Премини към съдържанието

Denica_kacarova

Потребител
  • Публикации

    39
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

3 Последователи

Всичко за Denica_kacarova

  • Титла
    Потребител

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Карлово
  • Интереси
    Обичам да чета и да се срещам с хора. Уважавам и се възхищавам на тези, които се борят за това, което желаят. Когато релаксирам предпочитам разходките в планината, карането на колело или просто прекарвам времето си с приятели, като ми е най - приятно когато обсъждаме разпалено теми от живота ни. Това, каето искам от сърце е хората да бъдат малко по - щастливи и малко по - позитивно настроени към живота, колкото тежък и непосилен да бъде той. Все пак ние решаваме как да живеем и това което човек сам си прави и Господ не може да му стори.

Контакти

  • Twitter
    denica_love
  • ICQ
    0
  1. Denica_kacarova

    Господ плаче ли?

    Господ плаче ли задето ние сме толкова лоши? Понякога постъпваме отвратително и нечестно спрямо другите и себе си,но някак си успяваме да преодолеем угризенията на съвестта /поне за момента/ и пак сме лоши. Дали дъждът не са господните сълзи, задето ние сме толкова глупави и често се самозабравяме? Какво мислите?
  2. Винаги ще ти помогна-ако имаш нужда.Пиши ми-ще се радвам да бъда твой приятел:)

  3. Denica_kacarova

    Изповедалня: "Споделеният товар е половин товар"

    Замислих се за това,което разговаряхме тази дни - приятелството и ролята на споделянето. Защо споделяме? Представете си едно малко дете. Както всички много добре знаем душите на дечицата са чисти и неопетнени. Когато нещо лошо им се случи /например другарче ги удари,съученик им каже нещо накриво/ те ще разкажат на всички за това. Първи са родителите,приятелити,а ако не се чувстват удовлетворени по-малките са скронни да разкажат дори и на непознати. По този начен те "очистват" предадената им от друг отрицателна енергия,като я изкарват навън чрез споделянето.Един,втори,трети път,докато се почувстват добре. Всъщност споделянето е преповтаряне на една и съща случка или мисъл много пъти. Ако например нещото,което ви тежи е спомен и вие го споделяте,то всеки път когато говорите за това вие мислено се връщате в миналото и о този начин преповтаряте едно нещо многократно. Това може да действа разтоварващо,защото всеки път отдавате по част от събраната негативна енергия. Дори първоначално много да боли с времето това чувство избледнява,макар че има и случай когато никога не се заличава напълно,но тава е нормално. От друга страна, когато държиш негативните емоции в себе си и мислиш за тях, тяхната енергия се акумулира в теб и се наслагва с времето, което я прави много тежка и трудна за понасяне. В такъв случай за отдушник може да служи и неодушевен предвет,което също е много добро решение. Единствения недостатък е,че плюшените играчки не могат да говорят. Ти им споделяш, изливаш това,което те тормози,но те са неспособни да ти отвърнат, да ти се усмихнат или дори да ти помогнат да намериш алтернативно решение на настоящия проблем. Хубавата страна на споделянето е,че можеш да чуеш и една различна гледна точка. Все пак човекът е субективно същество и не може да излез еот кожата си,за да се види отстрани, а и това не е гаранция,че ще разбере къде греши. Ето къде идва ролята и на другите, които ти помагат да се огледаш по-добре и разгледаш проблема от няколко страни. Има хора,които не стават за слушатели,други само се правят на такива,но да си добър слушател е изкуство. Такива хора има, стига да искаш достатъчно силно и рано или късно ще намериш правлния човек, с когото да споделиш мъката или радостта си. В крайна сметка дали ще споделиш или не остава въпрос на личен избор. Всеки постъпва както намери за добре,но все пак нали сме хора.Защо да не си помагаме и да направим живота си малко по-хубав като заедно се потопим в света на емоциите и чувствата и преоткрием радостта от това да имаме приятели.
  4. Denica_kacarova

    Кога за последно плакахте?

