Премини към съдържанието

Топ Потребители

Индексът на търсене се обработва в момента и е възможно резултатите с топ потребители да не са пълни.

Най-харесвано

Showing content with the highest reputation on 6.08.2012 от всички места

  1. 1 реакция
    Преди няколко месеца случайно попаднах на една интригуваща статия, която презентираше задаващия се еротичен бестселър 50 нюанса в сиво. Заинтригувах се. Книгата беше представена като освободено от задръжки еротично/любовно четиво. Започнах да следя информациите, които периодично излизаха за книгата. Обърквах се-книгата или беше крайно харесвана или крайно отричана. За капак фенове на новата мания си спретнали и супер скандалче на страницата на издателството относно превода. Признавам-нямах нерви да го изчета. И така метнах детето на бабата, купих си огромна порция пилешки крилца от KFC, купих си книгата от щанда и изгаряща от любопитство се тропнах на леглото да чета стръвнишки. Къде се изгуби ентусиазмът ми?!? Ами някъде из онези страници, в които героинята ми горката се тръшкаше като малко дете пред магазин за играчки. Нереално е. Художествената литература за това е такава, за да излезнем извън рамките на реалното. Но...емоциите, емоциите трябва да са реални. В романа са запазени задължителните неписани правила, валидни за всеки любовен роман-богат, красив мъж се влюбва в невинна, невзрачна девойка(девствена, на 21 години, нецелувана, неосъзната, леко смотана с времето инатлива, упорита). Абе, цялата работа едно огромно противоречие. И двамата герои от където и да ги погледнеш, нямат характер, тяхната създателка ги реформира постоянно, за да са годни за изсмуканите от пръстите й странички. Та, целия им проблем на тези двамата е, че мъжът обича секс аала Маркиз дьо Сад. То, май и проблемът на романа идва от там. Та, значи, човекът иска да хване девственицата, да и тегли един камшик и да я оправи. От друга страна девойката е лудо влюбено в него, не иска да я бият ама в сцените дето я поплясква получава не знам си колко оргазма. След това има 50 страници тюхкания, в които тя си мисли той колко е извратен и как тя не иска да я бият, ама и е кеф и го обичала... И некви те такива. Цялата работа такава. Бръщолевеници и обяснения, ще има ли камшици, няма ли да има. То, на мен по едно време ми се искаше да я сгащи в некой ъгъл да я претрепе и да се свърши с тази мъка. И така главният герой е травматизиран извратеняк, а главната героиня невинна девойка, която се мъчи да го преобрази в името на любовта. Да й имам въображението на авторката!!! По-голяма тъпня не бях чела. И не заради секса, а заради отношението към секса. Ти да втълпяваш на аудиторията чувство за приличие, докато говориш за секс играчки и бой, не е нормално. Да бъдеш насила моралист е смешна инициатива. Всеки достатъчно сексуално освободен и разумен човек ще прозре измъчените опити на госпожата да пише за нещо, което явно е виждала само из порносайтовете. Мен описаният секс не ме отврати (определено, не ме и вдъхнови), отвратиха вайканията и охканията след това. Отврати ме цялата книга, която явно е плод на болна женска фантазия, която е искала, ама не и е стискало. Още повече ме подразни непрекъснатото натрапване на парите на „извратеняка“....пари, пари, пари, пари...Пък героинята не иска да взима...не иска, не иска, не иска...Тя не била, такава не била онакава.., но пък като взима и е кеф. Ти да видиш! И така 16 лв, хвърлени на вятъра...Не си заслужаваше, никак...Да си бях купила камшик по-добре хаххахахаххах
  2. 1 реакция
    Когато луната тез скали посребри и звездите танцуват във лятна отмала, запей свойта вълча песен и ти - че луната вълчица е, приказно бяла, когато скалите в полунощ посребри. Тогава замлъкват дървета и вятър. Пред тебе звездиците танца си спират, а твоята песен лети над нивята. Че луната вълчица е мигом разбираш, когато замлъкват дървета и вятър. И нека дивото във теб да клокочи, да трептят посребрените лунно скали. Вълчицата - миг и при тебе ще скочи и лунната пепел над вас ще вали, дивото ли в тебе в нощта заклокочи. Звездите танцуват във лятна отмала, запей свойта вълча песен и ти, че луната-вълчица е приказно бяла, когато скалите среднощ посребри и всичко танцува във лятна отмала. Пред тебе звездиците танца си спират и твоята песен лети над нивята; вълчица луната е - ти го разбираш, когато замлъкват дървета и вятър и в танца звездите пред тебе се спират. Трептят посребрените лунно скали, при тебе вълчицата - миг! - и ще скочи, и лунната пепел над вас ще вали, щом дивото в тебе в нощта заклокочи и спят посребрените лунно скали.
  3. 1 реакция
    Източник: Като пръст над гроба ми
  4. 1 реакция
    Няма и да я чета, не ми хареса още самото и представяне. Ама за камшика вече знам това, онова....Или поне как изглежда на живо, ако не друго
  5. 1 реакция
    Стресна я блъскане на незатворена врата, сякаш лашкана от полудял вятър.. Отвори очи и се заслуша – навън дърветата спяха тихо , дори и листата не шумоляха. Открехна пердето. Луната се усмихваше, щастливо повела пълния си лик по вечните звездни пътеки.. Дървета бяха заболи кротките си върхари в светлината й и блажено спяха. Нямаше и помен от вятър... Някъде продължаваше да се блъска врата, лашкана от полудял вятър... И болки надигнаха глави. Упорити, драскащи, човъркащи рани, идващи от нищото. Необясними. Без реални поражения по тялото и органите й. Лия се сви и легна обратно в леглото си. Имаше чувството, че стене всяка фибричка от нея. Разплака се, сякаш сълзите можеха да отмият целия кошмар от нея. – Господи, какво става с мен?!? Зарея поглед към светлото нощно небе, сякаш търсеше отговора там. Постепенно в ума ? проблясваха имена на хора, които е обичала. Имена на любими, на които е оставяла части от себе си. От същността си. От Душата си. От Любовта си. И тези , останали сиротни части, зъзнеха забравени по друмищата на Съдбата ?. Разделите бяха ампутирали части от Душата ?. И тя болееше. От страшното мълчание зад гърба ?. От неразбирането. От отхвърлянето. От предателствата и ехидните „приятелски“ усмивки. От сраженията със сивостта. Но най-вече от убийствено страшното мълчание. А тя обичаше. Господи, колко обичаше. С цялата си наранена, раздрапавена, накъсана и болееща Душа, чиято врата се блъскаше, лашкана от полудял вятър... Отсяваше имената според важността, която са имали в живота ?. Тези, които я бяха наранявали отделяше в ниши, които обвиваше в бял пашкул. Пашкул, който не позволяваше изтърпяното да се връща и да разравя пепелищата на засъхналите кърви. Тези, които я бяха предали ей така, за едното сеирджийство, изтласкаваше извън полезрението на споменните чувства. Нито добри, нито лоши. За Лия това бяха мъртъвци. А за мъртвите - или добро, или нищо.... Доброто им пожелаваше в моментите, в които откриваше предателствата. А лошо... Не, лошо не пожелаваше на никого... То е бумеранг, който винаги се връща при изпращача. В незнайно време, от незнайни места. Не е нужно тя да раздава правосъдие. В природата нищо не се губи.... Останаха няколко имена на хора, с които просто пътищата им се бяха разделили без да успеят да се наранят, но и без да успеят да си дадат всичко, което им се е искало. Когато се сетеше за