Премини към съдържанието

rurk

Потребител
  • Публикации

    1461
  • Регистрация

Харесвания

576 Невероятна репутация

2 Последователи

Всичко за rurk

  • Титла
    kaldata маниак

Информация

  • Пол
    Мъж

Контакти

  • ICQ
    0
  • Интернет сайт
    http://

Последни посетители

11492 прегледа на профила
  1. rurk

    Пътят (според Библията)

    Библията завършва с книгата "Откровение от Йоана". Тя е съставена от точно 22 глави. Случайно това съвпада с броя на Големите Аркани в Таро и числата от Нумерологията. Та, в това "Откровение", което на гръцки звучи като "Апокалипсис", се описва Битката, финалната Битка между Тъмнината и Светлината... , Второто Пришествие на Христа, Страшния Съд и Спускането на Божието Царство на Земята. Всичко обаче започва много, много одавна, или по-точно казано, по-преди. Едно време, когато бяхте деца, вие живеехте безгрижно, докато не дойде промяната на пубертета, в която дойде и сексуалността, и различното мислене, и суетата, притесненията, амбициите... и депресията. Който злоупотребява със сексуалността, се изтощава и депресира. Това в Писанието е посочено като "Потоп". Водата, Втора чакра залива Земята/тялото и заличава всичко живо по нея, освен Ной (праведността). Содом и Гомор са унищожени. По-преди Адам и Ева пожелаха плода от Дървото на Познаване на доброто и злото. Това е онова дете, което вече се обръща към сетивния свят и започва да го опознава. Сетивата са обърнати навън и Дървото (централната нервна система и сетивността) дават своя плод (чрез възприятието). Така човек излиза от Рая и влиза в света, в опознаване на явленията, затова губи вечния си живот и Божието Присъствие, губи Рая си. Та, след Потопа се строи Вавилон, който е опита на човек да върши старите си неща, но да не е засегнат от Божието Възмездие. Това е намерение за оцеляване въпреки греха, а не е поправяне на греха. Тоест Вавилон е всичко изкривено, което се опитваме да задържим и в същото време опитваме да избегнем последиците от него. Когато се изтощим от ядене, пиене и секс, от ингриги, от кражби и убйства, ние не искаме да поправим това в нас, а да направим така, че то да няма последици. Защото така ни се услажда на този етап. Това е Вавилонската Кула. Затова продължаваме да се тъпчем с какви ли не храни, да живеем неправилно и после да взимаме хапчета, наркотици, алкохол, които да ни "оправят", или ваксини, да си върнем положението, живостта, здравето, без да се замисляме, че тези неща не върши истинска работа, че причината е вътре в нас, че ни е нужна вътрешна поправка, във възгледите и начина на живот. Та във въпросното положение, по някое време, в нас може да се роди Авраам - поредната порция разумност, която да види кривотата на Вавилон и да пожелае да излезе от нея, усещайки Бога, правилността и търсейки онази "Земя", която Бог му обещава - сърцето. Излизайки от Вавилон и установявайки се в сърцето, този Авраам, заедно с групата формирала се около него, определен водещ аспект от съзнанието, (по късно там този "народ" започва да гради Храм, според Принципа "Възлюби ближния си както себе си") се отделя/обособява от всички "външни" (нохри) кривини ("другите/външните народи"). Авраам ражда Исаак, а той Йаков, а той 12 сина, между които се случва разединение, за което наченки виждаме още при Авраам - в отношението му към Саара и Агар, съответно към синовете му Исаак и Исмаил. Та между тези 12 настава разединение. Съвсем случайно сърдечната чакра е изобразявана с 12 венчелистчета. Това разединение е прословутото 10:2, за което се казва 10 части Строгост и 2 части Милосърдие. Така 10-те братя на Йосиф го продават за роб и той попада в Египет (Мицраим), където по стечение на обстоятелствата става пръв съветник и икономист на Фараона и на Египет. Египет е метафора за Първа чакра, където е материализма, сребролюбието, където властва Фараон. Там попада Йосиф, след ката се е случило разединение в сърцето. Какво означава това? Че част от сърдечността попада и огрява тялото, Земята, първа чакра, и я спасява от глад и смърт, защото настава глад по Цялата Земя. Бог наказва разединението - два пъти по седем години (колкото са чакрите на брой) - има първо благодат и добри реколти, а после суша и глад. Йосиф тълкува съня на Фараона и спасява Египет, съответно и брататя си, и баща си, Дома си, сърцето, тялото от смърт. Разединениета в сърцето винаги водят до телесни проблеми. Човек не яде когато е тъжен, когато е в скръб, когато е нещастен, той линие, боледува, а понякога дори умира. Дори да се храни в това състояние, той не възприема полезността на храната. Но ако се погрижим за тялото, каквото ни казва Писанието, ако се погрижим за Първа чакра, която отговара за грубото физическо тяло, ние можем да преминем и през това. Ето какво Йосиф прави с Египет. И там идва целия му Дом, семейството и пр. и те отново стават братя, защото той им се разкрива, а те се покайват и заживяват щастливо. Обаче, понеже съзнанието на човек не бива да пребива изцяло в пъва чакра, защото там властва Фараона и защото мястото му е главно в сърцето, според Писанието, затова в Египет, в един момент, нещата стават неблагоприятни - появава се нов Фораон, който поробва сърдечното съзнание и така настава еврейското робство от 400 години, докато не се появява Моисей, който извежда "народа" от Египет/Мицраим, Изход, и който Следвайки Бога, преминава Червено Море (метафора за втора чакра), който получава в Пустинята (метафора за трета чакра, жълта), на Планината Синай (най-висок връх в "Пустинята") Закона/Правилата, "Външната Тора" и който отвежда "народа" към Ханаан (Сърцето, Обетованата земя). Законът/Тора е записан в сърцето - това е "Вътрешната Тора", но когато човек не успява да прочете написаното, той получава "Външна Тора", върха на човешката обикновена мъдрост, която е подобие на Божията. Трета и Шаста чакри са свързани. Та "народа" онзи висш аспект на съзнанието се завръща в сърцето и там се установява, където търпи с времето още разединения, още борби, изреждат се Царе, строи се въпросният Храм (Възлюби ближния както себе си), по времето на Соломон, със зачатък още при Цар Давид. И след Соломон, настава нова криза в сърцето, ново дълбоко и голямо разединение на 10:2, за което сърцето плаща с т.н. "Вавилонски плен". онзи важен аспект от съзнанието, установен в сърцето, пада и биде отведен в плен, в Асиро-Вавилон. Казва се, че при този плен са изгубеди тези 10 израилски племена. Асимилирани са до голяма степен, въпреки това има завръщане от плена и ново Обединение. Преди плена обаче асиро-вавилонците разрушават Храма. Нормално е, понеже в човека липсва тотална трансформация, в сърцето има борби и той ту попада в материализма (Египет/Мицраим), ту попада в изкривените възгледи (Вавилон, неотворената Аджна чакра). И е нормално да губи състраданието си, милосърдишето си, човеколюбието си, което алегорично е разрушаването на Храма. След завръщането от плена този "народ" се обединавя отново и отново строи Храм, този път според Заповедта "Не причинявай вреда на другаря си!", която е бледо подобие на първата заповед/принцип (Възлюби ближния както себе си!). Тоест, ако поради вътрешни междуособици и слепота не успяваш да възлюбиш, то поне не причинявай вреда. Сърцето е във видно падение. Винаги настъпва падение след сърдечно разединияние. Листенцата на чакрата не работят хармонично. Надите са блокирани. А след новото обединение има травми, следи, отпечатъци и не е вече същото, не е с тази сила. Иреждат се Пророци, пеят се Песни, пишат се Псалми. Всичко това се случва в сърцето. Като най-висшето там, в Храма, това е Шаббат - Божията Почивка, Покоя, медитацията. Пракратяването на Деятелността, която става на всеки Седми Ден (Седем чакри, Седма чакра - седмата е пряко свързана със сърдечната, четвъртата). Когато сърцето има някаква любов към Бога и ближния, Сахасрара Чакра (небето) постоепенно се отваря и се изживява Мир, Покой, Божията Почивка. Така продължава докато в това сърце, в тази Обетована земя не се роди Същинския Спасител, а именно Любовта. Тогава и това е същинското отваряне на Анахата чакра. Тогава започва процеса на Новия Завет и изграждането на Новото същество, чрез тази Любов, дошла директно от Бога. Всъщност тези Божии искри са започнали още при Ной... още при Енох, още при Авел. Постепенно повдигане и еволюция. Те са причината, точно Божията Светлина е причината за повдигане на съзнанието и за целия му Път към сърцето, за устанвоването в него, за всичките тези израствания, за да се достигне до подходящите условия за неговото разтваряне, което също е процес и този процес обхваща постепенно цялото тяло. Апостолите разнасят Словото и Посвещението из цялата Земя, на/към всички народи, по всички чакри, канали, тъкани и органи. Дават и Кръщават със Светия Дух, защото Любовта живя там, с тях, но бе убита, Възкръсна и се Възнесе на Небето (Сахарара чакра) от където се Спусна Светия Дух и на свой ред започна да работи върху Трансформацията на човека, вътре в него. Та докато не идва време за въпросният Армагедон, за последната Битка. Там, в нея, човек не отива другаде, не отива в "онзи свят", или на някакво там небе. Сам Бог, Христос, Любовта идва като Второ Пришествие и се спуска, вътре в човека, вече окончателно, а с Него се спуска и Златния Град, Царството Божие се установява на Земята, във физическото тяло, като го изменя, трансформира тотално. Така тленното преминава в нетление, а смъртното в безсмъртие. Смъртта е победена. Живот Вечен.
  2. rurk

    Тат твам аси („Ти си това“)

    Когато човек умре, сиреч когато напусне тялото/формата и формата започте разпад, защото вече нищо не я поддържа (няма енергия), когато тази енергия, съзнанието се отдръпне, се късат връзките и започва разпад и на по-фините нива/тела, докато и съзнанието, индивидуалността, идеята за "аз" не се разпадне и душа се разтвори в Изначалната Същност, разпознавайки се в Нея. Тогава, успоредно с разтварянето, което е разпад на менталната структура (индивидуалността), изгрява Яснотата на разбирането за Същинската Природа и на идеята за/на съществуване. Става ясно защо е индивидуализацията, защо Ти, Единственият Бог се превръщаш във всичко, забравяйки/скривайки Себе Си от себе си. Става Ясно и това колко много бъркаме и как не реализираме Замисъла, което е и причина за страданието, за новото раждане, за болестите, болките, за старостта и смъртта. Това е преинкарнацията. Съществата се преинкарнират защото не реализират Замисъла/Смисъла на съществуването. И това продължава, този кръговрат, наречен "Самасара", продължава докато още приживе не проблесне Яснотата на разбирането и още приживе не се преживее Базовата Същност, Същинската Природа, и още приживе не се разбере Замисъла, Смисъла, причината за съществуването, за индивидуализацията, за "скриването", за Майя. Това виждане на тези неща се нарича "просветление", или Самадхи, или Себеспомняне. И всяко едно такова Себеспомняне е равностойно на едно прераждане. Когато се случи за първи път, ако все още у човека има "кармични семена", той отново се загубва* в Майя и илюзията на битовизмите отново го поглъща, обзема... и той за кратко отново живее старите неща, заради неизживените желания в себе си, заради объркването в какво се състои щастието. Объркването е и негова карма, кармично семе. След това, след време*, човек отново достига Виждането, отново Зърва Реалността и излиза от прегръдката на Майя. И тъй спестява още едно свое прераждане. И тези прежинявания зачестяват. Човек все по-малко преживява Майя и все повече преживява Виждането на Същинската Природа, Яснотата в Разбирането на Съществуването и пр., и все повече успява да реализира този Смисъл, което е самата Благодат, самото Щастие и което в края на краищата води и носи Вечен Живот и изход от цикъла раждане-смърт-раждане-смърт... Всяко едно Себеспомняне, е равно на Угасване, на смърт и човек умира, угасва в дхармите си приживе и преживява Същността. "Самадхи" се превежда и като смърт, но не тази смърт, която ни рисува ума в ужасяващи си представи, а е смъртта, която е самата "Нирвана". Смъртта винаги е била това, но понеже нито едно същество не иска да прекратява съществуването си, а то се прекратява, индивидуализацията, в менталната си природа, угасва след угасването на тялото и т.н. индивидуална душа ("джива", или "атма") се разпада. Ако тя не се разпадне, не може да бъде преживяно и не може да бъде разпозната Основната, Изначална Същност, Трансцеденталната Божественост. Тоест съществото ще си се преживява като индивидуална душа, облечена, или гола от материална форма и няма да се Познава като Божествена Същност, като Бог, което ще е и нейно страдание. Непознаването, Скриването, Майя е страдание, неведение, слепота, която заформя всички модели и всички роли. Та нито една индивидуалност не иска да изчезне, да бъде прекратена, да престане да съществува и това е самият ужас от смъртта, но това е на 100% необходимо, защото във всяка една душа е заложен стремежа към Себепознание, към Себеспомняне, което от друга страна е противно на стремежа да се съхрани индивидуалността, да не се умира, да няма разпад. И тъй, в началото, особено първия път на Угасване, е винаги трудно и винаги е ужас, с дребни изключение, когато е по Пътя на Любовта и Себепредаването. И не при всички се случва това заМайване, това завръщане към Майя след първото Зърване на Същността, защото не у всеки има такива кармични семена и при някой, разбира се това са много редки случаи, става пълно Просветление още при първия път. Та дали ще умира, или ще медитира, съзнанието преживява едни и същи неща, едно и също Угасване от грубото към финото, докато не се Оголи напълно Изначалната Божествена Същност, докато не стане разпознаването, Себепознанието, Яснотата "Аз съм това!" При всяка медитация, или молитва, или спонтанно Виждане на Реалността се спестява едно прераждане, един цикъл и ако човек медитира/се моли всеки ден и всеки ден преживява Себе Си, той бързо се приближава към онова състояние, в което вече Същността не се забравя, в което няма оМайване. Затова в Християнството апостолът (Павел) призовава да познаем "Неговата Почивка" ("Божието Успокоение", Същността). Всяко едно издигане и завъртане на енергията по т.н. "микроорбита" е равнозначно на едно Угасване и едно Новораждане, на един цикъл.
  3. Петте препятствия: - сетивни желания - недоброжелателност - леност и апатия - безпокойство и съжаление - скептични съмнения За скъпоценното човешко съществуване става дума още в началните, предварителни/подготвителни практики (Ньондро)..., които са и четирите мисли, измъкващи съществото от сансара: - относно скъпоценното човешко съществуване; - относно смъртта и преходността; - относно закона на карма; - относно несгодите на сансара. Общо взето, че си жив, като индивидуалност, че имаш форма, че животът ти е скъп, особено в тази форма (разяснява се точно защо е скъп); но и че всичко в този живот е преходно - тялото старае, боледува и умира, че няма постоянно щастие в сетивните удоволствия, че дори и най-щастлив да си в този свят, всичко това ще свърши; че всичко е подвластно на причинно-следствени закони и взаимозависимо; че цялото това ин_диви_дуално съществуване, независимо в коя време-пространствена сфера (лока), независимо с форма, или без, е белязано от характеристиките на сансара - мимолетно е и е болезнено. ____ Наскоро наблюдавах и анализирах едно състояние на ума, в което изпитвах някаква фалшива задоволеност и пълнота, някаква фалшива удовлетвореност, която поставя в една относителна сигурност и в относителен покой, в едно относително успокоение. Много тъпо състояние. Без да имаш в него и капка мотивация за развитие. Подобно на това да се нахраниш и да усетиш времена ситост, преди да огладнееш отново, без въобще напълно да си трансформирал причината за глада. Същото може да се каже за жаждата. Разбира се, установих не за първи път, че една от причините за това страданието да се появи, е именно тази фалшива удовлетвореност и застой. Глад, засищане, глад, засищане, глад, засищане, ... това е цикличността в сансара, метафорично представена. Яде ти се нещо сладко, или ти се пие кафе... или просто ти се прави секс, гледа ти се филм, или искаш да отидеш на бар... Ок, ще се "нахраниш" с тези, но пак ще "огладнееш" за тях. И това, което правят повечето хора, е да "гонят вятъра", да "наливат от пусто в празно", преследвайки плодове, които относително ги удовлетворяват, без въобще да виждат цикличността, пък камо ли да съзрат корена и да искат да го пресекат. Какво като си хапнеш шоколад? Ха!
  4. Всъщност, ако трябва да бъда напълно прям и откровен, такива въпроси, преди години са се явявали и у мен самия, са поради страха от смъртта. Тоест ако аз не желая да еволюирам, да се променям, то е защото се страхувам от непознатото, от това да не се изгубя, от това да не изчезна. Обикновено човек се описва със своите навици и начина си на живот, наричайки тази работа с "аз съм това", и всяка евентуална промяна, подсъзнателно в него, реагира като към своеобразна смърт - край с навиците ми, с нещата които ми харесват, които ми се струват приятни и сладки, следователно край с мен. Няма как да вземеш цигарите на пушача - все едно го убиваш; или алкохола на алкохолика... Хората не се усещат цялостни, ако се посяга към начина им на живот и усещат директно че някой посяга на живота им - "Ти искаш да ме убиеш ли?!" - казва пушача, ако му дръпнеш цигарите, или ако го заставиш да не пуши. Привързаността и вкопчването в нещата, убеждението, че те са сраснали с нас самите, част от нас, са пречките. Реално обаче сме като чудовището на д-р Франкенщайн. Съшили сме се с толкова странни и мъртви неща! Човек се страхува от еволюцията, а от друга страна той я желае, копнее за нея, защото я свързва с щастието. Значи от една страна я избягва, защото подсъзнателно я асоциира със смъртта, а от друга я търси, защото интуитивно я свързва с нещо добро, с поправяне, с израстване, с ръст на развитие и тези две сили се бият вътре в него. Подсъзнанието никога не върви към трансформацията и не я прегръща. То нон-стоп упорства и се дърпа като разярено животно от промяната, защото тя, промяната, е насочена най-вече към него. Трансформацията засяга най-вече подсъзнанието - навиците, склонностите, днк-то. Спокойно! Никой няма да умре от еволюцията, от добрата промяна, но всеки непроменящ се, ще умре от склонностите си, от навиците си, от предрасъдъците си, защото живота не търпи застой, а е самото движение, самото развитие. Цветето, дървото не остават семе, ако останат семе, то става мъртво, но ако не останат, то се развива, еволюира и семето вече го няма, а е цвете/дърво. Гъсеницата също се страхува, но влиза в медитация, в пашкул и се трансформира в пеперуда. Тя своеобразно умира, както семето, за да стане нещо друго. Цялата ли умира, или умира само нещо от нея, нещо вехто, нещо старо?! Страхът е страх на подсъзнането, там са страховете въобще. Затова човек забавя, спира да се занимава с такива неща, спирачката в него е дръпната и влака е спрял, именно защото човек се описва с навиците си. Всеки един ще умре. Може би! Буда е казал, че страданеето е четири неща - раждане, старост, болест и смърт. Раждането е страдание, бебетата плачат. Искат ли да се родят? Същото се случва, хем искат, хем не им стиска. Ражданато е пълната, тотална промяна, която за едно бебе е своеобразна смърт - нищо от бъдното не му е ясно. То не знае какво ще се случи, не знае къде отива, дали въобще отива някъде, дали ще е живо, но стремежа, природата, импулса е изключително силен и той го грабва и изхвърля. Всъщност тежките раждания са поради подсъзнанията на майката и на детето. Те са свързани. Упорство, страх, даже ужас, нежелание за промяна, за трансформацията. Затова жените раждат трудно. Затова, в повечето случаи, второто раждане е по-лесно - защото вече веднъж е преживяно. Жена с трансформирано подсъзнание ражда с блаженство, то е вид самадхи. Познавам такива жени, които са преживяли такова раждане и те даже са участнички в групата. Та така и поелия към еволюция човек - той не знае Пътя, не знае дали ще оцелее, не знае какво го очаква и въпреки информацията и убежденията, той е вкопчен в старото, но е казано, че новото вино, ако го налееш с стари мяхове, то или ще се развали, може да вкисне, или мяха няма да издържи и ще се процепи някъде. Затова новото вино, любовта идва само в новото, обновеното тяло. Нашето "нормално" тяло не може да издържи на любовта. Тя е свръх мощна! Помня когато съм показвал на неколцина човека бездихателно състояние, което в Йога се нарича "кевала" - макар че те само за мигове са зървали това състояние и са видяли, че то е абсолютно реално, че може да бъде действително състояние, вътре в тях, нетрансформираната им част, винаги в срах пита дали това не е опасно. Не, не е опасно. Не не е опасно ако си алкохолик и спреш алкохола. Не е опасно, ако си пушач и спреш цигарите. Или ако си наркоман и спреш наркотиците. Реално всички сме наркомани в дадено нещо и не пускаме лесно това нещо - "нормалния" си живот... ама кое е нормалното в него - на това не можем да си отговорим. Та раждането е страх от промяна, страдание. Осъзнатите деца не се раждат в страх. Но те, до този момент в света, са редки случаи. Болестите и старостта са страдание, незавикимо кое от двете ще е първо, кое ще е второ. Смъртта е страдание. Какво прави било то Йога, Дао, Християнството? Какво показа Христос, какъв Път посочи? Победа над смъртта! Буквално! И обеща този Вечен Живот на всеки, който Го последва, който последва не страха, а Любовта. Обеща, че дори смъртното/тленното ще се облече в безсмъртие/нетление. Това показа с личен пример, затова сам по себе си той е Път, Истина и Живот. Но... повечето "християни" не вярват че Христос е Възкръснал от смъртта, че е победил смъртта и че се е Възнесъл в тяло. Не могат да си обяснят тези неща. Нямат логично обяснение, защото не познават Пътя и целта на трансформацията, и на живота. И тъй ние се страхуваме от Пътя, от Истината и от Живота, а в същото време си мислим, че сме християни..., че сме Христови последователи. От трета срана сме се вкопчили в нещата, които са страдание - в "нормалността", че стареем, че боледуваме и че ще умрем. Това е парадоксално! Ние не искаме да пуснем това страдание, тази "нормалност", и това се нарича неблагоприятна карма - то е нещото, което ни пречи да практикуваме и да еволюираме, страха ни, заблуденият ни ум, мъглата в него, воалите на скриване... Точно както един алкохолик се е вкопчил в онова, което всъщност ще го убие, което му носи нещастие. Точно като наркоманите! Така и ние сме вкопчваме в страданието, в „нормалността” на болезненото раждане, на старостта, болестта и смъртта. Какво се случва реарно и какво е еволюцията? Ти беше минерал, камък. После този камък умря, разпадна се и стана земя, я после стана растение, насекомо, червей, и там каквото си човек ще - риба, птица, животинче, понякога хищно, понякога жертва. Някрая съзнанието еволюира до толкова, че може да влезе в човек. Вчера с един приятел, бях в тях и наблюдавахме кучето му как спи - като човек, как гледа през балкона, как иска да посреща децата му, когато се прибират, как едва ли не говори, общува с нас и веднага разбираме, че то, това съзнание, в това куче, вече е готово да бъде човек. То, може би, няколко живота се подготвя за това - да изгради и да влезе в човешка форма. То се възхищава, копира и иска да бъде като хората. Това го очаква, да. Какво го очаква когато се роди като човек? Ами кучешките му, животинските му навици ще се запазят в накакъв вид, ще е малко по-първичен, ще търси първичните неща. Лесно ще се зъби, ще хапе, може да убива, да. Няма да е много умен човек, но кармичния закон ще еволюира и това, колкото и да му харесва на такъв човек телешкото рагу... На какво се възхищава човек, към какво се стреми? Какъв е идеалът му? Да, на някои от нас, идеалът им е Кристиано Роналдо. На други е Анджелина Джоли. За трети идеал е някой велик учен, физик, математик, или музикант. Някои се прехласват по военните летци, а някои към революционерите, като Левски, Раковски, ЧеГевара. Други се прехласват по хора като Путин, Сталин, като Нерон, като управници. Други - по мислители, по философи. Някои по войни, по велики покорители. Но умният човек се прехласва пред онези, които са разрешили, уж неразрешимата задача със страданието, с болката, с нещастието и със страха. Ние се страхуваме за две неща - за живота си и за това да не бъдем нещастни. По-помъдрелите хора не търсят какво да пият и да ядат, все ще се намери нещо, но търсят да разрушат генералния си проблем - страха и страданието, невежеството си, и се прехласват и следват тези, които са го направили. Ако спим и сънуваме кошмар, се събуждаме сковани, с определена тежка психо-емоционалност, изпотени, в ужас, с отблъскване, със страх и негативни емоции. Това сковаване е явен блокаж на тялото, психо-емоционален. Колко от нас си дават сметка за него? И колко от нас са будни, осъзнават и усещат блокажите, които "нормално" ги прави нашия ум в нас, при будно и "нармално" състояние? Да, страхът си е вътре - на фино, подсъзнателно ниво, ние се страхуваме нон-стоп от смъртта и нещастието и този страх нон-стоп ни бомбардира отвътре, карайки ни фино да се сковаваме. Ето точно тази фина скованост са психо-емоционалните блокажи, които са сковавания на тялото, на процесите в него, в дадени зони, което е сковаване на инервирането, на кръвообръщението на обмяната на вещества в тези зони, на жлезите с вътрешна секреция. Тези определят нашата хомеостаза и нашите мисли, и чувства. Те са бъдещите ни болести. Нашето съзнание ги прави с времето*. Най-видни са когато започнем да остаряваме. Те започват да се показват все повече. Ето това е нащата нетрансформираност и карма. Сега, какво представляват онези, които са премахнали напълно страха, респективно слепотата от себе си? Как протичат процесите в тях? Как работят жлезите? Как тече енергията? Разбираме когато практикуваме, когато медитираме, да речем. Можем да разберем по всякакви начини, стига да стигнем до относителен мир и радост. Може по време на оргазъм да усетим, в кратките мигове след него, когато той се е случил с някой, с когото се обичаме! Може да го усетим в прегръдката с такъв човек, която сякаш дава достатъчност и покой, блаженство. Как тогава тече енергията в нас, как работят процесите? В тези мигове, знаем ли ние, даваме ли си сметка иначе колко сме сковани, когато сме "нормални"? Всички знаем, усещали сме как в планината, където въдуха и енергията е различна от тези в града, в сред природата, живеем по-иначе, спим и се храним по-иначе, мислим и се чувстмаме по-иначе. А когато сме влюбени даже не усещаме и глад! Не сте ли преживявали това? Учението казва единствено едно - изследвай се, разбери се. Не си поставяй рамки - "това съм аз", "това е нормално", "това е възможно/невъзможно". Ти вярваш ли, че Христос Възкръсна и победи смъртта? Че не яде 40 дни в пустинята? Че ходи по вода и че показа на апостолите и че те могат да ходят, ако вярват? Не им ли поръча Той да възкръсяват мъртви, да изцеряват, да лекуват куци, сакати, прокажени, слепи? Лекарство даде ли? Рецепта от джи-пи написа ли и прати ли ги при билкари, в аптеката? Не, той не даде сиропче. Той даде Любов, която премахна страхва и канализира енергията. Толкова любов, че трансформираше слепи, хроми, тежко болни... че променяше формата, че я превръщаше в Светлина. Да, тялото не е сътворено за смърт, а за победа. Нооо... хората не вярват и се въртят в страданието, в самсара - раждане, старост, болест, смърт, раждане, старост, болест, смърт, раждане, старост, болест, смърт, раждане, ... Никога не знаеш къде ще се родиш, не знаеш как ще страдаш, от какво ще боледуваш, може още с раждането, и не знаеш как ще умреш, може да е тежко, в агония. И никога не знаеш дали ще си буден, дали ще си мъдър, дали ще имаш различаване на тези истини. Може би сега знаеш, затова работи, еволюирай! Избегни, разреши задачата със страданието! Не следвай Брат Пит, Путин, Бах, или Стивън Хокинс, Айнщайн. Всички те страдат, са страдали. Причината за нашето страдание е невежеството, страха. Ние сме бебето, което сега се ражда, пред което раждането предстои! Гъсеници в пашкул. Но може би още пълзим и си ни е добре да пълзим?! Въобще не искаме да бъдем пеперуда! Това е ужасно!!! - Пеперуда? Това е ерес на "нормалността"! - казва гъсеницата!
  5. По-умни от мен казват, че няма зло, че има неосъзнало се добро. Та в дъното си всеки човек е самата доброта, както всяко друго същество, но несъзнатостта създава зло, лошотия на повърхността. Точно като океана, чието най-голямо вълнение е на повърхността. Там са бурите му, бурите на всички. Без осъзнатост ние не усещаме удовлетвореност и това чувство за непълнота, заедно със страха и желанието да не преживяваме нещастие, ни карат да търсим насищане чрез различни неща, които вярваме, които си мислим, че ще ни ощастливят, че ще ни донесат трайно щастие. Някои мислят, че ще са щастливи ако владеят целия свят, ако имат достатъчно средства за това, империи, ако са известни (власт, богатство, слава), за други е важно да де нахранят добре, да правят секс, да спят (храна, секс, сън), като всички, в допълнение, преследваме всякакви удоволствия, и всички, в корена си, нон-стоп се стараем и се грижим да оцелеем. Цялото това нещо се нарича "тревожност" и тя може да нарастне до огромна степен, буквално до лудост и агресия, до безпардонност, до това въобще да не ти пука за другите. Това е егоцентризмът и егоизма. Затова е много важна т.