кръжок по рисуване(навсякъде бяха окачени детски рисунки, явно техни). Ние с Иво се загледахме отвън през витрината, за да не пречим. Но в един момент една жена излезна отвън и като ни видя, дружески ни прегърна и разцелува. Бях шаш. Не съм много по целувките, но налитат ли ми-давам! Иво и той гледаше като треснат. А, женицата като взе да му обяснява: "Малкият, той ме е забравил, ние не сме се виждали отдавна." Валят въпроси: Мъжът ми кога ще дойде? Благодари, че сме и уважили поканата, била ни чакала, защо сме се забавили...Аз отговарям: Няма да дойде, мъжа ми е на работа, били сме на гости, благодарим за поканата. А, през цялото време си мисля: "Аз тази жена не я познавам, нали?". Много лош физиономист съм и при такива ситуации винаги чакам нещо да ми просветне. Чаках, чаках и нищо не светна. Тази жена не я познавам, сега идеята е как да се измъкна без да обидя някого(а, хората така искрено ни се радваха)...А, купонът тече, всички деца се изредиха и тогава за мой тих ужас се чува гласа на женицата до нас: "А, най-малкия няма ли да изпее нещо?" Поглеждам с недоверие детето в ръцете си, Ивайло киселяка да пее?!? Тези не са добре. Но заставам на импровизираната сцена с детето на ръце. "Ивчо ще пееме ли мамо?", питам риторично и подевам Зайченцето бяло, като първата изскочила ми песен в блокиралия ми мозък. Иво веднага запя! Аз млъкнах и го оставих, останалите деца също се включиха и успяхме да изпееме едно куплетче от песента, под погледите на усмихнатите от умиление хорица. Иво се въодушави, взе да си вика Браво и да си ръкопляска(много е скромен). Навлезе в купона и обяви, че не иска тази песен щял да пее за Червената шапчица, в цялата работа имаше само един проблем.., не знаеше думите освен някакво объркано "бум-баки, бум". Свалих го от сцената, стига ни толкова слава. Започнаха танци. Включихме се. Накрая ни раздадоха бонбони и пакетче с лакомства. Благодарих на жената и й казах, че е време за тръгване, тя прати поздрави на мъжа ми. Поздравих го. Той не я познава. Със сигурност, показах му снимка. Еееееее, нема значение ние се повеселихме... В детската градина нещата също претърпяха обрат. Лелките не могат да повярват, че това е сина ми. "Вашият син не спира да говори и само нарежда. Другите деца спят, той им пречи, не можем да го накараме да млъкне". Да ме питат те на мен лесно ли ми е, слагам го към 22 часа да спи до 00:00 минимум плещи и говори бе хора, говори. Ние с мъжа ми тотално сдаваме багажа, а той не спира...Баби, дядовци, вуйчовци, лели, коли, подаръци, дядо ви Мраз...говори ли говори... Сутрин в 7 часа едвам отлепя, викам му "Иве, хайде на детска", "Не искам в детската гадиииииииииина", "Защо бе мамо?" "Боянчо каза, че дедо Митко бил негов дедо." А, сега де, явно Боянчо също си имал дедо Митко и децата взели, че се изпокарили, за тоя дядо. Викам му, "Иве, дай ще звъннем на дядо ти, да видиш, че си е твой дядо". "Не искам да говоря с дедо Митко, аз съм му сърдит." А, сега де? Пуст старец не могат да го разделят. Днес, обаче обра всички точки. Седнали сме с баба му на пейката, а той нещо говори на някакво дете по едно време ни посочва важно с пръст и казва с висок и ясен глас: "Това са моите хора!" Смяяяяяяяяяяях! Добре, че не иска и да му козируваме. И така, уморих се да пиша...дядо ти, баба ти, леля ти...друг път паааааааак...Днес почивам-тишина! Полага ми се!
  47. 1 реакция
    ЗА ПРИРOДАTА НА ЧOBEКА Beднъж eдин oт учeницитe нa Будa сeдял пoд eднo дървo и мeдитирaл. Към нeгo сe приближил чoвeк, кoйтo искaл дa му сe пoдигрaвa. Зaeл същaтa пoзa кaтo Будa и пoпитaл учeникa: - Пoглeдни мe, нa кoгo ти приличaм? - Нa Будa – oтвърнaл учeникът. - А знaeш ли ти нa кaквo ми приличaш – ти ми приличaш нa купчинa oтпaдъци – oтвърнaл пoдигрaвчиятa. Учeникът ни нaй-мaлкo нe сe смутил. Toй прoдължaвaл дa сe усмиxвa спoкoйнo. Рaзсърдeн и смутeн, чoвeкът пoпитaл: - E кaквo, мaй нe успяx дa тe рaзгнeвя? Moнaxът oтвърнaл: - Toзи, кoйтo e oсъзнaл прирoдaтa нa Будa, я виждa нaвсякъдe, във всeкигo и във всичкo. Toзи, кoйтo виждa сeбe си кaтo купчинa oтпaдъци, виждa и всичкo oстaнaлo кaтo купчинa oтпaдъци.
  48. 1 реакция
    Родителския контрол по-подразбиране е на много добро ниво ,няма начин да не я препоръчам. Има защита с парола и е безплатна FortiClient Lite
  49. 1 реакция
    Въй къ можа да го кажеш, аз невинно агънце-багънце Гледам само да ви успокоя, че скоро ще е готова и че чакането си струва, Нали знаеш, за всяко хубаво нещо трябва да почакаш
  50. 1 реакция
    Първото стъпало (индийска притча) Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал: — Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми! Рамануджа внимателно го погледнал и попитал: — Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого? Мъжът му отвърнал: — Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога! — Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг? — Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого. Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил: — Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!
Резултатите са според часовата зона Sofia/GMT+03:00
×
×
  • Добави ново...