Премини към съдържанието

rurk

Потребител
  • Публикации

    1382
  • Регистрация

Харесвания

567 Невероятна репутация

2 Последователи

Всичко за rurk

  • Титла
    kaldata маниак

Информация

  • Пол
    Мъж

Контакти

  • ICQ
    0
  • Интернет сайт
    http://

Последни посетители

11277 прегледа на профила
  1. "С планините и скалите нека те повикам Господи и в полумрака заедно с птиците нека те повикам Господи В небесата с Исус В планината Тур с Мойсей в ръка ти с жезъла нека те повикам Господи Заедно с Йоан, с Мевляна, с Хаджи Бекташ Вели нека те повикам Господи С усмихнати лица с удовлетворени сърца нека те повикаме Господи Баща ми ми рече кажи ХУ сине Кажи ХУ, кажи Ху та дъха ти да се отвори Казвайки ХУ достигнах до тези дни Султане мой Една единствена дума си моето нека го даде В душата душа си ми мой Аллах Разтвори завесите си за мен и впръсна светлината си Открихме уединението с теб мой Аллах Открихме го с Йоан и се превърнах в Мевляна и Бекташ е на път мили мой Аллах Аллах Аллах Благополучие(рахман) си ти Аллах Благоденствие(Рахим) си Аллах мой си Аллах Аллаху Аллах Мой Али си Аллах Съдия си търпение си Отвори си сърцето за мен прекосих планини разпилях дни мили мой Аллах Разтвори завесите си за мен и впръсна светлината си Открихме уединението с теб мой Аллах Мой Аллах Аллаху Аллах Съдия си Аллах Мой си Аллах Светлината си ми Аллах Ху Аллах Аллах Светлината си ми Аллах Мой си Аллах Съдия си Аллах Аллаху Аллах Съдия си Аллах Съдия си Аллах Мой си Аллах Мой Али си Аллах Мой си Аллах Прекрасен мой Аллах ХУ Аллах Аллах Аллаху Аллах Ху Аллах Аллах Аллаху Аллах" превод: Елвира Георгиева
  2. Такива хора никой не може да обори. Те са невменяеми. Все едно до обориш радио.
  3. Реално си е фанатик от където и да гледаш. Другия човек... не си струва да коментирам, което пак си е вид коментар... Сорри!
  4. Той, ако се беше родил в Ислямска държава, щеше да е ислямски фанатик. Фанатикът си е фанатик - в каквато и религия да се озове, той я използва, несъзнателно разбира се, за да реализира фанатичното си съзнание.
  5. Наистина това не са проповеди, защото човека разбира единствено повърхността на Християнството, а с повърхностност, с буквално разбиране на текстовете, няма как да се получи. Нужна е истинска Благодат, а тя винаги е съпътствана от дарове и дарби. Ето нещо интересно, макар и то да е извън темата за Исляма: Има достатъчно болни хора, има достатъчно нуждаещи се, има и достатъчно отворени врати за проповедта, но тази проповед трябва да е съпътствана от Славото Божие, от Благодатта на Светия Дух. Иначе е празна. През живота си съм виждал достатъчно сектанти, особено от протестанските деноминации, които общо взето нито имат нещо с Христос, нито с Духа Свят. Но има и изключения, святост във всяка от деноминациите, защото реално всички се отклониха от правата вяра. И нещо прекрасно по темата: https://www.paroles-musique.com/eng/Omar_Faruk_Tekbilek-Sufi-lyrics,p01714795
  6. "Кое се явява най-прекрасното в света, в трите свята на съществуване? Безспорно това е Любовта. Това, което се оказва привлекателно за животните, може въобще да не е привлекателно за хората. Това, което се оказва привлекателно за хората, може въобще да не е привлекателно за божествата. Единствено Любовта е привлекателна за всички – за божествата, за полубожествата, за хората, за животните, за гладните духове и за съществата в ада. Ако приемем концепцията за Пустотата, която е отсъствие на независимо съществуване, то ще се намерят мнозина, дори всред будистите, които няма да са съгласни с тази концепция. Единствено алтруизма – любовта и състраданието представляват нещо скъпоценно за всички религиозни традиции. Дори невярващите, атеистите се възхищават на любовта. Даже хора обхванати от гняв биха приели любов и състрадание. Няма как да бъдат разстроени от тях. Затова считам, че всички се възхищават от Любовта. Кога ние естествено проявяваме любов? Когато видим същества изпитващи мъки и страдание, ние започваме да изпитваме съжаление и безпокойство за тях. Това е хубаво, но не е достатъчно. Болката съществува очевидно – всички изпитват страдание от непостоянството и обуславянето, от омрачаващите мисли, чувства и емоции, от скритите отпечатъци в съзнанието. Всички те поробват живите същества. Алтруистичното намерение да спасим/освободим завинаги всички същества от страданието и причините за страданието, е несътворената Любов, изначалната, източника на всичко благо. Какво благо поражда такъв алтруизъм? Когато вие развивате в себе си безгранично състрадание, непородено състрадание, то въздига във вас силно чувство на отговорност към/за всички същества, а с него се ражда и решимостта за достигане на пълно просветление. Към пълното просветление се устремяваме заради всички чувстващи същества и резултата, който постигаме, е състоянието на Буда. Такова състрадание се явява решително и съвършено. Човек мотивиран изключително алтруистично от стремлението да принесе полза на другите, не просто има чувство на състрадание, сиреч желание да избави другите от страдание. С опората на Мъдростта такова състрадание, такова желание, се превръща в нещо практическо, изпълнено със способността действително да премахва страданието. Такъв става човек, изпълняващ практиката на Шестте Съвършенства – бодхисатва, обладаващ безкраен арсенал от изкустни средства и мъдрост. Дори едно зърване, дори съзерцанието на такъв бодхисатва, принася огромна полза. Всеки, който види такъв човек, или слуша за него, независимо какво мнение има по този въпрос, то това би го облагородило. Понеже главната практика на такъв бодхисатва е безграничната любов, в която всички помисли, чувства и действия са пронизани от любовта, всяка среща с него, всяко съприкосновение с него, всяка мисъл за него, при всяко взаимоотношение с него, ние получаваме неизмерима полза. * * * Основа на всички нива на практиката се явява алтруистичния ум. На първият етап, когато ние, чрез любовта и състраданието се въздържаме от причиняване на вреда на другите. На средния етап, когато нашите любов и състрадание укрепнат, ние започваме да мислим изключително за принасяне на полза на другите. На висшия етап, благодарение на алтруизма, ние бързо и с лекота, получаваме възможност за осъществяване на своето намерение да принесем полза на другите чрез живота на бодхисатва и в края на краищата ставаме буди - същества свободни от всички несъвършенства и обладаващи всички велики качества на просветлението. Това означава че състраданието към всички е еднакво важно в началото, средата и края на Пътя." Н. Св. Далай Лама Нека всички същества имат щастие и причините за щастие! Нека всички същества бъдат свободни от страдание и причините за страдание! Нека всички същества преживяват щастие, което е напълно свободно от страдание! Нека всички същества останат във Велика Равнопоставеност, която е без привързаност и отблъскване!
  7. "Единствено бодхичитта може да ни избави от самотната Нирвана." н. с. 14-ти Далай Лама
  8. "Страданието е също толкова непоносимо за всички същества, колкото и за нас самите. Така с помоща на постоянния анализ, се сдобиваме с убедеността, че състраданието безспорно носи най-голяма полза, докато гнева и злонамереността причиняват вреда. Така отново с помоща на анализа, ние добиваме убедеността, че за нас е наложително необходимо, със собствени усилия да развиваме състрадание и вяра и да избягваме гнева и злонамереността. Тези неща не се основават на това, че са Учението на Буда, или на страха, че ако не ги спазим ще попаднем в нисшите сфери на Ада, а на това, че са самата същност на нещата, че действително е така. Две практики – бодхичитта, основана на любовта и състраданието; и мъдростта на постижение на Пустотата. В потока на нашето съзнание от миналите животи са останали толкова много отпечатъци и неверни възгледи... " Далай Лама
  9. И това е показател за интелект? Ако образованието води до това, по-добре е човек да си остане необразован.
  10. За жалост не даден филм е глупав, защото дори от такъв и благодарение на такъв човек може да разграничи, да направи анализ и да се поучи, от глупостта, от безсмислеността, включително и на своите. Лично съм убеден, че във всеки филм практикуващия може да види Дхарма. Например, преди десетина години изгледах един китайски комедиен, иронизиращ филм за бойните изкуства, разбира се бяха замесени стандарните школи, та филмът се казва "Сабльорът" и в него се говори за "Слънчогледовия скрижал"... в който е описана рецептата за постигане на безсмъртие... Та дори в такъв, на първо четене, луд филм, човек може да извлече (по)учение. Мисля, че беше този (трилогия е): https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=the+swordsman+film+series+the+swordsman&stick=H4sIAAAAAAAAAONgFuLVT9c3NEyyKDM1LjQqUOLSz9U3MMkyzMky1RLyzS_LTA1OLcpMLQ7JB3MWsaqXZKQqFJfnF6UU5ybmKaRl5uQqFIOVKKDIAABMgbMjWwAAAA&sa=X&ved=2ahUKEwjPsdCQiKrjAhWH0KYKHVUrA9UQxA0wH3oECAsQBA&biw=1366&bih=664