    Не помня кога за последно съм плакала,но в интерес на истината на мен ми олеква.Чувстам се сякаш сълзите отмиват всичкото зло,което се е закотвило в сърцето ми.Не съм човек,който е склонен да се ядосва или пък да беснее,да държи яд или болка дълго време в себе си.За това плача понякога,когато се съберат много неща накуп.Не обичам да го правя,но го предпочитам пред лошото,което може да стори един разтроен човек, както на себе си така и на другите.
  5. Denica_kacarova

    Изповедалня: "Споделеният товар е половин товар"

    Радвам се,че си намерила начин да се справяш сама, важното е да се чувстваш добре. Възхищавам се на твоята сила да се бориш сама с живота, може би защото аз я нямам. Колкото и да повтарям,че мога и сама все идва момент,когато усещам вътрешната потребност да споделя с някого. Дали ще пиша във форум,ще разкажа на някого,а ако не искам близките ми да знаят ходя при психолог понякога /знам,че звучи странно,малко ме е срам да го призная,но е така.Просто чувствам облекчение от факта,че работата им е да не казват на никого/
  6. Denica_kacarova

    Изповедалня: "Споделеният товар е половин товар"

    Никой не отрича,че това е така - ти си този,които решава проблемите,но е по-тежко, когато си сам и няма кой да те изслуша. Никой не е казал,че когато споделиш ще намериш търсеното решение,но самият акт на изказване на болката и огорчението помага да се разтовариш поне за малко. Това е като някой друг да ти помогне в носенето на твърде тежкия, за момента, кръст, но е ясно,че след време той ще го пусне и ти ще продължиш сам. Работата е там,че в момента,когато имаш нужда, се намира някой който ще те изслуша и ако е подходящият човек, може дори да те разбере. Още повече,че когато разказваш своята история, има вероятност да погледнеш и от друга страна нещата, да се замислиш по-дълбоко и може би сам да откриеш търсеното от теб.
  7. Denica_kacarova

    Изповедалня: "Споделеният товар е половин товар"

    Благодаря за разбирането. Наистина се опитвам да продължа живота си,защото смятан че на този етап няма какво да направя,защото нещата в случай не зависят от мен. Желая ти всичко най-добро.
  8. Denica_kacarova

    Сбъдват ли се мечтите?

    Съгласна съм,че светът ще бъде много сив и прозаичен без тях, но силно вярвам,че когато искаш нещо от сърце,мислиш за него постоянно,представяш си го,радваш му се, то ще се сбъдне в реалността. Мечтите се сбъдват,зависи колко силно ги желаеш, какво правиш, за да се осъществят и колко силно вярваш в желанията си. Все пак ние решаваме как да протече живота ни,а не някой друг. Нали така?
  9. Denica_kacarova

    Изповедалня: "Споделеният товар е половин товар"

    Здравейте на всички! Видях темата и реших да се включа. От доста време мисля върху това какво всъщност е приятелството. Имаш ли право да се бъркаш в живота на някого, макар с чистото и искрено желание да му помогнеш. Имаш ли право да искаш той да ти споделя и още повече имаш ли право да желаеш той да е до теб, когато на теб ти е тежко и да се интересува така, както ти от него. Благодарна съм на Бога за моя приятел. Срещнах го преди половин година,но го обичам невероятно много,той мен също. Той ме прави много щастлива и ми е най-близкия ми човек. От друга страна има едно друго момче, с което много се разбирам, но той беше много тъжен и ние с моя приятел се опитвахме всячески да намалим болката му, като често ходехме да го видим, разговаряхме с него и така нататък. Сега обаче той ни изолирва заради приятелката си,която го ревнува от мен,а няма причина,защото аз обичами искрено моето момче. Разбирам другия, разбирам защо постъпва така,но въпреки това ми е болно,защото държа на неговото приятелство. Просто в днешно време хората, с които можеш да се разбираш добре са невероятно малко, а той е един от тях. Много ми е болно,но в същото време съм щастлива,че той е добре с приятелката си. От толкова време ние с приятеля ми искахме да го видим щастлив и всячески го убеждавахме да се разбере с момичето. Даже с нея се свързахме и и обяснихме колко много я обича той. Сега са заедно и това е най-важното. Просто на мен и на приятеля ми ни е болно, но като че ли аз го изживявам по-дълбоко,защото съм много емоционална. Не знам дали имам правото да искам и той да се поинтересува как сме ние, имаме ли проблеми. Да искам да се обади, поне вендъж да излезем, да прояви някаква иниациатива, да жертва мъничко от времето си за нас. Може би аз греша, все пак съм субективна,защото го виждам от моята гледна точка. Опитвам се, наистина полагам големия усилия,за да го разбера и му желая само доброто. Въпреки всичко някъде дълбоко в мен едно мъниче плаче,че вложи толкова много в едно приятелство,а сякаш нищо не е направило за никого.
  10. Denica_kacarova

    Последен ден живот

    Бих казала на всички колко много ги обичам. Бих ги помолила отново да ми простят за всичко което волно или неволно съм и причинила,без да им казвам че умирам. Искам да си отида от този свят с чиста съвест и изпълнено с любов сърце. Последните си мигове бих прекарала с любимия си. Преди това ще се сбогувам със семейството си - мама, татко,сестра ми и след това ще се върна при този, с когото съм избрала да живея до края,а защо не и в следващия живот?
  11. Denica_kacarova

    На колко загубихте девствеността си?

    Не се претеснявай,нормално е.Не нужно да се съобразяваш с другите,те нека го правят когат и с когото поискат,но това е твоят живот в крайна сметка и ти можеш да постъпиш както намериш за добре.Ако си готов да го направиш и много я обичаш, то няма от какво да се притесняваш. Много е хубаво,ако се научите да разговаряте за проблемите, независимо за какво се отнася. Това ще заздрави неимоверно връзката ви и несъмнено ще ви направи по-близки от всякога.Ето как можеш да превърнеш този проблем в едно предимство,тоест възможност да направиш не една а две хубави крачки напред. Опитай! Бъди честен и преди всичко каквото и да и казваш, го кажи с много любов, нежност и търпение.Вярвам,че и тя ще ти отвърне със същото. Успех!
  12. Denica_kacarova

    За болката в сърцето... ако го има?

    Здравейте,бих искала и аз да се включа в тази тема. Простете,ако съм прекалено обширна. Бих искала да ви разкажа една история. Не претендирам,че е добра,но все пак мисля,че има какво да се вземе от нея,макар и мъничко,все пак е нещичко. Тъгата стоеше свита на моя праг. Наклонила на една страна синята си шапка, опряла белите си като мрамор ръце на пода, тя гледаше как той си отива. Ясно разбираше, че каквото и да направи, не може да го спре и въпреки това дълбоко в душата си продължаваше да го моли да остане. Още един ден поне. Оловно сивите й очи го изпратиха за последен път. Тя сведе глава и смирено стоя седмици наред. Нейният образ остана в мен и като призрак бродеше из мислите ми. Опитвах се да го прогоня, да го залича, но идваха моменти, когато той разкъсваше моята защита и тихо плачеше в сърцето ми ден след ден. Тъгата на прага – бе образа на собствената ми тъга, а призракът – така виждах бродещата в сърцето ми самота. Представи си една скала и как върху нея падат капки вода, една след друга. Дори да е от най-твърдия камък с течение на времето водата я пробива и оформя. Така е и с тъгата, която ме дълбаеше и в един момент, когато се обърнах назад осъзнах, че съм се променила. Ако сега се върнеш и пак заминеш, няма да я има същата тъга, свита на пода. Не, аз не съм друга, аз просто пораснах. Това бе твоят избор, твоят живот. Прости ми, но аз вече няма да бъда нещастна заради теб, защото и аз имам живот да градя. Вече никога няма да бъде същото, но и защо трябва да е? Животът се променя и ние сме част от тази промяна. Винаги имаш избор: приемаш станалото и продължаваш или сам се заключваш в миналото. В ежедневието ни се вплита една непрестанна поредица от срещи и раздели, радост и болка, победи и загуби, но въпреки всичко важното е какво остава в теб след това. Тъга винаги ще има. Скрита, не доизречена, безмълвна. Понякога ще избликва по–силно, друг път кротко ще струи, но така или иначе я има. Нормално е. Станели твърде голяма е тежък кръст. Когато си сам, след раздяла с нещо или някого, тя би могла да бъде онова ключе, което да те затвори в собствен свят от скръб и болка. Това е като да копаеш с лъжица дупка в земята, само че вместо в пръстта, влизаш в дълбините на душата си. Колкото по-дълбоко стигаш, толкова повече причини откриваш, за да бъдеш тъжен. Заради себе си, заради другите, заради страданието в света. Колко много тъга се събра! Дали мога да я понеса? Аз не искам това! Не искам да бъда вечно тъжна и мрънкаща, защото нещо не ми харесва. Трябва да има друг начин. Понякога си мисля, че е хубаво да си малко тъжен, защото това ти помага да израснеш духовно, да се промениш към по – добро. Виждайки болката в сърцето на другия се опитваш да му помогнеш, като даваш израз на любовта и добронамереността си. Това прави хората по- състрадателни и отзивчиви един към друг, и най–важното носи им чувството за пълноценност. Струва ми се, че единственият мехлем за тъгата е доброто. Колкото по-често го употребяваш, толкова по-бързо раните зарастват, дори тези, които изглеждат сякаш никога няма да преболят. Друга причина да се бориш е, че когато се стараеш да си усмихнат и приветлив привличаш повече добри хора към себе си, хора които изпитват същите чувства като теб. Може би това са нови приятели, а защо не и нова любов? Всичко зависи от човека. Вярно, необходимо е време, за да преболи сърцето, да претръпне, но това, че е много трудно сега съвсем не означава, че няма да си пак щастлив. Ако позволиш страданието може да те разруши отвътре, но е възможно и да съгради един силен, вярващ в себе си и бъдещето човек. Просто отвори очи и виж, че никога не си напълно сам. Има, някъде в теб или около теб, лъч светлина, който чака да протегнеш ръка и уловиш деня. Този лъч може да бъде нещо, което обичаш да правиш или приятел, който е до теб и те подкрепя през цялото време. Бог не е създал нищо просто така. Във всяко нещо, във всяко чувство е заложен смисъл, стига да сме достатъчно упорити, за да го открием и продължим напред помърдели. Благодарна съм, че я има тъгата, защото често тя е причината да си припомня важни неща, които неволно забравям. Осъзнала това усещам, че е време да продължа своя път и няма причина да оставам по-дълго тук. Хайде моя тъга, да тръгваме. Много не извървени пътеки ни зоват. Прости ми, че няма да те дочакам, прости ми ти, който толкова пъти си тръгваше. И все си мислех, че на всяка раздяла си отнасял със себе си по част от мен, но всъщност съм се лъгала. На всяка раздяла ти ми даваше по нещо. Помогна ми да осъзная, че щастието на човек, зависи от самия него. Разбрах, че всяко чувство носи своя смисъл, а то идва от сърцето, което никога не лъже.
  13. Denica_kacarova

    Любовни терзания и проблеми

    Съгласна съм с написаното до тук. Моят съвет е да направиш нещата, които отдавна не си правил. Намери малко време за себе си,прави това което ти харесва,просто защото го обичаш. От кога не си се разхождал цяла нощ из града например?От кога не си ходил из Балкана, просто така,защото имаш нужда от чист въздух и съприкосновение с природата. Толкова е отпускащо. Знам,че проблемите те чакат щом се прибереш у дома,знам,че може би те преследват дори и там, сред природата,но понякога егоизмът може да бъде и полезен. Имам чувството,че понякога сме твърде строги към себе си и се обвиняваме прекалено сурово за прекалено много неща. Защо не опиташ просто да се отпуснеш мъничко и да се порадваш на живота какъвто е.Все има нещо,което ти дава глътка оптимизъм, каквото и да е то, сигурна съм че го има, просто се замисли.
  14. На мен също ми харесват стиховете,които пишеш и аз също не мисля,че са бледи - напротив. Хубави са! Направи ми силно впечатление първия стих.Бих казала,че е прекрасен,посланието което носи ми харесва,но знаеш ли какво, всички трябва да се радваме на живота,не само младите. Юношеските години имат своето очарование,напълно съм съгласна,но когато ставаш по-опитен има още хиляди хубави неща,на които да се радваш.Сбъдваш едни мечти,на тяхно място идват други.Никога не е късно да се почувстваш щастлив заради това,че си жив. Искрено ти го пожелавам. Продължавай да пишеш, ние с удоволствие ще четем. Всичко най-добро!
  15. Denica_kacarova

    Най-голямата награда

    Определено си я заслужила!
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.