тях, хубавите спомени играеха в усмивката ?. Снежинките в очите ? се разтапяха и потичаха с ведър шепот по страните ?. Не че плачеше или съжаляваше за нещо. Просто ? се искаше да може да покрие всеки от тях с топли слънчеви лъчи... Остана само името на един специален за нея човек, който не влизаше в нито една от тези категории. Човек, когото беше обичала и обичаше по безумен, неконтолируем, непознат и до сега начин.. А той не само че я беше предал, беше продал чувствата ? за шепа мигове под светлините на фалшиви прожектори. А Лия не престана да го обича. Въпреки болката, въпреки логиката. Нямаше вечер без да му пожелае "лека нощ", нито утрин без да помоли слънцето да го осветява дори и през облаци. Имаше друга връзка след него, но тя не ? даваше това, което ? липсваше. Неговото присъствие в живота ?. Лия се научи да играе. На щастлив човек. На живеещ пълноценен живот човек. Не ? се искаше той да знае какви поражения са останали след него. Колко дълбоко заровени вулкани натискат да се разтекат лавинно.. Колко болят парчетата Душа, които му беше подарявала и те не се завърнаха обратно. И сърцето ? все още му принадлежеше Любовта ? към него я беше връхлетяла в момент, когато мислеше, че живота няма с какво повече да я изненада. Мислеше, че знае какво е Любов. Мислеше... Всъщност какво е, разбра едва тогава. Краткото им време летеше с главоломна скорост. Малкото часове сън за нея бяха напразно пропилени. Пространството, което ги разделяше се стапяше до нищожност. Чуваха мислите си и усещаха настроенията си... Нямаше нещо, което да не може да му каже. Сякаш, го е познавала винаги... Всъщност... познавала ли го е изобщо?.....
  6. 1 реакция
    а теб кога ще те видя с камшика ?
  7. 1 реакция
    Някои от тези истории(повечето!) съм ги разказвала.., но нали си правя архив, определено си струват да се повторя. Синът ми вече говори. И откакто говори, аналгин се купува в промишлени количества, а с мъжа ми все по-често се смеем. Странно е как, това малко дяволче се променя с часове. Но...да разкажем част от бисерите на мъжа в къщата... Напоследък все по-често ми избива пот по челото, тъй-като Ивайло е решил, че иска бебе. В мига, в който видим бебе на улицата се чува звънкия глас на сина ми:"Мамооооооооооо, искааааааааам ей това бебе, дай ми го!" А, сега де. Като съм на кеф обяснявам, че то си е на леличката и няма да ни го даде.Като не съм на кеф го срязвам с думите: "Говори с баща си!"Малко съм хитра, а? Но детето определено обича бебета и е решил, че поне едно му се полага. Мъжът ми заминава командировка и пита Иво с мазен, мазен глас: "Ивенцееееееее, тати отива в Германия какво искаш да ти купи тати от там?"(Миналата година му купи анцунг адидас, който бил "малко" голям, това "малко" се оказа, че всъщност детето ще почака без преувеличение поне 4-5 години, за да го облече). И докато мъжът ми отново очаква Иво да каже вълшебната думичка "анцунг", детето с ясен глас казва: "Искам, добруджанска луканка!". Мъжа ми шаш, а аз започвам да се хиля...Проблемът, е че няколко пъти вече го питаме, а отговорът си остава все същия. Да му мисли Борисов. Каквито и куриози да сме имали обаче, случаят в галерията си остава незабравим и продължаваме весело да се смеем. Вървим си с Иво по улицата към вкъщи, след гостуване при племеницата, вече кисели и уморени, и в една от галериите празнуват ден по-рано първи юни. Съвсем импровизирано тържество, деца стоят на едни стълбички вътре и всеки казва, кой каквото знае-стихче или песничка. Възрастни снимат и ръкопляскат на малките сладури, които наистина бяха доста артистични деца, които