Премини към съдържанието

A_N_I

Потребител
  • Публикации

    13
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

2 Последователи

Всичко за A_N_I

  • Титла
    Потребител
  • Рожден ден 27.09.1992

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Сега в Италия
  1. 16-годишен исландски ученик, на име Вифил Атласон, по неизвестен начин се е сдобил с тайния телефонен номер на американския президент Джордж Буш и му е позвънил по него, предаде Регнум. След като Буш не вдигнал, момчето решило да си направи шега и му оставило на телефонния секретар шеговито послание от името на исландския президент и освен това го поканило на посещение в страната си. Ученикът бил искрено изненадан, когато вместо от американския президент бил посетен от полицията, която искала обяснения как се е сдобил с номера. Вифил Атласон твърди, че не помни как точно е станало, но има номера от много години
  2. A_N_I

    СтраннитЕ шеги на съДбатА

    При един от куриозните случаи вероятно има съвсем логично обяснение,но то убягва на учените.В един от супермаркетите на британското графство Чекир от 1987г. пет години подред,няколко седмици след като седнели зад каса номер 15,касиерките забременявали.Имало 24 бременности и 30 родени деца.След контролни опити,при които няколко доброволки също забременели,така и не могло да се стигне до убедените изводи.Но сред бездетните англичанки се появили множество желаещи да работят в магазина. През 1975 г.в Детройт, в Съединените щати,малко дете паднало от прозорец върху главата на Джозеф Фифлок и останало невредимо.Точно след година Фифлок минал по същия тротоар и на същото място същото хлапе отново паднало на главата му.И този път всички приключило благополучно. Семейство Мелкинс от Дънстейбъл,Бедфордшир,Англия,гледало по телевизията "Титаник".В мига,когато лайнерът трябвало да се разтърси от удара с айсберга,къщата на Мелкинс се разтресла до основи.Леден метеорит пробил покрива и заседнал в тавана на хола.
  3. A_N_I

    Моите неща

    Природата Клонките свободно се люлееха в ритъм на всичко наоколо. Подарък от природата! Да гледаш с вълнение как всичко живее. Навсякъде се чува онази музика. Нотите на животните. Обичаш всичко, което диша. Листата падат бавно и сякаш ти показват посоката. Животните те гледат с уважение, нали ти си "човекът", нали имаш всичко тука. Морето развълнувано плиска и всичко става пяна. Обичай всичко, което очите ти виждат... нашата природа! То е красотата в нашите сърца и повод да се бориш до край! Просто има хора, които са "слепи" и не оценяват всичко това...! Всички сме деца! Макар старостта ви да носи тъга и забрава. От детството нещо наивно остава. Остава, тогава го нямаше утре с усмивка заспивахте вечер, а бъдещето безсмъртно, бе толкова далеч. Далеч... днес спомена с вкус на базгрижие тъй често ви кара да плачете. Изплувал на фона на грижите в живота от болки кошмарен. Отвън можете всичко и знаете с костюмите на зрелостта, но страх ви е да признаете, че вътре сте все още деца... Сълзите в мен Най-тягосното усещане, което някога съм имала - мигът преди сълзата! Брадичката потрепва конвулсивно. Крайчетата на устните се огъват надолу. Буцата се разширява в гърлото. Въздухът свършва! Светът се изкривява, размазан през плувналия в сълзите... поглед и се готви да изтече всеки миг с взрив през присвитите ъгълчета на очите, да увеличи морето с една солена капка и да издълбае през тялото ми като с нож, път към него. Море вземия! Изпий сълзата! Освободи ме от непоносимата тежест на една капка! От вечността на мига, които ме убива, но които ще ме роди преди сълзата!!!
  4. Известният американски актьор Чарлз Коглън,който починал през 1899г. бил погребан не в родното си място,а в град Галвестън,щата Тексас,където гастролирала трупата му.След година ураган с невиждана сила попилял Галвестън и придошлите води отнесли няколко улици и местното гробище.Херметически затвореният ковчег с тялото на Коглън плувал 9 години в Атлантическия океан,изминал 6 хиляди километра, и накрая вълните го изхвърлили точно пред къщата,където актьорът се бил родил-на остров Принц Едуард в залива Сжети Лаврентий. През 1975г.жителите на Рутвел в Дамфисшир,Шотландия,гледали"Около света за 80 дни".Когато героите от филма се качили в коща на балон,в селото паднал истински балон. П.П Има и още да ги пиша ли?
  5. A_N_I

    Моите неща

    Наркотиците Наркотиците са нещо страшно и опасно. Колко много хора са се поддали на изкушението и остават завинаги в този капан и не разбират, че дявола живее вътре в тях, те го слушат и му се подчиняват. Нали Господ вижда всичко? Не вижда ли, че "неговите деца" умират по този жалък начин? Не вижда ли, че хората се промениха и искат всичко да е за тях? Сега има една война... във всеки един от нас. Заслужава ли си да си тръгнеш от този свят по този начин... Толкова сме наивни и вярваме, че някой ни помага от горе, че ни гледа нощ и ден... без да спре. Ами мисля, че тези наши постъпки ние отдавна сме го унищожили. Има толкова много лоши хора по света, земята е прекалено пренаселена за тях. Живота е прекалено сложен, за да разберем какво трябва да направим. Що за празник е това?! Никога не съм празнувала Свети Валентин .Не знам защо - така се получаваше. За мен Свети Валентин винаги е бил ден, в който съм била сама и съм виждала влюбени двойки щастливо да се разхождат насам-натам. Тя държи плюшка и цвете, той носи кутийка с парфюм - всичко е прекрасно, романтично. Поне две седмици преди този ден магазините са претъпкани с розови и червени сърчица, картички с амурчета и какви ли не джунджурии. А вечерта на 14 февруари в дискотеките се организират игри за най-дълга целувка, за най-романтичен танц, за най-прекрасната двойка и какво ли още не. Какъв е смисъла на всичко това? Защо трябва да се придава толкова голямо значение на един ден? Ако някой толкова иска да кажа на гаджето си, че го обича, защо трябва да чака 14 февруари? И защо трябва да демонстрираме любовта си най-вече на тази дата? Та това е само един ден! Ако някое момче ме обича, ще ме засипва с внимание и нежност през цялата година, а няма да търси оправдание пред приятелите си защо ми е купил цвете. Бих се зарадвала много повече на малък неочакван подарък, отколкото на нещо голямо за Св.Валентин. В първия случай ще е от сърце, а във втория - може би, по задължение. Не си мислите, че говоря така само защото не съм празнувала. За мен този ден е без значение. Може да си планувал нещо велико, но изведнъж да изникне проблем и после дълго да помниш твоя правален Ден на влюбените. Предпочитам кратките, истински, съкровени моменти във всеки един ден, които изживявам с човека до себе си. Те означават много повече и от най-назаравимо прекарания Свети Валентин. Защото не може един миг с любимия човек да се сравни с някакъв измислен празник. На всички, които на 14 февруари ще празнуват Деня на влюбените, желая незабравима романтична нощ. Аз лично ще празнувам Трифон Зарезан и смятам да купонясвам както никога досега. Приятелски чувства Въздуха ме задушава с всеки изминал ден. Събуждам се от лошия кошмар... цялата картина на, което въображение беше само ТИ... мила Ти си най-истинското чувство за нещо съвършенно, ти си светлината в мойте очи. Не помня как те пуснах в сърцето си, но знам, че те обичам безумно много... Не искам да чувам писъци на горещите тела... в Ада, обичай ме дори да страдам... искам те дори да е невъзможно... ела и ме прегърни дори да е за последно! ОБИЧАМ ТЕ мила, мое слънчице Това е човек на когото много държа и винаги ще е в сърцето ми (моята приятелка) Уличен пейзаЖ Събуждам се, разтърквам очи и ставам. Отварям прозореца, за да подишам чист въздух. Уви! Отнякъде се носи отвратителен "аромат". Поглеждам надолу и се "наслаждавам" на "полянка" от кофички с останало кисело мляко, изпочупени шишета, тук-там по някой презерватив или по-лошо - спринцовка, изоставена от поредните привързани към дрогата отрепки. Улиците - осеяни с дупки или позакърпени на места, изглеждащи като мътни петънца. Кучета и котки сноват наоколо и се хранят с каквото намерят, било то прясно или изровено от кофата за боклук, която от седмица стои препълнена и спохождана от рояк мухи. Грозните надписи, които привържениците на уличния стил остават навсякъде, убиват и малкото приличие, останало на някоя сграда или паметник. Няма една здрава пейка, където да седнеш и да си починеш. На блоковете им е опадала мазилката, но на жителите им не им пука и не им се харчат излишни пари. Затварям прозореца. Наситих се на "пейзажа". Така започва моят ден тук, в България. Но какво е винивна тя? Нима човешката простотия не се забелязва от никого или просто всички й обръщат гръб? Докога? Ще съумеем ли някога да се отървем от тази отвратителна мизерия или ще продължим да се примиряваме?
  6. A_N_I

