Премини към съдържанието

мики маус

Потребител
  • Публикации

    8652
  • Регистрация

  • Топ дни

    13

Нови отговори публикувани от мики маус


  1. преди 3 минути, Kim. написа:

    те мъглите са по морските приключения ..сезон 2,3...5 

    няма го онзи дето скача на 2 метра от палубата на капаците на хамбара  ..още се чудя как ..ама виж то човешките възможности граници няма след като си източил няколко дамаджани 

    аз май да не досаждам ами да си лягам .. сполай ви ..и ако кажете някое готино филче ша съм благодарна 

    https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=12&cad=rja&uact=8&ved=2ahUKEwjtroOS5eflAhVV6KYKHeBPAG0QFjALegQIAxAI&url=https%3A%2F%2Fwww.kino-teatr.ru%2Fkino%2Fmovie%2Fros%2F122210%2Fannot%2F&usg=AOvVaw3qYB4qUZL8cemABwD-GQJ7

    Изкефих му се яко.


    • Любов 1

  2. Той се прибира вкъщи за да гледа боксовия мач за световната титла в тежка категория.

    Разкошна салата,нарязана натънко луканка,ледена гроздова.Сяда.

    Мачът почва,шампиона люсва мощно кроше на претендента и го препарира.Край.

    Тя влиза в хола,усмихва се като Мона Лиза и казва:

    -Сега разбираш как се чувствам.

    • Ха-ха 4

  3. преди 10 минути, Джугашвили написа:

    От кой град си???

     

    преди 5 минути, Джугашвили написа:

    А баба ти и дядо ти???

    София.По бащина линия.Майка ми беше от Дижон.

    Беше ме поправил за бащиното име-не Иларионович,а Висарионович.

    Пояснявам-на Илиянци се продава adibas.


  4. преди 1 час, Trichocephalus написа:

    959211a109268470ca78f0e98bf95259.jpg

    Обичам залезите тук


    Sent from my iPhone using Tapatalk

    И аз,обаче имайки предвид колко обичаш градът ми-моите съболезнования за попадането ти във въпросната ситуация.


  5. Ех,носталгия...Глей на к'во налетЕх.😯

    Да си спомним…
    Спомени, които ние ще имаме, но не и нашите деца:


    Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.

    Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.

    Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.

    Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.

    Да пишеш писма на руско другарче.

    Да идеш на градска баня.

    Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.

    Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.

    Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.

    Да бързаш да се прибереш, защото “ще ти звъннат”.

    Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.

    Да вариш прясното мляко, след като го купиш, защото ще вкисне.

    Да отключваш с ключа, както ти е на врата.

    “На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”

    Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.

    Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…

    Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка от 1 стотинка, за да тръгне.

    Да сложиш индиго между два листа и да напишеш доклад по биология в два екземпляра.

    Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца, облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета тип “голям пепит”.

    Да пушиш в самолет.

    Да пиеш кафе, смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.

    Да се вълнуваш, когато “пуснат” нещо в магазина.

    Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.

    Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.

    Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.

    Да ходиш до ”Домашни потреби” за тиган, до ”Плод-зелечук” за чушки и домати, до ”Млад техник” за детски играчки, до Битовия комбинат за “Веро”…

    Да си купуваш плочи с музика.

    Да сменяш ремъка на касетофона.

    Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка, докато направи пяна, за да стане фрапе.

    Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче (без да мине никаква кола покрай теб).

    Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.

    Да си дадеш чорапогащника на “Ловим бримки всякакви”.

    Да си вариш домашна кола маска.

    Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.

    Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота, след 23,30 часа.

    Да скачаш на ластик на улицата пред блока.

    Да участваш в Ленински съботник.

    Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”.

    Да познаваш мириса на “Кореком”.

    Да цъкаш пред величието на новия Москвич.

    Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.

    Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.

    Най-голямата гара в цяла Източна Европа да е Централна гара.

    Най-големият магазин, който си виждал, да са Централните хали.

