Премини към съдържанието

hrodopski

Потребител
  • Публикации

    431
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

467 Супер репутация

Всичко за hrodopski

  • Титла
    kaldata приятел
  • Рожден ден 20.07.1957

Информация

  • Пол
    Мъж
  • Град
    plovdiv
  • Интереси
    Самотен кат гларус високо в небето<br />аз търся напразно спасителен бряг.<br />Под мене капризни талази в морето<br />препускат се диво в шеметен бяг.
  1. От: Из морни ширини пенливи

    Източник: Из морни ширини пенливи
  2. Из морни ширини пенливи Премрежен взор очите впили в сапфирено лъчист простор. Де морски ширини пенливи надигат се със вълни безброй. Вълна подир вълната бяга, надига мощ и се поспре, от своя гребен отмаляла стремглаво спусне се – премре. Напразно търсила е пристан – приют за вечни времена, дето в прегръдки упоена душа би чезнела в нега`. И разразила страшна злоба вълната към брега лети. От утрото до късна доба скалата каменна руши. Спокоен срещне я разгърден брегът самотен и скалист и нежно с ласки, и прегръдки притисне стана й пенлив... И тя отпусне се, притихне във каменните му гърди. И прималяла се усмихне, че най – подир приют откри... 12.05.2014 год. гр. Куклен. Автор: Христо Оджаков (HrodopskI)
  3. Златно българско момичеПосвещавам на нашите олимпийски момичета състезавайки за слава на родината.Младо българско девойче,патриот да си е демоде.Знай, родината, момиче,там е де се чувстваш най – добре.Никак не е днес престижноподаник да си на таз` страна,да живееш е обидновъв прокълната на век` земя.Де мошеникът – бандитамародерства, лъже и крадеи интригите заплитакакто ги умее най – добре.Де за трийсет сребърникамайка, татко, братя и сестраби затрил ги в миг мръсникащом изгода има от това.Мислиш – че са господатапридобили благините с труд –пълнели са си гърлатажадно със народна пот и кръв!Те народа ни ругаят:бил е скапан, недодялан – прост.Срещу правдата роптаят –борят се за власт, пари и пост.Твойта вяра,чест, достойнствоне ще купят те с парии за собствено охолствоне продаваш род, родина ти!Не за снобска спортна славати се бориш да си на върха,а за нашата прослава –да пребъде нашата страна!Златно българско момиче,знай, на твойто място всеки другпредпочел ги би паритепред свещен завет – синовен дълг.Не и ти, девойко мила –гордостта на цял един народ.Ти не би се унижиласал` на думи да си патриот!22.ХІІ. 2013 год. гр.Куклен
  4. С очите на любовта Сладка приказка вълшебна, господа,е любовта, тя е тръпката душевна и е зов на пролетта. В тихи нощи сребролуни тя ухае на жасмин, на зорници ранобудни ален лъч е от рубин... Може всичко да се случи и зловещата съдба да отнеме и пречупи твърде рано младостта. И в жабок да те превърне, да не срещнеш любовта, и от теб да се отвърне прежди време радостта. И взаимност да не срещне нивга твоята душа. Любовта ти да посрещне с присмех скъпата жена. Не плачи и не унивай, не прекланяй ти глава и бори се, и не спирай ти да вярваш в любовта... Моля,нека ви разкажа само приказка една. Обещавам аз,че няма, няма да ви отегча Героите пак ще са двама, но случаят ще бъде по, по - друг, ще има пак човешка драма, пак тема ще е любовта и тук. Тя нямаше черти изящни- лицето беше й пъпчиво, но в погледа лъчи искрящи превръщаха го в красиво. Той бе левент,красив и строен, но пък очи в игра нелепо, във миг нещастен и съдбовен, си беше наранил жестоко. Постъпи в болница тогава и там сестрата милосърдна, тъй както много често става се случи нежна и добродушна. Тя грижеше се всеотдайно , грижовна като майка беше във дни и нощи постоянно надвесена над него бдеше. Но женското сърце сиротно усети скоро,че се влюбва дълбоко,искрено - охотно с любов гореща що погубва. Обикна я и той горещо и мислеше си все за нея. В мечти унесено и често представяше си я кат` фея... А как изпитваше боязън тя от мига кога прогледне, когато грубо със сарказъм ще я отблъсне и отбегне. И виждаше се тя горката обидена и унизена, проклинаше навек съдбата нещастна,скръбна и сломена. Денят очакван дълго- дойде, свалиха белите превръзки. „О ,боже,светлина сияйна !... Аз виждам,господи,отново!... Къде е моята любима, защо не виждам да е тук сред вас? Где е девойката красива, че ангелския й не чувам глас"? А тя се бе усамотила и сълзи ронеше горчиви. Заведоха я те насила след много опити учтиви. Очакваше с дух плах – объркан присъда тежка до вратата . Дълбоко трогнат-очарован посрещна с радост той жената. И нежно- влюбено сърцето душата виждаше красива изписана върху лицето на скъпата жена любима... Любовта е погледа жадуван на любимата жена, тя е порива греховен на човешката душа. Тя е пристана далечен- светлосинкава мечта, спомен нежен и сърдечен, спомен скъп от младостта..
  5. Всичко на света е преходно – нетрайно, ражда се, умира всяка жива твар, нищо не е вечно, нито пък безкрайно, има ли начало и ма си и край. Всяко нещо е на времето подвластно: има своя звезден,лъчезарен миг. Отброява неподкупно – безпристрастно времето живота кратък – много лик. Розата цъфти, ухае – прецъфтява, вехне и умира всеки нежен цвят. Всяка свежа младост съхне – погрознява и до време младост е на този свят. Сякаш аз съм за свойта старост забравил. Искам да е млада моята душа. Нищо, че отдавна младост съм зарязал и погреб*л безвъзвратно на света. Туй че другарувам с болести – неволи и подпухнал и посърнал е ликът не повяхва в мен желания и воли, нито пък затрива се в тъга духът. И кога` животът сетен щрих постави като точка на един завършек горд, ще поискам да го срещна аз едва ли не със гордо вдигнато чело на лорд. Че напразно на земята не живял съм, че и аз обичах нежно и живях. И макар да е било бездарно вяло с нежна обич за родината ни пях. Знам след мен живота пак ще продължава тъй прекрасен, лъчезарен и красив. Не един поет ще има да възпява дивните ни райски красоти щастлив. Младост неусетно отшумя – премина и на прага ми почука старостта. Вече ред ми е и аз да си замина не до вкусил на живота сладостта. Нека!... Щом светът ще бъде по – приветлив и освободен от злоба и лъжи, щом ще е по – справедлив, добър, човечен, ще е царство на достойнство, чест – мечти... О, нека... нека и дано да е така! 18.11.2013
  6. Спомен за Мария

