Премини към съдържанието

jonov

Hardware Team
  • Публикации

    6736
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

8788 Гордостта на форума

Всичко за jonov

  • Титла
    От тежката артилерия
  • Рожден ден 7.01.1964

Информация

  • Пол
    Мъж
  • Град
    Комощица
  • Интереси
    От BLIZOO - бягай на далеч

Контакти

  • Skype
    jonov1964
  • ICQ
    0

Последни посетители

26222 прегледа на профила
  1. jonov

    Вицове - част 5

    О, Кауфланд! Три деня младите служители как щандовете бранят. .Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят с колички пълни и тела се мешат, и корона ги залива... Слюнки подир слюнки! Рояк след рояк! Ганю безумний сочи щанда пак и вика: "Търчете! Тамо са ролата!" "Грабайте рулата!" - някой си изкряска и рула хартия фръкнаха завчаска кат демони бели над овчия рояк, катурят, струпалят като здрави пак! И служителите тръпнат, друг път не видели ведно да се бият здрави и заразени . Народа безумний сочи палетата пак и вика: "Търчете! Тамо са рулата И ордите тръгват с викове сърдити, и "ЕМЕКА!" гръмовно въздуха разпра. Магазина отговаря с други вик: ШКУРКА! И с нов дъжд буркани, брашно и леща; дружините наши, оплискани с горчица, пъшкат и се блъскат, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и в количка геройски, нещо да сложи и един буркан туршия отгоре здрав да положи. Количките екнат. Касиерите ревът .
  2. jonov

    Вицове - част 5

    Сватбата Нора съм. С моя Кольо ще ходим на сватба. Притеснена съм от изцепките му и въпреки че не мога да ги обхвана всички, му давам задължителен списък със забрани: - Не се напивай като глиган. - Не целувай булката с език – няма такъв обичай. - Не танцувай казачок с бабата на свекъра. - Не яж нищо, което не е храна – салфетки, свещи, цветя, акордеон, шапката на попа, ръкава на кумата... - Не викай като ненормален: „Ебаньееее-е-е-ееее Миайловграааааад... ваща макя збръканаааааааа...” - Недей да биеш музикантите от оркестъра – те наистина не знаят песента „Ейнджъл ъф дет”. - Не играй кючек с попа – после ще съжаляваш. - Не си пълни джобовете с руска салата – и вкъщи си имаме. - Не се събличай гол до кръста – редица видове мечки имат по-малко козина от теб. - Не говори на диалект – хората не са длъжни да знаят езика на твоето село. - Не слагай запалена пиратка в джоба на младоженеца... също и в чашата му. - Не разказвай на всеослушание какви венерически болести си добил в гимназията. - Недей да пускаш сигнална ракета... сред сватбарите... в асансьора. - Не разказвай колко способна е булката в леглото – и без това всички знаят, че си я оправил в миналото. - Няма хоро, което се играе с пържоли на раменете. - Не пуши цигари с хорските деца в тоалетната – не си в пети клас. Не пуши марихуана с младежите – не си в седми клас. - Не танцувай като маймуна на дансинга с приятелите си идиоти. Идва денят на сватбата. Изнервена съм. Кольо е по комшиите за дрехи. Връща се. Аз се донагласям в спалнята. Сега ще отида при него, за да му покрещя. С бойно настроение влизам в хола. Господи... не може да бъде... Оглеждам се да не съм объркала апартамента. Моят Кольо не изглежда като себе си – сако, синя риза върху бяла фланелка, дънки, обувки(?!), приветливо изражение. Брадата му е подредена и не прилича на ударена от ток лястовичка. Косата сресана на една страна, целият лъха на свежест. Изглежда като английски джентълмен, завърнал се от изследователска мисия в Египет. Гледа ме с някаква могъща аристократичност. Няма да му викам... ще го заведа оттатък и ще му изневеря със самия него... В колата сме (краката ми още треперят). Изтървахме подписването и пътуваме към ресторанта. Настаняваме се на отредените ни места. Празненството тече вяло, а любимият се държи културно – разговаря с околните за поезия, здравеопазване, за архитектурата на спирките от градския транспорт... Някои от приятелите му идват и го провокират за глупости, но той е железен. На масата ни пристигат младоженецът и булката. Женихът казва: „Братле, какво ти има, останалите говорят, че си станал чехъл?” Прясната му жена добавя: „Кольо, точно нашата сватба ли реши да провалиш, мерзавец?!” Сърдити се връщат на местата си. Имам власт – той е послушен. Но знам, че това му поведение е измамно – той не е щастлив така... нито пък аз. По-добре да го развържа. Казвам му го. ”Сигурна ли си?” „Да, прави каквото ти е на сърце. Обичам те!” „И аз те обичам, красиво влечуго!” Изпива си ракията на екс, сипва втора и се провиква: „Ебаньееееееее Миайловграааад... ваща макя шашувааааа...” Човешките маси настръхват и скачат като психично болни на воденото от него хоро (и аз съм там). После скришом залива част от дансинга с олио за първия танц на младоженците. Подло ги тика към олятото място. Започват на „Нотинг елс метърс.” Естествено още в началото се хързулват – булката прави разчекнато салто във въздуха (краката ѝ сочат във всички страни на време-пространството, само не и надолу), а младоженецът, в стремежа си да я улови някак, засажда главата ѝ в циментовия под, падайки с гръм върху нея. Роднините са силно сащисани, а приятелите се валят по земята от смях като компоти. Младоженецът е изгубил предните два зъба, а жена му до края на живота си ще ражда обърната по корем. Лежат прегърнати на земята, но така силно се смеят, че тревогата в околните се изпарява. Кольо и другарите му шашкъни продължават с идиотщините – танци, туист, замеряне с торта, надпиване, надиграване... Шоуто е впечатляващо – залата кънти от веселба. Сетне моят прави редовния си номер – води ме при непознатите гости, представя ме за сестра си и пита невинните хора дали одобряват това, че се сношаваме. Повечето сватбари са скандализирани, а от попа получаваме отлъчване от църквата. Когато сядаме да починем на масата, различни по възраст господа идват да ме спасят от „кръвосмешението”, предлагайки ми рамото и дома си. Не съм горделива, но е някак вълнуващо да съм обект на мъжкото рицарство. После ходихме на дискотека, но от там няма да разказвам, защото не помня точно кое как беше. Прибираме се сутринта с „Дринк енд драйв”. Моичкият през цялото време е бил с натъпкани джобове с пържоли и салати. Сега ги подарява на котката Ивелина. Измивам му ръцете, приглаждам брадата и прическата, намествам разкъсаната в петна риза – искам за последен път английския пътешественик в себе си...
  3. jonov

    Вицове - част 5

    Отива мъж на психиатър и му вика: - Докторе, хич не съм добре. Мебелите ми говорят... - Как така, разкажи ми повече? -Ами, снощи се прибрах и си легнахме с жената. По едно време гардеробът вика: - Заспа ли вече?, а жената: - Да,да, и той : - Е, аз да си ходя, а аз извиках: - КЪДЕ СИ ТРЪГНАЛ, БЕ... ОЩЕ ТЕ ИЗПЛАЩАМ?!
  4. jonov

    Вицове - част 5

    Пешо и Гошо спират в Германия на бензиностанция и казват: - Пълни догоре...с вода! Слагат едно хапче в резервоара, палят и тръгват. На другия ден пак същото. На третия към тях се приближил господин с костюм и се представя: - Здравейте, аз съм зам. изпълнителен директор на Ауди, упълномощен съм да ви предложа 1 000 000 евро за хапчетата! Пешо: - 3 милиона и са Ваши! Плаща господина и щастлив си заминава с кутийката с хапчета. Гошо: - А бе Пешо, как ще караме сега? - Ами на газ, както досега....
  5. jonov

    Вицове - част 5

    Преди доста години бяхме на море, на бунгала в Ахтопол. Бяхме весела компания, мацки, пиене и абсолютно никакъв контрол. Една вечер, след як запой с домашна ракия, незнайно защо ни се прияде мед. На отсрещната страна на пътя имаше пчелин. Сформирахме една здрава група и потеглихме. От петимата в групата, никой си нямаше и на идея, къде всъщност се крие меда, но връщане назад нямаше, защото другите щяха да ни скъсат от бъзици. – Вижте, пичове! – каза един от компанията. – Хайде да вдигнем кошера и да го закараме в бунгалото и там на светло ще решим какво да правим. Нощта беше изключително тъмна, но кошерите бяха боядисани в жълто и ние бързо се ориентирахме. – Нека да вземем ето този! – каза някой. – Защо точно него? – попитах аз. – Как защо, защото е най-голям! Като ще крадем, поне да е най-големият… Всички се съгласихме с него и го грабнахме. В този момент върху нас се нахвърли дребно, но охранено куче. Не стига, че лаеше, ами налиташе към краката ни. Разстоянието до бунгалото го взехме вървейки само на заден ход, като четирима носехме кошера, а петият се занимаваше с песа. Щом кучето ухапеше някого три пъти, той се прехвърляше при носачите. Пропадахме в някакви канали, спъвахме се в корени на дървета, но най-накрая изподрани и нахапани, успяхме да стигнем до бунгалото. В момента в който влязохме, всички наддадоха радостен вик и млъкнаха, а някой каза. – Какво сте направили бе, копелета? Донесли сте къщичката на кучето
  6. jonov

    Вицове - част 5

    Внимание!!! ШОК И УЖАС ДНЕС ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО !!! Полицията намери три глави в раницата на пътник ! Пътниците в автобуса усетили силна миризма , идваща от раницата на 21-годишен младеж. Ужастната смрад привлякла вниманието на пътниците, един от които сигнализирал на водача на автобуса. Той от своя страна със изключително самообладание и уж правейки се на разсеян започнал да присветка с дългите светлини на полицаите пред " Пазара "и им привлякъл вниманието и те спрели автобуса за проверка. Някои от пътниците били много изнанедани от полицейската проверка. Един от полицаите останал шокиран, отваряйки раницата на 21- годишния младеж и намирайки вътре три глави. При последвалите оперативно-анализиращи мероприятия било установено че главите са добре познати на българина от вечерните новини. Намерените са...една глава чесън, една глава лук и празната глава на този, дето ми чете глупостите днес понеже не съм на работа и се чудя какво да правя. Благодаря Ви за вниманието !!! И сега може да продължите да вършите това което сте правили до сега !!!
  7. jonov

    Вицове - част 5

    Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това… Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… абе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата. И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение. Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция. Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. Задникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (задникът) без мое съгласие, участва в конкурса “ Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“. По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията.Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи. Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на задника ми едно топлоооо… И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено!Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5 – 6 минути. И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша задника с тях и бегом вкъщи. И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на задника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти. Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я. Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деееба! И нея и ситуацията! – А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж. “ Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона. Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайното на задника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “ Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите й. Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път. Асансьорът заседна. – Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето…аха да свърши! – Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си задник. Щото нещо трябва да правя все пак. И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ. Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на лайна и още повече ми се досра. А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен. Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага : – Какво правите? – попита и преглътна шумно. – А, нищо, настанявам се по – удобно, че май дълго ще чакаме. – а през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението. – А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание. – Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо. – а през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи. Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя. Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата. А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по – тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите… – Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте… – и започна да циври . – Абе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от задника. Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация. Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла. – О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя / в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от задника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката. Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете. – Господине, ама вие…. хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте… – и продължава да хълца. – За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, задника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прееба окончателно. – Ама Вие… Вие…- сумти пак тя – Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам- явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише! Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога. Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2 – 3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена. Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се. Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя. И в тоя момент… положението стана ибалосимамата. Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите й са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора. Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в лайна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите. Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода. Викам си: „Край, предаде Богу дух!“. Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си задника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж. На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам. Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу. Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж. Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата й бутам гащите, да не й е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход.
  8. jonov

    Вицове - част 5

    1 януари... Влакът София - Варна. Няма никакви места, всичко е претъпкано...На двама пътуващи тарикати обаче не им се стои прави... Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките, излизат. Влизат в следващото купе, пак гледат под седалките. Пътниците ги питат: -Какво правите, бе?! -Абе...нищо... изпуснахме си змията от клетката и си я търсим... Лека полека пътниците се изнизали от купето. Нашите се настанили вътре, заключили вратата, пуснали пердетата и легнали да спят. Кеф!!! Пет часа по-късно се събуждат... Единият поглежда през прозореца. Вижда един чичка да почуква колелата на влака. -Еййй, чичее, във Варна ли сме вече? -Абе к'ва Варна, бе.... Некви идиоти изпуснали змия и требваше да откачиме вагона..
  9. jonov

    Вицове - част 5

    Нов затворник. Унил. Съквартирантът му го успокоява: - Споко бе, какво са 10г., няма да усетиш кога ще се изтърколят! Тука живеем разнообразно - всеки ден е тематичен: Понеделник, например, е ден за футбол. Всички ритаме на двора. Ти обичаш ли да риташ? - Ми, не. Аз не обичам спорта... - Ъхъм, еми добре - вторникът ще ти хареса - тогава играем карти: белот, сантасе, канаста - каквото искаш! Обичаш ли карти? - Ми, не, аз карти не играя! - Добрееее. Срядата е ден за секс. Ти секс със жени ли обичаш или с мъже? - С жени! - Ееее, тя и срядата няма да ти хареса, значи...
  10. jonov

    Вицове - част 5

    Малко преди брачната церемония, младоженецът казва на приятелите си: - Хващам се на бас за 1000 лева, че тя е девствена! Булката дочува това и тихчко си мърмори: - Боже какъв развей прах- още не сме се оженили, а той хвърля пари на вятъра...
  11. jonov

    Вицове - част 5

    Снимах се с петлитрова дамаджанка с минерална вода и веднага 25 покани за приятелство от Перник !!!
  12. а тоа мисля че е към 1978 първия със течни кристали , преди него имаше едни дето светещи цифри . Имам два броя такива , ако сменя батерията ще заработи , до преди десетина години го носех струваше 100 лева на ония години, предполагам повече от минималната заплата .....това беше чудо на техниката и цепи секундата , във него има тример за сверяване а във сервизите имаше стенд за калибриране .
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...