н. "различаваща мъдрост", с която да виждаме, че всички желания, което успямаме да осъществим, не ни носят трайно щастие, че не запълват нашата неудовлетвореност. Нашата неудовлетвореност може да бъде запълнена само от Любовта - когато я получаваме, но тъй като не винаги се намира някое същество да ни обича и не всяко същество ни обича във всички аспекти на Любовта, то ние не сме щастливи. Или нямаме майка, или баща, или партньор, или деца, или верни приятели, или нямаме домашни любимци, не (се) обичаме (с) животните, или не (се) обичаме (с) растенията, или не усещаме Любов от и към природата... Да получаваме Любовта от непостоянни в ума си същества, е твърде несигурно. Затова страдаме по Любовта, защото копнеем по Нея, а Тя, някак си, все ни се изплъзва и това, от една страна, е много добре, защото ни кара да Я търсим там, където Тя никога не изчезва - в дълбочината на всичко, в собствената си дълбочина. Ние търсим Любовта, искаме да получаваме Любов, искаме да сме щастливи, защото имаме Любов към себе си! Дори тези които крадат, изнасилват, дори серийните убийци или канибалите, дори те правят тези неща, за да си придадат наслада, за да си угодят, защото искат да са щастливи, от Любов към себе си. Друг е въпросът, че бъркат в преценката си, че това ще ги направи щастливи. Тоест в тях липсва въпросната различаващата мъдрост. Но тя липсва при всички нас, затова например ходим в Мола, на кино, затова пием бира, или караме ски, затова си купуваме сладолед и пр, и пр. Всичко, защото мислим, че то ще ни донесе щастие. Дори тези неща от първа необходимост, те пак са свързани с желанието да бъдем живи и щастливи, поради Любовта към себе си. Та в един момент разбираме, че не само искаме да получаваме Любов, а искаме и да даваме такава. Разбираме още, че желанието за щастие в нас, Любовта ни към себе си, е самата Любов, че в корена си ние сме Любовта. И разбираме, че всички и всичко е Любовта, която Любов е дошла да се изживее, да влезе във взаимоотношение със самата себе си - да се даде и да се получи. Разбираме още, че когато не се получава Любов, самия факт че Тя се желае, че има копнеж по Нея, е вече получаване. Тоест ти искаш Любов, защото се обичаш, осъзнавайки, че се обичаш, ти вече получаваш Любов, от самия себе си. Тя подхранва себе си. Така ти ставаш непривързан към получаването, както един извор е непривързан (той няма нужда в него да се налива вода), но в същото време няма нищо против да срещне друг извор, с когото да оформят река, а в последствие с още много извори да направят море, океан. Това е истинския смисъл на живота, предназначението му, идеята на Творението. Това е самото щастие. Самата Любов е света - от Любов го създава, чрез Любов го създава/поддържа и от Любов го разрушава/обновява. Когато ти копнееш за Любовта, твоя копнеж е поради Любовта в теб самия (любов към себе си). Желанието за щастие и за живот, са Любов към себе си. Само Любовта може да търси Любовта. * * * Човек винаги трябва да помни и реално да вижда причината (корена) на желанието, на което и да е желание, че всъщност всички желания са желание за щастие/живот. Човек винаги трябва да помни и да реално да вижда причината за съществуването на желанието за щастие/живота (коренът на корена) - Любовта към себе си, че в сърцевината си е самата Любов. Човек винаги трабва да помни и реално да вижда, че всички същества имат желание за живот и щастие, сиреч че имат Любов към себе си, че са Любовта. Тогава той ще вижда реално, че всичко е океан от Любов и ще вижда реално, че всички и всичко е Абсолютно Равнопоставено. Велика Равнопоставеност * * * Много по-лесно е да се покаже, че ти си Мир, самият Мир - просто трябва да утихнеш - да успокоиш тялото, да се успокоят емоциите и мислите в теб. Тогава (от теб) остава само Мир, но този Мир не е празен, не е нищо, не е Нихилизъм. Той е пълен с Живот (Светлина, Сила). В него присъства самата Съзнателност, самата Будност. * * * Римляни 13:9 Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".
  6. Значи стигнахме до истината, че хора незнаещи какво е Бог имат коментари и заключения какво са аврамическите рилигии и съпоставяйки ( в случая) Будизма с тях, считат последния за връх на сладоледа! Доста смело! Но това се случва с практикуващите във всички религии. Общо взето е тесногърдие и фанатизъм. Дори от тибетските учители съм чувал, че теистичните религии стигат само до нивото на т.н. "външни тантри". Моите преки впечатления за това до къде стигат теистичните религии, са съвсем различни. Няма "но ти" при положение, че си обусловен, че си в слепота. Преценката ти е неточна по дифолт. :-) Този ти пост е поредното оправдание - начин да избягаш от това какво четеш. Тоест поставяйки някого на равнината, че видиш ли бил като теб, ти бягаш от признанието, че думите му за теб са истина. Обусловеното, егоистично съзнание не е способно на признание, че е нисше и че някой е по-висш от него. То не търпи да е само в блатото. Затова "но ти", а "но и ти", "ти си същия". :-) "щом реагираш така... " - всичко изредено е опит на обусловеният ти ум да се спаси от истината и признанието, страх от Угасване, от Нирвана, от смъртта, от край на съществуването. Затова не си угаснал, защото те е страх. Провери себе си - седни и виж колко време умът ти може да бъде концентриран без да се разсейва. Ето това е белег за постижение, за ниво на практикуващ. Седни и провери, ако не е те е страх от истината. Ем ти се ще да угаснеш, ем те е шубе.
  7. След като си в неведение, няма как да знаеш, кой е и кой не е. :-) Можеш да говориш единствено за себе си. Затова, най-доброто, което може да направиш, е да седнеш и да опиташ да осъзнаеш природата на ума, на всичко. Да седнеш и да наблюдаваш. Може и легнал (традиционно в Пали-канона позиците са чатири - или лежиш, или седиш, или стоиш, или в движение), но съм убеден, че все още се унасяш, затова най-добре седнал, или стоейки прав. Ако опиташ движейки се, ще те разсейват прекалено много неща и пак ще ти е трудно. Седни, или стой прав и наблюдавай и когато се появи разсейване, виж колко време е минало. Ако са 15 мин. имаш начално ниво на практикуващ. В повечето случаи, при съвсем начинаещите, разсейването се случва на около 12-тата секунда. Провери, според посочения по-горе линк, ако имаш смелост да видиш и оцениш правилно себе си, ако истината не те смазва и ако не бягаш като уплашен заек от нея, носейки от девет кладенеца вода в десети, сиреч оправдавайки се как ли не. Да, няма кой, щото който и да е, стигне ли прага, се разтваря Там, в Него и от въпросната личност не остава нищо, от индивидуалността, от аз-ността, не остава нищо. Затова няма кой да знае, преди да умре. Но ако вече е умирал не той знае, а знанието само себе си се изразява.
  8. Ето още едно доказателство, че при теб има единствено представи - за Бог, за теистичните религии, за Будизма. Затова не можеш да имаш адекватна преценка. Не ги познаваш. Умът ти е в пелената на обуславянето. И понеже обуславянето и заблудата са безпощадни, си мислиш, и даже си убеден, че имаш адекватна преценка. Но както се вижда, нямаш. Не е въпроса да се сърдиш, или да те обиждам. Нямам такава цел. Въпросът е да се съгласиш с истината, която и сам знаеш. Сам цнаеш, че нямаш адекватна преценка и че нямаш разбиране. Част от теб, която е малко по-свободна от воала на заблуждение, знае че е в неведение. Това е минималния успех, който може да имаш на този етап, подобно на Сократ. В Езотеричният Юдаизъм (Каббала), твоето положение попада в графите "двойно" и "единично скриване". Най-просто казано - при "двойното скриване" човек въобще не си и помисля, че има нещо отвъд материалността, било то наречето Бог, Шунята, Атман, Пуруша, Дао, или кой как ще. При "единичното скриване" човек знае, че има нещо отвъд битовизмите, отвъд т.н. Самсара, но то, образно казано, му е "обърнало гръб". Интересното е, че след като си признаваш, че нямаш яснота за това какво е Бог (реално ти не знаеш) и за будизма, след като признаваш, че още търсиш и че не си намерил, как в същото време си мислиш, че можеш да имаш адекватно съпоставяне на нещата?! Няма как! Затова си е за учудване склонността на заблудения човек да коментира и да прави заключения. И ако не бе ясно, че всичко това е поради заблудата му, щеше наистина да чудно! Отвъд тези парадоксалности на щенията да обусловения, комплексиран ум да показва колко много е запознат, то ето умните хора как са класифицирали нещата и как са описали практиката, последното го подчертавам, щото философията без практика довежда само до това, което виждаме във форума: http://www.dharmafellowship.org/library/essays/nine-stages-of-abiding.htm
  9. Човече, колкото и да цитираш за Християнството от този, или онзи, със съмнително понятие, колкото и да цитираш будолоци и да четеш, докато Истината не стане твое преживяване, ти нищо няма да разбираш, нито от Будизъм, нито от Християнство. Ще мислиш, че разбираш, но реално това ще са само едни представи, които обуславянето е прожектирало в теб. Нито си виждал Христос, нито имаш хабер от Него. Нямаш хабер и от Светия Дух, а какво е Бог, ти е абсолютно непонятно. Ти все още не знаеш и все още търсиш. Не ти е ясно. Когато ти стане ясно, търсенето ще спре. Но ти, Шуня много правилно отбеляза - когато видиш, че може да научиш нещо от мен, ще го направиш. 🙂 Досега не виждаш какво и слава Богу! Всеки изминал ден пък аз виждам, че няма смисъл/причина да участвам в този форум, за което "отваряне на очите" благодаря на всички вас! Затова и рядко съм писал, от време на време. Но кат че май и това е било повече...
  10. А ти мислиш, че ти е ясно какво е Бог?! :-)) Това са твоите представи за Бог и те са несъвместими с представите ти за Будизма. Това е всичко. 🙂 Шуня, така завършва СЗ - това е върха на обещанието в него. Ако спацваш Тора, и Шаббат, то ще бъдеш въведен в т.н. Божие Успокоение, в Божията Почивка, която се явява Седмият Ден от Седмоднева на Божието Битие и Небитие. В Новия Завет вече се говори за раждане или т.н. "изобразяване" на Христос в сърцето, за коетохсвидетелстват апостолите и което многократно посочено в писмата им, в посланията. На това основание е целият Исихазъм - в тишина да разпознаеш т.н. Таворска Светлина. Най-честия метод е непрестанната молитва, наглад, или наум, поста и бдението (пост, молитва, бдение), като са описани шест степени на задълбочавану на практиката със съответните им белези. Най-употребяваната е Иисусовата молетва: Господи Еисус Христе, Сине Божи, помилуй мя грешнаго! Произлиза от притчата за фарисея и матаря. Лично не съм ползвал Иисусова молитва в практиката си, а т.н. "Трисветое" и Господнята молитва (Отче наш). Та в Новия Завет, това е Нов, обещанието и наградата е друга, по-висша. Ако на старозаветния човек му бе обещано Божието Успокоение, при спазване на Тора (613 заповеди), то новозаветния човек има друг завет с Бога, друго обещание - Вечен Живот, сиреч Безсмъртие и победа над смъртта. Нужно е на първо място да повярва в Иисус Хрисотс, във Възкресението, което е "благата вест", че някой е надвил смъртта, че няма труп, който да се разлага в гроба и пр.; човек да се покае за предишните си зли дела и да иска да въпви по нов път на братолюбие и доброта, и да се кръсти в името на Отец, Син и Свят Дух. И когато чрез молитвата се достигне до нетварната Светлина, тогава започна трансформацията и ред други работи, за което повечето хора и идея си нямат, включително в БПЦ. Апропо не съм учил в семинарията. В Богословския факултет, който не съм завършил по ред причини, най-главната от които, че видях разни неща да се случват вътре в самата родна Църква. Не е нужно подробности. Та колкото ти е ясно Християнството, толкова ти е ясен и Будизма. Затова ти писах, че ако искаш да ги съпоставяш адекватно, трябва дълбоко да ги изучиш и да практикуваш, за да видиш и усетиш сам, за да имаш яснота. Всеки глупак може да казва каквото си иска в тези връзки, но голям праз. Глупецът няма база, няма на какво реално да се подпре, освен на своите фантазии, на фобриката за лъжи - обусловения си ум.
  11. Пак повтарям - вие сте прави, а аз не. Вие сте в спокойствие и удовлетворени от (по)знанието, което имате, което сте натрупали. То ви е разкрило всичко и не изживявате страдание. Пробудило ви е. Будни сте. Вие сте станали буди. 🙂 Не ли? Ако не, значи все още ума ви е обусловен и грешите. Нямате правилна преценка нито на учението, нито на хората, но най-вече на себе си. Буди!
  12. Шуня, въобще не ти е ясно, нито Будизма, нито небудистките традиции. Разбира се, че си заприличал на другите участници и че не познаваш себе си. Такъв пример ти дадоха, това попи. Така и вървят темите тук. Ако не разбереш, че не разбираш нещата, никога няма да се приближиш към разбирането. Ето този текст от Укито и посочи с цитати точно какво различно на него писах: "В одном из общих случаев под Дхармой может пониматься: универсальный закон бытия, открытый Буддой; буддийское учение; явление, далее неделимая составляющая бытия. Элементарный «кирпичик» сознания и мира (о мире самом по себе, независимо от сознания, буддизм ничего не говорит): «круглое», «длинное», алчность, не-алчность, мысль, сознание и т. п. Дхармы мгновенны, непрерывно появляются и исчезают, их волнение и образует человека (или другое существо), воспринимающего мир. Чем больше человек обуреваем страстями, тем меньше среди дхарм благих и больше неблагих, что по закону кармы ведёт к усилению страдания, испытываемого человеком. Если человек ведёт нравственную жизнь, почитает наставления Будды, то в его «потоке сознания» преобладают благие дхармы, и он в этой и последующих жизнях испытывает мало страданий и даже может родиться небожителем. Но и небожители подвластны закону кармы и смертны. Чтобы полностью прекратить волнение дхарм, нужно осознать, что нет ничего неизменного — ни мира самого по себе, ни вечной души. Когда это всё не только понято, но и осознано, процесс «бывания» прекращается, и достигается нирвана — состояние, которое нельзя назвать ни вечным бытием, ни полным уничтожением: все наши понятия непригодны для описания нирваны. Дхарма считается одной из центральных и вместе с тем одной из наиболее сложных категорий буддийской мысли. По Ф. И. Щербатскому, природа дхармы непостижима[8]. Буддолог А. А. Дюранов отмечает, что под дхармой в данном случае может пониматься «любое явление, свойство, вещь, элемент, процесс, качество»[9]. В таком понимании понятие «дхарма» традиционно пишется со строчной буквы[10]. Индолог А. А. Вигасин и буддолог А. В. Парибок отмечают, что в наиболее основной форме под Дхармой понимается высшая истина, познанная Буддой в процессе медитации и после достижения им пробуждения. Последователи Будды также практикуют медитацию, в которой в качестве дхарм могут рассматривать «события их собственной соз­нательной жиз­ни»[11]. Буддолог Е. А. Торчинов в наиболее общем случае выделяет Дхарму как «закон и учение Будды», представляющее собой «совокупность доктринальных, этических, ценностных и психотехнических ос­новоположений» буддизма, и дхармы как «элементарные психофизические состояния». В первом случае Дхарма также может пониматься как Буддадхарма (учение Будды) и являться синонимом буддизма[12]. Буддолог И. С. Урбанаева разделяет Дхарму на абсолютную Дхарму в виде «Истины Пресечения и Истины Пути» и в виде «абсолютной природы реальности», которую человек может осознать после практического понимания таковости, пустоты и освобождения от сансары, и на относительную Дхарму, представляющую собой путь и методы достижения абсолютной Дхармы в виде слов Будды. В самой начальной форме Урбанаева также определяет Дхарму как «качественное состояние сознания просветлённого существа»[13]. Буддолог В. П. Андросов указывает, что Дхарма может пониматься: как учение Будды, как истина[14], как космический закон, как часть трёх драгоценностей буддизма, как любая сутра со словами Будды, как любое слово из этой сутры, слог (например, мантра ом), как «Абсолют, истинная реальность» и как путь к ней, как «мельчайшая частица потока сознания», которой может быть какой-либо предмет, качество и другие явления[15][16]. Рассматривая различные значения, Андросов выделяет наиболее первичным значение «Истина» и также отмечает, что в настоящее время не существует справочных изданий, которые бы излагали все точные смыслы и варианты употребления понятия для относительно известных десятка значений понятия[17]. Буддолог В. Г. Лысенко в контексте Дхармы как части трёх драгоценностей буддизма указывает, что Дхарма включает в себя как опыт таковости «так как оно есть», так и методы, ведущие к данному опыту, различные для разных людей. Лысенко обращает особое внимание на то, что не существует универсальной Дхармы, подходящей сразу для каждого человека, «это всегда конкретное послание конкретному человеку в конкретной ситуации». Будда связывал это с разным уровнем восприимчивости учения у разных людей[18]. Японист, культуролог и исследователь дзэн Е. С. Штейнер в наиболее общем случае связывает «приобщение к дхарме» с осознанием природы Будды и указывает, что трудность полного определения понятия состоит в том, что «даже простое перечисление [значений понятия] займёт не менее страницы, а уж объяснение — несколько книг»[19]. В буддизме махаяны признаки Дхармы становятся равнозначными признакам Абсолюта, тождественного буддовости (буддхатва)[20] или природе Будды[21]. Высшее из трёх тел Будды, дхармакая («тело дхармы»), определяется только через отрицание различных признаков («не-подвижное, не-постижимое, не-двойственное»)[20]. Дхарма — категория абхидхармыПравить Описание дхарм как элементов бытия (см. выше) изложено в третьей части буддийского канона, Абхидхарме. Их детальной классификации посвящён труд «Абхидхармакоша». Все дхармы можно разделить на два базовых класса омрачённые (асрава) и неомрачённые (анасрава). ОмрачённыеПравить К омрачённым (асрава) относятся все обусловленные (санскрита) за исключением истины пути (марга — одна из четырёх благородных истин). Особенностью обусловленных дхарм является их загрязнённость (клеша). Обусловленные дхармы делятся на пять групп (скандха). А именно: форма (рупа) чувство (ведана) восприятие (санджня) умственные формации (самскара) сознание (виджняна)[22] В свою очередь рупа делится на пять органов чувств (индрия), пять видов объектов (вишая) и непроявленное (авиджняпти). Индрия это органы зрения (чакшу), слуха (шротра), вкуса (джихва), обоняния (гхрана), осязания (кая). Вишая это зрительные (рупа), слуховые (шабда), вкусовые (раса), обонятельные (гандха), осязательные (спраштавья) данные. Итого десять органов чувств и объектов. Тройная классификация дхармПравить Дхармы были классифицированы Буддой тремя способами: по группам (скандха), по базам (аятана) и по элементам (дхату). Васубандху в «Абхидхармакоше» («Энциклопедии Дхармы») объясняет причину необходимости тройной классификации следующим образом: Сознательные существа заблуждаются в трояком отношении: одни заблуждаются относительно психических явлений, считая их за «я»; другие опять заблуждаются относительно явлений чувственных; третьи полагают, что явления психические и чувственные вместе составляют «я». Кроме того, проницательность людей различна, а также их склонности: одни в состоянии понять или любить только краткое; другие — среднее; третьи — пространное[23]. Поэтому для первых предназначена классификация дхарм по пяти группам, для вторых — по 12 базам, а для третьих — по 18 элементам. Таким образом, эти же десять органов чувств и объекты, перечисленные выше, присутствуют и в списках дхарм, входящих в базы (аятана) и элементы (дхату)."
  13. Ок. Нека приемем тогава, че аз греша, а всички вие сте прави, и че аз съм крив и там всякакъв, пък вие сте си ок. Така е. Ок. Дагпо, Рамус, Шунята - всички те са прави, а аз съм крив. Крив ли съм? Крив съм. Нали това казвате? Ок. Ето.
  14. :-) Знам, че е така. Това е нормално. Затова практикуващите не практикуват само с години, а даже и с животи. Нещо като наработване на ниво.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...