    В памет на момичето, загинало през лятото на 1988 година при инцидент с делтапланер. Ти беше осемнадесетгодишна девойка с руси свилени коси, бе в китна пролет цъфналата вишна и свежестта на росните треви. Ний бяхме влюбени в теб, Мария, от всички, може би, най–много аз. Защо ли трябваше от теб да крия, Мария, моята любов тогаз. За полети в безкрайните простори копнееше все твоята душа, във сините лазурни небосводи желайше волно да се рее тя. Във клуба те приехме най-радушно и пръв учител, мила, бях ти аз. Момиче бе ти умно и послушно и стана в полет по-добра от нас. Високо носеше се в синевата все делтапланерът ти лекокрил - кат птица над баири и полята и плавно, и свободно се е вил. И помня онзи черен понеделник, кога се с трясък в урвите разби, все онзи твой фатален понеделник, що пламъкът във тебе угаси... Но ето, в състояние на полет душата ти остала и до днес и всяка ранна, пъстроцветна пролет със птиците прелиташ ти при нас... Ти беше осемнадесетгодишна – момичето със дългите коси, което в прелест девствена и чиста сияйше ярко в пурпурни лъчи...
  7. Продавайте, о неразбрани, свещена българска земя! Безумци, днеска вас едва ли ще може някой да ви спре! Раздавайте вий на концесии: земя, богатства и води. Със нов хомот и със депресии ще срещне ни Шанген – уви! Ще ни потупат благосклонно от Европейския съюз, че сме продали доброволно предателски страната си. Той, чужденецът нека властва кат` пълноправен господар над нашата страна прекрасна – над всеки кът, над всяка твар. Прощавайте, борци народни, че заплатили сте с кръвта във битки славни и вековни свещена българска земя! Че не опазихме завета ний чист на нашите деди, и че родината ни клета угасва в бедност, глад – беди. О, нека поколенията да ви прокълнат, господа, че въжделения народни потъпкали сте с крака! Продавайте, о неразумни свещена българска земя в изгоди нечии, чуждоземни. Едва ли мога да ви спря! 26,10,2013 г
  8. Приказка