    А най-големият на Балканския полуостров – ЦУМ!

    Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи по страниците…

    Да си правиш захарна вода или лимонада за косата, вместо гел.

    Да се подредите всички от семейството за банани на Нова година и да се правите, че не се познавате.

    Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.

    Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

    Да се състезаваш с другарчетата за най-бързо подреждане на кубчето на Рубик.

    Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.

    Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.

    Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.

    Да си мечтаеш за “ходеща и говореща кукла” от СССР.

    Да отидеш на истинско изпращане на войник.

    И там да пирувате три дни и три нощи на дълги дървени, сковани специално за случая, маси и пейки.

    Под навес от найлон, уреден чрез връзки от завод “Капитан Дядо Никола” – Габрово.

    Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе.

    И още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.

    Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки, а в трамвая – от 4 ст.

    Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафяви бутилки.

    Да носиш пръстенчета, направени от обвивката на бонбони “Лакта”.

    Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.

    Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.

    Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.

    Да стоите до тъмно с децата навън и да си разказвате страшни истории за извънземни.

    След това да се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.

    Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете.

    Включваш се в конферентен разговор с още N на брой хора, ако някой ти допадне, разменяте си телефоните и си звъните.

    Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.

    Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно.

    А майка ти не само да не се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване.

    Ами и да им благодари и после сама да ти плесне един зад врата и да ти издърпа ушите…

    Да си купиш половинка хляб за 15 ст.

    Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.

    Да ядеш луканка по празници.

    Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.

    Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат враговете с голям обектив и после да влязат у вас.

    Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри на три международни езика – български, руски и френски.

    Да нямаш видео и да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел.

    А после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го гледал сам.

    Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките, да е “Тук магазините са пълни!”

    От което майка ти да умре от срам пред комшии и колеги в службата.

    Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото им не държи даже предпазната лента.

    И вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът (в парче от стар чаршаф) е много неудобна работа.

    Да има само два канала на телевизията: Първа програма – работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма – работи от 5 следобед до 9-10 вечерта.

    Всеки петък да гледаш и по двете програми една и съща – руска, излъчвана директно и на живо от Останкино.

    А там ТВ кулата да е най-високата в света и да е направена от най-здравия бетон в света – марка 500.

    Да си дежурен до вратата на класната стая и да викаш: “Клас, стани! Клас, мирно!”

    Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, ¾ гащи, ¾ чорапи, чорапогащи, потник.

    Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки от гуми “Вида” при обущаря.

    Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да ги търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.


    Моля всеки да добави още неща, които си спомня, но децата му – никога вече...

    super.gif

    Източник- fanfaron

    Я банда наздраведаимате.:cheers:

     

     

    • Харесва ми 1

  6. преди 21 минути, balanta написа:

    Хора радвайте се, че нямам шофьорска книжка и нямам намерение да изкарвам. Засега Соло катеренето ми харесва най-много.

    Не се шегувах.

    Ако ти е любопитно какво може да направи против скуката на битието жена,с афинитет към адреналина,напиши в търсачката Катрин Дестивел.

    Имаме и поне пет български аналози,но никой не е признат за светец в собственото си село.

    • Харесва ми 2

  7. За трети път чета в програмата на телевизията за откраднат живот.

    Спи ли полицията?Ма то т'ва сега полиция ли е,едно време каква милиция имаше-манибеги...

    Т'ва дет' викат-биещото сърце на Партията.

    Да оставим,че на девети се отвисях с хляб и сол на улицата.Нищо,баце.

    Нит' активни бойци,нит' пасивни.А,видях двама пасивни,ма не бЕха бойци.:help:

    Наздраве.:cheers:

     

    • Харесва ми 2

  8. Лятото си отива.Вече се виждат жълти листа.

    Рекламите на лекарства за разстройство се сменят с такива за кашлица.

    Утрините стават хладни.

    Есента идва.

    Банда.:cheers:

    https://www.youtube.com/watch?v=-dzVt1Ks59M

    • Харесва ми 2
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...