Премини към съдържанието

smirena

Потребител
  • Публикации

    2837
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от smirena

  1. smirena

    Вечер

    Вечер,тихо пристъпвa самотна тъга,бавно притиснати влюбени вървят.Тъмата с нейните полусенки,забързани ,замислени... Помня те, с тихите ни стъпки в тъмната улица,с влетените ни ръце. Всеки от нас се стреми към онази врата ,нашата врата и нашият дом . Там ,където умората изчезва с топлината ,която ни обгръща. Там усмивките ни са истински ,а смехът --заразителен,там изчезва умората,а равнодушието ни е чуждо. В този топъл и светъл дом няма отегчение има споделяне ,има истина и нежност има любов и живот в любовта!
  2. smirena

    Есенна хармония

    Не знам дали е есенна тъга по -лятото,горещи плажове ,тихи вълни ,бриз и жарки целувки.Есента е равновесието ,една хармония между есенна тъга ,очи пълни с красота и душа отворена за всичко от изгрева до залеза.Има хора ,които познаваме дълги години ,а не могат да седнат с нас на една пейка,не в буквален смисъл, духовно сме толкова далечни.А има хора с които се познаваме от няколко часа и имаме чувството ,че винаги сме се познавали,докосваме най-скритите струни на душата си и тя запява -есенна песен на две сродни души,а листата падат,леко захладня и дъжд заваля ,а ние сме извор ,чист ,кристален на двама истински приятели.Понякога се питам ,като ни е нужно толкова малко ,защо все търсим ....защото сме хора и поемаме и болка и радости. Може би щастието е това ,да няма нищо за разбиране просто да намерим нишката един към друг.
  3. smirena

    Очакване

    Всеки ден носи нещо ново, очакваме усмивки по пътя си, започваме от дома и до края на деня.Очакваме откровеност,но дали всеки иска да е искрен и откровен,може би се обвива в някаква мистерия, за да се предпази незнайно от какво.Винаги ми е било странно,"приятели" предразполагат да споделиш най- съкровенните си мечти,преживявания,а самите те завършват разговора с обикновени, тривиални моменти от ежедневието. Очакваме споделеност, но за нея са нужни чисти сърца широко отворени очи за нашето днес, което определя бъдещето. Какво очаквам аз, за мен най- ценни са близките хора, тези на които доверието и обичта се показват с всеки жест, ден след ден.Живота ни подлага на много изпитания,борбата с тях и преодоляването им, сплотява семейството, приятелите ако са онези истински, които са за цял живот.Очаквам да преодолея това, което ме безпокои и да се радвам на изгреви и залези ,на всеки полъх на вятъра, на аромата на цветята и най вече на усмивките на любимите хора,които ме обръщат с нежност и загадъчност.
  4. smirena

    У дома

    " Любовта започва с грижите за най- близките,тези у дома." Майка Тереза. Домът, мястото където се чувстваме защитени и обгрижени,от хората които обичаме.Но дали винаги успяваме да бъдем себе си, а не тези, които очакват да сме, едва ли.Колкото любов да има в сърцата ни, не винаги ще сме настроени на една вълна с любимите си хора.Изкуството да постигнем хармония в общуването не зависи само от един човек,а от всички.Тогава, когато всеки бъде себе си, без опасения, че някой ще го упреква, за музиката, която слуша,за филмите които харесва, за книгите, тези които докосват душата му, а мислите и емоциите може да сподели с любимите си хора.Тогава жилището е дом,в който огънят не загасва,а всяка грижа е с много нежност, защото така започва любовта
  5. smirena

    Пътят на мечтите

    Живота е достатъчно сложен и сив, от нас зависи да внесем романтика и топлота в дните си Обичам да мечтая, да събирам онези мечти., които очаквам да се сбъднат,онези, които вече са реалност и малките късчета от мечтите, които събирам в душата си. Понякога нощем отварям своето вълшебно кътче на мечти и се озовавам като фея в приказна гора, около мен пърхат с криле пеперуди, светулки блещукат - приказна феерия от светлини и звуци. Това е късче от моя свят в страната на мечтите. Винаги съм се учудвала как някои хора се поставят над други, защото са по лошо облечени и бедни.Някой седна ли до тях,знае ли какво носят в сърцето си и в душата -спомени за отминали дни, които ги топлят в дългите самотни дни и нощи.Всеки човек мечтае, усмихва се на малкото внимание и топлина дори от непознат,ридае без глас за тези, които не са намерили време да им кажат - Обичам те, да ги целунат. За това казвам на себе си и на всички вас - Живейте! Просто Живейте,преследвайте мечтите си, покорявайте върхове!Бъдете щастливи!
  6. smirena

    НОВА ПОЕТИЧНА КНИГА ЗА 3 МАРТ

    Желая ти здраве,много любов и творчески успехи!
  7. smirena

    Аз преди...

    Аз преди теб, не знаех смисъла на живота, надеждата и тъгата бяха мои приятели Преди теб сърцето ми мълчеше, очите ми не виждаха красотата,бях - живот без смисъл.Ти се появи и всичко беше вълшебство, сезоните прелитаха край нас, носейки своето очарование,сърцето ми , ти намери верните струни и то запя, красивата мелодия на любовта.Очите ми се взираха в небето, облаците бяха пухкави, подгонени от вятъра,а дъждът бе красивата мелодия на всяка капка.С теб се преоткрих, за всичко което не забелязвах преди теб.Ти си моята чакана пролет,моето жарко лято, пъстра есен и бяла зима. Ти си музиката, мечтата, ти си -Любовта.Тази, която ме плени, ти си в мислите и сърцето ми.Ти си всичко,началото и края.
  8. smirena

    Жена

    Жената –нежност и мечтание, творение на любов и страст. Красота преливаща в ридание, Тъга прогонена от красотата. Жена ,носеща в сърцето си-Любов, По вените ,течаща буйна кръв, пламък и страст. Любовта превръщаш в Ад и Рай. Ти си магия лирическа реалност. Tи си бленувана нежност. Погледа ти изпиващ ,търсещ . Устните ти с вкус на узрели къпини. Омайваш ,прегръдката ти е блян. Ти си магия , омайно биле, нечакана пролет,опияняващ полъх на цветен аромат, нежна и пламенна, ти си всичко мечтано в този свят. Любов-жажда и страст, жадувана нежност, даряваща живот, а всъщност ти си… Цвете-нежно цвете!
  9. smirena

    Писмо до времето

    Ако можех да спра за миг времето, кой ли миг би изплувал в съзнанието, една топла ръка хванала моята,водеща ме по пътя на живота. Една любов, която се отглеждаше в душата ми,изгаряше сърцето ми.Две думи които татуира в сърцето ми" Единствена в света " Една неподправена нежност и загадъчност. Времето живее в нас усмихва се от детските снимки, ридае за загубите на най- близките и любими хора,мечтае за един свят от доброта,съпричастност и споделеност. Косвена ли е красотата на деня,който ни носи нещо ново и различно ,или нощта, загадъчно скрила влюбени. Минавам през теб време с пролетните ароматни цветя, с летните жарки лъчи на слънцето. Минавам през теб зима,със студения вятър, с пухкавите снежинки, които покриват косите ми. Времето и любовта, това е красотата,в моя, твоя- нашия живот...
  10. smirena

    НАЙ-НОВАТА МИ ПОЕТИЧНА КНИГА

    Поздрави, макар и със закъснение!
  11. smirena

    ТАЗИ ВЕЧЕР МИ СЕ ПИШЕ

    Харесва ми, като че думите се леят! Поздрави!
  12. smirena

    Писмо до времето

    Благодаря! Ценя мнението ти!
  13. ""Където думите се провалят,говори музиката."               Ханс Кристиян Андерсен 

  14. smirena

    Щастието

    И пак настъпва вечерта ,колко съм истинска,на лицето ни има само сълза ,от красотата на щастието.Обеците и чашата с вино ,само глътка за теб и мен ,не съм вълшебница,но всяко докосване е трепет ,всеки поглед,надникване в душата ти и гласът ти ,гали ме ,заравя се в косите ми ,миг истина .Превърнах се в трепет ,заради тебе,превърна се в сянка заради мене. Някога исках да съм принцеса,танцуваща на своя бал ,заключвах се в кули ,в които никой не може да влезе ,но ти строши оковите на самотата,сега си до мен,знам ,че ме гледаш когато спя ,че ме ревнуваш от погледите на другите,от ласките на слънцето ,от докосването на вятъра.Вечерта е вълшебна с нашата музика с чашата вино,докосване и пламват искри... Моят поглед е обич,нашата целувка е огън...
  15. smirena

    ОБИЧАМ НЕОТСЕЧЕНИ ЕЛХИ

    Прекрасно!
  16. smirena

    Вечност

    И в скритото на самотата и в нежното на синевата в усмивката загадъчна, в ударите на сърцето. Ще търся своята си обич, и нежността покрита с мрак. Ще се открия в стих отронен, с нежната музика ще се слея в картината ще се намеря а времето там е вечност.
  17. smirena