    ПРИКАЗКА Петнадесет бяхме годишни все още невръстни и малки деца. Цъфтяха под белите вишни мечтите сияйни във наште сърца. Тя беше девойче красиво със сини и бистри-невинни очи, през свити ресници игриво изпращаше огнено жарки лъчи. Косите от свила сияйна се диплеха волни в неспирни вълни. Пленителна свежест омайна преливаше в чистите детски души. Заклехме се вечно да пазим прекрасната, светла и свята любов. Кристален и чист да опазим навеки в душите сърдечния зов. Студените вихри съдбовни обаче прекършиха нежния цвят и вейките крехки любовни осъдени бяха без време да мрат. Съдбата коварна жестока раздяла поиска за наште души и бездна зловеща дълбока отвори в сърцата.... и ни раздели. Години, години минаха, отдавна косите ни сняг посребри и спомени скъпи изтляха. О, тях ги забравата вечна стопи! И ето аз срещнах жената, жената на моите детски мечти, но вече бе тя непозната, далечна,студена и чужда дори. Угаснал бе погледа ясен на сините нявга невинни очи, без помен далечен прекрасен от дългите, руси и къдри коси... Тя вече не беше русалка, русалката малка от детските дни.... А бяхме петнайсет годишни все още с невинни и чисти души. Цъфтяха кат белите вишни красивите наши младежки мечти... 21.05.2009 г. гр. Куклен
  9. Даная

    В подземия мрачни на призрачна кула, там дето громяла скалистия бряг в бурните нощи стихията луда, зазидана `била девойка една, принцеса Даная – невинна душа. Злодеят зазидал прекрасната дева бил царят на Аргост, баща й любим. Оракулът – жрица Пития – от Делфи предсказал ужасна и позорна съдба – смъртта на баща й – от нейния син. Усърдно зазиждали всички отвори, от малко прозорче до сетна врата и всяка пролука до светли простори – пробуждащи радост, надежди - мечта, да тънат и гаснат във вечна тъма. Въздишки и стонове тъжни неясно звучали в безлунната,призрачна нощ и после в мъглите студени безгласно шептели и глъхнели тихо в немощ`. Заглъхвала кулата мрачна от бронз. Но процеп единствен забравен останал, от дето проникна окото на Зевс. И с поглед снагата красива погалил той със похотлива несдържана страст и казал омаян от форми и чар: „Девойко, на мене се пада по право аз първи да вкуся от сладкия плод. Момиче, разбираш ти моето право да властвам над всичко,но своя живот за тебе да жертвам аз днес съм готов. Защо ми е мене живот безконечен щом вечно ще страдам без твойта любов! Защо ми са сини, бездънни простори, небето, земята и звезден покров щом глуха оставаш за моята любов! Не трябват ми мене несметни богатства: лъчисти сапфири, златист тюркоаз, брилянти безценни и воля да властвам над всички и всичко щом нямам те аз, щом като нещастен ще бъда тогаз! Кълна се в твоята хубост неземна, във кръшния, гъвкав и прелестен стан, в земята, небето и дъгата вълшебна ще сбъдна навеки най – светлия блян, ще стенеш в наслада от ласкава длан! Вълшебно ще галя със нежност снагата и щедро със златния пролетен дъжд ще милвам косите, очите – бедрата и с любов ще заченем нашият син, синът ни обичан, велик и любим. Кълна се в Олимп до престола безсмъртна от дясно на мене навек` ще стоиш безкрайно прекрасна, красива, неземна – създание нежно ще ярко пламтиш, рубинена младост във теб ще трепти... Кълна се, от морските цветни градини, любима, единствено само за теб, от тихи лагуни сребристи – красиви, събрал бих ти чуден, прекрасен букет, букет от корали и бисер безчет”... Така Гръмовержецът шепнел е мило и ръсел Даная със златният дъжд. И всичко предсказано сбъднато било, родила Даная най – храбрия мъж, прославен с геройства на шир и на длъж... Неволно на дядо си станал убиец Персей и на злото навред по света. Горгона Медуза – жесток кръвопиец, чудовище страшно със змийки коса посякъл с без милост и твърда ръка.... 12.10.2013 г.
  10. От: Даная

    Източник: Даная
  11. Честит празник, скъпи приятели, желая ви творческа младост и остро, огнено перо. Гордея се с вас и същевременно благородно ви завиждам за таланта и майсторството, за уменията ви да изразявате красиво идеите си, да показвате красотата и хармонията на заобикалящия ни свят. КЪМ ВСИЧКИ СТИХОТВОРЦИ Бъдете, скъпи ми приятели, посланици на светлината, на нежни стихове ваятели станете с красотата на словата.
  12. До Башар Асад

