Премини към съдържанието

Vedrin

Потребител
  • Публикации

    33
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

1 Последовател

Всичко за Vedrin

  • Титла
    Потребител
  • Рожден ден 27.07.1965

Информация

  • Пол
    Мъж
  • Град
    Добрич
  • Интереси
    Поезия, музика и всичко прекрасно.

Контакти

  • Twitter
    pratenik
  • Интернет сайт
    http://www.vedrin-poetry.org/
  1. Vedrin

    Боянският майстор

    Така е, Динди! Аз исках да внуша едно по-романтично усещане за онова време, а именно - колко неразривно свързани са изкуството и любовта!
  2. Vedrin

    Боянският майстор

    Ех, да... Но такива са неумолимите реалности понякога!
  3. Vedrin

    Боянският майстор

    Не е жалко! Все пак е оставил картина!
  4. Vedrin

    Защо те помня?

    Благодаря ти, Динди!
  5. Vedrin

    Защо те помня?

    Благодаря ти!
  6. Vedrin

    Сбъднати предчувствия

    Ще се видим ли сбъднати в утрото - нежни клончета с нови листа? Ще се срещнат ли бързи минутите - парещ допир в желани уста? Може би са ни нужни предчувствия - като вик, като сън, като стон... На реките в прелелите устия - син да блесне красив небосклон... На огнищата в жарките въглени - духнал вятър да ражда искри. А във мислите - тъжно обръгнали, чиста обич мечти да твори. Ще се срещнем ли сбъднати в залеза - изгрев нов да ни буди от сън? Виж - тъгите ни вече заспали са! И предчувствия шепнат отвън... (От "Сбъднати предчувствия")
  7. Vedrin

    Извлечен от скръбта

    Приюти ме в тихата си кротост. Странник съм. От болка уморен. Станал е животът ми на фотос - побелял, размит и вледенен. От съдбата тъжно съм жигосан - като роб, предаден на скръбта. Със сърце, научено да проси най-непозволените неща. Дъх ми дай. Да мога да въздъхна. Взор дари ми. Поглед да блести. Прегърни ме. Като дреха връхна. И с целувка в миг ме опрости. А тогава - от скръбта извлечен, ще разцъфна. Пролетен в пръстта. Като стих, написан и изречен със любов от шепнещи уста. (От "Точка на замръзване")
  8. Vedrin

    Чудо под белите преспи

    Под бели преспи чудото ми спи - надежда плаха за цветя и птици. Все някога от лъч ще се стопи тъгата снежна в моите зеници. И в пролетно наболата трева мечтите ми ще бъдат минзухари. Крила разперил в модра синева - копнежът-щъркел весело ще шари. Ще се открия в поглед на дете. От бистър ручей дъх ще си налея. А чудото - решило да расте, ще ме накара дълго да се смея. Събудена - в разпукнато листо, душата нежни трепети ще диша. А без да питам как или защо - ще бъда стих. И сам ще се напиша. Под бели преспи чудото ми спи. И сън във бяло тихо ме загръща. Все някога снегът ще се стопи... Надежда в чудо - толкова присъща! (От "Точка на замръзване")
  9. Vedrin

    Диоген

    Запалил свещ, се сливам със тълпата. Дано открия истински човек. Поглеждат ме кожусите, палтата. Захапан гладно, смее се геврек. Презрително загърбват ме верижки от чисто злато, или от сребро. Бастун отронва тропащи въздишки в копнеж по недочакано добро. Наперено усмихват се в портфейли банкнотите със едър номинал. През сламките изцеждат се коктейли, в претъпкания с баровци локал. От кофите надничат опаковки, забравили за блясък и цена. Наливна бира с пържени картофки играят си на мъж и на жена. Запалил свещ, човека не намирам, а пламъкът трепти усамотен. Не ми е просто времето. Разбирам. От друго битие съм. Диоген. (От "Бакърена паничка")
  10. Vedrin

