Премини към съдържанието

dimd

Потребител
  • Публикации

    2285
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от dimd

  1. 8 одита има Възраждане от Сметната палата. Лесно може да се намери информация за това, но е по-лесно да се плюе....!
  2. Може ли да ми помогнете ? Направих ъпдейт на приложенията на Андроид преди час и това приложение му дадох Достъпност ! Телефона на практика не мога да го ползвам в момента. Очертава ми екрана в зелено-часовник ,икони и т.н. , и дотук ! Приложението е това : https://play.google.com/store/apps/details?id=com.google.android.marvin.talkback&rdid=com.google.android.marvin.talkback TalkBack Помогнете ми да го премахна ! Задържане на двата бутона за звука - плюс и минус , предлагат опцията за изключване на това приложение ! След натискане на ОК , отидете в менюто Достъпност и го изключете ! Изтръпнах ! В крайна сметка го изключих по този начин . Нека темата ми бъде изтрита ! Благодаря !
  3. dimd

    PRO-100

    Част Първа Реших да ви разкажа ,въпреки всичко , своята простичка история. Затова и така я нарекох- Про-100 ! Обикновен човек съм ! От средно-статистическо българско семейство. Учил , отбил военната си служба, постъпил на служба в Полицията , създал семейство ,отгледал един прекрасен син. И така неусетно годините минаваха ,когато през 2010 година се реших да приключа със МВР и отидох в пенсия. На 44 години , сравнително млад и сравнително добре сложен. Както е известно , при пенсиониране от МВР се изплащат компенсации по ред причини в размер на 20 заплати. Неголяма сума , но достатъчна за да може човек да се ориентира в обстановката. Не съм по-различен от другите и веднага започнах сметките за един ремонт , за подмяна на вехтият автомобил със по-малко вехт… Тогава в МВР имаше доста недоволство , нямаше средства и пари и се наложи да се поизчака близо 6 месеца , докато тези прословути обезщетения ги получа. И тогава се чух със Тони. Приятел от детинство , който също бе дълги години ченге , но реши съдбата си , като се премести в САЩ и вече пет години / към 2011 г./ живее и работи там със семейството си . Чувахме се редовно през Скайп и преди , но след пенсионирането ми му стана интересно - 20 заплати накуп са си доста пари все пак. Дали за пет години бе приел американският начин на живот или гледаше на нещата вече от друг ъгъл не мога да зная . Така или иначе , Тони ме попита къде все пак ще вложа парите си . След като споделих вижданията си , нескрито ми намекна , че не е най-разумното ми решение да накупя ламарини… Тогава ми предложи нещо , което ме втрещи и вцепени , но в крайна сметка коренно промени живота ми . Част Втора Всеки човек е длъжен да мисли в перспектива . Годините бързо минават и хоп – на крачка от 50-те. Наяве-плешиво теме , панелка и 15 годишна колица… Предложението на Тони бе да инвестирам поне 10 % от чакащите постъпления в …..търговия на Световните борси. Ама нещо не схванах. Какви борси , какви търговии . Аз цял живот съм бил полицай на улицата във една бедна държава в Европа. Започна да ме убеждава , да ми разяснява , но аз бях непреклонен . Разбирам само как се попълва фиша от тото 2 и нищо друго . Един ден , Тони ме попита знам ли какво е Блокчейн ? Въпреки , че компютъра ми е от почти 5 години , винаги онлайн , не разбрах какво точно ме пита . Блокчейн , структура , добив и инвестиране в крипто-валута. Това било бъдещето . Щял да ме въведе в нещата , да ми съдейства при регистрацията и верификацията на някаква борса във Сан Франциско …. Все едно ми даваха роля в „ Междузвездни войни „ … Как да обясня на съпругата си ,че 1000 долара ще ги търгувам на борса в САЩ ? Аз . Директно отивах на психиатър . В един зимен ден в началото на 2011 година получих заветният SMS . Обезщетението от 20 заплати бе в моята банкова сметка. Съответно средствата бяха вече наместени и със сигурност не оставаха излишни 10 % - почти 1000 долара . Много трудно го прие Тони . Отчая се , като му казах , че мога да рискувам едва 10 % от тези 10 % . 100 долара ,къде отишли , къде не отишли . Съдейства ми със всичко , въпреки че платих допълнително около 30 долара за такси , преводи и т.н. Няма да ви лъжа ! Съпругата ми не подозираше какви ги върша… Чувствах се гузен . След 2 седмици бях по-скоро смешен собственик на 333,33 Биткойна / ВТС / . Тони ми показа неговата придобивка- покупка за 1500 долара . 5000 ВТС имал и бил с големи очаквания. Това нещо струвало преди година 6 цента , а днес вече 30 цента. Значи моите 100 долара просто ги отписвам като паднат на 6 цента. -И сега какво ? -Чакаш ! Така приключихме разговора за деня . Само след 4 месеца в борсата ми показваше , че разполагам с над 10 000 долара . Това ВТС бе се вдигнало до над 30 долара…100 пъти. За теглене дума да не ставаше . Тони бе убеден , че хубавото предстои . Доста укори получи човека в края на годината , като "това нещо" падна до под 5 долара. Пак бях напред , но явно алчността е присъща на човека . След година сумата бе около 4500 долара , но спомена ми за онези 10 000 ме караше да не се гледам много , много в огледалото в къщи . 2013 година през ден се чувах с Тони . Това начинание варираше страшно много , но в края на година моите 100 долара бяха станали над …. 250 000 !!! Тони бе вече милионер… През 2014 година се убедих че всичко това е някакъв луд късмет . Нищо не разбирах , но вече гледах по друг начин на нещата. Реших да се възползвам от ситуацията и….. за първи път продадох 133.33 ВТС , за да погася ипотеката и да поема малко въздух . "Нещото" / както му виках тогава / поевтиня двойно и затова взех това решение. Оказа се , че трябва да платя и 10 % данък у нас , но все пак бях доволен . Тони продаде повече от половина си ВТС , защото и той живееше с ипотека в САЩ . През 2015 година гледахме и двамата как варира нашето крипто и се радвахме , че сме продали една част , въпреки че в края на годината имах над 80 000 долара със моите останали 200 ВТС . 2016 година изглупях и продадох 50 ВТС за около 30 000 долара и горе долу наяве нищо нямах. Екскурзии по Европа , Италия , Испания , остров Малта , остров Кипър , Палма де Майорка.... , лиготийки малко….. Все пак останалите 150 ВТС бяха равни на над 90 000 долара . И тогава настъпи 2017 година . Какво да ви кажа ? През лятото за една бройка не ги продадох всичките 150 ВТС за 1500 долара , но някак си устоях . В края на година окончателно се реших . На цена 12 000 долара , закрих сметката си и приключих ! Не се ядосах , когато ВТС стигна почти 20 000 $ ! След таксите и данъците / трябва да се плащат данъци / , във сметката ми в Англия имах малко над 1 280 000 Евро ! Тони приключи малко по-рано - на цена 10 000 Долара за 1 ВТС . Няма да ви казвам колко долара получи в сметката си , но не е трудно да го сметнете и вие . Днес вече мога да кажа , че страшно много неща се промениха в живота ми . Наскоро летях до една малка държава в Централна Америка , където в едно малко градче на океана си харесах скромна къща . Вероятно ще я купя и настаня там. Все пак съм на 51 години и искам да се отдам на почивка и да развивам своето хоби - интернет и....крипто-валутите. Отново си купувам по малко. Ей така , за тръпката ! Ако всичко се уреди,то най-късно до юли , смятам да съм там със моята съпруга , с която съм от 28 години и която все пак ми "прости" моята първоначална инвестиция от ... 100 долара ! Просто 100 долара ! Вече очаквам и гости - Тони и неговата съпруга ще ми гостуват през септември , когато всичко ще трябва да е финализирано . Самата държава е единствената в която се говори на английски , а не на испански или португалски както е по тези места . Както споменах , се намира в Централна Америка . Не е остров , но аз обичам да шофирам и искам да карам бъдещата си нова кола , без да ползвам фериботи . Моят син за момента остава в България , за да оформи някой неща със собствеността ни и е много вероятно да се установи на другият край на света . Той е софтуерен инженер и има предложение за работа във Сингапур...!!! Скоро очаквайте и Част Трета
  4. Взимаш си карта Revolut . Има процес на верификация,но минава бързо.Там си отваряш локален акаунт с IBAN на твое име в Евро и зареждаш сметката си с картата на ДСК. След това превеждаш в coinbase , като SEPA превод и до 2 дни парите ти са там.
  5. На единият от лаптопите днес сложих Free на Касперски. Предупреди ме,че Държавата ми не се поддържа,но си работи,като ми дава 365 дни лиценз. Направих и акаунт в сайта им. Разбирам,че в Европа,официално ще има Free версия от октомври тази година. Ще я оставя засега. Малко ме учудва факта,че в трея , иконата е невзрачна,но това да е проблем. От този лаптоп,сърфирам малко и не смятам,че ще има проблем. Със SSD диск го ползвам и до днес бях със Дефендъра на Windows 10 . Сканирах,но проблеми не бяха намерени. Все пак,както казах,малко го ползвам този комп.
  6. dimd

    Част от МВР

    Ако някой споделени тук неща ги споменеш на изпита за психологична годност,просто забравяш за професията полицай. Доста хора отпадат на медицинските прегледи. Ръст,тегло , очи и уши са най-честите причини за това. Следи от наркотици в кръвта се засичат и естествено си аут. Татуировките вече ги прескачат,ако са на по-дискретно място и не се виждат с дрехи./ Гледа се и на дискретни места-не за татуси специално,де /. Физическата подготовка и изпит изобщо не трябва да притесняват здрав и прав мъж,който е дори на 35-40 години и поне малко се грижи за тялото си. т. в) психологично изследване с тест за интелигентност и личностен въпросник. Ето тук ситото е най-голямо. Въртят се 7-800 въпроса на тестове,разговаря се с психолог и резултата се обявява с ДА или НЕ. Няма обосновка за този резултат и нямаш право на обжалването му. Обикновено човек е настроен да хитрува,но ТУК се дъни-няма шанс да се измъкнеш по този начин. Поразпитай за подготвителни курсове за този изпит. Правят се от частни фирми,обикновено от бивши психолози от МВР. Предимствата,които изтъкваш ,съвсем не са такива каквито очакваш. Много приятели неуспяха да стигнат до пенсия,други я получаваха 4-5 години и...Вече и условията се промениха и ще имаш такова право на 55 години. А повярвай ми,пенсията не е чак толкова голяма. nikksi , правилно ти е писал , за уважението. Вярно е също,за жалост,че трудно се става полицай в малък град. Майтапехме се навремето,че в МВР не се псуват един друг,защото всички са роднини... Лошото обаче следва след като станеш полицай... Отиваш в полицейска школа за 6 месеца и заплата....500 лв. След като я изкараш,започваш и веднага се сблъскваш не само с утайката на обществото,но и със самата система на МВР. Заплатата ти вече е 630-650 лв... С нея,горе-долу до 5-тата си година. Ако дотогава не си се отказал,продължаваш. Може да стигнеш и до 800,а след 15 години,дори до умопомрачителните 980-1000 лева на месец...
  7. На кого се води този апартамент ? С кой собственик е сключен договор за наем ? Смъртта на наемодателя е основание за прекратяване на договора.
  8. Ще бъда кратък. Историята се пише от победителите.Никъде не споменавате за Концлагерите в Сибир и САЩ / стотици хиляди убити американци от японски произход / . Табу е да се пита как в 12 газови камери горят 6 млн. души за 3 години. Охраната на тези лагери е била в 90 % съставена от ....лагерници със специални правомощия.Знае ли се колко хиляди са родените дечица в тези лагери,и как става това...?Защо жертвите на холокоста са около 800 000 през 1945 година,и как нарастват до 6 млн. през 1949 година ? Защо са сринати градове като Дрезден и София-предимно цивилни жертви и цели...? Как ще се коментира най-голямото престъпление срещу Човечеството- атомните бомби над Хирошима и Нагазаки ? Кой и как е предложил Адолф Хитлер за Нобелова награда за мир ? Не на последно място- Ролята на Римо-католическата църква и самият Папа и тяхното отношение към Германия в периода на Втората Световна война.
  9. dimd

    Международни шофьори

    А в каква компания работите ? Наша или чужда. Какви са разликите в работата и заплащането ? На 25 или на 50 години е най-удачно да започне човек да кара ? Темата е интересна и затова питам за подробности.
  10. dimd

    Windows 10 Впечатления и проблеми (2)

    За актуализацията за годишнината на Windows 10. Колеги, някой инсталирал ли е тази актуализация за Windows 10 Enterprise ? На лаптопа- с Windows 10 PRO, стана без проблем , но на компа- с Windows 10 Enterprise-не ще ! Процесор, памет и диск пише ОК, но ОС пише- обърнете се към вашият администратор. Опитвам се да я инсталирам като Администратор,но резултата е същия.
  11. dimd

    Плачеш и не спираш да плачеш

    Мъжки сълзи. Господи, благодарим ти ! Не помня друг път да съм се чувствал така. Малко са тези моменти. Май се броят на пръстите на едната ръка. Признавам, плаках. Както плака един дядо зад мен, когато чу гайдите. Ако искате вярвайте, човекът, който беше около 70-годишен, се разплака. Каза, че идва от другия край на България заради това. Не е спал два дни преди шоуто, няма да спи още два, единият от които ще пътува с влак. Да, имаше такива, които гонеха нощния влак и питаха къде е Централна гара... Само той може да накара хиляди българи да се съберат на едно място. Да напълнят стадиона и да скандират "Един е Ицо". Не президенти, премиери, патриарси, охранени депутати, излъскани фалшиви бизнесмени и надути силиконови героини за по една нощ. Той е Господ. Няма други. Той е Христо Стоичков и ще остане завинаги единствен, неповторим, неподражаем и недосегаем. И той плака. Тресеше се като малко дете. Обърна лице към небето, откъдето се изливаше порой. Времето плачеше. Плачеше за великия Трифон, който ни напусна толкова рано. А трябваше вчера да бъде с него. Да се пошегува, а после да завладее хората по трибуните. Туньо го нямаше, но сигурен съм, гледаше отгоре. И отново по лидерски напътстваше Христо и останалите момчета от златното поколение. Малкото момченце с №3 изтича на терена при Стоичков, а в този момент някой прободе Камата с кама. В 14-ата минута още веднъж. Този път в памет на великия Йохан Кройф. Летящият холандец, който промени футбола, също си отиде. А трябваше да бъде с него. Да му даде последни наставления като преди истинска битка. И да седне на резервната скамейка с дългия бежов шлифер. Трябва да си небивал коравосърдечен идиот, ако тези моменти не те трогнат. Мамка му, те докосват на дълбоко, бъркат там, където не можеш да се контролираш. А всъщност, трябва ли да се контролираш ?! Колко често се случват подобни неща в България ?! Колко често за три часа забравяш за кредити, сметки, високи цени, немотия и помията, която ни залива отвсякъде ?! Колко често ставаш свидетел 40 хиляди да бъдат на едно мнение. За Ицо няма две мнения. Той е Господ. Благодарим ти, Господи. Благодарим ти, че ни накара да плачем. Да плачем от радост и от мъка. Да плачем за онова време, в което животът не бе такъв, какъвто е днес. Благодарим ти, че видях мъжки сълзи в хиляди хора,надхвърлили 40, 50, 60 и 70 години. Те не са от слабост. Това са истински сълзи, които никой не може да им отнеме. Благодарим ти, Христо. Ще се видим след още 50. И на 100-годишния юбилей ти ще бъдеш Господ !!! СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ
  12. dimd

    Не унижавайте полицаите !

    Реформа ?! Не, нахалство в най-чист вид Да, никъде по света ченгетата не са богати. Но и никъде по света на са подритвани като у нас Полицаите по­лучиха свое­то – проектът за бюджет бе ско­ростно изтеглен от вносителите си за спешен ремонт. На първо четене, изглежда, МВР ще запази и бюджета си, и социалните си придобивки и привилегии. Но са­мо на първо четене. Защото обещания­та на един минис­тър на вътрешните работи, на един финансов министър и на един шеф на бюджетната коми­сия на парламента, взети заедно, днес не струват нищо. Полицаите така и не се осмелиха да им поискат оставки­те, а трябваше, защото безотговорното поведе­ние на началниците им имаше характеристики на добре организирана ата­ка срещу националната сигурност. И ако днешни­ят протестиращ полицай осъзнаваше това, нямаше да бъде тъй равнодушен за идеята да изрита политическото ръководство на МВР, което мяза по-скоро на нескопосано плашило, заобиколено от ято хищни гарвани. Основната цел на из­броените по-горе офици­ални лица на днешната власт е да изпълнят зада­чата на премиера Бойко Борисов да приберат полицията от площадите, пък после – я камилата, я камиларя, както се казва. Значително по-лесно е да се саморазправиш с бунтарите един по един, а не обединени в група. Пък и я се чуе, я не каква точно съдба са им предопределили началниците им. Надявам се, че не е останал мислещ човек в държавата, който да не съчувства на полицаите за мизерната обществена роля, която им предопределиха лоялните на евроатлантическите ветрове български правителства. Бюджетът на МВР е 1,2 млрд. лева, 2 пъти по-голям от този за образование изглежда направо раздут на този фон, но истината е, че съдебно-охранителните системи са недофинансирани. Не може да съществува абсурдът полицай да си купува униформата от сергии, по думите на Галентин Грозев от Синди­кален алианс „Сигурност в МВР”. Не може да има районни управления, които се затварят през нощта и представете си ги охранява СОТ. Грозев буквално нарече „Пакетът „Горанов” „касапница” в ефира на Нова тв. И е прав. Що за реформа е тази да намалиш заплатите и орежеш социалните придобивки в МВР,за да има пари за консумативи. Подобни „оправдания” в устата на министри го­ворят за тежко умопомрачение. Или за скандално ниво на некомпетентност, което поради високите им позиции на висши държавни чиновници поставя под въпрос националната сигурност. Но повечето неволни потърпевши и свидетели на полицейските протести от изминалата седмица, като че ли се повлякоха по официалния прочит на официозите – „чантаджии бунят държавата” за пари. Минах веднъж през протеста на полицаите на Орлов мост и чух с ушите си една жена на средна възраст да вика на висок глас: „Тия пък сега какво искат, само за пари мислят”. Не смея да си пусна въображението какво би й се случило на тази жена, ако онези бяха полицаите отпреди 15 години, под ръковод­ството на Богомил Бонев. Да не говорим, че тогава такава ефективна стачка на полицията би била просто невъзможна. От друга страна, всички имаха възможност да огледат отблизо полицей­ските служители, да ги „подушат” отблизо, дето има една дума. Да ви се сториха напарфюмирани и облечени по последна мода? Да ги видяхте накичени със златни ланци като мутри? Не. Съвсем обикновени хора, оцеляващи на ръба на мизерията. Единствената им разлика с останалите е, че притежават специ­ално образование, хора, владеещи бойни изкуства и със специфични умения за боравене с бойна техника. Но да видяхте неконтролирана агресия по площадите? Не. Няма и да видите от тях такова нещо, защото до един са учени да стрелят безапелационно, ако им се наложи да вадят оръжието си. И не може полицейският труд да е равен на труда на чиновниците, които търкат бюрата из дър­жавната администрация, съгласете се. Той трябва да се измерва с този на лекарите, пилотите от авиацията, военните слу­жители, както и на други високорискови за здра­вето и живота професии. В този смисъл простото сравняване на бюджетите на сектора за сигурност и този на учители или на останалата държавна администрация е най-малкото некоректно. Ако можехте да влезете от сутринта в 6 часа в полицейските чорапи на един служител на охрани­телна полиция например, пък да изкарате 24-часово дежурство вместо него -съвсем друга песен щяхте да запеете. И щяхте да разберете колко дълбоко погрешно се представят мотивите за полицейската стачка като чиста човеш­ка алчност. Изобщо не е така. Не може охранителна полиция, чиято работа е ключова за обществения ред и сигурност и чиито служители са подложени на голям професионален риск да взимат под 1000 лева заплата. Още пове­че – да бъдат наричани „тарикати”, защото имали по 400 дни отпуска. Това са хора, които не знаят почивен ден и които са натрупали толкова отпус­ка, защото не са могли да я ползват. На всичко отгоре семействата им са под постоянна заплаха от престъпни посегателства. На всичко отгоре от тях се иска да са на разпо­ложение по всяко време на денонощието, през почивните дни и през годишните отпуски. Как по-точно си представяте хора, поставени под та­къв стрес на работното място с едни нищо и никакви заплати, които по никакъв начин не отразяват тежките условия на труд и специфичната служебна ха­рактеристика на заетите в сектора за сигурност, да охраняват ефективно вашата собственост и спокоен сън. Например. Когато дори собствените им семейства са обрече­ни на реална мизерия и постоянен страх от това да загубят бащата при служебни инциденти, които хич не са редки. Никъде по света няма полицаи богаташи. Не говоря за мафиотите с полицейски пагони. Дори в Швейцария по­лицаите са с умерени заплати на общия фон от струпаното световно богатство в тази страна. Но навсякъде полицаите са добре подсигурени с най-различни социални придобивки – взимат кредити с по-ниски лихви, децата им учат с нама­лени училищни такси, разполагат с безплатно медицинско обслужване и т.н. Ще го кажа още един път – полицаите навсякъде по света са добре подсигурени, а не по-добре заплатени в сравнение с лекарското съсловие из Европа, да речем. В този смисъл реформата на сектора сигурност, нагласена от финансовия министър Владислав Горанов и ресорните министри и депутати, е скудоумна като концепция. Да не го гледаме само откъм изначално тъпата медийна комуникация, която има това толкова важно министерство. Как може да наречеш „реформа” орязване на заплати и социални при­добивки на полицаите и да ти се размине кютекът, просто недоумявам на търпението на колегите. Това не е реформа, а нахалство в най-чист вид. Обида за средната интелигентност, която се изисква в длъжностната характеристика на поли­цаите. „Реформа” е поня­тие, което особено много се харесва на онези от МВФ и с които Горанов и сие главни финансисти в държавата вероятно са имали среща, по време на поредната мисия на фонда у нас в края на миналата седмица. Някой журналист обаче да проследи въпросната мисия в патакламата? Не, що да следи какво правят всъщност у нас световните банкери, като има едно катадневно полицейско зрелище, блокиращо столицата, магистрали и някои по-големи градове. Пък и измислените скандали с Волен Сидеров са къде-къде по удобна дъвка за колегията. По-лесно се пълни ефир и вестник с този текущ скандал, отколкото с коментари около поредната мисията на МВФ у нас, защото най-малкото се изисква елементарна финансово-икономическа грамотност за това. Такава отдавна не вирее по тези места. На който му хрумне да получи икономически ко­ментар, кани дежурните говорещи глави по темата и изобщо не влиза в дъл­бочина. Че не се знае как точно ще срита трудовата си книжка, засягайки