Премини към съдържанието

smirena

Потребител
  • Публикации

    2856
  • Регистрация

Всичко публикувано от smirena

  1. smirena

    Да се усетиш - сам

    Една кратка дума -сам,а в нея има болка страх да не останеш сам,да не се изгубиш в търсене на нещо илюзорно,което за един миг или ден ти носи нещо,или така си мислиш,а всъщност губиш много повече губиш любов необятна и човек, който е правил и би направил всичко за теб.По отношение на жертвите и какво би направил за жената ,която е била всичко за теб не включвам материална помощ или нещо подобно ,а една протегната ръка и едно рамо на което да изплачеш болката си.Защото губейки я ,губиш корените си,губиш човека, с който можеш да споделиш обичта и разочарованието от родителите си,които неволно са
  2. smirena

    Юбилейният сън ...

    Всъщност,сте постигнали много милото лице и красивите момчета!
  3. Много ми хареса! Поздрави!
  4. smirena

    Гласът на страха

    Страхът има много лица и гласове.Може да е глас ,който с някоя дума те е накарал да се изгубиш в тишината на нощта или в сенките на дървета огрени от слънцето.Страхът е форма на подчинение от човек или събитие от живота на всеки човек.Ако нещо случило се със някои от нас ни кара да не се радваме на малките, но ценни неща от живота ние губим себе си.Ако причината е глас на човек ,дали той има място в живота ни.Страхът е лош съветник, ако не се освободим от него.Има толкова красота в света около нас ,просто се потапяме в нея и всичко друго изчезва.Любима и нежна музика споделена с добър приятел,
  5. Раждането на дете е нещо прекрасно,нежност обич.Явно за теб не е било така,защото си ме изоставила.Винаги съм се опитвала да намеря причина ,нещо с което не си могла да се справиш,но вече си мисля че просто не съм ти била нужна. Осиновиха ме хора,които ми дадоха цялата любов и доброта ,която ме направи отговорен и обичащ човек.Те са тези ,които бдяха над мен и които винаги ще нося в сърцето си.А за теб нямам нищо, с което да те помня само ,че си ме изоставила,не те потърсих,но не мисля че съм сгрешила.В сърцето ми има място за тези хора-родителите
  6. smirena

    Писмо до хората

    Раждаме се и умираме,времето между раждането и смъртта е нашият живот.Много от нас се справят добре ,откриват тайнството на любовта създават семейства,водят пълноценен живот.Но кой знае защо все на някого нещо недостига,дали иска повече откровенност ,пари пътешествия или просто нещо различно. Но на фона на тези драми и дребни житейски проблеми се появи болест ,която отне много човешки животи.Ние вечно критикуваме някого ,но дали сме прави. Вероятно някои неща могат да се организират по- добре,в посока хората да чувстват сигурност.В подобни моменти всички трябва да
  7. smirena

    Коя съм аз?

    Благодаря,нямах идея за това поведение...
  8. smirena

    Коя съм аз?

    Вижте не Ви познавам обидно ми е някой с претенции да се държи като Вас.Желая Ви късмет ,не завиждам на никого !
  9. smirena

    Коя съм аз?

    О престанете ,не ми допада тона Ви,пиша каквото мисля и трия защото блога е мой,ок
  10. smirena

    Коя съм аз?

    Не пиша по поръчка,ясно...
  11. Какъв Ви е проблема,мнението е мое...
  12. smirena

    Коя съм аз?

    Среднощни размисли.Любов загадъчна,обвита в мечти раздирана от съмнения.Един живот ,който лъкатуши между реалност и мечтани моменти.Коя съм аз,една жена вплела в косите си надежди,с искрящи погълнати от мечти очи,с разпилени коси ,носеща своето минало и бъдеще.Търсеща,искаща плам и нежност обгърната от любов и среднощни размисли.Тогава се вгледах в спящото му ,излъчващо спокойствие и сигурност лице.Усетих се защитена и обичана в прегръдките му,а размислите се сляха с мистерията на нощта...
  13. smirena

    Какво е любовта

    Любовта изкарва най - съкровенните ни чувства, мечти и копнежи.Тя е онова нещо, което ни кара да тръпнем в очакване, да срещнем любимия да се слушам в прегръдката му,мястото където се чувстваме защитени и свободни.. Тишината между нас е вълшебен кът, в който говорят очите ни, искрени и омайни.На истинската любов фалша е нето за жена е всеки малък жест, поднесен без причина, просто защото ние сме две лица на монетата,две души изпълнени с нежност. Едва ли винаги ще е така, изгарящата страст ще бъде тиха нежност като струни на цигулка носещи спомени, а доверието ще ни бъде опора няког
  14. smirena

    В края на пътя

    Понякога мислено си представям, края на нещо,на любовта, на живота.Въпросите ми се преплитат като паяжина, която ме обгръща с мистерия.Коя съм аз,какъв е живота ми и какъв би могъл да бъде.Неосъществени мечти, забравени трепети.Дали е краят на една любов или безцелно лутане сред усмивки, безкрайни спорове,горещи целувки, пламенни погледи.Но ако всичко си отиде безвъзвратно, ще помниш ли шепота в нощта,ще копнееш ли за нежност, ще очакваш ли тихите стъпки, приказните нощи, усмивките. Не зная...Но сега съм до теб и всички въпроси са излишни.Усещам дъха ти прегръщам те и притихвам...Навън нощ
  15. smirena

    Вечер

    Вечер,тихо пристъпвa самотна тъга,бавно притиснати влюбени вървят.Тъмата с нейните полусенки,забързани ,замислени... Помня те, с тихите ни стъпки в тъмната улица,с влетените ни ръце. Всеки от нас се стреми към онази врата ,нашата врата и нашият дом . Там ,където умората изчезва с топлината ,която ни обгръща. Там усмивките ни са истински ,а смехът --заразителен,там изчезва умората,а равнодушието ни е чуждо. В този топъл и светъл дом няма отегчение има споделяне ,има истина и нежност има любов и живот в любовта!
  16. smirena

    Есенна хармония

    Не знам дали е есенна тъга по -лятото,горещи плажове ,тихи вълни ,бриз и жарки целувки.Есента е равновесието ,една хармония между есенна тъга ,очи пълни с красота и душа отворена за всичко от изгрева до залеза.Има хора ,които познаваме дълги години ,а не могат да седнат с нас на една пейка,не в буквален смисъл, духовно сме толкова далечни.А има хора с които се познаваме от няколко часа и имаме чувството ,че винаги сме се познавали,докосваме най-скритите струни на душата си и тя запява -есенна песен на две сродни души,а листата падат,леко захладня и дъжд заваля ,а ние сме извор ,чист ,крис
  17. smirena

    Очакване

    Всеки ден носи нещо ново, очакваме усмивки по пътя си, започваме от дома и до края на деня.Очакваме откровеност,но дали всеки иска да е искрен и откровен,може би се обвива в някаква мистерия, за да се предпази незнайно от какво.Винаги ми е било странно,"приятели" предразполагат да споделиш най- съкровенните си мечти,преживявания,а самите те завършват разговора с обикновени, тривиални моменти от ежедневието. Очакваме споделеност, но за нея са нужни чисти сърца широко отворени очи за нашето днес, което определя бъдещето. Какво очаквам аз, за мен най- ценни са близките хора, тези на които доверие
  18. smirena

    У дома

    " Любовта започва с грижите за най- близките,тези у дома." Майка Тереза. Домът, мястото където се чувстваме защитени и обгрижени,от хората които обичаме.Но дали винаги успяваме да бъдем себе си, а не тези, които очакват да сме, едва ли.Колкото любов да има в сърцата ни, не винаги ще сме настроени на една вълна с любимите си хора.Изкуството да постигнем хармония в общуването не зависи само от един човек,а от всички.Тогава, когато всеки бъде себе си, без опасения, че някой ще го упреква, за музиката, която слуша,за филмите които харесва, за книгите, тези които докосват душата му, а мисл
  19. Желая ти здраве,много любов и творчески успехи!
  20. smirena

    Аз преди...

    Аз преди теб, не знаех смисъла на живота, надеждата и тъгата бяха мои приятели Преди теб сърцето ми мълчеше, очите ми не виждаха красотата,бях - живот без смисъл.Ти се появи и всичко беше вълшебство, сезоните прелитаха край нас, носейки своето очарование,сърцето ми , ти намери верните струни и то запя, красивата мелодия на любовта.Очите ми се взираха в небето, облаците бяха пухкави, подгонени от вятъра,а дъждът бе красивата мелодия на всяка капка.С теб се преоткрих, за всичко което не забелязвах преди теб.Ти си моята чакана пролет,моето жарко лято, пъстра есен и бяла зима. Ти си музиката, ме
  21. Поздрави, макар и със закъснение!
  22. Харесва ми, като че думите се леят! Поздрави!
  23. smirena

    Писмо до времето

    Благодаря! Ценя мнението ти!
  24. ""Където думите се провалят,говори музиката."               Ханс Кристиян Андерсен 

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване