Премини към съдържанието

Вили*

Потребител
  • Публикации

    5507
  • Регистрация

  • Последно онлайн

  • Топ дни

    9

Всичко публикувано от Вили*

  1. Темата е отворена за вашите предложения какво сте сготвили или сте решили да готвите днес. Ако публикувате снимки, нека те да бъдат ваше собствено дело. И така, днес опитах да направя едно ястие което наскоро предложи Емчи, или Федорка. Венец оригиналната рецепта Реших да не ползвам бутер тесто, а да направя венеца с тесто с мая. Речено сторено. Омесих тестото и оставих да втаса. През това време приготвих плънката - пресни печурки, пилешко филе накълцано, шунка, луканков колбас за аромат се запържват леко и отсраняваме от огъня. След като малко поизстине сместа се добавят кашкавал, сирене, нарязани маслини, кисели краставички, стафиди и сметана. Тестото вече е готово и започваме реденето. Разточваме две тънки кори с форма на квадрат и ги нарязваме на триъгълници: Подреждаме ги върху хартия за печене по следния начин: Отгоре в кръг нареждаме плънката: Завиваме краищата като започваме отвън/навътре. Намазваме така получения венец с разбит белтък и слагаме да се пече в леко загрята фурна. Печем на 200 градуса около 30/35 минути. Ето го готов, това успях да направя: Сега да споделя, че вече се замислих за бутер тестото. Така както приготвих ястието, то наподобява и по вкус, и по аромат пица "Калцоне". Следващия път ще опитам по другия начин. Ако и вие така решите, трябва да знаете, че бутер тестото започва да се работи полу замразено. И бързо трябва да се приключи с реденето. Печенето ще е в добре загрята фурна за по кратко време. Сега очаквам любимите си племеннички да дойдат, за да го разрежем и опитаме. Тогава ще споделя още впечатления и снимки. ****** Харесахме го, вкусно е, момичетата са впечатлени. Ето го и нарязан венеца:
  2. ♥️ а темата за деня е :

  3. ми Наздраве от мен тогаз додох да се чукнем, че след малко сам заспала
  4. Ай ставайте бре, нема с кой чиляк ено кайве да испие преди ралтата дубрутру
  5. и ас , да ви е сладко мисла от другиа понделник да е
  6. ма мола ти са уе, кфа лелка, 1кви пет леуа е ли некои ми рече - лелче - мрътъф е , на часа
  7. Тържествено обещавам ! неска и аз същото ис мислех, ма що па да не рипнем ф дупката ас сам готова да са фърла
  8. мхм ма отпуската /първата/ свърши и от утре съм на ралта
  9. Целуняци товаришчи БЧМ Наздраве и от мен
  10. Ооооо супер !!! ако не е толко студено по пистите най-вероятно щях и аз да съм там сега :)))
  11. Бива... не мога се оплача :))) при теб
  12. обичам със сиренце и печена филийка, и теП обичам Обичаш ли?
  13. Ами тя е твърде заета, а аз за сега безсрочно свободна, та реших да ви представя любимата си приятелка в друга светлина. Защото тя пише прекрасно; истински истории, приказки за малки вещици, стихове, научни трудове и много други неща. Реших тук, а не в еротичния раздел, защото това са си напълно завършени литературни творби, макар тя след малко когато види темата да поиска да ме удуши, мисля, че тук им е мястото. И така, за мен е удоволствие да ви представя: Sue - El. Казват, че хората приличат на домашните си любимци и обратното. Като се замисля колко зверчета са минали през дома ми, вероятно в резултат съм станала екзотичен мутант. Най-много приличам на котето си. Спя на калбо, завита до носа в одеало, мъркам и ходя на пръсти, но най-вече обичам топлото. Винаги съм обичала да се навъртам около печката или радиатора. Като нямахме парно, се качвах на акумулиращата печка с учебниците и там си приготвях домашните. Сега не мога да се възтабиря върху радиаторите на парното, но трябва със смущение да ти призная, че първата забележка в ученическия ми живот беше в първи клас и гласеше „Катери се върху парното.” Сега като благовъзпитана жена само си избирам местенце по-близо до камината. В открития огън има нещо първично, което привлича. Не е само топлината, която лъха от него. Мириса на борина или бреза... Пращенето на искрите във въздуха... Играта на огнените езици в мрака... Мога дълги минути да гледам оранжево-кървавите тонове, докато се превръщат в мастилена прах, с широко отворени очи без да мигам. Хипнотизирам се. Харесва ми да протягам ръка и да гледам как светлината облизва пръстите ми, чертаейки собствен театър на сенките. Обичам да чувствам как топлината ме обгръща бавно. Като неуверен любовник, който се страхува, че всеки момент ще се отдръпна, ужасена от скритата сила в стихията му. Прегърни ме! И от тебе мога да избягам, ако ме уплашиш с желанието си, но искам да усетя жарта ти. Теб... Прегърни ме и разходи пламъчетата на пръстите си върху мен. Нарисувай сенки върху свитите ми колена. Прекърши със стон талията ми. Погълни в пурпур гърдите ми. Жигосай с език шията ми. Татуирай страстта си върху мен. Отпечатай всяка премълчана дума върху настръхналата ми кожа, за да не я забравя никога. За да я чета всеки ден по себе си. Превърни ме в дишаща песен-поема. В проза. В роман, ако щеш. Превърни ме в онова произведение, което сам още не смееш да напишеш. Превърни ме в на-писано слово, защото него огън не го гори, но от него огън изгаря. Превърни ме в пепел, от която възродена да литна... Всъщност, защо просто не дойдеш тук до мен пред камината и не ме почешиш зад ушето? ********************************************************************************************* Sue Публикувано на: Feb 16 2008, 11:23 AM Е те тая хотелска стая на нищо не излезе, но е винаги така, когато човек използва думите за дъвка... Всички хотелски стаи си приличат. Тази днес е същата като онази в бед-ен-брекфъса в Италия, като мансардата в Созопол и приземната до басейна в Орландо, Флорида. Няма значение колко звездички са и лепнали. Стаята като всички други мирише на лимонов препарат за измиване, застоял цигарен въздух, дори и да не е пушено вътре, и прах. Без да бях влязла вътре, можех да ти кажа, че ще има едно голямо огледало, недостатъчно лампи за осветление, твърдо легло и самотен телевизор в ъгъла над бара. В банята вероятно щяха да са подредени няколко избелени твърди хавлии, сапун с неустановено качество и мирис на „зеленка” и шампоан, от който косата сутрин застава в невъзможна композиция. Опитвам се да се сетя поне една хотелска стая, в която съм била и която да се е отличавала от другите. Сещам се за една в Брюш. Тя имаше всичко по-горе казано, но беше обзаведена в колониален стил, което и придаваше някакъв самотен уют. И както в дузини други хотелски стаи и в тази тук няма да мога да заспя до късно след полунощ. Ще прехвърлям програми по телевизора, в надеждата да намеря нещо, което може да ме приспи, дори ако това е много лошо направен порнографски филм. Сега е рано. Нощта едва е спуснала мастиленото си було над града. До полунощ остават няколко часа. След път и дълъг ден, в една обикновена хотелска стая единственото оригинално нещо, което можеш да направиш е да си вземеш душ. В краен случай вана, ако смееш да се довериш на съвестта на камериерката. Намирам бързо местния музикален канал. За миг спирам поглед върху силиконовите гърди на две танцьорки в ар-ен-би клип. Дори и аз се впечатлявам от такива гледки. Захвърлям мърлявите дрехи и безуспешно се моткам да си намеря джапанките. Защо винаги си забравям джапанките? Останала боса, се сещам как сега ще ме критикуваш, че отново съм забравила да пусна завесите. Кой ще гледа гола жена как обикаля хотелска стая в търсене на джапанки? Вече ми става хладно и се отказвам да търся каквото и да било. На път за горещия душ не пропускам да се завъртя пред голямото огледало. В хотелските стаи никога няма достатъчно светлина, но винаги огледалата показват всички дефекти. Мразя тези огледала. Хиляди пъти предпочитам да се завъртя пред мътното око на нощния прозорец, пред това да се виждам в облещената лупа на огледалото. Дъждът на душа успокоява недоволството ми. Оставям го да ме гали по-дълго отколкото е необходимо. В главата ми се блъскат хиляди разговори и неосъществени възможности. Подреждам бъдещето по-скоро по навик, отколкото по необходимост. И утре и днес нямат никакво значение за момента. Сега искам само да ме прегърнат и залюлеят. Да целунат шията ми за лека нощ. Да галят косите ми като мислят, че съм заспала... Такива, дребни неща. Прегръща ме хавлията, целува ме пастата за зъби, а косите ми капят небрежно върху раменете ми. Продължавам да съм сама във все същата чужда хотелска стая. „Очи без лице” ме проследяват, докато изваждам нощницата си на големи червени рози и я обличам върху полу-сухото си тяло. Материята се залепва върху кожата ми. Каня музиката на танц. Или тя мене. Флиртувам със столовете. С бюрото и леглото. Дори с бледата светлина на лампиона. Флиртувам с всяка мебел и най-вече с мисълта, че ти ме гледаш. Искам да ме гледаш, докато танцувам – полу-мокра, полу-усмихната, полу-гола и съвсем боса. Погледът ти ще ме погали. После ще протегнеш ръце към мен и ще се завиеш с тялото ми... Тогава дори тишината на стаята ще я направи различна.
  14. Честит рожден ден, на нашата елегантна новинарка - Мойра! Бъди здрава, щастлива и нека усмивката не излиза никога от очите ти !
  15. Στην υγειά μας για το Σάββατο και η Αγάπη! <3

    p.s. новата Мис ужасТно ми заприлича на Мелина, каквото и да си говорим

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.