Премини към съдържанието

rurk

Потребител
  • Публикации

    976
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

496 Супер репутация

2 Последователи

Всичко за rurk

  • Титла
    kaldata приятел

Информация

  • Пол
    Мъж

Контакти

  • ICQ
    0
  • Интернет сайт
    http://

Последни посетители

10802 прегледа на профила
  1. Будизъм /за любопитните/

    Според мен, когато човек превърне всичко в практика, тогава неговата практика става несмутима и устойчива. Осъзнатост върху "две" неща: - върху това, което извършваш/правиш (и като реакция на второто); - върху това, което (ти) се случва (съответното първото - как реагираш на него). Това е да наблюдаваш/осъзнаваш "Полето" (Пракрити). Реално тези "две" неща са вторичните и първичните кармични причини, или общо казано обусловеността.
  2. Будизъм /за любопитните/

    Колкото до медитацията... Има две категории медитации - аналитични и съзерцателни. Към съзерцателните са всички онези, които ползват концентриране в даден обект, бил той вътрешен или външен. Какво значи концентриране в даден обект? Това е да насочите вниманието към нещо, независимо към какво, като към интересен филм, или книга, която четете. То е вид концентрация и вглъбяване, близко до медитацията. Забелязали сте, че ако филма е интересен и ви плени, в добрия смисъл на думата, вие не чувате и не виждате нищо отстрани на себе си, и дори някой да ви говори, няма да го чуете. Та, избирате някакъв обект. Той може да бъде всякакъв - икона с Господ, някаква Мандала, или цвете, или свещ, или върха на носа си, или някоя точка (средище) в тялото, например центъра на гръдната област, където е сърцето, или просто дишането си. Препоръчвам да е дишането. Сядате удобно, така че да ви е приятно, като гледате да сте изправени, без да се пренапрягате в устрема към това, за да не ви боли, но и да не сте превити, и се съсредоточавате в обекта, да речем в дишането. Следите дъха... как вдишвате и как издишвате и най-вече гледате коя ноздра е по-отпушена и коя по-запушена (втората част е да усещате как въздуха “гали” ноздрите ви*). При всяко вдишване гледате с т. н. "вътрешно око", сякаш гледате из отвътре, а не с очи, щото те са затворени.., и при всяко издишване пак гледате коя ноздра е по-отпушена и коя по-запушена. И така седите удобно и наблюдавате дишането и ноздрите си. Кои неща могат да ви разсеят? Петте сетива (мирис, вкус, зрение, осезание, слух) + ума, мислите = 5 + 1 Може някаква миризма да дойде от някъде; може да се появи вкус, който да ви "дръпне" вниманието; може нещо да видите..., което да ви откъсне от съсредоточеността; може да усетите нещо вътре или по повърхността на тялото, болка, неудобство, хлад, или друго; може да чуете нещо, някакъв звук... ; може мислите да не спират... 5 + 1 Запомнете тези неща добре. И тъй, седите удобно, изправени, но без насилие към себе си, и наблюдавате ноздрите (или избрания обект) и винаги когато някое от тези 5 + 1 ви отнеме вниманието, винаги когато ви “дръпне”, нежно връщате към ноздрите, без да съдите и без да се ядосвате. Просто отбелязвате наум какво се е случило, какво ви е разсеяло, примерно "чух", или "видях", или "усетих"... и връщате към ноздрите. Винаги връщате към обекта, без притеснения, без гняв, без отегчение и без омраза, без самокритика, просто връщате. Казвате “ок” и връщате. С времето и практиката ума ще се стабилизира и ще се успокои и когато “дойде” покоят, оставете този покой да ви превземе, потопете се в него, нека ви изпълни. Той ще ви пречисти. Концентрация, абстрахиране, медитация. ___ Първо медитативно постижение е когато човек се е откъснал от битовизмите (препятствията) и е намерил време да практикува, насочил е ума и е задържал вниманието си върху един обект. Второ медитативно постижение - когато няма усилие за насочване и задържане, сиреч когато е налице вглъбяване, не правите усилия да насочите, или задържите вниманието си в дадения обект. То е “там”стабилно. За този случай казваме, че "умът е събран". Трето медитативно постижение - появява се Блаженство, Щастие, Наслада, Сладост, тиха Радост, вътрешна топлина. Четвърто медитативно постижение - разбира се, осъзнава се, че щастието и болката зависят от вас, от състоянието на вашия ум. Това е за начало. ___ След първите четири медитативни постижения, следват шест т.н. свръх-естествени способности, а след тях има още четири по-висши медитативни постижения. ___ * втората част... Ана-пана-сати (концентрацията/съзнатост върху дишането), по метода на Гоенка, традиционно се състои от две равни части, примерно всяка по 10 мин. - при първата се наблюдават ноздрите, дъха, как влиза, излиза, коя ноздра е по-отпушена, коя е по-запушена; при втората част се усеща съприкосновението, допира на дъха с ноздрите, докосващото галене. Двете части се правят непосредствено една след друга. https://gorskovreme.files.wordpress.com/2014/11/d0bcd0b0d185d0b0d181d0b0d182d0b8d0bfd0b0d182d0b0d0bdd0b0-d181d183d182d182d0b0.pdf
  3. Будизъм /за любопитните/

