Премини към съдържанието

Regina Mortua

Потребител
  • Публикации

    128
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

181 Отлична репутация

3 Последователи

Всичко за Regina Mortua

  • Титла
    Редовен потребител
  • Рожден ден 22.04.1991

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Благоевград
  • Интереси
    Литература,
    философия,
    митология

Контакти

  • Skype
    tsveti4ka
  • Twitter
    tsveti4ka

Последни посетители

5262 прегледа на профила
  1. (Еже-)дневна равносметка. Е. : ) Нещо като. Неразумните действия ме бяха покрили. Сега им отскубвам дебелите корени. Развълнувана бъркам в торбата със сили. И после я пълня догоре с възможности... В мен красиво и светло е, по-към щастливо. Не, не е защото животът мой розов е - просто виждам затишие, движа кормило. Което от Господ отново е стоплено. И въздишам обсебена - земята опипвам. Хей, вижте ме: С мисли как роня оковите; С причудливи конвулсии, небето как стигам... Как блъскам с обувки към пода неволите; В безопасност и... Можеща-през-всичко-да-мина; Как бързо заснемам във мен епизоди днес. Моят поглед е вечен трансформатор на сила, ... а цялата болка е срязана с ножица!
  2. да, Нел! терапия е... и аз вярвам в това! основна причина да пиша изобщо е. много хубави думи... : ) и прегръдка..
  3. И нашият Карети(чо)к (скок-подскок и скок-подскок) към нея див се втурна. Но така се претъркулна... "Това ще му е за урок." - рече тихо тя. С добро. "То бива... бива... от любов. Ала това си е чист лов!" Катеричокът й отвърна, цял разрошен и прегънат:
  4. Това е много лично. Но! Аз лежа си във своя кристален ковчег. Само въздухът в него не ми е омразен. Всичко друго сега е по-грешно от мен. А дните ми пърхат с крила като гарвани. Пируети опасни не правя дори. И стоя като цветето там - на Луната. И се смея. Че всъщност не съм Малък Принц. А пред мене стои като шапка боата. И над мен се развяват далечни мечти. Все кръжа и, под тях, все по-мъничка ставам. Наранена съм. Страх ме е... Кухо боли. И съм грозна и няма сред свраки и врани. А онези отгоре... ни пазят, нали...? И кошмарът е най-верен техен приятел. И прибират на едро раздрани души. А след ден, пак ще ни ги раздават. На частно.
  5. Според мен е (такъв) за какъвто го мислим. Аз съм малко драматична натура и като такава - естествено - го изкарвам едва ли не дебнещо чудовище. Но той може да бъде и... като онова - излизащото от една особена,приказна, старинна лампа, когато я потъркаш три пъти... Въпрос на светоусещане, настройка и... еех... опит. Лека вечер на всички от мен. : )
  6. Има дни, когато всичко, ама наиситна всичко, тежи и пречи. И тогава ти се напуска. Всичко и всички: Има нещо зловещо във тоя живот. Но не зная дали ще отгатна какво е. Аз отказвам да видя, поела съм - толкова, а обратният път е едничък за Господ. Нещо бавно души ме с готовност за бой. Но не зная дали имам сили да охна. Има нещо зловещо във тоя живот. А обратният път е порочно отворен.
  7. Две от любимите ми на Шагал: WomanMan Birthday благодаря за подсещането за Рьорих: Krishna: spring in Kula, 1929.
  8. Regina Mortua

    Искам....

    да ми е весело и ведро.
  9. извинявам се за негативизма предварително, i can't help it Своят свян под ресниците скривам. Твърде късият поглед е ням. Любовта е себична магия. И от нея не ставаш по-благ. Тя е дива и щръкнала, синя. Като морската бурна вода. И е смислово неизразима, и така връхлетява с замах... Аз я чакам, но тя ме отмина. Вече сякаш за нея съм сняг. При студеното - никой не идва, че студеното идва със мрак. Свойте стон и въздишки прикривам. Твърде нежният вопъл е ням. А е празно отвътре. Наивно аз чакам. Последният мрак.
  10. невероятната Павлина Йосева: Ти си моят Амон, аз бях твоя Карнак... Горда сянка по стълбите слиза. Нил е само река, дето тръгва нанякъде, без да търси морета за вливане. Сред пустинята - дом. В слепотата - мираж. Премълчаната честност е пагубна. Бедуинското село се срива под вятъра. Ореол от слънца пали залеза. Припознах Синухе като древен копнеж. На любов ме научи омразата. Имам още Египет. По-мъртъв от теб. А когато го губя съм вярваща.
  11. „Ние сме по-шантави /от отлетели птици, /щом есенното гиздаво умиране /нахлува във красивото ни...” - Петър Делчев, „Предесенно”
  12. Докато се рових в старите семейни книжки, открих една, която съм пропуснала и в момента щастливо си я чета... "Малки разкази за велики художници" на Драган Тенев. Представлява всъщност компилация на малки разкази за някои художници от Джото до Пикасо, стилът е добър, атмосферата лъха на безсмъртен човешки дух. Препоръчвам!
  13. Гуш.! Усмихна ме мнооого широко )))))))) Да, аз все се връщам и изчезвам... такава съм една, непостоянна... :// Но сега съм тук и мисля да поостана... топло е,с постове като твоя...
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...