    Приятелството

    Приятелството е ценно ,не само защото споделяме,а защото споделеността обгръща доверието.Истината споделена с приятел не боли ,болката отмиват няколко добри думи,смисъла на доверието ,отдадените минути и часове.Телефона ,който не винаги набираш,защото знаеш ,че го има.Приятелството е внимание,безпокойство и онова свиване на устните -всичко е наред. Зад безсънните нощи за приятел,зад кръговете под очите от безпокойство,а в очите е нечия отразена същност.Приятелството е пристан,на спомени -вчера ,днес и утре.Приятелството, понякога е с трайността на един. живот , ако го има...
  18. smirena

    Обич

    От много обич,счупиха ме като чаша, всяко парче ви гледа и плаче...
  19. smirena

    ...

    Обичта е прошепване, не са нужни много думи ,които се разпиляват.Като пъзел ,който едва ли би събрал.Станал си специален за някого и само за него .Поемаш болката му ,изтриваш сълзата и тъгата му ,докато на лицето му засияе усмивка-усмивката на щастието.Нишката между вас е невидима ,защото не афиширате ,а просто обичате,лекото докосване на ръката ,плахата целувка на улицата,а очите те издават помислите ,чувствата ни.Те никога не лъжат.Обичта е отдаване ,без очакване.Обичта е отразена в очите ви ,в споделената тишина между вас.
  20. smirena

    Живот

    Живота ми е недопята песен, денят ми недовършен стих , мечтите недочакана пролет, картина от багри и съдби. Нахлули във живота ми случайно, останали завинаги във мен. А времето отлита като миг, щастието в спомени събирам, за да ги отнеса със себе си...
  21. smirena

    Очаквай ме...

    Аз съм път ,а ти си светлината ми в мрака, аз сълза съм ,а ти си ръката отнела тъгата. Искаш с теб да вървим по път труден и неясен, ти любов ли си ,за да гори сърцето ми тъга ли си .която прогонва съня ми, ти бездна ли си на толкова чувства искаш да се хвърля без страх ,да ти вярвам... Аз съм жена многолика, дори когато сърцето е свито усмивка по устните плъзва, поела съм съм по незнайни пътеки, прогонила съм безброй страхове и ако толкова искаш и любиш в края на пътя очаквай ме с цвете в ръце!
  22. smirena

    Самотата

    Вечер,тъмнина и мрак,сливам се с мистерията на нощта. Сама, но не и самотна.Има моменти в които безброй въпроси кръжат и не ни дават покой,докато не открием отговора.Този отговор, може да промени живота ни, избора понякога е лесен, но с този избор трябва да живеем. Около нас има хора, които са близки,специални и незаменими и избора ни е да бъдем с тях,да се отърсим от негативизма и да гледаме напред с вяра и надежда,защото ние,аз ти, той сме стълбовете на нашият малък дом,ние сме началото, децата ни ще продължат традициите,ще бъдат истински и щастливи,защото са продължили започнатото от родителите, ще го предадат на своите деца и тогава самотата на душата, ще е само състояние, което постепенно ще избледнява,защото живота продължава,носейки частица от самите нас. Тогава светът ще е по - добро място за живеене... Толкова искам да е така...
  23. smirena

    Всички пътища водят към теб

    Можеш ли времето да спреш? Дори за миг да разбереш, че пътищата ни се пресичат това съдбата отреди... Да имаме мигове незабравими, помниш ли първия танц ,Любов, помниш ли жарките целувки , пламъка ,който ни обгърна. .. Да заспивам сгушена до теб , събуждайки се първо мен да видиш и всички пътища водят ме към теб, през планини ,морета , пустини... Не тъжи ,Любов беше красиво, очите искряха,прошепнати думи, тишината в прегръдка се сливаше, в болката плачеше с мен, в радостта ликуваше ,Любов... Един път се гори в този огън. За истинската любов забрава няма!
  24. smirena

    Only Time

    http://www.vbox7.com/play:76f0e139
  25. smirena

    Аз вървя....

    Аз вървя ,а в очите ми свети една бледа и зимна луна, вятър студен ме прегръща и прошепва ми нежни слова... Искам този свят да променя да премахна тъга ,сивота, но изплаших се , обзе ме страх и тревога бях сама -нито ехо ,ни глас... .Под тъмното небе ,по прозорците студа рисува,вълшебни ,невиждани цветя обвити в нежност и копнежи, тъгата ми рисува цяла нощ... Градът се събужда със свенлива усмивка, а зимата нарисува , толкова бели цветя, нежни ,чисти красиви, цветя на моята душа...
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.