случайно интересите на шефовете си. Това, естествено, е ед­на от всички възможни гледни точки към про­теста, но затова пък е най-малко популярната, защото, най-общо казано, всички сме потърпевши в една или друга степен от битовата престъпност и не виждаме ефективност от противодействието на полицейските сили срещу нея. Не може полицаите непрекъснато да се оправдават, че няма как да задържат апашите, които са отнесли гумите на новата ви кола и са ви я оставили на трупчета, по­неже трудно се доказвало в съда. Понеже законите са нарочно оставени с цели дупки по отношение на автоджамбазите. Не може да сме довол­ни, като гледаме незакон­ните вертепи в близост до училищата и навъртащите се покрай тях полицейски патрулки, като някакви изгладнели псета, да чакат сводниците да им подхвърлят дневната такса „спокойствие”. Не може да не сме ужа­сени, когато виждаме по­край училищните дворове да се навъртат сводници и наркодилъри, а поли­цията да се интересува само от своите пиарски акции като „Спаси дете на пътя”. И с едно боя­дисване на пешеходните пътеки в нощта преди 15 септември да се изчерпва цялата превантивна рабо­та по направление детска престъпност и девиантно поведение на младежта. Просто докато поли­цията не бъде стегната и превърната в истински професионална сила за охрана, ред и сигурност в държавата, отношени­ето към полицаите ще е като към най-обикновени гащници. Прави са онези, които твърдят, че рефор­ма не значи орязване на заплата, смяна на един с друг министър, защото това нищо не променя в мизерната роля на по­лицията в гражданското общество у нас. Реформа в този смисъл трябва да означава един от основ­ните приоритети за всяко едно българско прави­телство оттук нататък. Структурната реформа трябва да е дълбока и преломна, но в обратна посока – връщане на разпиляната сила на МВР и правоохранителната система. Всъщност политиче­ските заигравания с МВР и съдебната система доведоха до цялата тази идиотска ситуация, хора дори без съответния психологически профил да управляват една от най-важните системи в страната. Политическите поръчки в МВР трябва да бъдат прекратени на се­кундата, от политическия брокъридж и чадърене на мръсните бизнеси страдаме всички. Дори и богатите и властимащите у нас не могат да опазят децата си от дрогата. Всички сме жертви на беззаконието, но някак си е удобно да набедим редовите полицаи за това, вместо онези известни полити­чески фигури, които ди­рижират контрабандата, дирижират наркотрафика и проституцията, използ­вайки всички държавни лостове, включително полицията, за да трупат престъпното си богатство. Така че щом ще правим реформа в сектора за сигурност, нека почнем оттам – вън политиците от правоохранителната система на държавата. Министърът трябва да е полицай, трябва да е деполитизиран, за да се бори ефективно с банди­тите. Защото бандитите днес са облечени с по­литическа власт и няма как политик да арестува политик, надявам се разбирате в каква идиотска ситуация влезнахме с имплементирането на „европейските” стандар­ти в МВР. Абсурд, който продължава дълго, но всички го заобикалят, да не би да ядосат Големия брат, ако признаят, че по­литиците в МВР всъщност довършиха службите и ни оставиха на произвола на обзелата ни отвсякъ­де престъпност. Ето до какво ни доведе неолибералното разбиране за това, че държавата трябва да е малка и само да охранява реда и сигурността в страната. Оказа се, че „малката” държава има и „малка” съпротивителна сила, така че всеки престъпник може да я язди както намери за добре. Така че, ако искаме да оцелеем, по-напред трябва да наритаме политическите брокери далеч от МВР. Чак като свършим тази важна и неотложна работа, можем вече да се огле­даме и в полицейското канче. автор : Нора Стоичкова http://www.dailypress.bg/%D0%BD%D0%B5-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0%D0%B8%D1%82%D0%B5/
  13. Хората от страните с либерална демокрация не вярват, че децата им ще живеят по-добре от тях, за разлика от държавите от БРИКС 45 години България живя в общество, в което се говореше за „светлото бъдеще” на комунизма, в които предстои да живеят бъдещите поколения. Вярата в него на определени хора изглеждаше толкова силна, че бяха готови да умрат за него. Смяташе се, че човек в индивидуалния си живот може да претърпи трагедия, но колективното ни бъдеще оптимистично и даже един популярен филм от този период се наричаше „Оптимистична трагедия”. По време на перестройката и след 1989 г. това „светло бъдеще” умря, заменено от ново такова – либералната демокрация, наричана изобщо „демокрация”. Франсис Фукуяма провъзгласи, че това е оптимистичният „край на историята”. Милиони и у нас повярваха в него и крещяха на огромни митинги: „Демокрация”. На мястото на комунистическата „Оптимистична трагедия” по телевизионните ни екрани се появиха хиляди холивудски либерални „Оптимистични трагедии”, в които независимо от опасности, перипетии, проблеми, накрая се стига до хепи енд, в който някой супер герой възстановява справедливостта и ни вкарва в светлото либерално-демократично и капиталистическо бъдеще. Мина обаче четвърт век и българинът е по-песимист вероятно от всякога преди в историята.През 2009-а година според Галъп българите имат по-ниски очаквания за живота си в следващите пет години от иракчаните и афганците. Докладът за световното щастие от 2013-а година показва, че от 156 държави, българите са на 144-то място след иракчаните, афганците, конгоанците и хаитяните. Според въпрос на Галъп от юли 2015 г. накъде върви България 60 % смятат, че е към по-лошо. Оказа се обаче, че не само българинът, но и онези, в чието светло бъдеще смяташе, че ще се влезе с „демокрацията”, не вярват в него. Фукуяма, супер идеологът на това бъдеще призна, че „Китайските лидери вземат по-рационални икономически отношения от американските”, че в САЩ всъщност нямало демокрация, Републиканците обслужват олигархията, а Обама – 1 % най-богати. Да беше само Фукуяма, както и да е. Но се оказа, че така мислят огромната част от гражданите във водещите държави от капиталистическия център. Това виждаме от проучване през 2015 г. на американския „Пю Рисърч Център” в 40 държави, където анкетираните са попитани „Когато днешните деца в нашата страна пораснат, милите ли че те ще бъдат по-добре или по-зле от своите родители”. Най-песимисти са във Франция – 85 %. Песимисти са и мнозинството американци – 69 %. В другите наши образци за светло либерално демократическо бъдеще песимистите също са мнозинство – в Япония – 72 %, във Великобритания – 68 %, в Италия – 66 %, в Австралия и Канада – по 64 %, в Испания – 61 %, в Германия – 58 %. И в същото време най-малко са песимистите в държавите от БРИКС: Китай – 5 % и Виетнам – 7 %, в Индия – 18 %, в Русия са 19 %, в Южна Африка – 33 %, в Бразилия – 35 %. Китайците са най-големите оптимисти в света. Затова и Китай лидерът на ККП Си Дзинпин написа книга, озаглавена „Китайската мечта”, преведена и представена през тази година и на български. В нея въплъщава оптимизмана 95 % от китайците. През 2008 г., когато се кандидатираше като кандидат за първи мандат президент Барак Обама също издаде книга – „Дързостта на надеждата: мисли за възстановяване на американската мечта”. Нямало я вече, но обеща, ако го изберат, да я върне отново. През 2013 г. в реч в щата Илинойс призна, че тя все повече се „превръща в мит”. В реч пред конгреса обяви, че в САЩ „класовите деления нарастват” и че едно дете от бедно семейство има десет пъти по-малко шансове да се издигне в сравнение с дете от богато семейство, вертикалната мобилност в американското общество е колкото тази в Ямайка, т.е. американската мечта е умряла. През 2014 г. най-продаваната книга в класациите на Ню Йорк Таймс стана „Америка на Обама: Ликвидирането на американската мечта” на Динеш ДеСуза. Това съответстваше на масовите нагласи, а те пък на жестоки реалности. Какви са тези реалности в най-мощната държава, лидер на региона, в който цари глобален песимизъм? Средните доходи на американското семейство са паднали с около 5 хиляди долара от 2007 г. насам. През 1967 г. за „средна класа” се смятат 53 % от американците, сега – 43 %. 43 милиона американци имат невърнати кредити, взети за да се лекуват. Във времето, когато Обама обеща да върне американската мечта броят на живеещите на държавни помощи нарасна от 32 на 46 млн. и 65 % от всички деца в САЩ живеят в семейства, които се нуждаят от такава помощ. 62 % от американците живеят „от заплата до заплата”. В страната има 3.5 млн. бездомници и 18.5 млн. свободни жилища. През 2000 г. 7.2 млн. американци живеят в гета, в 2013 г. те са вече 13.8 млн. – най-голямото зарегистрирано някога количество. Българинът не вярва в политиците, но и в САЩ проучване в 2014 г. показва, че американците смятат 75 % от политиците за корумпирани. Как стоят нещата в страната лидер на зоната на глобален оптимизъм, където 95 % от вярват в „китайската мечта” на Си Дзин Пин? През 1981 г. 85 % от китайците са в групата на бедните, а според годишната книга на фактите на ЦРУ за 2014 г. те са само 6.1 %. През 2000 г. само 4 % от китайските градски домакинства принадлежат към средната класа, в 2012 г. такива са вече две трети от тях, а през 2022 г. се очаква да станат 75 %. По подобен начин стоят нещата и във втората по оптимизъм страна след Китай – опустошеният след дългогодишна война от САЩ Виетнам. През 1993 г. делът на бедните там е 58 % от населението, а в момента е под 10 %. А у нас стана обратното – през 80-те години докато строяхме още „светлото бъдеще” на „комунизма” делът на бедните е 2 %, след четвърт век гонитба на „светлото бъдеще” на либералната демокрация той е над 11 пъти по-голям. Българите с блясък в очите, крясъци„Демокрация” и глуповат оптимизъм влязоха в света на глобалния песимизъм. С основание стои въпросът, ако французите са по-големи песимисти от нас, ако американците мислят, че американската мечта е мъртва, има ли място за „българска мечта” и оцеляване в тази част на света, в която мнозинството смята, че мечтите вече са мъртви ? http://www.svobodnoslovo.eu/2015/08/15/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B8%D1%82/
  14. И аз мислих какво да избера за тези пари,като избирах между това Сони и Асус Зенфон 2/ZE500CL/. Тези 8 GB вградена памет и 1 GB RAM на Сони определено наклониха везните в полза на Асус. Sony M4 също е само с 8 GB вградена памет и с Android 5.0 едва ли ще ти остават и 2 GB свободни. Ако ще плащаш до 580 лева, погледни примерно и Huawei P7 !
  15. Ще съм ти благодарен. Ще ти пиша дали стават за Българската версия.
  16. This is for USA-based people only
  17. На таблета я ползвам и съм доста впечатлен. След избор на канал,има реклама,но принципно не е досадна след като я затвориш. Препоръчвам !
  18. Как Иван Искров „оздравява” КТБ АД ? За какво банката плаща 1 милион и 260 хиляди лева?В продължение на две седмици цялата българска общественост е масирано облъчвана чрез медиите от редица институции и политици за наличието на криминална обстановка около и в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД). Широко се разпространяват недоказани и непроверени твърдения от анонимни източници за арестувани и разпитвани служители на банката, поръчителство за убийство от страна на мажоритарния собственик на КТБ АД Цветан Василев, обиски и изземване на документи в офиси на банката. През цялото това време БНБ, която е длъжна по закон да поддържа и гарантира стабилността на банковата система, запазва пасивна позиция. Липсата на адекватна реакция на БНБ се демонстрира и при лавинообразното нарастване на тегленията от депозанти на КТБ АД през следващите дни. Това се случва въпреки ежедневното присъствие на представител на БНБ в КТБ АД, който следи и постоянно докладва за ситуацията в банката. При достигане на кулминация на тегленията в резултат на ескалиращата медийна и институционална атака, БНБ продължава да не предприема никакви действия, в очакване банката окончателно да изчерпи своята краткосрочна ликвидност. При сходна ситуация с друга банка в близкото минало настоящият гуверньор и настоящият министър-председател (тогава в качеството му на финансов министър) оказват незабавно необходимата ликвидна подкрепа. На 17 юни 2014 г., вторник, КТБ АД иска от Централната банка ликвидна подкрепа. БНБ отказва. Само две седмици по-късно всички институции в държавата оказват съдействие на друга банка, поставена пред подобно изпитание, което очевидно говори за двойни стандарти. В случай че атаката беше само медийна, а не и институционална, КТБ АД щеше да се справи със собствени усилия. Доказателство за това е спирането на тегленията в сряда следобед (18 юни 2014 г.). Нещо повече – редица клиенти анулират подадените заявки за теглене в брой. Организаторите на кампанията, явно разочаровани от нейното затихване, употребяват и националното радио за поредната медийна манипулация срещу банката. В ефир е прочетен анонимен сигнал, че подуправителят на БНБ Цветан Гунев е разследван за неупражнен надзор върху КТБ АД и че банката вече е източена с огромни суми. В резултат на това съобщение, широко отразено от всички медии, на 19 юни 2014 г. (четвъртък) и 20 юни 2014 г. (петък) тегленията се възобновяват със значително по-голям интензитет. Изтеглените суми за периода от четвъртък сутринта до 11 ч. в петък представляват 67% от всички тегления по време на целия период на атаката. Единствената законова възможност пред ръководството на КТБ АД да запази интересите на своите клиенти е да се обърне към БНБ за прилагане на режим на специален надзор. Въпреки че временните затруднения на банката са резултат от външни атаки, а не на от неправилни управленски решения, БНБ налага най-тежкия режим на специален надзор, с най-тежките мерки, като към банка пред фалит, а не като към банка, изпитваща временни затруднения. В резултат на тези необмислени действия на БНБ спрямо КТБ АД, банката е изцяло парализирана. Решението на БНБ е постановено в разрез с редица законови норми и причини вреди за клиентите и за самата банка. Редовно наредени на 19 и 20 юни 2014 г. клиентски и банкови плащания не са изпълнени, въпреки че банката е имала достатъчно средства по сметките си. Това нарушава българските закони иДиректива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 19.05.1998 г. Наложените крайни ограничения не позволиха клиенти да усвоят суми по реализиран износ в размер на стотици милиони лева. Това пряко удря интересите на десетки хиляди работници и служители на структуроопределящи предприятия в страната, чийто нормален икономически цикъл е насилствено прекъснат. Но едва ли управителят на Централната банка, който редовно получава своята заплата, може да си представи какво означава за семействата на тези работници и служители да очакват средствата си за издръжка няколко месеца. На този етап само могат да бъдат прогнозирани огромните мащаби на нанесените щети и пропуснати ползи за клиентите и банката. Всички тези действия уронват трудно извоювания авторитет и доверие към българския бизнес като лоялен партньор в международната търговия. Нанесен беше и тежък удар и върху доверието към КТБ АД и бъдещите възможности на банката да оперира на международните финансови