    Съвсем не обожествявам Башар Асад. Той е легитимно избран от народа си президент, на една суверенна светска държава, май единствената в арабския свят. Отъждествяването му с Хитлер е абсурдно. Неудобен е на някои среди на запад, поради независимата си политика. В Сирия се преплитат множество интереси ( тя е трън в очите), на Катар, Саудитска Арабия, Турция, Израел, САЩ. Причина е открития петрол в Средиземно море, около бреговете на няколко държави : Сирия, Кипър, Израел и др. Нашите медии не казват нищо за издевателствата на тъй наречените бунтовници, "Освободителни сили" и за използването от тях на отровни газове с провокативна цел. Aмериканският президент Бил Клинтън в своето нецензурирано обръщение към косовските албанци през 1999 г. казва: "През 1998 г. използвахме всички средства за разрешаване на кризата в Косово - планове за физическо ликвидиране на Милошевич, тайно въоръжаване на Армията за освобождение на Косово, прехвърляне през границата на терористи за саботажни действия, убийства на цивилни и полицаи и предизвикване на масово изселване на албанското население. Нашата въздушна кампания е разрушила или повредила една трета от сръбските бронетранспортьори и артилерията в Косово, по-голямата част от капацитета на сърбите за производство на оръжие и гориво, нанесла е огромни щети и на други сектори на сръбската икономика. Както в Северна Корея, Виетнам и Ирак ние ще осъществим докрай политиката си на изпепелената земя, докато не остане нито един жив сръбски войник, докато не заставим и последния сърбин да приеме нашия цивилизационен избор. Нашата военна кампания ще продължи, защото се ръководим от стратегията за окончателно и безвъзвратно премахване на православно-славянската хегемония на Балканите и в Централна Европа. Деструкцията на Сърбия и трайното присъединяване на Албания, Македония и България към мюсюлманските ценности ще създадат нова обстановка на Балканите и в Европа. ЕС и САЩ трябва да унищожат докрай т. нар. национални икономики на държавите от региона, за да станат те неделима част от новия световен ред. Стимулирането на националното развитие, на националната самобитност трябва да отстъпят място на атлантическите критерии и ограничаване на националния суверенитет в бившите социалистически страни. Балканите трябва да станат център на атлантическия ден, на взривени болници, детски домове, църкви и манастири, радиотелевизии, на срутени за десетилетия мостове, на опожарени рафинерии и химически заводи, които да превърнат в екологическа пустиня всяка страна, отказала да приеме нашия нов цивилизационен избор. Ние и нашите съюзници трябва да следваме стратегията, която да гарантира превеса на силите, обединяващи Югоизточна Европа, за да влезе тя в новия световен ред, в който няма и не ще има място за православно високомерие и славянско упорство и превъзходство"... Сега правят същото в Сирия и прехвърлят в България терористи от там, след сато унищожиха армията и военното ни производство и ни вкараха американска окупация. Боже, пази България!
  13. Приятелю... Башар, виновен си, затуй, че мътиш им водата! А и по – черен и от дявол си, макар невинен на земята. Че чичо Сам световният жандарм, радетелят на свободата, безспорно миротворец е голям и подпалвач е на войната. Глобалните му интереси там наричат се петрол – богатства. Не ще се посвени дори напалм в защитата им да използва. За истината свята забрави, че прав си – никой не те пита! Не помниш ли Садам и Кадафи как нагло с подлост ги изрита. И прав да си, приятелю, грешиш, ти носиш на греха печата, че непокорност чичо не търпи, троши я с чука по главата. Лош пример си за другите страни. Не може дявол да го вземе да си редиш сам своите съдбини в обърканото днешно време. Не бой се ще те подреди и майка да не те познае. Радетел на човешки правдини е чичо Сам със нож в ръката. Употребил си бил зарин, иприт като злодей срещу народа и за да е позора ти изтрит ще трябва да платиш с живота. Да вземе чичо нечия страна, в конфликта ви – да се намеси нуждае се от повод и вина – от газови отровни смеси. В помощ идва всякаква лъжа изфабрикувана от него. Ще спретне после хубава война – хуманна, с бомби и ракети. Виновен си, приятелю Асад, че бъркаш нечии интереси. Не помниш ли съсипаха Багдат и Триполи тез` интереси. 23,09,2013 г.
  14. Моята учителка От портретчето ме гледа все така усмихната, добра – не повяхнала и свежа, тъй чаровна,прелестна жена. Тя за нас кат` слънце грейше с много обич,нежност – топлина. Като майка родна беше – всеотдайна, нежна и добра. Ти, учителко, в сърца ни чест, достойнство, гордост – свобода с бурни пламъци разпали – пътеводна да са светлина. Днес стихът ми недодялан нека бъде ти от мен букет – тромав, груб е – не огладен, но е искрен от сърце привет. Всичките цветя и рози бих поднесъл ти ги във букет от мен със поклон и почет в този септемврийски, слънчев – топъл ден... Поздравявам с това стихотворение всички учители и им пожелавам спорна и успешна учебна година!
  15. От: Весталка

    Източник: Весталка
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.