Премини към съдържанието

mariela_es

Потребител
  • Публикации

    748
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от mariela_es

  1. Любими стихотворения

    ПОСЛЕДНИ ДУМИ Покажи главата ми на народа. Тя заслужава това. Дантон към палача Защото неразумно призовах потиснатите чувства да въстанат – тълпата им свободна ме скова, оплю ме с песнички безсрамни. Крещеше тя, че съм предал, че съм измамил красотата – изправи ме пред своя трибунал, за да призная сам вината си. С наивен патос аз твърдях, което знаеха го всички – не мислех, че съм сторил грях, защото много те обичах. А в залата кънтеше смях. И ръкопляскаха – но иронично. Присъдата си аз узнах от устните ти гордо стиснати. Добре – къде е ешафода?! Целувам твоите ръце… И не показвай на народа измъченото ми сърце! 1976 Владимир Янев ПОСВЕЩЕНИЕ В студените нощи, когато пиян сънят се търкаля на моя таван, когато луната тъмнее от грях, когато увисва над мен моя страх, обесен на острия ръб на нощта, подавам ти своята бледа ръка - на теб - непознатия - смугло красив, потаен и питомен, жаден и див, едва деветнайсет години живял, а всичко опитал и всичко видял, подвластен на никого, ничий, сам свой, но тръгнал към мене и истински мой и падал по пътя си, плакал, грешил, но нежност момчешка за мен съхранил. Ръката ми - властната - жадно поел, единствено с мен ще си толкова смел! Ела! Ще измием луната от грях! Ще хвърлим трупа на умрелия страх, ще пеем с тътнежния корабен глас на морската нощ във добрия Бургас. А после, когато тя тръгне назад и слънцето бликне над нас благодат, мечтата надрастнал, усмихнат, смутен, ще тръгнеш реален до мен в моя ден! Петя Дубарова На следващите стихчета не съм сигурна кой е автора ... Отиваш си Отиваш си. А още ни е рано. Защо пое тогава в тоя път. Да, зная - търсеше приятелското рамо, сега оставяш ме на кръстопът. Ти мислиш, че не те обичам вече, че каменно е моето сърце, че любовта ми спомен е далечен, оставил те с протегнати ръце. Не мога болката си аз да крия. Уж празнота е в моята душа, ала сърцето ми е рана жива от много срещи и от самота. Защо ли толкоз късно идва всичко? Не ми е нужно нищо отсега Не чувам вече песента на птички дори когато плувам през ята. Защо ли толкоз късно аз те срещам? Какво ще мога вече да ти дам oсвен "Здравей, Любов! Прощавай! Бързам! Аз... този път си го минавам сам." Дали ще можеш с мене да живееш? Дали не ти е всичко на игра? Дали не искаш просто да ми вземеш за теб една, за мен - последната искра. Обичам те! Обичам те, любима! Но моля те! Но моля те, недей! Когато във едно сърце е зима, не вземай и последното, що тлей. Истината Истината казваш ли, когато тя ще нарани? Да бъдем честни можем ли, със риск, че от това боли? По-тежко е да разбера, че бил съм лъган с нежни думи. Аз грешка мога да простя, лъжата ще е помежду ни. Обади се, любов! Позвъни, обади се, Любов! Ти, която да си, намери ме! Аз те чаках с години, готов да запиша и номер, и име! Ти мълча. Със години и с дни. Ти не звънна, дори и погрешка. Иззвъняха се сума жени - ни една между тях ти не беше. И напразно с писалка и лист все те чаках... Ни глас, нито ласка. Що цигари изпепелих и на листа що глупост надрасках. Пак съм сам... Обади се, Любов! Вън вали. И април е тъй хладен. Телефона поглеждам (в дълбок сън заспал). А край него - кълбо жици, жици... Контактът - изваден... Дамян Дамянов Върху ръката й... Върху ръката й блестеше пръстен, а в съвестта ми блесваше вина. Но все пак мъж бях аз, макар невръстен, макар и чужда тя, все пак - жена. Макар че беше ден, тя свещ запали. - Ще се венчеем - каза. - Как без свещ?! ... И пръв път се венча със женско тяло един съвсем неопитен младеж. Омъжена за друг. Прелюбодейка. Уж правех грях, а пък усещах страх. Страх не от бога. И не страх библейски - страх от самия толкоз сладък грях... Неизразимо сладък, неизпитван! Сред бял ден свещ гореше. Като в храм. Тя бе икона, а пък аз - молитва. Тя беше Ева, а пък аз - Адам. ... Но ни змия, ни - ябълка на клона. И може би затуй от този рай дори и господ бог не ни изгони. Когато изгоря свещта докрай, самият той я духна със прозявка. И опрости той нашите лъжи. И тъй прелюбодейната "винчавка" във паметта години продължи... Дамян Дамянов Създадох те от обич и мъгла... Създадох те от обич и мъгла. Невидим образ на мираж най-видим. Ела! Строши съня ми и ела! Жадувам двама с тебе да отидем далече - в оня, приказния свят, желан от памтивека от душите - единствен рай след дългия ни ад. Любов се казва той. И в него скрити Адам и Ева, в дъното му там, ездата на живота вечно гонят и от галопа им свещен без свян една след друга куп зведи се ронят. Мечта ли си? Душа ли или плът? Не зная. Ала знам, че кон с копита от лудо натърпение за път готов е да побегне и през смърт, орисан да я смъкне от звездите. Дамян Дамянов
  2. Дребните неща

    Точно в малките неща се открива щастието! Много хубава снимка!Поздрав!
  3. откачен ден като мен

    Е,важното е да гледаш на нещата от смешната им страна...я,виж колко хубаво и увлекателно разказваш ... а иначе не скучаеш,за пореден път ти се случват странни,но и смешни до някъде работи ..
  4. Че вече проверих и определено ще празнувам ... http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/dj.gif
  5. Моята изповед.

    Знам какво е да си сам,живея от няколко години в чужбина и да кажем че адаптацията ми не върви добре.Много пъти съм се отчайвала и съм искала да се прибера в Б-я,мислейки си и може би самозалъгвайки се,че нещата ще са по-различни.Имах приятели в Б-я,не много,но поне вярни и сега ми останаха само истинските,макар че като знаят,че си в чужбина кой знае какво си викат.Та като цяло тук нямам на кого да споделя нещата,които ме тревожат,а в Б-я няма кой да ме разбере.Сега ще стана студентка и се надявам да се оправят нещата и да си намеря приятели,поне ще опитам.На мен ми е трудно,заради езика (макар че с него вече се оправям),а и като разберат че си чужденец не винаги те приемат с отворени обятия.Знам,че и аз имам вина,че последните години някак си се затворих в себе си,но затова знам,че сега трябва да опитам,да направя всичко по силите си да бъда по-отворена и дружелюбна,пък каквото трябва ще стане.Това е шанс да се започне от начало,без хора,които да са си изградили вече начин на виждане за теб. Разказвам ти всичко това,за да разбереш,че не говоря напразно,че знам как се чувстваш и колко ти е самотно.Повярвай,знам го!!! Не трябва да чакаш живота да ти се случи,трябва да го търсиш!!!Опитай да се забавляваш дори и сам,тренирай някакъв спорт,запиши се на някакъв курс или литературен клуб например,нещо което ти харесва и ще се запознаеш с нови хора.Дай им шанс да те опознаят и ти тях,не прибързвай,за да не ги оплашиш.Леко по леко ще се сприятелите.Повярвай!Знам,че звучи може би като извадено от някоя приказка или филм,но аз вярвам в това.Защо трябва да си победител?Достатъчно е да изживееш живота си пълноценно и щастливо!Прави това,което ти искаш,което на теб ти харесва! Това,че братовчед ти е заминал е наистина неприятно,но съм сигурна,че има и други хора,които мислят като теб и могат да те разберат,просто не си ги открил още.Не се предавай,смени си мисленето,просто опитай да направиш усилие.Любовта няма да почука на вратата ти,докато ти се самосъжеляваш у вас,излез,разходи се,никога не знаеш какво те чака! А защо някой трябва да те потупа по рамото и да ти кажа,че си красив или страхотен човек,ти сам ако не се смяташ за такъв,как да повярват другите в това???Ако не лъхаш самоувереност как да стане?Жените искат мъж,който е здраво стъпил на земята,някой,на който виждат,че може да се разчита във всеки момент!Ти може да си такъв,но ако за пред другите изглеждаш и се възприемаш като ''смотаняк'' или ''губещ'',как може една жена дори да й харесваш да реши да направи нещо по въпроса??Помисли над това и се стегни!Започни някакви промени,най-напред с мисленето си,малко повече самочувствие и след това и с живота си!!! Повярвай ми,поне си заслужава да опиташ!!!
  6. Хаха,е,аз от къде да знам ... като не казваш,аз просто предполагам ...
  7. Хаха,е,кво ще правим ... ще гледаме звездите?
  8. Игра: От една дума направи 5

    Солета Олио Лале Игла Домат Арка Робот Носорог Омлет Стрела Трева Превъплащение
  9. Хей,как си?

    Не сме се засичали скоро ...

    Как е лятото? :)

    1. Хахаха,ами ти си спи,аз ще се разходя сама по плажа сутринта ... макар че и аз си падам поспалана
    2. Искам....

      Хахаха,еее,ти пък!!! Аз друго имах напредвид,мъж на място си търся,а не несериозни работи!
    3. Мисля си дали утре ще се разочаровам или ще имам повод за празнуване ...
    4. Асоциация, part deux...

      лирика
    5. Хаха,не знам,ще ми показва Варна и дъжда сигурно ... ще си взема чадъра все пак ...
    6. Искам....

      Е,нали сме наши хора,гледай момъка да е по-свестен индивид,че то няма да си правим снимка само де та ....
    7. Искам....

      Хаха,не знам за Варна и дъджовете,ама липсва една съществена част от пейзажа...момъка А за отпуската ... чакаш да удариш големия джакпот и може и 1 година отпуска
    8. Хаха,засега само дрънкам ... А този младеж защо така е захапал дънките,почва се от чорапките ..
    9. Искам....

      Аз пък искам ей така http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif
    • Разглеждащи в момента   0 потребители

      Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.