Премини към съдържанието

harmoniksound

Потребител
  • Публикации

    8
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

1 Последовател

Всичко за harmoniksound

  • Титла
    Новобранец
  1. Не им обръщай внимание-аз свикнах вече:)

    Който иска да ни вярва

  2. harmoniksound

    Пътуване в отвъдното по време на операция

    Добър вечер, Мисля, че темата, както и описаното в нея, се отнася за операция, а не за треви и наркотици. Не съм го искала да ми се случва. За мен това беше голям шок, който не ми даваше мира дълго време. Единственото хубаво нещо е, че започнах да гледам на смъртта по друг начин. А що се отнася до правописа смятам, че всеки, който се е занимавал с чатове не му прави впечатление. Но ако те дразни ще го редактирам заради теб. Успех и на теб
  3. harmoniksound

    Пътуване в отвъдното по време на операция

    Аз също по време на пътуването си(не знам точно кога в кой момент от всичките)се сещнах с тях, но облечени в костюми и ми говореха на английски. Нищо не разбирах от думите им, но знаех за какво ми говорят(много странно). Интересното е че всеки вижда едно и също нещо,но по различно. Мислех си, че това е знак, че трябва да науча английски. Когато бях малка и на мен ми се случваха много странни неща. Едно от тях е че почти всяка вечер когато си лягах да спа от стената излизаше едно прозрачно търклящо се кълбо с шипове и ме "смазваше". Някой път беше малко друг път огромно, но усещането беше еднакво независимо от размерът му.
  4. harmoniksound

    Любовни терзания и проблеми

    Определено този човек няма вяра не само на теб, но и на приятелите си. Това че си е въобразил нещо подобно говори много зле за него. В крайна сметка неговите приятели са и твои приятели и имаш правото да се държиш освободено с тях, защото им имаш вяра. Така както всеки има вяра в приятелите си и може да разчита на тях във всеки един момент. Щом е стигнал до нивото да те ревнува от собствените си приятели, ще дойде момент в който ще те ревнува и от въздуха, който дишаш. Ако все пак държиш много на него спри да се срещаш с приятелите му с него или без него. Но ако и след това продължи да те ревнува си прави изводите.
  5. harmoniksound

    Любовни терзания и проблеми

    Вие двамата доста дълго време сте флиртували. Момчето определено те харесва, но явно е от стеснителните. Ако наистина и ти го харесваш и не искаш да го отблъснеш спри да излизаш с момчета там където е вероятно да го срещнеш. Ходи там по-често с приятелки. Явно много е хлътнало и го е страх да не го отблъснеш или да му се присмееш. Започни да флиртуваш по-открито с него и му покажи, че и ти го харесваш. Ако е усетил симпатиите ти ще събере кураж и ще те заговори.
  6. harmoniksound

    Пътуване в отвъдното по време на операция

    Възможно е и различните хора да преживяват различни неща в зависимост от вярванията и знанията си. Поради тази причина не е добра идея човек да се привързва към конкретните неща. Всяко преживяване е преходно. Появява се в резултат от причини, променя се през цялото време и изчезва. Като сън. Това, което преживява нещата, това което е между мислите ни, това което гледа през очите ни - винаги е. Според мен това е важно в твоето преживяване. Здравей, Благодаря за информацията. Ще потърся книжката да я прочета. Определено нямам познания за Вселената и галактиките, че в конкретен момент да се озова точно там. Да се движа хаотично м/у планети и отдалечени галактикии да осъзнавам, че тялото ни пречи да отидем там където си искаме. Че то е прекалено тромаво и тежка и да имам усещането, че не съм вече в човешко тяло,а в развиваща се планета, и което праволинейно движение като енергия затворена в тази планета (развитие(животи) да описва конус. Да успея да изляза от тази планета и да я погледна какво представлява. Да видя, че тя подобно на Земята също има живот и да знам, че там ме чака някой, за който незнайно от къде ми става мъчно, че съм го изоставила, за да се върна на Земята. Не мога да ги опиша нещата със Земните познания, а мога само да ви объркам. Ако се опитам да ги обясня, мога да напиша кника за фантастика, защото и аз като се помъча да си ги сравня с познатите ни база земни данни си е чиста фантастика. Мисля, че познанията ни за космоса са много малки, за да знаем какво всъщност се случва с нас.
  7. harmoniksound

    Пътуване в отвъдното по време на операция

    Здравей, По време на завръщането си и аз изживях същото усещане. В продължение на месеци започнах да се чувствам повече там отколкото на Земята. Давах отговори на въпроси, които до тогава не съм чувала за тях. На 2 пъти напусках тялото си, но когато ме хващаше страх, че няма да мога да се върна се мъчех да се върна в него. Връщането ми в тялото беше много странно, то цялото започваше да се тресе, устата и дясната ми буза все едно вълни се надигаха от тях. Чувството когато си извън тялото е наистина невероятно, не си обременен от нищо в някакво опияняващо спокойствие си. Започнах да си мисля, че ако продължавам така ще изпусна "нормалния" си живот и подтисках мислите си, но започнах много да сънувам. Един от сънищата ми беше как виждам баба ми като дете да стои пред огромни каменни стълби и не знае какво да прави, а милата беше на болнично легло. Хванах я за ръката и и казах "сега ще те заведа на точното място където трябва да си". Започнах да я изкачвам по стълбите. Мъглата която беше около стълбите в началото им беше синкаво-бяла, а нагоре преливаше до оранжево-червено. Най-горе застанохме пред една порта(но само порта без сграда). Портата се отвори и един висок благ мъж ни посрещна, не го познавах, но му казох "Исусе водя ти една душа да я научиш". Влязохме в огромна сграда(нещо като католическите църкви), на която не и се виждаше края. Там имаше само чинове и деца. Настаних баба си на едно свободно място на 3-тия ред. Не исках да я оставям сама, но знаех, че мястото не ми е там. Същия ден майка ми се обади и ми каза че баба спи вече 2-ри ден. Аз знаех че баба ми си е отишла и няма да се върне, след 3 дена баба ми се спомина. Беше ми мъчно, но знаех че е на едно по-добро място. Всичко това ме кара да си мисля и вярвам, че има живот и след смъртта.
  8. Дълго време се чудех дали да публикувам, моите преживявания в един друг свят, но ето, че след година се усмелих, защото вярвам, че ще се хамерят хора, които да ми споделят и обяснят това което ми се е случило.Сигурно много от вас са чували за разкази на хора които по време на операция виждат някакъв тунел. Е при мен не беше само тунел. Реших да се подложа на операция, която преди време се е извършвала с местна упойка, но сега не можело. Когато ми казаха, че ще е с пълна упойка малко се притесних. Имах вътрешното усешане, че нещо ще се случи, което ще преобърне живота ми. Стана така, че от операция която продължавала макс. 20 мин. при мен се случи 5 часа. Ще се постарая до колкото мога да бъда последователна. По време на операцията(най-вероятно когато момента е бил критичен) се събудих, но не в тялото си, а някъде горе и гледах като мълчалив наблудател. В стята имаше 7 лекари, които отчаяно се бореха за живота ми. Бяха изклучително притеснени. Аз не знаех какво става в действителност, само чувах мислите на докторите. Бях като зашеметена и не знаех какво става в действителност, само чувах мислите на докторите.зКогато едната лекарка каза "Господи, не може това момиче да си отиде така нелепо" някава сила ме привлече и се озовах в широк и светъл тунел и започнах да се нося по него в някакво опиянение. След това се събудих и излязох от някакъв сандък(все едно съм била положена там и съм спяла). Всичко ми беше сиво, а под мен мъгла. Започнаха да се приближават към мен фигури, но те по никакъв начин не ме обезпокоиха, а ми бяха познати. Чувсвах се страхотно.Беше ми леко и приятно, знаех че тези "хора" ме обичат и ми мислят доброто(даже имах усещането че са мои близки починали, всичко там е усещане). Погледнах назад към сандъка и от там излизаше светлина изключително ярка. Тогава фигурите ми казоха че ме е нямало само секундичка.Чувството е все едно си припаднал, но вместо черно петно си спомняш, че си живял на Земята. Казох си, но как там имаше минути часове и т.н. , а в действителност те е нямало само секунда. До тогава бях изключително спокойна, но се сетих за синът си за никой друг нито за майка нито за баща, съпруг само синът ми. Осъзнах какво е станало и ми стана много мъчно. Голяма болка ме свиваше в "гърдите" така както като изгубиш много близък, болка, която те оставя без сили. Казох им не не мога да остана тук, живота може да е секунда, но аз искам да ги изживея заради това дете. Те ми казоха "Но те (може би са имали в педвит и съпругът ми) ей сега ще дойдат". Знаех, че само да се обърна и те вече ще са до мен, но не можех да приема мисълта че това дете ще израсте без мен. В следващия момент се носих между непознати планети този път сама без тунел, преминавах някави цикли, мислех че съм се изгубила, започнах да се чувствам много странно. Уж се движех, а в последствие установих, че не съм се движела, а всищност съм се движела в самата себе си. Много е странно и аз самата не знам какда ви го обясня. В началото си малка частичка и всичко е изклучително очестено, т.е процесите вътре в теб са много бързи и не можеш да ги проследиш, нещо което се случва на много бързи обороти. Докато протичат тези процеси ти си мислиш че пътуваш. През това време малката частичка расте и става все по голяма и по-голяма всичко започва да се развива по-бавно и по-бавно . Частицата се върти по-бавно и пътя ти става все по-широк> за да си го представите някък съм направила импровизирана картинка (по-долу прикачения файл)Разбрах това което ми се случва и си казох колко елементарно било всичко, но нещо не ми достигна за окончателното заключение, бях толкова близко.А без него не можеш да наредиш пизела. Тогава чух глас който ми каза хайде даваи мини си нивото. Поогледох се и видях че се намирам в някакво конично сияние. Гласът пак ме подкани Хайде давай тъй и тъй си тук мини си нивото. Сега си на 5-то ниво виж тя е на 3то и видях една моя дружка и ми стана много чудно. Погледнох напред и на най-отперд имаше едно момче. Спрях се и си казох че не ми е сега времето, че трябва да се върна при детето. Излязох от конуса и се озовах на някаква метална платформа. започнах да си мисля че съм сгрешила кто съм излязла и ми стана самотно и пусто. И тези чувства, които изпитах всъщност бяха породени от мой преден живот живян във Франция за който не смятам да разказва. После ми се случиха още много неща, но накрая се озовах пред нещо като телепорти и там бяха наредени хора, които също като мен чакаха да се завърнат, но много от тях не осъзнаваха какво им се случва, просто се бяха отдали на "течението". Връщането беше ужасно. Движех се през тъмен тесен тунел с голяма скорост и болката беше ужасна. На няколко пъти се спирах, защото беше непоносимо, но усещах някакви шамари през лицето си(най-вероятно, за да ме свестят са ме удряли през лицето), които ме ускоряваха и когато всичко свърши се почувствах като претисната в нещо и си казох "о!! Не, пак ли съм тука". Още като дойдох на себе си знаех че това не е било никакъв сън. Ако бях чела тези форуми преди случая щях да си кажа че вие не сте добре да вярвате в някави измишльотини. Не съм вярваща нито пък съм си мислила, 4е има живот след смъртта. За мен всичко си е имало обяснение и ако някй дойдеше и ми споделеше тези неща, щях да го "успокоя", 4е са го натъпкали с прекалено много упойващи и е бил яко надрусан. Знам 4е има много хора като мен, които са виждали този тунел и ги моля да си споделят. А някой който има мнение по въпроса нека го изкаже, ще му бъда благодарна. Имам още много за писане, но да не ви отегчавам. http://www.kaldata.com/forums/style_images.../attach_add.png untitled12.bmp
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.