Премини към съдържанието

smirena

Потребител
  • Публикации

    2856
  • Регистрация

Блог публикации публикувани от smirena

  1. smirena
    Една кратка дума -сам,а в нея има болка страх да не останеш сам,да не се изгубиш в търсене на нещо илюзорно,което за един миг или ден ти носи нещо,или така си мислиш,а всъщност губиш много повече губиш любов необятна и човек, който е правил и би направил всичко за теб.По отношение на жертвите и какво би направил за жената ,която е била всичко за теб не включвам материална помощ или нещо подобно ,а една протегната ръка и едно рамо на което да изплачеш болката си.Защото губейки я ,губиш корените си,губиш човека, с който можеш да споделиш обичта и разочарованието от родителите си,които неволно са ти причинили болка,дълбока рана ,която ще те преследва до края на дните ти.Затова се обърни назад и виж кой те е следвал и чакал,защото това е безценно.Губейки корените си ,понякога хората губят себе си ,а измисления свят ги води към бездната,на търсене на това рамо на което да поплачеш,но дали то ще е там ,когато се върнеш-едва ли...
  2. smirena
    Ако можех да спра времето, кой ли миг би изплувал в съзнанието, една топла ръка хванала моята,водеща ме по пътя на живота. Една любов, която се отглеждаше в душата ми,изгаряше сърцето ми.Две думи които татуира в сърцето ми" Единствена в света " Една неподправена нежност  и  загадъчност. Времето живее в нас усмихва се от детските снимки, ридае за загубите на най- близките и любими хора,мечтае за един свят от доброта,съпричастност и споделеност.  Косвена ли е красотата на деня,който ни носи нещо ново и различно ,или нощта, загадъчно скрила влюбени. Минавам през теб време с пролетните ароматни цветя, с летните жарки лъчи на слънцето.  Минавам през теб зима,със студения вятър, с пухкавите снежинки, които покриват косите ми. Времето и любовта, това  е красотата,в моя, твоя- нашия живот...
  3. smirena
    Страхът има много лица и гласове.Може да е глас ,който с някоя дума те е накарал да се изгубиш в тишината на нощта или в сенките на дървета огрени от слънцето.Страхът е форма на подчинение от човек или събитие от живота на всеки човек.Ако нещо случило се със някои от нас ни кара да не се радваме на малките, но ценни неща от живота ние губим себе си.Ако причината е глас на човек ,дали той има място в живота ни.Страхът е лош съветник, ако не се освободим от него.Има толкова красота в света около нас ,просто се потапяме в нея и всичко друго изчезва.Любима и нежна музика споделена с добър приятел,ни носи сред грейнали от светлини улици ,сред танцуващи хора сред шума на града ,звуците ни потапят в душевна хармония и прогонват гласът на страха.На фона на музиката заблестяват звезди.Чувстваме се леки ефирни ,но в същото време силни.Защото силата е в нас,в мислите ни,в свободната ни душа,а музиката е наш спътник,който прави живота ни по красив.                                       Където е любовта, там има музика.
     
  4. smirena
    Раждането на дете е нещо прекрасно,нежност обич.Явно за теб не е било така,защото си ме изоставила.Винаги съм се опитвала да намеря причина ,нещо с което не си могла да се справиш,но вече си мисля че просто не съм ти била нужна.                                               Осиновиха ме хора,които ми дадоха цялата любов и доброта ,която ме направи отговорен и обичащ човек.Те са тези ,които бдяха над мен и които винаги ще нося в сърцето си.А за теб нямам нищо, с което да те помня само ,че си ме изоставила,не те потърсих,но не мисля че съм сгрешила.В сърцето ми има място за тези хора-родителите ми ,които ще нося завинаги в сърцето си и които много ми липсват,защото и двамата ги загубих.В тези празнични дни ,независимо  от извънредното положение нека бъдем повече хора,нека да даряваме любовта си с това ,който има родители и ги обича да ги пази,защото болката за тях се разбира,когато ги изгубим...Бъдете здрави и щастливи!
  5. smirena
    Раждаме се и умираме,времето между раждането и смъртта е нашият живот.Много от нас се справят добре ,откриват тайнството на любовта създават семейства,водят пълноценен живот.Но кой знае защо все на някого нещо недостига,дали иска повече откровенност ,пари пътешествия или просто нещо различно.                              Но на фона на тези драми и дребни житейски проблеми се появи болест ,която отне много човешки животи.Ние вечно критикуваме някого ,но дали  сме прави. Вероятно някои неща могат да се организират по- добре,в посока хората да чувстват сигурност.В подобни моменти всички трябва да бъдем съпричастни ,да ценим своя живот и живота на всички хора познати или не.Да издържим психически на социалната изолация и да се справим с надвисналата опасност .                                         Нека изборът ,който правите да  бъде отражение на вашите надежди ,а не на вашите страхове.                           
  6. smirena
    Среднощни размисли.Любов загадъчна,обвита в мечти раздирана от съмнения.Един живот ,който лъкатуши между реалност и мечтани моменти.Коя съм аз,една жена вплела в косите си надежди,с искрящи погълнати от мечти очи,с разпилени коси ,носеща своето минало и бъдеще.Търсеща,искаща плам и нежност обгърната от любов  и среднощни размисли.Тогава се вгледах в спящото му ,излъчващо спокойствие и сигурност лице.Усетих се защитена и обичана в прегръдките му,а размислите се сляха с мистерията на нощта...
  7. smirena
    Понякога мислено си представям, края на нещо,на любовта, на живота.Въпросите ми се преплитат като паяжина, която ме обгръща с мистерия.Коя съм аз,какъв е живота ми и какъв би могъл да бъде.Неосъществени мечти, забравени трепети.Дали е краят на една любов или безцелно  лутане сред усмивки, безкрайни спорове,горещи целувки, пламенни погледи.Но ако всичко си  отиде безвъзвратно, ще помниш ли шепота в нощта,ще копнееш ли за нежност, ще очакваш ли тихите стъпки, приказните нощи, усмивките. Не зная...Но сега съм до теб и всички въпроси са излишни.Усещам дъха ти  прегръщам те и притихвам...Навън  нощта мистериозно ни обгръща , светлините на града осветяват празните улици, в очакване на пролетта, когато всичко пак ще се повтори,цветя ще пръскат уханието си, а хората влюбени ще се разхождат...
  8. smirena
    Вечер,тихо пристъпвa самотна тъга,бавно притиснати влюбени вървят.Тъмата с нейните полусенки,забързани ,замислени...  
    Помня те, с тихите ни стъпки в тъмната улица,с влетените ни ръце. 
    Всеки от нас се стреми към онази врата ,нашата врата и нашият дом . 
    Там ,където умората изчезва с топлината ,която ни обгръща. 
    Там усмивките ни са истински ,а смехът --заразителен,там изчезва умората,а равнодушието ни е чуждо. 
    В този топъл и светъл дом няма отегчение има  
    споделяне ,има истина и нежност има любов и живот в любовта!  
  9. smirena
    Не знам дали е есенна тъга по -лятото,горещи плажове ,тихи вълни ,бриз и жарки целувки.Есента е равновесието ,една хармония между 
    есенна тъга ,очи пълни с  красота и душа отворена за всичко от изгрева до залеза.Има хора ,които познаваме дълги години ,а не могат да седнат с нас на една пейка,не в буквален смисъл, духовно сме  толкова далечни.А има хора с които се познаваме от няколко часа и имаме чувството ,че винаги сме се познавали,докосваме най-скритите струни на душата си и тя запява -есенна песен на две сродни души,а листата падат,леко захладня и дъжд заваля ,а ние сме извор ,чист ,кристален на двама истински приятели.Понякога се питам ,като ни е нужно толкова малко ,защо все търсим ....защото сме хора и поемаме и болка и радости. 
    Може би щастието е това ,да няма нищо за разбиране просто да намерим нишката един към друг.
  10. smirena
    Всеки ден носи нещо ново, очакваме усмивки по пътя си, започваме от дома и до края на деня.Очакваме откровеност,но дали всеки иска да е искрен и откровен,може би се обвива в някаква мистерия, за да се предпази незнайно от какво.Винаги ми е било странно,"приятели" предразполагат да споделиш най- съкровенните си мечти,преживявания,а самите те завършват разговора с обикновени, тривиални моменти от ежедневието. Очакваме споделеност, но за нея са нужни чисти сърца широко отворени очи за нашето днес, което определя бъдещето. Какво очаквам аз, за мен най- ценни са близките хора, тези на които доверието и обичта се показват с всеки жест, ден след ден.Живота ни подлага на много изпитания,борбата с тях и преодоляването им, сплотява семейството, приятелите ако са онези истински, които са за цял живот.Очаквам да преодолея това, което ме безпокои и да се радвам на изгреви и залези ,на всеки полъх на вятъра, на аромата на цветята и най вече на усмивките на любимите хора,които ме обръщат с нежност и загадъчност. 
  11. smirena
    " Любовта започва с грижите за най- близките,тези у дома." Майка Тереза.          Домът, мястото където се чувстваме защитени и обгрижени,от хората които обичаме.Но дали винаги успяваме да бъдем себе си, а не тези, които очакват да сме, едва ли.Колкото любов да има в сърцата ни, не винаги ще сме настроени на една вълна с любимите си хора.Изкуството да постигнем хармония в общуването не зависи само от един човек,а от всички.Тогава, когато всеки бъде себе си, без опасения, че някой ще го упреква, за музиката, която слуша,за филмите които харесва, за книгите, тези които докосват душата му, а мислите и емоциите може да сподели с любимите си хора.Тогава жилището е дом,в който огънят не загасва,а всяка грижа е с много нежност, защото така започва любовта 
  12. smirena
    Аз преди теб, не знаех смисъла на живота, надеждата и тъгата бяха мои приятели Преди теб сърцето ми мълчеше, очите ми не виждаха красотата,бях  - живот без смисъл.Ти се появи и всичко беше вълшебство, сезоните  прелитаха край нас, носейки своето очарование,сърцето ми , ти намери верните струни и то запя, красивата мелодия на любовта.Очите ми се взираха в небето, облаците бяха пухкави, подгонени от вятъра,а дъждът бе красивата мелодия на всяка капка.С теб се преоткрих, за всичко което не забелязвах преди теб.Ти си моята чакана пролет,моето жарко лято, пъстра есен и бяла зима. Ти си музиката, мечтата, ти си -Любовта.Тази, която ме плени, ти си в мислите и сърцето ми.Ти си всичко,началото и края.
  13. smirena
    Жената –нежност и мечтание,
    творение на любов и страст.
    Красота преливаща в ридание,
    Тъга прогонена от красотата.
    Жена ,носеща в сърцето си-Любов,
    По вените ,течаща буйна кръв,
    пламък и страст.
    Любовта превръщаш в Ад и Рай.
    Ти си магия лирическа реалност.
    Tи си бленувана нежност.
    Погледа ти изпиващ ,търсещ .
    Устните ти с вкус на узрели къпини.
    Омайваш ,прегръдката ти е блян.
    Ти си магия , омайно биле,
    нечакана пролет,опияняващ полъх
    на цветен аромат, нежна и пламенна,
    ти си всичко мечтано в този свят.
    Любов-жажда и страст,
    жадувана нежност,
    даряваща живот,
    а всъщност ти си…
    Цвете-нежно цвете!

  14. smirena
    И  пак настъпва вечерта ,колко съм истинска,на лицето ни има само сълза ,от красотата на щастието.Обеците и чашата с вино ,само глътка за теб и мен ,не съм вълшебница,но всяко докосване е трепет ,всеки поглед,надникване в душата ти и гласът ти ,гали ме ,заравя се в косите ми ,миг истина .Превърнах се в трепет ,заради тебе,превърна се в сянка заради мене. 
    Някога исках да съм принцеса,танцуваща на своя бал ,заключвах се в кули ,в които никой не може да влезе ,но ти строши оковите на самотата,сега си до мен,знам ,че ме гледаш когато спя ,че ме ревнуваш от погледите на другите,от ласките на слънцето ,от докосването на вятъра.Вечерта е вълшебна с нашата музика с чашата вино,докосване и пламват искри... 
       Моят поглед е обич,нашата целувка е огън...
  15. smirena
    И в скритото на самотата
    и в нежното на синевата
    в усмивката загадъчна,
    в ударите на сърцето.
    Ще търся своята си обич,
    и нежността  покрита с мрак.
    Ще се открия в стих отронен, 
    с нежната музика ще се слея
    в картината ще се намеря
    а времето там е вечност.   
  16. smirena
    Приятелството е ценно ,не само защото споделяме,а защото споделеността обгръща доверието.Истината споделена с приятел не боли ,болката отмиват няколко добри думи,смисъла на доверието ,отдадените минути и часове.Телефона ,който не винаги набираш,защото знаеш ,че го има.Приятелството е внимание,безпокойство и онова свиване на устните -всичко е наред. 
       Зад безсънните нощи за приятел,зад кръговете под очите от безпокойство,а в очите е нечия отразена  същност.Приятелството е пристан,на спомени -вчера ,днес и утре.Приятелството,   понякога е с трайността на  един. живот , ако го има... 
  17. smirena
    Обичта е прошепване, не са нужни много думи ,които се разпиляват.Като пъзел ,който едва ли би  събрал.Станал си специален за някого  и само за него .Поемаш болката му ,изтриваш сълзата и тъгата му ,докато на лицето му засияе усмивка-усмивката на щастието.Нишката между вас е невидима ,защото не афиширате ,а просто обичате,лекото докосване на ръката ,плахата целувка на улицата,а очите те издават помислите ,чувствата ни.Те никога не лъжат.Обичта е отдаване ,без очакване.Обичта е отразена в очите ви ,в споделената тишина между вас. 
     
  18. smirena
    Живота ми е недопята песен,                       денят ми недовършен стих   ,                мечтите недочакана пролет,                                картина от багри и съдби.                                                           Нахлули във живота ми случайно,                     останали завинаги във мен.                             А времето отлита като миг,                                щастието в спомени събирам,                            за да ги отнеса със себе си...                                   
  19. smirena
    Аз съм път ,а ти си светлината ми в мрака,
    аз сълза съм ,а ти си ръката отнела тъгата. 
    Искаш с теб да вървим по път труден и неясен,  
     
    ти любов ли си ,за да гори сърцето ми 
    тъга ли си .която прогонва съня ми, 
    ти бездна ли си на толкова чувства 
    искаш да се хвърля без страх ,да ти вярвам... 
    Аз съм жена многолика, дори 
     когато сърцето е свито  
    усмивка по устните плъзва, 
    поела съм съм по незнайни пътеки, 
    прогонила съм безброй страхове 
    и ако толкова искаш и любиш 
    в края на пътя очаквай ме  
    с цвете в ръце! 
     
     
  20. smirena
    Вечер,тъмнина и мрак,сливам се с мистерията на нощта. Сама, но не и самотна.Има моменти в които безброй въпроси кръжат и не ни дават покой,докато не открием отговора.Този отговор, може да промени живота ни, избора понякога е лесен, но с този избор трябва да живеем. Около нас има хора, които са близки,специални и незаменими и избора ни е да бъдем с тях,да се отърсим от негативизма и да гледаме напред с вяра и надежда,защото ние,аз ти, той сме стълбовете на нашият малък дом,ние сме началото, децата ни ще продължат традициите,ще бъдат истински и щастливи,защото са продължили започнатото от родителите, ще го предадат на своите деца и тогава самотата на душата, ще е само състояние, което постепенно ще избледнява,защото живота продължава,носейки частица от самите нас. Тогава светът ще е по - добро място за живеене...                          Толкова искам да е така...
  21. smirena
    Можеш ли времето да спреш?
    Дори за миг да разбереш,
    че пътищата ни се пресичат 
    това съдбата отреди...
    Да имаме мигове незабравими,
    помниш ли първия танц ,Любов,
    помниш ли жарките целувки ,
    пламъка ,който ни обгърна. ..
    Да заспивам сгушена до теб ,
    събуждайки се първо мен да видиш
    и всички пътища водят ме към теб,
    през планини ,морета , пустини...
    Не тъжи ,Любов беше красиво,
    очите искряха,прошепнати думи,
    тишината в прегръдка се сливаше,
    в болката плачеше с мен,
    в радостта ликуваше ,Любов...
    Един път се гори в този огън.
    За истинската любов забрава няма!
     
  22. smirena
    Аз вървя ,а в очите ми свети 
    една бледа и зимна луна, 
    вятър студен ме прегръща  
    и прошепва ми нежни слова... 
    Искам този свят да променя 
    да премахна тъга ,сивота, 
    но изплаших се , 
    обзе ме страх и тревога 
    бях сама -нито ехо ,ни глас... 
     
    .Под тъмното небе ,по прозорците 
    студа рисува,вълшебни ,невиждани  
    цветя                                                    обвити в нежност и копнежи, 
    тъгата ми рисува  цяла нощ... 
     
    Градът се събужда със свенлива усмивка, 
    а зимата  нарисува  , толкова  бели цветя, 
    нежни ,чисти красиви, цветя на моята душа...
  23. smirena
    Когато тъгата те обземе
    ще си спомниш ли за мен,
    когато радост в тебе блика
    ще се сетиш ли ,че мен ме има.
    Когато слънцето те гали,
    когато спомен то пробуди,
    ще бъда ли в сърцето още
    или ще остана само спомен.
    Дъждът ще отмие красотата
    на нежността струяла в мрака,
    буен вятър ще разпръсне,  
    мислите за мен като листа.
    А колко бурни бяха дните
    и нощите и смеха извиращ,  
    и любовта като жарава,
      която сърцето изпепелява.
    И някой ден самотен ,бледен,
    ще си спомниш за трепета в сърцето
    с ръка ще махнеш,ще отминеш,
    че то от друга вече е заето.
  24. smirena
    Понякога, вървейки по шумните улици,забързани, заети със себе си и с проблемите си,забравяме хората около нас, опитваме ли се поне за миг да усетим,радостта или тъгата в очите на хората покрай, които преминаваме.Една усмивка, един топъл поглед често може да спаси човек и да му даде надежда, че има доброта в този свят.                                     Понякога най- важните неща от живота ни, ги научаваме по трудния начин.Замисляме ли се, че седим един до друг, а не се чуваме,имаме очи, а не се виждаме,защото сме вглъбени в себе си и се оказва, че сме по бедни от хората,които имат малко, но го ценят, че за много от нас красотата е в чистотата на помислите.Да бъдем по добри и верни на най - съкровенното в себе си, душата,нежността и обичта към всичко,което ни заобикаля.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване