Премини към съдържанието

Denica_kacarova

Потребител
  • Публикации

    39
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

1 Последовател

Всичко за Denica_kacarova

  • Титла
    Потребител

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Карлово
  • Интереси
    Обичам да чета и да се срещам с хора. Уважавам и се възхищавам на тези, които се борят за това, което желаят. Когато релаксирам предпочитам разходките в планината, карането на колело или просто прекарвам времето си с приятели, като ми е най - приятно когато обсъждаме разпалено теми от живота ни. Това, каето искам от сърце е хората да бъдат малко по - щастливи и малко по - позитивно настроени към живота, колкото тежък и непосилен да бъде той. Все пак ние решаваме как да живеем и това което човек сам си прави и Господ не може да му стори.

Контакти

  • Twitter
    denica_love
  • ICQ
    0
  1. Господ плаче ли задето ние сме толкова лоши? Понякога постъпваме отвратително и нечестно спрямо другите и себе си,но някак си успяваме да преодолеем угризенията на съвестта /поне за момента/ и пак сме лоши. Дали дъждът не са господните сълзи, задето ние сме толкова глупави и често се самозабравяме? Какво мислите?
  2. Винаги ще ти помогна-ако имаш нужда.Пиши ми-ще се радвам да бъда твой приятел:)

  3. Замислих се за това,което разговаряхме тази дни - приятелството и ролята на споделянето. Защо споделяме? Представете си едно малко дете. Както всички много добре знаем душите на дечицата са чисти и неопетнени. Когато нещо лошо им се случи /например другарче ги удари,съученик им каже нещо накриво/ те ще разкажат на всички за това. Първи са родителите,приятелити,а ако не се чувстват удовлетворени по-малките са скронни да разкажат дори и на непознати. По този начен те "очистват" предадената им от друг отрицателна енергия,като я изкарват навън чрез споделянето.Един,втори,трети път,докато се почув
  4. Радвам се,че си намерила начин да се справяш сама, важното е да се чувстваш добре. Възхищавам се на твоята сила да се бориш сама с живота, може би защото аз я нямам. Колкото и да повтарям,че мога и сама все идва момент,когато усещам вътрешната потребност да споделя с някого. Дали ще пиша във форум,ще разкажа на някого,а ако не искам близките ми да знаят ходя при психолог понякога /знам,че звучи странно,малко ме е срам да го призная,но е така.Просто чувствам облекчение от факта,че работата им е да не казват на никого/
  5. Никой не отрича,че това е така - ти си този,които решава проблемите,но е по-тежко, когато си сам и няма кой да те изслуша. Никой не е казал,че когато споделиш ще намериш търсеното решение,но самият акт на изказване на болката и огорчението помага да се разтовариш поне за малко. Това е като някой друг да ти помогне в носенето на твърде тежкия, за момента, кръст, но е ясно,че след време той ще го пусне и ти ще продължиш сам. Работата е там,че в момента,когато имаш нужда, се намира някой който ще те изслуша и ако е подходящият човек, може дори да те разбере. Още повече,че когато разказваш своята
  6. Благодаря за разбирането. Наистина се опитвам да продължа живота си,защото смятан че на този етап няма какво да направя,защото нещата в случай не зависят от мен. Желая ти всичко най-добро.
  7. Здравейте на всички! Видях темата и реших да се включа. От доста време мисля върху това какво всъщност е приятелството. Имаш ли право да се бъркаш в живота на някого, макар с чистото и искрено желание да му помогнеш. Имаш ли право да искаш той да ти споделя и още повече имаш ли право да желаеш той да е до теб, когато на теб ти е тежко и да се интересува така, както ти от него. Благодарна съм на Бога за моя приятел. Срещнах го преди половин година,но го обичам невероятно много,той мен също. Той ме прави много щастлива и ми е най-близкия ми човек. От друга страна има едно друго момче, с което
  8. Не се претеснявай,нормално е.Не нужно да се съобразяваш с другите,те нека го правят когат и с когото поискат,но това е твоят живот в крайна сметка и ти можеш да постъпиш както намериш за добре.Ако си готов да го направиш и много я обичаш, то няма от какво да се притесняваш. Много е хубаво,ако се научите да разговаряте за проблемите, независимо за какво се отнася. Това ще заздрави неимоверно връзката ви и несъмнено ще ви направи по-близки от всякога.Ето как можеш да превърнеш този проблем в едно предимство,тоест възможност да направиш не една а две хубави крачки напред. Опитай! Бъди честен и пр
  9. Здравейте,бих искала и аз да се включа в тази тема. Простете,ако съм прекалено обширна. Бих искала да ви разкажа една история. Не претендирам,че е добра,но все пак мисля,че има какво да се вземе от нея,макар и мъничко,все пак е нещичко. Тъгата стоеше свита на моя праг. Наклонила на една страна синята си шапка, опряла белите си като мрамор ръце на пода, тя гледаше как той си отива. Ясно разбираше, че каквото и да направи, не може да го спре и въпреки това дълбоко в душата си продължаваше да го моли да остане. Още един ден поне. Оловно сивите й очи го изпратиха за последен път. Тя сведе глава
  10. Съгласна съм с написаното до тук. Моят съвет е да направиш нещата, които отдавна не си правил. Намери малко време за себе си,прави това което ти харесва,просто защото го обичаш. От кога не си се разхождал цяла нощ из града например?От кога не си ходил из Балкана, просто така,защото имаш нужда от чист въздух и съприкосновение с природата. Толкова е отпускащо. Знам,че проблемите те чакат щом се прибереш у дома,знам,че може би те преследват дори и там, сред природата,но понякога егоизмът може да бъде и полезен. Имам чувството,че понякога сме твърде строги към себе си и се обвиняваме прекалено с
  11. Определено си я заслужила!
  12. Междудругото аз се казвам Деница :) Радвам се,че си включил името ми като една от най-хубавите български думи. А ти как се казваш?
  13. Съгласна съм с вас. За мен най-голямата награда,която може да получи човек в живота това е любовта. Да обича, да се чувства обичан и нужен. Да се раздава за хората около себе си и въобще за другите. Колкото до успеха...какво е всъщност успеха? Положил си труд,постигнал си нещо, което наистина заслужава уважение и получава признателност от другите, но дали това те прави щастлив? Когато си навърха е хубаво,безспорно,но дали тази радост не е мимолетна.Дали след това вместо да сме щастливи с това,което имаме, както при любовта, не искаме все повече и повече от себе си. Щом веднъж сме били шампиони
  14. Коя е най-голямата награда в живота?
  15. Моето мнение е,че противоречията се раждат,когато сме поставени пред някакъв проблем и трябва да решим как да постъпим. Противоречията са проблеми свързани с избора и свободата на човека. Няма избор, няма противоречие. Само,че в живота винаги сме изправени пред някакъв избор,така че колебанията са на лице.Понякога помагат,защото благодарение на тях усмисляме по-добре нещата,израстваме духовно.Друг път обаче, лютайки се в тъмнината на собственото си съзнание затъваш,защото застаналите противоречия пред теб са твърде големи /като вариант и това е възможно,макар по-често да намираме някакво решен
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване