Премини към съдържанието

smirena

Потребител
  • Публикации

    2858
  • Регистрация

Харесвания

215 Супер репутация

9 Последователи

Всичко за smirena

  • Титла
    kaldata пристрастен

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    някъде там

Последни посетители

35548 прегледа на профила
  1. smirena

    Да бъдеш себе си..

    Когато общувам с близки хора ,много педантични в подреждане и много други подробности ,се улавям ,че се опитвам да съм като тях.До един миг ,в който се замислям търкане на плотове санитарни помещения по важни ли са от душата ми ,която точно в този момент е устремила взор към нова книга,която ме прави щастлива.Естествено и в дома си се занимавам с тревиални неща чистене ,подреждане ,но когато погледа ми докосне картина "Обич" всичко наоколо засиява дори в мразовит ден слънчева обич стопля душата ми.Странно ми е ,че има хора без картини в дома си или може би само с кичозни предмети,подредени в р
  2. За много години! Здраве късмет и благополучие!
  3. smirena

    Да се усетиш - сам

    Една кратка дума -сам,а в нея има болка страх да не останеш сам,да не се изгубиш в търсене на нещо илюзорно,което за един миг или ден ти носи нещо,или така си мислиш,а всъщност губиш много повече губиш любов необятна и човек, който е правил и би направил всичко за теб.По отношение на жертвите и какво би направил за жената ,която е била всичко за теб не включвам материална помощ или нещо подобно ,а една протегната ръка и едно рамо на което да изплачеш болката си.Защото губейки я ,губиш корените си,губиш човека, с който можеш да споделиш обичта и разочарованието от родителите си,които неволно са
  4. smirena

    Юбилейният сън ...

    Всъщност,сте постигнали много милото лице и красивите момчета!
  5. Много ми хареса! Поздрави!
  6. smirena

    Гласът на страха

    Страхът има много лица и гласове.Може да е глас ,който с някоя дума те е накарал да се изгубиш в тишината на нощта или в сенките на дървета огрени от слънцето.Страхът е форма на подчинение от човек или събитие от живота на всеки човек.Ако нещо случило се със някои от нас ни кара да не се радваме на малките, но ценни неща от живота ние губим себе си.Ако причината е глас на човек ,дали той има място в живота ни.Страхът е лош съветник, ако не се освободим от него.Има толкова красота в света около нас ,просто се потапяме в нея и всичко друго изчезва.Любима и нежна музика споделена с добър приятел,
  7. Раждането на дете е нещо прекрасно,нежност обич.Явно за теб не е било така,защото си ме изоставила.Винаги съм се опитвала да намеря причина ,нещо с което не си могла да се справиш,но вече си мисля че просто не съм ти била нужна. Осиновиха ме хора,които ми дадоха цялата любов и доброта ,която ме направи отговорен и обичащ човек.Те са тези ,които бдяха над мен и които винаги ще нося в сърцето си.А за теб нямам нищо, с което да те помня само ,че си ме изоставила,не те потърсих,но не мисля че съм сгрешила.В сърцето ми има място за тези хора-родителите
  8. smirena

    Писмо до хората

    Раждаме се и умираме,времето между раждането и смъртта е нашият живот.Много от нас се справят добре ,откриват тайнството на любовта създават семейства,водят пълноценен живот.Но кой знае защо все на някого нещо недостига,дали иска повече откровенност ,пари пътешествия или просто нещо различно. Но на фона на тези драми и дребни житейски проблеми се появи болест ,която отне много човешки животи.Ние вечно критикуваме някого ,но дали сме прави. Вероятно някои неща могат да се организират по- добре,в посока хората да чувстват сигурност.В подобни моменти всички трябва да
  9. smirena

    Коя съм аз?

    Благодаря,нямах идея за това поведение...
  10. smirena

    Коя съм аз?

    Вижте не Ви познавам обидно ми е някой с претенции да се държи като Вас.Желая Ви късмет ,не завиждам на никого !
  11. smirena

    Коя съм аз?

    О престанете ,не ми допада тона Ви,пиша каквото мисля и трия защото блога е мой,ок
  12. smirena

    Коя съм аз?

    Не пиша по поръчка,ясно...
  13. Какъв Ви е проблема,мнението е мое...
  14. smirena

    Коя съм аз?

    Среднощни размисли.Любов загадъчна,обвита в мечти раздирана от съмнения.Един живот ,който лъкатуши между реалност и мечтани моменти.Коя съм аз,една жена вплела в косите си надежди,с искрящи погълнати от мечти очи,с разпилени коси ,носеща своето минало и бъдеще.Търсеща,искаща плам и нежност обгърната от любов и среднощни размисли.Тогава се вгледах в спящото му ,излъчващо спокойствие и сигурност лице.Усетих се защитена и обичана в прегръдките му,а размислите се сляха с мистерията на нощта...
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване