Премини към съдържанието

Сара

Потребител
  • Публикации

    3
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

1 Последовател

Всичко за Сара

  • Титла
    Новобранец
  • Рожден ден 25.02.1991

Информация

  • Пол
    Жена
  1. За това, че човечеството само си прави мръсно си прав! Колкото и да се самовъзстановява природата ние я замърсяваме двойно по бързо! Живея на южното черноморие и не мога да ви опиша какво се изхвърля в морето. Дори от спътникова снимка се вижда къде се изхвърлят фикалиите на цял Слънчев бряг и Несебър, да не говорим за множеството малки мръсни рекички. Само не мога да разбера защо никой не прави нищо по въпроса!
  2. Не мисля, че съществува човека на тази земя, който дори и за миг да не се е чувствал самотен, да не се е замислял какво го кара да се чувства така нещастен. Какво всъщност представлява самотата? Какво ни кара да се страхуваме толкова от нея? Повечето хора мислят, че да си самотен значи да си сам, затворен и отделен от света на хората около теб, да не се виждаш с приятели, да нямаш приятел. Но за мен самотата се изразява в друго! Можеш да си заобиколен от хора, да имаш безброй пари, да ходиш на дискотеки, на кафета и в същото време да чувстваш студените окови на самотата, да се питаш кое те кара да живееш, за кое си струва да се бориш и дори да умреш. Поглеждаш хората около теб, усмихваш се и в това време гледаш през тях и не ги виждаш. Имаш чувството, че сънуваш някакъв странен сън, че си затворен в черупка, че не чуваш и не виждаш нищо. Точно това за мен е самотата, точно в такъв момент чувстваш, че има едно скрито от всички място в сърцето ти, което е празно и точно там самотата е свила гнездо. В началото това местенце е мъничко, почти не му обръщаш внимание, но с течение на времето самотата расте и изисква повече и повече място в твоето сърце, докато не го превземе цялото, тогава се превръщаш в сянка, не мислиш, не чувстваш, не живееш, не намираш смисъл, за да живееш. Точно тогава разбираш, че сам си дошъл на този свят, сам живееш своя живот и сам ще преминеш във вечността. Въпреки, че разбира това човек цял живот търси – някои търсят сродна душа, други търсят приятели, а трети просто някои които да обичат, за когото да се грижат и да се заблуждават, че и то някога може да ги обикне. За мен човекът е егоист, просто така устроен или в борбата с живота става такъв. Мислиш, че имаш приятели, че би се жертвал дори за тях, изслушваш ги, споделяш им, но само с една неправилна дума или жест, само да спреш да угаждаш на всеки и биваш зачеркнат, не съществуваш за никой. Мислиш, че си влюбен в някой, опиянен си от сладката магия, искаш да живееш и умреш с любимия, но в процеса на съвместен живот, реални случаи и противоречия, любовта изчезва и ти се събуждаш от хубавия сън с мисълта „Какво направих?”. И точно в такива моменти самотата отново те стяга в ледените си ръце и ти се замисляш отново какво те държи още жив. Всеки се е срещал със самотата лице в лице не знам до колко хората я разбират и как се справят с нея. За мен самотата е сянката на реалния живот в нашия розов измислен свят. Самотата е страхът от това да останем сами, сами в сърцето и душата си без образът на който и да е в нашето съзнание да ни крепи в миговете на самосъжаление. Животът ни е дар, нека не го пропиляваме, допускайки самотата да ни превърне в сенки. Самотата взима надмощие само и единствено тогава , когато ние и позволим, само тогава когато се самосъжаляваме и се затваряме в себе си не обръщаме внимание на хората, които са около нас, пренебрегваме тези, които макар и временно се интересуват и грижат за нас. И нека всеки един от нас се държи така, че да не отблъсква другите от себе си, да не живее за себе си, а за другите и може би точно тогава ще се роди един нов свят, в които самотата ще бъде само мит.
  3. Замисляме ли се понякога какво и как правим в нашия живот? Замисляме ли се, че животът си отива и не можем да го спрем, миговете минават през нас и както не можеш да задържиш водата в ръцете си, така не можеш да забавиш времето. И въпреки, че осъзнаваме това какво вършим, което да остане? Какво правим за другите или за самите нас? Като си млад мислиш, че целия живот е пред теб, че имаш да вършиш толкова много неща, но ето за миг затваряш очи и когато ги отвориш си стар, грохнал старец с побелели коси и чакаш последната гостенка в този земен живот. Може би точно тогава се замисляш какво си направил през своето съществуване, което заслужава да се помни. Нещата които се правят със сърце, които се правят все едно, че това е последната битка на земята – те се помнят във времето. Дали ще има толкова много последни битки, че дори да не можеш да си спомниш броя им или няма да се сетиш дори и за една, защото през жалкото си съществуване си вършил всичко за пред хората, през пръсти без да влагаш сърцето и душата си. Може би много малко от нас оценяват това, което имат и не заслужават нищо поради нехайството си. Има една мисъл в Библията, която гласи – „…който търси – намира, който хлопа – ще му се отвори, на който проси – ще му се даде…” И нима не е вярно? Защо не живеем живота си като за последно? Защо не се борим за мечтите си, а се отказваме още преди да сме опитали? Животът е една непрестанна борба, в която винаги има първа и последна битка, е след последната битка съществуват две възможности- да си победител или победен. Колко пъти си се чувствал победен и смазан? Всичко е станало сиво и безсмислено. Разочарован си от всички, изгубваш желание за развитие, за по -добър живот. В желанието да облекчиш болката си извършваш груба грешка без да осъзнаваш, как допускаш в себе си чувства като гняв, омраза, ниско самочувствие, депресия и се изолираш от тези, които те обичат. Не се замисляш какво имаш нали? Ако днес се събудиш здрав си по-щастлив от хилядите болни хора, броящи последните дни от своя безценен живот. Ако имаш дом и храна си по-щастлив от милионите гладуващи хора по света. Имаш всичко нали и защо си недоволен от живота тогава, докато има хора без нищо, които се радват на живота и благодарят на Бога повече от теб. Може би се мислиш за нещастен, а заслужил ли си да бъдеш щастлив? Бориш ли се за това, което искаш? Колко си загубил заради отчаянието и слабостта си? Има ли поне една мечта, която си превърнал в реалност? Живееш в измислен свят, в който всичко ти идва на готово. За нищо не се притесняваш, за нищо не се бориш, дори не живееш, а просто съществуваш. Защо пропиляваш шанса си да станеш нещо, заради нерешителност или мързел? Какво е нашето поколение? Защо животът ни е толкова пуст и безсмислен? Нека изживеем оставащите мигове, борейки се за мечтите и идеалите си. Направи нещо макар и малко, което да промени и вдъхне живот в заспалото ни ежедневие. Нека правим всичко така, сякаш това е последната битка на Земята и последния миг в нашия живот!
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.