  11. Казва се, че Таковостта е пуста от дхарми, а не че е вакум, че е нищо. Няма дхарми в нея, свободна е от самсаричност. Толкова. Какво е обаче, щом не е нито това, нито това, нито това, нито..., само угасналият в Нея "разбира", образно казано, щото както всички знаете, ако има някой, няма угасване, а ако има угасване, тогава няма нито разбиращ, нито неразбиращ. И макар тук разни пиленца да имат склонност да заклеймяват нещата на "небудистки", ще спомена стих от Евангелието от Тома: Сега човек може да сравни този "недодялан текст" (той е такъв в очите на всеки посредствен будист) с Праджняпарамита сутра.
  12. Така е, имам го в предвид. Просто не исках да натрапвам. Посочвал съм. В случая така сметнах за добре. За бъдеще, ще посочвам. В Никакъв случай обаче не бе от неуважение. Както не е от пренебрегване на правила.
  13. Бхагавад Гита, глава 11 Арджуна каза: 1 Твоето слово от обич към мене, с което ти ми разкри висша тайна - тайната на великия атман, вече разнесе мойта заблуда. 2 Вече знам от теб за възникването и за гибелта на съществата. Знам, о, Лотосооки, за твоето неизчерпаемо величие! 3 Но какъвто сега се описваш, о, господарю, такъв жадувам и да те видя, да видя твоя вселенски вид, о, Върховен пуруша! 4 Ако мислиш, че аз съм способен да го видя, о, Повелителю, о, Господарю на йога, яви се пред мен като Непреходното вечно! 5 Гледай, о, Партха, мойте стотици и хиляди най-разнообразни по видове и по многоцветие чудновати, божествени форми! 6 Гледай сиящите Адитя, святите Васу и гневните Рудри, здрачни Ашвини и бурни Марути и чудеса до днес невидяни! 7 Виж целокупния свят едновременно — всичко подвижно и неподвижно, и друго каквото ти се прииска да видиш — виж го в моето тяло! 8 Но ти никога няма да можеш със свойте смъртни очи да ме видиш. Божествено око ти дарявам - погледай мойта световна йога! 9 Като изрече това, о, царю, великичт Хари - владетел на йога, се показа на Партха в своята най-върховна форма. 10 С усти и очи многочислени, и с множество тайнствени образи, с различни небесни украшения и всевъзможни световни оръжия. 11 със небесни гирлянди обкичен, облят със висши благоухания, с чудеса пълен и безграничен - лица обърнал във всички посоки: 12 Дори хиляда слънца едновременно сред небето да бяха изгрели, със своя блясък би ги засенчил този сияен Върховен атман. 13 Там Пандава видя вселената разделена на хиляди части, но целокупно влята в единното тяло на бога на боговете. 14 Тогава, изпълнен с възторг и ужас, с коси, настръхнали от изумление, Дхананджая в поклон пред Сияйния, молитвено сключил ръце, заговори. Арджуна каза: 15 О, боже, виждам в твоето тяло боговете и всичко създадено, великия Брахма на трон от лотос, всички риши, змиите божествени. 16 С безброй ръце, усти и утроби, и очи — размножен, безграничен, без край, без среда, без начало те виждам, о, Господарю — о, форма вселенска! 17 Със корона и диск, и със скиптър, преизпълнен от сила те виждам — труден за гледане, слънчево-огнен, стрелкащ светкавици, безпределен. 18 Непреходна, висша цел на знанието, най-върховен дом на световете, пазач на вечния закон — на дхарма, ти си Великия пуруша— виждали. 19 Безначален, безкраен, без среда, с очи-луна и слънце, с безброй ръце, с безброй усти от огньове жертвени света озарил — такъв те виждам. 20 Небето, земята и пространството в четирите посоки изпълваш ти — и трите свята треперят от твоя прекрасен и страшен лик, о, Висш атман! 21 В теб мириади богове идват и треперейки, някои ти се молят. И викат: „Слава!", велики риши и святи сиддхи, и те възпяват. 22 Адитя, Рудри, Вишви, Васави, Ашвини, Марути и Ушмапи, гандхарви, якши, сиддхи и асури във транс възторжен те съзерцават. 23 При вида на твойта вселенска форма многоуста, многоръка, многоока, многокрака, с много бивни и утроби, треперят, като мен, и трите свята. 24 Сияещ, многоцветен, до небето, раззинал паст, с очи, които светят ме гледаш — и душата ми трепери — губя сила и покой, о, Вишну! 25 Като гледам твоите усти и бивни — тези страшни пламъци на Времето, посоката не виждам, губя себе си — смили се, Всевишни — подслон световен! 26 На Дхритаращра синовете виждам и всички господари на земята — Бхишма, Дрона, Карна, както и нашите най-смели войни — всичките ги виждам 27 как се хвърлят в твоите усти, пропадат между ужасните пламъци-бивни, някои от зъбите увисват и главите им са вече натрошени. 28 Както, многобройни, пълноводни реките бързат към океана - тъй и славните герои на земята изчезват в твоите усти пламтящи. 29 Както молци стремително влитат сред огъня — и полетът им свършва, така забързани и хората пропадат в твоите усти пламтящи. 30 А ти отвсякъде се облизваш и световете поглъщаш в пламъци. От твоя блясък сияе вселената. Но твоят блясък ме плаши, о, Вишну! 31 И кой си ти в този ужасен образ? Поклон пред теб, Най-висши, смили се! Открий ми твойта извечна същност! — Понеже аз не разбирам делата ти... Върховносияйния каза: 32 Аз съм Времето. Аз се разраствам: руша и поглъщам световете. Дойдох да изтребя тези две армии. И без да воюваш — те пак ще загинат. 33 Така че — воювай! Постигни слава! Врага сразил — наслади се на царството! Те ще загинат по моя воля. Бъди само средството, о, Савясачин! 34 Прона и Бхишма, и Джаядратха, както и другите войни — герои аз вече убих. Убий ги и ти сега! Без страх се бори! Ще надвиеш врага си! Санджая каза: 35 Като чу словото на Кешава, сключил ръце за молитва, изплашен, с разтреперан глас, Увенчания като направи поклон — заговори. Арджуна каза: 36 От твойто величие, о, Хришикеша, с право светът, преизпълнен, ликува! В ужас ракшасите се разбягват. Святите сиддхи ти се покланят. 37 Как да не те славят, о, Велик атман — о, първопричина на Брахма, — на първия - О, безкраен, Бог над боговете, сат и асат, най-върховна същност! 38 О, изначален и Вечен пуруша! Всехранилище, Знаещ и Знание, Върховен дом, но и сам изпълнител вселената, о, същество всеобразно! 39 Ти си вятърът — Ваю и смъртта — Яма, огънят — Агин, Варуна — водата, създателят Брахма и негов родител. Слава на теб! Милион пъти слава! 40 Поклон пред теб към изток, към запад! Поклон пред теб във всички посоки! О, Всичко! Безкрайна мощ и движение! Ти си семе на всичко — значи си всичко! 41 Като на близък ти виках дръзко: „Ей, Кришна!", „Ядава!", или „Приятелю!", без да познавам твойто величие — от глупост безгрижна или от обич. 42 Ако с шеги съм бил непочтителен към теб в разходки, лежане, хранене, насаме или пред други хора, за прошка те моля, о, Неизменни! 43 Баща на всичко, което се движи и не се движи — учител най-висш — ти нямаш подобие в трите свята, о, несравнима върховна Сила! 44 В нозете ти проснат смирено моля: Бъди към мен търпелив, о, Боже! — както баща — към сина си, приятел — към приятел, любим — към любима. 45 Радвам се, че видях невижданото, но от страх се обърква умът ми. Бъди милостив, о Подслон световен! Яви ми се пак в човечен облик! 46 С корона, със скиптър и диск в ръцете — такъв бих искал пак да те видя. Добий четириръката форма, о, Хилядоръки, о, форма световна! Върховносияйния каза: 47 По моя воля, чрез моита йога, ти видя мойта вселенска форма — изначална, безкрайна, сияйна. Никой преди теб не беше я виждал! 48 Нито чрез ведите, нито чрез жертви, нито чрез дарове, пост, въздържание, никой човек освен теб, о, Арджуна, не може да види тази ми форма! 49 Не страдай и не губи разсъдък, виждайки този ужасен мой образ! Победи страха и спокойно ме съзерцавай пак в земен облик! Санджая каза: 50 Като изрече това пред Арджуна, Васудева доби своя образ. Прие блага форма великият атман, за да успокои изплашения. Арджуна каза: 51 Сега като виждам пак твоя образ — човечен и нежен, о, Джанардана, и аз отново идвам на себе си и си възвръщам здравия разум. Върховносияйния каза: 52 Пред теб бе вселенската ми форма, която трудно се съзерцава. Дори и божествата в небето копнеят тази форма да видят. 53 Нито чрез ведите, нито чрез постене,- нито чрез дарове и приношения, никой не може да ме съзерцава в образа, който на теб показах. 54 Само чрез предана обич, Арджуна, хората могат да ме познаят, да достигнат до моята същност и с мен да се слеят, о, Парамтапа! 55 Който принася на мен своите действия и като на висша цел ми е предан, с нищо несвързан и невраждебен към нищо — той ме постига, Пандава. http://arhiereiskopz.com/to-childrens/library/tales/2456-koi-napravil-e-tzvetyata
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...