Премини към съдържанието

smirena

Потребител
  • Публикации

    2856
  • Регистрация

Всичко публикувано от smirena

  1. smirena

    Надежда

    Това ,че теб те има, това ,че днес си тук, дали си се преродила, не заспивай мила ,не. Той е там в сърцето ти ранено и радва се ,че дишаш, че трепти в душата ти онази струна жива, в която двамата сте ... Чуваш ли музиката нежна, която в двама ви звучи? Раздай я като къс надежда, но не заспивай,не недей. Кой спомена за него ще опази, кой образа ще вижда всеки ден, дори болката да е голяма, усмихвай се за него всеки ден. И като волна птица ще се рееш, ще топли те зовът му там далеч. Обичай слънцето,звездите, а новата Любов те чака знам...
  2. smirena

    ...

    Променяме се ,всеки миг всеки ден,вървим напред.В крачките напред ,в усмивката .Променяме се и от изпитанията ,които ни сполетяват.Там напред крачим с желание за сбъдване на усмивките,щастието ни ,Борбата която водим вътре в себе си и хората на които разчитаме и тези ,с които споделяме.Опитваме се да не нараняваме ,докато всяка наша дума или жест ни отдалечават от безразличието и забравата.Опитваме да се променяме в устрема и обичта си. В решението си да отсъстваме за дълго от някого.Но оставаме с обичта си ,със споделянето и разбирането.Защото сме хора ,такива ,толкова сме нужни...
  3. Можеш ли времето да спреш? Дори за миг да разбереш, че пътищата ни пресичат се а това съдбата отреди... Да имаме мигове незабравими, помниш ли първия танц ,Любов, помниш ли жарките целувки , пламъка ,който ни обгърна. .. Да заспивам сгушена до теб , събуждайки се първо мен да видиш и всички пътища водят ме към теб, през планини ,морета , пустини... Не тъжи ,Любов беше красиво, очите искряха,прошепнати думи, тишината в прегръдка се сливаше, в болката плачеше с мен, в радостта ликуваше ,Любов... Един път се гори в този огън. За истинската любов забрава няма!
  4. smirena

    Есен-рисунка от думи

    Вървейки в хладната утрин ,замислена ,вглъбена или просто меланхолията на есента се бе вселила в мен си мислех за сезоните.Отмина топлото ,жарко лято ,с море ,слънце и светлина.Дойде есента една палитра от цветове,слънцето се пробуждаше бавно и огряваше хора и дървета,рисуваше багри върху листата ,а те като волни пеперуди се откъсваха и падаха в краката ни ,а ние стъпвахме по тях и отнасяхме със себе си аромата на на есенен полъх на вятър понякога тих,а често пронизващ. Днес слънцето изгря и всичко се съживи ,улиците се напълниха с хора ,деца играеха а листата птици изрисувани в най -топлите
  5. smirena

    Ти си глас

    Ти си гласът пробудил в мене любовта ,гласът отключил сетивата ми за красотата на живота . Онзи вълшебен глас проникващ в душата ми ,каращ ме да мечтая ,да летя на крилете да отворя широко очите и сетивата си ,да поемам на малки глътки амброзията наречена-Любов. Ти си очите ,които ме накараха да повярвам ,че съм единствена ,ти си нежния шепот на всичко което носи любовта,една безбрежност , по-силно от живота и смъртта .Стремеж да бъдем винаги заедно ,необходимостта да се чуваме ,да не заспиваме без нашето- Обичам те! Ти си ръцете ,които нежно ме обгръщат и ме карат да бъда себе си да бъда и
  6. smirena

    Позволи ми време

    Време,позволи ми да мечтая, да се радвам и тъжа да запомня всеки звук ,в който тишината бавно си отива и докосват нежни звуци моята душа, Позволи ми време да обичам , не отнемай трепети и жар искай да се понеса по вълните на живота днес ,сега, за да не пропусна мига в който, сивотата багрите изтласкват... Да е в мен полъха на летен бриз, в края на лятото с дъжда сълза да отроня и да се радвам на всичко,събрано в шепи, щастие ,любов и нежност и с есенния вятър, ръка да разтворя и да даря усмивки и радост , да разпръсна като фея,щастие на всички вас...
  7. smirena

    Сбогуване

    Това е сбогуване с пролетта, с уханието на цветята,с живота с любовта ,която ме оплита като паяжина, онази любов ,която не изживях.... Това е сбогуване с приятелите, с тези ,които мислех ,че имам, махам за сбогом на лъжата на лицемерното възхищение, на пленителната музика ,която е свила своето кътче в сърцето ми. Ще помахам с ръка за сбогом, на онези ,които ме предадоха....
  8. smirena