пазари. Докъде водят добрите намерения за оздравяване на КТБ АД? В решението си за поставяне на КТБ АД под специален надзор БНБ декларира, че целта на предприетите мерки е оздравяване на банката. Какво всъщност се случва? Под претекст за намаляване на ликвидния натиск и оздравяване на банката, със своето решение от 20 юни 2014 г. БНБ: - Ограничава дейността изцяло, като й забранява да извършва всички дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност. Няма банка, която да може да съществува в такава ситуация. - Отстранява от длъжност членовете на управителния и надзорния й съвет. - Спира за срок от 3 месеца изпълнението на всички задължения на КТБ АД. - Намалява лихвите по задълженията на банката до средния пазарен размер. Наложените ограничения възпрепятстват кредитополучателите да погасяват задълженията си към банката, което води до изкуствено изпадане на клиентите в просрочие и се отразява на кредитната им история в Централния кредитен регистър. Това ги превръща в неблагонадеждни получатели на кредити от други финансови институции. Впоследствие квесторите допускат погасяване, но само на каса или със средства, налични по сметки в банката. Така значително се оскъпяват операциите, като клиентите се натоварват с такси за теглене на средства от друга банка, наем на охрана и специализиран транспорт, и се създава риск за физическата им сигурност. Обективна невъзможност за кредитополучателите да погасяват текущо своите задължения към КТБ АД създава и психологическа нагласа у тях, че могат и да не погасяват своите задължения. Това е удар по изградените трайни отношения на доверие, коректност и лоялност между банката и нейните клиенти. За краткия период, през който БНБ предприе „оздравителните“ си мерки, само несъбраните лихви по кредити нараснаха 6 пъти. Но до момента това са само част от пропуснатите ползи. Преките нанесени щети в резултат от тези просрочия са в размер на 90 млн. лева начислени провизии. Това доведе до сриване на финансовия резултат на банката - от печалба в размер на 27 млн. лв. към 20 юни до загуба от 60 млн. лв. към 30 юни 2014 г. Само за десет дни Централната банка успя да „стопи“ печалбата на КТБ АД, генерирана през последната година и половина! Вследствие на това „оздравителната“ програма на БНБ води и до лишаването на бюджета от сериозни данъчни приходи. И всичко това - на фона на обществения натиск за коригиране на бюджета поради сериозния дефицит в Здравната каса и другите социални плащания. Прекратяването на договорите за охрана на офисите на банката с технически средства поставя в пряка опасност от кражба на активите на банката и документацията й. Това действие е в пряко противоречие с Наредба I – 171 на МВР и БНБ за сигурността на банките. Фирма за физическа охрана с опитни служители, специално обучавани за банкови охранители, беше подменена с охранители, чиято професионална квалификация за охрана на финансови институции е, меко казано, съмнителна. Това се доказва от редица техни пропуски, за които са подадени съответно сигнали до квесторите. В тази връзка незаконосъобразното прекратяване на досега действащия договор за охрана на банката доведе до двойно плащане за охранителна дейност за два месеца, което е в груб разрез със задължението да се полага грижата на добър стопанин при управлението на банката. В своята съвкупност тези мерки не са предназначени за оздравяване на банката, а наподобяват процедура по несъстоятелност. Това се потвърждава и от факта, че БНБ е избирала част от квесторите от списъка на синдиците, тоест – лица с квалификация за ликвидиране на предприятия. Абсолютно незаконно и целящо ликвидиране на банката е и решението на БНБ за намаляване на лихвените проценти по клиентските депозити – в него липсват мотиви, а методиката за определяне на т.нар. среден пазарен процент на лихвите е не само спорна, но и тенденциозна. В тази връзка си задаваме въпроса с какво посочената мярка подпомага оздравяването на банката, при условие че ще отблъсне нейните депозанти. Неслучайно редица клиенти са подали до Върховния административен съд жалби срещу това незаконосъобразно решение на БНБ. Поредно нарушение на гуверньора е, че е изискал директно одиторските доклади. Съгласно изискванията на закона състоянието на банката трябва да бъде докладвано от квесторите. Вероятно квесторите са преценили, че одиторските доклади не съдържат достатъчно информация, която да им дава основание за заключенията, направени от г-н гуверньора публично с лека ръка. Нещо повече – той си позволява редица квалификации, които звучат странно предвид липсата на доказателства. Кой здравомислещ човек ще повярва, че от банката в тъмна доба са изнесени над 200 млн. лв. и огромно количество документи, за които са нужни поне 2 камиона, и това ще остане незабелязано. Как се жонглира с цифри от порядъка на 3,5 млрд. лв. и тонове липсващи и откраднати документи, при условие че оригиналите на договорите за кредити и обезпечения се надлежно се съхраняват в банката при условия на ограничен достъп. Информация за отпуснатите заеми и обезпечения се регистрира на достатъчно много места – ЦКР, Търговски регистър, Имотен регистър, Централен регистър на особените залози. Също така интересно е как КТБ АД ще изплати договорения хонорар на одиторските фирми в размер на 1 милион 260 хиляди лева, в явно нарушение на решението на УС на БНБ за спиране на изпълнението на задълженията на КТБ АД. На фона на блокираните 45 млн. лв. заплати, пенсии и социални помощи по карти в КТБ АД, решението да се плати тази сума само срещу една страница становище, а не доклад, е, меко казано, неморално. Още повече, че на тази една страница се базират тежките обвинения на гуверньора, изнесени на пресконференцията на 11 юли 2014 г. Гуверньорът оповести и решения, които компетентният орган – УС на БНБ – все още не е взел. Очевидно и тези действия на гуверньора са предприети в контекста на цялостните му усилия да дискредитира КТБ АД. Предлагаме няколко въпроса за размисъл, над които всеки български гражданин би следвало да се замисли. 1. Как за няколко часа управителят на БНБ успя: - Да оцени данните, предоставени му от одиторите? - Да установи, че има капиталова дупка в банката и прецени размера на допълнителния необходим капитал за запълването й? - Да се убеди, че акционерите нямат възможност и намерение да я запълнят, без да ги е попитал? - Да съгласува с правителството и с водещите парламентарно представени политически сили практически план? 2. Защо още на 10 юли 2014 г. с получаването на одиторския доклад гуверньорът обяви, че ще иска спешни законови промени, целящи национализирането на КТБ АД? 3. Не беше ли използван управителят на Централната банка в един предварително изготвен сценарий за унищожаване на КТБ АД и дестабилизиране на финансовата система и икономиката на страната? 4. Не е ли целият този сценарий поредният удар по държавността? 5. Не е ли това удар по националната сигурност? http://frognews.bg/news_72980/Kak_Ivan_Iskrov_ozdraviava_KTB_AD/