    Разбира се, че е рисково, няма да обяснявам тук защо, но ще спомена, че за тези години пранаяма, включае и серии т.н. Кундалини пранаяма, включващи съответните бандхи и мудри, много пъти съм се прецаквал, и вместо да се отиде към подобрение, се отключват болести (свързано е с кармичните семена), или психически проблеми. Та, през годините научих три много важни неща, които ги и преподавам (никога не съм изисквал прекомерни практики от който и да е), и те са: постепенност, последователност, постоянство. Именно заради здравия разум много дозирано публикувам информации в нета, щото знам как човек може да се самонавива и в изблик на емоционален устрем, може да си строши главата с неща, които не знае как и колко, а и кога да практикува, и дали въобще да практикува. Тъй че... нека всичко бъде мъдро и състрадателно!
  4. Будизъм /за любопитните/

    Няма как да ме засегнеш, каквото и да напишеш. Няма как да ме засегне който и да е, независисимо какво ще напише, просто защото у мен всичко е ок. :-) Въпросното обяснение, което поднесе, за което ти благодаря, съм го срещал в текстове на Норбу Ринпоче, както и съм го чувал от Далай Лама, в лекциите му. Има го и в модернизирания вариант на Бон-по, в книгата "Тибетска йога на съновиденията и съня" от Тензин Уангял Римпоче, но за мен това обяснение е меко казано недостатъчно, непълно и не представя всичко. То посочва само, как ума следва/управлява дъха, праната в прочистването и през каналите, но не се казва, че условие за това е успокояването на самия ум, не се казва и нищо за протичането на нектар, който на свой ред изпълва чакри, канали, органи и тъкани, въобще тялото, че то става абсолютно блаженство, не се казва че тялото, речта и ума са взаимосвързани, че даже са едно, и не се дава обяснение на цялостния механизъм, който се завърта чрез практиката. :-) Работата с пранаяма е чудесно средство за диагностика - да проследи човек къде какво му е блокирало, от към чакри и нади, но не само, а като цяло психо-соматично; за прочистване и канализиране; и за въвеждане на ума в покой. Всичко най-добро и на теб! https://www.youtube.com/watch?v=etVHHa4IpeM&t=616s अनात्मन्, http://padmasambhavagururinpoche.com/wp-content/uploads/2013/11/Guru-Rinpoche-Seven-Line-Prayer.jpg
  5. Будизъм /за любопитните/

    Привет, Съжалявам, за над 12 години практика по пранаяма, толкова мога. Щом не е полезно, здраве да е. :-) Нека всички имат щастие!
  6. Будизъм /за любопитните/

    Ще опитам. Първо се случва очистване на тялото, в това число и на мозъка, което обаче е постепенно, в някои случаи са нужни години. За да се постигне що-годе добро самадхи, или шамата, то е нужно поне да разхлабим кармичните си семена. Тялото, сърцето/речта и ума са твърде замърсени, от една страна от всичките отрови, които поемаме, а от друга, заради обусловеностите ни, заради нагласите, обобщено заради първичните и вторичните кармични причини. Първият ми учител казваше, че мислите, чувствата и действията замърсяват много повече съществото и го блокират респективно, от онова което причинява алкохола, цигарите и лошата храна. Разбира се всичко е от значение. Друг мой учител ми преподаваше, че тялото е мъдро и само се възстановява, стига да не му пречи човек. Та, е нужно пречистване за да се разпознае основната природа на ума (който не е само в мозъка), иначе, както знаем тя остава скрита като диамант в скалата... Постепенно пранаяма пречиства, защото дава възможност за алкализиране и раздялата с киселинността в човека. В началото има характерни моменти с виене на свят, затова бива да се практикува умерено и постепенно. Шлаките, в междуклетъчните пространства, по органи и тъкани се изчистват с времето, според индивидуалното състояние. От друга страна, като второ, но с централна роля е успокояването на ума, посредством еднонасочената концентрация върху дишането, а знаем, че като ума се успокои нещо в нас потича, психо-соматичните проблеми отстъпват и тялото заработва както изначално. Въпрос на време е да се случи осъзнаване върху природата на ума, защото ума придобива острота, способност за разбиране, за вникване, за будност. Това, което е интересно е, че има разлика между задържане (кумбхака) след вдишване (пурака) и тази след издишване (речака). Те водят до различни усещания и до различни заключения, макар и да са близки.
  7. Будизъм /за любопитните/

    Привет и се радвам на участието ти! Само да вметна, че не е точно тъй с дишането, че то не само става много бавно, но и напълно спира, поне това с белите дробове. В Йога е известно като "кавала", но това като интересен факт, и нямам намерение да го обяснявам, ако въобще може лесно да се обясни... Човек не бива да търси такива сидхи, а да се концентрира в крайната цел. Всичко останало, както се казва, ще му се приложи. Раджа Йога предимно разчита на това, че чрез дъха се овладява ума. Съществуват много разновидности на пранаяма, включително по времетраене на отделните фази, но това не е за тази тема, въпреки че нещата са твърде близки, меко казано.
  8. Езотеризъм и Християнство

    “Човекът, според Писанието, е създаден "по образ Божи". Бог е Триипостасен, т.е. има една същност в Три Ипостаси (Отец, Син и Свети Дух). Същото е с душата, тъй като тя, както знаем, е Божи образ. Тя е неразделна, но в нея има няколко сили. Тя има три сили: ум, желание и воля. Всички те трябва да се намират в единство и да се устремяват към Бога. Според свети Максим естественото състояние на трите сили се състои в това умът да познава Бога, желанията да желаят и обичат само Бога, а волята да изпълняваме волята на Господа. В това е осъществяването на заповедта: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и с всичкия си разум, и с цялата си сила." Когато умът пребивава в Бога, той пробужда желание да го обичаме и посредством волята да се борим срещу злите духове за достигане на очистване. И така, единството съществува, тъй като е движение към Бога. Но уви! Грехът разсича това единство на три сили на душата. Умът не знае Бога, желанието обича повече творението, а не Твореца, волята изпитва мъки от страстите. Пълно робство на душата. Свети Григорий Палама описва забележително това състояние. Първо, умът се отделя и се обръща към творението: "Щом отворим вратата на страстите, умът веднага се разсейва, блуждаейки през цялото време по тленното и земното, по разнообразни удоволствия и пристрастни помисли." Второ, отделилия се от Бога ум, отвръща желанието от Бога и от Неговите заповеди - "Необуздан, той прелъстява и него (желанието) в блуд и безразсъдство... Когато умът се разслабва, силата на истинската любов в душата намалява и раздробена на различни сладострастни влечения, се устремява към желание ту за непотребни нечистоти, ту за срамни дела, ту за неправедни пари, ту за празна и безславна почит." Трето, страстите угнетяват и тиранизират волята, тоест, тя сама "подивява": "Човек се уподобява не просто на разумна твар, но на отровно влечуго - скорпион, змия, рожба на ехидните." И така трите сили се отдалечават от Бога и загубват единството помежду си. Така например се случва желанието да иска да се върне при Бога, но волята да не го пусне. Или желанието иска, но не иска умът - по своето неверие и нелюбов към Бога. Ние отстраняваме това с помощта на Иисусовата молитва. Завръщането започва чрез съсредоточаване на ума. Целта е да се откъснеш от заобикалящите предмети, да се върнеш в самия себе си и след това да подчиниш желанието си на Бога. ... Отделят се основно пет степени (на молитвата - бел. ред.). Първата е произнасянето на Иисусовата молитва с уста. Повтаряйки молитвата на глас, ние едновременно се стремим да съсредоточим вниманието върху нейните думи. Втората - молитвата се приема от ума и той я произнася в себе си; това е умната молитва. Цялото ни внимание се заключва в думите, но се съсредоточава в ума. Когато той се измори, тогава отново казваме молитвата с уста. Разбира се, такъв начин или пък използването на броеницата е младенчество в молитвата. Обаче от тук трябва да се започне, а когато дойде по-съвършеното, тогава да се остави (но с разсъждение) по-малко съвършеното. Когато умът отдъхне, отново започваме да съсредоточаваме вниманието. Преподобният Нил съветва: "винаги дръж Бога в паметта си и Небето ще стане твой помисъл." Третата - молитвата слиза в сърцето. Сърцето и умът се обединяват и сливат. Сега вниманието се съсредоточава в сърцето и отново се потапя в думите на молитвата, основно в името Иисусово, което е нообразима дълбина. Четвъртата - молитвата става все по-самодействаща. Тя се извършва по време когато подвижникът се труди или се храни, разговаря или се намира в храма, или спи. "Заспал съм, но сърцето ми е будно." (Песен на песните, 5:2), казва Свещеното Писание. Петата - в душата се усеща тих божествен огън, който затопля и весели. В сърцето се вселява Христовата благодат. Светата Троица си устройва обител. "И ето какво е Божието жилище: в придобилия в себе си памет за Бога, се вселява Бог. Ние ставаме Негов храм тогава, когато мисълта не се прекъсва от земни грижи, умът не се тревожи от неочаквани страсти, но всички тях ги отделя боголюбецът, обърнал ума си към Господа; той изгонва страстите, които го влекат към невъздържание и усърдно се прилепя към добродетелта." (светителя Василий Велики). Накрая той чувства в себе си божественото присъствие, благодатта обхваща тялото, умряло и разпънало се за света. Тогава се явява и последната степен, която понякога се съединява със съзерцанието на Нетварната Светлина. Такъв е пътят на развитието на Иисусовата молитва. Всяка степен има съответстваща благодат.” Митрополит Иеротей Влахос, “Една нощ на Света Гора”, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”
  9. Будизъм /за любопитните/

    Какво за него? Не ти се вижда добре работата, така ли? :-)
  10. Будизъм /за любопитните/

    Първо това е погрешна интерпретация. Че обръщане има, има, но то това обръщане е същото откъсване, което се върши в първият от трите традиционни метода в Махаяна, а именно метода на отречението. Своего рода обръщане има и при самата шамата. Медитацията не е подтискане, за да бъде това което посочваш. Напротив, писах че тя отваря вратите на подсъзнанието и то почва да се показва. Патанджали го е описал дори в Йога Сутра, но не е длъжен човек да е запознат с трудове на който е да е. То тези неща се откриват най-добре в практиката. Та, да се върна на Исихазма, макар да не е по темата. Много често под сърце, авторите имат в предвид сърцевината на ума. Но и буквалното разбиране е също толкова адекватно. Изпращането на ума в сърцето е част от етапите на молитвата описани от светите отци. Съсредоточение върху сърцето, такава практика посочва и Шри Чинмой, като казва, че този път е един от основните два. Същото тръди и Бабаджи като предупреждава практикуващите да не сменят твърде често обекта на медитация... "Когато не те смущава вече никаква страст, тогава Божественото желание ще нараства вътре в сърцето ти;" Преподобни Теогност В Библията се казва, че сърцето на човек е измамно, лукаво, че покривало лежи върху него..., че може да е закоравява, но и че може да се разшири, че може да бъде освежено, че притежава в сърцевината си свещена простота... "... внезапно нейната светлина възсия в моето сърце и от нейната сладост аз бях възнесен вън от себе си; прекрати се действието на моите телесни чувства (сетива, усещания), аз излязох мислено от сегашния живот и забравих за всичко, което е в този свят. Но не зная как, тя отново отстъпи от мен и ме остави сам да оплаквам своята немощ. О, прежелана любов! Блажен е този, който те е възлюбил, защото такъв вече не ще поиска да обикне страстно никоя човешка красота." Симеон Нови Богослов "И умът във време на молитва не бива да внимава освен в Бога. Ясен ли ти е тоя пример, Теодосие? Моли се Богу не с думи, но с помисли. Защо искаме от Бога това и онова, като че Той не е в нашите сърца, в нас самите? В сърцето си търси Бога и чрез сърцето с Него говори. Истинското начало на молитвата е сърдечната топлота. Повтаряй неотстъпно в ума си: «Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй ме!» — и това стига. Нека молитвата бъде кратка, за да не се вмъкне в душата чрез думите някаква прелест и съблазън и да смути твоя дух. Не променяй думите, тъй като не пущат корен дървета, които често се присаждат. Изгони своя ум от главата и го събери само в сърцето. Тоя, който може да събере всичките си мисли в една точка, прилича на острие. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълствуваш, по е прилично да твориш умна молитва. Знай ти, Теодосие, безмълвието на пустинника прилича на сянка. Като че няма Бог, а Той е там, в него, нечут и невидим, също както слънцето, което не грее в сянката, а само я създава. ... Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух . ... Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност. ... И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен. ... И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството." Свети Григорий Синаит "След като нашата душа е един предмет, който притежава много способности и си служи с тялото като с орган, давайки сама живот на това тяло, с кои органи си служи нейната способност, която наричаме ум, когато се приведе в действие? Никому не би минало през ума, че разсъдъкът е разположен в пръстите, в очите, в ноздрите или пък в устните. [1105C] Всички обаче са съгласни, че той се намира вътре в нас. Някой обаче са на различно мнение относно това: с кой вътрешен орган си служи? Едни го поставят в мозъка, като на някакъв акропол. Други обаче му дават седалище в средата на сърцето, където от само себе си е чист от естествения дъх. Ние сами обаче точно знаем, че нашето разумно начало не се намира вътре в нас като в делва, понеже е безтелесно, нито пък е извън нас, защото е единно, но е в сърцето, като в орган. Научили сме това не от човек, а от Онзи, Който е сътворил човека и Който казва в Евангелието: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека <...> защото от сърцето излизат зли помисли" (Мат. 15: 11, 19). [1105D] Същото казва и Макарий Велики: "Сърцето управлява всеки телесен орган и когато благодатта държи юздите на сърцето, тя владее всички помисли и телесни членове. Защото там се намират умът и всички душевни помисли". Следователно нашето сърце е хранилище на разума и негов първи телесен орган. И така, ние трябва да се стараем да наблюдаваме своето разумно начало в неотклонно трезвение и да го направляваме, но как другояче да го наблюдаваме, освен ако не събираме отвън разпръснатия в сетивата ум, за да го изпратим във вътрешността, в самото сърце - хранилището на помислите? [1108A] Ето затова прочутият Макарий малко след онова, което каза по-горе, допълва: "Там следователно трябва да гледаме дали благодатта е написала законите на Духа". Къде там? В главния управляващ орган, в трона на благодатта, където са всички душевни помисли, тоест - в сърцето. Сега вече виждаш колко е необходимо онези, които са избрали да живеят в исихия, да събират и да изпращат ума в тялото си, и още повече - в най-вътрешната част на тялото, която наричаме сърце. Понеже, ако според Псалмопевеца "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44: 14), как така ще я търсим някъде навън? И ако според апостола "Бог изпрати в сърцата ни Своя Дух, Който вика: Авва, Отче", [1108B] как ние няма да се молим заедно с Духа в сърцата си? Ако съгласно Господа на пророците и апостолите Царството небесно е вътре в нас, как няма да се окаже извън небесното Царство този, който старателно се обучава да изведе от вътрешността си своя ум? Соломон казва: "правото сърце дири знание" (Пр. Сол. 27: 21), което другаде сам нерече умно и Божествено. Относно този вид знание, отците, обръщайки се към всички, казват: "Умът, изцяло духовен, се обгражда от духовно познание, което съществува в нас и не в нас, и ние не трябва да преставаме да го изследваме"." Свети Григорий Палама Даже, в първата заповед от т.н. Царски Закон се казва, че има условие, отдадеността да е с цялото сърце. "Видя ли, че ако някой възнамерява да противостои на греха, да придобие добродетелност, наградата от надпреварата в добротелта и най-вече - [1108C] да открие духовното познание по отношение залога от наградата на добротелта, то необходимо е, щото да насочва ума си навътре в тялото и в самия себе си? Схващането, че умът действа извън тялото - не говоря за тялото като образ, а за самото тяло -, където се радва на духовни съзерцания, е върхът на елинската заблуда, корен и извор на всяка какодоксия, откритие и учение на демони, майка на глупостта и дете на безумието. Затова и тези, които говорят, вдъхновени от демони, отстъпват от самите себе си, понеже не съзнават това, което говорят. Ние обаче изпращаме ума си не само в тялото и в сърцето, но и в самите себе си. Да обвиняват тези, дето казват, че умът не е отделен, но е единен с душата, "как така някой би могъл да изпрати ума си навътре?". Изглежда те не знаят [1108D], че едно е същността на ума, а друго - енергията. Или по-скоро, знаейки това, объркани заради хомонимията, те на драго сърце са се съгласили с лъжците. За да не приемат простотата на духовното учение, достигайки от диалектиката до противоречивостта, според Василий Велики, те са извратили силата на истината в противопоставянето й с лъжеименното знание и лъжеубедителността на софистиката. Така трябва да постъпват само тези, които не са духовни, но смятат, че разсъждават и учат по духовному. Сами не знаят, че с ума не е като с гледането, при което виждаш другите зрими неща, но не виждаш себе си. [1109A] Но самият ум действа, за да види това, което трябва, посредством пряко самозадвижване, както казва Дионисий Велики. Когато умът се самосъзерцава, той се обръща към себе си и действа спрямо самия себе си. Той казва, че това е негово кръгово движение... " Св. Григорий Палама "Чрез изпълнението на Божиите заповеди възраства вътре в нас, подобно на някой съставен от много части плод, любовта, милосърдието, благостта към ближните, кротостта, смирението, търпението в изкушенията, непорочността и чистотата на сърцето, посредством която се сподобяваме да виждаме Бога. И във вече чистото сърце възсиява благодатта и просвещението на Светия Дух, Който ни възражда, прави ни синове на Бога, облича ни в Христа, запалва светилник в душата ни, прави ни чеда на светлината, освобождава душите ни от тъмнината, и отсега още, в този живот, ни прави причастни на вечния живот, макар ние и да не знаем това... Също така и никой, чието сърце е обладано от някоя страст, дори и най-малка, не може да бъде жилище на Христа чрез благодатта на Светия Дух; защото Бог е светлина, както казва Сам Той: Аз съм светлината на света (Иоан. 8:12)." Св. Симеон Нови Богослов Освен това, концентрацията в сърдечната област отваря определени канали, може би най-важния. Именно в спокойствието човек може да очаква подсъзнанието му да се прояви, че да може да го отработи. Няма по какъв друг начин човек да навлезне в подсъзнанито си, ако не притихне в съзнанието си.
  11. Будизъм /за любопитните/

    Медитацията, пътят към нея най-често е чрез постепенно задълбочаване в съсредоточеност към даден обект, вътре, или вън от практикуващия. Традиционно за обекти се избират прости неща, които да не усложняват ума, ами да опростават, да ги успокояват, да привеждат ума в покой, в мир. Забелязали са също така, че при дълбока съсредоточеност, дишането сякаш затихва, сепва... Всеки е имал тези моменти и тази опитност, когато се е заслушвал, или заглеждал в нещо, когато е искал да усети, или да помисли... Дори хищници и жертви в кръговрата си затихват. Именно поради тази причина една от най-добрите методики е тази медитация, чийто обект е самото дишането - наблюдение върху дишането. Просто наблюдение, без анализи, без контрол, без паника... Просто човек да знае кога вдишва и кога издишва... В Будизма това е шамата медитация, или самата. Успокоеване на ума и наистина прагматичния съзнателен ум затихва, успокоява се, успокоява се вътрешната цензура, а това освобождава т.н. подсъзнание. При добра медитация подсъзнанието е с "отворени врати" и от него почват да се показват, да изкачат какви ли не неща. Какви ли не неща могат да се яват ей тъй в ума, без да е имало видима причина, без да сте ги мислили, ей тъй от немай къде... Някои са доста тревожни, други направо ужасавящи, трети са маниакални желания, на чийто напор не може да се издръжа почти... и какво ли не още. В тези моменти човек може да се срещне с какви ли не свои вътрешни демони и даже да се види като най-чудовищно изчадие на ада. Но всичко това бива да се преодолее и на него бива да се устои. Много е трудно! Изключително трудно. Човек има чувството че е задънена улица, че всичко е на живот и смърт... Но няма друг начин! Ако не се пречисти подсъзнанието, то до край на живота, а и след това, в междините състояния, а и в следващите животи, продължава да ни тормози, да бъде нашия душманин, нашия изедник, нашия изнасилвач, паразит най-долен, който непрекъснато пие собствената ни кръвчица и ние подсъзнателно робуваме на всичките си страхове, привързаности, желания... без въобще да може да си дадем сметка, без въобще да можем да уловим врага... Ако човек не пречисти подсъзнанието си, то очиства него. Това е истината. Затова цел номер едно в живота е не да пуснем нови космически ракети, не да отидем на почивка на Хаваите, или да построим къщата си, да си осигурим старините, или да народим деца, цел номер едно е да изчистим ума си и да разпознаем неговата природа, вечната си същност, любовта която сме. Което не значи да не правим други неща, но всички те са вторични. И няма начин да не се сблъскаме лице в лице с най-големия си враг, собствения ни ум, който е и най-голям приятел. Няма начин да не се сблъскаме с всички тези променливи състояния. Обърнете внимание на думата "променливи" (!). Да! Тези състояния идват и си отиват, идват и си отиват и ние устояваме, седим, лежим, вървим или стоим наблюдавайки ги, непоклатими, несмутими. Те идват и си отиват, идват и си отиват, докато всичко не утихне. Тогава е върховният покой, който не е празен, а е пълен с Живот. тогава е Блаженството, Нирвана, Нирвикалпа Самадхи. Патанджали в своята Йога Сутра казва, че Йога е овладяване на ума, на променливите състояния на ума, прекратяване на променливите състояния, на вихрушката, на непрестанния филм, с безкрайните диалози/монолози, с безкрайните драми, с безкрайната тревожност и безпокойство... с безкрайния ужас... Читта-врити-ниродха - прекратяване на модификациите на ума - това е Йога. Сиреч тогава изгрява, се разголва/открива изначалната природа на ума, или т.н. трансцедентален Буда ум, или т.н. Атман за който се говори в писания като Бхагавад Гита, който е единосъщен с Брахман, с Мирът/Покоят, който е навред, основа на всичко съществуващо. Дет се казва моя мир по нищо не се различава от твоя мир. Един и същ мир. Една и съща изначална е непрекъсната любов, една и съща мъдрост. Това обяснава как през хилядолетията, на различни места по света, адептите са достигали до едни и същи истини, до една и съща Истина, макар да са я наричали с различни имена, спрямо езика, бита и културата си, спрямо своя речник, своята способност да обяснят... Та, това е целта, на първо време - да се успокои ума. Пак повтарям - в Будизма това се нарича шамата, познато още като шудхи, като Шаббат н Юдаизма... Осъзнатостта, която може да се появи в този момент, тя е самото просветление, известна още с името Випассана. Та казано на езика на будизма - Шамата и Випассана, това е нужно. Разбира се, има и други методи - чрез любовта, чрез внезапно прояснения, подобно на мълния, чрез болката/страданието, чрез танц... смях, плач... На който както му е писано, но гореописаното е метод стоящ в собствените ръце и то не чака ябълката да падне и да удари който и да по главата. Просто човек сяда, успокоява ума си, съзерцава го и разбира неговата природа, а от там и природата на всичко. Нека всички имат щастие!
  12. Будизъм /за любопитните/

    Класификацията на дхармите по елементи, е уж елементарна, но тя е гледана и описана в различни дълбочини. Накратко е шесте сетивни органа (органи на обонянието, на вкуса, на зрението, на осезанието, на слуха и на мисленето), които имат респективнто контакт с шест "обекта" (онези неща, които могат да бъдат помирисани, вкусени, видяни, усетени, чути и върху и за които може да бъде мислено) и тази последователна зависимост създава условието да се оформят шест вида съзнание съзнания свързани с обоняемото, с вкусваното, със зримото, с осезаемото, с чуваемото, с онова над и за което може да се мисли... Сиреч аз имам определена осъзнатост, определена съзнателност, че съм човек на база на наличието на сетивните ми органи, и на база възприеманата информация от тях. Аз съм висок/нисък, ходя на два крата, имам две очи, четири крайника (май) и т.н. и т.н. После идва мама и ми разяснява някои неща, после тати и тъй нататък... в един момент аз съм убеден, че съм човек, че се казвам еди как си, че съм еди какъв си пол, еди каква си раса, еди какъв си етнос, еди какъв си в социално положение, разясняват ми кое е хубаво, кое грозно, кое умно, кое глупаво... и т.н. се формира съзнание... на база доста условни неща, и на база на относителности и непостоянства. Ето защо въпросът "Кой съм аз?", или също така "Какво съм аз?" е толкова важен... И в сутрата на сърцевината на учението, позната още като Праджняпарамита, се казва, че това не си ти, че всичко това е непостоянно, че има своето пораждане съществуване и в края на краищата ще угасне..., че е взаимозависимо. Подобно, при това твърде подобно е във Веданта, където се посочват елементите на Пракрити, въз основа на което такива като Шанкара Ачаря пишат своите произведения...
  13. Будизъм /за любопитните/

    Śūnyatā@ Нито може да съществува безсъщностет, нито може да съществува безсмъртен, а след като не съществуват, такива няма и не може да има. Реално, колкото и относително да звучи, Битието и въобще всичко относително същуствуващо в него, не е абстракция. Сравняват го със сън, особено със съня, в който не съзнаваш че спиш и сънуваш и преживяваш различни неща, например розови, и макар сънувайки ти еякулираш фактически и се събуждаш с мокри гащи... По същия механизъм преживяваш много зловредни емоции когато сънуваш кошмар, в който тялото ти плувва в път, сковава се и се появяват характерни болки в различни средища, спрямо психо-емоцията. Всички тези неща оставят траен отпечатък в съзнанието ти и след като се събудиш от съня и оказват влияние върху ежедневните ти взаимоотношения и върху поведението ти. Може да бъдеш цел ден или даже дни нервен, или гневен, или уплашен, просто защото си сънувал нещо, без въобще да си буден, да си осъзнат за причината, сиреч че е заради съня ти, и тя да остава скрита за теб, за съзнанието ти на т.н. подсъзнателно ниво. Подобно е и това т.н. съществуване, този свят, това битие, но подобието, както казва един велик доктор, не е еднаквост.
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.