явно посещаваха някакъв кръжок по рисуване(навсякъде бяха окачени детски рисунки, явно техни). Ние с Иво се загледахме отвън през витрината, за да не пречим. Но в един момент една жена излезна отвън и като ни видя, дружески ни прегърна и разцелува. Бях шаш. Не съм много по целувките, но налитат ли ми-давам! Иво и той гледаше като треснат. А, женицата като взе да му обяснява: "Малкият, той ме е забравил, ние не сме се виждали отдавна." Валят въпроси: Мъжът ми кога ще дойде? Благодари, че сме и уважили поканата, била ни чакала, защо сме се забавили...Аз отговарям: Няма да дойде, мъжа ми е на работа, били сме на гости, благодарим за поканата. А, през цялото време си мисля: "Аз тази жена не я познавам, нали?". Много лош физиономист съм и при такива ситуации винаги чакам нещо да ми просветне. Чаках, чаках и нищо не светна. Тази жена не я познавам, сега идеята е как да се измъкна без да обидя някого(а, хората така искрено ни се радваха)...А, купонът тече, всички деца се изредиха и тогава за мой тих ужас се чува гласа на женицата до нас: "А, най-малкия няма ли да изпее нещо?" Поглеждам с недоверие детето в ръцете си, Ивайло киселяка да пее?!? Тези не са добре. Но заставам на импровизираната сцена с детето на ръце. "Ивчо ще пееме ли мамо?", питам риторично и подевам Зайченцето бяло, като първата изскочила ми песен в блокиралия ми мозък. Иво веднага запя! Аз млъкнах и го оставих, останалите деца също се включиха и успяхме да изпееме едно куплетче от песента, под погледите на усмихнатите от умиление хорица. Иво се въодушави, взе да си вика Браво и да си ръкопляска(много е скромен). Навлезе в купона и обяви, че не иска тази песен щял да пее за Червената шапчица, в цялата работа имаше само един проблем.., не знаеше думите освен някакво объркано "бум-баки, бум". Свалих го от сцената, стига ни толкова слава. Започнаха танци. Включихме се. Накрая ни раздадоха бонбони и пакетче с лакомства. Благодарих на жената и й казах, че е време за тръгване, тя прати поздрави на мъжа ми. Поздравих го. Той не я познава. Със сигурност, показах му снимка. Еееееее, нема значение ние се повеселихме... В детската градина нещата също претърпяха обрат. Лелките не могат да повярват, че това е сина ми. "Вашият син не спира да говори и само нарежда. Другите деца спят, той им пречи, не можем да го накараме да млъкне". Да ме питат те на мен лесно ли ми е, слагам го към 22 часа да спи до 00:00 минимум плещи и говори бе хора, говори. Ние с мъжа ми тотално сдаваме багажа, а той не спира...Баби, дядовци, вуйчовци, лели, коли, подаръци, дядо ви Мраз...говори ли говори... Сутрин в 7 часа едвам отлепя, викам му "Иве, хайде на детска", "Не искам в детската гадиииииииииина", "Защо бе мамо?" "Боянчо каза, че дедо Митко бил негов дедо." А, сега де, явно Боянчо също си имал дедо Митко и децата взели, че се изпокарили, за тоя дядо. Викам му, "Иве, дай ще звъннем на дядо ти, да видиш, че си е твой дядо". "Не искам да говоря с дедо Митко, аз съм му сърдит." А, сега де? Пуст старец не могат да го разделят. Днес, обаче обра всички точки. Седнали сме с баба му на пейката, а той нещо говори на някакво дете по едно време ни посочва важно с пръст и казва с висок и ясен глас: "Това са моите хора!" Смяяяяяяяяяяях! Добре, че не иска и да му козируваме. И така, уморих се да пиша...дядо ти, баба ти, леля ти...друг път паааааааак...Днес почивам-тишина! Полага ми се!
Резултатите са според часовата зона Sofia/GMT+03:00
  • Newsletter

    Want to keep up to date with all our latest news and information?

    Sign Up

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.