    Езерна импресия

    Водното конче на нашата плахост скри се за миг сред тръстиката. Сънена патица плавно размаха своята тайнствена приказност. Шумно изкрякаха жаби-столетници вечно зелено присъствие. Рошави гарги, крилати несретници, литнаха в синьо безпръстие. Хванал ръката ти, бързо откъсвам стръкче едно от папурите. В обич събудена с мъх те поръсвам. После ти милвам кичурите. Цветен и утринен, в лъч от докосване спира дъхът ни в идилия. Сякаш със пръчка на воден магьосник нежно разлиства се лилия. Водното конче на нашата плахост с радост танцува над бялото. Сладки са устните. Сипе се захар. Още сме само в началото... (От "Шарена палитра")
  11. Vedrin

    За нея

    За нея - жената родена от огън! За нея - красивата дива сърна! Аз пиша и вярвам, мечтая и мога да бъда в сърцето й лъч светлина. Тя бяга със устрем нагоре в скалите. Невинна се къпе с планински води. Разплита коси и присяда с орлите, а нощем в очите й греят звезди. Тя буря е страшна и полъх от нежност. Светкавица, скрита във стрък от трева. Ту близост желана, ту смътна безбрежност. Ту чаша с вода или кръст в синева. Тя древна е притча, и приказка жива. От мрамора диша, в дървото гори. В очите, подобно сълза се излива. В сърцето, подобно на рана боли. Пресъхва перото. Да пиша не мога. Мастилото моля: Бъди светлина! За нея - жената родена от огън! За нея - красивата дива сърна! (От "Шарена палитра")
  12. Vedrin

    Чудотворец

    Откъсвам първозрелите ти пориви - красиви плодове на младостта. И думите ти - светли, непресторени допълвам с топъл шепот на уста. Докосвам слънчелистните ухания на твоите обичащи ръце, събрали в шепа моите дихания с туптенето на мъжкото сърце. Преливам от мечтани нежностишия, в които те рисувам с акварел. Въздъхвам те при всяко мое вдишване. Изпявам те, докосвайки предел. Разгръщам те във полета на птиците. Догонвам те във синьото. Да спреш. А в нежната премала на зениците наднича чудотворецът-копнеж. (От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")
  13. Vedrin

    Тротоарни хроники II

    Бяла хала шепне черна притча. Студ сковава минусните дни. Дрипав скитник в болка се обрича и стои до градските стени. Помияр изцъклено трепери, свит до кофа с празничен боклук. В ледени висулки начумерен стихнал е самотният улук. Скърца его в бързаща обувка. Погледът изнизва се във бяг. Сетната надежда за милувка черно строполясва се във мрак. Киска се съдбата. Некролозно. Тъжна хала с див репертоар. Снежно е. И ледено. И грозно. Бяла смърт на черен тротоар. (От "Точка на замръзване")
  14. Vedrin

    Бяла памет

    Вали снегът във моите коси и видимо ги прави помъдрели. Откривам се зад стари полоси. Намирам се зад свършени предели. Не зная как и колко съм вървял във ледената пустош на съдбата. В последен огън винаги горял - да стоплям тъмни сенки в белотата. Сред вой на вълци да творя следи до моя дом, от студове прегърбен. Да шепна на огнищните звезди и топъл чай от спомени да сърбам. Врата да скръцне. Странник уморен на прага ми нощувка да помоли. Да го поканя. И да бъде с мен. Приятел във житейските неволи. Така белее моята глава след всяко ново, истинско начало. Вали снегът на мисли и слова, за да остане паметта ми... В бяло. (От "Точка на замръзване")
  15. Vedrin

    Последната игличка

    Последната игличка на скръбта пронизва дълго тъжния ми вопъл. Копнях непреживяните лета, в които исках да живея топъл. Рисувах се със живи цветове в химери нежни, в приказни огнища. Насищах се с измамни светове, макар лъжа сърце да не насища. И някак си съдбата проумях - не нея аз, а мене тя тълкува. Предложих й мечти, любов и смях, но тя със скръб реши да ме рисува. Направи ми портрета вледенен. Достоен дар за северна кралица. Бях Кай - със стъкълцето поразен, но все си нямах Герда за сестрица. Последната игличка на скръбта кърви във мен... Дано да се извади. И да открия чудните лета с лъчи от смях и топли водопади. (От "Точка на замръзване")
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване