Премини към съдържанието

Elisaveta

Потребител
  • Публикации

    7
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

Всичко за Elisaveta

  • Титла
    Новобранец
  1. Хора, аз не пиша по форуми. Това е първият и последен път, защото съм отвратена от изказванията на някои от вас. Направих го заради Стефчо. Никой не заслужава да си отиде сам. Благодаря на хората, които показаха човещина. На неверниците- жал ми е за вас. Годеницата му, която е инсцерирала смъртта си го вкара в гроба. Явно е чудовищен човек. Никога не се запознах с нея и се радвам. Не виждам смисъл никого в нищо да убеждавам, затова темата е затворена. Който иска да рзследва. който иска да вярва. Стефан не заслужава това. Отъ негово име ви казвам сбогом. Проблемът си Ваш
  2. смятах да не обращам внимание, защото не си заслужава, но се погнусих. за такива като теб не знам дали има спасение = погребението е в петък - днес майка му леля таня и баща му чичо митко отидоха да приберат тялото- на твое място нямаше да мога да живея със себе си
  3. Понеже аз поставих началото на всички тези редове искам да внеса яснота с точни думи и изречения - по човешки. Познавам това момче от 6 години. Семейството му е и мое семейство. Домът му мой дом, защото те ме приеха там като дъщеря. Стефан не слязал от влака и това не е нещастен случай. Поддържам непрекъсната вразка с майка му. Позволете ми да знам най-добре. Стефан беше човек, в който нямаше и прашинка зло. Този, човек, обаче никога не позволи да го познаем или просто ние не бяхме достатъчно подготвени да го разберем. Той дойде при мен преди месец и направи прощално исказване, но както винаги в метафори и без да говори направо. Вярвах, че е достатъчно силен и че обича живота. Не го очаквах въпреки че беше в депресия от 3 години или по скоро цял живот. Искам да помоля всички да уважим избора на този изключителен човек и да се помолим за душата му. Единственото, което не мога да преживея е това че е бил сам в момента , в който е скочил и че два дена лежа сам в Бургаска болница . Имал е нужда някой да го прегърне. Понеже не можем да го направим нека го прегърнем с безграничната любов, на която само той беше способен. Стефане, ако ме чуваш, Поклон.
  4. На всички, които откликнаха благодаря. На 26 Юли спа у нас. Цяла нощ гледах леглото и не мога да повярвам, че сега лежи някъде студен и сам. В момента не мога да говоря просто. Само мога да ви кажа Слушайте и се опитвайте те Чуете, това, което ви казва човека до вас
  5. Знаех, че пише тук. Познавам го от 6 години. Беше колега по право на приятеля ми. - Проверих последните му съобщения. Мисля, че се е сбогувал с хората от форума. Заминал е за морето и е скочил от влака за Бургас. Сметнах че ако има хора , за които е значел нещо е добре да знаят. Не не е шега. Познавам стила на Стефан и се страхувах, че първата реакция ще е недоверие. За съжаление днес не мога да се засмея.
  6. Сълзите на майка му по телефона не бяха на шега. Всичко си има граници. Надявам се сред вас да има хора, на които им е пукало
  7. Човекът, който слушахме, но не винаги чувахме реши да ни напусне. За първи път пиша в този форум. Надявам се Стефан да е намирал приятели сред вас. Не знам дали има Бог. Има живот тук и сега, а след него е празно. Най- красивото създаваме докато дишаме и във вените ни тече топла кръв. Почивай в мир, Стефчо.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...