    A_N_I

    Ако искаш да разсмееш Бог-разкажи му за плановете си!
  7. Истината Ще ти кажа, че не вярвам Ще ти кажа, че оставам Да дочакам да се молиш, Да те гледам как не помниш, Да ме лъжеш пак отново. Твоят БОГ те изостави! Твоят БОГ не ти прости! Твоят БОГ те заклейми: Като животно да си ти! Надявай се да те приема, Когато всичко се стопи, Очаквай ме непроменена, Оплаквай ме и си спомни дали си струваше цената, която вече плащаш ти. Дали виновна е съдбата - Споменът дали боли? Не вярвам, че те искам вече. Пожелах си други дни. И избрах да те забравя ВСИЧКО ВЕЧЕ СЕ СТОПИ Промяната Защо ли студени тръпки обгръщат цялото ми тяло. Защо ли чакаш винаги едно и също нещо. Малката светлинка, която ще ми покаже пътя към доброто. Това се нарича надежда, но защо ли аз винаги я имам. Какво е тя за мен? Спасение или загуба? Какво показва тя на мен? Път по който да вървя? Всеки си избира своя труден път на живота, защото това е тръпката да се чувстваш пълноценен поне в нещо. Но аз не чувствам, дори и за миг. Дали аз имам тази тръпка? Какво ще стане когато тази малка светлинка угасне? Дали ще виждам надеждата. Защо ли тази светлинка се изгася, защото ти изгубваш своя път и се луташ между хиляди стаи, наречени изпитания - тези изпитания всеки човек ги има. Малки, но стават все по-големи колкото по голям ставаш, но дали всеки човек се преборва с тях. Колкото повече надежда даваш на хората които обичаш, толкова по-силен ставаш, защото Ти правиш тази светлинка все по -голяма. Но внимавай някой да не ти угаси или изгаси твoята, защото това е края на твоята борба. Ти се бориш, но никой не го оценява!!! За моята единствена приятелка Ти си лъч паднал от небето, което грее моето лице. Ти винаги ще си на специално местенце в моето сърце и там ще си останеш. Защо ли като си отворя виждам твоята усмивка ме държи да вървя напред. Ти си въздух без които не мога да живея. Чувствам се най-богатия човек на земята, защото имам теб. Ти не си пари нито злато, а най-ценното нещо в живота ми. Ти си като батерия, която ме зарежда, защото когато те погледна има винаги светлинка в очите ти и това когато го видя се чувствам щастлива!!! П.П Имам още доста, но незнам... дали ще Ви харесат. Иначе ще слагам още
  8. Човека на този профил..е страхотен.Нямам никакви забележки.Трябва да се помъчиш малко...за да те пусне в нейния свят.А той е красив!!!

  9. Това е моето Ани! Поздрави миличка, продължавай да пишеш! (hug) :*

  10. 1 Вземете от хладилника 10 яйца, оставете седемте здрави на масата, сега изтрийте пода и следващия път бъдете по внимателни. 2 Вземете голяма купа, разбийте в ръба й яйцата и изсипете тяхното съдържимо в купата. 3 Изчистете масата и столовете от жълтъците, бъдете внимателни. И така, имаме 5 жълтъка в купата. 4 Сега вземете миксер, сложете му накрайниците за бъркане и разбийте жълтъците, нищо, пробвайте пак да поставите накрайниците... Сега разбивайте. 5 Измийте си лицето, шията ръцете и гърба, махнете жълтъка от ушите. И тъй, сега имаме в купата 2 разбити жълтъка, колкото и са ни необходими за пая. 6 Сега облепете стените и прозорците на кухнята с вестници, покрийте мебелите с някакви стари тъкани... 7 Време е да добавим брашното, сипете в чаша 200 грама, изсипете чашата в купата при жълтъците, останалите 800 грама внимателно съберете и върнете в пакета. 8 След като се убедите, че стените и прозорците са наистина добре облепени, започнете разбиването на сместа. 9 Вземете душ. 10 Вземете 4 големи ябълки и остър нож, предварително изтичайте до аптеката за йод, пластир и бинт. 11 Време е да пристъпим към чистенето на ябълките, обработете палеца с йод и го бинтовайте. Нарежете ябълките на кубчета и помнете, че са ни необходими 2 ябълки, така, че в процеса на приготвянето може да изядете само половината, така че обработете с йод показалеца и средния пръст и ги бинтовайте. 12 Единствената останала и вече нарязана на ленти ябълка прибавете в купата. Останалите ги съберете от земята и ги изхвърлете. 13 Разбърквайте отново с миксера, измийте хладилника, защото, ако засъхне се мие трудно. 14 Сега изсипете готовата смес в леко намазана с олио тава и я сложете във фурната. 15 Почакайте час и ако няма видими промени включете фурната. 16 Като се събудите не звънете в пожарната, а отворете прозорците и фурната. След всичко преживяно идете в близката кръчма. П.П Това е в кръга на шегата.Разбира се индивидите от мъжки пол...да не се обиждат
  11. A_N_I

    Какво би Ви накарало да напуснете България ?

    Талантът- на боклука! За какво ми са всичките тези таланти? Да, едва ли го казват мнозина, пък и звучи надуто. И аз не бих го твърдяла за себе си. Но познавам хора, които могат да го кажат, и то с пълно право Странно е, че някой нямаме нищо, с което да се похвалим,а други са бъкани с дарби- пеят, рисуват, свирят, артистични са и красиви. И какво от това? Какъв е смисъла,че имат талант или умеят толкова много неща? Ако си роден/а в малък град, нямаш никакъв шанс за развитие. Няма място нито за реална оценка на дарбите ти. Е, някой красив ден и тези безкъсметни хора ще се влеят в потока на заминаващите за София. Може да не го искат, но ще се наложи- иначе нямат бъдеще. А са длъжни да го направят, ако не искат да пропилеят всичко, което Бог е решил да дари точно на тях. Но дори и в големия град ги очакват хиляди спънки. Нужни са пари и връзки, за да постигнеш успех. Каква полза, че можеш да играеш на сцена? Актьор ли ще станеш? Хубаво,но кой в нашата държава цени това изкуство и колко истински хора могат да си позволят да си купят билет за театър? Какво толкова, ако умееш да рисуваш. Кой ще купува картините ти? А ако имаш дарба на писател, можеш да си избереш къде да се насочиш- към някой жълт вестник или към писането на романчета, които наистина трябва да са много ама много добри, за да се продаде поне половината тираж. Имам чувството, че с изкуство се занимават тези, които винаги могат да разчитат на паричките на "родителското тяло" или пък онези, които са достатъчно луди. Останалите проявяват потенциала си единствено на маса с приятели. Случва се понякога и учителите ни да ни смайват с неподозирани възможности. Но те вече са избрали своя път. А когато на теб ти предстои подобен избор, е доста сложно. Вариант е да заминеш в чужбина. Защо не? Ама точно затова ни е такова дереджето. Свестните, умни и талантлива хора си събират багажа и "дезертират" от България. И какво ни остава тогава? Нима само дъното е пред нас?
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.