    Вълшебство

    Гледах луната през сълзи търсейки те в нейната магия, отразяваше се в реката до която стояхме с теб, но защо ли погледа ми бе вперен в луната и звездите за кого бяха тези сълзи за теб ,за мен ,за нас... Искахме да сме заедно до края , искахме любов като в приказките, огнени чувства ,безметежен зов, неприкрита ,топла нежност. Протегна ръка ,докосна ме плахо и огъня лумна във мен, толкова чувства спотаени дълбоко, изригнаха като вулкан, нежна целувка като докосване на цвете, полъх на вятър,на копнеж и тъга. Остави ни Любов този миг на вълшебство, да го скрием от поглед
  9. smirena

    Копнежи

    Неизживени вечерни копнежи, покрити със звезден прах лунни пътеки занемели пред моята свята любов. Наскърбено сърце в тъмнината настройва струните на душата и акорди се вплитат от слънчеви изгреви залези ,спомени ,смях и рози уханни... Музиката ражда въздишка, въздишката ражда сълза носи полъх на тиха тъга... Небето е красиво и тъжно, проблясват ярки звезди, в душата надежда проблясва и притихва плахо в нощта...
  10. smirena

    Не тъгувай

    Коси, като старо злато, рамене ,изваяни от скулнтор, очи, събрали синевата, ръце създадени да галят. Защо,приятелю,любими, претвори ме на платното, а,своята любов постави, вместо подпис-там отдолу. В душата ми надникна ти, докосна струна във сърцето, засвири тя ,но подари, приятелство навеки...
  11. smirena

    Ние

    Оставям да ме водиш, по своите пътеки, щом с теб съм ще мога, да се преборя с всеки. Натрапват своите истини, зад думите се крият, аз искам само истина, по-силна от живота. Сплотява и разделя, нашето съзнание, кои сме не можем, дори да си представим. Явяваш се и в мрака, пътека ми проправяш, за мен си ти единствен, за другите си някой. Така ще преминаваме, като сенки през живота, не ще да се изгубим, вселената е наша. И някъде ще се пресекат дните ни човешки, а може там в отвъдното, да е нашата среща...
  12. smirena

    Остави

    Остави го да тръгне, да отиде,където поиска, но и там няма щастие да види, ти изтрий от лицето сълзите. Те ще падат,ще мокрят земята и цвете красиво ще цъфне, като спомен за нещо отминало, като надежда за нова любов. Остави го да тръгне, да се обвие със своята истина, че живота ни само един е по химери не трябва да тичаме. Ще погледнем към цветето жадно, като скитник вървял без да спира, ще се усмихнем,ще тръшнем вратата, че за нас това вече е минало ...
  13. smirena

    ...

    Самотата прегърни тя приятел ни е нежен, няма да ни нагруби в своята ни безнадежност. Слушаме,вървим,скърбим под маската ,усмивка кой душата ни ще види, как дори за миг чувствата ни ще усети. Толкова посредствени крачат, развели своята си истина, а между тях и нас само болката изстрадана. Те не могат да зарадват, с дума нежна или жест, себе си обичат само с другите са тъй жестоки. Ще се крием зад усмивки зад привидната си същност, колко нежна е душата, НИКОГА НЕ ЩЕ УЗНАЯТ.
  14. smirena

    В мрака

    Пей сърце,за моята горест. Пей сърце,дори да боли. Пей сърце за отминали дни. Пей и скърби за моите мечти. Като сенки изгубени, в мрака се лутаме. Като птици в нощта, ще паднем обрулени. Приятелю,върни ми радостта, приятелю,върни ми нежността. От мъдростта ти ще се опия, в сърцето си гнездо ще свия.
  15. smirena

    Тъга и любов

    Тъгата бавно ме обзема , прониква в душата ми обзема сърцето ми . не виждам звездите , не виждам сслънцето ,луната, като в омагьосан кръг. Сълзи се стичат по лицето, отмиват болката изгаряща. Кажи ми защо не виждам небето и звездите? Защо само образа ти в мен е? Защо в сърцето само ти си? Не ме оставяй да плача, сълзите с целувка изсуши, влетя в живота ми като вятър, който брули пак листата и стелят се по сухата земя, като килим по който с теб, ръка в ръка ще тръгнем един до друг и любовта . Две сърца в едно пак бият, две души толкова раними. Ще вървим по килима от листа,
  16. smirena

    За теб

    Какво си ти създание незнайно, изтъкано от душевност и любов, кои ли вятър те довя в безкрая, на приказка изтъкана от любов. Прозира ласка с всяка дума, докосваш с думи нежни струни, нима е нужно да познаваш, сърцето питаш и политаш. Мечти с реалност се преплитат, и в думите ти там прозира, онази красота в душата, сподели ти с мен мечтата... В този свят нереално- истински, търсим духовната си половинка, когато луната изгрее, музиката си пусни и виждай мен. Душите срещат хората с магия, душа,душа намира и не спира, зове я онзи див копнеж , романтика в реалност да из
  17. smirena

    Размисли

    Когато разпуква се зората, ще ме съзре ли в синевата, когато залеза потъва, ще се сети ли ,че мен ме има. Когато морето се вълнува, вълната с пръски ме облива, сълзи ли са или това е, спомена който ме обзема. Когато вятърът с косите, неуморно си играе, ще се сети ли за мислите, които бушуват ми в душата. Когато луната изгрее и нежно с лъч ме докосне, ще знае ли каква мечта, ме кара да се взирам в нея. Когато звездите обсипят, небето като бисери, поне една ще се досети ли, каква е моята истина. Когато вървя по пътя си и камъче ме препъва, ще знае ли колко мъка,
  18. smirena

    Миг

    Да те прегърна,да склоня глава до сърцето ти от обич затрептяло. С две топли длани лицето да погаля и да изтрия сълзата като бисер. Да те прегърна ,но как да достигна да те целуна и устните да впия да поема болката голяма да усетя горчилката на живота. Над мен облаци се стелят и дъжд от сълзи заваля покри и двама ни с магията да споделим и болка и тъга. И слънцето изгря на небосклона изсуши дъжда от сълзи усмихна ни се радвайте се днес че утре може и да няма. А вятърът неуморно вее клони в косите се промъква като ласка и занемяла в очите ти потъвам
  19. smirena

    Очи

    Очите в две очи се впиват, търсят пътя към душата, тя забулена е в тайна, на тъгата многолика. Очите те изпиват като извор, не могат те да се наситят и в жаждата неутолима, целувка жадно си даряват Къде отидоха мечтите, се пита душата занемяла, сърцето отвори, опий се, там като огън обич блика. И тръгват двама онемели, открили чудото непознато, любов, изпепеляваща и бурна, ръцете вплита до забрава.
  20. smirena

    Обич

    Обичам те и вграждам се сама, в зидове и мостове вековни, дори да бушува в мене тя, ще я остава бавно да изтлее. Ще сложа плахата целувка на листа бял на който пиша, ще тече по вените кръвта, в сърцето си ще скрия любовта. И ти не ще забравиш знам, онова видение незнайно, което твоя сън смути, което липсва ти безкрайно.
  21. smirena

    Чакам те

    Чакам те! Както дърветата чакат плодните си премени. Чакам те! Чакам очите ти- пътища уморени. Чакам те! Както птиците чакат пролет с прегръдки зелени. Чакам да вляза в очите ти. поне като отражение. Чакам мечтите ми тежки. леко да вдигнеш в ръцете си. Чакам слънцето да разроши косите на дъждовете.
  22. smirena

    Моят танц

    Искаш да танцувам, да се смея очите ми да греят, да шепнеш колко съм красива, как тялото ми следва ритъма, да влагам страст и огън от любов... А знаеш ли какво е любовта , тя е трепет ,нежност ,красота, без нея живота е безсмислен, просто сивота и тъга. Но чувам музика , темпераментна и гореща, прониква в сърцето ми, озарява душата ми, право ме щастлива... Вселява се в мен и повтарям красива си любов, караш ме да летя под звуците вълшебни, всеки звук ,ме кара да се извивам , да се сливам с музиката, това е моят танц -на красота и любов... Така бих танцувала със стрс
  23. smirena

    Ако...

    Ако поискаш мога да съм цвете уханно с преливащи нюанси. Мога да съм звездата в небето, буря силна ,дъжд и ураган. Ако поискаш мога да съм ехо в планината , което да посочва верния ти път , да бъда онова ,,Да “ което очакваш. Мога да съм смях или сълза , която се стича по лицето... Не мога да бъда икона , а вярност , нежност и любов,които да огряват дома ти ,ако това си мечтал...
  24. smirena

    Копнеж и любов

    Копнея те като пустинника жадуващ за глътка вода, копнея те като въздуха, който ми отнемаш . Копнея те , като жадната земя с която летния дъжд се слива... Копнея те безумно, като жарка целувка, копнея ръцете ти увити около мен, не искам да спре копнежа до изнемога, в него те търся и те намирам, жадувам те и отпивам от устните ти любовта...
  25. smirena

    Не ме питай

    Не ме питай защо плача, гледам в огледалото празните си ръце ,не ме питай за тъгата в очите ми за несподелените мигове , за неизживения ми живот. Отново пропуснах изгрева, отново забравих какво ме задържа времето с теб. Когато погледна виждам само теб, когато се замисля,ти си в мислите ми, искам да съм вятъра ,който те гали, да съм слънчевия лъч , който първи те вижда, да съм нежното цвете чиито аромат усещаш, ако видя погледи вперени в теб, като розов храст около теб ще се увия, ще те упоявам с нежно ухание , с бодлите ще прогонвам натрапници, защото за любовта ням
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване