Премини към съдържанието

raurava

Потребител
  • Публикации

    36
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

Всичко за raurava

  • Титла
    Потребител
  1. raurava

    Без думи

    blagodarq - i na men mi zvu4i blizko Pozdrav!
  2. Тя продаваше услуги за кауза, която бе „недостойна”, той бе политик. Тя водеше война с обществото, той също. Манталитета й би бил осъден от църквата – заради „алената буква”, него никой не го осъждаше, заради корупцията? Коя бе по – недостойна кауза от двете? Тази в която продаваш тялото си…. Или тази в която продаваш душата си? И когато продаваш тялото си – продаваш ли душата си? Явната проституция и тайната корупция ли се осъждаше или тайната проституция и явната корупция? Това, което не се купува с пари се купува с много пари. Тя не започна живота си с баща който я изнасилваше и майка
  3. raurava

    Намери ме...

    „...и тя разбра, че човек е изгубена прашинка светлина, мъничка капка мълчание, снежинка - мечта, която докато падне се стопява, топлата сълза на самотата, изплашеното ехо на вечността, понасящо своята тъга на безсмъртното съществуване, безкрайна пътека от трепети... ...и затваряше очи, защото иначе нямаше да може да направи крачка към бездънната себе си, която не познаваше, и сякаш се боеше да опознае, не обичаше много, но безумно й се искаше да обича, на която й беше нужна радостта на чувствата, макар да срещаше само болката й... вървеше...по брега на отчаяната си същност... ” И в пла
  4. raurava

    Без думи

    - Добре, защо мълчиш, по дяволите? Той свиваше пръстите си в юмруци, докато побелееха кокалчетата му и пак ги отпускаше в такт. Незнайно защо е адски дразнещо, когато една жена мълчи. Може би лутането в теории и предположения относно повода не даваше покой. Или защото винаги имаше причина за всяко нещо на земята. - Няма какво да кажа. Тя се усмихна по непознат до днес начин. Очите й изразяваха някаква тъга. Загуба. Безвъзвратност. Често пълнеше чашата си с водка а доста по рядко с тоник. Замисляйки се върху относителността на вероятностите – изглежда пиеше от няколко часа. Пр
  5. raurava

    Пеликан Бей

    - Мислил ли си някога за смъртта? - Еми, не. Какво да я мисля. Тя си идва в уречения ден, в часа, който е определила съдбата. За там място и ред няма, всеки идва и си отива от този свят. Раждаме се мокри, голи и объркани…след това е още по – трудно. Ти защо я мислиш? - Защо…знам ли. Може би защото това е единственото сигурно нещо, което ще ни се случи. Ако често мисля за това ще го приема и ще свикна с тази мисъл. - Никога няма да свикнеш. И когато дойде ще те изненада. - Зависи кога ще ме вземе, ако е сега ще ме изненада но след трийсет години ще започна да я очаквам. - Ти
  6. raurava

    EXTRAORDINARY

    До разделянето на живота ми на преди и след - мислех, че нищо не може да ме изненада вече.Бях антисоциален от години и не ми пукаше за нищо, само вегетирах. Спях до обяд, къпех се и излизах да пия с подобен социопат като мен, друсах се и чуках разни малки мърли. Живот като в Клиши, в началото на миналия век. Тя – влезе в сърцето ми – ненадейно и болезнено. Влезе в леглото ми като вик за помощ, влезе в мислите ми латерално и лениво, така все едно – това което прави не е нищо особено, с онази отегченост, която много други играеха, но фалшиво. Тя беше нещо като първично празно пространство
  7. raurava

    Келтско слънце

    Thanks! но понякога съм просто един грижливо съхраняван хаос!!! Поздрав!
  8. raurava

    Келтско слънце

    Благодаря!
  9. raurava

    Келтско слънце

    ама УАУ - добре или УАУ - зле :lol: „...и тя разбра, че човек е изгубена прашинка светлина, мъничка капка мълчание...и..." Поздрав!
  10. raurava

    Келтско слънце

    Кожата й бе, толкова бяла, колкото чаршафите върху леглото, на които лежеше, ако присвиеш очи трудно би разбрал, къде свършват те и къде започват контурите на тялото й. Един белег, една фигура само можеше да те насочи – едно келтско слънце. Светлина, като движение или символ – начало и край – осем лъча – мисъл, само това можеш да видиш, единственото, което можеш да докоснеш. Поставяш ръката си върху него и го закриваш, но е топло и знаеш, че е там – следвай топлината със затворени очи – бавно с усет – само чувствай, не гледай, мълчи, остави мислите си свободни – без контрол, без насока само с
  11. raurava

    Реката каза…

    И все пак... Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и края... 22/13 Поздрав!
  12. raurava

    Реката каза…

    Благодаря! май най-доброто което се пиши е точно тогава когато си нещастен, или не особено щастлив! Поздрав!
  13. raurava

    Реката каза…

    - Аз съм река – стара съм като света, всичко вече съм виждала. Минала съм през години, през векове, епохи – галила съм нежни девствени нозе, сливала съм се с горещи сълзи. Във водите ми се сблъскаха толкова различни чувства. Познавам страст, уплаха, ярост. За мен вчера, днес и утре няма – за мене времето не съществува. Аз нямам ограничения. - Ограничения…?! Всичко в този живот има граници в противен случай щеше да е хаос, ако моята душа не бе затворена в тялото ми щеше да се слее с твоята, а ако ти не беше обградена с брегове щеше да се влееш в моите води. - Водата ми е съдържание но
  14. raurava

    Мечтите ме намират сами

    Защо да мечтаем ако имаме прости мечти… Толкова много неща изживях с мечти, че загубих стимул да ги изживея реално. Със спомени и чувства. Действителност, само това го няма, но какво е всъщност действителността? Това е – живей сега. Да аз живея днес – с абсолютно плувнало събуждане защото нямам климатик – но си представям, че потта всъщност е пролетен дъжд. И докосвайки меката пухкава ръчичка на спящия ми син знам че съм щастлива и без мечти. „Търтея” на нашия семеен кошер отново е източил топлата вода и докато огласям първия допир със студената си представям, че съм глухарче, което се
  15. raurava

    Спаси ме!

    Ако вярваш в нещо помоли се за мен, помоли се да не извърша нещо зловещо. Петък вечер – да живее водката!!! Двете си стояхме пред камината – огъня се отразяваше в очите ни а всички маси бяха заети – в семейната ни „кръчма”. Всъщност бе много приятно място – посещавано от едни и същи хора – все едно бяхме едно семейство. Естествено аз и сестра ми трябваше да се трудим всяка петък и събота вечер там, но няма как едни родители имаме и това бе една незначителна помощ. И така – тази петък вечер, се потяхме над една бутилка водка – гледахме пукането на дървата в огъня и си припомняхме стари
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване