Премини към съдържанието

DemoVision

Потребител
  • Публикации

    546
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

Всичко за DemoVision

  • Титла
    kaldata приятел
  • Рожден ден 1.01.1988

Информация

  • Пол
    Мъж
  1. Честит Рожден Ден !

  2. Уау! ! ! Шокиран съм от това откритие. Мисля, че следващата стъпка в опознаването на живите същества е да се разбере защо гълъбите си клатят главите като вървят! Ах тези животни, не спират да ме изумяват. Представяте ли си, клате ли сме си ръцете за баланс. Ц,ц,ц . . .
  3. Брейй, едно време калдата повече ме зарибяваше . Капитализма яко е навлязъл и тук. Няма лошо. Който му се дават пари - да дава. Тука прочетох, че 10лв не били нищо пари при все многото информация в калдата. Ми аз за 15 лв на месец колкото ми е интернета имам достъп до толкова информация, колкото не бих могъл да прочета и изгледам за десетки животи хх. Как да е. Обаче влизам аз днес във форумите ( започнал съм от сутринта ) и още не мога да скролна подфорумите до долу . Бива ли толкова арълък между темите. Той поста не е много за тази тема, но аз съм гласувал за ББ, така че ми е разрешено.
  4. Благодаря, благодаря за пожеланията . . . И малко повече от 4 години прекарани в приятната компания на kaldata.com
  5. Честит Рожден Ден :)

  6. Ами оставя се детето да поотрасне 10ина-20 години и се преценява на око.
  7. Абсолютно съгласен с модератора. Пък ще почистват рано сутринта и готово. Аз лично бих се кефил ако пред къщата ми живееха бухалчета. Поне ще има на какво да се радвам и да ме разнообразява . Уф, сладурчета .
  8. Плащай си на общината за паркомясто.
  9. Абсурд за мен е как човек, който живее в Абсурдистан може да се трогва от такива неща . Гражданино (!), единствената полза от тази смешна петиция е като се насъберат подписи, да си я разпечаташ на хартия и до дълбоки старини да си бършеш задника с нея.
  10. Мисля, че този коментар трябва да се удостои по някакъв начин. Не знам и аз как - някаква награда, поздравления от екипа на сайта за най- . . . . коментар от както съществува калдата. Култово, култово просто.
  11. Ами не претендирам за високо интелектуално ниво. Просто нямаше как да не се отбележа в такава безсмислена тема . От къде въобще ви е хрумнала цялата тази история. . . А може би не съм дорасъл за да разбера идеите ви. Всъщност може би никой не е и никой никога няма да бъде !
  12. Ето тук може да подкрепите идеята "По ниска цена на пачата", която солидарно подкрепям с калдата.ком. Надявам се екипа да одобри петицията ми скоро тъй като наистина дълбоко съм загрижен за проблема. http://bgpetition.com/pacha-cena/index.html По темата - ебаси тъпата тема.
  13. sed_ally - питай него, защо питаш нас ? На мене ми е по-смешно не, че са заградили улицата, а че са им разрешили да строят толкова близко до блоковете. Това е по новия, капиталисически план за застрояване на София. "Между два блока - трети!" му е девиза.
  14. http://www.napredinagore.blogspot.com/ Българийо!?! Здравей, България! Реших че съм длъжен да ти напиша това писмо. Сигурно през буквите ще прозират гняв и болка, но аз и не искам да крия, че с това е изпълнена душата ми. Длъжен съм да ти пиша, защото не искам да останеш излъгана. Не искам да останеш жертва на изкривената и платена истина, която "свободните" ни медии щедро посяха сред народа ти. Не искам. Не искам да вярваш на тези, които двадесет години те лъгаха и те превърнаха в просякиня и проститутка, с която всеки може да преспи и да се подиграе. Същите тези - децата на хората с червените звезди на челата, които петдесет години бяха стъпили върху лицето на народа ти с войнишки ботуш. Така бяха стъпили, че го промениха до неузнаваемост, за да бъде днес грозна гротеска на своето славно минало. И отпечатъците от този мръсен ботуш, произведен някъде на изток, и досега не могат да се изличат... Аз бях там, Българийо! Там, където се бяха събрали надеждата, гнева и волята за промяна на един народ. На твоя народ. На твоите деца. На твоето бъдеще. Бях там. Там, където шепа млади хора с пламък в очите се опитваха да изгонят престъпниците, които те продадоха, за да напълнят бездънните си джобове с някакви стойностни за тях зелени късчета хартия. Повече стойностни от теб и твоята съдба. Повече стойностни от живота на осем милиона българи. Аз бях там. Бях там, където същите тези хора бяха обградили своя остров на блаженството с хиляди каски, щитове, брони и палки. В част от тях сигурно е имало и човеци, но аз видях другата им страна, която беше далеч от човешкото. Бях там, там бяха моите приятели, колеги, там беше млада България. А от вътре с безочливи усмивки и зле прикрит страх крадците и мошениците надничаха плахо зад завесите, за да видят дали не е време да избягат от любовта на народа си, както сториха само месец по-рано. И за да са сигурни, че не е дошъл краят на тяхното безгрижнно съществуване, изпратиха срещу ни няколко хиляди, облечени в черно, бесни кучета. Кучета с палки и щитове, с бронирани камионетки и пистолети, които се втурнаха в тълпата, поваляха, удряха, биеха. Аз бях там. Бях там, когато хората започнаха да бягат и да пищят. Когато жени и старци падаха на земята, а над главите им свистяха мечовете на тези съвременни легионери. Бях там, за да усетя какво е собствената ти държава да изпрати срещу теб и близките ти армия. За да видя окървавените павета, разбитите глави, уплашените момичета и задъханите старци. Бях там, когато ни блъскаха, крещейки, че ще ни избият. Псувайки майките ни, заканвайки ни се, сякаш сме врагове. Бях там, за да видя истинското лице на държавата ни и най-вече на тези, които я управляват. Лицето, което България не можа да види, защото старателно го скриха от нея. И тя повярва. Бях там, за да видя как правителството на "най-корумпираната държава в Европа" смаза младите и будни българи, малкото останали, които искат да променят нещо. Студенти, еколози, земеделци. Дали искащи по-качествено образование, дали искащи Родината ни да не се превръща в бетона джунгла или искащи да могат да обработват земята си достойно. Толкова различни и разнородни, но обединени от общото усещане, че не искат да живеят в тази България. И аз не искам. Затова бях там. Затова ми се искаше да заплюя "народния представител", който каза, че на студентите не им било там мястото. Да заплюя всичките онези "народни представители", които сгазиха народа, когото трябва да представляват. Бях там, когато жените плачеха около окървавеното тяло на мой колега, студент, а полицаите ги дърпаха и псуваха. И мен псуваха. Псуваха всички ни, когато сещу техните палки и щитове се изправихме с "Мила Родино"... Аз бях там, Българийо... Нашият порив за промяна беше смазан. Брутнално, с кръв. Беше смазан с лъжи и безочие. Беше смазан с перото на платената журналистика, която разказа на народа ни, на майките и бащите ни, как са ни платили, за да бъдем там. Как сме наркомани, хулигани, криминално проявени, фашисти, металисти... Държавата впрегна цялата си мощ, за да скрие истината и да опорочи нашата война срещу тези, които съсипват и нея, и собствения ни живот. И сякаш успя. Днес България е спокойна... Българийо!?
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...