Премини към съдържанието

smirena

Потребител
  • Публикации

    2820
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

182 Отлична репутация

Всичко за smirena

  • Титла
    kaldata пристрастен

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    някъде там

Последни посетители

31482 прегледа на профила
  1. НЯКЪДЕ, ДАЛЕЧЕ НАД ЗВЕЗДИТЕ...

    Стих за размисъл! Харесва ми!
  2. ...

    Обичта е прошепване, не са нужни много думи ,които се разпиляват.Като пъзел ,който едва ли би събрал.Станал си специален за някого и само за него .Поемаш болката му ,изтриваш сълзата и тъгата му ,докато на лицето му засияе усмивка-усмивката на щастието.Нишката между вас е невидима ,защото не афиширате ,а просто обичате,лекото докосване на ръката ,плахата целувка на улицата,а очите те издават помислите ,чувствата ни.Те никога не лъжат.Обичта е отдаване ,без очакване.Обичта е отразена в очите ви ,в споделената тишина между вас.
  3. Обич

    От много обич,счупиха ме като чаша, всяко парче ви гледа и плаче...
  4. Тъга

    Благодаря и аз така я чувствам!
  5. ГОВОРИ МИ С ОЧИ....

    Прекрасно!
  6. Тъга

    С лисичи стъпки се изнизва времето... Тишината – онази, есенната, превръща всеки стих в съдбовно адресиран до теб, а всичко пеещо е някъде далеч от замлъкналото ти сърце. Есента прави нещата различни, самата ти си вече друга, защото се променяме непрекъснато. Само пейката е тук – стара, дървена и още топла от слънцето. Вървиш сред изсъхнали треви, съчки и окапала шума. Небето е синьо под тънки облаци, а вятърът носи миризма на дим. Обувките ти са скъпи и съвсем не кални, но това е без значение за пътя, който си поела, понеже независимо дали го осъзнаваме или не, всички цял живот вървим към един кладенец с ръждясал чакрък или към една обикновена дървена пейка, скована набързо от някого. Какво ли си е мислел човекът, докато я е правил? За мен или за теб? Едва ли. Мислел е за нещо свое и мъничко. Ситуацията, сегашната, е дремела някъде напред във времето, чакала точно този час и мен, случайно минаващата. Някъде отдалеч дочувам музика, но много тиха...Някой свири Григ. Застивам за малко, слушайки...Музиката, свирена от теб, вече е била свирена от друг...Мислите, мислени от теб, са мислени и от друг. Не е ли това главната ирония на света, в който живеем? Бавно се изправям и тръгвам нанякъде. И като една друга жена, запитана преди много години “Обичате ли Брамс?” се усмихвам, вдигам глава и прошепвам “Добър ден, Тъга”... Защото всичко неуловимо се повтаря.
  7. Позволи ми време

    Време,позволи ми да мечтая, да се радвам и тъжа да запомня всеки звук ,в който тишината бавно си отива и докосват нежни звуци моята душа. Позволи ми време да обичам , не отнемай трепети и жар искам да се понеса по вълните на живота днес ,сега, за да не пропусна мига в който, багрите сивотата изтласкват... Да е в мен полъха на летен бриз, в края на лятото с дъжда сълза да отроня и да се радвам на всичко,събрано в шепи, щастие ,любов , нежност и с есенния вятър, ръка да разтворя и да даря усмивки и радост , да разпръсна като фея,щастие на всички вас...
  8. Живот

    Благодаря ти!
  9. Живот

    Живота ми е недопята песен, денят ми недовършен стих , мечтите недочакана пролет, картина от багри и съдби. Нахлули във живота ми случайно, останали завинаги във мен. А времето отлита като миг, щастието в спомени събирам, за да ги отнеса със себе си...
  10. Приятелството

    Приятелството е ценно ,не само защото споделяме,а защото споделеността обгръща доверието.Истината споделена с приятел не боли ,болката отмиват няколко добри думи,смисъла на доверието ,отдадените минути и часове.Телефона ,който не винаги набираш,защото знаеш ,че го има.Приятелството е внимание,безпокойство и онова свиване на устните -всичко е наред. Зад безсънните нощи за приятел,зад кръговете под очите от безпокойство,а в очите е нечия отразена същност.Приятелството е пристан,на спомени -вчера ,днес и утре.Приятелството, понякога е с трайността на един. живот , ако го има...
  11. Миг от пътя

    Страхувам се от вятъра, да не разпилее мислите ми. Страхувам се от дъжда да не отнесе с поройните реки- мечтите ми Звездите ярко блестят, като очите ми,влюбени,търсещи. Събирам спомени,изгаряща обич, пламенни танци, жарки целувки. Събирам спомени, за да ги отнеса, със себе си...
  12. Щастието

    И пак настъпва вечерта ,колко съм истинска,на лицето ни има само сълза ,от красотата на щастието.Обеците и чашата с вино ,само глътка за теб и мен ,не съм вълшебница,но всяко докосване е трепет ,всеки поглед,надникване в душата ти и гласът ти ,гали ме ,заравя се в косите ми ,миг истина .Превърнах се в трепет ,заради тебе,превърна се в сянка заради мене. Някога исках да съм принцеса,танцуваща на своя бал ,заключвах се в кули ,в които никой не може да влезе ,но ти строши оковите на самотата,сега си до мен,знам ,че ме гледаш когато спя ,че ме ревнуваш от погледите на другите,от ласките на слънцето ,от докосването на вятъра.Вечерта е вълшебна с нашата музика с чашата вино,докосване и пламват искри... Моят поглед е обич,нашата целувка е огън...
  13. Домът

    Благодаря! :-)
  14. Самотата

    Благодаря!
  15. Домът

    "Домът не е просто място,той е чувство"- Сесилия Ахърт. Влизам събувам обувките и разпилявам мислите от изминалия ден. Бегъл поглед и аз съм тук, в моя, нашия оазис, в който не ни събират само вечерите, а топлината,обичта, която лъха от всичко около нас. Подаваш ми чаша студен чай,знаеш какво обичам и точно ти си човека, който знае какво ми е нужно в този момент.Оставила съм недовършени задачи,негативизма пред вратата на дома си,нося приятелските усмивки ,споделените проблеми- доверието което са ми гласували. Усещам аромата на дома,свеж, приятен,обгърнал ме нежно като майчина прегръдка.Тук се чувствам цяла защото хората, които обичам са тук или скоро ще се приберат. Вглеждам се в картината, казва се " Обич " от нея струи нежност и красота. Докосвам книгата до фотьойла,,Сърцето е самотен ловец" - книга за приемането на хората, такива, каквито са и за приятелството,онова истинското, което прави живота смислен. Домът не е само място за храна, той е душа, тихите разговори,нежните нощи,той е спомени,настояще и бъдеще. Когато каним някого в дома си, ние го допускаме до себе си, до нашата душевност,защото не мебелите, а картините и книгите са онези белези, които определят душевността ни. Градът спи, а толкова ми се говори,луната плахо прокрадва лъч през прозореца и усмивка засиява на лицето ми. Аз съм у дома!
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.