  19. Винаги съм искал да кажа, че в живота си не съжалявам за нищо. Много хора са го казвали, но аз явно никога няма да мога да бъда един от тях. Едно от нещата, за които съжалявам е доста голямо. Направо огромно. Това, че преди години, когато заминах в чужбина, не останах там завинаги. Едно място, където се чувствах истински човек: оценен, платен, възнаграден… просто човек. Тогава не разсъждавах по начина, по който го правя сега. И сигурно бях по-щастлив. В годините, в които бях на т.нар. гурбет, милеех за родната страна. Присънваха ми се реки и тополи. Опитвах се да усетя от някъде аромата на скара и шопска салата. Да чуя българска реч. Исках да се прибера при семейството си, което всеки ден ми казваше, че нищо в България не се е променило, но аз не вярвах и им обяснявах колко трудно е тук, в другата земя. Колко смешен бях. Колко жалък и повърхностен. Там въобще не е трудно. Напротив. Прекалено лесно е. Първото, което очаквах, когато попаднах в тази земя, беше да открия студенина. Неприязън. Дори злоба. Нямаше. Имам чувството, че другите нации са лишени от тези чувства. Там е важно само едно - всеки да си гледа в неговата посока. Нещо, което българинът така и не научи. Никога не ме замесиха в конфликт и никога не чух нищо лошо за себе си. А в България… тук всеки говори за този, когото най-малко познава. Хората в другите страни са лишени от подобни емоции. За тях най-важното е да работиш добре, да си сигурен като човек, да може да се разчита на теб. Няма и студенина. Усмихнати, приветливи хора. Не прекалено близки, естествено. Но аз и не исках да се сприятелявам с никого. У дома си бях изпатил от „приятели” и познати. Точно това ми липсваше: хора, които ще ти помогнат, ти ще им помогнеш, но никога няма да те занимават с неща, които ама грам не ти влизат в работата. Второто нещо, което очаквах, беше да гледат на мен като на втора ръка човек. Отново се изненадах. Оцениха ме по това, колко работя, а не какво казвам за себе си или откъде идвам. Не ги интересуваше, дали съм българин/ украинец/ руснак или чех. Нямаше шуробаджанащина и колеги, които са родà на шефа по майчина линия. Или негови любовници, дъщери или сестри, които да бъдат толерирани. Ако се разболеех или не се чувствах добре, ме пращаха на доктор. Разходите бяха за сметка на работодателя. Не трябваше да се моля, като в България. Да чакам три часа на опашка, сред други болни, кашлящи и кихащи хора. След това да влизам в кабинет, в който ако не оставиш потребителска такса преди прегледа, няма смисъл да влизаш. Нямаше и типичното по български „кажете” - имаше „добър ден” - поздрав, който българинът така и не се научи да използва. Нямаше и преглед, който продължава по-малко и от едно средностатистическо миене на зъби. За пореден път имаше уважение, съпричастност. Все неща, което ние не притежаваме и никога няма и да усвоим. Колкото и да се опитваме и да се надяваме. Просто така сме устроени. Не се страхувах и да излизам навън. В България се ужасявах от софийските улици. А пък от тези в провинцията направо настръхвах. Мръсни, кални и гнусни. Зад всеки ъгъл дебне: джебчийка, скинар, болно от бяс куче… или човек. Не знаеш кой ще те наръга, кой ще те ограби. И по-лошото. Дори да го направят, няма кой да те защити. Дискотеките им нямаха нищо общо с българските. Нямаше мъже със златни ланци. Хостеси по бельо, което служи за пола. Нямаше минимална консумация. Чалга, от която ти се пригажда или пък хаус, който никой не слуша. Музиката не е основен фрагмент от обстановката. Атмосферата е важна. Защото идеята е да се отпуснеш, не да се напиеш и оглушееш. Там влизаш, пиеш и си заминаваш. Като пич… Сигурно сега пиша като типичен българин. Хваля чуждото и принизявам родното. Но то си е за принизяване. Направо за заклеймяване. Сигурно ще ме разберат само тези, които в момента не живеят в България. Тези, които имат парите и сигурността, която те ти дават. А не изпитват ужаса на мизерията и страха от поредната нещастна година. Много от тях са далече от семействата си. Трудно им е. Тежко им е. Но, когато дойде определена дата от месеца и посетят някоя банка, и изпратят сумата, която семействата им така отчаяно чакат - сигурно се чувстват по-добре. Да, парите не са всичко. Знам го. Но, когато ги нямаш - тогава са всичко. Защото в България, ако нямаш пари/ осигуровки/ дом - ще умреш като куче. На никого, освен на близките ти, няма да му пука за теб. Когато видиш един друг живот, се питаш: защо заслужих подобна съдба? И аз се питам същото. Защо трябва да живеем по този начин?! Защо спим, когато можем да работим? После си отговарям: защото няма работа. Иска ми се да работя, както работех там: да давам всичко от себе си, да нямам време дори да седна. Искам да го правя и тук. Но, когато дойде краят на месеца, и в банковата ми сметка получа заплатата, която в момента взимам в България, не откривам смисъл да давам всичко от себе си. Отивам, върша това, което се изисква от мен, и си тръгвам. Никога нищо повече, никога нещо за утре. Не откривам смисъл, защото няма такъв. Вие сигурно ще ми кажете, че и в България се изкарват пари. Сигурно ще добавите, че трябва да уча, за да успея. Да се реализирам. Но аз уча. И работя. Защото родителите ми получават толкова, колкото да не умрат от глад. Отново българска му работа: детето работи, за да не е в тежест на родителите. Ако се върна на възхваляваната от мен чужбина, ще ви кажа, че там отново не е така. Родителите получават заплати, които им стигат да плащат таксите за университети на децата си, да ги издържат и да им помагат. Моите не могат…. и не ги виня. Не са виновни те. Затова емигрирайте, докато сте млади. Докато имате силите, които ще са ви нужни, ако отидете някъде, в една друга земя, в която ще бъдете ако не по-щастливи, то поне по-спокойни. Защото спокойствието е най-важното нещо, което един човек може да постигне: спокойствието, че си осигурен/ защитен/ нужен и важен - като личност. Какво получавате в България: заплата, колкото да не умрете, две кебапчета, колкото да гласувате. Една ракия вечер, колкото да заспите. Едни почивни дни, колкото да си починете. Един живот, колкото да го изживеете. Ако това не ви стига - заминавайте. На никого няма да му пука, че си тръгвате. Нито един от познатите до болка лица от предизборните клипове, не се интересува, че точно вие утре си хващате сакчето и си тръгвате. Унизени и нещастни, защото напускате страната, в която сте се родили. Но на тази страна не й пука за вас. Важен е само гласът, който евентуално ще дадете, и бъдещето на някой, което този глас ще осигури. Не си го причинявайте. Никой няма да ви е благодарен, че сте се борили. Дано скоро и аз избягам, но този път няма да се върна. Ще си посадя топола. Ще си направя чужда шопска салата. Ще благодаря всеки ден на създателите на скайп, че благодарение на тях, мога да видя баба и дядо. Но няма да се върна повече. Не съм толкова голям мазохист. Никога повече ! автор: Костадин Костов линк : http://www.lentata.com/page_5798.html?fb_action_ids=788954131116391&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=[775807015776612]&action_type_map=[%22og.likes%22]&action_ref_map=[]
  20. Ключа,които ми даде не е стандартен. По принцип нали са с Username и Password. На имейла получих линк с 20 цифри и букви. Така ли е и при теб, ivan_baroveca ?
  21. Под привилегии явно се разбира ранното пенсиониране и 20 заплати обезщетение. Аз примерно на 44 години се пенсионирах. За жалост все още МВР е една затворена система и това с конкурсите е малко бош-лаф работа. Наистина в страницата на МВР ще трябва да следиш конкурсите за постъпване.
  22. Пожарна и аварийна безопасност има изпит по математика.Бройките за прием са много малко и ситото е яко. Най-много отпадат на Медицинският преглед,а след това на психото.На физическата е по-лесно,в смисъл,че нормативите са поносими. До към 35 годишен съм ги покривал и аз.Вариант е да завършиш висше образование някъде,а след това задочно с приравнителни изпити да изкараш АМВР. При това положение обаче МВР не е длъжно да ти търси реализация и място,докато при редовно образование,задължително биваш назначаван.Успех !
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване