Премини към съдържанието

Григор Гачев

Потребител
  • Публикации

    2
  • Регистрация

  • Последно онлайн

    Никога

Харесвания

9 Неутрална репутация

1 Последовател

Всичко за Григор Гачев

  • Титла
    Новобранец
  1. Чух наскоро някакво интервю на Симеон Дянков на тема АЕЦ Белене. Дали именно Русия ни е прецакала за затварянето на четирите стари реактора на АЕЦ “Козлодуй” - трудно ми е да преценя. От една страна, решението да бъдат затворени ни го наложи Европейската комисия, а Русия не участва в нея. От друга обаче, на ЕС не му трябват опасни реактори, но не му трябват и разорени държави. Разорената държава не е купувач - хората й нямат с какво да плащат. Тя е само черна дупка за помощи. Затова предполагам, че ЕК са се допитали до експерти, и са взели безпристрастно мненията им. А експертите по ВВЕР-440, чието мнение тежи, са в Русия. Затова и тезата, че именно Русия ни е прецакала за старите реактори, ми се струва възможна, но не и гарантирана. А хубавото е, че е лесно проверима. ЕК с гаранция има пълна и точна документация кой за какво я е консултирал, най-малкото за да има с какво да се оправдава пред органите на ЕС за решенията си. Достъпът до информация за консултации от този род надали е засекретен. С пълна възможност е позволен за държави-членки на ЕС, и нищо чудно да има как да я получат дори частни лица или неправителствени организации от тези държави. Защо ни е, след като битият - бит ли? Защото Симеон Дянков е финансов министър на държавата ни. И е важно да знаем дали той е човек на думата, или жонгльор с думи. Във втория случай би се оказало, че сме назначили лисицата да пази курника, и колкото по-бързо го разберем, толкова по-малки ще са щетите. (ББ си пази рейтинга - ако Дянков е въздух под налягане, и срещу това се вдигне масов, продължителен и лош за рейтинга протест, ще излети.) Дянков каза и още нещо - че АЕЦ Белене всъщност не ни е нужна. Че конюнктурата наоколо не предполага успешно продаване на ток за в бъдеще. И че лобирането зад централата има точно една цел - тя е скъп проект, и би позволила да бъдат относително неусетно приватизирани суми от порядъка на милиард евро. Пазарната конюнктура на Балканите за ток за бъдещите 10-30 години не мога да я преценя. Че населението на Турция ще се замогне икономически, и ще потребява повече ток, съм сигурен. Че повечето държави в региона имат чудесни позиции за индустриализиране, и потребяване на повече ток - също. Но знам и че България има великолепни възможности за развитие на ток от възнобвими източници, особено вятърна и слънчева енергия. Цените на фотоволтаичните елементи за последните няколко години паднаха драстично - ако се продължава така, до не повече от 5 години инвестициите в слънчеви централи ще станат рентабилни и без държавно спонсориране. А ако законодателството позволи (в смисъл, извие ръцете на електроснабдителните ни дерибеи) частни лица да си слагат слънчеви панели на покривите, и да продават тока на прилична цена на снабдителя, това бързо ще стане популярно. Панелите на покрива на еднофамилна къща лятно време покриват консумацията й с излишък, а и през зимата помагат (ако има кой да ги почисти от снега). А ако всички покриви в София се покрият със слънчеви панели, при слънчев ден тя ще произвежда над хиляда мегавата, и на практика ще покрива консумацията си… Подобно е положението и с вятърните електроцентрали. Тяхната цена не пада толкова бързо, но и така вложенията в тях скоро ще са рентабилни и без държавна субсидия. Имаме предостатъчно планински върхове и хребети, на които духа почти постоянен вятър, а добре направената ветроцентрала на практика не пречи на екологията. Цената на тези централи определено ще е солена, но ако бизнесът има печалба от тока им, и най-вече ако среща по-малко корупция тук, ще настрои предостатъчно. А покривните панели ще си ги наслагат и частните лица, ако им е изгодно. Просто опираме до това да имаме държава вместо мафия. Да, вятърът и слънцето са непостоянни. Но обикновено когато няма слънце, има вятър, и обратното. А и разполагаме с немалко ПАВЕЦ мощности, и при нужда можем да подготвим нови. Най-сетне, огромната електромрежа на ЕС е добър балансьор. През зимата, когато производството на ток намалява, а консумацията расте, могат да се пускат немалкото ни ТЕЦ-ове, и АЕЦ “Козлодуй”. (Отделно, тогава работят ТЕЦ-овете в топлофицираните ни градове - някои от тях също произвеждат електричество, други биха могли да се приспособят, така ще спаднат и техните разходи.) Като теглим чертата, не мога да кажа дали АЕЦ Белене ще ни е необходима, или не. Дори да е необходима, ме безпокои: - ще бъде колосален държавен разход, който ще направи зависими от Русия и нас, и евентуално други държави от региона за още повече от тока си (а Русия не е най-приятелската към ЕС държава). - токът й няма да бъде евтин (времената, когато строителството на АЕЦ и горивото за тях бяха относително евтини, останаха далеч назад в историята). - ще бъде удобна прицелна точка за тероризма - един забит в някой реактор самолет, и цяла Северна България и Южна Румъния ще се превърнат в околочернобилска зона (а до два-три месеца и черноморското крайбрежие, благодарение на Дунав). - дори ако приключи живота си безпроблемно, още едно парченце от България ще бъде неизползваемо за нищо, и ще трябва да бъде охранявано от всекиго, в течение на десетки хиляди години - мъничко парченце, но все пак. Всичко това обаче ме безпокои по-малко от другото, което каза Дянков. В което не се съмнявам нито за миг - че цялата тупурдия е за да бъде гушнат милиард-два. Защото тези пари (и влиянието и властта, които дават такова количество пари) ще отидат у хора, чиято истинска професия е да продават интересите на България като цяло и на всеки български гражданин, примерно моите, поотделно. Колко добри времена вещае това за държавата, в която живеем, и за собствените ни права и интереси, не ми се мисли. Затова си мисля в крайна сметка, че докато не си изчистим в значителна степен корупцията, не бива да помисляме за строителство на АЕЦ Белене. Рискът за екологията, или дали ще си върнем вложенията, може да е приемлив. Рискът (всъщност точната дума е “гаранцията”) милиарди евро да отидат в ръце, посветени на съсипването на държавата ни и нас лично, обаче не е. Пълен текст...
  2. Преди месец или два сдружение на кредитополучатели поиска банките да бъдат огледани от Комисията по защита на конкуренцията. Заради лихвен картел. Комисията ги огледа и заключи, че лихвен картел няма. Преди два-три дни пък се изказа Иван Искров, председателят на БНБ. Заяви, че БНБ не можела да се намесва в политиката на търговските банки. Големите банки били поели към БНБ ангажимент за филиалите си в България. Не можело лихвите по кредитите да били 4%, както искали две сдружения с по 15 члена, а в Румъния лихвите да били 15%. До месец пък ще се внесе нов закон за потребителските кредити. Щяло да бъде регламентирано правото на отказ от страна на банките, методологията на предсрочно погасяване на кредитите, и т.н. Щели банките да са длъжни да проверяват колко добър платец е кредитополучателят, щяло да има Централен кредитен регистър за целта. Защитата на потребителите… щяло да има промени и в нея. Следващата година. Може би. Гледам и се чудя - аз ли не съм наясно какво е за мен, или хората на Бат Бойко почнаха да ме дерат жив още преди да са стъпили на власт както трябва? В комбина със старата мафия, дето щяха да я махат?… Защо тогава махнахме Станишев? Когато теглиш кредит, примерно за жилище, началната лихва е около 9%. Ако кредитът е изцяло гарантиран, да кажем с жилището. Само че в договора за кредита задължително има, задължително с дребен шрифт, клауза, че банката си запазва правото да променя лихвения процент. Която клауза влиза в действие веднага след сключването на договора. До най-много година лихвата вече задължително е 12-12.5%. И това е практика на всички банки у нас. “Четете си договорите, драги.” Все едно като ги четеш, та има полза. Никоя банка не ти предлага кредит без тази измама. Да, измама е. Тези клаузи са предвидени за съвсем друго - екстрени промени в базовия лихвен процент и други подобни - и са защитавани с аргументите за другото. А всъщност се използват само за дране на кожи от гърба на клиента. В различните законодателства това има различни имена - “некоректна търговска практика”, “измама към клиента” и т.н. Тази измама обаче е дребна на фона на една друга. Измамата с методиката на изчисляване на лихвените проценти. Когато внасяте пари на влог, лихва ви се начислява върху внесената сума, за времето, докато тя е била в банката. Така е навсякъде. У нас - също. Когато теглите кредит, лихва ви се начислява върху невърнатата сума, до момента на внасянето й. Така е навсякъде. У нас обаче не е. У нас лихвата се начислява върху цялата сума за целия период на кредита. Всеки осмокласник веднага би сметнал, че това означава, при стандартни условия на изплащане, точно два пъти повече, отколкото при нормалната методика. С други думи, 9% начална лихва в България всъщност значи 18%. А 12% почти веднага след това всъщност означава 24%. Колко е това в сравнение с другите страни? В Румъния лихвата по подобен кредит е наистина 15%. Доколкото зная обаче, изчислени по правилната методика. Тоест, румънските лихви са далеч по-ниски дори от “въдичарските” 18% у нас. И твърде, твърде далеч по-ниски от реалните 24%. И това при положение, че Румъния е страна със сравнително високи лихви. Преди няколко години познат ми беше разказвал за лихвите в Германия. (Българските тогава бяха същите, така че сравнението е валидно въпреки кризата.) Там за изцяло гарантиран кредит лихвата наистина е около 12% годишно. Обаче реални. И не се променя, освен успоредно с централния лихвен процент, до края на заема. 18% там е висока лихва дори за негарантиран кредит. А 24% лихва не знам дали съществува изобщо. Кредитната карта на познатия ми - най-дребният и рисков вид кредит - която не беше гарантирана с абсолютно нищо, имаше 21% годишна лихва върху изтеглените на кредит суми. Един от въпросите, който си задавах, беше дали тази практика не е оправдана от нещо. Примерно от висок лихвен процент на междубанковия овърдрафт, или нещо подобно. Оказа се, че не е - овърдрафтът е при на практика същите условия, както в нормалните държави. Каквото друго се сетих да проверя, отново нямаше как да е причина за лихви по-високи от румънските, или дори малко по-ниски. Резкият скок на лихвите става именно и точно между банката и крайния кредитовземател. Простичко казано, банките дерат кожите ни. Или, ако предпочитате, ядат зелника ни. И тази измама също е практика на абсолютно всички банки в България. Без изключение… Лихвен картел няма, не си и помисляйте подобно нещо. На изтеглилите кредит - честито! Чудя се, какви ли точно ангажименти са поели банките-майки към БНБ? Може би да поддържат лихвения картел? Въобще не бих се учудил. Сериозно. Порой от печалби за тях, порой от данъци за БНБ, тоест порой от приходи за държавата. Ако е българската - порой пари в джобовете на братовчедските фирми. И вълкът сит, и агнето цяло… Губещи са единствено кредитовземателите. Всички са добре, прецакани сме само ние. Изяден е овчарят. Само че на мен отдавна вече ми писна да съм прецакан. А още повече ми писна да чакам нещата да СЕ оправят. Ще го дочакам, когато дочакам колата ми да СЕ оправи, къщата ми да СЕ почисти, проблемите на клиентите ми да СЕ оправят, и т.н. Пак тогава ще го дочакат и всички кредитовзематели (защото аз никога през живота си не съм теглил кредит, и на тези условия няма да изтегля - не е луд който иска да изяде моя зелник). Донякъде разбирам и властта. Никой, дори Батман не може да воюва едновременно на всички фронтове. Ако е започнал реална война срещу корупцията в държавния апарат, е нормално да не иска да се кара с големите банки. (И с някои други, но за тях в някой друг запис.) И войната срещу корупцията в държавата може да е дори по-важна от войната за лихвените ни проценти. Само че войната за лихвените ни проценти също е важна. И нея можем да я водим ние. Всъщност, ние сме единствените, които са заинтересовани да я водят - тоест, не я ли поведем, процентите няма да СЕ оправят никога. Далеч по-вероятно е да СЕ влошават още повече. Един добър начин би бил масова подкрепа за сдруженията, които искат нормални лихвени проценти. В България има стотици хиляди кредитополучатели, които плащат лихви, равностойни на пладнешки обир. Ако всички те изкажат подкрепа на тези, които се борят да опазят джобовете им, ако просто започнат по веднъж месечно да се събират на митинг в София, нещата няма да има как да останат същите. Властта ще бъде принудена да озапти малко лакомията на банките, и то без да си развали имиджа пред тях - ще е ясно, че обстоятелствата са форсмажорни и няма друг изход… Така че спасението на давещите се тук е изцяло в ръцете на давещите се. Достатъчно е просто да се протегнат и да си го вземат. Не е трудно. Просто трябва да си изберат дали предпочитат да идат на митинг, или да платят сто-двеста лева лихви. Както решат. Един друг добър начин биха били взаимноосигурителните каси. Не съм експерт по финанси, но доколкото зная, те имат право да отпускат дългосрочни нисколихвени заеми на участниците в тях. Ставаш член на такава каса, плащаш известно време дребен процент от заплатата си към нея, и при нужда можеш да теглиш сериозен по размер кредит при условия, много изгодни дори за нормална държава. Дори да не те задоволява изцяло, и да трябва да теглиш и от банка, банковият кредит ще е доста по-малък, изгребаното от джобовете ти - също. Такива каси са били доста популярни през 20-те и 30-те години. Не зная дали законът към момента позволява да бъдат организирани, нито дали позволява частни. Предполагам, че ако да, ще има сериозен натиск да бъдат забранени. Така че от нас си зависи да организираме такива каси, и да противодействаме на натиска за забраната им. Примерно споменатите по-горе две сдружения биха могли да окажат съдействие на хората с идеи и начини да организират взаимноосигурителни каси. А сегашните и потенциалните кредитовзематели биха могли да помагат с това да си размърдат четирибуквията и да понатиснат властта, ако тя се опита да пречи. Да, и сегашните кредитовзематели. Ако например законът регулира наглостта на банките да отказват предварително изплащане на заемите, или да дерат солени проценти отгоре за него, кредитовземателят би могъл да изплати заема си, или значителна част от него, със заем от взаимноспомагателна каса при много по-изгодни условия. Така че изход има. Просто трябва човек да не чака нещата да СЕ оправят, а да се заеме с оправянето им лично. Пълен текст...
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...