Премини към съдържанието

smirena

Потребител
  • Публикации

    2854
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

213 Супер репутация

Всичко за smirena

  • Титла
    kaldata пристрастен

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    някъде там

Последни посетители

34811 прегледа на профила
  1. smirena

    Юбилейният сън ...

    Всъщност,сте постигнали много милото лице и красивите момчета!
  2. Много ми хареса! Поздрави!
  3. smirena

    Гласът на страха

    Страхът има много лица и гласове.Може да е глас ,който с някоя дума те е накарал да се изгубиш в тишината на нощта или в сенките на дървета огрени от слънцето.Страхът е форма на подчинение от човек или събитие от живота на всеки човек.Ако нещо случило се със някои от нас ни кара да не се радваме на малките, но ценни неща от живота ние губим себе си.Ако причината е глас на човек ,дали той има място в живота ни.Страхът е лош съветник, ако не се освободим от него.Има толкова красота в света около нас ,просто се потапяме в нея и всичко друго изчезва.Любима и нежна музика споделена с добър приятел,ни носи сред грейнали от светлини улици ,сред танцуващи хора сред шума на града ,звуците ни потапят в душевна хармония и прогонват гласът на страха.На фона на музиката заблестяват звезди.Чувстваме се леки ефирни ,но в същото време силни.Защото силата е в нас,в мислите ни,в свободната ни душа,а музиката е наш спътник,който прави живота ни по красив. Където е любовта, там има музика.
  4. Раждането на дете е нещо прекрасно,нежност обич.Явно за теб не е било така,защото си ме изоставила.Винаги съм се опитвала да намеря причина ,нещо с което не си могла да се справиш,но вече си мисля че просто не съм ти била нужна. Осиновиха ме хора,които ми дадоха цялата любов и доброта ,която ме направи отговорен и обичащ човек.Те са тези ,които бдяха над мен и които винаги ще нося в сърцето си.А за теб нямам нищо, с което да те помня само ,че си ме изоставила,не те потърсих,но не мисля че съм сгрешила.В сърцето ми има място за тези хора-родителите ми ,които ще нося завинаги в сърцето си и които много ми липсват,защото и двамата ги загубих.В тези празнични дни ,независимо от извънредното положение нека бъдем повече хора,нека да даряваме любовта си с това ,който има родители и ги обича да ги пази,защото болката за тях се разбира,когато ги изгубим...Бъдете здрави и щастливи!
  5. smirena

    Писмо до хората

    Раждаме се и умираме,времето между раждането и смъртта е нашият живот.Много от нас се справят добре ,откриват тайнството на любовта създават семейства,водят пълноценен живот.Но кой знае защо все на някого нещо недостига,дали иска повече откровенност ,пари пътешествия или просто нещо различно. Но на фона на тези драми и дребни житейски проблеми се появи болест ,която отне много човешки животи.Ние вечно критикуваме някого ,но дали сме прави. Вероятно някои неща могат да се организират по- добре,в посока хората да чувстват сигурност.В подобни моменти всички трябва да бъдем съпричастни ,да ценим своя живот и живота на всички хора познати или не.Да издържим психически на социалната изолация и да се справим с надвисналата опасност . Нека изборът ,който правите да бъде отражение на вашите надежди ,а не на вашите страхове.
  6. smirena

    Коя съм аз?

    Благодаря,нямах идея за това поведение...
  7. smirena

    Коя съм аз?

    Вижте не Ви познавам обидно ми е някой с претенции да се държи като Вас.Желая Ви късмет ,не завиждам на никого !
  8. smirena

    Коя съм аз?

    О престанете ,не ми допада тона Ви,пиша каквото мисля и трия защото блога е мой,ок
  9. smirena

    Коя съм аз?

    Не пиша по поръчка,ясно...
  10. Какъв Ви е проблема,мнението е мое...
  11. smirena

    Коя съм аз?

    Среднощни размисли.Любов загадъчна,обвита в мечти раздирана от съмнения.Един живот ,който лъкатуши между реалност и мечтани моменти.Коя съм аз,една жена вплела в косите си надежди,с искрящи погълнати от мечти очи,с разпилени коси ,носеща своето минало и бъдеще.Търсеща,искаща плам и нежност обгърната от любов и среднощни размисли.Тогава се вгледах в спящото му ,излъчващо спокойствие и сигурност лице.Усетих се защитена и обичана в прегръдките му,а размислите се сляха с мистерията на нощта...
  12. smirena

    Какво е любовта

    Любовта изкарва най - съкровенните ни чувства, мечти и копнежи.Тя е онова нещо, което ни кара да тръпнем в очакване, да срещнем любимия да се слушам в прегръдката му,мястото където се чувстваме защитени и свободни.. Тишината между нас е вълшебен кът, в който говорят очите ни, искрени и омайни.На истинската пюбов фалша е чужд.Усещането за жена е всеки малък жест, поднесен без причина, просто защото ние сме две лица на монетата,две души изпълнени с нежност. Едва ли винаги ще е така, изгарящата страст ще бъде тиха нежност като струни на цигулка носещи спомени, а доверието ще ни бъде опора някога...Но сега започва танца на любовта, на живота... Прегърнати шептим - Бъдете щастливи, обичайте се, ценете това което имате...
  13. smirena

    В края на пътя

    Понякога мислено си представям, края на нещо,на любовта, на живота.Въпросите ми се преплитат като паяжина, която ме обгръща с мистерия.Коя съм аз,какъв е живота ми и какъв би могъл да бъде.Неосъществени мечти, забравени трепети.Дали е краят на една любов или безцелно лутане сред усмивки, безкрайни спорове,горещи целувки, пламенни погледи.Но ако всичко си отиде безвъзвратно, ще помниш ли шепота в нощта,ще копнееш ли за нежност, ще очакваш ли тихите стъпки, приказните нощи, усмивките. Не зная...Но сега съм до теб и всички въпроси са излишни.Усещам дъха ти прегръщам те и притихвам...Навън нощта мистериозно ни обгръща , светлините на града осветяват празните улици, в очакване на пролетта, когато всичко пак ще се повтори,цветя ще пръскат уханието си, а хората влюбени ще се разхождат...
  14. smirena

    Вечер

    Вечер,тихо пристъпвa самотна тъга,бавно притиснати влюбени вървят.Тъмата с нейните полусенки,забързани ,замислени... Помня те, с тихите ни стъпки в тъмната улица,с влетените ни ръце. Всеки от нас се стреми към онази врата ,нашата врата и нашият дом . Там ,където умората изчезва с топлината ,която ни обгръща. Там усмивките ни са истински ,а смехът --заразителен,там изчезва умората,а равнодушието ни е чуждо. В този топъл и светъл дом няма отегчение има споделяне ,има истина и нежност има любов и живот в любовта!
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...