Премини към съдържанието

smirena

Потребител
  • Публикации

    2841
  • Регистрация

Харесвания

201 Супер репутация

Всичко за smirena

  • Титла
    kaldata пристрастен

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    някъде там

Последни посетители

34237 прегледа на профила
  1. smirena

    Какво е любовта

    Любовта изкарва най - съкровенните ни чувства, мечти и копнежи.Тя е онова нещо, което ни кара да тръпнем в очакване, да срещнем любимия да се слушам в прегръдката му,мястото където се чувстваме защитени и свободни.. Тишината между нас е вълшебен кът, в който говорят очите ни, искрени и омайни.На истинската пюбов фалша е чужд.Усещането за жена е всеки малък жест, поднесен без причина, просто защото ние сме две лица на монетата,две души изпълнени с нежност. Едва ли винаги ще е така, изгарящата страст ще бъде тиха нежност като струни на цигулка носещи спомени, а доверието ще ни бъде опора някога...Но сега започва танца на любовта, на живота... Прегърнати шептим - Бъдете щастливи, обичайте се, ценете това което имате...
  2. smirena

    В края на пътя

    Понякога мислено си представям, края на нещо,на любовта, на живота.Въпросите ми се преплитат като паяжина, която ме обгръща с мистерия.Коя съм аз,какъв е живота ми и какъв би могъл да бъде.Неосъществени мечти, забравени трепети.Дали е краят на една любов или безцелно лутане сред усмивки, безкрайни спорове,горещи целувки, пламенни погледи.Но ако всичко си отиде безвъзвратно, ще помниш ли шепота в нощта,ще копнееш ли за нежност, ще очакваш ли тихите стъпки, приказните нощи, усмивките. Не зная...Но сега съм до теб и всички въпроси са излишни.Усещам дъха ти прегръщам те и притихвам...Навън нощта мистериозно ни обгръща , светлините на града осветяват празните улици, в очакване на пролетта, когато всичко пак ще се повтори,цветя ще пръскат уханието си, а хората влюбени ще се разхождат...
  3. smirena

    Вечер

    Вечер,тихо пристъпвa самотна тъга,бавно притиснати влюбени вървят.Тъмата с нейните полусенки,забързани ,замислени... Помня те, с тихите ни стъпки в тъмната улица,с влетените ни ръце. Всеки от нас се стреми към онази врата ,нашата врата и нашият дом . Там ,където умората изчезва с топлината ,която ни обгръща. Там усмивките ни са истински ,а смехът --заразителен,там изчезва умората,а равнодушието ни е чуждо. В този топъл и светъл дом няма отегчение има споделяне ,има истина и нежност има любов и живот в любовта!
  4. smirena

    Есенна хармония

    Не знам дали е есенна тъга по -лятото,горещи плажове ,тихи вълни ,бриз и жарки целувки.Есента е равновесието ,една хармония между есенна тъга ,очи пълни с красота и душа отворена за всичко от изгрева до залеза.Има хора ,които познаваме дълги години ,а не могат да седнат с нас на една пейка,не в буквален смисъл, духовно сме толкова далечни.А има хора с които се познаваме от няколко часа и имаме чувството ,че винаги сме се познавали,докосваме най-скритите струни на душата си и тя запява -есенна песен на две сродни души,а листата падат,леко захладня и дъжд заваля ,а ние сме извор ,чист ,кристален на двама истински приятели.Понякога се питам ,като ни е нужно толкова малко ,защо все търсим ....защото сме хора и поемаме и болка и радости. Може би щастието е това ,да няма нищо за разбиране просто да намерим нишката един към друг.
  5. smirena

    Очакване

    Всеки ден носи нещо ново, очакваме усмивки по пътя си, започваме от дома и до края на деня.Очакваме откровеност,но дали всеки иска да е искрен и откровен,може би се обвива в някаква мистерия, за да се предпази незнайно от какво.Винаги ми е било странно,"приятели" предразполагат да споделиш най- съкровенните си мечти,преживявания,а самите те завършват разговора с обикновени, тривиални моменти от ежедневието. Очакваме споделеност, но за нея са нужни чисти сърца широко отворени очи за нашето днес, което определя бъдещето. Какво очаквам аз, за мен най- ценни са близките хора, тези на които доверието и обичта се показват с всеки жест, ден след ден.Живота ни подлага на много изпитания,борбата с тях и преодоляването им, сплотява семейството, приятелите ако са онези истински, които са за цял живот.Очаквам да преодолея това, което ме безпокои и да се радвам на изгреви и залези ,на всеки полъх на вятъра, на аромата на цветята и най вече на усмивките на любимите хора,които ме обръщат с нежност и загадъчност.
  6. smirena

    У дома

    " Любовта започва с грижите за най- близките,тези у дома." Майка Тереза. Домът, мястото където се чувстваме защитени и обгрижени,от хората които обичаме.Но дали винаги успяваме да бъдем себе си, а не тези, които очакват да сме, едва ли.Колкото любов да има в сърцата ни, не винаги ще сме настроени на една вълна с любимите си хора.Изкуството да постигнем хармония в общуването не зависи само от един човек,а от всички.Тогава, когато всеки бъде себе си, без опасения, че някой ще го упреква, за музиката, която слуша,за филмите които харесва, за книгите, тези които докосват душата му, а мислите и емоциите може да сподели с любимите си хора.Тогава жилището е дом,в който огънят не загасва,а всяка грижа е с много нежност, защото така започва любовта
  7. Желая ти здраве,много любов и творчески успехи!
  8. smirena

    Аз преди...

    Аз преди теб, не знаех смисъла на живота, надеждата и тъгата бяха мои приятели Преди теб сърцето ми мълчеше, очите ми не виждаха красотата,бях - живот без смисъл.Ти се появи и всичко беше вълшебство, сезоните прелитаха край нас, носейки своето очарование,сърцето ми , ти намери верните струни и то запя, красивата мелодия на любовта.Очите ми се взираха в небето, облаците бяха пухкави, подгонени от вятъра,а дъждът бе красивата мелодия на всяка капка.С теб се преоткрих, за всичко което не забелязвах преди теб.Ти си моята чакана пролет,моето жарко лято, пъстра есен и бяла зима. Ти си музиката, мечтата, ти си -Любовта.Тази, която ме плени, ти си в мислите и сърцето ми.Ти си всичко,началото и края.
  9. Поздрави, макар и със закъснение!
  10. Харесва ми, като че думите се леят! Поздрави!
  11. smirena

    Писмо до времето

    Благодаря! Ценя мнението ти!
  12. ""Където думите се провалят,говори музиката."               Ханс Кристиян Андерсен 

  13. smirena

    Писмо до времето

    Ако можех да спра за миг времето, кой ли миг би изплувал в съзнанието, една топла ръка хванала моята,водеща ме по пътя на живота. Една любов, която се отглеждаше в душата ми,изгаряше сърцето ми.Две думи които татуира в сърцето ми" Единствена в света " Една неподправена нежност и загадъчност. Времето живее в нас усмихва се от детските снимки, ридае за загубите на най- близките и любими хора,мечтае за един свят от доброта,съпричастност и споделеност. Косвена ли е красотата на деня,който ни носи нещо ново и различно ,или нощта, загадъчно скрила влюбени. Минавам през теб време с пролетните ароматни цветя, с летните жарки лъчи на слънцето. Минавам през теб зима,със студения вятър, с пухкавите снежинки, които покриват косите ми. Времето и любовта, това е красотата,в моя, твоя- нашия живот...
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...